Решение № 170 от 6.7.2021 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 176/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Делото е образувано по касационна жалба от „Т.Ш.” ЕООД, с ЕИК 203500952, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат М.К., •••, срещу Решение № 260076/02.04.2021 г., постановено по административнонаказателно дело ( АНД ) № 951/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление ( НП ) № 10-0001056/20.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. С посоченото наказателно постановление на дружеството на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност ( ЗТМТМ ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление. В съдебното заседание по делото адвокат М.К. поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство. Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Мария Гогова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор ът дава заключение за неоснователност на жалба та. Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на въззивно обжалване е НП № 10-0001056/20.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, с което на „Т.Ш.” ЕООД, с ЕИК 203500952, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева за това, че от 10.07.2017 г. и към 16.03.2020 г. ползва предоставената от к.т., гражданин на Република Северна Македония, роден на ••• г., работна сила без за същия да е разрешен достъп до пазара на труда. Съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 21.02.2020 г. и 16.03.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда”– гр. Кюстендил извършили проверка по документи на „Т.Ш.” ЕООД по спазване на изискванията на ЗТМТМ. При проверката е установено, че дружеството е сключило Трудов договор № 022/10.07.2017 г. с к.т. – гражданин на Република Северна Македония, за длъжността „технически изпълнител ”, и ползва предоставената от него работна сила, без същия да има право на достъп до пазара на труда. Видно от писмо с рег. № 536700-466/05.03.2020 г. от началника на група „Миграция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи ( ОД на МВР ) – Кюстендил, к.т. няма разрешен статут на пребиваване в Република България. В писмо с рег. № 10-10-1671/18.03.2020 г. от зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е посочено, че за к.т. не е даван достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като нает по трудово правоотношение в „Т.Ш.” ЕООД на основание чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист, и същият не е регистриран за извършване на краткострочна заетост без разрешение за работа. До дружеството е отправена покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), получена на 23.03.2020 г. от А С С, надлежно упълномощена. Видно от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Томислав Тасевски от 24.04.2015 г., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Т.Ш.” ЕООД, същият е упълномощил А С С да представлява дружеството пред държавните учреждения, като подписва, подава и получава документи и книжа, без право да получава и подписва актове за установяване на административни нарушения и наказателн и постановления, като това право е ограничено само до данъчните органи и администрация и общинските служби. На посочените в поканата дата и час за съставянето на акта не се е явил представител на дружеството и това обстоятелство е отразено в протокол от 03.04.2021 г. На същата дата срещу „Т.Ш.” ЕООД е съставен АУАН № 10-0001056/03.04.2020 г. за нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Актът е изпратен на дружеството по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка и е получен на 24.04.2020 г. от А С. Освен това на 27.04.2020 г. на таблото за обявления и на официалната интернет страница на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил е поставено съобщение за съставянето на акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано. В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационн о основани е настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно. Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на „ Т.Ш.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове и от компетентни органи. Видно от доказателствата по административн онаказателата преписка, нарушението е открито при извършване на проверка по документи на 21.02.2020 г. и 16.03.2020 г. Процесният АУАН е съставен на 03.04.2020 г., т. е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на процедурата по съставянето и връчването на процесния АУАН. Специална та норма на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и за неговото съставяне. За последното, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ, намират приложение правилата на чл. 40 от ЗАНН. В случая а ктосъставителят е спазил нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изпращайки покана до управителя на дружеството за явяване за съставяне на акта, която покана е получена редовно от пълномощника А С. Поради неявяване то на управителя на дружеството, респ. надлежно упълномощен негов представител за съставяне на акта, последният правилно е съставен в негово отсъствие. Връчването на акта е дължимо по правилата на чл. 79, ал. 2 и 3 от ЗТМТМ. Не е било възможно лично връчване на процесния АУАН на Томислав Тасевски, като законен представител на дружеството, тъй като същият не е намерен на адреса на управление на същото, а неговият личен адрес е извън пределите на страната. Не е било възможно връчване на процесния АУАН и на А С, тъй като тя не е упълномощена за това. Поради липсата на друга възможност за връчване, правилно е предприето изпращане на акта по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка чрез „Бълга р ски пощи ” Е АД. За редовността на връчването важат Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи ” Е АД (Общите условия) във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за пощенските услуги. Нормата на чл. 44, б. „в ” от Общите условия предвижда пратките до юридически лица да се доставят на посочения адрес в деловодството или на упълномощен служител. В случая актът е връчен на адреса на управление на дружеството на упълномощено лице, което по функции се приравнява на упълномощен служител на дружеството по смисъла на чл. 44, б. „в ” от Общите условия. За връчването на АУАН по пощата не е необходимо изрично пълномощно, за разлика от връчването по чл. 79, ал. 2, пр. 1 от ЗТМТМ. Връчването на процесния АУАН е осъществено редовно по пощата, поради което не е било дължимо връчване чрез таблото за обявление и на официалната интернет страница на органа. Предприетите от органа действия в повече от необходимото не опорочават процедурата, тъй като следват редовното връчване на АУАН и не водят до изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Правилен е и изводът на районния съд за доказано нарушение. От приетите като доказателства по делото трудов договор, допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2020 г. и разчетно-платежни ведомости се установява факта на предоставяне на работна сила от к.т.. Видно от писмо с рег. № 536700-466/05.03.2020 г. от началника на група „Миграция” при ОД на МВР – Кюстендил, к.т. няма разрешен статут на пребиваване в Република България. Съгласно писмо с рег. № 10-10-1671/18.03.2020 г. от зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за Тасевски не е даван достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като нает по трудово правоотношение в „Т.Ш.” ЕООД на основание чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист, и същият не е регистриран за извършване на краткострочна заетост без разрешение за работа. Налице е нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за което правилно е ангажирана отговорността на „Т.Ш.” ЕООД. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Осъждането на „Т.Ш.” ЕООД да заплати на И зпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева е в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „Т.Ш.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът