Решение № 1763 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 281/2026 г.
Административен съд - Стара Загора17.04.2026 г.докладчик Дарина Драгнева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на частен съдебен изпълнител И. Б. против Отказ на Директор дирекция "Местни данъци и такси" при община Раднево за предоставяне на достъп до електронната система местни данъци такси, за извършване на електронни справки относно декларирано имущество и задължения за местни данъци и такси по реда на ЗЕУ, без подадено искане за всеки конкретен случай. ОСЪЖДА И. Л. Б. [ЕГН] да заплати на Община Раднево сумата от 511.29 евро /петстотин и единадесет и двадесет и девет/, представляваща възнаграждение за един адвокат. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните. Съдия: �
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.2 ал.2 от ЗЕУ, образувано по жалбата на И. Б. в качеството й на Частен съдебен изпълнител с рег. №869, район на действие Окръжен съд Стара Загора против Отказ рег. №11 00-242/05.03.2026г на Директор дирекция "Местни данъци и такси" при община Раднево да предостави достъп електронната система за справки за местни данъци и такси, поддържана от Информационно обслужване АД по аргумент, че съгласно Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Община Раднево за извършване на справки и предоставяне на информация относно декларирани данни и задължения се дължат съответните такси, определени с решнеи ена Общински съвет -Раднево. Освобождаване от заплаащне на такси е предивдено само за изрично посочени в нормативната уредба държавни органи и институции, като частинте съдебни изпълнители не попадат в този кръг. Дължимите такси за извършените услуги се заплащат по реда, определен от общината - по банков път, или на каса като плащането не се осъществява, чрез електронната платформа. Жалбата е подадена на 11.03.2026г, преди да са изтекли удължените срокове по чл.140 ал.1 от АПК, приложими поради липса на указания за реда и срока за обжалване на изричния отказ по заявление от 25.02.2026г за достъп до сайта, създаден и поддържан от ИО АД за справки за местни данъци и такси. С жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен като постановен в противоречие с чл.40 от ЗЕУ и чл.16 от ЗЧСИ, според която разпоредба частните съдебни изпълнители имат право на достъп до личните данни на длъжника ,когато това е нужно за целите на изпълнението, а според чл.431 ал.4 от ГПК за информацията, получена по реда на ЗЕУ и необходима за изпълнителното производство, не се дължат държавни такси и разноски. От съда се иска да бъде отменен изричния отказ и да бъде указано на ответника да предостави искания достъп. Ответника Директор дирекция "МДТ" при Община Раднево иска от съда жалбата да бъде отхвърлена с довода, че се иска безпрепятстван достъп до база данни, а не се касае за искане за информация по повод на конкретно изпълнително дело и за неговото цели, за което ЧСИ не дължта такса. Претендира възнаграждение за един адвокат. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Спорът по делото е правен. Не се спори, че на 25.02.2026г жалбоподателят в качеството си на частен съдебен изпълнител, а поради това и на лице, попадащо в определението по §1 т.11 от ДР на ЗЕУ за лице, осъществяващо публични функции е поискал до електронанта система за справки за мсетни данъци и такси, за извършване на елекктронни справки за декларирано имущество и задължения за местни данъци и такси, не по повод на конкретно изпълнително дело. Изричият отказ е обоснован с това, че само достъпът до системата се предоставя безвъзмездно, но справките и информацията от базата данни за притежавани недвижими имоти, мпс и задължения за местни данъци и такси са възмездна услуга, за която се заплаща цена, определена с решение на общински съвет Раднево и по силата на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Освобождаването от заплащане на такси е предвидено само за изрично посочени в норамтивна уредба държавни органи и институции, сред които не попадат частните съдебни изпълнители. Отговорът с рег. №11 00-242/05.03.2026г на Директор дирекция "МДТ" при Община Раднево е изричен отказ на първичен администратор на данни, тъй като изхожда от административен орган, който по силата на закон - този за местните данъци и такси, събира, създава за първи път, изменя или заличава данни за физически лица, юридически лица, обекти или събития, на който по силата на т.15 от Длъжностна характеристика е възложено да разглежда заявелния за достъп до електронни услуги, свързани с функциите на ръководената дирекция, да се произнася по тяхната основателност, да разрешава достъпите до платформите за предоставяне на административни услуги, да разрешава и отказва извършването на заявените административни услуги. Съгласно чл.16 и чл.18 от ЗЧСИ, чл.10 ал.3 от Общите условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация и осигуряване на достъп до тях, и чл.427 ал.1 и ал.2 от ГПК, правото на достъп на ЧСИ е функционално - по повод, за нуждите и целите на конкретно изпълнително дело. Ако се приеме тезата на жалбоподателя то тогава нормата на чл. 431 ал.4 от ГПК, както и тази на чл.16 от ЗЧСИ, остават без същественото си предназначение, те са излишни - ако правото на достъп е само поради качеството на лицето на ЧСИ, то тогава не е необходимо изрично да се предвижда, че предоставянето на информацията за целите на конкретно изпълнително производство, при условие да се иска и предоставя по реда на ЗЕУ е безплатно. В останалите случаи, когато не се следват този ред за нейното получаване се дължи такса и тя се заплаща от взискателя. Нормите са ясни, включително и тази на чл.40 от ЗЕУ, на която се позовава жалбоподателя и която не съдържа правило за постоянен достъп до информацинната система за омбен на справочна и удостоверителна информация. Според чл.40 от ЗЕУ вътрешните електронни административни услуги са между лицата по чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗЕУ, но отново предназначени за изпълнение на функциите им. Тези на ЧСИ са по повод на конкретни изпълнителни дела, а този факт трябва да се удостоверява за всяко искане и по аргумент от чл.431 ал.4 от ГПК включително, която норма освобождава от задължението за заплащане на такса. Прочетен в своя точен смисъл с обжалвания изричен отказ не се предоставя безпрепятстван и непрекъснат достъп до информационната система, което е в съответствие със закона, но аргументите, че с това се цели заплащане на такса са неотносими и правно неверни. На основание чл.431 ал.4 от ГПК информацията, поискана по реда на ЗЕУ се предоставя безплатно, когато е за целите на конкретно изпълнително дело. Изложеното означава, че ЧСИ има право да иска информация за конкретно изпълнително дело и да я получи безплатно, но не и без санкцията - преценка, дали са налице условията на чл.431 ал.4 от ГПК - за всяка справка трябва да се посочи и изпълнителното дело, по което е необходима. В тази връзка и чл.18 от ЗЧСИ ограничава достъпа до информация за имуществено състояния на лицата само до проучването му във връзка с конкретно изпълнително дело, по което са длъжници. ЧСИ има право на информация и достъп до нея, безплатен когато е по реда на ЗЕУ, но само за конкретен длъжник, срещу който е насочено принудително изпълнение, но няма правна норма по силата която ЧСИ да има пълен достъп до данни за имуществото на всички правни субекти. Правилно е отказан достъп до информационната система, а указанията за дължима такса не водят до незаконосъобразност на административния акт, тъй като не са относими към разрешаване на материално правни спор. В случай, че по конкретно изпълнително дело се иска информация, то тогава не би следвало да се предоставя срещу такса, ако е по реда на ЗЕУ. Представените от жалбоподателя доказателства за не дължимост на такса за услуга - Схема на самостоятелен обект, поискана по реда на ЗЕУ само потвърждават изложеното, но не се отнасят до безпрепястван достъп до регистри, карти и поддържани бази данни. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Цитирани разпоредби
13- чл. 431, ал. 4 ГПК
- чл. 140, ал. 1 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 2, ал. 2 ЗЕУ
- чл. 40 ЗЕУ
- чл. 16 ЗЧСИ
- чл. 18 ЗЧСИ
- чл. 1, ал. 1
- чл. 1
- чл. 10, ал. 3
- чл. 16
- чл. 427, ал. 1