Решение № 124 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 2465/2025 г.

Мотиви към решение по НОХД №2465 по описа за 2025 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №1076/2025 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия . В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Х.С.И. с ЕГН••••••••••, роден на •••••••••••. в гр.Шумен, с постоянен адрес в с.Мараш, област Шумен, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан за извършено деяние по чл.320а от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 19.01.2025 год. в с.Мараш, област Шумен и в гр.София от мобилния си телефон с номер •••••••••• е отправил закана до Ц.С.Ц. инспектор при ГДБОП-МВР по служебен телефонен номер •••••••••• на ОДЦ на ГДБОП-МВР, че ще извърши престъпление по чл.333 от НК, а именно, че ще взриви АЕЦ „Козлодуй“ и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му.

В хода на разпоредително заседание съдът е преценил, че са налице условията производството по делото да продължи по реда на глава ХХVIII от НПК. Видно от материалите по делото повдигнатото обвинение е по чл.320а от НК, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години, кото подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, а с деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НПК. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д. №1/2017 г. на ОСНК, съгласно които, за да са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК е необходимо обектът или един от обектите на съответното престъпление да са обществените отношения, свързани с осъществяване на властнически функции, а особеното качество на субекта, спрямо когото е извършено престъпното посегателство – „орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“, да е елемент от основния или квалифициран престъпен състав на деянието, което в настоящия случай не е налице. С оглед на изложеното съдът прецени, че са налице основанията делото да продължи по реда на глава ХХVIII от НПК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнато обвинение, като с оглед реда по който делото се разглежда предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер около 600 евро.

В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано се явява лично и с упълномощен представител, като заявява, че не е извършил деянието, предмет на обвинението и не е изричал посочените закани. Защитникът на подсъдимия също счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен. Молят за оправдаване на И..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х.С.И. живеел в с.Мараш, област Шумен. На 18.01.2025 год. вечерта употребил алкохол в дома си, заедно със свои близки. След полунощ, вече на 19.01.2025 год. между 00.51 ч. и 01.32 часа 10 пъти позвънил от личния си мобилен телефон с номер •••••••••• на служебен телефон с номер 02/9828363 на дежурен служител от ОДЦ на ГДБОП МВР-София. В този момент дежурен служител е бил свидетеля Ц.С.Ц.. В 3 от случаите И. провел разговори с Ц., като след като се уверил, че разговаря със служител от централата на ГД БОП му заявил: „Ще извърша убийство и ще взривя АЕЦ „Козлодуй“, защото никой не ми обръща внимание.“ След като Ц. се заинтересувал за какво става въпрос, обвиняемият му обяснил, че желае на адреса му да го посетят полицейски служители, за да го изслушат, като посочил точния си адрес имената си и личните си данни.

След проведения разговор свидетелят Ц. се обадил на дежурен служител от ОД на МВР-Шумен и съобщил за отправените от подсъдимия заплахи. По-късно същата вечер служители на РУ-Шумен посетили адреса, на който живеел обвиняемия в с.Мараш, община Шумен. И. бил отведен в РУ-Шумен за изясняване на случая.

Със Заповед за задържане на лице №15/19.01.2025 год. обвиняемият бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.

На 19.01.2025 год. с протокол за доброволно предаване И. предал на служител на РУ- Шумен мобилния си телефон марка „Samsung SM-G950F“, черен на цвят с IMEI •••••••••••• със сим-карта на мобилния оператор „Vivaсom“ с номер ••••••••••.

На същата дата в дома на обвиняемия е било извършено претърсване, резултатите, от което са обективирани в Протокол за извършено претърсване и изземване от 19.01.2025 год., който е бил одобрен от дежурен съдия при РС-Шумен по реда на чл.161, ал.2 от НПК с определение рег.№45/20.01.2025 год. по ЧНД №145/2025 год. по описа на ШРС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното и съдебно производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства и особено от разпита на свидетелите Ц.С.Ц. С.И.Б., А.И.И., С.Х.С.

Изложената по-горе фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, по която вещото лице дава заключение, че към периода на деянието, алкохолното повлияване при И. не излиза извън границите на обикновеното алкохолно опиване вероятно от лека към средна степен, като това не е променило качествено съзнанието му и годностите му за разбиране и ръководене на поведението. Изследването не установява нарушения на интелекта /умствена недоразвитост/ или на базисните психични качества /краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието/, които да имат непосредствено отношение относно неговите основни психични годности, поради което експертизата дава заключение, че И. е годен да участва във фазите на наказателния процес и да носи наказателна отговорност.

За изясняване на фактическата обстановка по делото в хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно-техническа експертиза, обективирана в Протокол №131/12.06.2025 год. по която вещото лице дава заключение, че предоставения от обвиняемия мобилен телефонен апарат марка „Samsung“ модел „SM-G950F“ е с ИМЕЙ •••••••••••• и с поставена в него сим карта на мобилния оператор „Vivacom“ и номер 8935903230 0176732022, като от същия са били изпратени общо 30 изходящи повиквания към телефон ••••••••••, като 10 от тях са били на датата 19.01.2025 год., а при общо 11 от тях са били проведени разговори с различна продължителност, като 3 от разговорите са били на датата 19.01.2025 год..

При преценка на събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Ц.С.Ц.. Същият лично е разговарял с подсъдимия и е възприел пряко отправените от него заплахи. Показанията му са достоверни, непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. В същата насока са и показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел С.Й.С. – оперативен дежурен в ОДЧ при ОД на МВР-Шумен, който е приел подадения сигнал от свидетеля Ц. и който лично е възприел от него предадените от обвиняемия заплахи. Съдът намира, че показанията и на този свидетел са непредубедени, незаинтересовани и кореспондират, както с показанията на свидетеля Ц., така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите С.И.Б., А.И.И., С.Х.С. Въпреки, че тримата не са възприели проведения между обвиняемия И. и свидетеля Ц. разговор, свидителстват относно поведението на обвиняемия преди и след извършване на деянието и относно мотивите, поради които евентуално е бил мотивиран да извърши същото. Показанията на тези свидетели са последователни, еднопосочни и кореспондират напълно помежду си, като подкрепят напълно установената от съда фактическа обстановка.

По отношение на изготвените експертизи съдът намира, че същите са пълни и обективни и напълно допринасят за изясняване на делото от фактическа страна и за разкриване на обективната истина.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му, че подсъдимият Х.С.И. на 19.01.2025 год. в с.Мараш, област Шумен и в гр.София от мобилния си телефон с номер •••••••••• е отправил закана до Ц.С.Ц. инспектор при ГДБОП-МВР по служебен телефонен номер •••••••••• на ОДЦ на ГДБОП- МВР, че ще извърши престъпление по чл.333 от НК, а именно, че ще взриви АЕЦ „Козлодуй“ и това заканване е могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.320а от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна предмет на престъплението е отправяне на закана за извършване на престъпление по чл.333 от НК, като това заплашване е могло да предизвика основателно основание за осъществяването му. Изпълнителното деяние се изразя в отправяне на заплаха да извърши престъпление по чл.333 от НК, като в конкретния случай обвиняемият се е заканил да взриви АЕЦ „Козлодуй“.

С оглед на изложеното деянието следва да бъде квалифицирано именно като такова по чл.320 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че отправената от него заплаха е направена пред полицейски служител от ГД БОП и че това заканване е в състояние да предизвика основателен страх за осъществяването му, но е целял настъпването на тези противообществени последици.

При преценка на обективната съставомерност на деянието съдът намира, че отправената от И. закана е била в състояние да обоснове основателен страх същата да бъде осъществена. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че заканата е била отправена до конкретен орган – в случая ГД БОП. При отправяне на заканата обвиняемият се е легитимирал с трите си имена, адрес и лични данни, което е повишило достоверността и вероятността от нейното осъществяване. В същото време обвиняемият е поставил конкретни условия, при неизпълнение на които ще осъществи заканата си, като същата е била в голяма степен конкретизирана по място и начин на осъществяване. Въз основа на проведения между И. и свидетеля Ц. разговор, именно в резултат на възприемане на отправената заплаха като вероятна за осъществяване, са били изпратени полицейски служители на посочения от И. адрес. Изложеното налага извода, че както свидетеля Ц., така също и свидетеля С. и полицейските служители от РУ-Шумен са възприели заплахата като изпълнима и осъществима. Опасенията им за нейното осъществяване са отпаднали едва след задържане на обвиняемия и извършено претърсване в дома му, в резултат на което не са били открити взривни или други опасни вещества.

За съставомерността на деянието следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че И. е телефонирал на дежурния телефон на ГД БОП с особена упоритост. Както става ясно от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза на посочената дата 19.01.2025 год. обвиняемият е телефонира 10 пъти в интервала от време от 00.52 ч. до 01.32 ч., като са проведени общо 3 разговора. Тази упоритост в обажданията на И. допълнително е затвърдила убеждението, че последният е в състояние да осъществи отправената от него закана.

Съдът не кредитира твърдението на защитата, че заканата не е била осъществима, поради факта, че подсъдимият се е намирал на голямо разстояние от АЕЦ Козлодуй. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че осъществяването на подобна закана и изобщо престъпление по чл.333 от НК не изисква непосредствена близост между подсъдимия и обекта на посегателство. Заканата би могла да бъде осъществена както лично, така също и чрез посредничество на трето лице или използване на други методи на съвременната наука и техника, които позволяват отдалечен достъп до редица съоръжения и устройства.

С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото в обвинителния акт деяние.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-за престъплението по чл.320а от НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години,

-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,

• с деянието не са причинени имуществени вреди.

По изложените по-горе правни съображения не е налице и отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, а именно деянието да е осъществено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като сравнително висока, имайки предвид, че същото засяга обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие. Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно минало, материалното състояние на обвиняемия, което се установява от дадените от негова страна обяснения, в които заявява, че към момента не работи и не реализира трудови доходи. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът преценява мотивите, които са го провокирали да извърши деянието и по-конкретно злоупотребата с негови лични данни, в резултат на което е бил обременен с кредитни задължения. Преценявайки горните обстоятелства съдът намира, че наложената санкция следва да бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства и в размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 520 евро ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.

С решението си на основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените в хода на досъдебното производство разноски за възнаграждения за вещи лица в общ размер на 731.80 лева, с равностойност 374.16 евро производство и 2.56 евро - такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 374.16 евро да бъде заплатена по сметка ОД на МВР – гр.Шумен, а сумата от 2.56 евро - по сметка на ШРС.

Съдът на основание разпоредбата на чл.53, ал.1, т.1 от НК реши вещественото доказателство по делото – 1 брой мобилен телефон марка „Samsung“ модел „SM-G950F“, с ИМЕЙ •••••••••••• и с поставена в него сим карта на мобилния оператор „Vivacom“ и номер 8935903230 0176732022 да бъде отнето в полза на държавата, доколкото същото принадлежи на дееца и е послужило за извършване на умишлено престъпление от общ характер.

С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК и същото ще въздейства предупредително върху всеки подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин и с такова наказание ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

Районен съдия: