Решение № 701 от 8.4.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 687/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на Ф. М. С. от [населено място], срещу Уведомително писмо, изх. № 02-090-6500/8263 от 12.6.2025 г., издадено от изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни, по реда на Наредба №3/ 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, за кампания 2023. В съдебно заседание, чрез пълномощник и след направено от същия уточнение, жалбата срещу УП се поддържа единствено в частта, с която по интервенция ПНДЖ 1, е удържана сума в размер на ••• лв., описана в таблица 2 – Извършени плащания от УП. В представена от процесуалния представител молба се изразява становище, че УП в оспорената част е немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, че в него липсват фактически и правни основания за прихващането, като дори съдържащите се в УП пояснения относно колоните в таблиците са посочени принципно и общо, респ. не внасят яснота и конкретика относно съображенията и мотивите на административния орган. Счита, че представено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ становище, изготвено след издаване на оспореното УП и представено в хода на настоящо съдебно производство, не е част от административната преписка по издаване на оспорения акт и не следва да се цени като мотиви на органа, съдържащи се в документ от преписката. На следващо място са наведени оплаквания, че административния орган не е направил изявление към жалбоподателя за предстоящото прихващане, в съответствие с гражданското законодателство, нито е определен размера на същото. Изразява се становище, че прихващането по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г., на който се позовава органа в своето становище е възможно, само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт, при спазване на изискванията на националното законодателство относно прихващането. В тази връзка се твърди, че по делото е представен постановен по отношение на дружеството акт за установяване на публично държавно вземане, с което е разпоредено възстановяването на ••• лв., но не се установяват задължения на жалбоподателя за ДОД. Изразява се становище, че за да са налице неуредени задължения на бенефициера, е необходим валиден правен акт, по силата на който това задължение да е установено. В случая вземането на административния орган не е съществувало, доколкото разпореденото възстановяване би било публично държавно вземане и се е следвало на НАП, в случай, че администрацията е считала за дължим ДОД. Т.е. не е било налице основание за прихващане, а вземането ДФЗ не е съществувало и съответно не е изискуемо. Искането е да се отмени уведомително писмо в оспорената му част, като се претендират деловодни разноски. Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че начисленията са в резултат на административни санкции за бъдещ период, наложени с УП, изх. №02-090-6500/654 от 24.10.2024 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агрекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020. Това писмо е публикувано в системата на 28.10.2024 г., а е изтеглено на 28.11.2025 г. Съответното писмо е обжалвано пред АдмС-Кърджали, делото е прекратено и в момента има частна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДФЗ и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. АС – Кърджали, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното: Оспореното УП е публикувано в СЕУ на 13.06.2025 г. и е изтеглено на 28.11.2025 г., т.е. в 6-месечния срок по чл.28, ал.З от ЗПЗП , поради което от датата на изтеглянето - 28.11.2025 г., започва да тече 14-дневния срок за обжалване, които изтича на 12.12.2025 г. Жалбата е подадена на 11.12.2025 г., т.е. в законово установения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимираното лице и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на спора съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На [дата] със заявление за подпомагане 2023, форма за физически лица Ф. С. е заявил следните интервенции за подпомагане: Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП), Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ 1), Агроекология и климат (Мярка 10), Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000) и Направление „Плащания за планински райони“ (НР1). В Таблица за отглежданите животни в животновъдния обект на жалбоподателя за 2023 година (л.87-103) са посочени животните – говеда, с означена порода, индивидуализирани и с ушни марки и интервенциите и мерките, по които се кандидатства с всяко от животните. Видно от Таблица за животни по интервенция за преходна национална помощ, необвързана с производство(ПНДЖ1) (л.87 от делото) от жалбоподателя са декларирани 313 бр. говеда. Извършени са автоматични проверки на подаденото заявление, за което са изготвени Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 (л.57) от дата [дата], както и Резултати от автоматични проверки на въведени данни по Еко-РОК и ДЗЕС8 в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023 (л.58 от делото) от дата [дата] На 03.11.2023 г., Ф. С. е подал заявление за оттегляне за 2023 г.(л.124-125 от делото), като е посочил частично оттегляне на животни. При подаване на същото, на С., срещу подпис е връчено Уведомление при оттегляне (л. 126), в което са посочени случаите, при които не се оттеглят парцел/животно/пчелно семейство, цяло заявление или интервенция/мярка. С писмото Ф.С. е уведомен, че пълното или частично оттегляне на „Заявление за подпомагане“ със заявени в него многогодишен ангажименти по мярка 10/11 от ПРСР 2014-2020 г., може да доведе до отказване на финансово подпомагане за съответната година или до прекратяване на поетите от земеделския стопанин ангажименти и задължение за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания. Указано е, че кандидат, който е оттеглил заявление за подпомагане или една или повече схеми или мерки от него, не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление или от оттеглената една или повече схеми или мерки от него. С оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производство подпомагане за животни, по реда на Наредба №3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, за кампания 2023, изх. № 02-090-6500/ 8263/ 12.05.2025 г., издадено от изпълнителният директор на ДФЗ, жалбоподателя е уведомен за размера на оторизираните и изплатени суми за финансово подпомагане, по заявление за подпомагане с УИН:[номер], за кампания 2023, по заявени за подпомагане интервенции. В акта е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане (съгласно чл. 37 от ЗПЗП), сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В УП е отразено, че в резултат на извършените административни проверки и/или проверки на място (ПнМ), ДФЗ - РА определя размер на финансово подпомагане за кампания 2023 по подаденото заявление за интервенциите под формата на обвързани с производството директни плащания за животни съгласно чл. 7, ал. 1 -10 и за преходна национална помощ за животни съгласно чл. 48, т. 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., като в табличен вид /Таблица 1 – Оторизирани суми/ се съдържат следните данни: по интервенция К-ЗП: искана сума – ••• лв, намаления – ••• лв., оторизирана сума – ••• лв; по интервенция ПНДЖ1: искана сума – ••• лв., намаления – ••• лв., оторизирана сума – ••• лв. Под самата Таблица 1 е описано съдържанието й по колони, като за колона 3 – „Намаления“, е посочено, че се отчитат: намаления на подпомагането след извършени административни проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтна дата или период на задържане и/или след извършени проверки на място; намаления на подпомагането поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 10.03.2023 г.; намаление на финансовото подпомагане в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване на заявление съгласно чл. 82 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.; намаление съгласно чл.83, ал.3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. на основание чл.19 от Регламент (ЕС) 2021/2115, чл.11, ал.2, т.2 от ЗПЗП; наложена ставка на корекция „финансова дисциплина“, определена съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) № 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) 1306/2013. По отношение на Колона 4 „Редукции“ е отразено, че се отчита намалението за неспазване на законоустановените изисквания за управление и на стандартите за добро земеделско и екологично състояние на основание чл. 78 от ЗПЗП съгласно Методика за прилагане на предварителните условия (ПУ) за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. и Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2019 и Заповед № РД 09-1218/30.11.2023 г. на министъра на земеделието и храните. В УП се съдържа и Таблица 2, която е за извършените плащания и съдържа колони от 1 до 5, както следва: интервенция, дата на плащането, оторизирана сума, удържания сума, в т.ч. удържан ДОД и изплатената сума. Според данните в тази таблица: по К-ЗП – оторизираната сума от ••• лв. е изплатена на 09.02.2024 г.; по ПНДЖ 1 – е оторизирана сума от ••• лв. В колона 2 на таблица 2 е вписана дата 26.10.2023 г., в колона 4 е записана сумата ••• лв. От пояснение към таблицата за колона 4 се установява, че „Удържана сума, в т.ч. удържан ДОД“ отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на: наложени административни санкции за бъдещ период с предходен административен акт в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността; недължимо оторизирани суми, за които има издаден акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ); приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми/мерки/интервенции, администрирани от ДФЗ; удържан ДОД, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Посочено е, че съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. В колона 5 на таблица 2 е отразено, че ДФ „Земеделие“ в качеството му на трето задължено лице е извършил плащане по подаденото заявление по банкова сметка на съответния цесионер/депозитар/частен или публичен съдебен изпълнител. При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения: Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл.20, ал.1 и чл.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателна агенция и представлява същата. От своя страна, съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Уведомителното писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си. Оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и като такъв, съобразно нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. следва да бъде мотивирано. Фактическите основания са юридическите факти, от които органа черпи упражненото от него публично субективно право. Поради това и тяхната липса пречи да се провери доколко законосъобразно е упражнено това право. Излагането на фактическите основания е особено важно, тъй като именно фактите определят предмета на доказване в административното производство. В конкретния случай липсват както фактически, така и правни основания относно оспорената част от административния акт, а именно за прихващане на сумата в размер на ••• лв. В същия е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, на данните в подаденото заявление, които са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и че в резултат на извършените административни проверки и/или проверки на място, е определен размера на финансово подпомагане за кампания 2023 г. по подаденото от жалбоподателя заявление за интервенциите под формата на обвързани с производството директни плащания за животни съгласно чл. 7, ал. 1-10 и за предходна национална помощ за животни съгласно чл.48, т. 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Освен горното, уведомителното писмо съдържа и две таблици - таблица 1 - за оторизираните суми и таблица 2 - за извършените плащания, с пояснения към тях. От съдържанието на таблица 2 става ясно, че по интервенция ПНДЖ1 от оторизираната сума в размер на ••• лв., не е изплатена никаква сума – ••• лева, като същата е изцяло удържана – ••• лв. Никъде в УП не е посочено на какво правно основание е извършен процесния отказ за изплащане, нито пък са изложени някакви фактически обстоятелства в тази насока. Защо и на какво основание е удържана горната сума не става ясно и от обясненията към таблица 2, като по отношение на колона 4 „Удържана сума, в т.ч. и удържан ДОД (данък общ доход)“ са посочени възможни хипотези за приспадане на сума от оторизираната субсидия, но не става ясно коя/кои от тези хипотези административният орган приема, че е налице в конкретния случай. Основанието за прихващане на сумата в размер на ••• лв., следва да бъде посочено в самия акт или в отделен документ, предхождащ неговото издаване, което обаче не е сторено. Съображения в тази насока няма нито в уведомителното писмо, нито в друг документ, към който то да препраща и който да е част от административната преписка. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Както вече бе посочено по-горе, именно фактите, съдържащи се в административния акт очертават предмета на доказване. Съответно, в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но е недопустимо съда да допълва или създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното производството, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на ответника, че прихващането е извършено на основание предходно уведомително писмо (изх.№02-090-6500/654 от 24.10.2024 г.), касаещо кампания 2022 г. В тази връзка, след служебна проверка в деловодната система се установи, че по жалба на Ф.С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2022 г., с изх.№02-090-6500/654 от 24.10.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в АС-Кърджали е образувано а.д.№685/2025 г., по което е постановено прекратително определение № 115/ 19.01.2026 г. По частна жалба на Ф.С. срещу този съдебен акт е образувано адм.д. № 2298/2026 г. на ВАС, V o., което не е приключило към настоящия момент. В случая от значение за извода за незаконосъобразност на оспорената част от УП е обстоятелството, че липсват конкретни фактически основания за удържаната сума от ••• лв., а не дали административният акт, въз основа на който е извършено това удържане е влязъл в сила. Това е така поради датата на подаване на заявлението за подпомагане – [дата], когато е действала разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗПЗП (в сила от 1.01.2023 г.), предвиждаща, че Индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира тяхното изпълнение. При съпоставяне на чл.29, ал.3 от ЗПЗП с разпоредбата на чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. – Възстановяване чрез прихващане и гласяща: Без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, следва извод, че за извършване на прихващане по плащания след 01.01.2023 г. е достатъчно задължението да е установено по основание и размер с административен акт. Тъй като в настоящия случай от оспореното УП, административната преписка по издаването му, както и съпроводителното писмо до АС-Кърджали по никакъв начин не може да се установи защо е удържана оторизираната сума от ••• лв. по интервенция ПНДЖ 1, то в обжалваната част УП е незаконосъобразно и следва да се отмени. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на Ф. М. С. за кампания 2023 г. при спазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта в отменената му част. При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат деловодни разноски в размер на 505,11 евро, от които 500 евро – заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 04.02.2026 г. и 5,15 евро – внесена държавна такса за оспорване. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност н адвокатското възнаграждение, защото упълномощеният адвокат е извършил в пълен обем договорената правна услуга – уточнил е предмета на жалбата, изложил е съображения за незаконосъобразност на оспорената част от УП. На следващо място, изплатеното възнаграждение е с 60,29 евро над предвидения размер в нормата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали