Решение № 190 от 18.5.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 177/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №260/24.01.2023г. от Т. К. Т. ЕГН •••••••••• от ••••, със съдебен адрес: •••• – чрез адв. С. П. против Решение №36/29.12.2022г., постановено по т.д. №88/2021г. по описа на Окръжен съд – К., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. К. Т. с ЕГН ••••••••••, от гр.К., против „А.-••••“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК •••••••••, иск да се признае за установено, че вписването във фирмения регистър при ОС - К. на „А.-••••“ ООД е нищожно, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило валидно както качеството на съдружник, поради нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 година, така и не е било избрано валидно за управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването и с което е отхвърлен като неоснователен предявеният предявеният от Т. К. Т. с ЕГН ••••••••••, от гр.К., против „А.-••••“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК •••••••••, иск да се признае за установено, че вписването във фирмения регистър при ОС - К. на „А.-••••“ ООД е недопустимо, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило валидно както качеството на съдружник поради нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 година, така и не е било избрано валидно за управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването. По съображения, развити във въззивната жалба, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и по същество да постанови друго, с което да признае за установено, че вписването във фирмения регистър при ОС - К. на „А.-••••“ ООД е нищожно, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило валидно както качеството на съдружник, поради нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 година, така и не е било избрано валидно за управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването, респ. да признае за установено, че вписването във фирмения регистър при ОС - К. на „А.-••••“ ООД е недопустимо, тъй като е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице, което не е придобило валидно както качеството на съдружник поради нищожността на дружествения договор от 19.01.2007 година, така и не е било избрано валидно за управител на дружеството, поради което не е могло да иска вписването. Оплакванията са свързани с необоснованост на изводите в обжалвания акт относно доказателствената тежест по установяване на факта, че съдружниците – турски граждани не владеят български език и не са внесли лично вноските в капитала на дружеството. Жалбоподателят намира и противоречие с изводите за поведението на ищеца при регистрацията на дружеството, определено като недобросъвестно от съда и последвалото го действие по вписване на дружеството, което обаче не е квалифицирано като нищожно, респ. недопустимо. Изразява се и несъгласие с липсата на съображения в съдебния акт дали и как се установява, че учредителите са били запознати с текста на учредителните документи. В писмените бележки, представени в съдебно заседание на 07.04.2023г. пред въззивния съд се правят доводи за нищожност на постановеното решение, тъй като е постановено от съдия – докладчик, за който са били налице предпоставките за отвод, тъй като е следвало да се произнесе по акт, постановен от административния ръководител на съда. Въззиваемото дружество „А.-••••“ ООД /в ликвидация/, с ЕИК •••••••••, представлявано от ликвидатора Т. Х. Т. с адрес: •••• изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа отговора на отговора на исковата молба относно недопустимост на предявените искове. Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, както и събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК: Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице и за нищожност на същото не може да се говори. По отношение на оплакването, че решението е постановено от съдия – докладчик, за който са били налице предпоставките за отвод, тъй като е следвало да се произнесе по акт, постановен от административния ръководител на съда - не се установява наличие на някое от основанията по чл.22 от ГПК за отвод на съдията – докладчик. В периода на разглеждане на делото и постановяване на акта, не са доказани обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на докладчика. По отношение на недопустимостта – по аргумент от разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. За да се отговори на въпроса допустимо ли е постановеното решение, първо следва да се установи какви искове са предявени. Касае се за предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Иска се да се признае за установено, че вписването в регистъра на дружество с ограничена отговорност с фирма „А.-••••“, с ЕИК •••••••••, извършено с Решение №84 от 29.01.2007г. по ф.д. №61/2007г. по описа на Окръжен съд – К., е нищожно, респ. недопустимо, поради това, че е осъществено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице – ищецът Т. Н. /известен и като Т. Т./, което не е придобило валидно, нито качеството на съдружник в дружеството, нито качеството на управител на дружеството. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК. По смисъла на този текст, „вписване“ е не само техническата дейност по отразяване на охранителното съдебно решение в търговския регистър, а и регистърната дейност на съда по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице - чл. 494 ГПК или вписване по което съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Наведените от жалбоподателя обстоятелства, поради които твърди нищожност, респ. недопустимост на вписването в регистъра на дружество с ограничена отговорност с фирма „А.-••••“, с ЕИК •••••••••, извършено с Решение №84 от 29.01.2007г. по ф.д. №61/2007г. по описа на Окръжен съд – К., са невладеене на български език от съдружниците – турски граждани и в тази връзка липсата на нотариална заверка на подписите им под учредителния договор, протокол и декларации, чрез която да се установи, че им е известно съдържанието на учредителните документи, както и невнасяне лично от тяхна страна на вноските в капитала на дружеството. От тези обстоятелства, според жалбоподателя, следва опорочаване на цялата процедура по учредяване на дружеството през 2007г., което означавало, че той не е придобил качеството „съдружник“ и не е бил избран за управител, а от това следва, че не е бил легитимиран да поиска вписване на новоучреденото дружество в търговския регистър. С атакуваното вписване е регистрирано ответното дружество, а ищецът е един от съдружниците и управител на същото. Той е заявителя на вписаното обстоятелство. Изложените от него обстоятелства в исковата молба на практика са такива по чл.70 ал.1 т.1 и т.5 от ТЗ. Сроковете и предпоставките за такъв иск обаче не са налице. Недействителността на учреденото дружество може да бъде поискана обаче в едногодишен срок след възникването му и може да бъде допусната само, ако нарушението не е вече отстранено. Вместо това са предявени искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ могат да бъдат предявени от всяко лице, което има правен интерес да получи защитата, която тези искове предоставят. Правният интерес принадлежи на онова лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ заличаването преустановява занапред правните последици на вписването, т.е. при евентуално уважаване на някой от исковете по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл.30 ал.2 от закона би се извършило заличаването на вписването. Заличаването като последица от съдебното решение има действие занапред. Като се има предвид това в конкретния случай, дори да се установи недопустимост на вписването и съответно – да се постанови то да бъде заличено по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, с нищо не би се променило правното положение на ищеца. Това произтича от обстоятелството, че с Решение №21109/29.10.2021г., постановено по т.д.п №39/2020г. по описа на ОС – К., влязло в сила на 29.06.2022г. е постановено прекратяване на ответното дружество. Видно от вписванията в Търговския регистър на 22.08.2022г. то е в ликвидация, с вписан ликвидатор Т. Х. Т.. Следователно дори и да бъде установена недопустимост на вписването на дружеството, последиците пак биха били свързани с последващата му ликвидация. Дори и да бъде заличено вписването, пак трябва да се премине пред процедура по ликвидация, за да се стигне до заличаване на субекта от регистъра. В този етап се извършват действия по осребряване на имуществото на прекратеното дружество, събиране на вземанията му, погасяване задълженията и разпределение остатъка като ликвидационни дялове между съдружниците. Заличаването на оспореното вписване, което евентуално би се установило като недопустимо, с нищо не би променило правното положение на ищеца. Същият не установява по делото защитим правен интерес от предявените искове. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете. Тя следва да съществува не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася относно валидността и допустимостта на оспореното вписване. Първоинстанционният съд обаче не е констатирал, че липсва правен интерес на ищеца от исковете по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.270 ал.3 предл. 1-во от ГПК, доколкото липсва правен интерес на ищеца от предявените искове. Ето защо обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото по предявените искове – да се прекрати. С оглед на гореизложеното и на основание чл.270 от ГПК съдът