Решение № 2342 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 595/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.45в, ал.5 от ЗУБ и е образувано по жалба на А. Ш., гражданин на РТ., срещу Решение №РПЗТ-26/04.05.2026г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. С оспореното решение на основание чл.45в, ал.1 във вр. с чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ жалбоподателят бил настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. В мотивите било изложено, че влязъл незаконно на територията на страната и направил опит за незаконно преминаване на нейната граница, както и че съществувала опасност да се укрие. Административният орган не бил обсъдил обстоятелства, че е член на опозиционна политическа партия и бил подложен на политически репресии от страна на т. власти. Именно поради това напуснал страната си и потърсил международна закрила в РБ. Това били обстоятелства от съществено значение при преценката дали да бъде задържан в помещение от затворен тип. В акта липсвали изложени факти, от които да се направи извод за установяване на реална и непосредствена опасност да се укрие, а били изложени общи и шаблонни твърдения, без анализ на индивидуалното поведение на лицето, личните му характеристики и конкретните обстоятелства по случая. Самото незаконно влизане в страната не било достатъчно основание за настаняването в помещение от затворен тип, а това и било обичаен факт за лицата, търсещи закрила. Настаняването му в това помещение било тежка ограничителна мярка, засягаща основното право на свобода, и трябвало да се прилага като крайна мярка. Не били обсъдени възможности за прилагане на по-леки мерки. Нямало доказателства, че се е укривал от властите или осуетява производството по международна закрила. Тъй като напуснал [държава] поради опасения за политическо преследване, с това се обяснявало незаконното преминаване на границата и търсенето на международна закрила. Заявил желанието си закрила и съдействал на органите, а от органа липсвало индивидуална преценка на случая. Иска съдът да отмени оспореното решение и да разпореди освобождаването му от помещението от затворен тип, като разпореди и преместване в помещение от отворен тип. Ответната страна – Председател ДАБ, чрез упълномощен представител, изразява становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С молба рег.№УП-18060/04.05.2026г. по описа на ДАБ А. Ш. е поискал международна закрила, като е регистриран като лице, търсещо закрила В РБългария, и с Решение №РПЗТ-26/04.05.2026г. на Председател ДАБ, издадено на основание чл. чл.45в, ал.1 във вр. с чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ, е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила. В мотивите на оспореното решение се сочи Писмо вх.№КП-04-2528/29.04.2026г. на ГД ГП – л.18 от делото, с което е предоставена информация, че на 25.04.2026г. на ГП [област]-Г. е установен товарен автомобил, в чието товарно помещение са открити двама чужденци – без документи за самоличност, от които единият се представил като А. Ш., роден на [дата]. в [държава]. При задържането заявил, че е избягал от затвор в [държава], но по данни от Д МОС МВР двете лица се издирвали за трафик на наркотици. Поради това и като приел информацията, съдържаща се в писмото, Председател ДАБ счел, че чужденецът, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие. Изрично в оспореното решение Председател ДАБ сочи, че е постановено след анализа на наличната информация за лицето и цялостното му поведение, като счита, че има опасност чуждият гражданин да се укрие. В оспореното решение е изследвано и прието, че жалбоподателят не принадлежи към уязвима група по смисъла на ЗУБ, както и не е заявил наличие на семейни връзки на територията на РБългария и не е приложим принципът за запазване на целостта на семейството. Спрямо А. Ш. е приложена принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход - РТ." по ЗЧРБ, което се установява от представената в преписката Заповед №5403 ПАМ – 88/25.04.2026г. – л.35 от делото. Представена е и съставената на 04.05.2026г. Декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ – л.22. На 04.05.2026г. е връчена покана за интервю, което е проведено на 14.05.2026г. – Протокол рег.№УП-18060/14.05.2026г., видно от който на жалбоподателя е даден срок до 19.05.2026г. да представи пред органите членска партийна карта. Същата е представена в препис по делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.45в, ал.5 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, определен в разпоредбата на чл.45в, ал.1 от ЗУБ – Председател ДАБ, като актът отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.45в, ал.3 от ЗУБ. В същия се съдържат фактически и правни основания за издаването му, като така мотивите на решението възпроизвеждат конкретните обстоятелства, въз основа на които са установени действия и/или поведение, възприети като основание да се приеме, че е налице опасност лицето да се укрие. В случая следва да се има предвид и Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, тъй като административният орган е посочил в мотивите на решението, че фактическите данни, въз основа на които е приел наличието на основанието по чл.45б, ал.1, т. 2 от ЗУБ, се съдържат в постъпилото Писмо вх.№КП-04-2528/29.04.2026г. на ГД ГП, представено с преписката по делото. Съгласно чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ, когато има опасност чужденецът да се укрие и не може да бъде ефективно приложена мярката по чл.45а, то след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип. В случая правилно Председател ДАБ е преценил установените факти, че А. Ш. не само е влязъл незаконно на територията на [държава], не е подал молба за международна закрила, но и това, че е задържан при опит да напусне незаконно територията на страната на 25.04.2026г. Освен това е отчетено, че при влизането си на територията на страната от А.Ш. не е подадена молба за закрила, а това е станало едва след като е наложен ПАМ. Именно поради тези обстоятелства се явява обоснован изводът на административния орган, че може да се предположи, че подаването на молба за международна закрила от лицето е само и с цел осуетяване на процеса по изпълнение на наложената му ПАМ. В този смисъл се явяват доказани предпоставките по чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ за издаване на решението, като се има предвид и че е заявено, че лицето е избягало от затвор в [държава], а по данни от Дирекция МОС се издирва за трафик на наркотици. В този смисъл не се установява допуснато нарушение и при прилагане на материалния закон, както и в преценката на административния орган за наличие на основанията за прилагане на мярката по чл. 45б от ЗУБ. Отделно от изложеното следва да се има предвид, че оспореният акт е относно временна мярка, имаща за основна цел "своевременно разглеждане на молбата за международна закрила", но при гаранции за предотвратяване опасността чужденецът да се укрие и невъзможността да бъдат установени фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна защита. Принудителната мярка е наложена при спазване на административно -производствените правила, въз основа на обективен анализ на релевантните фактически обстоятелства в контекста и на предоставената информация от ГД ГП, като няма формиран спор, че жалбоподателят е задържан при опит да напусне границите на РБългария и че едва след задържането си той е подал молба за международна закрила. Изводът на административния орган в решението е обоснован и съответстващ на индивидуалната преценка на относимите обстоятелства, а и на основната цел на закона – осигуряване на правни и процедурни гаранции на търсещите закрила чужди граждани. В конкретния случай са налице предпоставките по чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ и спрямо жалбоподателя следва да бъде приложена, предвидената в чл.45б от ЗУБ временна мярка – настаняване в помещение от затворен тип за възможно най-кратък срок до отпадане на основанието по чл.45б, ал.1 от ЗУБ. Така определената мярка и ограниченията, свързани с прилагането ѝ са пропорционални на засегнатите права и интереси на жалбоподателя, доколкото имат временен характер, който е обезпечен с нормативно предвидено периодично преразглеждане наличието на основанието по чл.45б, ал.1 от ЗУБ по реда на чл.45г, ал.2 – 3 от ЗУБ. Срокът, за който се налага мярката по чл.45б, ал.1 от ЗУБ, е уреден по идентичен начин в съюзното и националното законодателство. Съгласно чл.45б, ал.1 от ЗУБ настаняването е за възможно най-кратък срок, като нормата на чл.45г, ал.1 от ЗУБ предвижда, че настаняването в център от затворен тип продължава до отпадане на съответното основание по чл.45б, ал.1. По силата на чл.9, пар.1 от Директива 2013/33/ЕС кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава, само докато са приложими основанията, предвидени в чл.8, пар.3 от Директивата. Съгласно чл.45а от ЗУБ целта на мерките, прилагани спрямо чужденците, търсещи международна закрила, е своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или осигуряване участието на чужденеца в производството за закрила. Съвместното тълкуване на разпоредбите, уреждащи продължителността на мярката "за възможно най-кратък срок" по чл.45б, ал.1 във вр. с чл.45г, ал.1 от ЗУБ и по чл.9, пар.1 от Директива 2013/33/ЕС с тази на чл.45а от ЗУБ, уреждаща целта ѝ – за осигуряване на участие на чуждия гражданин в производството за закрила, навежда на извод, че начинът, по който е формулиран диспозитивът на оспореното решение "до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила" не е в нарушение на съюзните норми. След като крайният срок и в двата случая е определен като такъв, докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС" (чл. 9, пар. 1 от директивата), респ. "до отпадане на съответното основание по чл.45б, ал.1" ( чл. 45 г, ал. 1 от ЗУБ), то не е налице накърняване на основни права и свободи на лицето. Допълнителни гаранции в тази насока са задълженията, уредени в чл.45г, ал.2 от ЗУБ за ежемесечна проверка за наличие на основанията за настаняване по чл.45б, ал.1 от ЗУБ, както и по чл.45г, ал.3 от ЗУБ за преразглеждане на решението за настаняване от страна на председателя на ДАБ, което може да се извърши, освен служебно, и по искане на чужденеца, търсещ международна закрил. Мотивиран така, съдът