Решение № 193 от 11.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 172/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия К. Р. М. срещу присъда № 149 от 06.08.2025г., постановена по НОХД № 3206/2024г. по описа на Районен съд- П.. С присъдата подсъдимият К. Р. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 НК, за което на основание чл.54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият К. Р. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца. На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо наказание от една година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Първостепенният съд е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. С жалбата присъдата се атакува с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че същата е неправилна поради нарушение на материалния закон и неговото неправилно приложение, както и се възразява, че определеното наказание e явно несправедливо. Твърди се, че и двете повдигнати обвинения се основават на едни и същи факти, с което е нарушен принципът ne bis in idem. Възразява се, че при обвинението по чл.270 от НК няма подадено надлежно разпореждане по смисъла на ЗМВР и ППЗДвП. По отношение на обвинението по чл.325 ал.3 НК се възразява, че действията на подсъдимия не са станали достояние на други лица, които да изразят възмущението си, тъй като трафикът е бил слаб, няма други свидетели, а самото нарушаване на привилата за движение по пътищата не представлява непристойни действия по смисъла на чл.325 от НК. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. На 20.03.2026г след първата дата, на която делото бе насрочено пред въззивният съд, постъпва в съда допълнение към въззивната жалба от упълномощения от подсъдимия адв.М., в която се твърди, че подсъдимият е бил осъден неправилно и по двете обвинения. Сочи се, че действията, описани в обвинителния акт, с които се твърди да е реализирано евентуалното бягство с автомобила, са идентични с действията, инкриминирани като хулигански. Възразява се, че така посочените в обвинителния акт обстоятелства не дават основание да се приеме, че на подсъдимия е било дадено надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка, тъй като извършеното от полицейските служители не е сред изброените действия в чл.170, ал.3 от ЗДвП. Твърди се от защитника, че в този случай е следвало при движението на полицейския автомобил сигналът от полицейските служители да бъде даден от полицая, а не чрез звук и светлина. Алтернативно на това твърдение се възразява, че неспирането на еднократно подаден светлинен и звуков сигнал не може да бъде инкриминирано като престъпление, а представлява действия на неизпълнение на разпореждане за спиране за проверка, за което е следвало да се състави АУАН и да се пристъпи към издаване на наказателно постановление. По отношение обвинението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК в допълнението към жалбата се изтъква, че твърдяната несъобразена скорост не е установена по един безспорен и несъмнен начин, като отделно от това е налице разминаване в показанията на свидетелите за твърдяната скорост. Възразява се, че липсват доказателства за това да е имало предпоставки за настъпване на ПТП. Твърди се наличие на противоречия между показанията на свидетелите Х. и Б., както и се изтъква липсата на категоричност в становището на видео-техническата експертиза. Това според защитата поражда множество съмнения, които следва да се тълкуват в полза на подсъдимия. Възразява се още, че няма факти, изпълващи признака явно неуважение към обществото, тъй като не е налице брутална демонстрация срещу установения ред, както и че извършените действия от подсъдимия не са по естеството си неприлични. Възразява се, че с тези действия подсъдимият е целял да избегне проверка, а не да извърши непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал разглеждане на делото по реда на чл.371, т.1 от НПК, както и че е допуснато нарушение при приложението на чл.283 от НПК да се прочетат и предявят на страните протоколите и другите доказателствени източници. Иска се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на инкриминираните деяния, а алтернативно се иска да бъдат наложени съответни административни наказания или делото да бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд П.. За съдебно заседание подсъдимият не бе открит за да бъде призован, въпреки положените усилия за това от страна на въззивния съд. Установи се, че същият понастоящем трайно не живее на адреса, посочен от негова страна в хода на наказателното производство. Подсъдимият не бе установен и на адрес на негови близки, които твърдят, че той е в чужбина. Въпреки проверката възложена на полицейските органи от страна на съда за установяване данни за актуалното му местопребиваване и възможности за връзка с него, такива непостъпиха, като близките на подсъдимия твърдят, че неподдържат връзка с него. За съдебното заседание на 26.03.2026г подсъдимият бе призован и чрез защитника си, който посочи в постъпилото от него заявление, че няма връзка с него. Съдебното заседание насрочвано последователно за датите 26.02.26г, 26.03.26г и 23.04.26г бе отлагано поради неявяване както на подсъдимия така и на упълномощеният му защитник адв. С. М. / пълномощно на л.41 в първоинстанционното дело/. В последното съдебно заседание от 14.05.2026г поради неявяването на упълномощения адвокат без уважителни причини бе назначен на подсъдимия за защитник служебен такъв. Тъй като подсъдимият не бе намерен за да бъде призован, спрямо него понастоящем не действа мярка за процесуална принуда, както е делото се води за леки по смисъла на закона престъпления, за които участието му в наказателното производство не е задължително, делото бе разгледано в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Съдът не намери участието на подсъдимият за задължително и с оглед гарантиране ракриването на обективната истина, което съдът счете, че може успешно да се постигне и при неговото отсъствие. Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба, поради което същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият въззивен съдебен състав се солидализира напълно с изложената от първостепенния съд фактическа обстановка. Съставомерните фактически обстоятелства в случая са следните: В малките часове на 05.03.2023г свидетелите Р. В. Х. и Б. В. Б., * * в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ при ОДМВР - П. били на смяна като дежурен автопатрул. Двамата изпълнявали работните си задължения в униформа и със служебе н автомобил „*“ с *, брандиран с отличителни полицейски знаци и оборудван със сигнални светлини и сирена. В изпълнение на задълженията си за недопускане на нарушения на обществения ред * обичайно извършвали обход на нощните заведения на обслужваната от районното управление територията, един от които обекти бил дискотека „*“. По време на смяната им на посочената дата постъпила информация за възникнал скандал в „*“ между К. Р. М. и лице от обслужващия персонал, наложило подсъдимият да бъде изведен от охраната. При пристигане на свидетелите Р. В. Х. и Б. В. Б. на място те видели как К. М. се качва зад волана на лек автомобил „*“ с * и потегля. * тръгнали след управлявания от подсъдимия автомобил със служебната „*“и когато * излязъл на бул. „*“ в посока запад, подали светлинен и звуков сигнал към подсъдимия, за да спре за проверка. След това патрулният автомобил се изравнил с автомобила на подсъдимия, при което погледите на свид.Р. Х. и подс.К. М. се засекли. Свид.Б. Б. макар да управлявал служебното моторно превозно средство, също погледнал към виждащия ги подсъдим. В момента на осъществяване на визуалния контакт подс.М . не предприел спиране, а напротив- увеличил скоростта на движение на управляваният от него автомобил. От своя страна * екип предприел преследване на подсъдимия, при което полицейският автомобил следвал * с постоянно включени сигнални лампи и сирена. Независимо от ранния час -след 02:00 часа на 05.03.2023 г. светофарните уредби работили в нормален режим с подаване на зелена, жълта и червена светлини. Така на кръстовището на бул.„*“ с ул.„*“ (до комплекс „*“) подсъдимият преминал направо на червен забранителен за него сигнал на светофара и продължи л към следващото кръстовище, където, без да намалява навлязъл в кръстовището и направил ляв завой по булевард „*“ (продължение на булевард „*“) в посока град А., а на кръстовището на булеварда с булевард „*“ пак преминал на червено. През цялото време * бил следван от патрулния полицейски автомобил, като първоначално * Х. и Б. били непосредствено след подсъдимия, но той не спирал да увеличава скоростта си и така след кръстовището с бул. „*“, вече на бул.„*“, на надлеза скоростта му била над 160 км/ч, а при спускането – около 200 км/ч. Поради това, че подсъдимият К. М. увиличавал скоростта си на движение органите на реда го изгубили от поглед и той успял да се отдалечи и да избяга на първото кръгово кръстовище към град А., след края на град П.. По време на преследването свидетелите Б. и Х. докладвали по станцията за случващото се и по-късно от свои колеги, разбирали, че управляваният от подсъдимия автомобил * е бил забелязан на Околовръстното шосе до пътя за с.М.. След като не успели да спрат преследвания автомобил, старшите полицаи по охрана на обществения ред се врънали в сградата на 06 РУ на МВР - П., където по непосредствено придобитите от тях данни за колата и водача й, тъй като са успели да видят лицето му и по информация от АИС на МВР: „Български документи за самоличност“ и централна база КАТ за настояща и бивша собственост на превозни средства, установили, самоличността на подсъдимия К. Р. М., собственик на управлявания от него „*“ с *. Няколко дни по-късно подсъдимият бил призован в Районното управление, по повод съставеният му Акт * година за установяване на административни нарушения по ЗДвП. При проверка на събраните от първостепенния съд доказателства настоящият въззивен състав намери, че тази фактическа обстановка се установява по непротиворечив начин. От показанията на свид.Б., пътник в служебния автомобил се установява, че полицейските служители са наблюдавали потеглянето на подсъдимия с автомобила, установили са марката и регистрационния номер на същия, настигнали са автомобила и са осъществили зрителен контакт с подсъдимия при подаден от тяхна страна непрекъснат звуков и светлинен сигнал. Тези преки и първични доказателства установяват, че подсъдимият е възприел полицейските служители и техните действия и е узнал, че те са насочени именно към него. Полицейският автомобил е следвал непосредствено колата, управлявана от подсъдимия, давайки сигнал със светлина и звук при директен визуален контакт помежду им, което недвусмислено показва към кого са насочени действията на полицейските служители. Въпреки, че на подсъдимия станало известно, че е обект на полицейска проверка той не намалил скоростта, нито пък предприел действия за спиране на движението на автомобила, а напротив- ускорил движението на управлявания от него автомобил. Показанията на свидетел Б. относно последвалите действия на подсъдимия при които нарушил светлинтите сигнали на резулираните със светофарна уредба кръстовища, се потвърждават от видеозаписа от охранителни камери, предоставен по делото от Община П., общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, предявен на страните, включително и на самият свидетел Б.. Последният пояснява в показанията си, че преди да изгубят отдалечаващият се от тях автомобил, управляван от подсъдимия, самият той е управлявал полицейския автомобил със скорост 160км/ч, въпреки което не са успели да настигнат подсъдимия. Всичко казаното от свид.Б. се потвърждава и с показанията на полицейския служител свид.Х., който също е установил визуален контакт с подсъдимия преди последният да увеличи скоростта си на движение. Свид. Х. сочи, че е разпознал подсъдимия след като е видял снимката му от базата данни за български документи за самоличност, проверявайки собственика на преследваният от тях лек автомобил. На свид.Х. също е бил предявен при разпита му пред съда видеозаписа от охранителните камери, записващи движението по транспортните артерии на града, при което свидетелят е посочил в разпита си, че на един от записите автомобилът, следващ преминалата на червено кола, е именно техният служебен автомобил, с който са преследвали подсъдимия на инкриминираната дата. Освен поведението на водача на МПС, показанията на посочените полицейски служители установяват и неговата самоличност. Тези свидетели не са познавали подсъдимия, но са възприели външността му, за което са имали пряка възможност непосредстевно преди престъпленията, както и са възприели данните на управлявания от него автомобил. Свид.Б. сочи, че лицето се е явило в районното управление впоследствие и тогава той го е познал - явило същото лице, което той е наблюдавал да управлява автомобила инкриминираната вечер. Свид. Х. от своя страна сочи, че е разпознал лицето още при направената справка за собствеността на автомобила, като посочва, че е могъл да стори това, тъй като е имал визуален контакт с лицето на местопроизшествието. Видно от приложената справка от Цетрална база КАТ, подсъдимият действително е бил собственик на лек автомобил „*“ с * до 21.04.2023г. /л.47 от ДП/. Предявеният на свидетелите Б. и Х. видеозапис е бил обект на съдебнотехническа експертиза, назначена в ДП, която установява автентичността на записа, изобразяващ протеклите събития за времето от 02.31 до 02.33ч на 05.03.2023г на три кръстовища. Поради качеството на записа, експертизата не установява марката, модела и регистрационния номер на преследвания от полицейските служители автомобил. Тези действия обаче, включително и червеният сигнал на светофарната уредба са видими от самите експортирани при експертизата снимки, както и от самият видеозапис, предявен на страните по делото. Обстоятелството, че данните на лекия автомобил, след който се движат полицейските служители, не могат да се установят от видеозаписа не разколебава, нито опровергава показанията на полицейските служители, които са категорични по отношение на същите. От приложените по делото писмени доказателства - докладна записка и акт за установяване на административно нарушение /което административно наказателно производство впоследствие е прекратено - л.56 от НОХД3206/ е видно, че полицейските служители са докладвали за случая при отстъпване от смяна на 06.03.2023г посочвайки именно данните на процесния автомобил, които заявяват в показанията си като свидетели, т.е. наличието на докладната записка и съдържанието на съставения от тях акт, потвърждата твърдението на полицейските служители в показанията им като свидетели за предприетите от тях служебни действия по отношение на конкретен автомобил. Актът за административно нарушение, съдържащ данните на лекия автомобил, е връчен на подсъдимия на 08.03.2023г /л.67/ и видно от документа той е бил подписан от негова страна без възражения. В досъдебното производство, а и пред първостепенния съд подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Същевременно обаче при предяване на разследването от 21.12.2023г подсъдимият е направил множество възражения, взети предвид от разследващите и уважени от тяхна страна, при което са последвали нови действия за събиране и проверка на доказателства. Следва да се посочи обаче, че не са направени каквито и да е възражения, отнасящи се към данните на инкриминирания лек автомобил и връзката на самия подсъдим с него. Изложеното сочи, че няма обстоятелства, които на всяват каквито и да е съмнения по отношение на самоличността на извършителя и връзката му с процесния автомобил като негов водач на инкриминираното време и място. Приобщеният по делото видеозапис от кръстовища в гр.П., направен от случайни охранителни камери, е източник на преки доказателства за поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, за който е изяснено от актуалната съдебна практика, че представлява допустим доказателствен източник в наказателното производство. На записа са възпроизведени конкретни обществени места в гр.П. – регулирани със светлини кръстовища на основни булеварди и улици в града, като ясно се възприема преминаването на лекия автомобил, за който се отнасят показанията на свидетелите Б. и Х. и преследващият го непосредствено обозначен полицейски автомобил с включени светлини. Кадрите, възпроизведени на записа, не дават възможност установяващата се ситуация да бъде интерпретирана по какъвто и да е друг начин освен този, съответстващ на казаното от полицейските служители. Тези кадри еднозначно сочат какво е било поведението на подсъдимия – управлявал автомобила с висока скорост, преминавал кръстовища, включително на червен светофар в присъствието на движещия се след него полицейски патрул, увеличавайки скоростта си на движение, довело до увеличаване на дистанцията между двата автомобила. Не се споделят възраженията на защитника, за това че скоростта на движение на подсъдимия не се установява по категоричен начин. Точната скорост на движение в случая няма съществено значение, тъй като не е сред съставомерните признаци на престъпленията. От значение за предмета на доказване е фактът за значително увеличаване на скоростта на движение, включително и над разрешената в населените места, който факт се доказва по несъмнен начин. Увеличаването на скоростта се вижда при съпоставка на кадрите на видеозаписа, от които пряко се възприема нарастващата дистанция между полицейския автомобил и този управляван от подсъдимия. Тези кадри потвърждават показанията на свид. Б. който казва, че в крайна сметка в хода на преследването полицейският автомобил ускорил движението си до 160км/ч, въпреки което те не успели да настигнат подсъдимия, чиято преднина продължила да нараства. Тези показания заедно с кадрите от видеозаписа установяват по несъмнен начин, че е имало значително ускоряване на движението на подсъдимия, надскачащо 160 км/ч, както твърди самият свид.Б.. По отношение на твърденията на адв. М. относно противоречия при предявяване на видеозаписите на тези свидетели за това, на които точно светофари подсъдимият е преминал на червено, съдът намира, че неточностите в показанията на свидетелите не разколебават факта, че такива действия от страна на подсъдимия са били осъществени. Неточностите в показанията на свидетелите се дължат на липсата на конкретен спомен за определени детайли, което е разбираемо, предвид факта, че свидетелите са разпитани от съда две години след случая. Това, че подсъдимият е преминал на червено всъщност се установява недвусмислено от видеозаписа, на който действията му се възприемат пряко. При проверка на всички доказателствени източници съдът не констатира противоречия, които да всяват съмнения в достоверността на показанията на свидетелите. Същите се потвърждават от приобщения по делото автентичен видеозапис, както и от събраните писмени доказателства. Всички тези доказателства установяват виновността на подсъдимия в извършването на двете престъпления, за които е бил обвинен, поради което е неоснователно искането на защитника той да бъде признат за невиновен и оправдан от настоящия съд. Няма спор, че законодателят свързва "противозаконното пречене на орган на властта" по чл. 270 от НК с по-висока обществена опасност в сравнение с отказа за изпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП /Решение № 254 от 12.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 923/2017 г., II н. о./. Настоящият случай разкрива именно такава по-висока обществена опасност, тъй като деянието е застрашил о обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт, по начин, че правомощията на полицейските органи – да проверят водача, изведен преди това от питейно заведение след скандал там, изобщо не са могли да бъдат осъществени, тъй като подсъдимият е избягал при проведеното активно преследване, при което е успял да се укрие. Престъплението по чл. 270 НК, е осъществено от подсъдимият не просто с неспирането на подаденият сигнал, а с активни действия, чрез които подсъдимият предприел своето укриване и с което възпрепятствал осъществяването на правомощията на полицейските служители, регламентирани в чл. 61, ал. 4 и чл. 67 от ЗМВР. Възразява се от защитника, че при обвинението по чл.270 от НК няма подадено надлежно разпореждане по смисъла на ЗМВР и ППЗДвП. Възражението е неоснователно, тъй като действията на полицейските органи обективно сочат само и единствено, че правоохранителните органи са предприели проверка спрямо подсъдимия. В допълнение към това следва да се има предвид, че в случая полицейските служители са извършвали дейност по охрана на общественият ред, в каквато връзка е бил и подаденият сигнал, за проверката, на който те са се явили пред дискотеката. Разпоредбите за спиране при контрол на пътното движение са неотносими в случая, макар да става въпрос за спиране на управляван от подсъдимия автомобил. Що се отнася за правилата по ЗМВР, то важалите правила към инкриминираната дата- чл.64, ал.2 от ЗМВР ДВ, бр. 53 от 2014г гласят, че при невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Това несъмнено е било изпълнено в случая, чрез действията на полицейските служители, доближили автомобила на подсъдимия, подавайки непрестанен звуков и светлинен сигнал и осъществявайки визуален контакт с него. Стореното от полицейските служители недвусмислено сочи, че те са отправили разбираремо разпореждане към подсъдимия, при което обаче последвали инкриминираните действия на подсъдимия, сочещи, че той ясно е възприел разпореждането, което обаче предпочел да не изпълни, нещо повече предприел действия за да осуети напълно предприетата проверка от полицейските органи. Възраженията на защитата, че двете повдигнати обвинения се основават на едни и същи факти, с което е нарушен принципът ne bis in idem, съдът намира за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд по отношение правната страна на престъпленията, извършени от подсъдимия. Следва да се има предвид какво означава идеална съвкупност от престъпления, която правна конструкция е възприета в чл.23, ал.1 от НК. Идеална съвкупност от престъпления има когато едно лице с едно деяние уврежда или застрашава два или повече различни непосредствени обекта на посегателство, по който начин осъществява основните състави на две или повече отделни престъпления. В случая в резултат на едно конкретно решение, по едно и също време и на едно и също място, подсъдимият изпълнил съставите на две престъпления. Целейки да избегне проверката от страна на полицейските органи, подсъдимият е извършил конкретните действия по увеличаване на скоростта и преминаване на червен светофар, шофиране с превишена скорост, при наличие на движение по пътищата, по който начин, той попречил на органите на властта да изпълнят задълженията си, но и същевременно, наред с това, погазвайки фрапантно правилата за движение по пътищата на централни градски улици, в присъствието и под непосредственото наблюдение от страна на органите на реда, което е било възприемано и от околните, той грубо е нарушил общественият ред и е изразил явно неуважение към обществото. За да е налице идеална съвкупност от престъпления е съществено условие непосредствените обекти на съответните престъпления да не се намират в отношение на поглъщане, да не става въпрос за основен, квалифициращ или привилегирован състав на едно и също престъпление или пък за сложно престъпление. В случая става въпрос за две отделни престъпления, това по чл.270 НК, имащо за непосредствен обект реда на управлението, а това по чл.325 НК- общественият ред и спокойствие. По отношение на престъплението хулиганство по чл.325, ал.3, вр.ал.1 НК, задължителната съдебна практика отдавна е изяснила, че чл.325 НК не е възприел принципът на поглъщане /Постановление №2 от 29.11.1974г по н.д. №4/1974г на Пленума на ВС/, при което е възможно хулиганските действия да са свързани и с посегателство спрямо други правнозащитени обществени отношения. Това се наблюдава и при настоящия случай. Същността на принципа ne bis in idem се изразява в забраната едно лице да бъде обект на двойно наказателно преследване или на двойно наказване по отношение на един и същи факти. В случая възраженията на защитника се отнасят до идентичността на фактите, с които се обосновава обвинението за две престъпления, като е съществено обаче, това, че подсъдимият не е бил наказан, за което и да е от тези престъпления по-рано. При преценка за приложението на този принцип от гледна точка на идентичност на фактите е необходимо да се отчита, че едно противоправно поведение може да има разнопосочни направления на правно регулиране според настъпващите от него различни обществено опасни последици, при което фактическите обстоятелства на идентичното поведение могат да се отчитат в контекста на охраняваните отделни обществени интереси. Такъв е и настоящият случай, при който инкриминираното поведение допринася до различни резултати, рефлектиращи в различни правно охранени наказателноправни обществени отношения. Поради това е и налице института на идеалната съвкупност, който предвид вложения в него правен смисъл изключва приложението на принципа ne bis in idem /Решение № 196 от 24.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 582/2015 г., III н. о. Решение № 50199 от 16.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 617/2022 г., I н. о. /. По отношение на възражението, че действията на подсъдимия не са станали достояние на други лица, които да изразят възмущението си, тъй като трафикът е бил слаб, нямало е други свидетели извън полицейските служители, а самото нарушаване на правилата за движение по пътищата не представлява непристойни действия по смисъла на чл.325 от НК, следва да се отбележи, че Постановление №2 от 29.11.1974г по н.д. №4/1974г на Пленума на ВС изрично посочва, че законът не е въздигнал публичността като признак на това престъпление, стига действията да могат да станат достояние на други лица. В случая тези действия са осъществени на централни градски булеварди и улици, при което е могло да станат достояние на всеки случайно преминаващ там гражданин, както и са станали достояние на останалите движещи се по градските улици водачи на МПС, видно от приложеният видеозапис, като характерът на стореното от подсъдимият би могло да възбуди възмущение у всеки страничен наблюдател, поради грубото застрашаване на общественият ред и сигурността на движението по пътищата в градските условия. Поради това възраженията на защитника за несъставомерност на деянието съдът намира за неоснователни. По отношение възражението за липса на доказателства да е имало предпоставки за настъпване на ПТП, то следва да се има предвид, че управлението на МПС представлява дейност, източник на повишена опасност, а пътната обстановка е винаги динамична и при грубо нарушаване правилата за движение по пътищата, каквото представлява инкриминираното поведение на подсъдимия, тази опасност освен, че се повишава, става и напълно реална, тъй като водачът на МПС при тези обстоятелства се поставя в невъзможност да реагира адекватно в случай на необходимост за това, а разчита единствено на шанса да не настъпи такава. По възраженията на защитника, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е уважил искането за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.1 от НПК следва да се отговори, че разглеждане на делото по общ ред всъщност охранява правата на подсъдимия в наказателното производство в найголяма степен, тъй като позволява да се разгърнат всички основни принципи на наказателния процес в пълнота. Поради това не може да се приеме, че провеждайки производството по общ ред за били засегнати правата на подсъдимия. По отношение твърденията за допуснато нарушение при приложението на чл.283 от НПК то настоящият съдебен състав счита, че трайната съдебна практика отдавна е изяснила, че липсата на изрично изброяване на доказателствата, които се прочитат и приемат по този ред непредставлява съществено процесуално нарушение / Решение № 347 от 8.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 171/2012 г., II н. о./. Първостепенният съд е посочил в съдебния протокол, че прочита и приема всички доказателства и от мотивите на същия е видно точно на кои се е позовал, както и е видно, че се е позовал единствено на доказателства, налични по делото, за които на страните е била предоставена възможност да се запознаят още при насрочване на разпоредителното заседание. С оглед изложеното, поради липса на основания за това, съдът намери искането на защитника за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за неоснователно. Видно от приобщената съдебно психиатрична и психологическа екпертиза подсъдимият е годен субект на престъпленията, в които е бил обвинен- пълнолетен и вменяем. Изяснена е от първостепенния съд и вината, с която са извършени двете престъпления от негова страна, с които изводи настоящият съдебен състав се съгласява. По отношение на наложените на подсъдимия наказания първостепенният съд е посочил, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, като същевременно са отчетени като отегчаващо вината му обстоятелство множеството нарушения на правилата за движение по пътищата от негова страна. Макар първостепенният съд да е посочил, подсъдимия като лице с добри характеристични данни то такива напрактика не се установяват. Освен чистото му съдебно минало липсват други данни за личността на подсъдимия, които да дават положителна характеристика за личността му. Подсъдимият действително е неосъждан, но не може да се пренебрегне извършеното от него противоправно деяние по чл.147, ал.1 от НК, за което му е било наложено административно наказание глоба по чл.78а от НК, макар и след извършване на престъпленията по настоящото дело, което все пак дава негативна характеристика за личността му. Посочените смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства определят наложеното му от първостепенния съд наказание за всяко от двете престъпления като справедливо и достатъчно. Тези наказания настоящия съд намира за съобразени с обществената опасност на деянията и дееца. Основания за тяхното намаляване няма, предвид данните за личността на подсъдимия и необходимостта чрез наказанието да се реализират възложените му индивидуална и генерална превенция, постигането на които, при по-ниски наказания, ще се постави под съмнение. Правилно първостепенният съд е приложил разпоредбите на чл.23 от НК, както и е постановил отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок, на основание чл.66, ал.1 от НК. Няма основания за резивизаране на становището на първостепенният съд по тези въпроси. Първостепенният съд не е изложил мотиви относно възможността за приложение на чл.24 от НК, но при липса на протест този въпрос не следва да се обсъжда и от настоящия съд. По отношение на разноските същите са определени правилно по размер, като съобразно чл.189, ал.3 от НПК основателно са възложени в тежест на подсъдимия. Съобразно момента на постановяване на присъдата разноските са били присъдени в български лева. Междувременно е влязъл в сила Законът за въвеждане на еврото в РБ и към настоящия момент официалната парична единица в страната е единствено евро. Това обаче не е основание за изменение на присъдата в тази й част. Необходимостта от преволутиране е законовоустановена и представлява техническа операция, за извършването на която изменение на съдебния акт не е необходимо. С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав намира първостепенния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което същият следва, на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Пловдивски окръжен съд