Решение № 1308 от 14.12.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1917/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С Решение № 2111 от 4.10.2022г., поправено с решение № 2306 от 20.1 0.2022 г. по гр.д. № 5016/2022 г. по описа на РС- Бургас, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е осъдена да заплати на С. Г. Л. от гр.Бургас сумата от 603, 01 лева, представляваща допълнително възнаграждение за общо 69, 07 часа извънреден труд, положен през периода 1.10.2019 г.- 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения от него нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 2.08.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 137, 04 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със сумата от 400 лв. за направените по делото разноски. С решението си районният съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, да заплати по сметка на съда и сумата от 285 лв., включващи дължимата държавна такса и разноските за извършената експертиза. Против решението е подадена въззивна жалба вх.№ 37231 от 14.10.2022 г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Сочи се, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Основният порок на решението се състоял в допускането на субсидиарно приложение на НСОРЗ, която според въззивникът е неприложима по съображения, изложени в отговора на исковата молба относно мотивите за неприложимост на общата правна уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора, като за развити и допълнителни такива. Приложението на общите правила по ЗДС и съответно на КТ и актовете за прилагането им било отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР, която норма делегирала на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт, а от друга страна нормативната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им изключвало субсидиарното прилагане на КТ, ЗДС и актовете, към които препращат. В подкрепа този извод е извършен обстоен преглед на нормативната уредба, касаеща вида и условията на заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР. Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, а непряко препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало. За неуредените в ЗДС и ЗМВР случаи препращането към КТ било съответно. Излагат се доводи, че за процесния период са действали Наредба №8121з- 776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Видно от техния предмет- ясно дефиниран в чл.1 от посочените две наредби, тези две наредби, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация. От тук е изведен извод, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на последния наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд на 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Сочи се, че разграничението между двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. Предвид различните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в МВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито не се ползвали работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители. Според въззивника, тези изводи следват от съпоставката между нормите на чл.107а, ал.18 от КТ, чл.67, ал.12 от ЗДСл и относимите в ЗМВР – чл.179, ал.4, чл.189, ал.1. Посочено е, че полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя да възмезди полагането му, като разпоредбите и на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнителното възнаграждение на нощния труд за всеки отработен нощен час или част от него и минималния размер на същото – 0, 25 лв. са идентични. Изтъква се, че предвиденото в чл.9, ал.2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл.2, ал.3, че не се прилага за служителите в трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл.107а от КТ, и в този смисъл тази наредба е още по – малко приложима за държавните служители в ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ била предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд да се приравни в дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането ставало чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работно време за съответното работно място, тоест 8: 7=1, 143. С основание разпоредба, идентична с тази по чл.187, ал.9 от НСОРЗ не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадал и коефициентът, изчислен по посочения начин би бил 1. Цитира практика в подкрепа на тезата си. Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на нощните часове нощен труд с коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не означавало, че е налице празнота в правната уредба, а означавало, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаване на наредба относно прилагането и отчитането на труда, е последователен, защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта била еднаква и този коефициент се равнявал на 1. Тази преценка не подлежала на съдебен контрол. Израз на това било е и изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. Изложени са и доводи в насока, че уредбата в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържала и в КТ относно трудовите правоотношения, както и в ЗДСл - относно служебните правоотношения. Изтъква се, че общият закон може да намери приложение само в случай, че специалния препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В случая, специалният регламент бил в чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР. Нормата, регламентираща 8- часова продължителност на работното време била установена в закон и се ползвала с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред КС. Следователно, същата не можела да бъде дерогирана или суспендирана, още по- малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Дори да била приложима общата уредба, липсват коефициент за преобразуването на нощните часове в дневни, а чл.20 от НЗСДА предвиждал заплащането на допълнително възнаграждение за всеки отработен час нощен труд в размер на 0, 25 лв. Затова решението на РС било неправилно и незаконосъобразно. Вторият съществен пропуск на съда според въззивника е, че извода, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, не бил мотивиран по никакъв начин, въпреки че в исковата си молба ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства. Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна, представлявана от адв. Билянова. С него подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 779/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. се преобразува с коефициент 1, 143. Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Действително ЗМВР и ЗДС съдържали специални норми и уреждали специфични правоотношения, но не следвало да се приеме, че тези норми следва да поставят техните адресати в по- неизгодно положение от правоотношения по КТ. Констатираната непълнота следвало да се преодолее със субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Сочи, че според чл.9г от НРВПО, ако отработените часове от работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на НРВПО било направено по време на процесния период, то през целия период действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни. Ето защо счита, че общия разум на закона е да признае нощните часове преизчислени в дневни с коефициент 1, 143, както за брой отработени дни, така и за пресмятане на трудов стаж, така и за отчитане на извънреден труд. Във връзка с постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, посочва, че СЕС е приел, че не може да се приеме, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по – кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но е посочил, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. Не можело да се приеме, че такива „мерки за защита“ са предвидени в българското законодателство. Привилегиите, уредени в ЗМВР, били предвидени и за всички служители в ЗМВР, независимо от това дали полагат нощен труд или не. След като те не били насочени към специалната категория служители, полагащи труд през нощта, нито се предоставяли поради съобразяване с продължителността на работата им през нощта, а обхващат всички работещи в системата на МВР, то те нямали качеството на обезщетение. Излага становище, че категорично нощният труд следва да бъде обезщетяван, а в българското законодателство липсвал механизъм, който да предвижда такова обезщетение. Развити са съображения. Страните не участват лично или чрез представител в съдебно заседание. Въззивната Дирекция е представила писмено становище по съществото на спора, в което се поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Пълномощникът на въззиваемия- адв.Билянова, също е представила молба, с която поддържа отговора на жалбата и моли за потвърждаване на решението. Представя договор за правна помощ и пълномощно за въззивната инстанция, както и писмени бележки. Претендира разноски. По допустимостта на производството: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното: Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в редакцията до 10.07.2020г./, а претенцията за обезщетение за забавено плащане е с правно основание чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че в процесния период от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. е полагал труд като държавен служител на длъжността „Водач на специализиран автомобил, той и пожарникар “ в Районна служба I „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, към РД „ПБЗН“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР. Работил на 24- часови дежурства, съгласно определен график, отчитани на тримесечие, като полагал труд и през нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на първоначалната си претенция/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 603, 01 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение з а 69, 07 часа извънреден труд през процесния период, получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 137, 04 лв.- сборно обезщетение за забавена плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от възникване на вземането до подаването на исковата молба. Ангажира доказателства. Претендира разноски. В отговора на исковата молба ответникът - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и своевременно заплатен по правилата на действалата през процесния период Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. Сочи, че нормативната база изчерпателно урежда основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Според него не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период. Подчертава, че законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа- така чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което не е налице твърдяната празнота, която да обуславя приложението на НСОРЗ по аналогия. Развити са подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Районният съд е приел, че в действалите в процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0, 143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице нормативна празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.140, ал.1 КТ относно нормалната продължителност на работното време през нощта- 7 часа, при 5- дневна работна седмица, както и правилото на чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители при МВР спрямо другите държавните служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Съобразно приетото експертно заключение, съдът е счел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция за главницата е уважена в претендирания размер /съобразно приетото изменение/, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва, съответно начислени върху главницата за периодите до и след предявяването на иска. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника. Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- правилно. Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е начислявано и заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд- 0, 25 лв. на час. Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав. Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 З М В Р, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда. Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време. В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР /редакцията преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер на нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална продължителност на нощния труд. Последният извод се подкрепя и от приетите изменения на ЗМВР с ДВ бр.60 от 2020г., според които /чл.187, ал.1, изр.2/ вече е фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта- 8 часа за всеки 24- часов период. Приета е и нова разпоредба на чл.187, ал.4 ЗМВР, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Тези материално-правни норми действат занапред- след влизане в сила на закона, с който са приети, а за процесното правоотношение се прилагат действалите до 7.07.2020г. норми на ЗМВР, които не предвиждат нормалната продължителност на работното време през нощта. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период на основание горепосочената норма са били приети Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Наредба №8121з- 36 от 7.01.2020г. /действала до отмяната й на 30.10.2020г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Цитираните наредби съдържат аналогични на законовата разпоредба текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл.31 от първата и чл.33 от втората, е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. В наредбите обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Касае се за празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са неоснователни. При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе/, се налага извод, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60 от 7.07.2020г. законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл. Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя. Принципът на отчитане на работното време е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ- в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187, ал.3 /преди изменението с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, регламентацията е сходна- работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период /преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/. Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не са установени в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР- до изменението му с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, а се съдържат в съответните подзаконови нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/ и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР, издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.60/20г./ за държавните служители в МВР. Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. В наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период, чл.21, ал.2 от Наредбата от 2016г. /респективно- чл.22, ал.2 от Наредбата от 2020г./ сочи, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен /респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на чл.18, ал.2 от предхождащата процесния период наредба, издадена през 2014г.