Присъда № 50 от 3.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 541/2025 г.

НОХД № 541/ 2025 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо:

1) подсъдимия М. И. Н. - роден на * год. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив, *, български гражданин, живущ във фактическо съжителство, неосъждан/реабилитиран, с основно образование, работи, ЕГН •••••••••• за:

• престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Г. С. Л. ЕГН •••••••••• – също като съизвършител, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като за извършване на деянието са били използвани технически средства – 2 бр. лопати, 2 бр. метал – детектори /метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него и металдетектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”/; и за:

• престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, за това, че на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, противозаконно – в нарушение на чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министъра на културата, обн. ДВ бр. 18 от 01.03.2011 г., е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”; и спрямо

2) Г. С. Л. - роден на * год. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив, *, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, работи, ЕГН ••••••••••, за:

• престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, в съучастие като съизвършител с М. И. Н. ЕГН •••••••••• – също като съизвършител, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като за извършване на деянието са били използвани технически средства – 2 бр. лопати, 2 бр. метал – детектори /метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него и металдетектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”/; и за:

• престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК , за това, че на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, противозаконно – в нарушение на чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни

археологически проучвания, издадена от Министъра на културата, обн. ДВ бр. 18 от 01.03.2011 г., е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него”.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и съдебното следствие. Твърди се, че макар, нивата към момента, в който двамата подсъдими са извършили деянието си, да не е била регистрирана като археологически обект, според прокурора и от обясненията на подсъдимите може да се направи извод, че добре са познавали района, че са го посещавали често и са знаели, че там се намират археологически културни ценности. Прокурорът счита, че е доказано по безспорен начин, че за извършването на престъплението по чл. 277, ал. 3 от НК са използвали технически средства – лопати и два броя метал-детектори със слушалки към всеки от тях, като всеки от подсъдимите е държал в ръцете си металдетектор, знаели са, че са предназначени за търсене на археологически ценности, а не за метеорити или самородно злато, както разказват в обясненията си. Счита, че е установено по безспорен начин от показанията на С. З., Д. П., Е. С., Б. А. и приобщените по делото веществени доказателства – 1 брой тетрадка, иззета от подсъдимия Н., съдържаща подробни указания на места, на които се намирали точно археологически културни ценности. Предвид намиращите се на повърхността на нивата фрагменти от керамика, прокурорът счита че целта им е била да търсят точно архитектурни ценности. Твърди се, че свидетелите П., РА., С. и З. с категоричност твърдят, че дълго време са наблюдавали подсъдимите; видели са, че и двамата извършват множество специфични движения, т.нар. „търкане“, с цел да намерят археологически обекти и в последствие с държаните от тях лопати да ги изкопаят и да ги придобият неправомерно. Предлага на съда да не кредитира обясненията на подсъдимите с изключение на обстоятелството, че са се намирали в района и са били запознати с района, като счита, че обяснения са нелогични и вътрешно противоречиви и относно целта за която всеки от тях се е намирал във въпросната нива, така и относно случилото се до момента на задържането им от полицейските служители. Счита, че тезата им, че са търсили метеорити и самородно злато, е недоказана. Сочи и вътрешно противоречие в казаното от Л. за времето, което е изминало от твърдяното от него ходене за риба, придвижване до нивата и пристигане на подсъдимия Н., нито са налице доказателства и че от този подсъдим са намерени метеорити, както твърди. С тези аргументи, държавното обвинение счита, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че двамата подсъдими са извършили вменените им престъпления от обективна и субективна страна, поради което и моли съда да ги признае за виновни. По отношение наказуемостта прокурорът сочи като отегчаващи отговорността обстоятелства липсата на критичност към извършеното у всеки от подсъдимите. Предлага да им се наложат наказания към минималния размер на предвиденото за престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно наказание в размер на една година лишаване от свобода, както и глоба в размер на евровата равностойност на 5 хиляди лева. За престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК прокурорът предлага на съда да наложи на всеки от подсъдимите наказание в размер на една година лишаване от свобода, като също така на основание чл. 23 от НК да се определи на подсъдимите едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, към което да се присъедини и наказанието глоба. Предлага в тежест на подсъдимите да се възложат направените по делото разноски, а веществените доказателства да се отнемат в полза на Държавата.

Подсъдимият М. Н. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Лично и чрез защитника си моли съда да го признае за невиновен и по двете повдигнати обвинения, като твърдят, че те се крепят на предположения. Оспорва се твърдението в обвинителния акт, че * е използвал техническо средство - металдетектор, предвид заключението на техническата експертиза, че на този уред липсва пулт за управление, поради което е негоден да търси злато, самородно злато, метеорити и т.н., поради което няма характер на техническо средство. Не било доказано нито от субективна, нито от обективна страна, по отношение на Н., той да е отишъл и в съучастие с другия подсъдим да е търсил археологически обекти, използвайки техническо средство - металдетектор. Приема за доказано, че двамата подсъдими са били на 3 март в нивата, с посочени в обвинителния акт координати в землището на с. *, която към 03.03.2024 г. не е била археологически обект, а е станала такъв и е била вписана 7 дни след процесната датата от лицето, изготвило и археологическата експертиза. Защитата претендира съдът да не кредитира тази експертиза, като счита, че не отговаря на изискванията на НПК като реквизити, и като счита, че вещото лице е некомпетентно и не е посочило в заключението си какви научни и технически средства е използвал, за да определи предоставените му фрагменти представляват археологически ценности или не, а на зададен въпрос в този смисъл отговорил: „наблюдавайки ги“, като нито обяснил колко време ги е наблюдавал, нито обясни с какво и дали е сравнявал наблюдаваните от него обекти, и ако ги е сравнявал с какво, и това с което ги е сравнявал било ли е то археологическа ценност. От субективна страна обстоятелството, че М. Н. в своите обяснения е заявил, че е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за подобна дейност не водело до извод за умисъл, че знае или че би могъл да предположи, че това средство ще служи за търсене на културни ценности, тъй като макар да можело да послужи за твърдяните от прокуратура деяния, служело също и за намиране на самородно злато, метеорити каквито именно били истинските намерения на Л., а при Н. въобще липсвали намерения да търси каквото и да било, тъй като не му е работила машината. Според защитата показанията на свидетелите-полицаи, са недостоверни - твърдяли, че разделени на две групи и четиримата имали общо един бинокъл, а свидетелят З., твърдял, че дори ги бил чувал как говорят, което според защитата, от разстоянието от което тези свидетели сочели да са наблюдавали действията на двамата подсъдими било невъзможно. В показанията им били противоречиви за това дали двамата подсъдими са копали дупки в земята и са ги заривали, или не са копали дупки и никой от тези свидетели не твърдял да са намерили дупка, следа от дупка или прясно заровена дупка, изкопана от подсъдимите в района, в който са били. Изследваните от археологическата експертиза керамични фрагменти били събрани от полицаите, а не от подсъдимите. От СРС ставало ясно, че подсъдимият Л. разговаря с мъж, който не бил подсъдимият Н. – номерът на въпросния мъж не съвпадал с номера на Н. и гласът на въпросния мъж не бил гласът на Н.. При обиските и претърсванията не било установено нищо, което да води към мисълта, че подсъдимите се занимават с такава противозаконна дейност. По делото имало представени писмени доказателства от Министерството на културата, че двамата подсъдими не са отправили искане нито за издаване на разрешение за извършване на теренни проучвания, нито искане за регистрация на технически средства – маеталдетектор, като в тази част изявлението продължава с не задължителното за съда, но според мен правилно тълкуване, че тези металдетектори не подлежат на регистрация, тъй като лицата няма къде да извършват теренни проучвания. Не била доказана тезата на протуратурата за съучастие, още повече, че Н. нямало как да е бил участник и в двете престъпления, за които предаден на съд, тъй като практически е бил без металдетектор.

Подсъдимият Г. Л. също не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Лично и чрез защитника си моли съда да го признае за невиновен и по двете повдигнати обвинения, като твърдят, че и двете престъпления, не са доказани по несъмнен начин нито от обективна страна (тъй като подсъдимите не са търсили археологически обекти, а са упражнявали своето хоби да търсят метеорити), нито от субективна страна (последното се крепяла единствено на предположения. Защитата намира, че обвинителната теза, поддържана от Окръжна прокуратура - Пловдив е останала не просто недоказана, а изцяло опровергана. Обвинението и спрямо двамата подсъдими било изградено изцяло върху процесуално негодни средства, вътрешно противоречиви свидетелски показания, недопустими предположения, поради което моли съда да постанови оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения, и то на следните основания: Първо, стандарт на доказване и принципът „In dubio pro reo“. Наказателният процес се ръководи от презумпцията за невиновност. Тежестта на доказване лежи изцяло върху прокуратурата и подсъдимите не са длъжни да доказват своята невинност. Всяко съмнение, неяснота, противоречие трябва да се тълкува в полза на подсъдимите. В настоящия случай съмненията са обективни, съществени и неотстраними. Второ, обвинението се гради върху два основни стълба: протокол за оглед и археологическа експертиза, както и свидетелски показания. Те са негодни и не могат да послужат за основа на обвинението. Протокола за оглед бил негодно доказателствено средство и документирал една предварително манипулирана обстановка. Свидетелите – полицаи са събирали керамика, грубо нарушили императивните разпоредба на НПК. Отделно имало противоречия и между самите показания на свидетелите – полицаи, които правело техните показания недостоверни. Протокол, съставен при такива нарушения бил нищожен. Отделно имало противоречия и по отношение на времето, когато е документирана тази керамика - огледът бил завършил преди стъмване, а веществените доказателства били снимани със светкавица след стъмване. Негодна археологически експертиза, липса на функционално техническо средство, липса на каквито и да е находки, включително в колата на Л. и в къщата му. СРС-тата, според защитата не доказват, нито дори правят намек за иманярство или за съзнание, че се търси археологически обект. Липса на съучастие и предварителен сговор - обвинението не представило нито едно доказателство подсъдимите предварително да са се сговорили. Наличие на правдоподобна алтернативна версия на обвинението – упражняване на легитимно хоби, подкрепено от показанията на свидетеля Н. П., от обясненията на двамата обвиняеми и от експертиза, според която с тези металдетектори може да се търсят и метеорити. Защитата изтъква и друг аргумент в подкрепа на тезата си за липса на субективен елемент, като се позовава на обясненията на подсъдимия Л., че металотърсачът му е бил върнат през 2019 г. от прокуратурата и с акт в същия смисъл на Министерството на културата. Според защитата, в очите на неюрист като Л. връщането на металотърсача било равносилно на разрешение за ползване за същите действия, за които бил иззет. Константна била и съдебната практика наличието на такова хоби и членство в съответни организации, съчетано с последователни обяснения, е основание за оправдаване, тъй като оборва тезата за умисъл за иманярство. Вещото лице Л. М. заявил, че към датата на деянието: 3 март обектът не е бил регистриран в археологическата карта на България. Бил е регистриран от него в последствие. Нямало видими белези, от които да се направи заключение, че в близост има археологически обекти. Мястото на извършване на престъплението била посочена като точка в пространството, а не с граници, поради което не било ясно кой от подсъдимите е хванат на мястото индивидуализирано като координати - съществена непълнота на протокола за оглед. Не било ясно и какво точно са търсили подсъдимите - това затруднявало защитата. Извършеното било

несъставомерно от обективна страна, тъй като според техническата експертиза металотърсачът на единия подсъдим е бил без основен електронен модул, препятстващ работата му. Свидетелските показания били противоречиви относно, например, дали изкопаните дупки са били заравяни, времето на наблюдение и други. Били компрометирани веществени доказателства – керамиката била събрана от полицаите, нарушаващо правилата за запазване на местопроизшествието и изследваните от вещото лице М. фрагменти били различни от тези, които е снимал на терена. Това правело невъзможно да се установи връзката между действията на подсъдимите и намерената керамика. Протоколът за оглед и фотоалбума били негодно доказателствено средство. Противоречия имало по отношение продължителността, разстоянието на наблюдението и видимостта, което поставяло под съмнение възможността свидетелите реално да са възприемали действията на подсъдимите. Относно статута на обекта се установявало, че към момента на деянието, че не е бил недвижима културна ценност. Което подкрепяло тезата на защитата, че подсъдимите не са могли да знаят, че се намират в археологически обект, и видело до извод, че не са търсили археологически ценности. Поради това и се поставяла под съмнение доказаността на субективния елемент на двете престъпления.

Компрометираните веществени доказателства, противоречията относно събирането на керамиката и негодността на единия металотърсач създавали съмнения за манипулация и невярно документиране на фактическата обстановка и оборване на субективната страна на престъплението. Поради това тезата на защитата за търсенето на метеорити била правдоподобна и подкрепена от техническата експертиза. Л. дал обяснения, че при задържането му в автомобила му били намерени два метеорита, които не били вписани в протокола. Археологическата експертиза, била негодна, незаконосъобразна и не следвало да бъде кредитирана. Имало противоречия в показанията на вещото лице относно времето на огледа. Керамичните фрагменти, които е снимал лично на терена, снимка на стр. 2 от заключението и тези, които са му предоставени по-късно и се съхраняват при него, били различни. Това правело заключението му ирелевантно към предмета на доказване. В писменото заключение липсвало отразяване на посещение на място. Действията на вещото лице били извършени в грубо нарушение на НПК – вещото лице било извършило оглед на терена преди да му бъде възложена официално експертизата, което било нарушение на чл. 151, ал. 2 от НПК. Експертът действал по разпореждане и под полицейски контрол. Отишъл на място не въз основа на акт на разследващ орган, а в нарушение на чл. 145, ал. 1 от НПК по устно разпореждане на своя директор. Заключението се основавало на веществени доказателства, чийто произход и събиране бил компрометиран. Вещото лице е регистрирал обекта 10 дни след задържането на подсъдимите - доказателство за липсата на умисъл у подсъдимите, които не са знаели за неговия статут. Била нарушена процедурата по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н2/06.04.2011 г. за регистрация на обекта като археологически такъв - данните за местоположението били подадени от полицай, проучването е било извършено с GPS в наличен телефон.

