Решение № 3646 от 28.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 921/2026 г.

Производството е по реда на чл. 111 вр. с чл. 122 от ЗИНЗС и образувано по жалбата на О. С. А. против Заповед № 112-18-129#1/ 16.07.2026 г, издадена от Началник на затвора Стара Загора, с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС и протокол за обиск и претърсване № 12146/ 15.07.2026 г. са отнети в полза на Фонд „Затворническо дело“ един брой телевизор със заличени инициали, един брой дистанционно за телевизор, един Брой вентилатор марка NEO модел FA – BF 3512 и един чифт слушалки червени цвят. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.07.2026 г. и в нея е указано правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Стара Загора. Жалбата е подадена по пощата на 21.07.2026г. от адресата на административния акт, поради което е допустима. Жалбоподателят оспорва законосъобразното отнемане на предметите, като твърди, че телевизорът му е още от времето, когато е постъпил в Затвора, но поради многократните проверки е паднала марката му, че вентилаторът е закупен от друг лишен от свобода, но с пари, собствени на оспорващия, а машинката за подстригване ме била дадена също от друг лишен от свобода, след като последният бил освободен от затвора. От съда се иска да бъде отменена Заповедта, като поддържа жалбата си. Ответникът, Началник на Затвора Стара Загора, чрез упълномощен представител, представя административната преписка и иска от съда да постанови решение за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на заповедта. Мотивира конкретни фактически съображения в насока притежаване на вещи без л. св А. да има право на това. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: С Докладна записка рег. № 12-21-7454 на мл. инсп. С., Началникът на затвора в град Стара Загора е уведомен, че на 15.07.2026г. около 18,00часа е извършено претърсване и обиск на спално помещение № 14, като в резултат на това в л.св. О. А. били намерени вещи /описаните в заповедта, без слушалките/ без съответни документи, като относно слушалките /червени на цвята/ л. св. А. заявил, че са на л.св. Калбурджиев, за което бил съставен и Протокол за претърсване и обиск /по образец/ от 15.07.2026 на осн. чл.92 и чл.95 от ЗИНЗС и чл.87 от ППЗИНЗС, като екземпляр от същия бил връчен на О. А. на същата дата. От приложена по делото /л.37/ служебна бележка на МП ГДИН от 03.01.2020г. е удостоверено, че същият е внесъл в поделение на ГДИН един брой Телевизор Тевлон-2202, един брой машинка за подстригване марка Мюлер, модел 3 W MC-955, а съгласно служебна бележка ва л.36, към 30.08.2024г. л. св. А. е внесъл лична вещ – вентилатор един брой. При така установеното, Съдът намира жалбата за изцяло основателна. Заповедта е издадена от компетентния орган по чл.122 от ЗИНЗС, въз основа Докладна записка и Протокол за претърсване, обиск и изземване /рег. № 12146/, удостоверяващ времето и мястото на претърсването, както и лицата, на които е извършен обиск, чието съставяне е задължително по аргумент от чл.103 ППЗИНЗС - Заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са. Следователно Протоколът за изземване трябва да отразява онзи факт, който по силата на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС води до прилагане на санкцията – отнемане на вещите, чието държане не е разрешено, или на тези, на които не е установена собствеността, както и лицето, което държи вещите и от което се отнемат. Собствеността се установява по отношение на онези вещи, чието държане е разрешено, тъй като за не разрешените за държане вещи тя няма правно значение – отнемането им става на друго основание и от този, който ги държи или чиято собственост са. При претърсването, обиска и изземването, както и преди издаване на заповедта е необходимо да се установи собствеността върху разрешените за държане вещи, като в противен случай отнемането им в полза на Фонд "Затворно дело" е без основание, а такъв е именно настоящият случай, защото описаните вещи в заповедта са разрешени за държане вещ. Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС на изземване подлежат две групи предмети - тези, чието държане не е разрешено и онези, чиято собственост не е установена по време на претърсването и на обиска. Нито едно от двете основания не е конкретизирано в оспорената Заповед, като е извършено препращане към Докладна записка № 12-21-745-1. Съгласно Докладната записка на надзирателя и съставител на Протокола за претърсване, обиск и изземване, телевизорът с дистанционното, вентилаторът и машинката за подстригване намерени у жалбоподателя са негови, но без нужните ликвидационни документи и с нарушена цялост, а за слушалките в червен цвята е установена, че са на л. св Калбурджиев, което се потвърждава от обясненията на този лишен от свобода /л. 19/. Съгласно утвърдения от Министъра на правосъдието Списък на разрешените лични вещи и пр., утвърден със Заповед № ЛС-04-268/17.6.2022 г., лишените от свобода могат да държат при себе си телевизор с посочените параметри в т.5, б.ж от списъка, закупени от лавката, а съгласно р. III от заповедта държането на настолен вентилатор с мощност до 100 вата и машинка за подстригване могат да се държат и ползват след разрешение от Началника на затвора при наличие на условие за това. По делото от жалбоподателя се прилага писмено доказателство, че още към 03.01.2020г. същият е внесъл за ползване собствен телевизор и един брой машинка за подстригване /вж. служебната бележка на л.37/, а към 30.08.2024г. на същия е издадена служебна бележка за внасяне и на един брой вентилатор, като в хода по същество навежда твърдения, че е приет за изпълнение на наказанието му с тези вещи, като телевизорът го ползва от над седем години, като в следствие на това ползване е била унищожена марката на същия. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС при постъпване за изпълнение на наказанието личните вещи на лицата се описват, а след всяко свиждане се извършва и обиск. Ако опис липсва или ако в него не е посочена разрешена за държане лична вещ, то това не означава, че собствеността не е установена и е налице основание за прилагане на санкцията по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС. Законът ясно и категорично определя, че се отнемат само вещи, чиято собственост не е установена. Първото основание по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС за отнемане на вещи, чието държане не е разрешено е санкция за неспазване на забраната по чл. 97, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗЗС – нямат право да внасят и държат при себе си не разрешени вещи, т.е. такива, които не се вкбючват в горепосочения списък, утвърден от Министъра на правосъдието. Лишението от свобода имат право да внасят и държат вещите по вид и количество, съгласно Списъка, но ако не е спазен редът за внасянето ми, то тогава санкцията на чл. 122, ал. 2 предл. второ от ЗИНЗС се прилага при условие, че не е установена собствеността върху тях. В случая обаче чрез приетите две служебни бележки е удостоверен по делото фактът на притежание от л.св. А. на един брой телевизор /от посочената марка/, позволена вещ, както и на вентилатора и машинката за подстригване, чието внасяне е надлежно разрешено предвид издаването на тези документи. Що се отнася до слушалките, то е удостоверено, че същите не да били на жалбоподателя, а на л.св. Калбурджиев, който ги е дал за ползване от А., но неспазване на вътрешните правила за размяна на вещи не съставлява основание за отнемане на вещта по реда на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо, заповедта е постановена при неправилно приложение на материалния закон и вън от принципа за пропорционалност, защото с нейното издаване се постига наказание, което не е предвидено в закон. Санкцията на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС не е последица от не спазване на реда за внасяне на вещите, а за нарушаване на забраната за държане на вещи, които не попадат в изчерпателния Списък или са с неустановена собственост. Доказателствата потвърждават принадлежността на четири от описаните в заповедта вещи като собствени на жалбоподателя, като четирите от тях са изрично включени в списъка, което сочи на неприложимо към случая на основанието както по чл. 122, ал. 2 предл. първо, така и на предложение второ от ЗИНЗС. Като е разпоредил с обжалваната заповед отнемане на собствени на жалбоподателя вещи и такива, чието ползавени е държане е разрешено, ответникът е нарушил закона, като го е приеложил неправилно, поради което и на основание чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС