РЕШЕНИЕ

№ ………, 1 3 декември 2017г., гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 1590 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени установителни и конститутивни искове за прогласяване за нищожни поради противоречие с чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН или евентуално поради противоречие с чл.59, ал.2 или за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността по силата на чл.59, ал.3 от ЗБН или чл.59, ал.5 от ЗБН на прихващания, извършени от ответника с негови насрещни задължения към „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).

В исковата молба, подадена от синдиците на „К.т.б.“ АД (н) („КТБ“ АД), се твърди, че ответникът „С. С.х.Х.“ АД е имал задължения към „КТБ“ АД в размери 855 435, 32 евро, 2 046 225, 67 лева и 4 507 645, 32 евро по силата на три договора за банкови кредити, сключени съответно на 24.03.2011г., 31.05.2012г. и 28.11.2013г. и по силата на анекс към последния от посочените договори. Посочените общи размери на задълженията включват просрочени главници, просрочени лихви, текущи лихви и неустойки върху просрочени лихви. Твърди се, че по силата на общо 15 уведомления за прехвърляния на вземания от трети лица към банката, ответникът е заявил, че е придобил тези вземания чрез цесии и е извършил общо 15 броя прихващания на следните дати 6.11.2014г., 7.11.2014г., 11. 11.2014г. и 13.11.2014г. Според ищците посочените прихващания са нищожни поради противоречие с императивната норма на чл.3, ал.2 от ЗБН, защото са извършени след отнемането на лицензията на „КТБ“ АД. При условията на евентуалност се поддържа, че част от прихващанията са недействителни, защото не са направени в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Също при условията на евентуалност ищците поддържат, че част от прихващанията са недействителни на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, защото макар и вземанията на ответника да са придоби преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на придобиване на вземанията ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката. В тази връзка ищците считат, че прехвърлянията на вземанията нямат достоверна дата спрямо банката и следва да се считат извършени в момента на депозиране на уведомленията по чл.99 от ЗЗД в банката. При условията на евентуалност ищците твърдят и че част от прихващанията са недействителни на основание чл.59, ал.5 от ЗБН, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ. Предявяват искове да бъдат обявени за нищожни на основание чл.3, ал.3 във вр. с ал.2 от ЗБН прихващания, извършени от ответника със следните изявления: вх.№ 11323/6.11.2014г. за сумата 20 000 евро; вх.№ 11326/6.11.2014г. за сумата 227 063, 78 евро; вх.№ 11328/6.11.2014г. за сумата 314 500 евро; вх.№ 11409/7.11.2014г. за сумата 234 868 евро; вх.№ 11410/7.11.2014г. за сумите 580 760 евро и 132 809, 98 евро; вх.№ 11414/7.11.2014г. за сумата 274 535, 73 лв.; вх.№ 11595/11. 11.2014г. за сумата 60 400 лв.; вх.№ 11596/11. 11.2014г. за сумата 179 000лв.; вх.№ 11600/11. 11.2014г. за сумата 1 032 282 лв.; вх.№ 11608/11. 11.2014г. за сумата 300 000лв.; вх.№ 11601/11. 11.2014г. за сумата 450 658лв; вх.№ 11606/11. 11.2014г. за сумите 107 122, 50 щатски долара, 296 432, 38 щатски долара и 114 465, 49 щатски долара; вх.№ 11752/13.11.2014г. за сумите 186 000 евро и 286 000 щатски долара; вх.№ 11412/7.11.2014г. за сумата 373 672, 04лв. и вх.№ 11605/11. 11.2014г. за сумите 57 704, 18 евро и част от вземане, която част е в размер 89 250лв. При условията на евентуалност спрямо прихващането с изявление с вх.№ 11412/7.11.2014г. за сумата 373 672, 04лв. молят това прихващане да бъде признато за нищожно на основание чл.59, ал.2 от ЗБН, или да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, или на основание чл.59, ал.5 от ЗБН. При условията на евентуалност спрямо прихващането с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г. за сумите 57 704, 18 евро и част вземане в размер 89 250лв. молят това прихващане да бъде признато за нищожно на основание чл.59, ал.2 от ЗБН, или да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, или на основание чл.59, ал.5 от ЗБН. Претендират и разноски по делото.

Ответникът „С. С.х.Х.“ АД оспорва исковете, без да е изложил конкретни доводи в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК.

Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

Относно неплатежоспособността и производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД С решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Б.Н.Б.(БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. С последващо решение № 114 от 16.09.2014г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът за поставяне под специален надзор до 20.11.2014г.

С решение № 138 от 6.11.2014г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на 7.11.2014г.

С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/20143г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015г. по т.д. 2218/2015г. на Софийски апелативен съд посоченото решение на Софийски градски съд е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността на банката и за такава дата е определен 20.06.2014г.

Относно задълженията на ответника „С. С.х.Х.“ АД към „КТБ“ АД На 24.03.2011г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който „КТБ“ АД е предоставила на ответника „С. С.х.Х.“ АД инвестиционен кредит в размер 1 050 000 евро. Към този договор страните са сключили анекс от 19.06.2014г., с който са установили, че към посочената дата главницата по кредита е 837 500 евро и са се уговорили за срок и начин на погасяването й чрез ежемесечни вноски. На 31.05.2012г. страните са сключили друг договор за инвестиционен банков кредит, съгласно който „КТБ“ АД е предоставила на ответника кредит от 2 000 000лв. С договор за банков кредит от 28.11.2013г. „КТБ“ АД е отпуснала на ответника кредит от 460 000 евро. С анекс № 1 от 6.12.2013г. към последния договор е уговорено отпускането на допълнителен кредит от 4 715 000 евро, като общият размер на кредита е станал 5 175 000 евро. Не се установява изпълнение на задълженията на ответника по тези договори за плащане на дадените кредити и дължимите лихви.

Според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД към 6.11.2014г. задълженията на ответника по договора от 24.03.2011г. възлизат 855 435, 32 евро. Задълженията на ответника към банката по договора за кредит от 31.05.2012г. към същата дата са в общ размер 2 046 255, 67лв. Задълженията на ответника по договора от 28.11.2013г. към 22.04.2015г. са в общ размер 4 724 394, 41 евро, към 7.03.2016г. са 4 507 645, 32 евро, а към 8.06.2016г. са 5 235 050, 50 евро.

С влязло в сила решение № 1565/7.09.2016г. по т.д. 883/2016г. на Софийски градски съд е признато по предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът има задължения към банката на основание договора за инвестиционен банков кредит от 31.05.2012г. в размери както следва: 163 280лв. главница, 91 745, 73 лв. просрочени лихви върху редовната главница, 3 572 лв. просрочени лихви върху просрочени главници, 3 224, 60лв. текущи лихви, неустойка в размер 3 569, 33лв., както и такса в размер 14 000лв.

Относно извършени прехвърляния на вземания и прихващания от ответника „С. С.х.Х.“ АД 1) Между „КТБ“ АД и лицето Т.Д.Х.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 3.04.2013г. и анекс № 102896 към него от същата дата, по силата на които в полза на посоченото лице е бил открит преференциален безсрочен депозит при банката. На 6.11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от Т.Х.за прехвърлено вземане от 20 000 евро, произтичащо от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11323/6.11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумата 20 000 евро на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 24.03.2011г.

2) Между „КТБ“ АД и „С.А.Т.“ ЕООД са били сключени договори за индивидуален срочен депозит от 31.03.2006г., 31.03.2007г. и 2.04.2012г., по силата на които дружеството е депозирало на влог парични суми в банката. На 6.11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от „С.А.Т.“ ЕООД за прехвърлено вземане от общо 227 063, 78 евро, произтичащо от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11326/6.11.2014г. ответникът е заявил прихващане чрез предсрочно частично погасяване за сумата 227 063, 78 евро на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 31.05.2012г.

3) Между „КТБ“ АД и лицето Д.К.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 19.10.2011г. и анекс № 77486 към него от 1.02.2012г., по силата на които в полза на посоченото лице е бил открит преференциален безсрочен депозит при банката. На 6.11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от Д.К.за прехвърлена част от произтичащо от посочените договори вземане, в размер на прехвърлената част 314 500 евро, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11328/6.11.2014г. ответникът е заявил прихващане чрез предсрочно частично погасяване за сумата 314 500 евро на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 24.03.2011г.

4) Между „КТБ“ АД и „С.А.Т.“ ЕООД са били сключени договори за разплащателна сметка на юридическо лице от 28.03.2006г., както и договори за индивидуален срочен депозит от 27.01.2010г., 27.07.2011г. и анкес от 22.11.2011г., по силата на които на дружеството е била открита разплащателна сметка при банката и същото е депозирало на влог парични суми в банката. На 7.11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от „С.А.Т.“ ЕООД за прехвърлени вземания в полза на „С. С.х.Х.“ АД за част от главницата по договора за разплащателна сметка, в размер 580 760 евро и за 367 677, 98 евро по договорите за индивидуален срочен депозит. На същата дата с изявление вх.№ 11409/7.11.2014г. ответникът е заявил прихващане за сумата 234 868 евро, представляваща част от прехвърленото му вземане от 367 677, 98 евро на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 24.03.2011г.

5) Отново на същата дата, но с изявление с вх. № 11410/7.11.2014г., ответникът е заявил и прихващане чрез предсрочно частично погасяване за сумите 580 760 евро и 132 809, 98 евро, получени по силата на споменатата цесия, на свои задължения по договора за кредит от 31.05.2012г.

6) Между „КТБ“ АД и лицето В.К.А.е бил сключен договор за срочен депозит „4х4“ от 27.10.2010г., по силата на които посоченото лице е е депозирало парични суми при банката. На 7.11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от В.К.А.за прехвърлено вземане, произтичащо от посочения договор, в размер 274 535, 73лв., в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11414/7.11.2014г. ответникът е заявил прихващане чрез предсрочно частично погасяване за сумата 274 535, 73лв на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 31.05.2012г.

7) Между „КТБ“ АД и лицето Д.Т.Г.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 13.12.2013г. и анекс № 127339 към него от същата дата, по силата на които в полза на посоченото лице е бил открит безсрочен депозит „Е.“ при банката. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от Д.Г.за прехвърлена част от вземане произтичащо от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД, която част възлиза на 60 400лв. На същата дата с изявление вх.№ 11595/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумата 60 400 лв. на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

8) Между „КТБ“ АД и лицето К.Е.К.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 23.04.2012г. и анекс № 79866 към него от същата дата, по силата на които в полза на посоченото лице е бил открит преференциален безсрочен депозит при банката. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от К. К.за прехвърлено вземане от 179 000лв., произтичащо от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11596/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумата 179 000лв. на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

9) Между „КТБ“ АД и лицето П.Й.Б.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 28.05.2013г. и анекс № 107482 към него от същата дата, по силата на които в полза на посоченото лице е бил открит преференциален безсрочен депозит „Плюс“ при банката. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от П.Й.Б.за прехвърлено вземане от 1 032 282лв., произтичащо от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11600/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумата 1 032 282лв. на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

10) Между „КТБ“ АД и лицето Д.Т.Д.-Г.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 25.02.2010г. и анекс към него от 1.12.2011г., по силата на които в полза на посоченото лице е бил открит преференциален безсрочен депозит „Плюс“ при банката. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от Д.Т.Д.-Г.за прехвърлено вземане от 300 000лв., произтичащо от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11608/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумата 300 000 лв. на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

11) Между „КТБ“ АД и „М.“ АД е бил сключен договор за стандартен срочен депозит от 29.09.2012г., по силата на които дружеството е депозирало на влог парични суми при банката. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от „М.“ АД за прехвърлено вземане от 450 658лв. в полза на „С. С.х.Х.“ АД, представляващо част от цялото вземане на дружеството, произтичащо от посочените договори. На същата дата с изявление вх.№ 11601/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумата 450 658лв. на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

12) Между „КТБ“ АД и „М.“ АД са били сключени договори за стандартен срочен депозит от 7.12.2011г. с номера 16103, 16076 и 16100, по силата на които дружеството е депозирало на влог парични суми при банката. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от „М.“ АД за прехвърлени вземания по всеки от трите договора съответно в размери 107 122, 50 щатски долара, 114 465, 49 щатски долара и 296 432, 38 щатски долара в полза на „С. С.х.Х.“ АД, произтичащи от посочените договори. На същата дата с изявление вх.№ 11606/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумите 107 122, 50 щатски долара, 114 465, 49 щатски долара и 296 432, 38 щатски долара на задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

13) Между „КТБ“ АД и „Л.И.Л.“, дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови, е бил сключен рамков договор за платежни услуги за юридически лица от 13.07.2011г. и анекси към него с номера 316 584 и 316486 същата дата, по силата на които банката е открила разплащателни сметки на посоченото дружество. На 13.11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от „Л.И.Л.“ за прехвърлени в полза на „С. С.х.Х.“ АД части от вземания по посочените два анекса, които части са в размери съответно 186 000 евро и 286 000 щатски долара. Относно посоченото прехвърляне на вземания не са представени доказателства за извършено от ответника изявление за прихващане.

14) Между „КТБ“ АД и лицето С.К.Д.е бил сключен рамков договор за платежни услуги за потребители от 15.05.2010г., както и договори за преференциални безсрочни депозити от 3.05.2006г. и 15.10.2007г. На 3.11.2014г. ответникът и С.К.Д.са сключили договор за цесия, по силата на който ответникът е придобил от посоченото лице вземания, основани на посочените два договора за преференциални безсрочни депозити както следва: вземане от 57 704, 18 евро по договора от 15.10.2007г. и част от вземане по договора от 3.05.2006г., която част е в размер 89 250лв. Копие от договора за цесия е нотариално заверено на 6.11.2014г. На 11. 11.2014г. банката е получила уведомление по чл.99 от ЗЗД от С.К.Д.за прехвърлени вземания в размери 57 704, 18 евро и 89 250 лв., произтичащи от посочените договори, в полза на „С. С.х.Х.“ АД. На същата дата с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г. ответникът е заявил предсрочно частично погасяване чрез прихващане за сумите 57 704, 18 евро и 89 250 лв., с които е погасил част от общия размер на левовата равностойност на 202 109, 56лв. от задължения, които е имал към банката на основание договора за кредит от 28.11.2013г.

Други факти във връзка с твърдените в исковата молба прихващания не се установяват от събраните доказателства. В частност, не са представени доказателства за заявено от ответника прихващане с изявление с вх.№ 11412/7.11.2014г. за сумата 373 672, 04 лв., което прихващане да се основава на придобито от ответника вземане срещу банката, принадлежало на испанския гражданин Виктор Сосая Сервера. Не се установява и уведомление от такова лице за извършена цесия да е постъпвало в банката.

При така установените релевантни факти съдът намира от правна страна следното:

Относно надлежната легитимация на страните по исковете Специалната норма на чл.60, ал. 3 от ЗБН предвижда изричната възможност за предявяване на иск по чл.3, ал.3 от ЗБН за признаване нищожността на сделки, в това число и прихващания, извършени в нарушение на чл.3, ал.2 от същия закон. Цитираната специална норма предвижда и надлежна легитимация на ищеца по такъв иск, като сочи за легитимиран синдика на банката в несъстоятелност. Идентично правило се съдържа и в чл.62, ал.1 от ЗБН и чрез препращане към цитирания чл.60, ал.3 предвижда специални искове и надлежна легитимация отново за синдиците на банката, по отношение на искове за признаване на прихващания за недействителни, които искове са основани на фактическите състави по чл.59, ал.3 или ал.5 от ЗБН.

Не такава е обаче правната уредба относно иск за признаване на едно прихващане за нищожно поради нарушение на чл.59, ал.2 от ЗБН. Предявеният установителен иск за признаване за нищожни на извършените прихващания на основание неспазване на изискуемата в този законов текст специална форма не е сред специалните искове, изрично предвидени в ЗБН за попълване на масата на несъстоятелността. Чл.59, ал.2 от ЗБН съдържа единствено императивно изискване за спазване на определена форма при извършване на прихващане със вземания към банка в несъстоятелност, но не предвижда правна възможност да се предявяват особени искове, каквито възможности се предвиждат в споменатите чл.59 ал.3 и 5 от ЗБН. Чл.59, ал.2 от ЗБН също така не съдържа и конкретни правила за процесуална легитимация на страните по иск, целящ да се релевира неспазването на императивното изискване за форма, за разлика от правилата на чл.59, ал.3 и 5, чл.60 и чл.62 от ЗБН, които уреждат конкретни искове, насочени към попълване масата на несъстоятелността и предвиждат надлежна легитимация на страните. Нормите на чл.60 и чл.62 от ЗБН са специални правила и не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Така искът за признаване за нищожна на една правна сделка поради нарушено изискване за форма, включително и на едно прихващане, може да бъде предявен на общо основание и за него не е необходимо да е налице открито производство по несъстоятелност. Активно легитимирана да предявява такъв иск е страната, която участва в извършеното прихващане. Следователно, в разглеждания случай активната легитимация по тези евентуални искове е на страната на банката, която е и ищец по тях, а синдиците са единствено нейни представляващи.

По основателността на исковете Предмет на всички предявени искове, както главни, така и евентуални, са извършени от ответника прихващания с негови вземания, на задължения, които същият този ответник има към банката по силата на договори за банков кредит. Всяко едно прихващане представлява едностранна правна сделка, за пораждането на правните последици от която следва да са налице определени законови предпоставки, посочени в чл.103 и 104 от ЗЗД. Тези предпоставки са наличието на две взаимни насрещни задължения за пари или еднородни заместими вещи, идентичност на страните по насрещните задължения, изискуемост на активното вземане, установеност на двете вземания по основание и размер и отправяне на изрично изявление от едната страна до другата за прихващането. Макар и неписана, законова предпоставка за пораждане правните последици от прихващането и е действителност на извършеното изявление за прихващане. Посочените предпоставки са приложими и при прихващания, извършени с вземания срещу банка в несъстоятелност, съгласно чл.59, ал.1 от ЗБН, но с някои допълнителни условия, наложени от спецификата на производството по банкова несъстоятелност.

В разглеждания случай ищецът твърди нищожност на общо 15 едностранни сделки, представляващи изявления на ответника за прихващания. По отношение на две от тези едностранни сделки се твърдят също така повече от един пороци, което обуславя предявените при условията на евентуалност искове за признаването им за нищожни поради противоречие с изискването за форма по чл.59, ал.2 от ЗБН или за прогласяването им за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността по силата на чл.59, ал.3 или ал.5.

Събраните доказателства установяват извършването само на 13 изявления за прихващане от страна на ответника. Макар и да са представени доказателства за получено на 13.11.2014г. от банката уведомление по чл.99 от ЗЗД от „Л.И.Л.“ за прехвърлени в полза на „С. С.х.Х.“ АД части от вземания по договори за разплащателни сметки, които части са в размери съответно 186 000 евро и 286 000 щатски долара, не се установява ответникът да е направил твърдяното в исковата молба изявление с вх.№ 11752/13.11.2014г. за извършване на прихващане с посочените суми. При това положение следва да се приеме, че липсва такова прихващане и съответно искът за прогласяването му за нищожно поради нарушение на конкретни законови изисквания, произтичащи от чл.3, ал.2 от ЗБН е неоснователен.

Аналогични съображения следва да се изложат и по отношение на главния и евентуалните искове, предявени спрямо прихващане, извършено, според твърденията в исковата молба, с изявление вх.№ 11412/7.11.2014г. за сумата 373 672, 04лв. Както беше посочено, твърденията в исковата молба относно наличието на правоотношения между банката и лицето В. С. С., гражданин на И., относно прехвърляне на някакво вземане на това лице срещу банката в полза на ответника и относно прихващане, направено от ответника с такова вземане, са изцяло недоказани. По тази причина следва да се приеме, че такова прихващане липсва, затова всички искове, насочени към зачитане последиците от недействителност на такова прихващане поради противоречие с нормите на чл.3, ал.2, чл.59, ал.2, 3 или 5 от ЗБН са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно главните искове Предявените главни искове са основани на доводи, че прихващанията представляват сделки, които са насочени към изпълнение на парични задължения на банката или към събиране на такива задължения, поради което попадат в приложното поле на чл.3, ал.2 от ЗБН и, доколкото нарушават забраната в цитираното правило, тъй като са извършени след датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, са нищожни. Цитираното становище не държи сметка за предназначението и приложното поле на цитираната законова разпоредба.

Чл. 3, ал.2 от ЗБН забранява да се извършват, от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност насетне, действия и сделки с имуществото на банката, които действия и сделки имат една обща характеристика – реално намаляват или застрашават по някакъв друг начин масата по несъстоятелността. От така изясненото предназначение на разглежданата забрана следва да се извлекат и адресатите й. Извършването на разпоредителни действия и сделки по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗБН предполага активното и съзнателно участие на самата банка, чрез нейните органи, в действия от правен или фактически характер, които увреждат или могат да увредят масата на несъстоятелността. Този извод се налага от формулировката на законовия текст, която показва, че в приложното поле на разглеждана забрана се включват именно онези сделки и действия, чрез които банката би могла да намали или да застраши масата на несъстоятелността. Подобна забрана не е насочена срещу действия или сделки между трети лица или срещу едностранни действия на кредиторите на банката.В случая следва да се има предвид и това, че разглежданата норма има своя аналог в чл.646 от ТЗ, който също съдържа аналогична забрана за извършване на действия и сделки, увреждащи или заплашващи да увредят масата на несъстоятелността, по отношение на длъжника в производството по несъстоятелност и я скрепва с идентична санкция - недействителност. Самостоятелното тълкуване на чл.3, ал.2 от ЗБН, както и съпоставянето на тази норма с нейния аналог в общото производство по несъстоятелност показва, че с нея се създава забрана, под страх от недействителност на извършваните действия или сделки, единствено за банката, по отношение на която има решение за отнемане на лиценза, да извършва изброените в нормата сделки или действия. Посочената забрана не разпростира действието си спрямо кредиторите на банката. По отношение на действия и сделки, извършени от последните без участието или съдействието на банката, приложение намират правилата на чл.12 от ЗБН, а след откриване на производство по несъстоятелност - тези от раздел ІІІ от глава ІІ на ЗБН, които имат за предназначение да предотвратят възможността някой от кредиторите да се опита да получи удовлетворение на вземанията си не по реда, предвиден в ЗБН.

В допълнение, следва да се има предвид и че самият ЗБН въвежда специални правила относно извършвани от кредитори на банката в несъстоятелност прихващания. Тези правила се съдържат в чл.59 и, поради специалния си характер, изключват приложението на общото правило на чл.3, ал.2 от ЗБН относно признаването за недействителни спрямо масата на несъстоятелността на определени действия или сделки. Прихващанията, извършени от кредитори на банката, могат да са недействителни само при наличие на някой от пороците, изрично предвидени в специалните норми на чл.59 от ЗБН.

Изложеното дотук обуславя извода, че нормата на чл.3, ал.2 от ЗБН е неприложима спрямо прихващания, извършени от кредитори на банката, когато от страна на последната не са извършени някакви действия или сделки, водещи до увреждане или застрашаване на масата на несъстоятелността. По тази причина исковете, основани на чл.3, ал.2 от ЗБН, които имат за цел да бъде прогласена нищожността на прихващанията, извършени от ответника без участието на банката, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно евентуалните искове С отхвърлянето на главните искове относно прихващането, заявено с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г. за сумите 57 704, 18 евро и част от вземане, която част е в размер 89 250лв., представляващи придобити от ответника вземания от лицето С.К.Д., настъпва процесуалното условие за разглеждането на евентуалните искове относно прогласяването за нищожни или за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на въпросните прихващания поради противоречие с нормите на чл.59, ал.2, или ал. 3 или ал.5 от ЗБН. Поредността за разглеждане на евентуалните искове е определена в исковата молба и съдът следва да се съобрази с това изрично желание първо да се разгледа искът на банката за прогласяване за нищожни на прихващанията поради неспазване на формата, посочена в чл.59, ал.2 от ЗБН. Ако този иск е неоснователен, ще следва да се разгледат предявените от синдиците искове за признаване на тези прихващаиняа за недействителни по отношение на масата на несъстоятелността.

Предявените от „КТБ“ АД (н) искове за признаване за нищожни на прихващанията, извършени с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г., са неоснователни. Чл.59, ал.2 от ЗБН въвежда специално изискване за форма за извършване на прихващане на вземания, които кредитор има срещу банка в несъстоятелност, в допълнение към условията за валидност на такова прихващане, изброени в ал.1 на същата норма. Систематичното място на разглежданите разпоредби е в главата на ЗБН относно запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността, което означава, че въпросните правила намират приложение само в хипотезите, когато производството по несъстоятелност срещу банка вече е започнало и е назначен синдик, на когото са възложени действията по запазване, попълване и управление на масата на несъстоятелността. В съответствие с посоченото систематично място и предназначение на разглежданите разпоредби, чл.59, ал.2 от ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане, освен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, следва да бъде извършено и насочено към синдика на банката в несъстоятелност. Следователно, специалната форма, предвидена в чл.59, ал.2 от ЗБН намира приложение само за прихващания, извършени след като спрямо банката е открито производство в несъстоятелност и след като за представляващ и управляващ орган на банката е назначен синдик. Прихващания, извършени преди посочения момент, не попадат в приложното поле на разглежданите правила и за тях не съществува изискване да бъдат направени в писмена форма с нотариална заверка.

В настоящия случай прихващането чрез изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г. е извършено преди откриване на производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД. Към момента на достигането на изявлението за прихващане до банката, последната още не е имала и назначен синдик, а правомощията по управлението й са били предоставени на квестор. Правния статус на квестора на банката и на синдика са коренно различни, както и правното положение на банка под специален надзор в сравнение с банка в открито производство по несъстоятелност. Тези разлики са очевидни при съпоставка на всички норми на ЗБН и обуславят извод, че не е допустимо правила, които се отнасят до производството по несъстоятелност и до синдика, да се прилагат и спрямо банка под специален надзор, управлявана от квестор. В частност, недопустимо е специалното правило на чл.59, ал.2 от ЗБН да се тълкува и прилага разширително, като се приеме, че изискването за специална форма се прилага не само за прихващания, заявени пред сидника, но и пред такива, направени пред квестора. По изложените съображения следва да се приеме, че към датата на извършване на изявлението за прихващания вх.№ 11605/11. 11.2014г. за ответника не е съществувало задължение да направи прихващането си във формата, посочена в чл.59, ал.2 от ЗБН. Липсата на такова задължение означава и липса на твърдения порок в изявлението за прихващане и води до извод за неоснователност на предявения иск.

Предявените искове за обявяване на прихващанията, направени с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г., за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл.59, ал.3 от ЗБН също са неоснователни. Цитираната норма предвижда такава относителна недействителност при определени предпоставки: придобиване на вземането или задължението на кредитора преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и знание към момента на придобиването, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Изискването на разглежданата норма за знание предполага кредиторът да има обективно и конкретно познание относно настъпването на релевантните факти. В допълнение, относно знанието се прилага фикцията на ал.4 от същия текст, в случаите, когато вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението относно отнемане на лицензията на банката.

В разглеждания казус не е доказано по несъмнен начин наличието на знание у ответника относно настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД в момента на придобиване на вземанията срещу банката или на задълженията му към нея. Ответникът е придобил задълженията си към „КТБ“ АД месеци и дори години преди вписването на решението на Управителния съвет на БНБ за отнемане на лицензията на „КТБ“ АД. Договорът за прехвърляне на вземания, по силата на който ответникът е придобил двете вземания към банката от лицето С.К.Д.е сключен на 3.11.2014г., също преди вписване на цитираното решение. Датата на сключване на договора за цесия е меродавна в случая, защото от тази дата вземането преминава в патримониума на ответника. Последващите действия по съобщаване на цесията на длъжника имат значение само за валидното изпълнение на вземането от страна на длъжника, но не влияят върху правоотношенията между цедента и цесионера. Затова датите на прехвърляне на вземането и на съобщаването на това прехвърляне на длъжника може да не са идентични във времето, но дори когато съвпадат, всяко едно от тези правни действия има различни правни последици. В този смисъл съобщаването на извършената цесия на длъжника не може да се приравнява по последици на самото прехвърляне на вземането. Придобиването на вземанията от страна на ответника е станало на датата, на която е постигнато съгласие за това с лицето С.К.Д., а тази дата е 3.11.2014г. Събраните доказателства не позволяват да се направи извод, че датата на договора за цесия е недостоверна и че ответникът реално е придобил вземането след 7.11.2014г., когато е вписано решението за отнемане лицензията на „КТБ“ АД. Напротив, от нотариалното удостоверяване на копието от договора за цесия, извършено на 6.11.2014г. следва извод, че най-късно на посочената дата договорът е съществувал. По тази причина съдът приема, че не е налице предпоставката за прилагане на фикцията по чл.59, ал.4 от ЗБН и че обективният факт на знание отстрана на ответника на релевантните обстоятелства подлежи на доказване от страна на ищеца.

Събраните доказателства не позволяват да се направи извод, че на 3.11.2014г. ответникът е знаел, че „КТБ“ АД е в състояние на неплатежоспособност. Понятието „неплатежоспособност“ както по ЗБН, така и по ТЗ представлява правна квалификация на определен фактически състав. Конкретно по отношение на банките, неплатежоспособността е дефинирана в чл.36, ал.2 от ЗКИ и предполага собственият капитал на банката да е отрицателна величина и да не са изпълнени условията за преструктуриране по чл. 51, ал. 1, т.1-3 от ЗВПКИИП. Затова, за да е налице знание за настъпване на неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, следва да се установи по несъмнен начин, че кредиторът на банката е знаел фактите, които могат да попаднат под правната квалификация „неплатежоспособност“. В разглеждания казус горните принципни положения означават доказване, че ответникът е знаел, че собственият капитал на „КТБ“ АД към 3.11.2014г. е отрицателна величина и че не са взети, съответно направени, решенията и констатациите, посочени чл.51, ал.1, т.1-3 от ЗВПКИИП, тъй като са липсвали условия за това. Подобни твърдения не се излагат в исковата молба, а и доказателства в тази насока не са представени.

Доводите в исковата молба, че настъпилата неплатежоспособност на банката е било общоизвестен факт още след 20.06.2014г. са неоснователни. Както беше посочено, понятието „неплатежоспособност“ е правна квалификация и предполага осъществяването на определени релевантни факти, които са посочени в закона. Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Б.Н.Б.(БНБ) за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, както и последващото решение № 114 от 16.09.2014г. на управителния съвет на БНБ за продължаване на срока за поставяне под специален надзор до 20.11.2014г. не са такива релевантни факти, макар и да сочат към съществуването на сериозни ликвидни затруднения на банката. Ето защо с вписването на тези решения в търговския регистър или с медийното им отразяване до знанието на обществото се довеждат други факти и обстоятелства, но не и тези, посочени в чл. чл.36, ал.2 от ЗКИ. Горният извод не се променя от обстоятелството, че с решението по откриване на производството по несъстоятелност на банката за начална дата на неплатежоспособността е приета 20.06.2014г. Това е така, защото изводът на съда, че именно на посочената дата „КТБ“ АД е изпаднала в неплатежоспособност, се базира на доказването и съвкупната преценка на значителен брой факти и обстоятелства, с които не се доказва ответникът да е бил запознат към момента на придобиване на вземанията.

При това положение следва да се приеме, че към момента на придобиване на вземането от лицето С.К.Д.ответникът не е знаел за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД. Последица от липсата на такова знание е неосъщественият фактически състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, пораждащ правната възможност да се иска обявяване на прихващанията, извършени с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г., за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователни са и евентуалните искове за обявяване на прихващанията, направени с изявление вх.№ 11605/11. 11.2014г., за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл.59, ал.5 от ЗБН. В исковата молба се излагат доводи, че преценката на действителността на извършените прихващания следва да се извършва в съответствие със сегашната редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, въведена с измененията в закона в Държавен вестник бр.98 от 28 ноември 2014г., в сила от същата дата. Евентуално се поддържа, че дори и при предходната редакция на закона прихващанията отново следва да бъдат признати за недействителни.

Съдът намира, че преценката на основателността на разглежданите искове следва да се направи в съответствие с редакцията на закона, действаща към датата на извършване на оспорваните прихващания. Това е така, защото исковете целят постигане на правните последици от недействителност на една едностранна сделка, каквато е прихващането, а преценката за това дали една сделка е действителна следва да се извършва съгласно нормите, в сила към момента на извършването й. Недействителността на една сделка е законова санкция за наличието на тежък порок при извършването й, затова е необходимо както порокът, така и прикрепената към него санкция да следват от изрична законова норма. Основополагащият принцип на правовата държава, закрепен и в чл.4, ал.1 от Конституцията, предполага правните субекти да съобразяват поведението си и актовете си със законите, действащи към момента на извършване на съответното действие или акт. Последица от този принцип е недопустимостта правните субекти да бъдат санкционирани за извършване на действия, които към момента на извършването им не са били в нарушение на закона, дори и ако с последващи изменения на закона е предвидена такава санкция.

В разглеждания казус изявлението на ответника за прихващане е достигнало до ищеца на 11. 11.2014г. и тази дата следва да се приеме за момент на извършването му. Към посочената дата извършването на едностранна сделка, каквато е прихващането на насрещни вземания с банка, която се намира в производство по несъстоятелност, се е уреждало от правилата на чл.59 от ЗБН, като в частност ал.5 от същия текст е предвиждала, че е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Преценката за основателността на предявените евентуални искове следва да се базира именно на посочената редакция на законова разпоредба. Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е материално-правна по своето естество, защото урежда въпроси, свързани с възникването и действителността на определени видове едностранни сделки. Материално-правните норми поначало нямат обратно действие, освен ако такова им е придадено с изрична законова норма, каквато в случая не е налице. По тези причини последващото изменение в чл.59, ал.5 от ЗБН с което се въвеждат нови елементи от фактическия състав, пораждащ относителната недействителност, не може да намери приложение към прихващания, извършени преди влизането му в сила.

Нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията й към 11. 11.2014г. е предвиждала относителна недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника. Предвид предметния обхват и субективните предели на ЗБН, както и използваните в него термини, разглежданата норма следва да бъде подложена на тълкуване, за да се изясни точния смисъл на понятието „длъжник“, доколкото то не е дефинирано в този закон. В правната уредба на производството по несъстоятелност на банка, развиващо се съгласно ЗБН, поначало не се използва понятието „длъжник“ за обозначаване на някой от участниците в това производство. Доколкото чл.59 от ЗБН в частност, а и изцяло глави ІV и V от ЗБН уреждат определени материални и процесуални правоотношения във връзка с банковата несъстоятелност, надлежни субекти в тези правоотношения са банката, нейните кредитори, синдикът, както и фондът за гарантиране на влоговете в банките. Конкретно чл.59 е предназначен да уреди правоотношения при които две лица, едното от които е банката, имат едновременно качествата на кредитор и длъжник по отношение на взаимни насрещни вземания. Както в цитирания текст обаче, така и като цяло в останалите норми от ЗБН кредиторите на банката винаги неизменно са обозначени от закона с думите „кредитор“, или „кредитори“, или техните производни. При това положение се налага извод, че „длъжник“ по смисъла на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията му до 28.11.2014г. е правният субект, който е насрещна страна на кредитора на банка в несъстоятелност по правоотношението, елемент от което се явява извършеното прихващане. Този правен субект, както е очевидно от цялостния правен анализ на чл.59, е само и единствено банката. Следователно, чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията си преди 28.11.2014г. е предвиждала относителна недействителност само на прихващания, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността.

Правилността на изложените изводи се подкрепя от съпоставката на разглежданата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН с нейния първообраз и аналог в общото производство по несъстоятелност, развиващо се съгласно правилата на ТЗ. Така чл.645, ал.4 от ТЗ съдържа идентично по правни последици правило, прогласяващо за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността прихващания, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. От гледна точка на производството, уредено в част ІV от ТЗ е безспорно, че „длъжник“ по смисъла на разглежданата разпоредба е правният субект, спрямо когото е открито производството по несъстоятелност. Доколкото двете сравнявани норми показват изключително висока степен на сходство по отношение на използваните в тях формулировки, преследват една и съща цел и предвиждат идентични правни последици, правилото на чл.59, ал.5 от ЗБН следва да бъде разбирано по същия начин – „длъжник“ по смисъла на посочената норма е правният субект, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, т.е. банката.

Изложеното тълкуване на приложимата към разглежданото изявление за прихващане правна норма води до извода, че тя е неприложима към хипотеза, когато изявлението за прихващане е направено не от банката, а от насрещна страна в правоотношението с нея, каквато страна е някой от кредиторите на банката. Именно такъв е разглеждания случай, поради което следва да се приеме, че правните последици на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакцията му към датата на извършване на оспорваното прихващане 11. 11.2014г. са неприложими към това прихващане. Следователно, искът за обявяване на това прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора с оглед правилото на чл.62, ал.2, изр. последно от ЗБН „КТБ“ АД (н) следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса върху отхвърлените искове в размер 301 049, 90лв., изчислена съобразно официалния курс на БНТБ към датата на постановяване на настоящото решение. В полза на ищците разноски не следва да се присъждат, предвид изхода на спора, а в полза на ответника разноски също не следва да се присъждат поради липса на такова искане.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд