РЕШЕНИЕ

№ 356

гр. Благоевград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева Членове: Анета Илинска, Крум Динев при участието на секретаря Здравка Я.а като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20241200500054 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 312/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1146/2022 г., РС – гр. Сандански е ДОПУСНАЛ извършването на съдебна делба между В. А. А., ЕГН ••••••••••, гр.С., ул.“Б.“ №•, и В. Е. В., ЕГН ••••••••••, гр.С., ул.“Б.“ №•, по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.1347.1.3 по КККР на гр.Сандански, одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 15.07.2022г., разположен на първи етаж в сграда с идентификатор 65334.300.1347.1, с предназначение на жилищната сграда - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 65334.300.1347, с адрес на самостоятелния обект гр.Сандански, ул.“Б.“ №4, ет.1, с посочена в документа площ - няма данни, с предназначение - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, прилежащи части - съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на обекта следните самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - 65334.300.1347.1.5, 65334.300.1347.1.6, над обекта - 65334.300.1347.1.2, стар идентификатор - няма. при следните квоти: В. А. А. – ½ ид.ч., и В. Е. В. - ½ ид.ч.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 10780/20.12.2023 г., подадена от В. Е. В., ЕГН ••••••••••, с адрес за гр. С., ул. „Б.“ №••, против това първоинстанционно решение, с твърдение, че същото е постановено при нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

В нарушение на процесуалните правила съдът не бил спазил изискванията на чл.94 от Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС) и при наличие на образувано частно

гражданско дело № 20231250101123 по описа на Районен съд Сандански за 2023г. за възстановяване на съдебно дело № 194/1983г. по описа на Районен съд Сандански, приел в мотивите си, че решението по цитираното дело и отнасящото се до правото на собственост на процесните имоти съществува.

Обжалваното решение било постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като от тях не се установявала по безспорен начин собствеността на страните по делото Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения иск за делба.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил от въззиваемата страна – В. А. писмен отговор на въззивната жалба. Наведени са доводи за неоснователност на жалбата и е отправено искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че решението на РС е съобразено с правилата на процесуалния закон, тъй като процедурата по чл. 94 от ПАС е отделена от съдията -докладчик в отделно производство, а именно в производството по гр.д. № 1123/2023г. Разглеждането на акта на съдебния администратор бшло приключило с влязло в сила съдебно определение № 846/13.12.2023г., с постановен отказ за възстановяване на решение по гр.д. № 194/1983г. Отказът не бил оспорен от страните.

Претендира сторени разноски във въззивното произвродство по изготвен списък по чл. 80 ГПК.

Не са направени доказателствени искания от страните.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането и, поради което съдът я намира за допустима.

Разпоредбата на чл. 269 ГПК регламентира правомощията на въззивния съд относно валидността на решението, по която се произнася служебно, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси, т. е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС – Сандански е валидно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението. Същото е и допустимо.

Ищцата В. А. е твърдяла с исковата молба, че страните по делото са съсобственици при равни квоти по ½ ид.ч. на процесния недвижим имот, находящ се в гр.Сандански, разположен на първи етаж в жилищна сграда на ул.“Б.“ №4, ет.1, без посочена в документа площ – доколкото няма данни, с предназначение - жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, с прилежащи части - съответните идеални части от общите части на сградата.

Твърдяла е още, че правата на страните върху имота произтичат от Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №118, том 8, дело №1105/29.12.1993г. на районен съдия при СРС за ищцата В. А. А., и от Договор за дарение на недвижим имот, материализиран в Нотариален акт №197, том 4, дело №3069/30.12.1997г. на районен съдия при СРС за ответницата В. Е. В. /уточнение на допусната техническа грешка с исковата молба е направено в с.з от 08.07.2023 г./.

Сочи се, че на 17.08.2022г. Главният архитект на Община Сандански е издал Удостоверение за търпим строеж №АБ-02-116/2022г., в уверение на това, че самостоятелният обект, представляващ първи етаж от жилищната сграда, е преустроен в две самостоятелни жилища, обособени в Апартамент 1 с РЗП 70.77 кв.м. и Апартамент 2 с РЗП 72.41 кв.м., които имоти се намират в УПИ 9-1347, кв.77 по плана на гр.Сандански, с административен адрес ул.“Б.“ №4, поземлен имот с идентификатор 65334.300.1347. Сочи се, че двата апартамента не са нанесени в КККР като самостоятелни обекти поради спорове между съсобствениците, което обуславя и правния интерес от предявяване на иск за съдебна делба на съсобствения имот.

В хода но пржизвждствжтж е заявила искане по чл. 214 ГПК за изменение на претенцията, като е добавила още едно основание, на което претендира правото си на собственост, но по-късно с уточнителна молба е заявила, че не го поддържа.

Ответницата В. Е. В. е изразила становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск за делба.

В хода на процеса позицията е била, че оспорва претендираната ид.ч. от ищцата в съсобствеността и че праводателите на ищцата й прехвърлили повече права отколкото притежават, които пък им били прехвърлени от Б.А.А.. Последният се легитимирал като собственик на целия първия етаж с Нотариален акт №127, том 1, дело №468/1990г. на СРС, но ответната страна твърди, че имотът е бил СИО, прекратена със смъртта на неговата съпруга, и чиито ид.ч. са били наследени от нейните наследници - съпруг и двама синове. Поради това, че Б.А.А. не е бил изключителен собственик на първия етаж, а на 4/6 ид.ч. от него, то с последващите сделки той не е могъл да прехвърли идеалните части от имота, които не притежава.Счита, че с договора за дарение ищцата е придобила 60 кв.м. от имота, а не претендираните с исковата молба 70 кв.м. Фактите са изяснени от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно, че:

С Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез делба на съсобствен имот №127, том 1, дело №468 от 10.09.1990г. на съдия при РС- Сандански /л.22 от първоинстанционното дело/, Б.А.А. е признат за собственик на първия жилищен етаж, западния гараж и складовото помещение зад гаража ведно с 29.2% от общите части от триетажната жилищна сграда, построена в парцел XI, кв.77 по регулационния план на гр.Сандански, целия от 206 кв.м., при съседи по скица: улица, улица, парцел XII и парцел X, придобит по съдебна делба на съсобствен имот.

Б.А. е в брак с В. К. / по баща/ от 15.12.1943 година / л.81/. Б.А.А. е починал на 09.03.1993 г., а съпругата му Велика И.а А. е починала по-рано на 15.01.1985 г./л.59/.

Синовете им са А.Б.А. и Е.Б.А. /видно от удостоверения за наследници, издадени от Община Сандански – л. 59 и 60/.

Ищцата е дъщеря на А.А., а ответницата е дъщеря на Е.А.. С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 11.03.1991г., обективиран в Нотариален акт №157, том 1, дело №207/1991г. /л.56/, Б.А.А. е прехвърлил на сина си Е.Б.А. ½ ид.ч. от парцел XI, кв.77 по регулационния план на гр.Сандански, целия от 206 кв.м. при съседи: по скица: улица, улица, парцел XII и парцел X, ведно с първия жилищен етаж, западния гараж и складовото помещение зад гаража, ведно с 29.2% от общите части от триетажната жилищна сграда.

С този нотариален акт е описан като представен за съставянето му документ освен констативния нотариален акт №127 от 1990 г., също и нотариален акт № 22/13.05.1931 г. Последният е приет като доказателство по делото /л.81/ и за придобит по регулация имот от А.А.А.. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.12.1993г., обективиран в Нотариален акт №166, том 4, дело №1071/1993г. /л.52/ Е.Б.А. и съпругата му А.А. А. са продали на А.Б.А. ½ ид.ч. - източната половина откъм калканната стена от първия жилищен етаж, обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухненски бокс с антре и сервизни помещения със застроена площ 60 кв.м. от триетажна жилищна сграда, построена върху парцел XI, кв.77 по регулационния план на гр.Сандански, целия от 206 кв.м., при съседи по скица: улица, улица, парцел XII и парцел X.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №197, том 4, дело №1105 от 29.12.1993г. А.Б.А. и М.В. А. /л.5, л.32, л.54/ са дарили на дъщеря си В. А. Ц. /А./ следния свой недвижим имот - 1/2/ ид.ч. - източната половина откъм калканната стена от първия жилищен етаж, обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухненски бокс с антре и сервизни помещения със застроена площ 60 кв.м. от триетажна жилищна сграда, построена върху парцел XI, кв.77 по регулационния план на гр.Сандански, целия от 206 кв.м., при съседи по скица: улица, улица, парцел XII и парцел X.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №118, том 8, дело №3064 от 30.12.1997г. Е.Б.А. и А.А. А. са дарили на дъщеря си В. Е. В. следния свой недвижим имот – ½ ид.ч. - западната половина от първи жилищен етаж, обособена в самостоятелно жилище, състоящо се от хол, стая, кухня и сервизно помещение, ведно с ½ ид.ч. от южно мазе, западния гараж и съответните идеални части от общите части на триетажната жилищна сграда, построена върху парцел XI, кв.77 по регулационния план на гр.Сандански от 1981г., целият от 206 кв.м. при съседи: по скица: улица, улица, парцел XII и парцел X.

По делото е представено Удостоверение за търпимост на строеж изх.

№АБ- 02-116/17.08.2022г. на Главния архитект на Община Сандански, в уверение на това, че за преустройството на първи жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор 65334.300.1347.1 по КККР на гр.Сандански в две самостоятелни жилища, обособени в Апартамент 1 с РЗП - 70.77 кв.м. и Апартамент 2 с РЗП - 72.41 кв.м., която се намира в поземлен имот с идентификатор 65334.300.1347, парцел УПИ XI-1347, кв.77 по плана на гр.Сандански, адрес гр.С., ул.“Б.“ №•, са налице условията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

При тази изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че делбата на съсобствения недвижим имот следва да се допусне при равни квоти за съделителите: за В. А. А. – ½ ид.ч., и за В. Е. В. – ½ ид.ч.

Въззивният съд приема, че искът по чл. 34 ЗС за допускане до делба на съсобствен между страните в производството – имот, е доказан, както и че правата в съсобствеността на съделителите са правилно определени от първоинстанционния съд, след съобразяване на приетите по делото писмени доказателства.

Въззивният съд приема, че нотариален акт за дарение на недвижим имот №197, том 4, дело №1105 от 29.12.1993г. /л.5, л.32, л.54/ легитимира ищцата В. А. Ц. /А./ като съсобственик на 1/2/ ид.ч. от процесния недвижим имот, който се иска да бъде допуснат до делба.

Нотариален акт за дарение на недвижим имот №118, том 8, дело №3064 от 30.12.1997г. легитимира ответницата В. Е. В. като собственик на другата ½ ид.ч.

Оспорването, че праводателите на ищцата са и прехвърлили повече права отколкото притежават остана недоказано в процеса.

Следва да се има предвид факта, че издаденият констативен акт № 127/1990 г. в полза на Б.А.А. е представен за съставяне на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт №157, том 1, дело №207/1991г., касаеща праводателя на ответницата – Е.А. / л. 56, 57/, а не на ищцата.

На свой ред Е.А. и съпругата му, легитимирайки се като собственици по силата на вече този издаден нотариален акт №157, том 1, дело №207/1991г. е прехвърлил права на праводателя и баща на ищцата / л.52/, които по-късно са я надарили с този имот.

Или, праводателите на ищцата са придобили правата си от Е.А., брат на А.А. чрез покупко-продажба, а не от Б.А.. Няма спор относно факта, че Е. и А. са единствени наследници на вече починалите Б. и В.А. и че заедно със съпругите си, всеки един от тях е надарил своята дъщеря /по описание от дарствената сделка/, участваща като съделител в това производство, с ½ ид.ч. от първия жилищен етаж, като съответно описанието включва ползваната от всеки един обособена западна и източна половина на този първи етаж.

С оглед процесуалното поведение на ответника и предвидените в закона преклузии за спорни въпроси, които могат да се повдигат с писмения отговор /напр. разп. на чл. 211 ГПК, чл. 212 ГПК/, както и на протеклото оспорване пред първата инстанция в първото съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 342 ГПК, въззивният съд приема, че не е извършено твърдяното процесуално нарушение на чл. 94 ПАС. За това искане е образувано друго производство, за което въззиваемата страна твърди пред окръжния съд с писмения си отговор, че е приключило с отказ да бъде възстановено делото и че този отказ не е обжалван. Въззивницата не е взела становище по това твърдение. Възражението, че имотът е придобит по давност от ответницата е заявено в съдебно заседание, провело се на 02.03.2023 г., а не с писмения отговор, като същото не е прието да бъде разгледано с протоколно определение от 05.10.2023 г. Обособяването на двата обекта, разположени в западна и източна половина, не е заснето в КК като самостоятелни такива, а като един.

Направени са схеми-проект /л.30, 31/, от които могат да се извлекат данни за площта, но липсва последващо одобрение. Удостоверение за търпимост по пар.16 от ЗУТ е издадено след сделките. Въззивният съд също споделя практиката на ВКС с Решение №219/08.07.2010г. по гр.д.

№1146/2009г., II г.о. на ВКС.

Следва да се сподели и цитираната от първата инстанция практика, че когато предмет на един договор е прехвърляне правото на собственост върху несамостоятелна реална част от жилищен имот, която не може да се обособи като отделен обект на собственост поради правна невъзможност за това /в случая правна пречка за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на тази част - ТР №3/28.06.2016г. по тълк.д.№3/2014г. на ОСГК на ВКС/, може да се приеме, че договорът поражда действие за съответната идеална част от имота, ако при тълкуване на волята на страните се стигне до извод, че те са съгласни с този резултат.

Съдебната практика приема, че отразяването в кадастралната карта и всички данни в нея, включително и предназначението на имота, имат само информационно-оповестително значение и не води до възникване, изменение или прекратяване на вещни права (т.4. ТР № 8/2014 т. ОСГК; Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр.д. № 527/2009, ІІ г.о.; Решение № 99/26.06.2014 г. по гр.д. № 4583/2013 г., І г.о.). Формирана е съдебна практика и относно това какво обхваща силата на присъдено нещо на решението по допускане на делба. Тя включва обектите с индивидуализиращите им белези.

Въззивният съд споделя приетото в константната практика на ВКС / Решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о. и др./, че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи /съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на измерване, а сигнатурата може да се промени при изменение на плана. Споделя и разбирането, че съществени индивидуализиращи признаци на недвижимите имоти са тяхното местонахождение, граници /съседи/ и регулационен статут. Това въззивният съд го посочва като извод, доколкото на схемата по КК е отбелязано, че няма данни по документ за площта на делбения имот, а от скиците проект за обособяване на два обекта, става ясно, че единият /западната половина/ е с предложена по проект площ от 72.46 кв.м., а другият /източната половина/ е с предложена по проект площ – 70.77 кв.м. Преценката за това, дали отговаря на изискванията за жилище или за обект с друг вид предназначение и обособяването на дялове от допуснат до делба застроен имот следва да се извърши от съда във втората фаза при постановяването на решението по извършването на делбата, тъй като поделяемостта на делбените имоти е въпрос на втората фаза, а от изводите по този въпрос зависи и способа, по който ще се извърши делбата (Решение № 377 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 742/2010 г., II г. о.; Решение № 368/2010 г. от 17.01.2011 г. по гр. д. № 851/2009 г.).

Заявеното оспорване на иска за делба от ответника в първата инстанция, въззивният съд намира за недоказано.

Процесният обект следва да се допусне до делба, която да се извърши мужду двамата съделители, взели участие в този процес, при следните права: за В. А. А. – ½ ид.ч., и за В. Е. В. - ½ ид.ч.

Предвид гореизложеното и доколкото крайният извод на настоящата съдебна инстанция съвпада с извода, до който е достигнал първоинстанционния съд, то следва съдебният акт да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд приема направените възражения с въззивната жалба за неоснователни, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение по чл. 94 ПАС, като не се констатира необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт.

По искането за разноски: Съгласно чл.355 ГПК, при делбени дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл.78 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат. При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намират приложение разпоредбата на чл.64 ГПК /отм./, сега чл.78 ГПК – в този смисъл определение №4/06.01.11г. по ч.гр.д.№542/10г. на ВКС, ІІ ГО, което детайлизира т.9 на ППВС №7/1973г., определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС/.

В настоящия случай въззивното производство е образувано по въведен от ответницата спор за правата на съделителите в съсобствеността, затова по искането за присъждане на разноски за въззивното производство следва да намери приложение чл.78, ал.3 ГПК.

Въззивницата В. В., с оглед изхода на делото следва да заплати сторените разноски в това производство за адвокат от В. А., в размер общо на 800 лв.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Благоевград,