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимите са :

М. И. Н. - роден на * год. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив, *, български гражданин, живущ във фактическо съжителство, неосъждан/реабилитиран, с основно образование, работещ, ЕГН ••••••••••, и Г. С. Л. - роден на * год. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив, *, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, работещ, ЕГН ••••••••••.

Фактическата обстановка, която съдът прие за установена е следната:

Подсъдимите Г. Л. и М. Н. се познавали. Двамата се занимавали с иманярска дейност – всеки един от тях бил осъждан за престъпления по чл. 277а, ал. 3 от НК, по чл. 277а, ал. 7 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК. И двамата знаели, че нямат нито правоспособност, нито от разрешение да извършват подобна дейност, както и че това е забранено от закона, но не преставали да търсят археологически ценности на различни места без съответно разрешение съгласно чл. 148 от Закона за културното наследство.

През м. ануари 2024 г. в Отдел „КП“ при ОДМВР – Пловдив постъпила оперативна информация, че подсъдимият Г. Л. и след изтърпяване на предходно наложените му наказания за тази дейност продължава да се занимава активно с търсенето на археологически ценности. Това дало основание спрямо него да започне експлоатирането на специални разузнавателни средства. В резултат на това към 03.03.2024 г. била събрана информация, че същия ден подсъдимите Н. и Л. ще посетят нива съдържаща и координати *, в землището на с. *, обл. Пловдив, където ще търсят археологически ценности, въпреки, че нямали надлежно разрешение за това. Двамата подсъдими знаели, че в нея се намират археологически обекти.

Самата нива, съдържаща процесните координати *, находяща се в землището на с. *, обл. Пловдив, представлявала археологическа недвижима културна ценност по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за културното наследство, както и представлявала културна ценност по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за културното наследство, принадлежаща към Античната и Средновековната епоха, а също и представлявала културно наследство по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за културното наследство. Посочената нива била регистрирана в Автоматизираната информационна система

„Археологическа карта на България“ под № 10010209 в резултат на експертното й изследване по повод настоящия казус.

И действително, в ранния следобед на 03.03.2024г. подсъдимите Н. и Л. отишли в описаната нива в землището на с. *, обл. Пловдив, като носели със себе си два броя лопати и 2 броя метал детектори – подсъдимия Л. носел метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него, а подсъдимият Н. носел метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”. Нито Л., нито Н. били подавали заявления за регистрацията на металдетекторите си в Министерство на културата по реда на чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания.

Намирайки се вече в в землището на с. *, обл. Пловдив, в нивата съдържаща координатите *, Н. и Л. държейки в едната си ръка лопата, а в другата съответно Н. държал метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, и носел черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”, а Л. държал металдетектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, и носел бели слушалки към него, започнали заедно да проучват, посредством държаните от всеки от тях технически средства, територията на нивата. При получен в слушалките сигнал от метал-детектор за намиращ се в земния слой обект, подсъдимите с помощта на носените от тях лопати проверявали какво е породило сигнала. Не се налагало да копаят – нивата била скоро изорана и след проверка източника на сигнала подсъдимите с помощта на лопатите връщали разместените буци пръст обратно.

В резултата на експлоатирането на специални разузнавателни средства и събраната информация, че същия ден подсъдимите Н. и Л. ще посетят посочената нива, на 03.03.2024 г., бил сформиран екип от служители на ОД на МВР – Пловдив, включващ свидетелите С. А. З., Д. М. П., Б. * А., Е. Л.ов С., който отишъл в близост до нивата, където били подсъдимите. Свидетелят З. и колегите му се позиционирали върху дига, откъдето с бинокъл огледали околността. По този начин четиримата полицейски служители забелязали, че Н. и Л. вървят из нивата, на неголямо разстояние един от друг, като всеки от тях носи металдетектор и лопата. Също така забелязали, че всеки от подсъдимите движи носения металдетектор в ляво и в дясно, като от време на време спира, с помощтта на носената от всеки лопата разглежда намереното, след което връща пръстта. Тези действия на двамата подсъдими свидетелите З., П., А. и С. наблюдавали около половин час и след като се убедили, че наблюдаваните търсят археологически ценности, решили да пристъпят към задържането им - разделили се на две групи по двама, всяка от които група подходила към подсъдимите от различни места. След като се приближили до двамата подсъдими, свидетелите З., П., А. и С. установили самоличността им и запазили местопроизшествието до пристигането на дежурната оперативна група. С цел установяване вида и давността на намиращите се на терена множество керамични парчета четиримата свидетели събрали такива, които в последствие били предоставени от разследващия орган за археологическа експертиза на вещото лице Л. М..

Така описаната фактическа обстановка, съдът установи от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното производство, показанията на свидетелите С. А. З., Д. М. П., Б. * *, Е. Л.ов С., Н. Г. П. и * Г. Г., дадени в хода на съдебното следствие; от заключенията на археологическата експертиза на вещото лице Л. * М. и на техническата експертиза на вещото лице А. К. К.; от писмените доказателства и доказателствени средства събрани в досъдебното производство, и приобщени по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното производство – протоколи за оглед на местопроизшествие претърсване и изземване в домовете на подсъдимите и албуми към тях, протокол за оглед на веществено доказателство - тетрадка, писмо от Министерство на културата, веществени доказателства, справки за съдимост, характеристични справки, а също и писмените доказателства събрани в хода на съдебното производство.

Видно от протокол за оглед на местопроизшествие в нива с координати *, находяща се в землището на с. *, обл. Пловдив, били иззети и приобщени към делото две лопати и метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него и метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”, тези вещи, както и намерените от обвиняемите 16 броя керамични фрагменти. С това процесуално-следствено действие било започнато досъдебното производство. Отледът е осъществен на 03.03.2024г. от 18.20ч. до 18.46ч. на здрачаване.

Направиха се от защитата възражения за годността на този протокол за оглед относно времето на извършването му и съответствието с времето на изготвяне на фотоалбума към него, както и относно отразеното в него намиране на керамика и изземването й и съпричастността на подсъдимите към намерената керамика.

Възраженията на защитата съдът намира за неоснователни. Видно от приложения на л.45-49 от досъдебното производство отоалбум към протокола за оглед на снимка №1 – общ план - е видно именно здрачаване. Видно от писмо от БАН (л.135 от съдебното дело) на 03.03.2024г. залеза на слънцето е бил в 18.13ч. от който момент се е стъмвало постепенно в рамките на 28 минути до 18.41ч. , като времето, през което небето потъмнява след залеза на слънцето е време на полумрака, наричан още сумрак или здрач, като предвид сферата за която има значение в конкретния случай – граждански полумрак – е времето след залеза (в частност) на Слънцето, през което при ясно небе и на открито и при нормално зрение може да се работи без нужда от изкуствено осветление. Справката от БАН е приобщена към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, макар и преди постъпването й да е било четено коригиращо определение, с което първоначално уваженото искане на защитата за такава справка да е било отменено. Така че съдът не установи несъответствие във времето на извършване на огледа и заснимането на намерените и иззети вещи.

