Решение № 10085 от 27.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51044/2024 г.

№ 20241110151044 по описа за 2024 година Производството е по чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на “Водоснабдяване и канализация” ООД, подадена чрез адв. М. срещу С. Г. П., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 198, 13 евро / с левова равностойност 387, 51 лв./ –представляваща цена за доставена, отведена и пречистена вода до адрес ••••••••••, с аб. № ••••••• за периода от 12.12.2020 г. до 12.04.2024 г. и сума в размер на 37, 38 евро /с левова равностойност 47, 68 лв./ мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2021 г. до 29.05.2024 г. В исковата молба се твърди, че между страните са налице облигационни отношения по предоставяне на ВиК услуги, съгласно Общи условия, приети с Решение № ОУ 09/11.08.2014 г. на ДЕКВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и нализационни услуги. Твърди, че правоотношението е възникнало с присъединяване на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриване на партида с абонатен номер. Сочи, че в процесния период е доставил ВиК услуги до адреса, за чиято цена са издадени фактури. Потребителят ответник обаче не е заплатил дължимото в срок и е изпаднал в забава съгласно приетите Общи условия. Моли за уважаване на исковете. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от С. Г. П. чрез назначения му особен представител адв. Е. Ч., въпреки редовното връчване на книжа. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените субективно кумулативно съединени искове намират правната си квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процения обект, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота въз основа на изложените в исковата молба твърдения. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно правоотношение между страните. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата. По делото е приета като доказателство справка № 694073/23.05.2024 г., издадена от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 23.05.2024 г. по отношение на ответника С. Г. П.. Видно от справката под № 3 е вписан сключен на 22.11.2007 г. договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът в качеството му на купувач придобива поземлен имот – УПИ в •••••••••••••••••••••••, ведно с двуетажна масивна сграда. Под № 2 в справката е вписан сключеният договор за дарение на същия имот, по силата на който С. Г. П. и В. А. П. го даряват на Д. С. Г., като си запазват правото на собственост върху имота. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е посочено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Вписаните обстоятелства, касаещи вещноправния статут на недвижимите имоти, се отразяват в електронна партида със съдържанието по чл. 59-64 от ЗКИР, която се изготвя въз основа на съществуващите персонални партиди с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от АГКК – чл. 65, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗКИР актът се вписва по разпореждане на съдията по вписвания след извършване на проверка дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Съгласно чл. 93 от ЗКИР имотният регистър е публичен. С оглед на тези разпоредби следва да се приеме, че справката – разпечатка от информационната система на Службата по вписвания съставлява доказателство за вписването в имотния регистър на обстоятелствата п о чл. 3, ал. 2 от ЗКИР, касаещи вещноправния статут на имота - относно вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права / Решение № 2235 от 11.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 859/2024 г./. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че ответникът не е оспорил придобитото от него през 2007 г. право на собственост, нито, че след дарението на имота си е запазил вещното право на ползване. Ответникът не е навел никакви твърдения или оспорвания срещу установеното му качество на вещен ползвател. Не са представени и никакви доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства. Следователно така отразеното в справката относно придобиването на право на собственост върху имота от ответника и съществуването на това право в периода, за който се претендира от ответника вземане за незаплатена цена на доставена в имота вода, не е опровергано. Индиция за това, че ответникът е собственик, а впоследствие носител на вещното право на ползване на имота е и че същият е вписан като титуляр на партидата за имота, видно от представения от ищеца документ „Справка – извлечение“, в която са описани издадените фактури. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. С оглед изложените съображения и предвид обстоятелството, че по делото се събраха доказателства, че 02.10.2017 г. С. Г. П. и В. А. П. са се разпоредили с процесния имот, като са си запазили вещното право на ползване, то за периода от 12.12.2020 г. до 12.04.2024 г. вещните ползватели се легитимират като носители на качеството „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ДР ЗРВКУ, поради което е налице облигационно правоотношение между страните, а двамата потребители отговарят при равни квоти за заплащане на доставените услуги. Ответникът не оспорва нито доставеното количество ВиК услуги, нито цената им, поради което съдът намира, че с оглед представената справка за издадени фактури, ВиК операторът доказва, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което и му се дължи претендираната цена. Няма данни по делото, нито ответникът е направил възражения в смисъл, че е погасил претендираните вземания чрез плащане. Ответникът се легитимира като вещен ползвател на имота, заедно с В. А. П., поради което и по арг. чл. 30, ал. 2 ЗС, същият отговаря за заплащане на ½ от претенидраната главница. С оглед основателността на вземането за главницата и предвид чл. 33, ал. 2 от приетите като доказателство Общи условия, според който потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съдът намира искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за доказан по основание и размер. При анализ на цитираната разпоредба се налага изводът, че потребителят е длъжен да заплаща месечните сметки в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Доколкото ответникът отговаря за ½ от главницата, той отговаря и за ½ от лихвата. По разноските: При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски както следва: 400 лв. – заплатен адвокатско хонорар, 103 лв. – държавни такси и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за особен представител. Възнаграждението за особен представител не е изплатено, тъй като особеният представител не е извършил никакви действия по делото, поради което при поискаване се дължи възстановяване на сумата. С оглед изхода на производството на ищеца се дължи сумата от 128, 59 евро /251,5 лв./. Ответникът е представляван от особен представител и не му се дължат разноски. Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в