Решение № 858 от 12.8.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2794/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Ц. и Р. Д. А. - двамата от •••••••••••••••••, против Община Стара Загора - по чл. 109 от ЗС. По делото са конституирани като ответници /задължителни другари/: Д. И. Д., от •••••••••••••••••, Д. С. И., от •••••••••••••••••, М. Д. Х., от •••••••••••••••••, и Г. Д. С., от •••••••••••••••••. Ищците твърдят, че са собственици по силата на покупко-продажба на следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в •••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••• по плана на селото, с площ от 951 кв.м., при граници и съседи: североизток - •••••••••••••••••, югоизток •••••••• за енергоснабдяване и •••••••••••••••••, югозапад - улица с осови точки ••••••, северозапад ••••••••••••••••• и ••••••••••, ведно с всички подобрения и приращения. Ищците имали инвестиционни намерения спрямо имота си и започнали изграждането на постройка, като притежавали всички изискуеми и одобрени по съответния ред документи. През лятото на 2024г., след като започнали строежа на жилищна сграда, ищците констатирали, че ответникът притежава овощни - сливови дървета - с височина от 2,50 м. до 3 м., и храсти, находящи се на границата на техния и неговия имот – УПИ I за енергоснабдяване, и тъй като тези дървета и храсти били многогодишни, техните клони и корони попадали в имота на ищците. Клоните и корените пречели на строежа им и по-конкретно им пречели да поставят ограда на надлежното място между техния и съседния, собственост на ответниците, имот. Жилищната постройка била в напреднал етап на изграждане и предстояло довършването й, поради което поставянето на ограда било предстоящо. Ищците се консултирали и подали жалба до Община Стара Загора, с молба да бъдат отстранени тези дървета и храсти, които попадат върху границата на имота. Като резултат от подадената жалба, получили писмо изх. №10-11-13/05.09.2024г., с което Община Стара Загора ги уведомила, че е извършена проверка от отдел „Екология, озеленяване и гори“ на място - за оценка на състоянието на дървесната и храстова растителност и че е нарушен чл. 52 от ЗС, като щели да бъдат предприети действия по премахването на дърветата и храстите, които навлизат в имота на ищците. Ищците изчакали от 05.09.2024г. до настоящия момент. Подали повторна жалба по същия повод, защото никой не отстранил растенията, които са в нарушение на чл. 52 от ЗС, но не получили отговор. Предвид обстоятелството, че предстояло поставянето на ограда между собствения им имот и този на ответниците, а дърветата и храстите пречели, ищците били в невъзможност да я поставят. Ето защо, били принудени да се обърнат към съда за решаване на проблема. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да отстранят - изрежат, изкоренят и премахнат дърветата /сливови дървета - с височина от 2,50 м. до 3 м./ и храстите, които са тяхна собственост и се намират на отстояние, по-малко от 1 метър от регулационната граница между имота на ищците и имота на ответниците. Претендират разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е отговор от Община Стара Загора, с който оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърдението, че процесните дървета и храсти са пречка за реализиране на инвестиционните намерения на ищците, още повече, че в имота им било започнато изграждане на постройка, с издадени всички строителни книжа, одобрени по съответния ред. Доколкото се разбирало от посоченото в исковата молба, ставало въпрос за строителни книжа само за изграждане на постройката /въпреки, че такива доказателства не били представени/. Не ставало ясно, а и нямало доказателства относно законосъобразността за изграждането на оградата. Липсвали дори и доводи за наличие на технически книжа за същата /архитектурен проект, строително разрешение, обяснителни записки/, от които да се извлекат указания за премахване на растителност по регулационната граница или имотна граница между двата имота. Ако се касаело за дървета и храсти, обект на особена закрила, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, се прилагал специален режим, установен с чл. 34, ал. 1 от ЗОСИ. В такива случаи премахването им можело да се осъществи, само ако от съответния административен орган е дадено писмено разрешение за това. В случая не се сочело, а и не било представено надлежно издадено разрешение за отсичане на процесните дървета. Моли да се отхвърли искът, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не са постъпили отговори от останалите ответници по делото. В съдебно заседание пълномощникът на ищците моли да се уважи предявеният иск, претендират разноски, представя писмена защита. Пълномощникът на Община Стара Загора моли искът да се отхвърли, възразява за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че от 23.09.2021г. ищците Р. А. и Д. Ц. са собственици на празно дворно място, находящо се в •••••••••••••••••, съставляващо ••••••••••, в •••• по плана на селото, с площ от 951 кв.м., при граници: североизток - •••••••••••••••••, югоизток ••••••••••••••••• за енергоснабдяване и •••••••••••••••••, югозапад - улица с о.т. ••••••, северозапад •••••••••••••••••, ведно с всички подобрения и приращения /нот. акт за покупко-продажба •••, том ••••, рег. ••••, дело № ••••••• на нотариус С.Ч., с район на действие района на СтРС/. Видно от акт № 10939 от 28.11.2012г. за частна общинска собственост, вписан в СВ – Стара Загора на 03.12.2012г., 1059/1093 кв.м. ид.ч. от югоизточната граница на имота на ищците – ••••••••••••••••• за енергоснабдяване, е общинска собственост, а 34/1093 кв.м. ид.ч. е собственост на И.Р.М., с нот. акт •••••••••••••••••, който нотариален акт е представен по делото. Наследниците на И.Р.М. са конституираните като ответници – задължителни другари, като съсобственици на ••••••••••••••••• за енергоснабдяване: Д. И. Д., Д. С. И., М. Д. Х. и Г. Д. С.. На 15.11.2023г. Община Стара Загора е издала в полза на ищците разрешение за строеж № 19-872 на жилищна сграда в собствения им •••••••••••, в ••••, по плана на •••••••••••••••••. На 11.07.2024г. ищецът Д. Ц. е подал писмо с вх. № 10-0104021 до Община Стара Загора, касаещо отсичане на дървета и храсти, намиращи се в •••••••, •••••••••••••••••, във връзка с което, Общината го е уведомила, че експерти от отдел „Екология, озеленяване и гори“ са извършили проверка на място за оценка на състоянието на дървесината и храстова растителност. Посочено е, че при проверката е установено, че растителността нарушава границата на имота, съгласно чл. 52 от ЗС, предвид което, ще бъдат предприети действия по премахване на храстите и дърветата, които навлизат в имота на ищеца. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели: П.В.П. и Н. И. И.. Свидетелят П.П. казва, че ищците искат да живеят в имота си в •••••••••••••••••, в който имот свидетелят е ходил 10-ина пъти. Започнали да строят къща, на един етаж, който бил завършен на етап груб строеж, оставали плочата и покрива. Имотът на ищците бил заграден от всички страни, без 10-15 метра, които граничели с общинско място /към улицата/. Там имало три на брой джанки. Избили били като чимшири. Джанките избивали около стъблото и ставало като букет. Стволовете, които тръгвали от земята, били дебели колкото човешка ръка. Високи били над четири метра, били се разклонили и голяма част от тях влизала в имота на ищците. Тези дървета пречили на ищците да сложат ограда - мрежа. Свидетелят Н. И. казва, че често е ходил в имота на ищците в •••••••••••••••••, и е помагал за строежа. Първият етаж бил изграден на тухла и предстояло полагане на плоча. Почти от всички страни мястото било заградено с телена мрежа, но от южната страна, може би първите 7-10 метра, липсвала ограда. Ищецът му бил споделял, че е планирал да загради мястото, но по тази граница и в близост до нея имало дървета, които пречели да се сложи мрежа. Дърветата били диви сливи, високи около четири метра. Представлявали дебел храсталак и били на границата на имота. На две места били дърветата. От земята излизали издънки, стволовете им били 5-6 см. в диаметър. Короните на дърветата били над мястото на ищците. Тези дървета били отрязани и отново били тръгнали издънки, короната им била широка около четири метра. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като безпротиворечиви, почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на приетото по делото заключение на комплексната съдебнотехническа експертиза, при изготвянето на което, вещите лица са направили оглед на място и снимки и са констатирали заявеното от свидетелите – относно наличието на дървета, вида им и моментната им височина. От заключението на назначената съдебнотехническа експертиза, което е компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че имотът на ищците - ••••••••, в •••• на •••••••••••••••••, е ограден с колове и телена ограда по всички граници, с изключение на границата му с •••••••••„За енергоснабдяване“, по която има дървета. •••••••••• „За енергоснабдяване“ е силно обрасъл по цялата му площ с диворастяща растителност – дървета, треви и храсти, и тази растителност се простира до границите на имота. Оградата му е компрометирана, а на места липсва такава към улицата и съседните имоти. Между двата имота по регулационната линия има 4 бр. дървета - Джанки, на различна възраст и с различни размери, които са с много издънки с един общ корен. Джанките са големи храсти или малки дървета. В процесния имот са с височина приблизително 4 м. Джанката се отличава със силен растеж и достига на височина до 10-12 метра. Някои сортове имат склонност към образуване на голям брой коренови издънки. Джанката има стройна корона с голям брой силно разклонени тънки скелетни клони, по които често се срещат бодливи клончета. Дава много коренови издънки. Образува по-гъста корона от тази на домашната слива. Издънките на кореновата система на Джанката са много агресивни и трудно могат да бъдат премахнати. Клоните са скелетни, правят множество разклонения и могат да увредят огради и мазилки. Дърветата пречат, доколкото клоните и корените попадат в трасето на оградата и съответно при изграждането й ще се наложи окастрянето им или премахването им. В случай, че дърветата останат в непосредствена близост до оградата, то за в бъдеще ще я компрометират, като клоните ще се заплетат и ще сраснат с мрежата, а корените ще позволят избиването на нови издънки и ще компрометират основата на оградата. Издънките са диви издънки, които израстват от корените на дървото. Такива базални процеси често се разпространяват с огромна скорост. Те могат лесно да заемат впечатляващи размери за много кратък период от време. За да се отстранят Джанките има три основни метода: 1/ механичен – при който се използват градински инструменти, като трион, секачка, брадва, лопата. Извършва се изрязване; 2/ лечение – със специални препарати на базата на химикали. Това могат да бъдат хербициди, които могат да решат разглеждания проблем на отстраняването за дълго време; 3/ изолация – този метод прави възможно премахването на кореновите издънки на Джанката, без да се нарушава основното стъбло, за възможно най-кратко време. Данните за процесните Джанки са дадени в табличен вид в заключението, като номерацията започва от уличната регулация - в посока – дъното на имота на ищеца, както следва: 1/ Джанка, дебелина на стъблото 4 см. – отстояние от регулационната граница - 1,25 м. 2/ 3 бр. дървета - Джанки, с общ корен и общ габарит при стъблото 1м./60 см. – отстояние от границата – 0,25 м.; 3/ Джанка, дебелина на стъблото 6 см. – отстояние от границата 0,60 м.; 4/ Група дървета – Джанки, с общ корен, общ габарит при стеблото 0,80м./40 см. – отстояние от регулационната граница – 0,25 м. Съгласно чл. 52 от ЗС, не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе. Според чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, ниски дървета са тези, чийто вид достига височина до 2,5 м., средно високи са тези, чийто вид достига височина до 5 м., високи са тези, чийто вид достига височина над 5 метра. Следователно, процесните Джанки, достигащи като вид, височина до 10-12 метра, са високи дървета, по дефиницята в Наредбата, и се намират на разстояние помалко от 3 м. от имота на ищците /независимо дали ще се вземе предвид за мерене на разстоянието центърът на стъблото или периферията му, предвид дебелината на стъблата/. Процесните Джанки не се ползват с особена закрила по чл. 34 от ЗОСИ и не е необхоД. писмено разрешение за премахването им от съответния административен орган. Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие /както и поддържане на състояние/, което му пречи да упражнява своето право. Действително по делото няма представени доказателства – технически книжа за изграждане на ограда между имота на ищците и собствения на ответниците имот, но от показанията на свидетелите и от заключението на съдебтнотехническата експертиза се установи, че имотът на ищците е заграден почти изцяло с колове и телена мрежа, с изключение на границата му с ••••••••••••••••• „За енергоснабдяване“, по която има дървета /Джанки/, и че ищците искат да заградят имота си и в тази част. В случай, че дърветата останат в непосредствена близост до мрежата, след като се постави, то за в бъдеще ще я компрометират. За поставянето на ограда – мрежа, не е необхоД. строително разрешение, а и, тъй като дърветата са разположени в имота на ответниците, без да са спазени предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния, то не е необхоД. за уважаване на иска ищците да докажат конкретно с какво им пречат дърветата. В този смисъл – Решение № 60 от 29.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 7375/2013г., II г.о., съгласно което, общата разпоредба на чл. 50 от ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа е конкретна за всеки отделен случай, с оглед вида на съответните действия и състоянието на съседните имоти. Наред с това обаче законодателят е уредил в чл. 52 от ЗС и точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл. 50 от ЗС, това ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 от ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необхоД. да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. В този смисъл са и Определение № 433 от 15.10.2020г. на ВКС по гр. д. № 1648/2020г., IIг.о.; Определение № 249 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2017г., II г.о. и др. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС е основателен и като такъв, следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищците разноски, съгласно списъците им по чл. 80 от ГПК – за държавна такса – 42,95 евро, за възнаграждения за вещи лица – 547,95 евро и за адвокатско възнаграждение – общо 522 евро, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед това, че двамата ищци имат един и същ процесуален представител и им е предоставена обща и идентична правна защита по eдни и същи факти, като размерите по Наредбата служат за ориентир за справедлив размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, съдът