Решение № 2142 от 5.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 69918/2024 г.

Предявени са обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, както и иск с правно основание чл.108 ЗС, вр.чл.23, ал.7 ЗУЕС. Производството по делото образувано по искова молба от Х. Т. Х. против собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в •••••••••••••••••••••, представлявани от Т.В. Т. – член на УС на ЕС, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ конститутивни искове за отмяна на решения, обективирани в т.1, т.3 и т.4 от протокол от проведеното на 03.10.2024 г. Общо събрание на етажните собственици в горепосочената жилищна сграда, поради неспазване на законоустановените изисквания за свикването и провеждането му и 2/иск за осъждане на ответника да предаде книгата на етажната собственост, касовата книга на етажната собственост, правилник за вътрешния ред на етажната собственост, протоколи от проведените ОС на ЕС, сключени договори, по което ЕС е страна, първични счетоводни приходни и разходни документи за поддръжка и управление на ЕС, приходните документи за задължителните месечни вноски от етажните собственици, ревизионни книги и паспорт на асансьорното съоръжение, налични парични средства, данни да банкови сметки и банкови карти, собственост на ЕС, съхранявани от него по повод управлението на ЕС. В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 399595/09.12.2024 г. ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект - апартамент 44 в сграда в режим на ЕС, находяща се в •••••••••••••••••••••, ведно с 2,651% от идеалните части на сградата. Твърди, че с оглед предходното, на 03.10.2024 г. присъствал на проведено нередовно ОС на етажните собственици. Твърди, че събранието не е свикано по предвидения в ЗУЕС ред, тъй като в поканата за свикването му било посочено, че е от името на Управителния съвет, без да са посочени имената на членовете – собственици на самостоятелни обекти в сградата, а отделно от предходното, че УС към момента на свикване на ОС няма. Поддържа се още, че въпреки липсата на кворум, ОС е започнало, като в съставения протокол не били отразени лицата, действащи като пълномощници, както и фигурирали лица, които не били собственици. По отношение на атакуваното решение, обективирано в т.1 от протокола, касаещо отчет за постъпилите и разходвани финансови средства на етажната собственост, ищецът излага доводи за незаконосъобразност, тъй като отчет не бил приложен, а била представена таблица със цифри за периода от 2011 г.-2024 г., без годишен бюджет за управлението на ЕС, годишен план за ремонти и реконструкции и приходно-разходни документи. По изложените съображения моли за отмяна на горепосоченото решение. Взетото по т.3 решение ищецът атакува в частта относно избор на Т. Т. за член на УС на ЕС с доводи, че това лице е било управител на УС от 2011 г. до 03.10.2024 г., но в този период не е осъществявал предвидените в чл.23 ЗУЕС правомощия. Взетото по т.4 от протокола решение ищецът оспорва в частта относно извършване на ревизия в срок един месец от датата на общото събрание, за 2-годишен период назад, при представени данни за 13-годишен период. Ищецът поддържа, че с избора на нов УС на ЕС, досегашният управител следва да предаде и съхраняваните от него по повод управлението на ЕС документи, а именно - книгата на етажната собственост, касовата книга на етажната собственост, правилник за вътрешния ред на етажната собственост, протоколи от проведените ОС на ЕС, сключени договори, по което ЕС е страна, първични счетоводни приходни и разходни документи за поддръжка и управление на ЕС, приходните документи за задължителните месечни вноски от етажните собственици, ревизионни книги и паспорт на асансьорното съоръжение, налични парични средства, данни да банкови сметки и банкови карти, собственост на ЕС, съхранявани от него по повод управлението на ЕС. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира сторените по производството разноски. В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове, като оспорва изложените в исковата молба твърдения относно незаконосъобразност на свикването и провеждането на ОС на ЕС на 03.10.2024 г. По отношение на оспореното решение по т.1 от протокола се сочи, че същото е отменено с последващото решение, обективирано в т.4 от същия протокол, с което собствениците са решили да бъде извършена ревизия от Контролния съвет на ЕС за предходните две години. По отношение на избора на Т. Т. за член на УС на ЕС се изразява становище, че доводите на ищеца относно липса на възможност за преизбиране на горепосоченото лице за член на УС, не намират опора в разпоредбите на ЗУЕС. Цитира се разпоредбата на чл.20 ЗУЕС, предвиждаща случаите, при които етажен собственик може да откаже да участва в управлението на ЕС, каквато хипотеза не била налице. Сочи се още, че в случая за избора на ръководни органи на ЕС, е бил налице необходимия кворум. По отношение на оспореното решение по т.4 се поддържа, че то не е било взето по предварително обявения дневен ред, но изложените от ищеца доводи не са в тази насока, а са несъстоятелни и необосновани. По отношение на предявения ревандикационен иск се изразява становище, че същият е преждевременно предявен, тъй като в случая е оспорено решение по т.3 от ОС на ЕС за избор на член на управителния съвет. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том II, рег.№ 6935, дело № 401/1999 г. по описа на А.Ч., нотариус с район на действие СРС и удостоверение, издадено от гл.арх. на СО, район Красно село, се установява, че ищецът се легитимира като собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост. По делото е представено искане от собственици на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост, сред които и ищецът в настоящото производство, с искане за свикване на ОС на ЕС по посочен в искането дневен ред. По делото е приложена покана за свикване на ОС на ЕС на 11.07.2024 г. при посочения в гореописаното искане дневен ред, като видно от приложения протокол е, че същата е поставена на видимо и общодостъпно място на входа на сградата на 04.07.2024 г. По делото е приложена покана за свикване на ОС на ЕС на 03.10.2024 г. при посочен в същата дневен ред, подписана от управител. Видно от приложения по делото протокол е, че същата е поставена на видимо и общодостъпно място на входа на сградата на 13.07.2024 г. По делото е приложен протокол от проведено на 03.10.2024 г. общо събрание на ЕС. В протокола е отбелязано, че събранието е започнало в 19:35 часа при кворум от 55,04 % ид.ч. поради липса на кворум в 19:00 часа. В протокола са обективирани решения по всички точки от дневния ред. Протоколът е подписан от протоколчик и управител, като е вписано особено мнение от последния. Към протокола е приложен присъствен списък и отчет за приходи и разходи към 03.10.2024 г. По делото е приложен протокол от проведено на 20.10.2024 г. заседание на управителния съвет на процесната етажна собственост, съгласно който за Председател на Управителния съвет е избран Т.В. Т.. По делото е приложено съобщение за изготвен протокол от проведено ОС на ЕС, поставено на 24.10.2024 г. По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписа рег.№ 46/09.01.2025 г. по описа на К.Ч., нотариус с район на действие РС – Костинброд, с която Д.А.Г., в качеството на собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, декларира съгласието си с гласуването по точките от дневния ред на проведеното на 03.10.2024 г. ОС на ЕС. В изпълнение определение на съда и на основание чл.190 ГПК, по делото са представени и приложени Книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, Касовата книга за приходите и разходите на ЕС през периода от 21.12.2011 г. до 31.03.2020 г., Касовата книга за приходите и разходите на ЕС през периода от 01.04.2020 г. до 03.10.2024 г., протокол от проведено на 25.06.2010 г. ОС на ЕС, ведно с присъствен лист, от който се установява, че за УС на ЕС е бил избран ищецът Х. Х., както и протокол от проведено на 26.02.2020 г. ОС на ЕС, ведно с присъствен лист. По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото, извършване на самостоятелна проверка и анализ е посочило, че вписванията в касовата книга на Етажната собственост на адрес ••••••••••••••••••••• са водени съобразно действащите нормативни актове. От извършената проверка на предоставените от ответника документи вещото лице не е установило протоколи с решения на Общото събрание, в които е определен размерът на вноските на членовете на Етажната собственост, като е посочило, че по информация на домоуправителя на Етажната собственост, през 2001г. е взето решение от Общото събрание вноската да бъде 5,00 лв. за един човек. От извършената проверка на издадените квитанции за събраните вноски вещото лице е установило, че за периода от 2011г. до 2024г. са събирани суми в размер на 5,00 лв. на човек, като до 2017г. за апартаментите, които не ползват асансьор, са събирани по 2,50 лв. за един човек. За периода от 2011г. до 2024г. от членовете на Етажната собственост са събрани по години общо суми в размер на 71797,00лв., посочени поотделно по години в заключението. От извършената проверка на предоставените квитанции за събраните суми и касовата книга, приложена в кориците на делото, и от направените изчисления, вещото лице е установило, че приходите, вписани в касовата книга за периода от 2011г. до 2024г., са в размер на 71772,00 лв., т.е. с 25,00 лв. по – малко от намерените при проверката, като е посочило, че причината за тази разлика е, че квитанция №54/21.06.2018г. на стойност 50,00 лв., е отразена в касовата книга със стойност 25,00 лв. От извършената проверка на предоставените разходооправдателни документи и касовата книга, приложена в кориците на делото, и от направените изчисления вещото лице е констатирало, че разходите, вписани в касовата книга за периода от 2011г. до 2024г., са в размер на 67 569,37 лв., т.е. с 20,87 лв. повече от намерените при проверката. Причината за тази разлика са някои технически неточности при определяне на сумите в няколко касови ордера, които са описани в касовата книга, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че констатираните неточности са от грешки при пренасяне на сумите. От извършената проверка на приходните квитанции и разходооправдателните документи за периода от м. декември 2011г. до 2024г. на ответната Етажна собственост вещото лице е установило, че касовата наличност на 31.12.2024г. е в размер на 13557,49 лв. Видно от заключението е, че приходите, които би трябвало да бъдат събрани през процесния период, изчислени на база записите в касовата книга за собствениците на обекти на ЕС, членовете на техните домакинства и ползвателите, са в размер на 71 772,00 лв. Размерът на приходите за периода от м. декември 2011г. до м. декември 2024г. е изчислен след приспадане на наличните суми в началото на периода в размер на 9308,99 лв. От направените изчисления, описани в отговора на задача №3, вещото лице е установило, че извършените разходи от Етажната собственост на адрес ••••••••••••••••••••• по видове и години са в размер на 67 548.50 лв. За периода от м. декември 2011г. до 2024г. вещото лице е установило, че са извършени два основни ремонта на стойност 8 964,00 лв. – за хидроизолация на покрива на блок 2, съгласно описаните в заключението документи. По делото са приложени документи, послужили на вещото лице при изготвяне на гореописаното заключение, както и протоколите относно предаването й връщането на същите. По делото е изслушана и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. При извършената допълнителна проверка на предоставените от ответната Етажна собственост документи (касови книги, квитанционни книги) вещото лице е установило, че до 2017 г. диференцирана месечна вноска в размер на 2,50 лева за 1 човек са заплащали собствениците, членовете на техните домакинства и ползвателите, живущи на първия и втория етаж – от апартамент №1 до апартамент №10, тъй като асансьорът не е спирал на тези етажи и не е бил използван. Това решение е било взето на Общо събрание, проведено през 2001 година, за което не вещото лице не е бил предоставен протокол. След 2017 г. асансьорът в блока вече спира и на втория етаж и всички живущи плащат месечна такса по 5,00 лв. на човек. Сумите, заплатени от собствениците, членовете на техните домакинства и ползвателите, живущи на първия и втория етаж (гараж, от ап.1 до ап.10) за периода от 2011г. до 2017г., са в размер на 6 029,00 лв. Според вещото лице, размерът на събраните приходи, отразени в експертизата, съответства на този, отразен в касовата книга за периода от 2011г. до 2017г. От извършената проверка на предоставената от домоуправителя Книга на собствениците вещото лице е констатирало, че за апартамент №21 е вписан собственик домоуправителят Т.В. Т. и членове на домакинството: Л.М. Т.а, Теодор Т. В. и М. Т.а В.а, с начална дата на обитаване 20.09.2001г., като за отделните години в процесния период за апартамент №21 е заплатена сумата от общо 1080,00 лв., или по 5,00 лв. месечна такса за периода от 2012г. до 2021г. и по 20,00 лв. за 2022г. и 2023г. От извършената проверка на книгата на собствениците, предоставена от домоуправителя, вещото лице е констатирало, че за апартамент №14 е вписан собственик Т.В. Т., като за отделните години в процесния период заплатената за апартамент №14 сума е в общ размер на 900,00 лв., или по 5,00 лв. месечна такса за периода 2013-2022г. и по 10,00 лв. за 2023г. и 2024г. От извършената проверка на предоставените разходооправдателни документи и касовата книга на Етажната собственост (касова книга 1 - за периода декември 2011г. до месец март 2020г. и касова книга 2 - за периода от месец април 2020г. до месец декември 2024г.) при изготвянето на основната експертиза вещото лице е установило, че разходите, вписани в касовата книга за периода от 2011г. до 2024г. в размер на 67569,37 лв., са идентични с описаните в основната експертиза в размер на 67548,50 лв. с разлика от 20,87 лв., за която причината е технически неточности при определяне на сумите в няколко касови ордера, които са описани в касовата книга. От извършената проверка на разходооправдателните документи, предоставени от домоуправителя на Етажната собственост, и направените изчисления вещото лице е установило, че за периода от 2011г. до 2024г. разходите за ремонтни дейности са в размер на 15071,13 лв. и разходите за „други“ дейности са в размер на 4712,06 лв. В заключението вещото лице е описало сключените договори и анекси към тях във връзка с обслужването и ремонта на асансьорната уредба в ••••••••••••••••••••• като е посочило, че разходите, посочени в основната съдебно – счетоводна експертиза, записани в графа „Абонаментно обслужване на асансьор“, съответстват на тези, записани в представената по делото касова книга. Вещото лице е посочило, че разходооправдателните документи, предоставени от ответната Етажна собственост са отразени в основната съдебно – счетоводна експертиза и отговарят на утвърдените счетоводни стандарти. Други относими и допустими доказателства не са представени. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По исковете с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС: Съгласно чл.40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като съобразно разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В случая между страните не се спори, а и от представеното по делото съобщение от 24.10.2024 г. за изготвяне на протокол от проведеното на 03.10.2024 г. ОС на ЕС се установява, че предвиденият в горепосочената разпоредба преклузивен срок е спазен от ищеца, тъй като исковата молба е подадена в съда на 22.11.2024 г. За основателността на иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна собственост, че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения на проведеното Общо събрание, както и че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото събрание. С оглед конкретно наведените от страните доводи и възражения, ответниците следва да установят спазването на всички императивни процедурни изисквания за свикване и провеждане на общото събрание, както и материална законосъобразност на взетите решения, които са от компетентността на ОС, както и че съдържанието на протокола отговаря на императивните заК.и изисквания. В настоящия случай ищецът най-напред основава доводите си за незаконосъобразност на решението на нарушение на процедурните разпоредби за свикване на общото събрание. Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 5, чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС, общото събрание на етажните собственици може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание, чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. В поканата се посочват дневния ред на общото събрание - въпросите, предложени за обсъждане, конкретни проекторешения в случай на неприсъствено гласуване, датата, часа и мястото на провеждането му, срока за провеждане на неприсъствено гласуване и електронен адрес на управителния съвет (управителя), който адрес е задължително да бъде вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2. Посочените разпоредби са императивни и очертават задължителната процедура, която следва да бъде спазена с оглед законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание на ЕС, като изпълнението на описаните действия следва да бъде доказано пълно и главно от ответниците като положителен факт, на който те основават твърденията си за законосъобразност на взетите решения. Съдът приема, че в конкретния случай горепосочените изисквания са спазени. Поканата за свикване на общо събрание на 03.10.2024 г. е подписана от лицето, което го свиква, посочени са час, дата и място на провеждане, както и дневния му ред, съставен е протокол за поставянето й на видно и общодостъпно място на входа на сградата. С оглед предходното съдът намира за неоснователни обективираните в исковата молба твърдения за пороци относно свикването на процесното общо събрание, а именно – че към момента на свикване на ОС управителен съвет не е свикван. Действително, по делото няма приложен протокол от ОС на ЕС относно избор на управителен съвет (управител), но видно от протокол от ОС на ЕС от 26.02.2020 г. е, че в него е вписано, че за председателстващ събранието е бил избран именно Т. Т. – Председател на УС на ЕС. Ищецът не твърди, нито представя доказателства посоченото решение да е било оспорено, поради което се налага извод, че същото е стабилизирано и е недопустимо да бъде оспорено инцидентно в рамките на настоящото съдебно производство, вкл. с доводи за нищожност, извън предписаните в чл.40, ал.2 ЗУЕС срокове, съответно недопустимо е в мотивите на настоящото съдебно решение съдът да се произнася ad hoc по неговата материална незаконосъобразност и нищожност. Нещо повече, в исковата молба ищецът не оспорва, а твърди, че „функциите по управлението на ЕС са изпълнявани еднолично от управителя Т.В. Т., който подписал поканата“. На последно място следва да се има предвид, че съгласно чл.10 ЗУЕС органи на управление са общо събрание и управителен съвет (управител), а съгласно чл.41 ЗУЕС етажната собственост се представлява от председателя на управителния съвет (управителя), поради което е без значение дали е посочен управителен съвет или управител. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало (арг. чл.6, ал.2 ГПК), предметът на делото и обемът на дължимата защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията. В тази връзка и с оглед конкретните доводи, наведени от ищеца относно нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗУЕС, съдът намира същите за основателни. Посочената разпоредба установява правилото, че ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 26 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Между страните не се спори, а и се установява от съдържанието на протокола, че процесното ОС не е могло да се проведе в 19:00 часа, поради липса на кворума по чл.15, ал.1 ЗУЕС, поради което е започнало в 19:35 часа. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗУЕС е императивна, регламентира законоустановения ред за провеждане на отложено общо събрание и не може да бъде променяна по усмотрение на етажните собственици. Въпреки, че в конкретния случай в 19:35 часа вече е имало необходимия кворум, горепосочената правна норма не следва да се тълкува самостоятелно, а в духа на целия ЗУЕС, поради което смисълът при отлагане на общото събрание е при провеждането му да има представителство за всеки отделен обект в ЕС, т.е. да се гарантира правото на всеки един от собствениците да участва и да се представлява. Ето защо, макар формално да е било налице необходимия кворум, то събранието е проведено в нарушение на императивна правна норма. Основателни са и твърденията на ищеца, че при провеждане на процесното ОС е участвало лице, което не е било собственик на самостоятелен обект, нито е било упълномощено по надлежния ред. Съгласно чл.14, ал.1 ЗУЕС собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма, включително под формата на електронен документ, изпратен на електронен адрес на управителния съвет (управителя). Според ал. 5 на същата разпоредба участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него. В случая за изложените в отговора на исковата молба твърдения относно упълномощаването на това лица от собственика на ап.25 през 2012 г., не бяха представени доказателства, а последващото потвърждаване с представената по делото декларация с нотариална заверка на подписа, не може да санира евентуална липса на кворум и/или незаконосъобразно взети решения. С оглед предходното, твърденията на ищеца за неспазване на процедурата по провеждане на ОС на 03.10.2024 г. са основателни, поради което атакуваните в настоящото производство решения подлежат на отмяна само на основание допуснатите процедурни нарушения. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да разгледа и наведеното от ищеца съображение относно материална незаконосъобразност на решението по т.1 от дневния ред. От представения по делото протокол от проведеното на 03.10.2024 г. общо събрание се установява, че приетото по т.1 от дневния ред решение се отнася до отчет за постъпилите и разходвани финансови средства на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 ЗУЕС управителният съвет (управителят) се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание. Докладът и протоколите от заседанията на управителния съвет се оповестяват по реда на чл. 16, ал. 7. В конкретния случай, видно от съдържанието на протокола, както и от приложения към исковата молба отчет за приходи и разходи се установява, че на присъствалите на ОС на ЕС е бил представен отчет. Следва да се има предвид, че изготвянето на отчет предполага обобщаване на разходи и приходи, които се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно-счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост. Приемането на решение за одобряване на доклада за управление на етажната собственост и на отчета за приходите и разходите за определен период, който в случая е повече от 10 години, предполага информираност на етажните собственици за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи за дейностите, за които за разходвани средства на етажната собственост. Това е така, тъй като управителят, респ. управителния съвет, действа като представляващ етажната собственост в отношенията й с трети лица, поради което при решение за неодобряване на направени разходи, те ще се считат като действия без или превишаващи представителна власт, за които няма потвърждение с произтичащите от това последици за представителя /в този смисъл е решение № 78/13.05.2015 г. по гр.д.№ 6829/2014 г. на ВКС/, цитирано и от ищеца в исковата молба. Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени като основателни, а атакуваните решения отменени като незаконосъобразни, без да се обсъждат останалите изложени от ищеца доводи за материална незаконосъобразност на взетите решения. По иска с правно основание чл.108 ЗС, вр.чл.23, ал.7 ЗУЕС: В конкретния слуай е приложима разпоредбата на чл.23, ал.7 ЗУЕС (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.), съгласно която при избор на нов управителен съвет (управител) съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават в 15-дневен срок от датата на вписване на новоизбрания управителен съвет (управител) в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2, буква "б" с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния съвет (контрольора) и от касиера. С доклада по делото обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указан на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че предишният управител на ЕС съхранява документацията на процесната ЕС, както и че е поканен от новоизбрания УС на ЕС да ги предаде по реда на чл. 23, ал. 7 ЗУЕС. В тежест на ответника е да докаже, че е предал на новоизбрания УС на ЕС съхраняваните от него в качеството му на предходен управител на ЕС цялата налична документация по повод управлението на ЕС. В настоящия случай предпоставките на горепосочената правна норма не са налице, тъй като в случая не е избран нов управителен съвет (управител), нито пък настоящият е поканен да ги предаде по реда на същата разпоредба. Следва да се има предвид, че до избиране на нов управителен съвет /управител/, етажната собственост продължава да се представлява от досегашния управител/УС, чийто мандат е изтекъл. Изложените по-горе изводи относно незаконосъобразно провеждане на процесното общо събрание, както и относно незаконосъобразност на взетото по т.1 от дневния ред решение, не обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.108 ЗС, вр.чл.23, ал.7 ЗУЕС. С оглед предходното този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса, ССчE и съдебно удостоверение в общ размер на 1715,00 лева. Съдът не включва към разноските внесената гаранция за издаване на обезпечителна заповед, тъй като същата подлежи на връщане при предпоставките на чл.403 ГПК. Съразмерно на уважените три конститутивни иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1286,25 лева. Видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие е, че ищецът и процесуалните му представители са договорили безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение на процесуалните представите в размер на по 500,00 лева за всеки от тях. Това е така, тъй като делото макар делото да е с фактическа сложност, с оглед множеството събрани по писмени доказателства, не е налице другата кумулативна предпоставка – да е с правна сложност. На следващо място, следва да се има предвид, че съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В таза насока съдът съобрази и влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/, с което държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ, но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи, адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага. Съразмерно на уважените искове, ответникът следва да заплати на всеки от двамата адвокати сумата от по 375,00 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Видно от приложените по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ответната страна е направила само разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. С оглед предходното и съразмерно на отхвърлените искове, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150,00 лева. На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон. Така мотивиран, съдът