Решение № 20249 от 8.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 51501/2023 г.
Софийски районен съд08.11.2024 г.докладчик Виктория Марианова Станиславова
Диспозитив
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., срещу „В. Б“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува договорно правоотношение между В. И. Т., ЕГН ••••••••••, и „В. Б“ ЕАД, ЕИК, по Договор за предоставяне на интернет услуги с клиентски номер № /12.12.2022 г. ВРЪЩА искова молба вх. № 258023/18.09.2023 г. на В. И. Т., ЕГН ••••••••••, В ЧАСТТА, в която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „В. Б“ ЕАД, ЕИК, сумата в общ размер на 263, 12 лева – генерирани месечни такси по Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г. за доставка на интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г., като недопустима. ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., за осъждане на „В. Б“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, да му заплати, на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, сумата от 263, 12 лева – обезщетение за неизпълнение на Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г. за доставка на интернет и телевизия в размер на платените месечни вноски за интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2023 г. до окончателното плащане. ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., за осъждане на „В. Б“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, да му заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, сумата от 263, 12 лева, представляваща платена на отпаднало основание сума за месечни вноски за интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г. по Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2023 г. до окончателното плащане. ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., за осъждане на „В. Б“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, да му заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 263, 12 лева, представляваща платена при липса на основание сума за месечни вноски за интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г. по Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2023 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „В. Б“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50, 00 лева – разноски в производството по гр. д. № 51501/2023 г. на СРС, 29 състав. ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., ДА ЗАПЛАТИ на „В. Б“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 75, 00 лева – разноски в производството по гр. д. № 51501/2023 г. на СРС, 29 състав. РЕШЕНИЕТО в частта, в която е върната исковата молба, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция". Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 258023/18.09.2023 г. на В. И. Т., ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. №, ет., срещу „В. Б“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. №, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: за признаване за установено в отношенията между страните, че помежду им не съществува облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г., и за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника заплащане на сумата в общ размер на 263, 12 лева – генерирани месечни такси по Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г. за доставка на интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г., както и иск с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 263, 12 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г. в размер, съответен на платените месечни вноски за интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г., а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – като платени на отпаднало основание, евентуално иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – като платени при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.09.2023 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на цифрова телевизия и интернет услуга, предоставяна от страна на ответника по силата на сключен помежду им Договор № /12.12.2022 г. Поддържа, че услугата е била заявена за предоставяне посредством оптична свързаност на адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „проф. №, ет., ателие. През м. януари 2023 г. технически лица, представители на ответника, посетили посочения адрес, при което установили, че на този адрес няма оптична свързаност. При разговори по телефона с представители на ответника ищецът бил уведомен, че единствената възможност за предоставяне на телевизия и интернет по сключения договор е да се монтира сателитна чиния на балкона на имота му. Ищецът отказал монтирането на такава, тъй като, от една страна, това не съответствала на предварителната му уговорка с ответното дружество, а от друга страна – сателитната чиния била с огромни размери и закривала разкриващата се от балкона му панорамна гледка, поради което не била вариант за него. Техническите лица насочили ищеца към магазин на „В.“. През м. януари 2023 г. ищецът посетил магазин на „В.“ в „Парк център“ в гр. София, при което му било обяснено, че ответникът следва да направи разходи за изграждането на оптична свързаност на адреса на ищеца, които не желае да стори, тъй като адресът, на който ще се предоставя услугата, е само за един потребител и за дружеството не е изгодно. Впоследствие, ищецът провел телефонен разговор с представители на контактния център на ответника, които му обяснили, че ако желае да прекрати договора си, следва да заплати таксите за 24 месеца за целия срок на договора. Предвид липсата на техническа възможност за предоставяне на услугите интернет и телевизия на посочения адрес, на 16.09.2023 г. в писмена форма ищецът уведомил чрез имейл ответника, че разваля сключения между тях Договор № /12.12.2022 г. поради неизпълнение от страна на ответника да предостави уговорените услуги чрез оптична свързаност. Ищецът счита, че направените от него изявления в телефонен разговор и при личните му посещения в магазини на „В.“ през м. януари 2023 г. имат характер на рекламация по отношение на липсата на техническа възможност за предоставяне на услугите телевизия и интернет на посочения адрес в кв. Драгалевци, като за периода от подписване на договора до момента нито веднъж представител на ответника не осъществил комуникация с ищеца, за да предложи алтернативен вариант. От м. януари 2023 г. до датата на настоящата искова молба, ищецът регулярно заплащал месечни такси за телевизия и интернет в размер на по 32, 89 лева, равняващи се до момента на подаване на исковата молба на общо 263, 12 лева, без да получава услугите телевизия и интернет, поради виновно неизпълнение на договора от страна на ответника и липсата на желание и техническа възможност да изпълни точно задълженията си за предоставяне на телевизия и интернет с оптична свързаност, за което ищецът твърди, че е имал изрична уговорка със служители в магазин на „В.“ към датата на подписване на договора. Същевременно, ответното дружество не приемало направеното от ищеца изявление за разваляне договора поради неизпълнение от страна на ответника и изпращало на ищеца информация за налични фактури и генерирани на негово име задължения. Поддържа, че това обстоятелство обосновава правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Излага доводи, че има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП, а ответникът – качеството на „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ПЗР на ЗЗП. Поддържа, че съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗП, търговецът предоставя на потребителя услуга, която съответства на договора за предоставяне на услуги. Съгласно чл. 123 ал. 3 ЗЗП, когато изпълнението на услугата в съответствие с договора не е възможно напълно или частично, или е незаконно, или би причинило непропорционални разходи за търговеца, потребителят има право на намаляване на цената при частично изпълнение на услугата, или да развали договора. Поддържа, че с оглед отказа на търговеца да преустанови генерирането на месечни такси за интернет и телевизия в размер на по 32, 89 лева месечно, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на исковите претенции пред съд, доколкото ответникът издавал регулярни месечни фактури и генерирал изискуеми задължения. Излага твърдения, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор/търговец при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „В. Б“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Признава, че между него и ищеца В. И. Т. е сключен Договор за електронни услуги № /12.12.2022 г. с клиентски номер. за телевизионна услуга с абонаментен план „V TV 2L“, както и интернет услуга с абонаментен план „М М” с начална дата 12.12.2022 г. и съответно крайна дата 12.12.2024 г. Излага твърдения, че в момента на сключване на договора, като адрес за предоставяне на услугите е заявен адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „проф., №, ет., ап. 1. След предварителна уговорка, през м. януари 2023 г., посоченият адрес е бил посетен от служители на „В. Б“ ЕАД за свързване и инсталиране на услугите, за които е сключен договорът. При посещението на посочения адрес служители на „В. Б“ ЕАД разбрали, че клиентът желае услугите да му бъдат предоставени чрез оптична свързаност, каквато е констатирано, че на въпросния адрес няма и технически е невъзможно да бъде направена инсталация на услугите по свързаност. На потребителя било разяснено, че услугите могат да бъдат инсталирани посредством сателитна свързаност, но последният отказал подобно свързване, тъй като не желаел да се дупчат стените на имота му и да се прокарва окабеляване, както и да се монтира сателитна чиния, без наличието на които ответникът нямал възможност да инсталира уговорените услуги. Ответникът поддържа, че предвид отказа на клиента услугите да бъдат инсталирани по единствената за адреса възможност – сателитна свързаност, договорът не е влязъл в сила, доколкото е отпаднал предметът, за който е бил сключен. С оглед на последното договорът не е произвел никакво правно действие и не са начислявани суми/месечни такси по него. Излага твърдения, че по клиентски номер №. между същите страни има сключен втори договор, за други услуги, с други абонаментни планове, на друг адрес, от друга дата, а именно: Договор за електронни услуги № /23.07.2022 г. с клиентски номер. за телевизионна услуга с абонаментен план „EON FULL“, както и интернет услуга с абонаментен план „VCOM FiberNet 100” с начална дата 23.07.2022 г. и съответно крайна дата 23.07.2024 г. с посочен в него адрес за предоставяне на услугите: гр. София, кв., ул., бл., вх., ет., ап.. По този договор услугите били предоставяни от страна на „В. Б“ ЕАД и същите били реално потребявани от ищеца, за което съответно били начислявани месечни абонаменти/суми и издавани фактури. Ответникът твърди, че към настоящия момент предоставянето на услугите по Договор № /23.07.2022 г. е преустановено поради неплатени задължения от страна на клиента. Поддържа, че посочените в исковата молба като платени месечни такси в размер на по 32, 89 лева, равняващи се на общо 263, 12 лева, са начислени по Договор за електронни услуги № /23.07.2022 г. с клиентски номер., а не по другия сключен между страните договор за електронни услуги № /12.12.2022 г. с клиентски номер.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В уточнителна молба от 30.05.2024 г. ( л. 84-85), докладвана в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът заявява, че при подписване на процесния договор с дата 12.12.2022 г. от служителка на ответника му е било обяснено, че последният има практика за приподписване на договора, когато клиентът желае да смени адреса на предоставяне на услугите. Поради това, намира за неоснователни твърденията на ответното дружество, че договорът от 12.12.2022 г. е нов договор, тъй като същият по съдържание и предмет съвпадал с предходния сключен договор – договор за електронни услуги № /23.07.2022 г., с клиентски номер №., с начална дата 23.07.2022 г. и адрес: гр. София, бул., вх., ет., ап.. Излага доводи, че клиентският номер е един и същ, тъй като изричното му искане било услугата да бъде преместена на новия адрес в гр. София, кв. „Драгалевци“, тъй като той не използвал същата на адреса в гр. София, бул.. При тези съображения счита, че ответникът го е въвел в заблуждение при сключването на договора и неправомерно е събирал ежемесечно посочените и платени от ищеца такси в общ размер на 263, 12 лева. В случай, че съдът приеме, че договорът с начална дата 23.07.2022 г. не е за адреса в кв. Драгалевци, заявява, че желае да упражни правото си на разваляне на същия, в качеството си на потребител. Поддържа, че ответникът не му е предоставил информация за правото на отказ от договора, поради което за него се е породило право да се откаже от договорите. Излага доводи, че е налице нелоялна търговска практика от страна на ответното дружество относно предоставянето на ищеца на информация, че е необходимо сключването на нов договор, за да бъде преместена услугата му на друг адрес. Твърди, че в договора са налице неравноправни клаузи. Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е представен и приет като писмено доказателство документ, наименуван „Заявление/Договор вх. № /12.12.2022 г. /л. 16-21 и л. 47-52/, в който е обективирано споразумение между „В. Б“ ЕАД и В. И. Т. за предоставяне на избрана от абоната нова услуга по оферта „Комбинирай и спести“, а именно интернет услуга „М M“ и телевизионна услуга „V TV 2L“. Видно от отбелязаното в документа адресът на предоставяне на избраните услуги е гр. София, ж. к. „Драгалевци“, ул.. №, ет., ап. 1, като в графа „Условия за плащане“ е посочено, че клиентът желае услугите по споразумението да се включат в обща сметка по абонатен №. /посочен и като клиентски номер/. Споразумението е сключено за срок от 2 години – от 12.12.2022 г. до 12.12.2024 г. Документът е саморъчно подписан от ищеца, чийто подпис не се оспорва в процеса. По делото е представен и приет като писмено доказателство документ, наименуван „Резюме на договор № /12.12.2022 г.“ /л. 13/, в който са описани съществените елементи на посочения договор, както следва: услуги и оборудване: 1./ интернет услуга на абонаментен план „М M“ – 1 бр., при месечен абонамент: промоционален за първите 4 месеца – по 0, 49 лева, и промоционален след първите 4 месеца до края на срока на договора – 16, 49 лева; 2./ телевизионна услуга „V TV 2L“, при месечен абонамент: промоционален за първите 4 месеца – 0, 48 лева, и промоционален след първите 4 месеца до края на срока на договора – 14, 48 лева; допълнителен приемник – 1 бр. за 0, 00 лева. По делото е представен и приет като писмено доказателство документ, наименуван „Резюме на договор № /23.07.2022 г.“ /л.54-55/, в който са обективирани съществените елементи на посочения договор, както следва: услуги и оборудване: 1./ интернет услуга на абонаментен план FiberNet 100 – 1 бр., при месечен абонамент – промоционален за първите 24 месеца по 12, 80 лева и стандартен месечен по 37, 80 лева; 2./ телевизионна услуга EON FULL, при месечен абонамент – промоционален за първите 12 месеца – п., 20 лева, и промоционален след първите 12 месеца до края на договора – по 18, 10 лева. По делото е представен и приет като писмено доказателство Констативен протокол за предоставяне на VCOM IPTV/FTTx услуга от 28.07.2022 г. /л. 56/, видно от който, на посочената дата, в присъствието на потребителя В. Т. /за който е положен подпис, неоспорен в процеса/, е осъществена оптична свързаност на услугата VCOM FiberNet 100 на следния адрес: гр. София, ж. к., бл., вх., ет., ап.. По делото са представени и приети като доказателства, както следва: 1./ месечна сметка №./02.01.2023 г. – за сумата от 19, 00 лева с вкл. ДДС, включваща 10, 67 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL; 2./ месечна сметка № /01.02.2023 г. – за сумата от 96, 40 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL; 3./ фактура № /01.04.2023 г. – за сумата от 58, 68 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL; 4./ фактура № /01.05.2023 г. – за сумата от 78, 05 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL; 5./ фактура № /01.06.2023 г. – за сумата от 62, 20 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL; 6./ фактура № /01.07.2023 г. – за сумата от 60, 32 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL; 7./ фактура № /01.08.2023 г. – за сумата от 67, 98 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 17, 30 лева - EON FULL; 8./ фактура № /01.09.2023 г. – за сумата от 83, 30 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 15, 91 лева - EON FULL; 9./ фактура № /01.10.2023 г. – за сумата от 128, 12 лева с вкл. ДДС, включваща 11, 50 лева – интернет услуга план VCOM FiberNet 100, и 5, 16 лева - EON FULL. При анализ на така приетите месечни сметки и фактури, всяка една от които е издадена за клиентски №., съдът установи, че същите касаят начислени на ищеца суми за предоставени интернет услуга план VCOM FiberNet 100 и телевизионна услуга EON FULL, които са предмет на сключения между страните Договор № /23.07.2022 г. – което се потвърждава, освен от изричното посочване на тези услуги в издадените месечни фактури, но и от стойността на начислените суми, съответстващи на абонаментните планове именно по този договор /вкл. при съобразяване на обстоятелството дали са изтекли или не първите 12 месеца от неговото сключване, основание за начисляване на съответни суми по преференциални цени/. С доклада по делото, обективиран в определение № 23087/04.06.2024 г., и обявен за окончателен в откритото съдебно заседание, проведено на 10.07.2024 г., съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на Договор за електронни услуги № /12.12.2022 г. с клиентски номер. между ищеца и ответника с предмет телевизионна услуга с абонаментен план „V TV 2L“, както и интернет услуга с абонаментен план „М М” с начална дата 12.12.2022 г. и крайна дата 12.12.2024 г.; 2./ че по посочения договор от 12.12.2022 г. с адрес за предоставяне на услугите: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Проф. №, ет., ап.. ответникът не е предоставил на ищеца телевизия и интернет чрез оптична връзка поради техническа невъзможност да стори това по начин, различен от поставянето на сателитна чиния. По делото са представени и приети, както следва: 1./ Фактура № /01.06.2024 г. за сума от 659, 49 лева, в т. ч. 0, 77 лева – лихва за забавено плащане, 557, 53 лева – неустойки, 101, 19 лева – баланс от предходни периоди; 2./ кредитно известие № /30.04.2024 г.; 3./ кредитно известие № /10.06.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и осъдителни искове с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, в условията на евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че помежду им не съществува облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на интернет услуги с клиентски номер № /12.12.2022 г.: По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор № /12.12.2022 г., по силата на който ответникът „В. Б“ ЕАД е поел задължение да предостави на ищеца В. И. Т. услуга по оферта „Комбинирай и спести“, а именно интернет услуга „М M“ и телевизионна услуга „V TV 2L“. Посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин и от приетия по делото като писмено доказателство документ, наименуван „Заявление/Договор вх. № /12.12.2022 г. /л. 16-21 и л. 47-52/. От съдържанието на последния се установява, че заявеният от клиента адрес на предоставяне на избраните услуги е гр. София, ж. к. „Драгалевци“, ул.. №, ет., ап.. В графа „Условия за плащане“ е посочено, че клиентът желае услугите по споразумението да се включат в обща сметка по абонатен №. /посочен и като клиентски номер/. Споразумението е сключено за срок от 2 години – от 12.12.2022 г. до 12.12.2024 г. Документът е саморъчно подписан от ищеца, чийто подпис не се оспорва в процеса. Между страните не се спори, че ответникът не е изпълнил поетото по Договор № /12.12.2022 г. задължение за предоставяне на интернет услуга М M и телевизионна услуга V TV 2L, поради констатирана на адреса на предоставяне на услугите невъзможност за осъществяване на оптична свързаност и нарочно възражение на клиента срещу предоставяне на услугите, предмет на договора, посредством сателитна чиния, поставена на балкона на имота му. Видно от съдържанието на договор № /12.12.2022 г. е, че в него се съдържа клауза, съгласно която в случай, че няма техническа възможност за предоставяне на някоя от услугите, включени в оферта „Комбинирай и спести“, споразумението за оферта „Комбинирай и спести“ се прекратява, без някоя от страните да дължи неустойки на другата страна. При така уговореното между страните и безспорните между тях факти, че ответното дружество е констатирало техническа невъзможност да предостави услугите, предмет на сключения договор, на заявения адрес в гр. София, ж. к. „Драгалевци“, ул.. №, посредством оптична свързаност, при което ищецът е обективирал пред негови служители категоричен отказ такива да му бъдат предоставени по друг начин, съдът приема, че несъмнено договорната връзка помежду им е прекратена – за което свидетелства и представената от ответника извадка от вътрешната му система, удостоверяваща факта, че процесният договор се води анулиран. С оглед горното съдът намира за основателен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че помежду им не съществува облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на интернет услуги с клиентски номер № /12.12.2022 г. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника заплащане на сумата в общ размер на 263, 12 лева – генерирани месечни такси по Договор за предоставяне на интернет услуги с клиентски номер № /12.12.2022 г. в размер на по 32, 89 лева за доставка на интернет и телевизия за периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г. При съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства – месечна сметка №./02.01.2023 г., месечна сметка № /01.02.2023 г., фактура № /01.04.2023 г., фактура № /01.05.2023 г., фактура № /01.06.2023 г., фактура № /01.07.2023 г., фактура № /01.08.2023 г., фактура № /01.09.2023 г. и фактура № /01.10.2023 г., съдът установи, че по делото не се установява начисление на суми във връзка с Договор за предоставяне на интернет услуги с клиентски номер № /12.12.2022 г. С оглед на това и доколкото от ищеца не са претендирани извънсъдебно или съдебно суми във връзка с процесния договор от 12.12.2022 г. и с оглед на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на исковото производство през цялата висящност на спора, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца липсва правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск, поради което исковата молба подлежи на връщане в частта, с която се предявява този иск. В тази насока съдът намира за недоказани и неоснователни твърденията на ищеца, че договорът от 12.12.2022 г. е идентичен по съдържание и предмет с договора за електронни услуги № /23.07.2022 г. и че чрез неговото сключване се прекратява действието на предходния договор помежду им от 23.07.2022 г., тъй като услугите, предмет на последния, считано от подписване на договора от 12.12.2022 г., е следвало да се предоставят на новозаявения от клиента адрес. Тези твърдения на ищеца не се подкрепят от ангажирания по делото доказателствен материал. Същевременно, видно от съдържанието на двата договора е, че те имат разминавания в съществени техни елементи: 1./ различен предмет – по първия по време договор ответникът следва да предостави интернет услуга план VCOM FiberNet 100 и телевизионна услуга EON FULL, а по процесния – телевизионна услуга „V TV 2L“ и интернет услуга с абонаментен план „М М”; 2./ различни абонаментни планове и цени; 3./ различен адрес на предоставяне. Поради това настоящият съдебен състав счита за несъстоятелни и некореспондиращи с доказателствения материал по делото твърденията на ищеца, че чрез договора от 12.12.2022 г. единствено се променя адресът за предоставяне на услугите, предмет на договора от 31.07.2022 г. Същевременно, видно от отбелязването в графа „Условия за плащане“ е, че клиентът сам е заявил услугите по договора от 12.12.2022 г. да бъдат включени в обща сметка за съществуващия вече при ответното дружество негов клиентски номер., което изключва твърденията му, че не е бил наясно какви задължения подлежат на начисляване по посочения номер. С оглед изводите на съда, че договорът от 31.07.2022 г. е отделен и самостоятелен източник на договорна връзка между страните по делото и при липса на искания във връзка с него в сезиращата съда искова молба, не подлежат на разглеждане последващите такива на ищеца във връзка с този договор, вкл. относно упражняването на правото на клиента да развали същия, което право не подлежи на разваляне по съдебен ред. По иска с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В конкретния случай ищецът търси обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на неизпълнението на ответника да му предостави уговорените услуги в размер, съответен на платени от него месечни вноски по неизпълнения договор. Ето защо, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД. По предявения иск с правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е претърпял вреди вследствие на неизпълнението на задълженията на ответника по договор за електронни услуги № /12.12.2022 г., както и техния размер. В тежест на ответника е да установи, че договор за електронни услуги № /12.12.2022 г. не е изпълнен по обективни причини. В случая, по делото не са представени доказателства за реалното настъпване на вреди в патримониума на ищеца, поради което съдът приема, че такива не са установени и съответно не е възникнало право на обезщетение. В тази насока следва да се посочи, че представените по делото фактури за начислени на ищеца суми в периода 01.01.2023 г. – 30.09.2023 г., от една страна, не установяват факта на извършено плащане по тях, а от друга страна, при вече изложените по-горе мотиви, съдът приема, че същите касаят задължения на ищеца по сключен между страните договор от 31.07.2022 г., облигационните отношения във връзка с който не са включени в предмета на настоящото дело. В допълнение следва да се посочи, че начислените по представените фактури суми не кореспондират с размерите на твърдените от ищеца месечни вноски по Договор за предоставяне на интернет услуги № /12.12.2022 г. Отделно от това, съобразно уговореното в процесния договор дължимите за първите 4 месеца от сключването му преференциални цени са съответно 0, 49 лева за интернет услуга с абонаментен план „М М” и 0, 48 лева за телевизионна услуга „V TV 2L“, а за срока след изтичане на 4-те месеца до края на договора – съответно 16, 49 лева за интернета услугата и 14, 48 лева за телевизионната услуга. Следователно, при аритметични изчисления абонаментните вноски за процесния период биха били в размер, значително по- нисък от този по представените по делото фактури. С оглед изложеното искът по чл. 82, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне. По евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД: Поради сбъдването на вътрешно процесуалното условие за отхвърляне на предявения иск за вреди, съдът следва да разгледа предявените евентуални искове. В тежест на ищеца е да установи, че е заплатил на ответника сума в общ размер от 263, 12 лева без основание, респективно на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи валидно правно основание за получаването, съответно за задържане на полученото, респ. че получените суми са такива в изпълнение на задължения по Договор за електронни услуги № /23.07.2022 г. По делото не са представени доказателства, че ищецът е заплатил на ответника сума от 263, 12 лева, поради което не е доказано обедняване на ищеца и обогатяване на ответника и предявените исковете следва да бъдат отхвърлени. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва разноски в размер на 100 лева държавна такса (платежни нареждания на лист 28 и 29) и 250 лева адвокатско възнаграждение (платежно нареждане на лист 30 по делото), или общо 350 лева. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 100 лева. Съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 50, 00 лева, а на ответника – 75, 00 лева. Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав