Решение № 167 от 30.8.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 247/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262150200247 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод жалбата на „••••••“ ООД с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр.••••••, ул.••••••, ет.2, представлявано от управителя ••••••, подадена чрез пълномощника им – адв.А. Р. от АК-••••••, със съдебен адрес: гр.••••••, кв.••••••, ул.••••••, ет.1, тел.: •••••••••• против Наказателно постановление № Т-НП-5 от 20.02.2025г. на Министъра на туризма, с което на основание чл.31, ал.1, предл.второ от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.31, ал.1, предл.второ от ЗУЧК вр. §1, ал.2 от ДР на ЗАНН . Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени доказателства. В хода на делото по същество, пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. За административно-наказващия орган Министъра на туризма, в съдебно заседание, представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства. Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити. Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното: При извършена проверка на 03.09.2024г. на неохраняем морски плаж „••••••“, общ.Несебър, обл.Бургас, експертите в Дирекция „Контролна и инспекционна дейност“ на Министерството на туризма установили, че на морския плаж са поставени трайно плажни принадлежности, както следва: 85 броя слънцезащитни чадъри и приблизително 205 броя плажни шезлонги, 2 броя съблекални, 5 броя кошове за битов отпадък и 1 брой оборудван спасителен пост, на който имало спасител. Констатирано било, че така установените плажни принадлежности се използват от гостите на хотел „••••••“, находящ се непосредствено зад неохраняемия морски плаж „••••••“, като ползването им е включено в пакетната цена на хотелската услуга, за което на ръката на всеки гост е поставена специална гривна. Ползването на плажните принадлежности било без правно основание, за което на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. Нарушението било извършено за втори път, за което на дружеството-жалбоподател била наложена санкция в по-висок размер. Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият сочи на 28.01.2025г., Министерството на туризма е издало Протокол № 4000000427, в който е посочено „имуществена санкция на основание чл.31, ал.1 от ЗУЧК, на стойност 4000 лева“, която следвало да се заплати от дружеството-жалбоподател по посочената в протокола банкова сметка в полза на Министерството на туризма. Така издадения протокол бил изпратен на 14.07.2025г. на електронната поща на жалбоподателя, който в седмодневен срок, заплатил наложената му санкция в размер на 4000 лева, като приел, че същата касае установеното от контролните органи на Министерството на туризма нарушение на 03.09.2024г. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си /л.13-15 вкл./. Година по-късно, жалбоподателят твърди, че бил поканен отново на електронната му поща да се яви на 29.04.2026г. в сградата на Министерството на туризма за връчване на наказателно постановление. При явяване на управителя на дружеството на 21.04.2026г., на същият било връчено процесното наказателно постановление, с което за същото според него административно нарушение му била наложено имуществена санкция в размер на 10 000 лева, с което твърди, че дружеството било санкционирано два пъти за едно и също административно нарушение. Отделно от това заявява, че продължителният период от издаването на процесното наказателно постановление / 20.02.2025г./ до неговото връчване на 21.04.2026г., е несъвместимо с принципите на добросъвестност, предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, които са част от изискването за законност на административната дейност. Отделно от това се излага, че поведението на административния орган е довело до съществено накърняване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като е създало неяснота относно това дали административнонаказателното производство е приключило. Въз основа на гореизложените съображения, се моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното: Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съответно издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя Е. К., и не се оспорва от самия жалбоподател. Изводът, който се налага е, че е налице констатираното на 03.09.2024г. административно нарушение от контролните органи на Министерството на туризма, поради което дружеството-жалбоподател е било законосъобразно санкционирано. Независимо от горното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на същото. Съображенията за това са следните: От показанията на актосъставителя К., дадени в съдебно заседание, се установява, че изпратения до дружеството-жалбоподател Протокол № 4000000427 от 28.01.2025г., в който е посочено „имуществена санкция на основание чл.31, ал.1 от ЗУЧК, на стойност 4000 лева“, касаел първото по ред издадено на жалбоподателя Наказателно постановление № Т-НП от 19.01.2024г., с което на същия била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, която е била заплатена от жабоподателя в четиринадесетдневния срок в съответния намален размер от 3200 лева. В тази връзка, същата актосъставителят сочи, че допълнително заплатената от жалбоподателя сума от 4000 лева след получаване на горепосочения протокол било задържана до момента на приключване на производството по настоящото дело. Действително, в изпратения до дружеството-жалбоподател Протокол № 4000000427 от 28.01.2025г. не се сочи, описаната имуществена санкция в размер на 4000 лева, извършването на кое точно административно нарушение касае, т.е. липсва конкретизация на датата на нарушението. Независимо от това, съдът намира поведението на административно-наказващият орган чрез приемането и умишлено задържането на допълнително внесената от жалбоподателя сума от 4000 лева за укоримо, тъй като накърнява съществено правото на защита на дружествотожалбоподател, като създава у него впечатление, че административно-наказателното производство вече е приключило. Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Независимо от горното, налице е противоречие относно посочената в обжалваното наказателно постановление санкционна разпоредба и наложената на жалбоподателя санкция. В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че установеното нарушение е извършено за втори път. В същото време, дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл.31, ал.1 от ЗУЧК, вместо на основание чл.31, ал.2 от ЗУЧК, в която разпоредба са предвидени санкции за повторно извършено нарушение. Последното съставлява съществено нарушение на административните правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като препятства възможността му да разбере за какво всъщност е санкциониран, и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. С оглед на този резултат и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят заплатените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 792 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.63д, ал.5, т.1, б.г от ЗАНН, Несебърският районен съд