Решение № 2053 от 8.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3347/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г). С Решение № 20055554/01.03.2021г. по гр.д. № 22633 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 35-ти състав на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР е признато за установено по отношение на Ц. Т. Н., ЕГН ••••••••••, П. В. К., ЕГН ••••••••••, „Ц.-П. К.” ЕООД, ЕИК ••••, Е. Б. Б., ЕГН ••••••••••, А. М. Я., ЕГН ••••••••••, Т. П. К., ЕГН ••••••••••, М. Ж. К., ЕГН ••••••••••, Ц. Т. А., ЕГН ••••••••••, че Н. П. М., ЕГН •••••••••• и К. П. К., ЕГН •••••••••• са собственици на 14/100 ид.ч. от имот с парцеларен № ХVІ от кв. 149 съгласно изменение от 1932г. на регулационен план от 1903г. на гр. София, местност Центъра, който и м о т е заснет като северна реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.300.395 вместо като самостоятелен имот с граници от север, изток и запад съгласно актуалните кадастрални граници, а от юг-съгласно червената линия с координати от запад на изток „а-б” на скицата на лист 311 от делото, неразделна част от решението, като Ц. Т. Н., ЕГН ••••••••••, П. В. К., ЕГН ••••••••••, „Ц.-П. К.” ЕООД, ЕИК ••••, Е. Б. Б., ЕГН ••••••••••, А. М. Я., ЕГН ••••••••••, Т. П. К., ЕГН ••••••••••, М. Ж. К., ЕГН ••••••••••, Ц. Т. А., ЕГН ••••••••••, са осъдени да заплатят на Н. П. М., ЕГН •••••••••• и К. П. К., ЕГН •••••••••• сумата от 2621, 20лв. представляващи съдебни разноски.

С Решение № 20204295/28.10.2021г. по гр.д. № 22633 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 35-ти състав на основание на чл. 250 от ГПК е допълнено постановеното на 01.03.2021г. решение по делото, като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № 28, том ХІХ, дело № 3583/08.05.1995г. на нотариус при Софийски районен съд в частта за 14/100 ид.ч. от дворното място в частта, в която представлява имот с парцеларен № ХVІ от кв. 149 съгласно изменение от 1932г. на регулационен план от 1903г. на гр. София, местност Центъра, който имот е заснет като северна реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.300.395 с площ от 350кв.м. С Определение № 20046044/05.07.2022г. по гр.д. № 22633/2019г. на СРС е оставена без уважение молба на Т. П. К. и М. Ж. К. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното Решение от 01.03.2021г. са депозирани: 1. въззивна жалба вх. № 25051217/22.03.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Т. П. К., ЕГН ••••••••••, М. Ж. К., ЕГН •••••••••• в частта, в която иск е уважен. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че диспозитива на решението не съответства на петитума на исковата молба и въведения с нея спор. Не било съобразено, че техническата експертиза установила че имот пл. № 2 от кв. 149 е заснет в кадастралния план от 1945г. на името на Й. и М.П. и е запазен в кадастралните основи на плана от 1984г. и 1994г. Не било вярно приетото от СРС, че с тези планове се предвиждало сливане в един имот на парцелите по плана от 1903г. и от 1934г. Имот пл. № 2, кв. 149 бил заснет в кадастралния план от 1945г. Нямало предявен иск за грешка в плана от 1945г. към него момент, а и такава грешка нямало. До влизането в сила на ЗКИР при отреждането на два парцела за един имот по административен ред новообразуваните парцели ставали отредени за един и същ имот и техен собственик оставал собственик на парцела до разделянето му, тази процедура нямала делбен ефект, защото парцелите се отреждали за имотите, а не за собствениците им. Грешка в кадастралната основа към всеки един от моментите – 1890г., 1932г., 1945г., 1984г., 1994г. нямало и това се установявало от заключението по техническата експертиза. Заповедите на главния архитект от 10.07.1984г. и от 09.12.1994г. били за промяна на ПУП- план за обществено мероприятие. Реализирането на това мероприятие не било условие за прилагане на дворищната регулация, достатъчно било завземането на имотите и така парцералните граници ставали имотни такива. Неприложима за случая била разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, нямало автоматично прекратяване на действието на регулационния план, утвърден със заповедта от 09.12.1994г., защото тази разпоредба била относима за дворищно регулационни планове за изравняване на части в образуван съсобствен парцел и заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. Придобили имота по наследство от Ж. Н. К., който го придобило по дарение, делба и давностно владение. Още в нотариален акт за дарение № 186/1980г. Ж. Н. К. получил по дарение 21/100 ид.ч. от имот пл. № 2, кв. 149, този имот към този момент съществувал По същият начин бил индивидуализиран имота и в решението на СРС, 38-ми състав от 11.11.1980г. което обект на делбата е сграда, ситуирана в имот № 2, кв. 149 с площ от 553 кв.м. Претендирали са разноски.

Въззиваемите- ищци Н. П. М., ЕГН •••••••••• и К. П. К., ЕГН •••••••••• са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението в тази част е правилно. Всеки от тях бил собственик на 4/100 ид.ч. от процесния имот, който бил северната част с площ от 350кв.м. на поземлен имот с идентификатор 68134.300.395 с адрес на имота ул. ••••, целият имот с площ от 562кв.м., номер по предходен план 2, кв. 149, парцел ІІ, като при нанасянето на имота е допусната грешка и непълнота, поради ненасянето му като самостоятелен имот и посочването им като съсобственици на имота със съответните квоти. Правилно било прието от районния съд, че след като не е прилагана регулацията върху парцел Х, то след 1932г. те са придобили14/100 ид.ч. от парцел Х, а останалите 86/100 ид.ч. са притежавани в разделна съсобственост от Ц. Н., П. К. и дружеството „Ц.-П. К.”ЕООД. Придобили 14/100 ид.ч. от имота с производни придобивни способи, като нито една от сделките на които се позовавали ответниците не изключвали правата на ищците. В писмените актове било посочено надлежно идеални части от коя реална част се придобива, но правилно СРС приел, че доколкото никой не може да прехвърли това, което не притежава, то нито един от ответниците не е придобил право на собственост или на строеж върху парцел ХVІ по плана от 1932г. Делбата от 19.11.1931г. била извършена между собствениците на парцел ХVІ, като А.П. и С. Л. получили два пълномерни новообразувани парцели, които при изменението на регулационния план от 1932г. получили номера ХVІ и ХVІа, така бившият имот парцел ХVІ, кв. 149 престанал да съществува като годен обект на собственост. Затова извършените след 1931г. сделки за идеални части от новообразуваните имоти касаели всеки един от тях и не разпростирали действието си по отношение на другия имот Границата и местонахождението на двата новообразувани имоти била установена по делото, включително и със скицата от 12.01.1932г. Без значение за делото бил извода на вещото лице, че имот пл. № 2, кв. 149 по плана от 1984г. е заснет с плана от 1945г. на името на Й. и М.П. и е запазен в кадастрални основи на регулационния план от 1984г. и от 1994г., защото това нанасяне не се отразявало на правото на собственост. Двата новообразувани парцела неправилно не били нанесени като самостоятелни имоти в кадастралния план от 1945г. и в последвалите делбата сделки. Имот № 2 е съществувал преди делбата от 1931г., механично бил запазен в плана от 1945г. без да бъде съобразена делбата от 1931 и изменението на регулационния план от 1932г., с което са обособени парцел ХVІ и парцел ХVІа. Тази грешка довела и до последващото нанасяне на имот № 2 в кадастрална основа на регулационните планове от 1984г. и от 1994г., но това не се отразявало на собствеността. Без значение било дали се твърди грешка в плана от 1945г., защото иск по чл. 54 от ЗКИР установявал правата към момента Нито един от плановете след 1932г- не бил приложен. Планът от 1984г. бил за обществено мероприятие приет бил по време на действието на ЗТСУ /отм/, този план бил по чл. 22, ал.3 от ЗТСУ/отм/, нямал непосредствено отчуждително действие, не била налице хипотезата на чл. 21а от ЗТСУ /отм/, имотът не бил отчужден за обществено мероприятие, не бил завземан за осъществяването на такова, самото мероприятие не било реализирано. Жилищната сграда в имота била запазена и ползвана от етажните собственици до забраната за същото, наложена по заповед по ЗУТ за премахването й като негодна и опасна. Доказателство че планът от 1984г. не бил приложен бил дворищно регулационния план от 1994г., който също е одобрен при грешна кадастрална основа като тази по плана от 1984г. Имот № 2 послужил като основа за парцел ІІ-2, обхващащ цялата площ на парцели ХVІ и ХVІа по плана от 1932г. Регулацията от 1992г. не била приложена за парцел ІІ-2 и този извод на СРС бил правилен, както и този че наследодателят на въззивниците не бил придобил 21/100 ид.ч. от имота по дарението от 1980г. Идеалните части от земята, описани в нотариалните актове, на които се позовавали ответниците, били акцесорни към жилището, описано в тези документи, техният размер се определял по правилата на чл. 40 от ЗС, това се отнасяло както за имот ХVІ така и за имот ХVІа, защото и двата били застроени. Да се приемело, че въззивниците могат да придобият идеални части от бившия имот ХVІ по регулацията от 1932г. по някой от способите посочени в документите им за собственост означавало, че сборът от идеалните части на бившия парцел ХVІ ще е повече от 100%, което било недопустимо. Претендирали са разноски. Оспорили са претенцията на въззивниците за разноски поради прекомерност.

2. въззивна жалба вх. № 25063375/12.04.2021г. по регистъра на СРС о ответника по исковете Е. Б. Б., ЕГН •••••••••• в частта, с която иск е уважен. Навела е твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на закона, необосновано. Посочила е, че не били обсъдени възраженията й в отговора на исковата молба и молбите й депозирани на 25.10.2020г. Жалбата на Т. К. и на М. К. била основателна.

Въззиваемите - ищци Н. П. М., ЕГН •••••••••• и К. П. К., ЕГН •••••••••• са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението е правилно, били обсъдени възраженията на ответника, а и депозирания от Е. Б. отговор бил след срока за същото.

Ответниците по исковете –Т. и М. К., са заявили че жалбата е основателна.

Срещу Решението от 28.10.2021г. е депозирана въззивна жалба вх. № 25178439/20.12.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете Т. П. К., ЕГН ••••••••••, М. Ж. К., ЕГН •••••••••• в частта, в която искането е уважено. Посочили са, че решението от 01.03.2021г. е неправилно и това водело до неправилност и на допълнителното решение. Собствеността им върху части от имота била установено от събраните доказателства – наследство от Ж. Н. К., придобил същите по дарение, делба и давност, имот №2 съществувал и бил годен обект за собственост към съставянето на представените от тях нотариални актове.

Ответниците по исковете Ц. Т. Н., ЕГН ••••••••••, П. В. К., ЕГН ••••••••••, „Ц.-П. К.” ЕООД, ЕИК •••• са посочили, че жалбите са неоснователни. Праводателите на К. не били собственици на 20% ид.ч. от земята, а на 20% от 4/6 ид.ч. от имота, така К. не били придобили имота.

Ответниците по исковете - А. М. Я., ЕГН ••••••••••, Ц. Т. А., ЕГН •••••••••• не са изразили становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010213/18.04.2019г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 35571, акт № 291, том VІ, дело № 27313/2019г., уточнена с молба от 13.03.2020г. на Н. П. М., ЕГН •••••••••• и К. П. К., ЕГН •••••••••• срещу Ц. Т. Н., ЕГН ••••••••••, П. В. К., ЕГН ••••••••••, „Ц.-П. К.” ЕООД, ЕИК ••••, Е. Б. Б., ЕГН ••••••••••, А. М. Я., ЕГН ••••••••••, Т. П. К., ЕГН ••••••••••, М. Ж. К., ЕГН ••••••••••, Ц. Т. А., ЕГН ••••••••••, с която са поискали от съда на основание на чл. 54, ал.2 от ЗКИР да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици на основание на договори за покупко-продажба по нотариален акт съответно № 133/2008г. и нотариален акт № 51/2011г. на общо 14/100 ид.ч. / по 7/100 ид.ч. за всеки ищец/ от северна реална част с площ от 350км. от поземлен имот с идентификатор 68134.300.395 по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес на имота гр. София, ул. •••• целият с площ от 562кв.м. при съседи имоти с идентификатори: 68134.300.393.; 68134.300.396.; 68134.300.394, която реална част от 350кв.м. е идентична с парцел ХVІ от кв. 149 по регулационния план на София, местност Центъра, одобрен с писмо № 7233/23.06.1903г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията и ЧИРП одобрено с писмо № 977/20.02.1932г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията, като е допусната непълнота и грешка в одобрените кадастрална карта и регистри, изразяваща се в неправилно нанасяне на имот 68134.300.395 като един самостоятелен имот, вместо да се нанесат имотите, съответстващи като площ, местоположение и граници на парцели ХVІ и ХVІа от кв. 149 по регулационния план на София, одобрени с писмо № 7233/23.06.1903г. и 977/20.02.1932г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията и границата между тях, като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК бъде отменен нотариален акт 28, том ХІХ, дело № 2583/08.09.1995г. на нотариус при Софийски районен съд по отношение на процесния имот. Навели са твърдения, че имотът бил съсобствен между тях с квота от общо 14/100 ид.ч. и ответниците Ц. Н. с квота от 12/100 ид.ч., П. К. с квота от 12/100 ид.ч. и дружеството „Ц.-П. К.”ЕООД с квота от 64/100 ид.ч., този имот бил с площ от 350 кв.м. и това бил парцел ХVІ, кв. 149 по одобрения план с ЧИРП от 1932г. Тази част от имота била заснета в картата като част от имот с идентификатор 68134.300.395., ответниците не били собственици на тази част. Останалата част от имот с този идентификатор бил парцел ХVІа, кв. 149 по одобрения план с ЧИРП от 1932г., само върху тази друга част ответниците имали вещни права. Заявили са, че през 1906г. Р.П. придобил по продажба и по регулация къща с двор от 564, 75 кв.м., като през 1922г. продал на А.П. 4/10 ид.ч. от къщите и 181, 11 кв.м. от дворното място, а през 1930г. продал на С. Л. 6/10 ид.ч. от къщите и дворното място. Със съдебна спогодба от 19.11.1931г. по дело № 314/1931г. на Софийски окръжен съд съсобствениците на мястото и на къщите – А.П. и С. Л. раздеЛ. имота на два парцела с пространство от 338, 78кв.м. и от 215, 84 кв.м., които по изменената регулация през 1932г. били за парцел ХVІ и ХVІа и като такива те били описани в нотариалните актове от 1937г. и от 1940г., с които били прехвърлени на трети лица. Тези трети лица подеЛ. имотите по дело № 59/1939г. на Софийски окръжен съд и от тях праводателите на ищците придобили съответните идеални части от парцел ХVІ по плана от 1932г. Регулацията по плана от 1984г. отменяла действащата до тогава регулация и одобрявала план, съгласно който имот бил предвиден за обществено мероприятие. То обаче не било реализирано и за имот № 2 по плана от 1984г. в последствие с регулационния план от 1994г. бил отреден парцел ІІ-2, в него попада процесният имот, тази регулация не била променена с последващите заповеди от 2001г. и от 2013г. Регулацията от 1994г. също не била приложена. С действащата кадастрална карта процесния имот бил заснет като един имот заедно с имота ХVІа, но те били отделни самостоятелни имоти, защото регулациите от 1984г. и от 1994г. не били приложени. Имотът по регулационния план от 1984г. не бил отчуждаван, в срока по § 6, ал.2 от ЗТСУ не било поискано прилагане на регулацията от 1994г., така възстановена автоматично била регулацията от 1932г. Подаденото от тях заявление от 29.05.2014г. за изменение на кадастралния план не довело до промяна поради настъпили законодателни промени и одобрени в последствие карти за район Възраждане, а и наличието на нотариални актове, сочещи ответниците като собственици на целия УПИ ІІ-2. Ответниците се легитимирали с нотариален акт № 28/1995г. сочещи за техни 21/100 ид.ч. от дворното място на имот пл. № 2 по плана от 1984г., те били посочени като прилежащи и съответстващи на притежаваното от тях жилище на ет. 3 на жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. в южната част на имот на УПИ ІІ-2.В този нотариален акт била допусната грешка, защото не можело 21/100 ид.ч. от мястото да принадлежат на този апартамент, защото в дворното място имало още една сграда в северната част на имота и в него ищците имали магазини по нотариалния акт от 2008г. Сборът от идеалните части на имотите в сградите надхвърлял 100%. Към останалите имоти в южната сграда като прилежащи им идеални части от дворното място в нотариалните актове били описани идеални части в пъти по-малки от тези, посочени в нотариалния акт № 28/1995г.Ж. К. не притежавал 21/100 ид.ч. от дворното място и така ответниците Т. и М. К. не ги придобили по сделката, сключена с него. По същите съображения и А. Я. не придобил 2, 45% ид.ч. от дворното място с нотариалния акт № 50/2003г. във връзка с нотариален акт № 29/1937г., а Е. Б. не придобила 3% от 198, 90/553 ид.ч. от УПИ ІІ-2 по нотариален акт № 164/2005г. вр. с Решения по дело № 639/1980г. и дело № 4793/1994г. на СРС. Само нотариус Белазелкова, съставила нотариалният акт № 111/2013г. за 22% ид.ч. на Ц.-П. К.”ЕООД била съобразила, че регулациите от 1984г. и от 1994г. не са приложени и описала имота по регулацията от 1932г., независимо че не отразила идентичност на продавания имот с парцел ХVІа. Сборът от идеалните части от дворното място, принадлежащи на собствениците на имоти в северната сграда бил 100% и това доказвало, че те касаят северната част от имот ІІ-2, тоест имот ХVІ. Така ищците били собственици на по 7/100 ид.ч. от дворното място на парцел ХVІ по плана от 1932г., придобити от тях по договор за продажба съответно по нотариален акт № 133/2008г. и нотариален акт № 51/2011г. Обект на тези договори били магазини в северната сграда и прилежащите им 7/100 ид.ч. от мястото. Ответникът Ц. А. се легитимирал като носител на право на строеж въз основа на договор за покупко-продажба от 26.04.1991г. Така имало спор за материално право между ищците и ответниците за собствеността върху процесния имот. Претендирали са разноски.

Ответниците Т. П. К., ЕГН ••••••••••, М. Ж. К., ЕГН ••••••••••, в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че плана за обществено мероприятие, одобрен със заповедта от 10.07.1984г., с който парцели ХVІ и ХVІа са обединени в общ поземлен имот № 2 е приложен, както приложен бил и плана, одобрен със заповедта от 09.12.1994г., с който за имот пл. № 2 бил отреден УПИ ІІ-2. Реализирането на мероприятието по плана от 1984г. не било условие за прилагане на регулацията, достатъчно за този вид план било завземането на имотите. Разпоредбата на § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ била приложима за дворищно- регулационните планове за изравняване на частите в образуван съсобствен парцел и за заемане на придадени поземлени имоти или на части от тях, какъвто не бил случая. Кадастралната карта била одобрена при вярна предхождаща кадастрална и регулационна основа, отразяваща влязла в сила и приложена регулация с трансформиран вещно-прехвърлителен ефект, при който парцеларните граници на УПИ ІІ-2 били трансформирани в имотни. Те придобили частите от имота по наследство от Ж. К.. Наследодателят им Ж. Н. К. придобил по дарение, делба и давностно владение 21/100 идеални части от дворното място с площ от 553 кв.м. Не било вярно че нотариален акт № 28/1995г. сочел неправилно придобито право на собственост върху 21/100 ид.ч. от дворното място от 553 кв.м. Те били посочени още в нотариалния акт № 186/1980г. като такива от имот пл. № 2, така имотът бил описан и в решението на СРС от 11.11.1980г. Това доказвало че към 1980г. била в сила регулация, съгласно която парцелите по регулацията от 1932г. били обединени в един общ имот № 2. С плана от 1984г. двата имота придобили нови граници, нотариалният акт от 1995г. отговарял на правата, посочени в него.Претендирали са разноски.

Ответниците по исковете Ц. Т. Н., ЕГН ••••••••••, П. В. К., ЕГН ••••••••••, „Ц.-П. К.” ЕООД, ЕИК •••• в срока за отговор на исковата молба с отговор от 08.08.2019г. изявленията по който са потвърдени пред въззивната инстанция, са заявили, че не оспорват исковете. Заявили са, че притежават идеални части от УПИ от 350кв.м., което било част от имот с идентификатор 68134.300.395 целият с площ от 562кв.м., неправилно тяхното УПИ било заснето като част от този имот Регулационните планове от 1984г. и от 1994г- не били приложени и така техният имот продължил да съществува като самостоятелен имот с граници по регулацията от 1932г. Действително между двата имота по регулацията от 1932г. не била поставена вътрешна ограда и вероятно на това се дължала погрешното заснемане. Мероприятието по плана от 1984г. не било осъществено, имотите не били отчуждени. Затова и бил съставен плана от 1994г., с което имотът бил урегулиран като парцел, като този план допуснал грешка като заснел двата имота като един. Претнедирали са разноски.

Ответникът по исковете Е. Б. Б. е оспорила исковете с отговор от 27.11.2019г., депозиран след срока за същото / срок е започнал да тече на 25.10.2019г. и е изтекъл на 25.11.2019г. присъствен ден, а отговор е депозиран на 27.11.2019г./. Посочила е че предявените искове били няколко и не следвало да се разглеждат в едно производство, защото били за идеални части по чл. 40 от ЗС, за собственост към минал момент и иск по чл. 537 от ГПК Сградата в която ищците твърдели, че имат някакви права вече не съществувала, съществувала обаче южната сграда, като в нея права имали само ответниците от № 1 до № 8. Тя притежавала магазин № 1 ведно с прилежащите му идеални части от терена – имот с идентификатор „395” на основание нотариален акт № 164, евентуално по давност. С молба от 14.09.2020г. и от 22.10.2020г. е посочила, че имот е предвиден за високо етажно строителство и урегулирането му в два отделни имота се извършва с ПУП- аргумент от чл. 19, ал. 5 вр. с чл. 15, ал.2 от Наредба № 7/2003г., границите на собствеността не била установена, следвало при определянето й да се съобрази отстоянието спрямо сградите.

Ответниците по исковете - А. М. Я., ЕГН ••••••••••, Ц. Т. А., ЕГН •••••••••• не са изразили становище.

По делото е приет крепостен акт № 1157 за придобит имот чрез покупко- продажба съгласно който на 18.08.1906г. Изр. Н. Л. е продал на Р.Д.П. за 5000лв. къща с дворно място на ул. ••••, гр. София с площ от 492 кв.м. Приет е крепостен акт № 876 от 18.12.1906г. за право на собственост установено по удостоверение на общинско управление, с което Р.Д.П. е признат за собственик на празно място на ул. ••••, гр. София с площ от 66, 52 км. и 5, 36 км.м. които се придават по регулация.

Приета е записка за нотариален акт № 3541, съгласно която на 26.12.1922г. Р.Д.П. е продал на А.Д.П. 4/10 ид.ч. от масивна двуетажна къща с изба построена на 169, 90кв.м.; едноетажна къща застроена на 70, 60 кв.м.; масивна двуетажна къща с изба застроена на 121, 39 кв.м.; едноетажна масивна къща без изба застроена на 14, 75кв.м., двор от 188, 11кв.м., цялото пространство на застроеното и незастроеното от 564, 75кв.м. в гр. София на ул. •••• и бул. „Драгоман”, при граници: Шалон...; Ю.Е., Х.Е., улици.

Приет е нотариален акт том Х, № 100, регистър 1986, дело № 1816/1930г., записка за вписването му акт № 174, том 9, от 03.06.1930г., съгласно които на 03.06.1930г. Р.Д.П. е продал на С. И. Л. 6/10 ид.ч. от дворно място в гр. София на ул. ••••, заедно с построените в него постройки: масивна триетажна къща с триетажна пристройка; масивна двуетажна къща с двуетажна пристройка; едноетажна масивна къща, цялото пространство с площ по крепостни актове от 564, 75кв.м. а урегулирано по представената скица – 553, 80кв.м., от които 358, 24кв.м. застроено и 195, 56кв.м. незастроено, при сегашни граници: Ш.К.; Ю.Е., Х.Е., улица „••••”.

Приета е записка № 249, том 13 от 25.09.1931г. за вписване на определение от 19.11.1931г. на Софийски окръжен съд за утвърждаване на спогодба по делбено дело № 314/1931г., която спогодба е станала между страните по делото А.Д.П. и С. И. Л. съгласно която имот на ул. •••• в гр. София при съседи от две страни Х.Е., сеф Е., Ш.К. и улица ••••” представляващо дворно място с площ от 553, 80кв.м. с три масивни постройки-една двуетажна на 169, 90кв.м., една едноетажна на 30 кв.м. и една триетажна на 136, 34кв.м. се разделя на два отделни пълномерни парцела, обозначени на скица, приложена към протокола с буква „А” / площ от 338, 78кв.м. с построените върху него двуетажна сграда на скица обозначена с а1 и едноетажна сграда, обозначена на скица с „б”, при граници на този парцел: ул. ••••”, Ю.Е., Ш.К., Х. Е. и новообразувания парцел „Б”/ и буква „Б” /площ от 215, 84 кв.м. с триетажна къща върху тях обозначена на скица като а2, при съседи: ул. ••••”, от две страни Х.Е. и новообразувания парцел А/., като А.П. е получил 4/10 ид.ч. от новообразувания парцел „А”, а С. Л. получава целият новообразуван парцел „Б” и 6/10 ид.ч. от новообразувания парцел „А”, като за уравнение на дяловете С. Л. ще изплати сам ипотеките върху съществуващия до сега имот към БНБ по акт № 94/1922 и към Банкерска къща „П. и Л.” по акт № 190/1929г.

Приет е нотариален акт том ХІ, № 29, дело № 1577/1937г., съгласно който на 19.06.1933г. М. С. Л. лично и като законен представител на малолетните В. и Р. са продали на Й. Р. П. и на М. Р. П. една къща с партер и два етажа застроена на 115, 20кв.м., една барака от 15 кв.м. и дворно място от 68, 70 кв.м. или общо застроено и незастроено с площ от 198, 90кв.м. по скица от 24.09.1936г., а по разделителен протокол и нотариален акт 215, 04кв.м., находящ се в гр. София, ул. ••••-стар № 82 при съседи от две страни: Х.Е., ул. ••••”, наследници на А.П., наследници на С. Л., съставляващ парцел ХVІа, кв. 149, местност „Центъра”.

Приет е нотариален акт том ХІ, № 30, дело № 1578/1937г., записка за вписването му № 229, том 9/19.06.1937г, съгласно които на 19.06.1937г. М. С. Л. лично и като законен представител на малолетните В. и Р. са продали на К. Р. П. по мъж В., Е. Р. П. по мъж Л.А., М. Р. П. 6/10 ид.ч. от една триетажна къща застроена на 169, 90 кв.м.; една едноетажна къща на 21 кв.м. и дворно място от 159, 50кв.м. или общо застроено и незастроено с площ от 350, 40 кв.м. по скица от 08.02.1937г., а според разделителен протокол от 338, 76 кв.м. а по стар акт от 564 кв.м., находящ се в гр. София, ул. ••••-стар № 82 при съседи: Ш.К., ул. ••••”, наследници на С. Л. и Х.Е., съставляващ парцел ХVІ, кв. 149, местност Центъра, гр. София.

Приета е записка № 97, том 2, от 24.02.1939г. за вписване на протокол за делба чрез съдебна спогодба от 20.02.1939г по дело № 59/1939г. на Софийски окръжен съд, съгласно който съделитетелите са се спогодили и подеЛ. съсобствения им имот в гр. София, ул. ••••-една триетажна постройка застроена на 169, 90 кв.м.; друга едноетажна на 21 кв.м. и трета на 31 кв.м. заедно с дворно място общо застроено и незастроено с площ от 350, 40 кв.м.при съседи: Ш.К., ул. ••••”, С. Л. /сега Й. и М. П./ и Х.Е. съставляващо парцел ХVІ, кв. 149 местност Центъра, София, като общи и неразделелни части остава цялото дворно място – застроено и незастроено съгласно чл.1, 2, 4 от Закона за етажната собственост, както и общите части на сградата, като:

1. в дял на М. П. се поставя:

1.1.магазин – трети по ред от входа с лице към ул. •••• от 29 кв.м. и зимнично помещение от около 44 кв.м. и 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата;

1.2. магазин – четвърти по ред от входа с лице към ул. •••• от 29 кв.м. и зимнично помещение от около 44 кв.м. и 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата;

1.3.галерия върху четири магазина с площ от 64 кв.м., една отделна постройка едноетажна в двора с площ от 21 кв.м.; зимнично помещение от голямата сграда с площ от 16 кв.м.; таванско помещение с площ от 20 кв.м. заедно с 6/100 ид.ч. от мястото и общите части на сградата;

2. в дял на Е. /Р./ Р. П. по мъж А. се поставя един апартамент от три стаи и хол, кухня и клозет на първи надпартерен етаж на голямата масивна сграда с площ от около 65 кв.м., заедно със зимнично помещение от 6 кв.м., таванско помещение от 20 кв.м. и 20/100 ид.ч. от цялото място и от общите части на сградата;

3. в дял на К. Р. П. по мъж В. се поставя един апартамент от 4 стаи, холче, кухня и клозет и тераса на площ от 70кв.м. на първи етаж заедно със зимнично и таванско помещение и и 20/100 ид.ч. от цялото място и от общите части на сградата;

4. в дял на Франка А.П. и Й. А.П. се поставя 4.1.един магазин първи по реда от входа с лице към ул. ••••” на около 16 кв.м. заедно със зимнично помещение и 8/100 ид.ч. от дворното място и сградата;

4.2..един магазин втори по реда от входа с лице към ул. ••••” на около 16 кв.м. и 8/100 ид.ч. от дворното място и сградата;

5. в дял на Д. А.П., М.М. по баща А.П., Б.С.Б. по баща А.П. се поставя един апартамент на партерен етаж на голямата масивна сграда състоящ се от три стаи, хол, кухня, клозет заедно със зимнично и таванско помещение и 24/100 ид.ч. от мястото и от общите части на сградата.

Приета е записка № 132, том 6/ 23.04.1940г. за вписване на нотариален акт № 129/23.04.1940г., съгласно който М. Р. П. е продал на Л.П.Б. и П.Д.Б. магазин – трети по ред от входа на зданието на ул. •••• в гр. София с лице към ул. •••• от 29 кв.м. и зимнично помещение от около 44 кв.м. и 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата, намиращи се в зданието на етажната собственост „П.” ул. ••••, гр. София съдържащо 4 магазина, галерия и три апартамента с дворно място от 350, 40 кв.м. съставляващо парцел ХVІ, кв. 149, местност Центъра, гр. София.

Приет е нотариален акт № 111, том ІІІ, дело № 470/1942г., съгласно който на 10.02.1942г. е поправен нотариален акт № 29 от 19.06.1937г., като името М. С. Л. се поправя на М. С. Л.. Приет е нотариален акт № 114 дело № 1024/1946г., съгласно който на 11.05.1946г. М. Р. П. е продал на Б.А.Б. магазин – четвърти по ред от входа на общия вход или първи по ред от ул. ••••” броен от север на юг в зданието на ул. •••• в гр. София с площ от 36 кв.м. заедно с галерията над този магазин без навеса и заедно със 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата, ул. ••••, гр. София, площ на дворно място от 350, 40 кв.м. съставляващо парцел ХVІ, кв. 149, местност Центъра, гр. София.

Приет е нотариален акт № 85, том 13, дело № 2063/1948г., записка за вписване от 04.01.1949г., съгласно който на 31.12.1948г. Е. /Р./ Л.А. е продала на Х.А.А. апартамент в гр. София, ул. •••• на първи надпартерен етаж на голямата масивна сграда, заедно със зимнично помещение и таванско помещение и заедно с 20/100 ид.ч. от дворното място и общите части на сградата, по скицата от 25.12.1948г. и разделителния протокол от 22.02.1939г. по дело № 59/1939г.

Приет е нотариален акт № 74/20.02.1949г. съгласно който И. И.В. лично и като представител на децата си Л. и И. е продал на Л.Г.М. и Г.М.М. наследствения си апартамент на първи етаж ведно със зимнично и таванско помещение и 20/100 ид.ч. от общите части на сграда и от дворното място в което е построена на ул. •••• „ № 88, гр. София с площ от 350, 40 кв.м. Приет е нотариален акт № 101/04.11.1959 съгласно който Д.В.Ш. е продал на К.О.К. и В.О.К. апартамент на партерен етаж на ул. ••••, гр. София заедно със зимнично и таванско помещение и 24/100 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото в което е построена, който имот е част от етажна собственост на ул. ••••, общо застроено и незастроено е с площ от 348, 20 кв.м. образуващо парцел ХVІ, кв 149.

Приет е нотариален акт № 141/01.12.1969г. съгласно който Х.Е.А. е дарила на сина си А.А.А. ¼ ид.ч. от апартамент в гр. София, ул. •••• на първи надпартерен етаж заедно с ¼ ид.ч. от зимнично и таванско помещение и ¼ от 20/100 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е построена сградата, който апартамент е част от етажната собственост на сграда на ул. •••• „ № 88 със застроено и незастроено място с площ от 348, 20 кв.м. образуващо парцел ХVІ-23, кв 149.

Приет е нотариален акт № 133/16.07.1979г. съгласно който ИК на Коларовски РНС е определил Б.М.Б. за купувач по чл. 20 от ЗСГ на имот предложен от Р. /Р./ Р./ Й.П. представляващ ½ ид.ч. от западна част на магазин № 1 в дясно от входа та триетажна жилищна сграда на ул. ••••, гр. София и 3% ид.ч. от общите части на сградата и 3% ид.ч. от 198, 90/553 ид.ч. от дворното място цялото от 553 кв.м. съставляващо имот пл. № 2, кв. 149 по плана на София, местност Центъра.

Прието е неоспорено от страните Решение от 07.10.1980г. по дело № 639/1980г. на СРС, съгласно което по дело за делба в дял на Б.М.Б. е поставен целият магазин № 1 вдясно от входа, на ул. •••• ведно с прилежащите му общи части от сграда и от мястото, в което е построена.

Приет е нотариален акт по дело № 5121/1988г., съгласно който по решение на ИК на ОСНС по реда на ЗСГ е продаден на К.Г.К. предложения за продажба от П.В.П. и В.С.П. ½ ид.ч. от жилище на първи надпартерен етаж на ул. •••• с площ от 42, 92 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 7, 11 кв.м., заедно с 5, 10 % ид.ч. от общите части на сградата и 2, 45% ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 550, 20кв.м., а по скица – 558 кв.м., представляващо имот пл. № 2, кв. 149 по плана на София.

Прието е Решение от 14.03.1989г. по дело № 3461/1988г. на 3-ти РС, съгласно което по дело за делба в дял на К.Г.К. е поставен апартамент на първи надпартерен етаж на ул. •••• с площ от 42, 90кв.м. заедно му избено помещение с площ от 7, 11 кв.м., заедно с 5, 10 % ид.ч. от общите части на сградата и 2, 45% ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 550, 20кв.м., представляващо имот пл. № 2, кв. 149 по плана на София.

Приет о протокол за делба от 26.11.1970г. по дело № 4016/1969г., съгласно който при делба между А.А.А., Х.Е.А. и А.А.А. в дял на А.А.А. е поставен апартамент на ул. •••• на първи надпартерен етаж, заедно със зимнично помещение от около 6 кв.м., таванско помещение и 20/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата, който апартамент е част от ЕС на ул. ••••, със застроено и незастроено дворно място от 348, 20 кв.м., образуващо по плана на София парцел ХVІ-23, кв. 149.

Приет е нотариален акт № 191/29.12.1993г. съгласно който А.А.А. и М.Й.А. са дарили на Е.А.А. собствения им апартамент на първи надпартерен етаж на голяма масивна сграда на ул. •••• с площ около 65 кв.м. заедно със зимнично помещение № 6, таванско помещение, заедно с 20/100 ид.ч. от дворното място и от общите части на сградата, застроено и незастроено дворно място е е 348, 20 / 584, 50, образуващо по плана на София имот пл. № 2, кв. 149, цялото с площ от 584, 50кв.м. Прието е Решение № 47 по дело № 4793/1994г. на СРС, съгласно което е прекратен брака между Б.М.Б. и В. Б., утвърдено е споразумение по чл. 100 от СК между тях, като в дял на В.К. Б. е поставен магазин № 1 на ул. •••• № 88 заедно с 3% от 198, 90/553 ид.ч. от дворното място цялото с площ от 553 кв.м. съставляващо парцел 2, кв. 149 Приет е нотариален акт № 27/24.10.1997г., съгласно който О.К.К. е дарил на сина си К.О.К. и дъщеря си В.О.К. по ¼ ид.ч. от апартамент на партерния етаж /мецанин/, заедно с едно зимнично помещение и 24/100 ид.ч. от 348/552 ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел ІІ-2, целият с площ от 552 кв.м. Приет е нотариален акт № 25/24.03.2015г. съгласно който А.К. е дарил на сина си К. А.К. 1/ 2 от притежавана по наследство от апартамент на партерния етаж /мецанин/, заедно с едно зимнично помещение и заедно с 24/100 ид.ч. от дворното място, който имот е част от ЕС на сграда на ул. •••• с общо застроено и незастроено място от 348, 20кв.м., образуващо парцел ХVІ, кв. 149, което дворно място по скица е част от парцел ІІ-2, целият с площ от 556кв.м. Приет е нотариален акт № 133/10.09.2008г. съгласно който М.А.Б..-П., Л.Б., П.Б. и В.Б. са продали на Н. П. М. и К. П. К. магазин на ул. С. „ № 88 трети по ред от входа на зданието на етажна собственост „П.” на ул. ••••, зимнично помещение и 7/100 ид.ч. от дворното място и общите части на зданието в етажната собственост „П.” в дворно място цялото с площ от 556 кв.м., съставляващо парцел ІІ-2, кв. 149.

Приет е констативен акт № 191/22.12.2003г. съставен от нотариус Е., с който К.Б., С.Б., А.Б. са признати за собственици по наследство на магазин в ЕС на ул. ••••, четвърти по ред броен от входа, галерията, заедно със 7/100 ид.ч. от общите части на сградата и от 350/571, 50 ид.ч. от дворното място цялото с площ от 571 кв.м., представляващо УПИ ІІ-2, кв. 149 Приет е нотариален акт № 51/10.02.2011г. съгласно който К.Б., С.Б., А.Б. са продали на Н. П. М. и К. П. К. магазин в ЕС на ул. ••••, четвърти по ред заедно с галерията броен от входа заедно със 7/100 ид.ч. от общите части на сградата и от 350/571, 50 ид.ч. от дворното място цялото с площ от 571 кв.м., представляващо УПИ ІІ-2, кв. 149.

Приет е нотариален акт № 199/1940г. съгласно който М. П. е продал на Л.

Бояджиева и на П.Б. магазин трети, зимнично помещение и 7/100 ид.ч. от мястото, намиращ се в сградата на ЕС „П.” на ул. ••••” 88 с площ на мястото от 350 кв.м., парецл ХVІ, кв. 149 Приет е нотариален акт № 191/30.07.2007г., съгласно който Б.-А. Д. П. и Р. П. са продали на „Ц..П. К.”ЕООД магазин № 1 и магазин № 2 в сграда на ул. С.” № 88 заедно с по 8/100 ид.ч. от 350, 40/571 за всеки от тях от УПИ ІІ-2, кв. 149 с площ от 571кв.м. Приет е нотариален акт № 80/15.06.2017г. съгласно който Н.И.Д. е продала на Ц.-П. К.”ЕООД ½ ид.ч. от апартамент на трети етаж - първи етаж над галериите в сграда на ул. •••• заедно със зимнично и с таванско помещение и с 20/100 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.300.395 с номер по предходен план ІІ-2 с площ от 562кв.м. по скица, а по документи за собственост – 350, 40 кв.м. парцел 16, кв. 149.

Приет е нотариален акт № 146/15.06.2017г. съгласно който Н.И.Д. П.А.Т. е продала на „Ц.-П. К.”ЕООД ½ ид.ч. от апартамент на трети етаж – първи етаж над галериите в сграда на ул. •••• заедно със зимнично и с таванско помещение и с 20/100 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.300.395 с номер по предходен план ІІ-2 с площ от 562кв.м. по скица, а по документи за собственост – 350, 40 кв.м. парцел 16, кв. 149.

Приет е нотариален акт № 39/14.06.2017г. съгласно който Е.А. е продал на Ц.-П. К.”ЕООД апартамент в сграда 2, на трети етаж /първи надпартерен на голяма масивна сграда/ на ул. •••• № 88 заедно с 20/100 ид.ч. от дворното място - имот с идентификатор 68134.300.395 с номер по предходен план ІІ-2 с площ от 562кв.м. по скица, а по документи за собственост – 350, 40 кв.м и по документи за собственост продаваните идеални части са от 348, 2/584, 50 ид.ч. от парцел ІІ-2 парцел 16, кв. 149.

Приет е нотариален акт № 62/2017г. съгласно който Валя Киремджиян, К. А.К., К.О.К. са продали на „Ц.-П. К.”ЕООД апартамент на партерен етаж на сграда на ул. •••• заедно с 24/100 ид.ч. от дворното място което по документи за собственост е: застроено е незастроено е 348, 20 кв.м., парцел ХVІ, кв.149 а по ККР е имот с идентификатор 68134.300.395 с площ от 562 кв.м. номер по предходен план парцел ІІ-2.

Приет е нотариален акт № 169/22.12.2008г. съгласно който Ц.-.П. К.”ЕООД е продало на П. К. и на Ц. Н. по ½ ид.ч. на всеки от тях от магазин № 1 и магазин № 2 в сграда на ул. С.” № 88 заедно с по 8/100 ид.ч. от 350, 40/571 за всеки от магазините от УПИ ІІ-2, кв. 149 с площ от 571кв.м. Приет е нотариален акт № 111/2013г. съгласно който Р. П., Д. П., Р. Р. П. са продали на „Ц.-П. К.”ЕООД магазин № 3 и магазин № 2 в триетажна сграда на партера, разположена в южната част на дворното място заедно с 22/100 ич. от дворното място с площ по документи за собственост е с площ от 215, 04 кв.м., попадащи в парцел ІІ-2 цялото с площ от 556 кв.м.; галерия в северната сграда в дворното място на ул. ••••” 88, едноетажна паянтова постройка на площ от 30 кв.м. заедно с 6/100 ид.ч. от дворното място, което по документи за собственост е 350, 40 кв.м., която реална част към момента е част от УПИ ІІ-2, кв. 49 Приет е нотариален акт № 12/2013г., съгласно който Ц.-.П. К.”ЕООД е продало на П. К. и на Ц. Н. магазин № 3 и магазин № 2 в триетажна сграда на партера, разположена в южната част на дворното място заедно с 22/100 ич. от дворното място с площ по документи за собственост е с площ от 215, 04 кв.м., попадащи в парцел ІІ-2 цялото с площ от 556 кв.м.; както и галерия в северната сграда в дворното място на ул. ••••” 88, едноетажна паянтова постройка на площ от 30 кв.м. заедно с 6/100 ид.ч. от дворното място, което по документи за собственост е 350, 40 кв.м., която реална част към момента е част от УПИ ІІ-2, кв. 49.

Приет е нотариален акт № 164/25.04.2005г., съгласно който В. Б. е продала на Е. Б. Б. магазин № 1 в сграда на ул. •••• заедно с 3% от 198, 90/553 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, УПИ ІІ-2 с площ от 553 кв.м. Приет е нотариален акт № 50/21.11.2003г., съгласно който К.К. е продал на А. М. Я. апартамент на първи надпартелен етаж в сграда в южна част на дворно място на ул. ••••, заедно с 2, 45% ид.ч. от дворното място в което е построена, съставляващо УПИ ІІ-2 с площ от 550, 20кв.м., а по скица – 550 кв.м. Приет е констативен нотариален акт № 28, том ХІХ, дело № 3583/1995г. съставен от нотариус Е. А.а – нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, съгласно който на 08.09.1995г. Ж. Н. К., ЕГН •••• е признат за собственик по дарение, съдебна делба и давностно владение на апартамент на трети етаж на ул. ••••, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения с площ от около 88 кв.м., заедно с таван и мазе, заедно с 21/100 ид.ч. от дворното място в което е построена сградата, цялото с площ от 553 кв.м., имт пл. № 2, кв.149.

Приет е нотариален акт № 186/05.09.1980г. съгласно който А.М. П. е дарила на Ж. Н. К. ¼ ид.ч. от апартамент на трети етаж на ул. ••••, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения с площ от около 88 кв.м., заедно с таван и мазе, заедно с 21/100 ид.ч. от дворното място в което е построена сградата, цялото с площ от 553 кв.м., имт пл. № 2, кв.149., като дарителят се е легитимирал с нотариален акт № 29/1937г.

Прието е Решение от 11.11.1980г. по дело № 12923/1980г. на СРС, с което по дело за делба в зяр на Ж. Н. К. е поставен апартамент на трети етаж на ул. ••••, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения с площ от около 88 кв.м., заедно с таван и мазе, заедно с 21/100 ид.ч. от дворното място в което е построена сградата, цялото с площ от 553 кв.м., имт пл. № 2, кв.149. Други съделители са били М. /М./ П., Р. Р. П.. Приет е договор от 26.04.1991г. съгласно който по реда на Наредбата за държавните имоти е продаден на И., Т. и на Ц. Т. А. по 1/3 ид.ч. от апартамент на ет. 2 на ул. •••• 88 заедно с 34, 20% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, държавна земя.

Прието е писмо от СО, район Възраждане, съгласно което за УПИ ІІ-2, кв.

149 няма неуредени сметки по регулация, регулационни линии покриват напълно имотни граници на имот пл. № 2 Прието е удостоверение за наследници издадено на 02.10.2022г. от СО, район Възраждане, съгласно което И. Н. А.а е починала като вдовица на 13.02.2018г. и е оставила за наследник по закон сина си Ц. Т. А.. Приета е извадка от подробен устройствен план одобрен със заповед от 09.12.199г., съгласно който имот ІІ-2 е самостоятелен имот.

Приети са удостоверение от 22.01.2019г. и от 05.12.2019г, издадени от СО, район Възраждане, съгласно които сградите 68134.300.4 и 68134.300.395.3; 68134.300.395.2 с административен адрес ул. •••• са премахнати и строителни отпадъци са разчистени.

Прието е писмо от СО по молба от 18.11.2020г., съгласно което в учрежденски архив на СО не се съхранява договор от 16.07.1974г. за продажба на недвижим имот на ул. ••••, сключен с П.В.П. по реда на НПЖДЖФ Прието е писмо от СО, район Възраждане о по молба от 17.11.2020г., съгласно което в технически архив не се открити данни за уреждане на сметки по регулация в срока по § 6, а.2 от ПР на ЗУТ между собствениците на два имота, от които е образуван УПИ ІІ-2, кв. 149, м. Зона Б-2”, бивши парцели ХVІ и ХVІа, кв. 149, м Центъра.

Прието е писмо от 20.02.1932г. на Министерство на общ.сгради, пътищата и благоустройството, скица от 12.01.1932г., съгласно които е одобрено на основание на чл. 22 от Закона за благоустройството и доброволно съгласие на заинтересованите страни разделянето на две части на парцел ХVІ, кв. 149 на София на две части по сините черти, като на скицата са показани два парцела – ХVІ и ХVІа, като във всеки от тях остава по една масивна сграда.

Приета е скица издадена от СО на 14.12.2011г. съгласно който подробен устройствен план е утвърден със заповед от 09.12.1994г., поземлен имот ІІ-2, кв. 149 на ул. •••• „ № 88 с площ от 571, 50 кв.-м., като собственици по нотариален акт № 51 се легитимират Н. П. М. и К. П. К., притежаващи ид.ч. части от него.

Приета е скица, издадена през 2008г. от СО, съгласно която подробен устройствен план е утвърден със заповед от 09.12.1994г., , УПИ ІІ-2 графично изчислено съдържа 556 кв.м., то е собственост на наследниците на Л. и П.Б.и и включва ид.ч. от дворното място по нотариален акт № 129/1940г., владее се 350, 40кв.м. Приета е скица, издадена през 2008г. от СО, съгласно която подробен устройствен план е утвърден със заповед от 09.12.1994г., УПИ ІІ-2 графично изчислено съдържа 571, 50 кв.м., то е собственост К., С. и А.Б.и, и включва ид.ч. от дворното място по нотариален акт № 191/2003г. – 350/571, 50 ид.ч.

Приета е заповед № РА-20-76/12.09.2016г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол” при СО, с която е одобрен констативен протокол за обследване на сградата на ул. ••••-триетажна масивна сграда с магазин и етаж, намираща се в УПИ ІІ-2, кв. 149 по плана на София, съгласно ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-670/09.12.1994 на главния архитект като на собствениците на сградата е наредено да премахнат строежа, който не може да се поправи и заздрави.

Приета е Заповед № РД-09-50-670/09.12.1994г. на главния архитект на София, с която на основание на чл. 6, т. 6и чл. 27 от ЗТСУ е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на зона в граници между бул. „М.я Луиза”, ул. „Пиротска”, бул. „Стефан Стамболов”, бул. Христо Ботев” с корекции нанесени в зелен цвят и забележки, описани в плана., като в част от забележките се сочи че се касае за изменението на дворищна регулация между парцели V и VІ, за частично изменение на парцели от кв. 106а, кв. 142а, кв. 150, създаване на улици, изменение на улична регулация.

Приета е заповед № РД-50-09-279/10.07.1984г. на главен архитект на София, издадена на основание на чл. 24, чл. 99, ал. 1, чл. 100, ал.2 и ал. 3 и ал. 4 от ППЗТСУ, с което одобрен застроителен и регулационен план, заедно с кадастралния план на част от главния градски център – зона Б-2, 3 при граници: бул. „Сливница”, бул. „Димитров” към ул. „Найчо Цанов”, до одобрената регулация метрополитена, бул. „Хр.Ботев” до бул. Сливница” с корекции с оранжев и зелен цвят.

Приета е комбинирана скица, издадена от ГИС-София за парцел І—2, кв.

149 по действащия регулационен план на Зона Б-2, одобрен със заповед от 09.12.1994г., ЧИРП, одобрено със заповед от 29.01.2001 и ИРП, одобрено с Решение по Протокол 34/14.02.2013г. на СОС, като е посочено, че старият регулационен план е бил одобрен със заповед от 10.07.1984г., а стар регулационен план бил одобрен с писмо от 1903г. на Министъра на обществените сгради, пътища и съобщенията, одобрен с писмо от 20.02.1932г. на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Съгласно тази скица УПИ ІІ-2, кв. 149 по плана от 1994г. е с площ от 557кв.м., по старият регулационен план от 1903г.

УПИ ХVІ е площ от 350кв.м., УПИ ХVІа е с площ от 203 кв.м., по плана от 1903г поземлен имот 23, кв. 149 на Венеция Д.П. е с площ от 480 кв.м. Приета е скица издадена на 20.12.2018г. от АГКК, съгласно която имот с идентификатор 68134.300.395 е с площ от 562кв.м. по предходен план е имот 2, кв. 149, парцел ІІ Прието е писмо от СО, НАГ № СИС20-ГР994-93_21.09.2020г. съгласно което в архива на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване” не се съхраняват документи за извършени отчуждителни процедури за държавно жилищно строителство, както и образувани преписки за възстановяване на имоти по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и други закони за поземлен имот на ул. ••••, район Възраждане, София.

С приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки в СО, район Възраждане, СО Направление ”Архитектура и Градоустройство”, оглед на място е посочило, че първият регулационен план на гр. София е одобрен с писмо от 23.06.1903г., като двата приети по делото крепостни актове сочат че собственик на парцел ХVІ по този план с обща площ от 564, 75 кв.м. е Р. Д. П.. Дворищната регулация била изменена, одобрение за което било по писмо от 20.02.1932г. и съгласно същото този парцел ХVІ е разделен на два имота – парцел ХVІ с площ от 338 кв.м. и парцел ХVІа с площ от 215кв.м., не ставало ясно как общата площ от 564 кв.м. се променила на 553 кв.м. Вещото лице обаче след измервания по скицата от плана е посочило, че новият парцел ХVІ по графични данни е с площ от 358 кв.м., а новият парцел ХVІа е с площ по графични данни от 206 кв.м.п или общо 564 кв.м. Посочил е, че през 1945г. е имало кадастрален план. През 1984г. е имало кадастрален и регулационен план с отреждане за имот пл. № 2 кв. 149 „За обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване”, като по този план не се предвиждало дворищна регулация. За имота имало и регулационен план от 1994г. Процесният имот от 350 кв.м. бил идентичен със северната част на парцел ХVІ, кв. 149 по плана на София, местност Центъра от 1903г., идентичен с парцел ХVІ с, кв. 149 по ЧИРП, одобрено с писмо 20.02.1932 на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Този имот бил северната част на имот пл. № 2, кв. 149 по кадастралния и регулационен план от 10.07.1984г. Останалата част от имот пл. № 2 бил парцел ХVІа по ЧИРП, одобреното през 1932г. Процесният имот с площ от 350 кв.м. е идентичен със северната част на УПИ ІІ-2, кв. 149 по регулационния план от 09.12.1994г. Посочило е, че имот пл. № 2, кв. 149 по кадастралния и регулационен план от 10.07.1984г. е заснет в кадастралния план от 1945г. на името на Й. и М. С. П., като е запазен в кадастралните основи на плана от 1984г. и от 1994г. Границите във всички планове съвпадали в допустимия толеранс на графичната точност, сметки по регулация имало уредени само във връзка с крепостния акт от 1906г. за 66, 52 кв.м. и за 5, 36 кв.м. В последващите регулационни планове имот не бил претърпял съществени промени в границите.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, имотът е индвидуализиран с граници и площ, посочено е придобивното основание, както и в какво се изразява грешката, с уточнителната молба от 13.03.2020г. е посочено че се търси установяване правото на собственост към момента.

По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - положителен установителен иск за собственост върху идеални части от имот ХVІ, кв. 149 по плана от 1932г., придобити на основание на договори за продажба по нотариален акт № 133/2008г. и нотариален акт № 51/2011г., който имот не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта, а е отразен като част от поземления имот с номер по стар план ІІ-2, кв. 149, идентификатор 68134.300.395.

Целта на иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Установяването както на спорното право на собственост, така и на неточно отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дИ.е в последната съдебна инстанция по делото, в производството пред която такова се провежда, като се вземат предвид и настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. При уважен иск за собственост на недвижим имот, когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост и да се посочи и в какво се състои непълнота в кадастралния план.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича правният му интерес за предявяване на иска и че е носител на правото на собственост върху имота на основанието посочено в исковата молба, че в кадастрална карта има непълнота или грешка, установяването на която иска. Следва да докаже и твърденията, с които оспорва възраженията на ответника.

В тежест на ответниците, които са оспорили исковете при така депозирания отговор е да установят по делото, че са носители на право на собственост върху имота на основанието, посочено в отговора на исковата молба, както и че регулационните планове са приложени, че плана от 1984г. е проявил действието си.

Заснемане в кадастралната карта на собствения на ищеца имот като част от друг имот, включително и такъв на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира правен интерес за искане за отстраняване на грешка и непълнота на кадастралната карта, защото създава привидност, че тази част не е самостоятелен имот, съответно че действително е собственост на ответника. При спор за материално право, разрешаването на който обуславя отстраняването на такава непълнота, се поражда правен интерес от иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от приетите по делото скици на имота, че имот ХVІ, кв. 149 описан в нотариалните актове от 1940г. и от 1946г. не е нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта, а е заснет като част от имот със стар номер ІІ-2, км. 149 по регулационния план от 1994г., страните спорят дали имот ХVІ по регулационния план от 1932г. представлява самостоятелен имот, поради което съдът приема за установен по делото правния интерес от предявения иск.

Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат деК.тивно действие. От тях не произтичат промени във вещно-правния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. За отразените в кадастрална карта и регистри данни за носителите на вещни права тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Доколкото по делото са представени нотариални актове, като се твърди от всяка от насрещните страни че са собственици на описаните в тях имоти, то в тежест на всяка една от страните по делото е да докаже основанието, на което се е породило правото й на собственост върху имота.

Съдът приема за установено по делото, че ищците са собственици на общо 14/100 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, в която са придобили магазин 3, магазин 4 и галерията на ул. ••••, описани в представените от тях нотариални актове № 133/2008г. и нотариални актове № 51/2011г. Съдът приема, че тези им права са по отношение на парцел ХVІ, кв. 149 по плана от 1932г. Такива са твърденията на ищците, това се установява и от записванията по нотариалните актове, сочещи за купувачи ищците, както и от нотариалните актове с които техните праводатели са придобили имота. Приетите по делото записки за вписване на определения по дела за съдебна дела от 1931г. и такава от 1939г., нотариален акт № 29/1937г. и нотариален акт № 30/1937г., установяват, че към 20.02.1939г. собственик на тези имоти по продажба и съдебна делба е бил М. Р. П. получил в свой дял магазин – трети по ред от входа с лице към ул. •••• от 29 кв.м. и зимнично помещение от около 44 кв.м. и 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата; магазин – четвърти по ред от входа с лице към ул. •••• от 29 кв.м. и зимнично помещение от около 44 кв.м. и 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата; галерия върху четири магазина с площ от 64 кв.м., една отделна постройка едноетажна в двора с площ от 21 кв.м.; зимнично помещение от голямата сграда с площ от 16 кв.м.; таванско помещение с площ от 20 кв.м. заедно с 6/100 ид.ч. от мястото и общите части на сградата. От записката за съдебната делбата от 1939г. се установява, че това е било съдебна делба между съсобствениците на съсобствениците на парцел А по делбата от 1931г., който парцел А е дворно място с площ от 338, 76кв.м. съсобственици на който са от една страна А.П. и от друга страна М., К. и Е. П.. Приетите по делото нотариални актове № 129/1940г. и записка за него, нотариален акт № 133/2008г. установяват, че М. П. е продал на Л. и П.Б.и магазин – трети по ред от входа с лице към ул. •••• от 29 кв.м. и зимнично помещение от около 44 кв.м. и 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата, а те на свой ред с нотариален акт № 133/2008г. са го продали на ищците Н. М. и К. К.. Приетите по делото нотариален акт № 114/1946г. и нотариален акт № 51/2011г. установяват, че М. Р. П. е продал на Б.Б. магазин – четвърти по ред от входа с лице към ул. •••• от 36 кв.м. и зимнично помещение заедно с галерията отгоре върху целия магазин, заедно със 7/100 ид.ч. от цялото място и общите части на сградата, а К., С. и А.Б.и на свой ред с нотариален акт № 51/2011г. са ги продали на ищците Н. М. и К. К.. Спорен въпрос по делото е дали с плановете от 1984г. и от 1994г. парцелите ХVІ и ХVІа по плана от 1932г. са загубили самостоятелността си и са продължили да съществуват като един парцел с пл. № 22, а по плана от 1994г. - УПИ ІІ-2. Правилно е прието от СРС, че нито един от тези планове в случая не е довел до загубване на самостоятелността на имот ХVІ и ХVІа поради липса на доказателства за приложена регулация. Планът от 1984г. е посочено в заповедта, с която е одобрен, че е застроителен, регулационен, кадастрален план. Основанията на които е издадена тази заповед са чл. 24, чл. 99 и чл. 100, ал. 2-4 от ППЗТСУ. Тези разпоредби са в раздел І на глава ІV от ППЗТСУ /отм/. Изрично вещото лице е посочило, че с този план не е направена дворищна регулация, отделно е посочено от вещото лице, че границите на имотите във времето не са променяни. Същевременно, обединяването на два съседни поземлени имота в един се извършва с дворищно регулационен план и това следва от разпоредбата на действащата към 1984г. на чл. 33 от ЗТСУ /отм/. Не е установено по делото конкретно за какво мероприятие е този план, който вещото лице е установило, че е „За обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване”, не е установено че същото е реализирано. Планът от 1994г. е кадастрално- застроителен регулационен. Същият е одобрен на основание на чл. 27 вр. с чл. 6, ал. 6 от ЗТСУ, съгласно които се одобряват дворищно-регулационните планове. Така съдът приема, че планът от 1994г. е за дворищна регулация и за да има той правни последици следва този план да е приложен на място.

Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Собствеността преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на придобивно основание от деня, когато е приложена. Това е така, защото една от този момент тази регулация ще се съобрази при последваи изменения или нови регулации. При неприложена регулация отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. Стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се свързва с различни изходни предпоставки в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план. Хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ визира изменение на дворищнорегулационния план на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания, което не е обусловено от незаконосъобразност на плана или несъответствието му на действителното положение, а на съображения за техническа и стопанска целесъобразност поради възникнали в последствие нови нужди и обстоятелства. Рразпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищнорегулационен план - или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план. Посочените условия са важими и при уреждане на отношенията между съсобствениците в оббразувания по регулация общ парцел, отреден за малко етажно застрояване, в който с оглед изравняването на дяловете им по силата на дворищната регулация и неравното им имотно участие след изпълнението им имотните граници между имотите ще бъдат заличени и парцелът ще бъде отразен като един съсобствен имот при изменение на дворищната регулация. Хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ предвижда изменение на дворищнорегулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ - при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено закононарушение. В тази хипотеза се касае или до закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са предвидени кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания са обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация е незаконосъобразна и несъответствува на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея. След изтичане на десетгодишния срок на владение върху придадените части новият план ще се изработи въз основа на създадените с опорочената регулация парцелни граници, които ще се третират за имотни с оглед усложненията, които биха настъпили след един такъв дълъг период от време от отпадането с обратна сила на отчужденията по отменения план поради фактическите промени, които евентуално са засегнали придаваемите имоти (например извършване на строежи или други подобрения в тях). Следователно приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за действуващия план на населеното място. В случай, че предшествуващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. / В този смисъл ТР № 3/15.07.1993г. по тълк.д. № 2/1993г. на ОСГК на ВКС/.

ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници. Този извод следва при съоброзяване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗУТ съгласно която урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи. ЗУТ въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т.нар. "доброволна" регулация, защото съгласно чл. 15 от ЗУТ такава се допуска само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в хипотезата на чл. 16 ЗУТ.Нововъведения със ЗУТ принцип на регулацията е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове. Това законодателят е направил с разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ, съгласно които отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно- до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. /В този смисъл ТР № 3/28.03.2011г. по тълк.д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС/.

В конкретния случай по делото не е установено в срока по § 6 от ПЗР на ЗУТ регулацията по плана от 1994г. да е приложена, нито тази по плана от 1984г. чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 от ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение, нито по друг релевантен за делото начин. Правилата за завземането се прилагат и за хипотези, в които два имота по регулация се обединяват в един парцел. Съображения за този извод съдът изложи по-горе. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 134, ал.2, пр. 2 от ЗУТ съгласно която за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 29, чл. 30 и на чл. 31 от ЗТСУ /отм./ в редакцията им към 1994г., съгласно които парцелите се отреждат със С.я план за имотите, включени при урегулирането им в общ парцел, съсобствеността се създава по сиалата на самата регулация; частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни, а когато образуваният общ парцел е за многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване, частите на съсобствениците съответствуват на стойността на местата, включени в парцела. В случая не е установено с плана от 1994г. имотът да е бил урегулиран като съсобствен, да има прилагане на регулацията по горепосочените начини, поради което и съдът приема, че тази регулация не е приложена, а срокове за същото вече са изтекли.

Неоснователни са доводите на въззивниците, основани на записванията по кадастралния план от 1945г. Действително вещото лице е посочило, че в него бил заснет имот пл. № 2, като той бил пренесен в кадастралната основа на плановете от 1984г. и от 1994г. Това заснемане в кадастралния план от 1945г. няма за правна последица загубването на самостоятелността на парцели ХVІ и ХVІа по регулационния план от 1932г. Кадастралния план няма такова действие. Заснемането в кадастралния план на два имота като един не обуславя съсобственост.

По делото представените документи сочат, че ответниците Т. и М. К. черпят правата си от Ж. К., за които последният се е снабдил с констативен нотариален акт № 28/1995г. Същият сочи основание за придобиване на правата върху този имот – дарение, делба и давност. Приетите по делото нотариален акт № 186/1980г. и Решение по дело за делба от 1980г. установяват, че правата закрепени в констативния нотариален акт съответства на правата по решението за съдебна делба. Не е установено обаче че праводателят по договора от 1980г. е притежавал 14/100 ид.ч. от парцел ХVІ по плана от 1932г., нито че такива са придобити от праводателите на ответниците К. по давност, а в тяхна доказателствена тежест е било да го направят.

Не е установено някой от ответниците да е придобил процесните 14/100 ид.ч. от парцел ХVІ по плана от 1932г., а в тяхна тежест е било да го направят. Нотариалните актове, приети по делото не установяват във веригатата от праводатели по прехвърлителните сделки някой от праводателите на ответниците да е придобил тези права, поради което и правилно СРС е приел, че нито един от ответниците не се легитимира като техен собственик.

При този извод на съда по иска по чл. 54 от ЗКИР съдът приема, че правилно е прието от СРС, че следва да бъде отменен констативния нотариален акт за собственост в частта за собствените на ищците 14/100 ид.ч. от имот ХVІ по плана от 1932г. При обосноваване на тези изводи СРС не е допуснал нарушение на императивна правна норма, срещу изводите му не са въведени конкретни оплаквания, жалбата е обоснована с неправилност на основното решение по делото.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то съдът приема, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивниците следва да бъдат поставена отговорността за разноски по делото. По делото доказателства за разноски е представила само Н. М. за адвокатски хонорар от 1500лв., като той е представен с отговора на жалбата на възизвниците К. и само тях съдът приема, че следва да осъди да й ги заплатят.

Така мотивиран, Софийският градски съд