Видно от приобщените по реда на чл.283 от НПК одобрени от съдия (съответно с Разпореждане № 577/04.03.2024 г. по ЧНД № 553/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и с Разпореждане № 578/04.03.2024 г. по ЧНД № 554/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив) протоколи от извършени на 03.03.2024 г. при условията на неотложност процесуално-следствени действия претърсване и изземване в жилищата на подсъдимите, в обитаваното от подсъдимия Л. жилище не били открити вещи и предмети от значение по делото. Но в обитаваното от подсъдимия М. Н. жилище била намерена и иззета като веществено доказателство тетрадка с изписан ръкописен текст, в която Н. записвал указания за достигане до различни местности, в които можело да бъдат открити археологически ценности. Доказателствената годност на тези протоколи не се оспори от защитата.

И протокола за оглед и протоколите за претърсване и изземване са изготвени в предвидената в чл.128-131 от НПК форма, при спазване изисквания съответно по чл.155-156 от НПК и от чл.160-163 от НПК ред. Възраженията на защитата касаят единствено съпричастността на подсъдимите към събраните на местопрестъплението парчета керамика. В протокола за оглед обаче последните са отразени именно така както се посочва не само от свидетелите – полицаи, но и от обясненията на самите подсъдими – събрани на едно място. Нито свидетелите, нито подсъдимите твърдят керамичните парчета да са били събирани от подсъдимите или намерени у тях, а напротив. Свидетелите полицаи сочат, че са събирани от самите тях, за да се изследва произхода им от експерт. С оглед на горното съдът счете, че няма основание протокола за оглед да бъде изключен от доказателствения материал, още по-малко като основание за образуване на наказателното производство.

От показанията на свидетелите-полицаи С. А. З., Д. М. П., Б. * А. и Е. Л.ов С. се установява, че на 03.03.2024г. около обяд по повод получена информация в Отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив, че две лица с метал детектори и лопати извършват изкопни дейности в землището на село *, сформирали група и потеглили съм посочено им място.

Приближавайки се преминали в близост покрай голяма могила, която се разкопавала от археолози. Южно от нея, в посока изток имало помпена станция и напоителен канал, заградени с дига, от където с бинокъл забелязали в прясно изорана нива две лица, които държали в ръце метал-детектори, които движели и лопати с които си помагали в търсенето, спирали от време на време, поглеждали какво са открили. Видимо били заедно, на разстояние един от друг около 100м. Мястото било познато на свидетелите, тъй като често там задържали иманяри. Наблюденията извършили заедно и след като в резултат на служебния си опит се убедили, че се двете лица са иманяри, се разделили на две групи, които подходили от различни места към мястото на което се намирали наблюдаваните лица и предприели действия по задържането им. Установили в близост до нивата където се намирали двамата подсъдими паркиран лек автомобил „Мазда“, ползван от Г. Л.. На мястото където били подсъдимите личало, че разравяно, каквито действия на посъдимите свидетелите били и наблюдавали. На мястото намерили керамични предмети, които събрали, за да бъдат изследвани от експертиза, която да установи какво представляват. Вече на смрачаване бил извършен оглед на местопроизшествие с участието на разследващ полицай, експерт и поемни лица, изготвил се протокол. При задържането установили два броя метал детектори, и два броя лопати.

Показанията на тези четирима свидетели, съдът намери за еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на обстоятелствата, касаещи основните елементи от престъпленията, вменени на подсъдимите, подлежащи на доказване. Твърденията за множество противоречия, компрометиращи доказателствената им стойност съдът намира за неоснователни.

Твърдяното противоречие дали имало изкопани дупки и дали били заравяни не се установи от съда. Напротив, свидетелите посочват безпротиворечиво, че нивата е била прясно изорана, а от наблюденията преди предприемане на действията при задържането впечатленията на свидетелите са безпротиворечиви, че подсъдимите са проверявали на какво реагират металдетекторите като с лопатите копвали на дълбочина една педя и което след това заривали с крак, следите от което били видими след това на място при задържането.

Твърдяното противоречие относно местонахождението и произхода и и събирането на предоставената на вещото лице М. за изследване керамика не се установи от съда. Нито един от четиримата свидетели полицаи, задържали подсъдимите не твърди, че керамиката е събирана от подсъдимите. Напротив, от техните показания безпротиворечиво се установява, че керамиката е събирана около мястото на задържането от самите свидетели, като свидетелят З. посочва, че целта е била да се изследват от експерт, като нито един от четиримата не твърди, че целта на събирането й е да бъде пряко доказателство за осъществени действия от подсъдимите.

Макар посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт керамичните парчета не са част от обвинението и поради това от основните елементи от престъпленията, вменени на подсъдимите, подлежащи на доказване.

Твърдяното противоречие за продължителността и начина на наблюденията върху действията на подсъдимите, съдът също намира за неоснователно. Защитата спекулира с установеното използване на един бинокъл от четиримата свидетели, като твърди, че това няма как да е вярно, тъй като полицаите били разделени на две групи. От показанията на свидетелите се установява, че четиримата са били на едно и също място заедно при извършването на наблюдението на действията на подсъдимите, а разделянето им на две групи е станало в последствие при извършените от тях заходи по различни пътища към подсъдимите, след като са предприели действия по задържането, когато нито един от свидетелите твърди да е ползван бинокъл. Що се отнася до продължителността на наблюдението преди предприемане на действията по задържането, съдът не установи противоречие в показанията на свидетелите, още по-малко твърдяното от защитата. Нещо повече продължителността на действията на свидетелите не се установи да е отчитана нарочно, а е посочена от тях като субективно възприятие; същото се отнася и за възприятията на свидетелите за разС.ия – поради което и съдът не счита, че буквалните разминавания представляват съществени противоречия, до степен да дискредитират показанията на свидетелите-полицаи С. А. З., Д. М. П., Б. * А. и Е. Л.ов С..

Твърдяното противоречие относно осветеността при огледа и задържането, съдът не установи и счита за неоснователно, по мотиви, вече изложени.

В хода на съдебното производство подсъдимите дадоха обяснения, които съдът кредитира частично като съответстващи на останалия доказателствен материал, а именно:

Приема за достоверни обясненията на подсъдимия Н. за това, че е отишъл на процесното място носейки със себе си собствения си металотърсач и лопата, че докато е бил в процесната нива и до задържането ги държал всяко в отделна ръка, че задържалите ги полицаи са събрали иззетата при огледа керамика,. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на четиримата свидетели полицаи.

Не съответства на събрания доказателствен материал и в частност от протокола по чл.161 ал.2 от НПК, твърдението в обясненията, че при извършеното в дома му претърсване и изземване не е било открито нищо.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Н. в частта в която твърди, че по процесното време и място не е използвал носените от него технически средства, тъй като противоречи на показанията на свидетелите С. А. З., Д. М. П., Б. * А. и Е. Л.ов С. за това, че са наблюдавали характерните движения и действия по търсене с металдетектор и помощна употреба на лопата за установяване намереното, и на двамата подсъдими в продължение на повече от половин час.

Съдът не приема за съответно на събрания доказателствен материал, обяснението на подсъдимия Н., че е отишъл на процесното място, за да търси всичко друго откриваемо с металдетектор, но не и археологически обекти. Обстоятелството, че мястото е наситено с археологически находки се установява от показанията на свидетелите З., П., А. и С. за това, че събраната от тях керамика е била разпръсната навсякъде по терена около мястото на задържането, както и че в близост се е намирал проучван от археолози обект – от една страна, от друга – от обясненията на вещото лице М. за констатациите му по време на обхода на терена, който е направил, за да изготви експертизата, от изследваните от него керамични парчета и от обстоятелството, че в резултат на тези си констатации в професионалното си качество и компетенции е подал заявление за регистрация на терена като археологически обект, както и от обстоятелството, че мястото на което са били установени подсъдимите да извършват процесните действия, е било регистрирано от Министерството на културата на Република България като археологически обект „Антично и средновековно селище“ с рег.№10010209 в АИС-АКБ със статут на недвижима културна ценност от категория „национално значение“. Обстоятелството, че административно регистрацията на процесното място като археологически обект е станало в момент по-късен от процесното време на извършване на разследваните престъпления, не променя обективния факт, че мястото представлява археологически обект с разпръснати по него находки. Не така стои обаче въпросът с достоверността на твърдението на подсъдимия Н., че е посетил процесното място, за да търси самородно злато и метеорити, за наличието там на каквито обекти по делото няма подкрепящи тезата му доказателства. Подсъдимият твърди, че е член на асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити и за това представя по делото членска карта. Прави впечатление, обаче, че членската карта (заверено копие на л.89 от съдебното дело, с констатирана идентичност с оригинала в съдебно заседание проведено на 17.03.2026г.) е представена по делото едва в хода на съдебното следствие – две години след извършване на разследваните деяния, в която е отразено едно единствено плащане на членски внос с положен печат от който е видна година 2024г., но не на предвиденото за годината поле и без дата на плащане или друг документ (за установяване на достоверна дата), който да удостоверява притежаването на претендираните права от подсъдимия Н. към инкриминираната дата.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н. и в твърденията му, че е бил в близост до подсъдимия Л., тъй като решил да му се обади, след като го заварил в същата нива, към която и той се бил насочил да търси с металдетектора (последното противоречи на показанията на свидетелите С. А. З., Д. М. П., Б. * А. и Е. Л.ов С. за това, че са наблюдавали характерните движения и действия по търсене с металдетектор и помощна употреба на лопата за установяване намереното, и на двамата подсъдими в продължение на повече от половин час.)

Приеха се за достоверни обясненията на подсъдимият Г. Л., частично за това, че е пристигнал на местопрестъплението с ползваният от него автомобил Мазда, в който е носил въдици и принадлежности за риболов, металдетектор и лопата; че е паркирал автомобила в близост до изораната нива; че е бил в нивата с металдетектора и лопатата, за да търси в нея; че в нивата се е намирал и подсъдимия Н. на около 100метра от него и че разговаряли; че около 15.00ч. в близост до нивата, в която двамата подсъдими се намирали, спрял автомобила на полицаите и малко по-късно подсъдимите били задържани; че същите полицаи събрали керамика от терена наоколо; че огледът е започнал при сумрак и снимките били правени с помощта на фотосветкавица; че при извършеното в дома му процесуално-следствено действие по чл.161 ал.2 от НПК не е било открито и иззето нищо. В тези части обясненията на подсъдимия се потвърждават от протокола за оглед и фотоалбума към него, от показанията на свидетелите З., П., А. и С., както и от обясненията на подсъдимия Н. в възприетата от съда част.

Съдът намира за недостоверни като несъответстващи на останалия доказателствен материал обясненията на подсъдимия Л., че на инкриминираното масто и време се е намирал, за да търси метеорити и самородно злато, за наличието там на каквито обекти по делото няма подкрепящи тезата му доказателства, за разлика от изобилстващите по делото доказателства, че мястото е наситено с археологически находки се установява от показанията на свидетелите З., П., А. и С. за това, че събраната от тях керамика е била разпръсната навсякъде по терена около мястото на задържането, както и че в близост се е намирал проучван от археолози обект – от една страна, от друга – от обясненията на вещото лице М. за констатациите му по време на обхода на терена, който е направил, за да изготви експертизата, от изследваните от него керамични парчета и от обстоятелството, че в резултат на тези си констатации в професионалното си качество и компетенции е подал заявление за регистрация на терена като археологически обект, както и от обстоятелството, че мястото на което са били установени подсъдимите да извършват процесните действия, е било регистрирано от Министерството на културата на Република България като археологически обект „Антично и средновековно селище“ с рег.№10010209 в АИС-АКБ със статут на недвижима културна ценност от категория „национално значение“. Обстоятелството, че административно регистрацията на процесното място като археологически обект е станало в момент по-късен от процесното време на извършване на разследваните престъпления, не променя обективния факт, че мястото представлява археологически обект с разпръснати по него находки.

Свидетелят Н. Г. П. е ангажиран от защитата на подсъдимия Л. за установяване на характеристични данни за подсъдимия Л.. Свидетелят няма преки впечатления от разследваните по настоящото дело престъпления. Показанията му, че Л. имал за хоби да търси метеорити очевидно поддържа защитната теза на подсъдимия Л., но същият не отрече продължаващият, въпреки осъждането, интерес на Л. към иманярството (цит.:„рядко ходеше да се занимава с иманярство“).

Свидетелят * Г. е ангажиран от защитата на подсъдимия Н. за установяване на характеристични данни за последния. Свидетелят няма преки впечатления от разследваните по настоящото дело престъпления. Показанията му се взеха предвид от съда при преценката по чл.54 от НК.

Видно от писмо от Министерство на културата, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното насредство“ с изх.№04-02- 90/02.04.2024г. – нито един от двамата подсъдими не са вписани в регистъра по чл.150 ал.2 от ЗКН, нито са им издавани разрешения за теренни археологически проучвания; подсъдимите не са подавали заявления за регистрация на устройства, отговарящи на определението за „специални технически средства“ по реда на чл.152 ал.2 от ЗКН; подсъдимите не фигурират в постъпила от музеите информация за извършена идентификация на движими културни ценности от външни лица за периода 2020-2023г. Последното опровергава и обясненията на подсъдимия М. Н., че е предавал в музей намерени от него керамични съдове.

В хода на съдебното следствие беше изслушана и приета без възражения от страните назначената в досъдебното производство съдебно-техническа експертиза на вещото лице К. за изследване на електронни устройства, според която: метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII” представлява част от цялостната система на метал-детектор – щека и търсеща сонда, без основния модул, какъвто не се е намирал сред предадените на експерта за изследване веществени доказателства, но в случай, на окомплектоване би бил пълноценен металдетектор за търсене на металсъдържащи предмети. А метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него е показала нормална работоспособност като метал-детектор, окомплектован със сонда, който може да бъде ползвано за търсене на металсъдържащи предмети.

В хода на съдебното следствие беше изслушана назначената в досъдебното производство археологическа експертиза на вещото лице М. от чието заключение се установява, че мястото на което се установени подсъдимите представлява археологическа недвижима културна ценност по смисъла на чл.47 ал.1 от ЗКН, културна ценност по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКН, принадлежаща към античната и средновековната епохи, а също така е и културно наследство по смисъла на чл.7 от ЗКН. От разясненията му в съдебно заседание се установява, че в резултат на обхода на терена, където са били установени подсъдимите, обход, послужил му и за изготване на заключението по възложената му експертиза е установил предпоставки за заявяването му за регистрация като археологически обект, каквото е и сторил и което е било уважено и регистрацията е осъществена. Вещото лице М. е установил и че част от събраните при задържането керамични парчета, предоставени му за изследване представляват културна ценност по смисъла на чл.7 ал.3 от ЗКН, представляват археолохически обект по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН и културно наследство по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКН, принадлежащи към средновековната епоха. Защитата възрази срещу приемането на това заключение с аргументи за некомпетентност, необоснованост, поради липса на изискуеми реквизити по чл.152 от НПК; пристрастност предвид

обстоятелството, че вещото лице е било заведено да огледа терена и инкриминираното място от свидетеля З., според защитата - в нарушение на чл. 145 от НПК преди издаване на акта на разследващия орган за възлагане на експертизата. Възраженията се направиха от защитата в две насоки – от защитата на подсъдимия Н. – с искане да не се приема и да се назначи повторна, а от защитата на подсъдимия Л. – същите възражения като аргументи по същество. Съдът остави без уважение възраженията по чл.153 от НПК и прие експертизата като намери, че предвид естеството на специалните знания, ползвани при изготвянето й експертното заключението е достатъчно пълно и ясно. По същество съдът намери възраженията срещу доказателствената стойност на тази експертиза за неоснователни. Факт е, че заключението дава отговори на въпроси, поставени от разследващия орган в постановлението за назначаването й от 04.03.2024г. , факт е и че е изготвено и представено в срока указан в това постановление. Възражението, че вещото лице е посетило терена, на който са установени и задържани подсъдимите в деня в който инкриминираните деяния са извършени защитата извлича от отговорите на вещото лице, че от завелия го на мястото полицай е научил, че същия ден са били задържани подсъдимите. Съмнение в установяване на това обстоятелство обаче внася самото вещо лице, който твърди, че денят в който е бил заведен за да извърши оглед е бил работен. Нещо повече – по делото се установи, че огледът е бил извършен при настъпил вечерен сумрак, липсват данни вещото лице М. да е присъствал при извършването на това процесуално следствено действие, нито по-рано. От отговорите на вещото лице, възприети от защитата, се установява, че той е посетил местопрестъплението на дневна светлина. С оглед на горното възражението е неоснователно - от една страна като недоказано, от друга страна – по аргумент на чл.156 ал.2 от НПК, присъствието на вещо лице е допустимо и преди възлагането на експертизата.

В хода на съдебното следствие се предявиха и изслушаха изготвените в резултат на експлоатирани СРС звукозаписи. От изслушаните записи и от протокол рег.№421579/13.08.2024г. за изготвяне на веществено доказателсвено средство „звукозапис“ от прилагане на СРС вторият и третият от проведените разговори на подсъдимия Л. са с мъж с един и същи телефонен номер *. Видно от тези два разговора темата очевидно касае посещения на извънселищни поземлени имоти наскоро изорани или разкопани за търсене на металсъдържащи предмети – злато (цит.: „И кво викаш там има злато?“), монети (цит: „Вече сачма не остана там“). Макар разговорите да се характеризират със силно конспиративен стил, от тях се разбира, че касаят търсене на археологически обекти („…тея археолози тама е луда работа.“ - в разговора от 29.02.2024г. А в разговора от 02.03.2024г. подсъдимият Л. подробно, с напомняне на предходни посещения в конкретна нива и особености на ландшафта насочва говорещият с него мъж как да стигне до нея (цит.: „то цялото ти е обект тва.“) Описаните особености на ландшафта силно напомнят описанието което и свидетелите и подсъдимите дават на нивата, в която подсъдимите са задържани по настоящото дело, а разговорът е проведен ден преди инкриминирания случай. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства по смисъла на чл.177 ал.1 от НПК, но предявените ВДС явно напълно изключват претендираната от защитата на подсъдимия Л. „алтернативна легитимна цел на търсенето“ и индицират общността на умисъла на подсъдимите да се намират на едно и също място по едно и също време оборудвани по един и същи начин. Съпоставката на предявените ВДС от СРС с показанията на свидетелите З., П., А. и С. за повода за сформирането на полицейски екип, извършените наблюдения в съпоставка с иззетите от подсъдимите веществени доказателства лопати и комплекти металотърсач и слушалки изключва предположението мъжът разговарящ с подсъдимия Л. да е различен от подсъдимия Н., и прави възраженията на защитата, че изслушаните предявени в хода на съдебното следствие звукозаписи, изготвени посредством използвани СРС не съдържат запис от проведен разговор на подсъдимия Л., чийто телефон е подслушван, с подсъдимия Н. и че „не доказват, нито дори правят намек за иманярство или за съзнание, че се търси археологически обект“.

Веществените доказателства не се оспориха при предявяването им, освен при коментара им по съществото на спора. Вещественото доказателство тетрадка, иззета от дома на подсъдимия Н. не получи внимание от защитата не само при предявяването й, но и по същество в пледоариите. Тя, обаче, и протоколът за огледа й, в съвкупност с обсъдените току що ВДС от СРС онагледява с намерени скици и записки в дома на подсъдимия Н. – указвани му места за търсене на археологически обекти, по начина виден от обсъдения по-горе разговор от 02.03.2024г. с подсъдимия Л.. Подсъдимите не оспориха принадлежанието на металдетекторите и лопатите, нито на тетрадката.

Настоящият състав възприема заключенията на археологическата експертиза на вещото лице М. и техническата експертиза на вещото лице К. като компетентни, обосновани и безпристрастни, а вещите лица имат необходимите знания и опит в съответната област, свързана с предмета на изследване.

От коментираните по-горе доказателства, съдът намери за установено безпротиворечиво авторството на инкриминираните деяния, предвид наличието на взаимно допълващи се и безпротиворечиви данни от коментираните по-горе доказателства.

На база на всичко изложено до тук съдът възприема като подкрепена с достатъчно и безпротиворечиви доказателства изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият М. И. Н. е осъществил престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Г. С. Л. ЕГН •••••••••• – също като съизвършител, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като за извършване на деянието са били използвани технически средства – 2 бр. лопати, 2 бр. метал – детектори /метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него и метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”/; и престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, като на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, противозаконно – в нарушение на чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министъра на културата, обн. ДВ бр. 18 от 01.03.2011 г., е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”; а подсъдимият Г. С. Л. е осъществил престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК , като на 03.03.2024 г. в нива с координати * в землището на с. *, обл. Пловдив, в съучастие като съизвършител с М. И. Н. ЕГН •••••••••• – също като съизвършител, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като за извършване на деянието са били използвани технически средства – 2 бр. лопати, 2 бр. метал – детектори /метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него и метал-детектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”/; и престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК , като на 03.03.2024г. в нива с координати * в землището на с.*, обл. Пловдив, противозаконно – в нарушение на чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министъра на културата, обн. ДВ бр. 18 от 01.03.2011 г., е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него”.

От обективна страна, видно от събраните по делото доказателства двамата подсъдими са осъществили съставомерните признаци на престъпления по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 277а, ал. 7 от НК.

Следвайки установеното по-горе от доказателствения анализ по делото са съда стана несъмнено установено, че и двамата подсъдими са търсили археологически обекти (а не твърдените от тях метеорити) без съответно разрешение. Липсата на последното се установява от една страна от писмото от Министерство на културата, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното насредство“ с изх.№04-02-90/02.04.2024г., от друга страна – не се твърди съществуването на такова и от самите подсъдими.

Възраженията на подсъдимите/респективно на техните защитници, че разрешение за търсене на археологически обекти се изисквало за теренни проучвания, а подсъдимите нито имали образованието, нито техниката за това изключвало вината им…. Съдът намери за неоснователно. Защитата спекулативно слага знак за равенство между изпълнителното деяние по ал.1 на чл.277а от НК „търси“ и изпълнителното деяние по ал.2 на чл.277а от НК „извършва теренни археологически разхопки“ в интерпретацията на защитата „проучвания“. Очевидно смислово деянията в двете алинеи са със значителна разлика в обема на противоправността си и видно от наказуемостта на двете деяния – разликата в обема е отчетена утежняващо във втората алинея. Обвинението спрямо подсъдимите, обаче, е повдигнато по основния текст на ал.1 и позоваването на защитата на изначално несъставомерен по ал.1 на чл.277а от НК белег е неоснователно.

Използването на технически средства при извършването на деянието по ал.1, като квалифициращ признак по чл.277а ал.3 от НК според обвинението обхваща ползването на металдетектори с описано оборудване и лопати. От съдебно-следственото действие по чл.284 от НК при предявяването на тези веществени доказателства, подсъдимите не оспориха нито притежанието им, нито държането им на процесното място и време. Оспори се от подсъдимия Н. възможността неговият металдетектор да бъде използван, поради установена от техническата експертиза липса на основен блок. Техническата експертиза е изследвала предназначението и годността на техническите средства, във вида в който са иззети и съответно са й предадени. Видно, обаче, от показанията на свидетелите П., РА., С. и З., те с категоричност твърдят, че дълго време са наблюдавали подсъдимите и са видели, че и двамата извършват множество специфични движения с държаните от тях металдетектори, т.нар. „търкане“, движения напред-назад, с цел да намерят археологически обекти и в последствие с държаните от тях лопати да ги разровят и придобият. Съдът не даде вяра, както изложи по-горе, на обясненията на подсъдимите, че пристигайки на местопрестъплението Н. установил липсата на основния блок, като прие това твърдение за защитна теза, изолирано от останалия доказателстван материал и стъпващо единствено на заключението на техническата експертиза, което обаче не е доказателство, а способ за проверка чрез специализирани знания извън компетентността на съда, на вещ, иззета известно време след осъществените от четиримата свидетели наблюдения върху действията на подсъдимите, което време е било нужно за придвижването им до местопрестъплението, в което време наблюдението е било прекъснато. Оспорва се и използването на лопатите като техническо средство, с твърдението, че свидетелите П., РА., С. и З. си противоречали относно факта имало ли изкопани дупки на местоизвършването и следи от заравяне с претендирана от защитата доказателствена негодност. Съдът както се изложи по-горе не възприе за основателни и тези възражения на защитата. По делото се установи безспорно, че нивата, на което е извършено търсенето на археологически обекти от подсъдимите е била прясно разорана с големи буци пръст, а нито един от четиримата свидетели твърди копане на дупки, а единствено използване на лопатите за разбутване на пръстта за проверка на източника на сигнала от металдетекторите. Предвид това съотнасяне на доказателствения материал към елементите на престъплението по чл.277а ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът намери за установено по безсъмнен начин извършването на това престъпление и от двамата подсъдими.

Те са обвинени че са извършили обсъжданото престъпление в съучастие като съизвършители, което също оспорват. Твърдят, че събирането им на местопрестъплението не е било предумишлено, нито резултат на предварителен сговор – а случайно.

Предумисълът и предварителният сговор не са елементи от състава на вмененото им престъпление. В този смисъл дори възраженията, че изслушаните предявени в хода на съдебното следствие звукозаписи, изготвени посредством използвани СРС не съдържат запис от проведен разговор на подсъдимия Л., чийто телефон е подслушван, с подсъдимия Н. (обсъдени погоре) е неоснователен.

Съучастието изисква общност на умисъла и общност на съзнанието за извършването на противоправно деяние, а такова е налице, изводимо от показанията на свидетелите П., РА., С. и З. за това, че в продължение на около половин час са наблюдавали подсъдимите, „въоръжени“ с еднотипни комплекти технически средства: в едната ръка с металдетектор, а в другата с лопата и на незначително разстояние един от друг, даващо им възможност да разговарят помежду си – да извършват множество специфични движения с металдетекторите над повърхността на земята, а след това с помощта на лопатите да проверяват източника на сигнала даден от металдетекторите. Безпротиворечивоста на тези показания беше обсъдена по-горе в мотивите. И двамата подсъдими обясниха пред съда, че от предишните си осъждания знаят, че търсенето на археологически обекти без съответно разрешение е противоправно и за това търсят метеорити, като без обяснение остана въпросът за съвпадението на интересите им към метеоритите, общият им интерес към нивата на местопрестъплението за наличие на такива и обстоятелството, че Н. има членство в такава асоциация, а Л. без членство намира и държи такива.

Деянието е извършено от подсъдимите умишлено – те са съзнавали свойството и значението на извършеното, съзнавали са, че се намират в район с концентрация на археологически обекти, които след оран са изкарани на повърхността и че с помощта на металдетектори и лопати осъществяват „хоби“-то си да търсят археологически обекти, за което си хоби са осъждани и по-рано. Следователно подсъдимите са извършили процесното деяние съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки настъпването им – налице е субективна съставомерност на извършеното.

От обективна страна престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК:

Изпълнителното деяние „държи“ оръдия, за които знае че са предназначени за търсене на археологически обекти, към инкриминираното време, е доказано от безспорния факт, че всеки от двамата подсъдими е носил на инкриминираното място и по инкриминираното време по един

металдетектор. Всеки от тях при предявяването в хода на съдебното следствие на веществените доказателства припозна своя металдетектор. Възражението за годността на „оръдието“ (обсъдена по-горе) принадлежащо на подсъдимия Н., е без значение за осъществяване на изпълнителното деяние във второто повдигнато на всеки от подсъдимите обвинение. И двамата при дадените в хода на съдебното следствие обяснения, заявиха и обясниха предходните си осъждания 8-9 години преди извършването на процесните деяния за идентични престъпления.

Деянието е извършено от всеки от подсъдимите умишлено – те са съзнавали свойството и значението на извършеното, съзнавали са, че носените/“държаните“ от тях металдетектори представляват оръдия, за които и двамата са знаели, че са предназначени за търсене на археологически обекти, за което всеки от тях е бил осъждан и по-рано. Следователно подсъдимите са извършили процесното деяние съзнавайки общественоопасния му характер, предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки настъпването им – налице е субективна съставомерност на извършеното. Възражението за некомплектованост на металдетектора на подсъдимия Н. като аргумент за субективна несъставомерност е неоснователно, по изложените по-горе мотиви. Възражението, че предходно наказателно производство с подобен предмет, водено спрямо подсъдимия Л. през 2019г. е било прекратено и металдетектора като иззета по него вещ – върната, направено като довод за субективна несъставомерност, е неоснователно. Подсъдимият Л. е грамотен български гражданин с над средната обща култура, за когото, видно от дадените от него обяснения, подобно позоваване на формално действие (връщане на иззета вещ) извън контекста на прекратителното постановление и при наличие на предхождащо го осъждане от 2016г. за друго деяние по чл. 277а, ал. 7 от НК, е несъответно и съдържащо вътрешни противоречия в защитната му теза.

