Решение № 8418 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1409/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Варна против Решение № 297 от 12.03.2026 г., постановено по АНД № 4793 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г. с което е отменено Предупреждение № 5305000023/05.09.2025 г. на Кмета на Община Варна, издадено на „Булгартрансгаз" ЕАД на основание чл. 28 от ЗАНН, във връзка с деклариране на промяна в отчетната стойност на ПИ с идентификатор 10135.4501.9562 в гр. Варна, с.о. „Ментеше“, настъпила към 31.12.2024 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Формулирано е искане за отмяна решението и да се присъдят разноски. Ответникът – Булгартрансгаз“ ЕАД, депозира писмен отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за неоснователност на същата. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Предупреждението по чл. 28 ЗАНН представлява индивидуален административен акт, който следва да бъде издаден от компетентен орган и да съдържа собственото, бащиното, фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало. Обжалваното предупреждение е съставено от името на Б. Р. К., в качеството му на кмет на Община Варна, но е подписано от П. П. – зам.-кмет на Община Варна, който е осъществявал функциите на кмет съгласно Заповед № К-016/ 01.09.2025 г., за периода 01.09.2025г. – 30.10.2025г. Предупреждение и АУАН не съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като в случая не е спазена разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, според която изписването на собственото, бащиното, фамилното име и длъжността на лицето, издало акта е задължително. Никъде в обжалвания акт не е посочено друго лице, освен на Б. Р. К.. В тази връзка намира, че обжалваното предупреждение е нищожно, поради липса на компетентност на органа, който го е издал. Оспорва по същество факта на извършване на административно нарушение. Позовава се на чл.26, ал.1 и чл.27, т.1 от Устава на „Булгартрансгаз“ ЕАД, според който Управителният съвет управлява и представлява дружеството и взема решенията, свързани с текущите дейности на оператора на газопреносната мрежа. В тази връзка сочи, че одобрението на отчетните стойности на активите е от компетентността на Управителния съвет, като едва с вземането на решения на УС по Протокол № 902/12.03.2025г. е приключен фактическия състав по промяна със задна дата на отчетната стойност на недвижимите имоти, представляващи ПИ 10135.4501.9562, находящ се в СО „Ментеше“, гр. Варна .В изпълнение на решенията на УС, в рамките на двумесечния срок, на 24.03.2025 г. е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за обявяване на настъпилата промяна на отчетните стойности. В АУАН и в предупреждението е дадена различна цифрова квалификация на нарушението - според АУАН нарушението се квалифицира по чл.14., ал.9, вр. чл.14, ал.1 ЗМДТ, вр. § 1, т.1 ДР ЗМДТ, вр. чл.2 ЗСч, вр. чл.123, ал.1 ЗМДТ, а според Предупреждението – по чл.14, ал.4, вр. чл.14, ал.1 ЗМДТ, което препятства дружеството още в началото на производството да научи конкретните обстоятелства на нарушението и нарушените правни разпоредби, което ограничава правото му на защита. Искането е за оставяне в сила на решението на ВРС. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Д., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Отправя искане за уважаване на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за основателност на жалбата, излага и в представени в съдебното заседание писмени бележки, в които се повтарят с доводите по съществото на спора. В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. И. Н., които оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Идентични доводи за неоснователност на жалбата се излагат и в представените от ответната страна писмени бележки. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения: От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 24.03.2025 г. в Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ от „Булгартрансгаз“ ЕАД постъпва декларация по пощата с дата на изпращащо пощенско клеймо 19.03.2023 г., с която дружеството декларира промени в обстоятелствата от значение за определяне на дължимия данък. В тази връзка, св. П. К. /актосъставител/ установява, че има промяна на отчетната стойност за недвижим имот към дата 31.12.2024 г., находящ се в гр. Варна, С.О. Ментеше и че при подаване на декларацията не бил спазен законоустановения двумесечен срок за съобщаване на това обстоятелство, съгласно разпоредбите на чл.14, ал.9, вр. ал.1 ЗМДТ. Към декларацията по чл.14 е приложена справка (без дата на съставяне), с новите стойности към датата на промяна (31.12.2024г.). Промяната, считано от посочената дата е отразена в самата декларация, в полето „дата на промяна на обстоятелствата“. За настъпилата промяна на отчетната стойност, имаща значение за определяне размера на данъка, дружеството, като данъчно задължено лице следвало да подаде декларация до 28.02.2025г. Прието е, че този срок не е спазен и дружеството е извършило нарушение на чл.14, ал.9, вр. ал.1 ЗМДТ, вр. § 1, т.1 ДР ЗМДТ, вр. чл.2 ЗСч, вр. чл.123, ал.1 ЗМДТ, за което му бил съставен АУАН 5305000767/22.04.2025г., подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу акта. Въз основа на съставения АУАН, възприемайки изцяло фактологията по него, на основание чл.28 ЗАНН, АНО издама Предупреждение № 5305000023/ 05.09.2025г., подписано от П. П. – заместник-кмет на Община Варна, който осъществявал функциите на кмет съгласно Заповед № К-016/01.09.2025г. за периода от 01.09.2025г. до 30.10.2025г. В Предупреждението нарушението е квалифицирано като такова по чл.14, ал.4, вр. ал.1 ЗМДТ. За да отмени издаденото на основание чл.28 ЗАНН Предупреждение, ВРС приема, че при издаване на същото не е спазено изискването за форма на акта, доколкото имената на издателя му не са обективирани в съдържанието му. Налице е противоречие при описание на релевантните обстоятелства, така и по отношение на нарушени правни норми. При промяна на декларираните данни, декларацията следва да се подаде в двумесечен срок , считано от датата на промяната, която настъпва с акта на УС на „Булгартрансгаз“ АД. Така постановеното решение е неправилно. В случая наведените с касационната жалба оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Обжалваното Предупреждение е акт на административнонаказателен орган – арг. чл.28, ал.1 и чл.58д, т.2 ЗАНН, а не индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, поради което за него са приложими правилата за издаване и обжалване по ЗАНН, съответно основанията за касационно обжалване са тези по чл.348 НПК – чл.63а ЗАНН. Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд, обсъдени са всички доводи на страните и събраните доказателства, но от ВРС е формиран неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваното Предупреждение по чл.28 ЗАНН. Неоснователно е твърдението на дружеството за нищожност на процесното Предупреждение по чл.28 ЗАНН. Действително разпоредбата на чл.28, ал.2, т.2 ЗАНН визира като негови задължителни реквизити собственото, бащиното, фамилното име и длъжността на издателя. В случая това изискване е спазено, т. к. са посочени трите имена и длъжността на АНО по смисъла на чл.128, ал.1 ЗМДТ – Б. Р. К., в качеството му на кмет на Община Варна. Тук е мястото да се отчете разликата между институтите на „делегация“ и „заместване“ – арг. ТР № 4/ 22.04.2004г. на ОСС на ВАС по т. д. № 4/ 2002г. Обжалваното Предупреждение е подписано/ издадено от зам.-кмета на Община Варна, в качеството му на заместващ титуляра – кмета на общината, в периода от 01.09.2025г. до 30.10.2025г. съгласно Заповед № К-016/01.09.2025г. Както е прието в цитираното по-горе ТР № 4/2004г. на ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Именно тази хипотеза е изпълнена и доказана в случая, т. к. е ноторно известно, че титулярът е бил в обективна невъзможност (задържане по наказателно производство, а формално – ползването на отпуск съгласно Заповед № К-016/01.09.2025г.) да изпълнява функциите си на кмет на Община Варна на датата, на която е издадено Предупреждението. В същото изрично е посочено, че е подписано за АНО съгласно Заповед № К-016/ 01.09.2025г. – приложена по преписката, с която кметът на Община Варна на основание чл.39, ал.2 ЗМСМА и във връзка с отпуск от 01.09.2025г. до 30.10.2025г., разпорежда функциите на кмет за посочения период да се изпълняват от зам.-кмета П. П.. Тъй като заместникът упражнява правомощията от името на титуляра на длъжността, правилно именно титулярът е посочен като издател на Предупреждението и по отношение на него се дължи спазването на изискването на чл.28, ал.2, т.2 ЗАНН, което в случая е изпълнено. Неоснователно се твърди и несъответствие в съдържанието на АУАН и Предупреждението досежно датата на нарушението и неговата правна квалификация. Нарушението е формално, счита се за довършено с изтичане на установения от закона срок за подаване на декларацията – в случая 28.02.2025г., поради което формалното несъответствие посочените в двата акта дати, не съставлява нарушение, но не и съществено, което да ограничава правото на защита на адресата или да налага издаване на акт с друго съдържание, а от това и да е основание за отмяна на предупреждението. По отношение на правната квалификация на нарушението, настоящият тричленен състав приема, че привръзката на чл.14, ал.9 с ал.1 ЗМДТ указва неподаването на изискуемата по закон декларация в срок, а привръзката на чл.14, ал.4 с ал.1 ЗМДТ само пояснява, че декларирането се отнася за отчетната стойност на имот. В този смисъл не е налице противоречие, което да обуславя невъзможност нарушителят да разбере в какво се състои нарушението, за което му е повдигнато обвинение и за което е предупреден на основание чл.28 ЗАНН, съответно не е налице ограничаване правото на защита до степен, налагаща отмяна на акта. Срокът за подаване на декларацията за промяна в отчетната стойност започва да тече от датата на промяната на обстоятелството, в случая това е 31.12.2024 г., а не от датата, на която Управителният съвет одобрява преоценката на активите на дружеството. От публикувания в ТР ГФО за 2024г. е видно, че „Булгартрансгаз“ ЕАД прилага Международните стандарти за финансово отчитане. Съгласно чл.30 МСС-16 – Имоти, машини и съоръжения, след признаване като актив дадена позиция от имоти, машини и съоръжения се отчита по нейната цена на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупаните загуби от обезценка. След първоначалното признаване за актив всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка. Преоценките се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата сума не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния отчет за финансово състояние (чл.31 МСС-16). Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойности на отделните имоти, машини и съоръжения, които се преоценяват (чл.34, изр.1 МСС-16). Когато се преоценява отделен имот, машина и съоръжение, балансовата стойност на този актив се коригира до преоценената стойност (чл.35, изр.1 МСС-16). Съгласно одиторския доклад към консолидирания финансов отчет на групата за 2024г., раздел – Справедлива стойност на „Имоти, машините и съоръжения“, „Групата е възприела модела на преоценената стойност за последваща оценка на активите от клас Имоти, машини и съоръжения. Преоценената стойност представлява справедлива стойност на актива към датата на преоценка, намалена с последваща амортизация и натрупани загуби от обезценка. Справедливата стойност на имоти, машини и съоръжения се определя от независим лицензиран оценител. Преоценката се извършва на всеки три години, освен ако няма индикации за съществени отклонения в по-кратък период от време. Групата е извършва преоценка на „Имоти, машини и съоръжения“ към 31.12.2024 г., съгласно заключенията за справедливата им стойност в доклад от независим външен оценител“. Извършената преоценка е преценена като ключов одиторски въпрос, поради финансовата значимост на активите, спецификата на по-голямата част от тях (газопреносни мрежи и буферен газ), както и поради наличието на значителни преценки и предположения при определяне на справедливата стойност. Безспорно решението да възприеме оценката на лицензираните оценители и въз основа на нея да извърши преоценката на активите е на Управителния съвет – чл.26, ал.1 и чл.27, т.1 от Устава на „Булгартрансгаз“ ЕАД, публично достъпен в Търговския регистър. Безспорно, в случая, процедурата е извършена и в съответствие с МСС – 16 и Счетоводните политики на дружеството. Неоснователно обаче в случая се поддържа от ответната страна, че двумесечният срок за подаване на декларацията по чл.14, ал.9, вр. ал.1 ЗМДТ започва да тече от датата, на която УС взима решението за преоценка. Оценката е одобрена с решение на УС по Протокол № 902/12.03.2025г., но със задна дата – 31.12.2024 г., което се потвърждава както от приложените към декларацията справки, така и от публикувания за периода Консолидиран финансов отчет. Тази дата е посочена и в подадената декларация по чл.14 ЗМДТ. Законът – чл.14, ал.9, вр. ал.1 и 4 ЗМДТ, императивно указва, че срокът за деклариране тече от промяната на обстоятелството, а в случая това е датата 31.12.2024 г. Така, извършвайки преоценка на активите със задна дата, дружеството само' се поставя в невъзможност да спази установения от закона срок за деклариране. Гореизложеното налага извод, че в случая двумесечния срок за подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е до 28.02.2025 г. (работен ден). Подавайки процесната декларация след тази дата, „Булгартрансгаз“ АД е извършило вмененото нарушение. Правилно АНО приема, че нарушението е маловажно, поради което нарушителят не следва да се санкционира, а да се предупреди на основание чл.28, ал.1 ЗАНН - че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Задължение за дружеството е организира процедурата по преоценяване и одобряване на оценката, по начин предполагащ възможност за декларира на промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на задълженията по ЗМДТ, предвидения за това срок. По изложените съображения, поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва изцяло да се отмени, а вместо това – да се постанови друго, по съществото на спора, с което Предупреждението по чл. 28 от ЗАНН, да се потвърди. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66,47 евро. Воден от горното, АдмС – Варна, шести тричленен състав