Решение № 77 от 17.3.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 588/2024 г.

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК. Производството е инициирано с въззивна жалба вх.№8625/04.12.2024г. в АС-Варна, подадена от СВЕПОЛ ЕАД, ЕИК 175210782, София, чрез адв.А. В. от САК, срещу решение №380/24.09.2024г., постановено по т.д.№748/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Свепол ЕАД срещу ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО ЕАД, иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 500 щ. долара, представляващи равностойността на оставени на съхранение /вложени/ при ответното дружество вещи на ищеца, които не са били върнати поради липсата им, евентуално поради увреждането им до степен негодност за употреба по време на престоя им в склад на ответното дружество, както следва: 20 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо тегло от 22 000 кг. И бруто тегло 22 058 кг. По нареждане за експедиция №101 с вх.№758/26.07.22г.; 35 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. и бруто тегло 38 601.5 кг. По нареждане за експедиция №141 с вх.№830/17.08.22г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. В жалбата се излага, че постановеното от окръжен съд решение е недопустимо, а освен това е и неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. На първо място въззивникът излага, че съдът е разгледал искове, основани на невъведени с исковата молба фактически твърдения – че вещите са съхранявани в склад на ответното дружество, каквито твърдения не са били навеждани с исковата молба. В същата напротив ищецът твърдял, че вещите му са съхранявани на открита складова площ при ответника. Поради изложеното въззивникът счита, че решението е недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр. трето от ГПК. На следващо място въззивникът счита решението за неправилно поради следното: Съдът приел, че двете нареждания за експедиция за посочените по-горе вещи /предмет на спора/ са били изпълнени и стоките доставени на ищеца, макар такъв извод да не следва от събраните по делото доказателства. Твърди се, че свидетелските показания установяват принципно режимът на работа в ответното дружество, но не и предаването на конкретните стоки на ищеца. Всички доказателства, които установяват това обстоятелство и на които съдът основава изводите си, са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 ГПК и установяват единствено изявление на лицата, които са ги подписали. Счита, че доколкото тези документи /а част от тях неподписани/ не носят подпис на ищеца, то не може да се счете, че с тях се установява негово признание, че описаните стоки са му били предадени. Съдът е ценил процесните писмени доказателства в отклонение от нормата на чл.180 ГПК както и в нарушение на съдебната практика /цит. съдебна практика на ВКС/. Поради изложеното, въззивникът твърди, че релевантните по иска факти са били надлежно установени и искът е следвало да бъде уважен, а не отхвърлен. Претендира се обезсилване на решението, с което са отхвърлени исковете за сумата от 60 500 щатски долара, и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на съда, а в отношение на евентуалност – отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се и сторените по делото разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО ЕАД, чрез пълномощника ю.к.Н.А., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. На първо място въззиваемата страна счита решението на окръжния съд за допустимо – произнесено по въведения с исковата молба предмет на спора. На следващо място страната коментира доказателствената стойност на частните писмени доказателства като намира, че същите съдът е тълкувал в съгласие с вътрешното си убеждение и останалите събрани по делото доказателства като е отчел и, че документите не са били оспорени от насрещната страна. Въвежда довод, че всеки частен документ, чиято истинност не е оспорена, е автентичен, а доколкото не е оспорено и съдържанието му – той е истински и следва да бъде зачетена формалната му доказателствена сила. Подчертава, че експедиционните бележки са подписани от длъжностни лица при ответното дружество, а също и от шофьорите, на които е предадена стоката. След натоварването й, ответникът не носи отговорност за нея. Счита, че на тези документи изобщо не се предполага полагане подпис от страна на ищеца. В обобщение, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което претендира потвърждаването му. В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е заявил, че поддържа въззивната жалба, поддържа изложените в нея доводи и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представителят на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, заявява, че поддържа депозирания пред настоящата инстанция писмен отговор. Отправя искане за потвърждаване на решението № 380/24.09.2024г., постановено по т.д.№748/2023г. по описа на ОС– Варна. Претендира ю.к. възнаграждение. За да се произнесе въззивният съд съобрази следното: Окръжен съд – Варна е бил сезиран с обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. второ вр. с чл.250, ал. 1 и чл. 253, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които „СВЕПОЛ“ ЕАД, действащо чрез изпълнителния член на съвета на директорите С М Д претендира осъждане на ответника „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, да заплати на ищеца сумата от 60 500 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на вложени за съхранение при ответника движими вещи, а именно: 60, 5 метрични тона полиетилен терефталат гранулат (смола), марка „Wankai”, опакован в 55 бр. големи торби (т. нар. „биг бегове“), които не са върнати след поискването им от влогодателя, поради липсата на вещите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, а в условията на евентуалност, поради увреждането им до степен, която ги прави негодна за предвиденото им предназначение – изработка на пластмасови изделия за съхранения на храни и течности. В исковата и в уточняваща молба на „Свепол“ЕАД са изложени твърдения, че на 31.05.2022г. в пристанище ТЕЦ Езерово пристигнал м.к.„Оушън Бридж“, който освен други товари, превозвал и собствените на ищеца 115 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат /ПТГ/ с общо тегло от 126 834 кг. и 3 201 бали полиестерни щапелни влакна с общо тегло 1 801 470 кг. След пристигане на кораба в пристанището, стоката на ищеца била разтоварена от служители на ответното дружество на кей в пристанището в периода 31.05.2022 г. до 24.06.2022 г., обстоятелство, отразено в Генерален акт № 224/24.06.2022 г. относно разтоварените от м/к „Оушън бридж“ товари. В същия акт под №9 било отбелязано, че съгласно Декларация за временно складиране /ДВС/ № 22BG002006002122U6/31.05.2022г. с получател „Свепол“ЕАД били обявени общо 115 торби полиетилен терефталат гранулат с общо тегло 126 834 кг. и общо 3 201 бали полиестерни щапелни влакна с тегло от 1 801 470 кг. Стоката била приета от ответника при режим на временно складиране и била съхранявана в открита складова площ на територията на пристанището през периода 06.06.2022 г. до 30.09.2022 г. Сочи се, че след разтоварването ищецът успял да експедира само част от материалите към свои клиенти, а именно: всички бали полиестерни щапелни влакна и само 60 бр. големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилки „Wankai“. Твърди, че останалите 55 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат не били предадени от ответника, въпреки заявките за експедирането им на 26.07.2022г. и на 17.08.2022г. Неизпълнението на това насрещно задължение на влогоприемателя обуславя предявените искове за заплащане равностойността на непредадените количества стока /по пазарната им покупна цена на метричен тон, съгласно уточнение в заседанието на 03.07.2024г./ - с твърдение, че собствените на ищеца 55 бр. торби, съдържащи полиетилен терафталат гранулат, са неналични/липсващи/, евентуално, ако бъде установено наличието им счита, че те са замърсени и/или увредени до степен на негодност за употреба. С депозирания в срока по чл.367, ал. 1 ГПК писмен отговор, ответникът „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, чрез представителя си по закон, е изразил становище за допустимост и за неоснователност на така предявените искови претенции. Заявява, че не оспорва обстоятелствата, че стока на Свепол ЕАД е била разтоварена от м/к „Оушън бридж“ на пристанище ТЕЦ Езерово, считано от 31.05.2022г. до 24.06.2022г. и складирана в посоченото пристанище. Признава, че посочените от ищеца количества стока, предмет на иска, не се намират в негова фактическа власт към момента. Твърди обаче, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е предал на ищеца/спедитора му/ цялата складирана при него стока – сочи, че на 27.07.2022г. с писмо от „Терминален оператор" ЕООД /спедитор/, е получена Заявка за товарене и експедиция от страна на ищеца, в която било упоменато, че част от стоката, собственост на ищцовото дружество, следвало да бъде натоварена и експедирана с товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и ремарке рег.№ ХХ ХХХХ ХХ. С тази заявка била допълнена информацията към Нареждане за експедиция №101 от 26.07.2022г. Посочил е, че от препис-извлечение на регистъра на товарни МПС, поддържан от „Електрик секюрити"ЕАД /охранителна фирма на пристанището/ се установява, че на 27.07.2022г. в 19: 13ч. товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ с ремарке с рег. № ХХ ХХХХ ХХ е влязъл на територията на пристанището, а с оглед експедиционна бележка № 08550/27.07.2022г., стоката посочена в Нареждането за експедиция № 101/26.07.2022г., била натоварена и предадена на водача на товарния автомобил. Твърди си, че видно от отбелязването в Регистъра на товарните МПС-та, автомобилът е напуснал територията на пристанището в 20: 20ч. на 27.07.2022г. Излага, че спорната стока е в действителност предадена, както следва: 1) въз основана на Нареждане за експедиция № 101/26.07.2022 г. – 20 броя големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат с общо тегло 20 058 кг., са били натоварени и предадени на „Терминален оператор“ ЕООД, съобразно указанията на ищеца; 2) въз основа на Нареждане за експедиция № 141/17.08.2022г. – общо 35 броя големи торби, съдържащи полиетилен терафталат гранулат с общо тегло 38 601.5 кг., са били натоварени и предадени на „Терминален оператор“ ЕООД. Твърди се, че партидата от 35 бр. големи торби от стоката са били натоварени на товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и ремарке с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и на товарен автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, регистрационен номер на ремарке ХХХХХХХХХ. /освен 20 бр., които са посочени по-горе/ Ответникът е посочил, че едва с исковата молба е узнал за претенцията на ищцовото дружество. Оспорва също твърдението на ищеца, че определените да превозят стоката лица са констатирали липса на полиетилен терефталат гранулат, съотв. като относим представеният от ищеца Констативен протокол от 21.11.2022г./с допълнителната искова молба/ Посочил е, че след напускане на товарните автомобили територията на пристанището, ответното дружество не носи отговорност за стоката. С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените фактически твърдения и правни доводи. Оспорва насрещното възражение на пристанището за предаване на цялото количество стока на спедитора, т.е. за изпълнение на договора. Сочи, че представените от насрещната страна писмени доказателства съставляват копия на частни документи, които установяват единствено, че изявленията в тях са направени от лицата, който са ги подписали. Освен това е изтъкнал, че част от тези документи не са подписани от длъжностни лица на ответното дружество и не удостоверяват насрещните твърдения. Счита, че процесното количество стока не е предадена, позовавайки се на констативен протокол от 21.11.2022 г., с който е установено, че на пристанището се намират повече от 100 торби гранулат ПЕТ, които са сметени, преамбалирани или с нарушена опаковка. Според ищеца, към 22.11.2022г. /следваща датите на нарежданията за експедиция/ ответникът все още държал голямо количество стока, която била замърсена и/или увредена до степен негодност на употреба вследствие на разпиляване и смитане, съответно преопаковане. С депозиран своевременно отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва тези твърдения. Посочва реда за експедиране на стоки от пристанището като твърди, че изнасянето на стоката се удостоверява от представител на пристанището /талиман/ и от шофьора на съответния камион. Излага, че ищецът никога не е изразявал съмнения, че подписът на шофьора на камиона не удостоверява в достатъчна степен натоварването и експедицията на стоката в съответния камион. Поддържа, че представените по делото доказателства удостоверяват експедицията на процесните стоки. Посочва, че в експ. бележки № 08550/27.07.2022 г. и № 012559/17.08.2022 г. липсва отбелязване на теглото на натоварената стока, тъй като тегленето на стоката представлява пристанищна услуга, която се заявява и съответно заплаща, а ищецът не е заявил тази услуга. Обърнал е внимание, че и в представената от ищеца експедиционна бележка № 012110/21.06.2022 г. също няма посочено тегло. Относно представения констативен протокол излага, че визираните в него количества в големи торби нямат външно обозначен собственик, от което следва, че дори да е имало разпиляване/замърсяване, това не означава, че в тези количества попада и стоката на ищеца. Поддържа неоснователност на исковете. Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и като взе предвид ограниченията във въззивното производство, настоящият състав на Апелативен съд, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът намира постъпилата въззивна жалба за редовна и производството по същата за допустимо. Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Администрирана е съгласно ГПК ведно с постъпилият отговор на насрещната страна. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. С разменените книжа страните не правят нови доказателствени искания и не въвеждат нови твърдения за факти с правно значение. Не се твърдят допуснати от съда процесуални нарушения. Предмет на въззивното производство е постановеното от ВОС решение изцяло. Решението на ОС – Варна, с което са отхвърлени осъдителните искове е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценката на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, съобразно степента им на значимост, както и по тези, които са израз на защитните тези. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Наведеното във въззивната жалба оплакване за постановяване на недопустимо решение е обосновано с довод за разгледани непредявени искове. Посоченото в аргументацията фактическо основание за това – че липсват твърдения на ищеца стоките да са били съхранявани в склад на ответното дружество /както е посочено в диспозитива на решението/ – не обуславя извод за произнасяне на съда по непредявена претенция, доколкото не представлява част от основанието на иска. /от правопораждащите факти с правно значение/ Дадената с окончателния доклад на делото от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, възприета и от страните по спора чрез окончателния доклад, кореспондира изцяло на въведените с исковата молба твърдения, очертаващи основанието на иска, съответно симетрично възпроизведени в решаващата воля на съда. Предявен е иск на увреден влогодател срещу влогоприемателя, причинил имуществени вреди на ищеца в размер равностойността на невърната стока /част от складираната/, с твърдения за неизпълнение на основно задължение на влогоприемателя по чл.250 ЗЗД да пази и върне стоката, поради нейната липса, евентуално поради неполагане дължимата грижа на ответника да съхранява предоставените му движими вещи с грижата на добрия търговец съгл.чл.253, ал.2 ЗЗД и да върне цялото съхранявано количество на влогодателя след отправена покана. Твърдените от ищеца факти от правоотношението му с ответното дружество характеризират същото като основано на разпоредбите относно договора за влог. Същият е реален, консенсуален договор, който се счита сключен с постигане на съгласие и реалното предаване на вещта. Задължението на влогоприемателя съгласно квалификацията на правоотношението е да пази с грижата по чл.253, ал.2 ЗЗД и при поискване да върне вещта на влогодателя. Съобразно въведените с исковата молба фактически твърдения настоящият състав на Апелативен съд приема, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете по чл.79 вр.чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД, за осъждане на ответника в качеството му на влогоприемател /пристанищен оператор/ да заплати обезщетение в размер равностойността на предадени му за съхранение и невърнати след поискване, движими вещи /опакована в торби/биг бегове/ на влогодателя. Претендира се неизпълнение на основно задължение на влогоприемателя по чл.250 и чл.253, ал.2 ЗЗД. Страните не спорят относно наличието на валидно правоотношение за временно складиране на стоки на ищеца в складовите площи /открити/ на ответното дружество, което извършва по занятие и съхраняване на товари/стоки/, съотв. организира експедицията на складираната стока на собственик и/или спедитор. От приложеното извлечение на регистъра на пристанищата на Република България, се установява, че под №19/01.07.2019г., на стр. 81 – 82, 109 – 110 от регистровите книги на пристанищата на Република България, водени от Дирекция „Морска администрация – Варна“, е вписан пристанищен оператор „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД с услугите по чл.116, ал.2, т.2 от ЗМПВВППРБ. В рамките на посочения пристанищен терминал се извършват пристанищни дейности и услуги, вкл.: обработване на насипни (в т.ч. зърнени товари в насипно състояние) и генерални товари, контейнери и поща – товарене, разтоварване, съхранение, подреждане, пакетиране, сепариране на партиди, преопаковане, контрол за количеството на товарите и състоянието на опаковките (в т.ч. дребни ремонти на опаковките на товарите) и вътрешно пристанищен превоз; обработване на опасни товари от клас 5, подклас 5.1 по класификацията на Международната морска организация (ИМО); морско-технически пристанищни дейности и услуги по чл.116, ал. 2, т.1 от ЗМПВВППРБ: Швартоване, снабдяване на корабите с вода, електрическа енергия и комуникации, приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност. Страните не спорят относно разтоварването стока на ищеца Свепол ЕАД на Пристанище ТЕЦ Езерово в интервала от 31.05.22г. до 24.06.2022г., за което са представени неоспорени и обсъдени в първоинстанционното решение писмени доказателства – нареждане №219 за разтоварване от 31.05.2022г. /л.79/, статия №9; декларация за временно складиране от 31.05.2022г., ведно с приложение, разписана от корабния агент на ищеца Бон Марин ООД и представител на пристанището; Генерален акт №224/24.06.22г., удостоверяващ факта на действително разтоварените товари по декларация за временно складиране, доставени с м/к Оушън бридж на 31.05.22г. и разтоварени на пристанището, носеща подписите на капитана на кораба, представител на пристанището и митнически служител, протокол за съхранение на товари от 23.08.22г. Не се спори относно естеството на стоката – 115 бр. големи торби /биг бегове/ с полиестерен терефталат гранулат с тегло от 126 834 кг. Не се спори относно качеството на трето лице Терминален оператор ЕООД като спедитор на ищеца по организацията на транспорта на стоката, индивидуализирана в коносамент № OBRZVN005/024F, съотв. координация на товара от кораба до пристанището както и по експедицията му. Не се спори и относно стойността на липсващите стоки, съизмерима съгласно претенцията на ищеца с покупната им цена по търговска фактура на л.55 по делото. С представения коносамент №OBRZVN005/024F (л.17 по т.д.№748/2023г. по описа на ВОС), ищцовото дружество „Свепол“ АД се легитимира като собственик на 115 пакета ПТС Wankai 126.5 метрични тона /полиетилен терефталат смола/, IV080, марка за бутилки „Wankai“. Предмет на спора е част от складираната на пристанището стока, за която ищецът твърди, че не му е била върната, въпреки подадени заявки и издадени експедиционни бележки: по отношение 55 бр. големи торби /от общо доставени 115 бр./, а именно 20 бр. торби ПТГ смола IVO.80, марка за бутилки Wankai с общо тегло от 22 000 кг. И бруто 22 058 кг.по нареждане за експедиция №101/26.07.22г. и останалите 35 големи торби ПТГ смола IVO.80, марка за бутилки Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. – по нареждане за експедиция №141/17.08.22г. За останалите 60 бр. торби не е налице спор, че същите са били предадени на собственика/ищеца в изпълнение на договора за временно складиране/влог/. По делото са събрани множество писмени доказателства, обсъдени детайлно от първата инстанция както поотделно, така и в съвкупност, които еднопосочно установяват, че ответното дружество е изпълнило задължението си по договора за временно складиране изцяло, вкл. за товарите, предмет на исковете. Във връзка с посочените писмени доказателства, части от които не носят подпис на издател, съдът е допуснал и изслушал гласни показания на водени от ответника двама свидетели - св.Д и св.Т /на л.182 и сл. по делото/. Посредством същите се установява създадената на територията на пристанището организация по складирането и експедицията на товари както и лицата, на които е възложено товаренето на стоката и подписването на документите. Според съвпадащите показания и на двете свидетелки, процедурата включва получаване на заявка с посочване на датата и на превозното средство, с което товарът ще бъде извозен към собственика си; проверяват се автомобила и ремаркето; извършва се товарна работа, вкл. от шофьора, който също товари и брои заедно със служителите на пристанището. След това се попълва експедиционна бележка от талимана и шофьора /с вписване данните от личната карта на шофьора/, която се подписва от двамата. Тази бележка съдържа и посочване нареждането на заявката. Заявката се получава от дежурния стифадор към пристанището. Експедиционните бележки се издават в няколко екземпляра, вкл. за портала на пристанището, а така и на шофьора, за да може да бъде пропуснат навън от охранителната фирма на пристанищния портал. Тези документи удостоверяват натоварената стока както за входа на пристанището, така и за пред лицето, възложило транспорта/експедицията/ на товара. В експедиционната бележка талиманът отразява стоката по вид и количество /ако се предвижда теглене и мерене/, номера на нареждането за товарене, имената на водача и номера на автомобила. С подписването на бележката от шофьора свидетелите посочват, че стоката по нареждането като вид и количество, се счита предадена на собственика /в случая на спедитора му/. Свидетелките посочват още, че експедиционна бележка №08550/27.07.2022г. /св.Д/ и експедиционни бележки №12558/17.08.2022г. и №012559/17.08.2022г. /св.Т/ са подписани от тях в качеството на длъжностни лица на ответното дружество, подпечатани с личните им служебни печати /протокол на л.183 по делото/. Установява се от приложените нареждане за експедиция № 31/16.06.2022г. (вх. № 577/17.06.2024г. на Митница Варна), получено от пристанището с вх. № 474/17.06.2022г. и международна товарителница от 17.06.2022 г., че на 17.06.2022 г. са предадени 20 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат смола на превозвач с номер M82-A-992/Т63-К-113 са експедирани 20 броя големи торби РЕТ гранули. Въз основа на нареждане за експедиция № 36/21.06.2022г. (вх. № 586/21.06.2024г. на Митница Варна) с вх. № 483/21.06.2024 г. по описа на ответното дружество, с Експедиционна бележка №0121100 и CMR (международна товарителница) от 20.06.2022 г. на превозвач с номер K-34-T-136/S-82-А-637 са предадени 20 броя големи торби PET гранули. В изпълнение на нареждане за експедиция № 39/22.06.2022 г.(вх. № 594/22.06.2022г. на Митница Варна), постъпило при ответното дружество на същата дата, с Експедиционна бележка № 007802/21.06.2022г. и CMR (международна товарителница) от 21.06.2022 г. с товарен автомобил с номер СВ 5530СТ/С 6920 ЕР са експедирани 20 големи торби РЕТ гранули. Проведена е кореспонденция по електронна поща, с която длъжностно лице от „Свепол“ ЕАД е указало на „Терминален оператор“ ЕООД да заяви на пристанище „ТЕЦ Езерово“ за 27.07.2022г. камион с рег. № ХХ ХХХХ ХХ/ХХ ХХХХ ХХ. По експедиционна бележка № 08550/27.07.2022 г. с обозначени изпращач Свепол и получател Свепол-София са натоварени и експедирани 20 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат с автомобил с рег. № ХХХХХХХХХ и ремарке рег. № ХХХХХХХХ. Стоката е била предадена от М Д, заемаща длъжност „талиман“ (съобразно Заповед № 1/12.02.2021 г. на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД – л. 154 от делото на ВОС), на водача М Р (л. 86 от делото на ВОС). Аналогично, по електронна поща на 17.08.2022г, служител на „Свепол“ АД е поискал от „Терминален оператор“ ЕООД да заяви за 17.08.2022г. следните камион с рег. № ХХХХХХХХХ и с ремарке рег. № ХХХХХХХХХ; камион с рег. № ХХХХХХХХХ и с ремарке рег. № ХХХХХХХХ, а впоследствие е уточнено, че „камионите ще превозват остатъка от големите торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат. По експедиционни бележки № 012558 и № 012559 от 17.08.2022г. (л. 125 и 126 от делото на ВОС) с обозначени изпращач Свепол и получател Свепол-София са натоварени и експедирани общо 35 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат (18 бр. големи торби, експедирани с автомобил с рег. № ХХ ХХХХ ХХ и ремарке рег. № ХХХХХХХХХ; 17 бр. големи торби, експедирани с автомобил № ХХХХХХХХХХ и ремарке рег. № ХХХХХХХХХ). Стоката е била предадена от талимана И Т. Наличието на автомобилите на територията на пристанището на посочените дати на експедиция на товара се потвърждава от представените заверени препис-извлечения от Регистър на товарни ППС, допуснати на територията на пристанището, за 27.07.2022г. и за 17.08.22г. Въз основа на приложените от ответника неоспорени писмени доказателства /към отговора на исковата молба/, разтовареното количество стока на Свепол ЕАД по т.9 от Нареждане №219/31.05.22г., възлиза на 115 торби ББ /биг бег/ с бруто тегло от 126 834 кг. Не се спори и се установява от писмените доказателства, че разтовареният кораб на пристанището е съдържал много повече и различни по характер стоки, собственост и на други лица ведно със товара на ищцовото дружество Свепол ЕАД. От съвкупността на представените заявка за товарене и експедиция /л.84 и сл./, позиция №2, статия №9 от 26.07.22г. и заявка по същата статия №9 от 17.08.2022г., ведно с приложените към тях ел.писма /неоспорени/, регистър на товарни ППС от 27.07.22г. /л.85/ и регистър от 17.08.22г./л.91/ както и експедиционни бележки №№012558 по нареждане вх. №830/17.08.22г.и експ.бележка №012559 по нареждане №830/17.08.22г. с получател Свепол, а така също и експ.бележка №08550/26.07.22г. с получател същото дружество, е видно, че цялото процесно количество гранулат е било експедирано по направление на получателя Свепол ЕАД, чрез спедитора, комуто е възложено това Терминален оператор ЕООД. Ищецът не твърди да е било възлагано на пристанищните служители извършването на претегляне на стоката, поради което и направеното възражение срещу съдържанието на описаните експ.бележки и липса на посочено тегло на предадената стока, се явява очевидно неоснователно. Свидетелските показания установяват, че съобразно практиката на пристанището при експедиране на стоки и товари, теглене и мерене се извършва по заявка на собственика като подлежи на заплащане като пристанищна услуга. Не се твърди и стоката да е напуснала пристанището в друг вид, а не в доставените биг бегове, т.е. да е била препакетирана. С изслушване на свидетелските показания се установява, че в качеството си на служебни лица при Пристанището, свидетелките Д и Т са подписали процесните експедиционни бележки, носещи подпис и на съответния водач на ПС. Посредством съвкупния анализ на свидетелските показания и писмените доказателства, представени от ответника съдът намира, че се установяват релевантни за спора обстоятелства, че цялото доставено и съхранявано при ответника количество стока на ищеца е било експедирано от пристанището. Не се установява неизпълнение на договора за временно складиране, поради което и основание за търсене отговорност на ответника по смисъла на чл.79 вр.чл.82 и чл.250 ЗЗД. Представените на л.61- 93 вкл. по делото писмени доказателства, макар и частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, при пълно съвпадение с изслушаните свидетелски показания, установяват убедително, че процесните количества стока на ищеца /55 бр. биг бегове с полиетилен терефталат/ му е била предадена – налице са доказателства както за заявки на ел.поща на пристанището за извършване на експедицията, така и заявки за товарене и експедиция, в които стоката е посочена по достатъчно индивидуализиращи признаци, регистър на допуснатите на територията на пристанището товарни ПС за съответните дати на натоварване - 27.07.2022г. и 17.08.2022г., така и описаните по-горе експедиционни бележки, съдържащи данни за конкретната стока и количество, носещи подписите на предаващ /талиман/ и получаващ за спедиторската фирма обслужваща ищеца, шофьор на товарния автомобил. Въз основа на представените от третото лице Терминален оператор ЕООД писмени доказателства /приложения към делото класьори/, се установява наличието на спедиторско правоотношение между него и ищеца Свепол ЕООД, съответно начина на възлагане експедицията на стоката на последното от пристанището, вкл. процесните количества терефталат. От приложените от третото лице класьори с писмени документи от страна на Терминален оператор ЕООД/съгл.чл.192 ГПК/, се установява възлагане на третото лице - спедитор Терминален оператор ЕООД от страна на Свепол ЕАД извършването на пристанищна спедиция по отношение, вкл. на процесния товар - полиетилен терефталат гранулат /ББ/, доставен на пристанището с м/к Оушън Бридж. В приложенията се съдържат в хронология както заявките за възлагане на спедицията от страна на Свепол ЕАД, така и разменените между страните имейли относно експедирането на конкретните стоки, разтоварени от кораба Оушън бридж чрез товарните автомобили на спедиторската фирма. По оплакването за придадена от съда на частните писмени доказателства, неносещи подпис на ищеца, а дори и неподписани такива, на доказателствено значение, съдът намира следното: Съдът изгражда своите изводи за основателност на претенцията/или възраженията на насрещната страна/ именно въз основа на ангажираните от страните съобразно разпределената им доказателствена тежест, доказателства. Липсата на положени подписи под всички документи не отнема значението им на доказателство по спора като удостоверяващи определени релевантни факти, при липса на оспорване от насрещната страна и/или успешно опровергаване на истинността им и на удостоверените в тях обстоятелства. Настоящият състав намира, че първата инстанция не се е отклонила от правилата на ГПК при преценка доказателствената сила на събраните писмени доказателства. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са несъстоятелни. Действително, частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства, но независимо от това съдът следва да ги цени по вътрешно убеждение и в съвкупност с всички останали събрани доказателства по делото. Нещо повече, посредством гласните доказателства, съдът е проверил косвено удостоверените в съответните експедиционни бележки факти като е зачел формалната им доказателствена сила, следваща от подписването им от служители съответно на пристанището и на спедиторската фирма, на която ищецът е възложил организацията по транспортиране на стоката. Установил е, че документите са изготвени по предвидения начин и са подписани от оправомощените за това лица, на които е възложено извършване на експедицията на стоките, оставени на временен склад при ответника. Извършено е удостоверяване на част от релевантните факти и от третите лица – Електрик секюрити ЕАД и Терминален оператор ЕООД съгласно представени от тях документи, по реда на чл.192 ГПК. Ищецът не е оспорил верността на нито едно от ангажираните писмени доказателства и едва с жалбата си повдига оплакване за неправилно съобразяване от съда доказателствената сила на документите. Посочената от въззивника съдебна практика съдът намира за неотносима към спора, макар част от нея да визира именно преценката на съда на свидетелстващите документи /частни и официални/. Оспорване верността на доказателството е средство за защита срещу обвързваща доказателствена сила на същото и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, каквито процесните не са. Приложените книжа имат само формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство, като същевременно материализират удостоверително изявление на издателя си относно определени факти – в случая относно експедицията на съответното количество стока на ищеца. Свидетелстващият документ може да е автентичен или не (подправен, с оглед авторството), и верен или неверен (с оглед дали удостоверителното изявление отговаря на действителното фактическо положение), като неистинските документи нямат доказателствена сила. При оспорване на такъв документ, с всички доказателствени средства страната може да опровергае съдържанието му като установи, че документът е неистински (подправен, неавтентичен) и не удостоверява факта, за който свидетелства. С оспорване истинността на документа се цели да се разруши доказателствената му сила- страната може да оспори истинността му и да докаже, че е неистински - когато документът е свидетелстващ, при оспорване на истинността страната поддържа, че е неавтентичен (отрича формалната доказателствена сила) или че е неверен (отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдение, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение). При частните свидетелстващи документи защитата срещу материалната им доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила. В случая обаче, ищецът не е оспорил нито един от представените от ответното дружество и от третите лица документи нито относно автентичност, нито относно верността им. В молбата на ищеца от 12.08.2024г. не се съдържа изявление за оспорване истинността или верността на документите, поради което и съдът ги е ценил в съвкупност един с друг както и с останалите събрани доказателства. За пълнота настоящият състав препраща и към изложените обстойно мотиви на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК. Поради сбъдване на процесуалното условие, а именно отхвърляне на главния иск – поради неизпълнение задължението на влогоприемателя по чл.250 ЗЗД да върне товара, съдът е разгледал втория предявен в евентуалност осъдителен иск, който се основава на същото правоотношение, но на неизпълнение на и на друго задължение на влогоприемателя – това по чл.253, ал.2 вр.чл.250, ал.1, предложение първо ЗЗД, да пази товара и да полага за съхраняването му грижата на добрия стопанин, съотв. завишената грижа по чл.302 ТЗ вр.чл.288 ТЗ. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи положителния факт на увреждане на стоката му до степен негодността й да бъде използвана в хранителната промишленост, не е установил твърденията си, вкл. не е направил съответните доказателствени искания, за да опровергае фактите, на които се позовава ответното дружество – за експедиране на цялото количество товар, собственост на Свепол ЕАД. Представеният от ищеца Констативен протокол /на л.100/ не може да бъде свързан както с някоя от страните по спора, а още по-малко с процесната стока, чиято равностойност е предмет на иска. Документът е съставен на 21.11.22г., след подписване от страна на ищеца протокол за съхранение на товара му във връзка със заплащане на окончателните такси към пристанището, за периода 06.06.22 до 18.08.2022г., като съгласно приложената към него таблична справка за съхранение, срещу статия №9 /с процесната стока от декларацията за временно складиране/ е посочено „0“. Липсват твърдения за отправени междувременно от страна на влогодателя до влогоприемателя покани за предаване на останалото количество терефталат и/или кореспонденция, рекламации и искане за извършване на съвместна инспекция за наличността и състоянието на стоката по Декларацията за временно складиране от 31.05.22г., собственост на Свепол ЕАД. Отново за пълнота съдът препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви за неосновтелност на предявения в евентуалност иск. Въз основа на изложеното въззивният състав намира, че събраните доказателства убедително опровергават твърденията на ищеца за неизпълнение на договора от страна на влогоприемателя Пристанище ТЕЦ Езерово ЕАД да върне част от складираната на територията му стока на ищеца. Поради изложеното, предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а поради достигане да идентични правни изводи, решението на окръжен съд следва да бъде потвърдено. С оглед крайния резултат от въззивното производство, разноски се дължат единствено на въззиваемата страна като следва да бъдат възложени на въззивника. Претендира се единствено ю.к.възнаграждение за осъществената от процесуален представител защита в тази инстанция, което съдът определя в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК. Воден от изложеното, съдът