Относно вида и размера на наказани ята:

От справката за съдимост на подсъдимия М. И. Н. се установява, че подсъдимият е осъждан, но реабилитиран по чл.88а от НК на 06.10.2022г.

От характеристичната му справка се установява, че подсъдимият има две деца ненавършили пълнолетие, не е конфликтен. При снемане

самоличността му в досъдебното производство и в съдебното производство Н. е заявил трудова ангажираност.

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия М. Н. се взеха предвид трудовата му ангажираност (декларирана пред съда), семейната му ангажираност с грижа за две ненавършили пълнолетие деца. Последното се сочи и от допуснатия и разпитан в с.з. на 03.06.2026г. по искане на защитата му, свидетел * Г. Г.. Съдът не намери основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са осъжданията му, за които е реабилитиран – те са за престъпления от същия вид като процесното.

Обществената опасност на деянията вменени му в наказателна отговорност е сравнително ниска, въпреки предходните му осъждания за такива деяния – няма данни от тази му деятелност да са настъпили значими вреди.

Обществената опасност на дееца съдът също намира за сравнително ниска, по същите съображения.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия Н., съдът приложи критериите по чл.54 от НК, като наложи наказанията лишаване от свобода за двете престъпления в размер близък до минимума по чл. 39 ал.1 от НК, но над него – за срок от една година, предвид отчетените лоши характеристични данни. А именно:

За престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК съдът определи размера на всяко едно от наказанията, съобразявайки се с правилото на чл.57 ал.2 от НК като счете, че в определените размери в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК, като му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, и наказание ГЛОБА на долната граница предвидена в закона в размер на 5000 лв. /2556,46 Евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента).

За престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК вр. чл.54 от НК му определи и наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА поради

току що изложените мотиви.

Така индивидуализираните наказания настоящият състав прецени, че в най-пълна степен ще осъществят целите определени в чл.36 от НК – по вид и размер са съответни на тежестта на престъпленията и ще осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК. На обществото ще бъде показана безкомпромисност спрямо деяния насочени срещу опазване на културното наследство на България, а на подсъдимия, съдът счита, че размера и вида на наложеното наказание ще имат превъзпитателен и възпиращ ефект.

Двете наказания лишаване от свобода на подсъдимия М. И. Н. на основание чл.23 ал.1 от НК съдът обедини в едно общо, най-тежко наказание измежду определените му - в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Наказанието ГЛОБА в размер на 5000 лв. / 2556,46 Евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента/, съдът ПРИСЪЕДИНИ изцяло на основание чл.23 ал.3 от НК към определеното най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Определените наказания лишаване от свобода са в размер до 3 години, а видно от справката за съдимост подсъдимият е реабилитиран. Поради това на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия М. И. Н. общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като счете, че за осъществяване целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимия, и преустановяването на инкриминираното му поведение не се налага наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпявяно реално.

Приспадна се на основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК и задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на М. И. Н. на 03.03.2024 г., като един ден задържане се зачита за ЕДИН ден лишаване от свобода.

От справката за съдимост на подсъдимия Г. С. Л. се установява, че подсъдимият е осъждан, но реабилитиран по право – на 07.05.2018г.

От характеристичната му справка се установява, че подсъдимият е семеен без данни за груби нарушения на обществения ред.

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. Л. се взеха предвид трудовата му ангажираност (декларирана пред съда), семейната му ангажираност.

Отегчаващо отговорността на подсъдимия Л. обстоятелство е осъждането му, за което е реабилитиран – то е за престъпление от същия вид като процесните.

Обществената опасност на деянията вменени му в наказателна отговорност е сравнително ниска, въпреки предходното му осъждане за такива деяния – няма данни от тази му деятелност да са настъпили значими вреди.

Обществената опасност на дееца съдът също намира за сравнително ниска, по същите съображения.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия Г. Л., съдът приложи критериите по чл.54 от НК, като наложи наказанията лишаване от свобода за двете престъпления в размер близък до минимума по чл. 39 ал.1 от НК, но над него – за срок от една година, предвид отчетените лоши характеристични данни. А именно:

За престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК съдът определи размера на всяко едно от наказанията, съобразявайки се с правилото на чл.57 ал.2 от НК като счете, че в определените размери в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК, като му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, и наказание ГЛОБА на долната граница предвидена в закона в размер на 5000 лв. /2556,46 Евро (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента).

За престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК вр. чл.54 от НК му определи и наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА поради

току що изложените мотиви.

Така индивидуализираните наказания настоящият състав прецени, че в най-пълна степен ще осъществят целите определени в чл.36 от НК – по вид и размер са съответни на тежестта на престъпленията и ще осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК. На обществото ще бъде показана безкомпромисност спрямо деяния насочени срещу опазване на културното наследство на България, а на подсъдимия, съдът счита, че размера и вида на наложеното наказание ще имат превъзпитателен и възпиращ ефект.

Двете наказания лишаване от свобода на подсъдимия Г. С. Л. на основание чл.23 ал.1 от НК съдът обедини в едно общо, най-тежко наказание измежду определените му – в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Наказанието ГЛОБА в размер на 5000 лв. / 2556,46 Евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента/, съдът ПРИСЪЕДИНИ изцяло на основание чл.23 ал.3 от НК към определеното най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Определените наказания лишаване от свобода са в размер до 3 години, а видно от справката за съдимост подсъдимият е реабилитиран. Поради това на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г. С. Л. общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като счете, че за осъществяване целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимия, и преустановяването на инкриминираното му поведение не се налага наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпявяно реално.

Приспадна се на основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК и задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на Г. С. Л. на 03.03.2024 г., като един ден задържане се зачита за ЕДИН ден лишаване от свобода.

Отнеха се в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК веществените доказателства: 2 бр. метал – детектори /метал-детектор с надпис в долния край „SOLDIER FINDER”, ведно с бели слушалки към него и металдетектор с надпис върху питата „FMF”, ведно с черни слушалки с надпис от едната страна “WSAII”/; 2 бр. лопати,

Вещественото доказателство 1 бр. Тетрадка, съдът разпореди след влизане на присъдата в сила да остане приложена в кориците на делото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите М. И. Н. и Г. С. Л. да заплатят по сметка на ОДМВР-Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 279 лева /двеста седемдесет и девет/ за извършени експертизи, като всеки от тях заплати сума от по 139,50 лв. / 71,33 Евро /седемдесет и едно евро и 33 цента/ и по сметка на Окръжен съд Пловдив - разноски за вещи лица в размер общо на 100 Евро - направени в хода на съдебното следствие, като всеки от тях заплати сума от по 50 евро /петдесет евро/.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател: