Решение № 1288 от 10.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 396/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 - ЧЛ.273 ОТ ГПК. С Решение № 6033 от 24.11.2023 г., постановено по гр. д. № 8956/2022 г. по описа на СГС, ГК, I-22 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. П. З., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Л. М. Г., срещу Ю. Я. П., ЕГН ••••••••••, иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за независимите оценители (ЗНО), за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, вследствие на предоставена от ответника, по изп. дело № 9678/2016 г. по описа на ЧСИ - Н. М., занижена оценка на недвижимия имот на ищеца - Поземлен имот - УПИ с кад. № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „•••” № •, представляваща непозволено увреждане. Отхвърлен е и предявеният от Р. П. З., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Л. М. Г., срещу ЧСИ - Н. Л. М., рег. № ••• от Регистъра на КЧСИ, чрез адв. А. В., евентуално съединен иск с пр. осн. чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение на причинени на имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 9678/2016 г. по описа на ЧСИ - Н. М., довело до продажбата на публична продан на недвижимия имот на ищеца - Поземлен имот - УПИ с кад. № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „•••“ № •. Ищецът е осъден да заплати на ответника ЧСИ - Н. Л. М., рег. № ••• от Регистъра на КЧСИ, сумата от 1 580 лева – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на втория ответник - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113. Срещу така постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца Р. П. З., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Л. М. Г.. Излагат се съображения, че решението е неправилно и несправедливо, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (погрешна оценка на доказателствата по делото). В мотивите на обжалваното решение не са коментирани в цялост аргументите, изложени в писмената защита. Този пропуск сам по себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т.1 и 2 от въззивната жалба). В т.3 от въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд в съдебно заседание от 14.11.2023 г. е дал 10-дневен срок за писмени бележки (защита), след като е прекъснал пледоарията на пълномощника на жалбоподателя адв. Г.. След като протоколът от съдебното заседание е бил публикуван, е било установено, че в него липсват както думите на съдията, с които е прекъснал пледоарията, така и думите му, с които се дава 10-дневен срок за писмени бележки (защита). В обжалваното решение съдия Ш. не е коментирал в цялост аргументите на защитата на ищеца (в 8 точки), които са били изложени в писмената защита с вх. № 109065/22.11.2023 г. по описа на СГС. Този пропуск сам по себе си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В т.4 от въззивната жалба се претендира на основание чл. 260, т. 3 от ГПК като порочност на обжалваното решение това, че по делото има данни за нарушена тайна на съвещание по чл. 21 от ГПК във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗСВ, както и това, че обжалваното Решение не е връчено по правилата на ГПК по нито един от способите по чл. 38, ал. 2 - чрез ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или чрез Системата за сигурно електронно връчване. Обжалваното решение № 6033/24.11.2023 г. е било изпратено на дата 24.11.2023 г. в 10: 25 часа по електронната поща на адв. Г. като неподписан WORD файл, независимо, че адв. Г. не е давал своето съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ГПК актовете на съда да му бъдат връчвани на е-мейл адрес. От друга страна, в електронната папка на делото е посочено, че съдията С. И. Ш. е подписал обжалваното решение на 24.11.2023 г. в 10: 22: 56 часа. Излагат се в същата точка и доводи, че е налице нищожност на обжалваното решение, тъй като е физически невъзможно да има такъв синхрон между съдия и съдебен деловодител, при който съдията подписва в ЕИСС/ЕПЕП съдебно решение в 10: 22: 56 часа, а съдебният деловодител да може да напише текст на е-мейл съобщение, да прикачи WORD файл и да го изпрати на е-мейл: •••@abv.bg, където съобщението е било получено в 10: 25 часа. Поради това са налице основателни съмнения, че деловодителката на състава е разполагала с текста на съдебно решение с № 6033 от дата 24.11.2023 г. още преди то да е било подписано електронно от съдията в ЕИСС/ЕПЕП, дори след самото подписване, физически отнема време докато самото решение се отрази от системата на ЕИСС в ЕПЕП и със сигурност това няма как да стане за две минути. Налице е предварителен сговор за експресното връчване на обжалваното решение. В т.5 от въззивната жалба се твърди, че са неправилни изводите на съда на стр. 4 от обжалваното решение, че ищецът сам си е виновен за това, че в нарушение на своите задължения ЧСИ не е цитирал нормата на чл. 485 от ГПК в своето съобщение от дата 14.09.2017 г. до длъжника - ищец. Това правоприлагане на СГС е недопустимо, защото съдържанието на съобщенията в изпълнителното производство е нормативно определено. В т.6 и 12 от въззивната жалба се поддържа, че на стр. 5 от обжалваното решение съдът отсъжда, че ищецът носи вина за това, че не се е явил на 15.12.2017 г. за предявяване на оценката, като съдът не коментира неговите възражения в исковата молба, че законодателят, с промените от ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., изрично, точно и ясно е записал, че ЧСИ е длъжен да съобщи на страната заключението на вещото лице. Съответно, с това нарушение е било осуетено упражняването на най-важното право на ищеца - правото да оспори заключението на вещото лице и първи ответник - Ю. П.. Поддържа се в т.7 от въззивната жалба к а т о порочност на обжалваното решение това, че на стр. 6 от обжалваното решение съдът не е отчел и анализирал правилно факта, че в своето заключение вещото лице Т. ясно посочва при определяне на пазарната стойност се взимат предвид всички подобрения в имота, каквато се явява и процесната масивна ограда, т.е. ответникът П. очевидно не е спазил този принцип при оценяването на недвижимия имот и това е само една от причините за занижената пазарна оценка, която той е дал в изпълнителното дело и която е следвал о д а бъде обект на задълбочен анализ. В т.8 от въззивната жалба се твърди, че на стр. 7 от обжалваното решение съдът неглижира констатираното нарушение от страна на ЧСИ досежно обявата за публичната продан на имота, тъй като е нямало качени снимки. Логично е, щом ответникът П. е направил снимки при огледа на имота, ЧСИ да г и ползва за надлежното разгласяване на проданта и привличането на повече кандидат-купувачи, което не е било направено, защото имотът е бил предназначен за взискателя - св. М. В.. В т.9 от въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съдът коментира със снизходителност показанията на свидетеля В., като не излага доводи защо ги кредитира. В т.10 от въззивната жалба се претендира на осн. чл. 260, т. 3 от ГПК като порочност на обжалваното решение това, че на стр. 7 от него съдът не прави анализ на факта, че от девет публични продани насрочени за 12.06.2018 г. на този ден са били проведени само две, една от които е и процесната. Поставя се въпросът защо ЧСИ в седем други продани са решили да не рискуват законосъобразността на принудителното изпълнение, а ответникът ЧСИ на всяка цена е решил да обяви взискателя свидетеля в. за купувач. Съгласно т.11 от въззивната жалба на осн. чл. 260, т. 3 от ГПК се претендира като порочност на обжалваното решение това, че съдът отсъжда, че при проведения разпит по чл. 176 от ГПК на първия ответник Ю. П. не са налице признания на неизгодни за страната факти. Твърдението, че в откраднатия лаптоп е н а била цялата информация на ответника, е изцяло голословно и недоказано. Отговорът на ИМ е депозиран от П. на 26.10.2022 г.. а в процесното удостоверение от СДВР се сочи дата на издаване - 03.02.2022 г., което означава, че ответникът е разполагал с този документ и с този факт датата на изготвяне на отговора на ИМ, и въпреки това го представя в последното съдебно заседание - на 14.11.2023 г. Съдебният състав при СГС е отказалв да изведе естествени логически изводи за процесуалното поведение на ответника П.. В т.13 от въззивната жалба се твърди, че първоинстанцонният съд е е допуснал нарушение, тъй като изобщо не е анализирал факта, че ответникът П. е ограничил валидността на своето заключение до шест месеца, поради което преди последната публична продан (в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г.) ответникът ЧСИ е следвало да назначи нова оценка на имота по реда на чл. 485, ал. 1 от ГПК. Този очевидно незаконосъобразен пропуск на ЧСИ е в ущърб на ищеца (длъжник), е убягнал от вниманието на съда. В т.14 от жалбата се поддържа, че, решението е порочно, тъй както не става ясно въз основа на кои доказателства по делото съдът се е убедил, че последната публична продан, в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г., е била надлежно разгласена. В т.15 се твърди, че СГС не е изпълнил своето законово задължение по чл. 202 от ГПК - да обсъди заключението на вещото лице Т., заедно с другите доказателства по делото. При безспорно установената по делото занижена цена на имота на ищеца, съдът е следвало да уважи предявения иск срещу ответника П., тъй като с Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имот с № 73/21.04.2020 г. на Нотариус Б. П., почти две години, след възлагането на имота от дата 23.07.2018 г.) взискателят М. в. е продал закупените на публичната продан 1/3 ид. части на лицето Л. Л. Л. срещу продажна цена в размер на 35 000 хил. лева. В т. 16, 17 и 18 се твърди, че е налице порочност на обжалваното решение, тъй като ответникът Ю. П. е проявил груба небрежност по отношение на оценката си по изпълнителното дело и е наясно с факта, че посочените от инж. Б. Т. пазарни стойности на имота към дата 28.08.2017 г. са обосновани и подкрепени с убедителни пазарни аналози, които произхождат от извършена задълбочена проверка в Агенция по вписванията за наличие на осъществени сделки с подобни имоти. В т.19 до 22 от въззивната жалба се твърди неправилност на въззивното решение във връзка с действията на ЧСИ че новата начална цена се определя по реда на този закон ЗИД на ГПК (ДВ бр. 63 от 2017 г.), което обосновава извършване на нов оглед оглед и изготвяне на ново заключение за стойността на имота. Претендира се като порочност и това, че валидността на оценката на П. е изтекла към третата продан. Моли съда, да отмени Решение № 6033 от 24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 8956 / 2022 г. по описа СГС като неправилно и несправедливо, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответно да уважи исковата претенция - на първо място, срещу ответника П. и при условията на евентуалност - срещу ответника – ЧСИ Н. М.. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по главния иск Ю. Я. П., чрез адв. К. М. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кърниградска“ № 8, с който се оспорва същата. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като моли същото да бъде потвърдено изцяло. Поддържа се, че възраженията на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с непроизнасяне по всички аргументи в писмената защита и нарушена тайна на съвещание са неоснователни. Исковете срещу вещи лица оценители са отхвърляни, като е налице обширна и задължителна практика (напр. Определение № 1269/13.11.2013 г. по гр.д.№ 4487/2013 г. на ВКС, IV г.о.), според която оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан, а нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания. Това е така, защото не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Оценката служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена. Дадената от вещото лице оценка на недвижим имот е единствено негово субективно мнение/становище за пазарната му оценка, като различни вещи лица биха дали различни оценки, тъй като биха дали приоритет на едни или други обстоятелства, свързани с имота. Това обаче не е реалната пазарна оценка на имота, която може да бъде определена само при извършването на реална сделка, респ. реална публична продан. Когато имотът е продаден на надлежно проведена публична продан, какъвто е настоящият случай, постигнатата цена е пазарната цена на този имот и никой не може да оспорва размера й. Освен това в хода на първоинстанционното производство ищецът не е успял да докаже нито противоправно поведение от страна на ответника Ю. П. при изготвяне на оценката на недвижимия имот - предмет на публичната продан, нито това, че е претърпял конкретни вреди от изготвената оценка, нито пък причинно-следствена връзка между изготвената от вещото лице оценка на недвижимия имот и твърдените от ищеца вреди. Приетата по делото експертиза на вещо лице Б. Т., според която пазарната стойност на имота към момента на изготвената от ответника П. оценка е 105 786 лева не може да установи противоправно поведение от страна на ответника Ю. П. при изготвянето на оценката. Оценката на вещото лице представлява субективно мнение, становище, макар и експертно, за пазарната цена на един недвижим имот. Не е доказана и претърпяна вреда за ищеца, която според него се състои във факта, че е бил лишен от неговото право на собственост върху 1/3 ид.част от недвижимия имот и в настоящия исков процес претендира, че вредата се състои в пазарната стойност на имота, но към 23.08.2022 г. и присъждането на точно тази стойност от 35 000 лева в парично изражение би му позволила да изкупи 1/3 ид.част от недвижимия имот от настоящия собственик - Л. Л. Л.. Обосновава се с факта, че същата към момента води исков процес за делба на процесния недвижим имот, като неговият вероятен изход е изнасянето му на публична продан, при която ако ищецът разполага с претендираната сума, би могъл да изкупи обратно своите неправомерно отнети 1/3 ид.част от недвижимия имот. Твърдените вреди са предполагаеми, а не реални и доказани при условията на пълно и главно доказване. А ко жалбоподателят смята, че въпросните 1/3 ид.части от имота са му били отнети неправомерно, както е посочил и в исковата молба, той е имал правната възможност да атакува постановлението за възлагане, като посочи в какво се изразява тази неправомерност и да иска отмяната му. Публичната продан е обявена по предвидения в закона ред, изготвената от ответника Ю. П. оценка е била предявена на длъжника (ищец в настоящото производство), той се е запознал с нея и не я е оспорил и съответно не е поискал изготвянето на нова такава. Не е налице и причинно-следствена връзка, тъй като не става ясно как изготвянето на по-висока оценка на имота би предотвратило продажбата на идеалните части на ищеца. Ззадължението на вещото лице е да изготви реална оценка на имота, съобразена с всичките му характеристики, а не да посочи нереално висока цена, която да откаже всеки кандидат-купувач. При всички положения, причинно-следствена връзка между действията на ответника Ю. П. (дори и да бяха противоправни) и претендираното увреждане на ищеца (дори и да бе безспорен този факт), липсва. Претендират се разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по евентуално предявения иск Н. Л. М. (ЧСИ), чрез адв. А. В., с който я оспорва. Излага съображения, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че не отговаря на фактите изложеното в жалбата, че първоинстанционният съдебен състав не е обсъдил изложените в писмената защита на ищеца аргументи, което пък представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По своето същество въпросните аргументи се свеждат до твърдения, че в изпълнителното дело вещото лице неправилно е определило пазарната оценка за имота - тук първоинстанционният съд подробно е изложил мотиви защо експертната оценка е само подпомагаща дейността на съдебния изпълнител, че целта й е да ориентира изпълнителя за такава цена, която да даде възможност да се извърши проданта. Не е налице твърдяната порочност на решението за това, че съдебният изпълнител не бил цитирал нормата на чл. 485 от ГПК в свое съобщение от 14.09.2017 г. Измененията в чл. 485 от ГПК, извършени със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 86/2017 г., в сила от 31.10.2017 г., дават възможност за първи път по действащия ГПК всяка от страните по изпълнението да оспори оценката. Смисълът на преходната разпоредба на § 73 в ЗИД на ГПК е да се осигури възможност на страните по висящи изпълнителни производства да оспорят определената пазарна стойност на имота, с каквото процесуално право не са разполагали до този момент. Именно в съответствие с измененията на процесуалния закон съдебният изпълнител е и съобщил и предявил оценката на имота. Счита, че няма порочност на решението, изразяваща се в неглижиране на констатирано от съда нарушение на ЧСИ, досежно обявата за публична продан на имота, заради това, че нямало качени снимки на имота. Няма законово изискване, което да задължава съдебния изпълнител да прави снимки на обявения за публична продан имот. Не отговаря на фактите и твърдението във въззивната жалба, че съдът не бил анализирал валидността на експертната оценка, която била ограничена от вещото лице до шест месеца от изготвянето й. В съответствие с процесуалния закон съдебният изпълнител при втората публична продан е определил начална цена на имота, от която да започне наддаването - 90% от началната цена по първата продан. При втора публична продан не се прави нова оценка - началната цена по втората продан се определя като процент от началната цена по първата продан. Напълно голословно е и твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не бил обсъдил заключението на вещото лице. Неправилни са доводите на въззивника, че не се подкрепяло с доказателства уведомяването по телефон за новия час на публичната продан на 12.06.2018 г. Погрешно се сочи, че показанията на св. Х. не следва да се ценят, тъй като била служител на съдебния изпълнител и била заинтересована. Тя в действителност е служител към датата на провеждането на публичната продан, но при провеждането на разпита в о.с.з. на 02.05.2023 г. тя вече не е такъв. Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената от Р. П. З. въззивна жалба срещу Решение №6033 от 24.11.2023 г. по гр. д. №8956 по описа за 2022 година, постановено от Софийски градски съд, ГО 1-22 състав и да го потвърди като правилно, валидно и законосъобразно, постановено в съответствие е материалния и процесуалния закон. Претендира сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗНО, а в условията на евентуалност – с иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД. Ищецът Р. П. З. твърди, че първият ответник - инж. Ю. П., е бил вписан като независим оценител в КНОБ под peг. № 100101429. На 27.10.2016 г. ответникът ЧСИ е Н. М. образувал изпълнително дело срещу ищеца под № 9678/2016 г. по неговия опис. Взискател е М. В. В. - съпруг на сестрата на ищеца - Е. П. В.. По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено срещу притежаваните от ищеца 1/3 ид.ч. от неговия (тогава) Поземлен имот - УПИ с кадастрален № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „И.“ № •, и с площ по нот. акт от 1 220 м. На 23.08.2017 г. помощник ЧСИ М. Х. и инж. П. заедно са извършили опис на имота, за което е съставен протокол от същата дата. В протокола за опис не е бил посочен кадастралният идентификатор на имота - 48393.4988.1079. След проведения опис, оценителят – ответникът Ю. П. е съставил Доклад за извършена експертна оценка на недвижимия имот по изп. дело 9678/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М., който е бил депозиран на 04.09.2017 г. в кантората на ЧСИ с вх. № 093070). В доклада като ефективна дата на оценката е посочен 28.08.2017 г. Ответникът П. е определил пазарна стойност на целия недвижим имот от 1 220 м2 в размер на 56 565 лева, което се равнявало на 46, 36 лева на кв.м., съответно стойността на притежаваните тогава от ищеца 1/3 ид. части се равнява 18 855 лева. Ищецът твърди в исковата молба, че оценката е силно занижена, като излагат множество доводи в тази насока. Изрично соч и процесуални нарушения, като твърди освен това, че проданта е следвало да се обяви за нестанала поради сигнал за бомба и извеждане на служителите извън сградата на съда. Предявяват се при условията на обективно евентуално съединяване на искове, от които – главният иск е да бъде осъден ответника Ю. Я. П., да му заплати сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деликта - 28.08.2017 г., и представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди, вследствие на предоставена от ответника, по изп. дело № 9678/2016г. по описа на ЧСИ Н. М., занижена оценка на недвижимия имот на ищеца - Поземлен имот - УПИ с кад. № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „•••” № •, основана на непозволено увреждане. При условията на евентуалност, в случай че се отхвърли първата претенция, се иска да бъде осъден ответника Н. Л. М. - ЧСИ с рег. № ••• от Регистъра на КЧСИ, да заплати сума в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деликта - 12.06.2018 г. и представляваща обезщетение на причинени на ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 9678/2016г. по описа на ЧСИ Н. М., довело до продажбата на публична продан на недвижимия имот на ищеца - Поземлен имот - УПИ с кад. № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „•••“ № •, представляваща непозволено увреждане. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът Ю. Я. П., оспорва предявения иск. Счита претенцията за неоснователна. Ищецът е бил лишен от сумата, не поради поведението на ответника, а тъй като бил длъжник на взискателя. Претендира разноски. С отговора на исковата молба ответникът Н. Л. М., чрез адв. А. В., оспорва иска. Излага своето становище относно фактология на развитие на изпълнителното производство, като оспорва конкретните твърдения на ищеца. Претендира разноски. Третото лице - помагач на втория ответник – Н. М., - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, оспорва исковете, като неоснователни. От фактическа страна настоящата инстанция приема следното: Видно от събраните доказателства, по молба на взискателя М. В. В., ЕГН •••••••••• и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 18.09.2015 г. по гражданско дело № 31998/2015 г. по описа на СРС, ГК, 52 състав, в кантората на ЧСИ Н. М., peг. № •••, е било образувано изпълнително дело № 20168410409678, срещу длъжника Р. П. З., ЕГН •••••••••• за събиране на присъдените с изпълнителния лист суми. С молбата за образуване на изпълнително дело с вх. № на ЧСИ 144984/20.10.20216 г., взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набави документи, както и да определи способа на изпълнение. Посочен е и конкретен способ за принудително изпълнение, а именно налагане на възбрана, извършване на опис, определяне на начална цена и провеждане на публична продан на идеални части от недвижим имот, собственост на Р. П. З. - Поземлен имот - УПИ с кад. № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „•••” № •. Покана за доброволно изпълнение изх. № 227768/03.11.2016 г. до длъжника Р. П. З., е връчена на 03.11.2016 г. С оглед обезпечение на изпълнителното дело, е наложена възбрана изх. № 126514/12.06.2017 г. върху 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот - 442, с административен адрес: село Мировяне, община Столична, област София, ул. „•••” № •, целият с площ по доказателствен Нотариален акт от 1 220 м и с площ по актуална скица от 1 180 м, заедно с построената едноетажна паянтова жилищна сграда, застроена на около 60 м2 и възбрана изх. № 236494/14.11.2016 г. върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, собственост на Р. П. З., наследени от П. Г. З., а именно: 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от 1 152 м 2, заедно със застроената в същото жилищна сграда, находящи се в село Мировяне, ул. „•••“ № •. По молба на взискателя М. В. В., изпълнението е насочено срещу притежаваната от длъжника 1/3 ид.ч. от Поземлен имот - 442, находящ се в село Мировяне, община Столична, област София, ул. „•••“ № •, заедно е построената едноетажна паянтова жилищна сграда, като с Разпореждане от 29.06.2017 г. е насрочен опис на същия и е изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена на 29.06.2017 г. На 23.08.2017 г. е извършен опис на посочения недвижим имот. С призовката за принудително изпълнение, получена лично от Р. П. З., същият е уведомен за насрочения за 23.08.2017 г. опис. На описа са присъствали лично длъжникът Р. П. З. и съсобственикът Н. Д.З.. В протокола е отразено, че в поземления имот, освен описаната паянтова сграда, са построени двуетажна жилищна сграда и гараж, за които има одобрен архитектурен проект от 10.05.2004 г. и удостоверение от 11.11.2014 г. за въвеждане в експлоатация, които не са предмет на оценката. С Постановление от 23.08.2017 г., на основание чл. 485, във връзка с чл. 468 от ГПК, е назначен Ю. П. - оценител на недвижими имоти, вписан в Списъка на вещите лица към СГС, за вещо лице по изпълнителното дело, за извършване на експертиза и изготвяне на заключение, относно техническото състояние и пазарната стойност на недвижимия имот. На 04.09.2017 г. е представен Доклад за извършена експертна оценка на недвижим имот по изпълнително дело № 20168410409678. Оценката е 75 000 лева за целия имот, като за сградата е 18 435 лева. С Постановление от 14.09.2017 г. ПЧСИ е определил цената на недвижимия имот в размер на 25 000 лева, като началната цена, от която ще започне наддаването, е в размер на 18 750 лева. С Разпореждане от 14.09.2017 г. е насрочена публична продан на имота, която да се проведе от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. С Протокол от 05.10.2017 г., съставен на основание чл. 487, ал. 3 от ГПК, е констатирано редовното разгласяване на публичната продан. Протоколът е регистриран в СРС. Със съобщение от 14.09.2017 г. длъжникът Р. П. З. е уведомен за цената на описания недвижим имот, както и за началната цена, от която ще започне наддаването на публичната продан. Със съобщение от същата дата длъжникът е уведомен и за насрочената от 06.10.2017 г. до 06.11.2017г. публична продан на процесния имот. С молба с вх. № 121961/02.11.2017 г. взискателят е поискал насрочената от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. публична продан на процесния имот да бъде спряна и да бъде насрочена нова. С Постановление от 02.11.2017 г., на основание чл. 432, т. 2 от ГПК, обявената от 06.10.2017 г. до 06.11.2017 г. публична продан на недвижим имот в с. Мировяне, ул. „•••“ № •, е била спряна. Съобщение с изх. № 226937/02.11.2017 г. за спиране на публичната продан е получено от длъжника Р. П. З. на 13.11.2017 г. Със съобщение изх. № 249022/05.12.2017 г., получено лично от длъжника Р. П. З., той е уведомен, че на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК на 15.12.2017 г. от 15: 00 часа ще му бъде предявена оценката на описания имот. Със съобщение с изх. № 249024/05.12.2017 г., получено лично от съсобственика Н. З., тя е уведомена, че на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК на 15.12.2017 г. от 15: 00 ч. ще й бъде предявена оценката на описания имот. На посочената дата, с Протокол от 15.12.2017 г., е предявена оценката на процесния имот. Нито длъжникът, нито съсобственикът, с а се явили на предявяването. С Разпореждане от 11.01.2018 г. е установено, че в законоустановения срок не е постъпила жалба срещу действията на съдебния изпълнител по приемане на заключението на вещото лице и определяне на оценката на имота, с Протокол за предявяване на оценка на същия от 15.12.2017 г. е определена стойността на описания недвижим имот в размер на 25 000 лева, а началната цена, от която ще започне наддаването - на 20 000 лева. С Разпореждане от 11.01.2018 г. е насрочена публична продан на процесния имот за периода от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г. Длъжникът е уведомен за това на 16.01.2018 г. Искането до СРС за регистриране на протокола за разгласяване на публичната продан, самият протокол, обявлението и актовете за разгласяване на публичната продан, насрочена от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г. са от 05.02.2018 г. С Протокол от 07.03.2018 г., насрочената публична продан за периода от 06.02.2018 г. до 06.03.2018 г., е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи. С молба вх. № 024003/13.03.2018 г. взискателят е поискал да се насрочи втора публична продан на идеалните части от процесния имот. С Разпореждане от 24.04.2018 г. е насрочена втора публична продан, която да се проведе от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г., като наддаването следва да започне от 18 000 лева. Длъжникът е уведомен на 26.04.2018 г., публичната продан е разгласена. С протокол от 12.06.2018 г., съставен в 12: 10 часа, са обявени наддвателните предложения - постъпило е само едно от М. в. за сумата от 18 005 лева и той е обявен за купувач на имота. На 06.07.2018 г. е предявено разпределение на суми по изпълнително дело № 20168410409678. Длъжникът Р. З. и съсобственикът Н. З. са редовно уведомени на 27.06.2018 г. за конкретното изпълнително действие, но не са се явили и не са подали възражение. На 11.09.2018 г. длъжникът Р. З. и съсобственикът Н. З. са уведомени за изготвеното Постановление за възлагане на недвижим имот, придобит от взискателя по изпълнителното дело. На 18.09.2018 г. е постъпила жалба с вх. № 078270/18.09.2018 г., подадена от длъжника Р. П. З. и жалба с вх. № 078271/18.09.2018 г., подадена от съсобственика на недвижимия имот Н. Д.З.. В жалба с вх. № 078270/18.09.2018 г., срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.07.2018 г., длъжникът Р. П. З., твърди, че не са спазени законовите изисквания при провеждането на публичната продан. С Решение № 985/12.02.2019 г. на СГС, ГО, постановено по ч.гр.дело № 51/2019 г., влязло в законна сила, жалбата на длъжника Р. П. З. е оставена без уважение като неоснователна, а жалбата на Н. Д.З. е оставена без разглеждане като недопустима. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е влязло в законна сила на 12.02.2019 г. От показанията на разпитания пред СГС свидетел М. В. В. се установява, че същият е закупил имота на Р. З., но точна дата не си спомня. Не е бил на 12.06.2018 г. в СРС. Няма точен спомен, но е придобил имзота чрез съда, не помни кога точно. Не помни къде е отишъл, в коя сграда. Продал е впоследствие имота за 25 000 лева. От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. Т. Х. се установява, че същата е работила в кантората на ЧСИ Н. М. от февруари 2007 г. до 13.03.2023 г. В деня на публичната продан (12.06.2018 г.) имало сигнал за бомба в СРС. Имало само едно наддавателно предложение и то било на взискателя. Към 11 ч. сутринта, гражданите били пуснати в учреждението. Обадила се на длъжника, на останалите заинтересовани и на адв. Т., представителят на взискателя. Уведомила ги, че отварянето на предложенията ще бъде в 12 ч. В 12: 10 ч. е провела проданта, отворила е наддавателното предложение и е обявила за купувач единственият появил се наддавач взискателят по делото М. в.. Регистраторката също е подписала ръкописния протокол, който е добавила към този за отварянето на наддавателните предложения във връзка със сигнала за бомба. Пред СГС е проведен разпит по реда на чл. 176 от ГПК на ответника Ю. П., от който се установява, че е взел информация за всеки един от парцелите от imot.bg, където са посочени офертни цени. Това е записано и в експертизата. Представил е копие от сертификатите си, удостоверението за застраховка, плюс удостоверение, че няма как да възстанови данни за самата експертиза, тъй като архивът му е бил унищожен, за което има удостоверение от МВР. По спомени, нито един от имотите не би следвало да бъде земеделска земя. Земеделската земя, стъпвайки на знанията си, съгласно статистиката, поддържана от НСИ в периода 2014 г. - 2016 г., не е надхвърляла 1 000 лева на декар. Така че няма как да бъде ползвана, която и да е от тези сделки за земеделска земя. Няма как да представи документация. От заключението на вещото лице Б. И. Т. по изслушаната пред СГС съдебно-оценителна експертиза, както и от разпита му в съдебно заседание от 14.11.2023 г., се установява, че пазарната стойност на Поземлен имот - УПИ с кадастрален № 48393.4988.1079, с адрес с. Мировяне, район „Нови Искър“, ул. „•••“ № •, към дата 28.08.2017 г., е в размер на 105 786, 00 лева. Към датата на изготвяне на експертизата (30.10.2023 г.) пазарната стойност на имота е в размер на 120 630, 00 лева. Паричната стойност на масивната плътна ограда в недвижим имот към 28.08.2017 г. е в размер на 28 293, 73 x 0, 937 = 26 511, 23 лева. Заключението е оспорено от ответниците и от третото лице-помагач с доводи по същество, като същото е прието от съда, като компетентно изготвено. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Във връзка с горното и по наведените от въззивника доводи за порочност при връчване и постановяване на първоинстанционния акт, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 360а ЗСВ (в сила от 09.08.2016 г.), органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други, предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, като за целта тези органи използват внедрената от Висшия съдебен свет /ВСС/ електронна информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Чрез нея се води регистър на съдебните актове, които слагат край на производството и по същество съставлява електронна база данни (чл. 360и ЗСВ). Тази обща уредба в ЗСВ е конкретизирано в ГПК чрез нормата на чл. 102а ГПК (в сила от 30.06.2021 г.), с която разпоредба се въвежда изискване, съдът да издава актовете си и да извършва всички други процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон предвидено извършването им по друг начин. Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (чл. 102а, ал.3 ГПК). Съгласно чл. 3, ал.2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. В конкретния случай, от данните, съдържащи се в ЕПЕП се установява, че решението по първоинстанционното дело е подписано с квалифициран електронен подпис (както се установява от самото него на 24.11.2023 г. в 10: 22: 56 часа). Документът е разписан и наличен и на хартиен носител в кориците на делото, като страната не оспорва факта, че съобщението с решението е достигнало до знанието й. Възражението на въззивника касае единствено процедурата по връчване, което обаче се явява неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 38, ал.2-3 ГПК вр. с чл. 54 и чл. 39 ГПК и данните по делото, а по-конкретно - посоче н адрес на следната електронна поща - •••@abv.bg, съдържащ се в изрично адресираните от страната до СГС молба и писмена защита (л. 31 и л.228 от първоинстанционното производство). Дори и да е било допуснато някакво нарушение на процедурата поради изпращане на решението по имейл, това не обуславя невалидност на връчването, нито е обусловило някакви последици по отношение подаването на въззивната жалба. Въпреки така посочените нови изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма, запазени остават и нормативно установените императивни процесуални изисквания в ГПК за постановяване н а съдебното решение. В случая същите са спазени, тъй като актът на първоинстанционния съд е постановен от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото – чл. 235, ал.1 ГПК. Решението, заедно с мотивите към него е изготвено в писмена форма - чл. 235, ал. 4 от ГПК, подписано е от в съдията, взел участие в постановяването му и носи съдържанието, предвидено в чл. 236 от ГПК. Следва да се посочи също така, че нарушаване н а тайната на съвещаниято по време на постановяване на решението означава, че от момента, в който съдът се е оттеглил на съвещание за постановяване на съдебния акт, до момента на неговото оповестяване според правилата за съответния вид акт, по някакъв начин разискванията на съдебния състав и предприетото решаване на казуса, са станали известни на външни за съдебния състав лица, което потенциално може да окаже влияние и да обуслови крайното вземане на решението. Твърдения в подобна посока, въззивникът не сочи, но дори при евентуално наведени такива, посоченият детайл подлежи на установяване и не може да бъде твърдян по принцип. Релевираните извън изяснената особеност доводи на страната са неотносими към сочената порочност и не се отразяват на допустимостта, валидността и правилността на постановеното решение. Освен това въпросната информация се съдържа в самото решение и електронния регистър на съда и не е необходимо да се изисква изричен доклад от системния администратор на СГС. Предвид изложеното, оплакването в т.4 от въззивната жалба е неоснователно. Следва да се посочи също така, че доводите за наличието за невъзможен синхрон между съдия и деловодител, и физическа невъзможност за обявяване на решението, което според въззивника обуславя нищожност на съдебното решение, са необосновани. Разпоредбата на чл.270, ал.1 от ГПК не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение. Независимо от това, съдебната практика е определила и утвърдила съдържанието на това понятие - нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав; нищожно би било и съдебно решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е и устно постановеното съдебно решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат; когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. В настоящия случай не е налице нищо от така изложеното по-горе, поради което твърденията за някакъв предварителен сговор за експресното връчване на обжалваното решение, което да обуславя нищожността му, са правно несъстоятелни и неоснователни. Изложеното по отношение на т.4 от оплакванията във въззивната жалба се отнася на още по-голямо основание по отношение на оплакванията по т.3 от въззивната жалба. Въззивникът (ищец в първоинстанционното производство), не е поискал поправка на протокола от съдебно заседание от 14.11.2023 г., когато делото е било обявено за решаване. Същият е подписан от председател и секретар, воден е под диктовката на председателя на състава, поради което при условията на чл. 150, ал. 1 от ГПК има качеството на официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на обстоятелствата свързани с провеждането на съдебното заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 151 ал.1 ГПК в едноседмичен срок от предоставяне на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да иска неговото допълване. Срокът е преклузивен като по делото липсват данни за подадена молба за поправка. Освен изложеното, следва да се посочи, че прекъсването на пледоарията на пълномощника на ищеца, както и даването на срок за писмени бележки (независимо от евентуално неприятно усещане за адвокат – пълномощника на ищеца от прекъсването), дори и да беше протоколирано, не обуславя неправилност или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Още повече, че с входящ № 109065/22.11.2023 г. – на осмия ден след съдебното заседание, в което е даден ход по същество от СГС, ГК, І-22 с-в, пълномощникът на жалбоподателя по настоящото дело, е депозирал писмена защита, като първоинстанционният съд е постановил решението си на 24.11.2024 г. – т.е. не е установено да е допуснато съществено процесуално нарушение с оглед нормата н а чл. 149, ал. 3 о т ГПК за представяне на писмена защита, което би било равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания - без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата й. В този смисъл са мотивите на Решение № 476 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 720/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК. Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника за порочност на първоинстаннциония съд и по-конкретно изложеното по т. 3 от въззивната жалба, че в обжалваното решение не са коментирани в цялост аргументите на страната (в 8-точки), изложени в писмената защита й с вх. № 109065/22.11.2023 г. по описа на СГС, което се сочи като пропуск, който представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на първоинстанционния акт, правните изводи на съда са формирани при съвкупен анализ на своевременно, въведените от страните твърдения, отнесени към събрания в производството доказателствен материал. По заявената главна претенция с правно основание чл. 19, ал.1 ЗНО вр. чл. 45 ЗЗД, въззивният съд приема следното; С исковата претенция се търси обезщетение за вреди, причинени от назначеното по изп. д. № 9678 /2016 г. вещо лице - оценител във връзка с изготвена по реда на чл.468, ал.2 от ЗЗД оценка за недвижим имот, предмет на принудително осребряване. Видно от разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗНО, независимият оценител н о с и имуществена отговорност за вреди, които е причинил на възложителя, ако те са пряка и непосредствена последица от негови виновни действия. Според ал.2 от цитираната разпоредба - отговорността се осъществява съгласно Закона за задълженията и договорите по общия исков ред – т.е. налице препратка към нормата на чл.45 от ЗЗД, като вината е необходима предпоставка за възникване на отговорността и следва да е причинена виновно. Вината при деликта не се доказва, а се предполага (чл.45, ал. 2 ЗЗД). С оглед разпоредбата на чл.485 от ГПК нормативно заложено е обстоятелството, че вещото лице – оценител действа по възлагане. Т.е. налице е договорна обвързаност между възложителя (ЧСИ) и изпълнителя, като сочената по реда на чл. 19 ЗНО имуществената отговорност на ответника Ю. П. е към неговия Възложител - в случая ЧСИ Н. М.. Ищецът не е страна по възлагателното правоотношение, поради което за евентуално доказани вреди, отговорността, свързана с възможността за получаване на обезщетение от деликтното действие не може да бъде тази по чл.19 ЗНО вр. чл. 45 ЗЗД, а би могла да се реализира евентуално, при наличието на предпоставките за това, по реда чл. 49 от ЗЗД - т.е. възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини при или по повод на нея. В настоящото производството, ищецът не релевира доводи и твърдения за реализиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на Възложителя. В тази връзка и предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав, макар и по напълно различни от първоинстанционния съд мотиви, приема, че исковата претенция в тази й част е неоснователна и като такава, същата следва да бъде отхвърлена дори и само на това основание. Независимо от горното, по отношение оплакванията с № № 11, 13, 15 от въззивната жалба, които са основани на претендираното от въззивника основание по чл.19 от ЗНО, съдът намира същите за неоснователни поради следните съображения: Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), което противоправно, вреда, причинна връзка между него и причинените вреди, вина на дееца. Въззивникът твърди, че непозволеното деяние на ответника Ю. П. се състои в това, че същият е изготвил занижена оценка по отношение на недвижимия имот, в който същият притежава 1/3 идеална част, която е била предложена за продажба чрез ЧСИ, от което за него са произлезли вреди. В случая се установяlа, че ответникът Ю. П., в качеството му на оценител, е извършил оценка на техническото състояние и стойността, така както му е била възложена с Постановление от 23.08.2017 г. на осн. чл. 485 вр. чл. 468 от ГПК, от ЧСИ – да оцени Поземлен имот с план. № 442 от см.14 по плана на гр.София, представляващ по одобрената кадастрална карта ПИ с кад. № 48393.4988.1079, с адрес: с. Мировяне, район Нови Искър, ул. „•••” № •, целият с площ 1 220 кв. м. по нотариален акт, а по скица – 1 180 кв.м., заедно с построената едноетажна паянтова жилищна сграда, застоена на около 60 кв.м. с индентификатор № 48393.4988.1079.1. Именно това са параметрите на оценка на оценителя, като същият няма право да излиза от предметния обхват и да включва в оценката други сгради в имота (които имат правен статут на законно изградени сгради и не са собственост на жалбоподателя, респ. не са предмет на изпълнителното производство). Ответникът е представил на 04.09.2017г. Доклад за извършена експертна оценка на недвижимия имот по изпълнително дело № 20168410409678/2016 г. (л. 313-322). Така изброените действия представляват правомерно извършена дейност и не могат сами по себе си да обосноват извода за наличие на дейние, което само по себе си води до вредоносен резултат. Правната теза на въззивника е обоснована с това, че така изготвената оценка е занижена като за целта същият се позовава на приетата в първоинстанционното производство пред СГС експертиза, изготвена от вещо лице Т.. Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че са налице различия между оценката на ответника П. и тази на вещо лице Т., това не може да обоснове извод за наличие на вредоносно деяние и за наличие на виновно поведение (при условията на груба небрежност съгласно изложеното в т.16, 17 и 18 от въззивната жалба). В този смисъл съдът споделя правната теза на ответника, която е базирана на цитираното в отговора на въззивната жалба Определение № 1269/13.11.2013 г. по гр. д.№ 4487/2013 г. на ВКС, IV Г.О. Оценката, дадена по изпълнителното дело е основа за определяне на началната цена при публичната продан, като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания, тъй като не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е прекалено висока. Оценката служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена. Следва да се посочи също така, че оценката на лицензирания оценител и заключението на вещото лице са различни доказателствени средства за определяне на пазарни цени, като съгласно чл.6 ал.3 от ЗНО обективираното в доклад становище на независимия оценител не е задължително дори за възложителя. Различна е и отговорността на оценителя и на вещото лице - за вещото лице е предвидена наказателна отговорност, докато независимият оценител носи имуществена отговорност по чл.19 от ЗНО и дисциплинарна по чл. 35 от същия закон. Както е установено по-горе, по-ниската начална цена не е провокирала пазарен интерес за имота на първата продан, като същият е продаден едва на втората публична продан. Разликата в цената, посочена от вещото лице по ССчЕ пред СГС и продажната не може да бъде отчетена като резултат от неправомерно поведение на оценителя, а може да се дължи на редица фактори, вкл. и на това, че предмет на продажба е идеална част от имот и паянтова постройка. Поради това механичното сравняване на пазарни стойности н а подобни имоти към 28.08.2017 г. на основание проверка в Агенция по вписванията, не обосновават извод за неправомерно поведение. Дадената от ответника оценка на недвижим имот представлява негово субективно мнение/становище за пазарната му оценка, което ориентира ЧСИ по отношение цената, на която да бъде предложен. Този извод се налага и от предходната нормативна уредба към 2017 г., според която изготвянето на оценка само подпомага дейността на съдебния изпълнител, като го ориентира за такава цена, която да му даде възможност да се извърши проданта. Не следва друг извод от извършения разпит по чл.176 от ГПК на ответника П.. Съгласно ал.3 от тази разпоредба съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. В случая, независимо от изложеното в т.11 от въззивната жалба, съдът приема, че ответникът е дал ясни и конкретни отговори на поставените му въпроси, като от същите не може да се приемат за доказани правните твърдения на ищеца за виновно и противоправно поведение или за признание на неизгоден за страната факт. Съдът споделя в този смисъл мотивите на първоинстанционния съд е препраща към тях в частта, в която е прието, че не е настъпила процесуална преклузия по отношение на установяването на обстоятелството, че лаптопът на ответника, в който се е съдържала информация, вкл. и за процесната сделка, е бил откраднат, поради което и с оглед значителния период от време от датата на изготвяне на оценката (през 2017 г.) до разпита му по чл.176 от ГПК през м. ноември 2023 г., същият не може да даде по-конкретни отговори, от онези в съдебно заседание от 14.11.2023 г., които да обосноват извод за прилагане на последицата на чл.176 ал.3 от ГПК. При тези изводи, на още едно основание следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсва противоправно поведение на ответника. Не установено също така, че същият е претърпял имуществени вреди от изготвената оценка, които да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника П.. Твърдените вреди са предполагаеми и обосновани с поредица от фактически и правни допускания от евентуално възможни за реализация обстоятелства, но н е с а реални и доказани при условията на пълно и главно доказване. Още повече, че притежаваното имущество е било продадено на публична продан поради задълженията на жалбоподателя (т.е. са му били отнети правомерно), но не е и не може да бъде резултат от изготвянето на експертна оценка. Не е установено изобщо да е претърпяна вреда за ищеца, тъй като същият е имал неплатени задължения във връзка с които е било образувано и изпълнително дело. Още по-малко вредата може да се съизмери с пазарната стойност на имота към 23.08.2022 г. (съобразно оценката на вещо лице Т.). Не се установява и наличието на причинно-следствена връзка, тъй като не става ясно как изготвянето на по-висока оценка на имота би предотвратило продажбата на идеалните части на ищеца с оглед установената процедура по чл. 494 от ГПК. Такава оценка евентуално би забавила хода на процедурата, но не би могла да възпрепятства продажбата на притежаваните от жалбоподателя идеални части. Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение в частта на главния обективно евентуално съединен иск. По заявената в условията на евентуалност претенция с правно основание чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и с чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, съдът намира следното: Предмет на спора е претендираното от въззивника – длъжник по изпълнително дело № 9678 /2016 г. по описа на ЧСИ Н. М. обезщетение за имуществени вреди, които той твърди, че е претърпял, вследствие незаконосъобразните действия на ответника – съдебен изпълнител, по повод осъществяваната в това им качество на нормативно установена функция. Този иск по естеството си е специален иск за ангажиране на деликтната отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди при извършване на правно-регламентирана дейност по принудително изпълнение в рамките на образувано изпълнително производство. Отговорността на съдебния изпълнител е аналогична на отговорността за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, поради което, за да бъде ангажирана отговорността му следва да се установи фактическият състав на непозволеното увреждане - 1) деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при или по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство; 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум (претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Съобразно посочените законови норми и установената съдебна практика, при доказан деликт, съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането (в този смисъл са Решение № 340 от 8.01.13г.по гр.дело № 1295/11г., ІV г.о.; Решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр. д. № 474/2009 г., ІV г.о.; Решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и Решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о.; Решение № 128/06.12.2021г. по гр. д. № 2374/2020г.на IV ГО на ВКС). Преценявайки противоправността, съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали те са били обжалвани и какво е решението на съда по жалба в производството по реда на чл. 435 от ГПК. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени изискванията на процесуалния закон. Според константната практика на ВКС, действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки липсата на необходимите за извършването му предпоставки, а бездействието му ще е противоправно, когато действието следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Безспорно е, че по отношение на въззивника – ищец е образувано принудително изпълнително производство във връзка с дълга му към взискателя М. В. пред ЧСИ Н. М.. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания по т. 5, 6, 7, 8, 10, 12, 14, 19 до 22 вкл., съдът намира следното: Не се спори, че за процесния имот е извършен опис, по време на които участие са взели длъжникът и другият съсобственик на имота, предмет на изпълнението и определеното от ЧСИ вещо лице. Към 06.10.2017 г. – 06.11.2017 г. производството се е намирало на фаза на развитие – насрочена, съответно - обявена от съдебния изпълнител публична продан на конкретно имуществено благо на длъжника. Продажбата е стартирала преди измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г. В този смисъл при определяне на началната цена, насрочване, обявяване и разгласяване на тази публична продан, относими към законосъобразността действията на ЧСИ са разпоредбите на ГПК, в редакцията им преди м.октомври 2017 г. Фактическият състав на публичната продан, като част от изпълнителния процес, включва изготвяне от съдебния изпълнител на обявление за проданта на имота по реда на чл. 487 от ГПК, подаване на наддавателни предложения по чл. 489 от ГПК, обявяване на постъпилите наддавателни предложения със съставяне на протокол от съдебния изпълнител, в който се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отваряме на пликовете (чл. 492 ГПК), евентуално реализиране на незабавен явен търг, обявяването на купувач, плащането на цената, постановление на съдебен изпълнител за възлагане на имота на обявения за купувач. Публичната продан приключва с влизане в сила на възлагателното постановление. Като едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител, тя има характеристиката на принудителна продажба - съдебният изпълнител действа като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо от неговата воля. Видно от данните по делото, началната цена за продажбата от 06.10.2017 г. – 06.11.2017 г. е опредена в съответствие с разпоредбата на чл. 468, ал.2 от ГПК. Същата не е под данъчната оценка (съгласно представеното Удостоверение за данъчна оценка, приета в първоинстанционното производство). В съответствие с изискването на чл. 487 от ГПК за продажбата е изготвено Обявление, в което е посочен собственикът на имота, описанието му, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта. Според приложения по делото Протокол за редовно разгласяване от 05.10.2017 г., продажбата за периода 06.10.2017 г. – 06.11.2017 г. е разгласена в съответствие с изискванията за разгласяване, като Обявлението е поставено на изискуеми от закона места. За действията по обявяване се изготвени и съответните актове, приложени по делото. Съставените от ЧСИ актове – в рамките на служебните му ангажименти, съставляват официални документи. Удостоверителната им сила не е опровергана в хода на производството в съответствие с процесуалните правила, поради което липсва основание същите да не бъдат зачетени. Конкретната първа продажба е с незавършен фактически състав. Тя не е обявена за нестанала, тъй като в случая не е било налице проявлението на изчерпателно изброени юридически факти, визирани в хипотезата на чл. 494, ал. 1 ГПК, а именно: 1. не са подадени наддавателни предложения (въобще не са участвали наддавачи в проданта); 2. всички подадени наддавателни предложения са недействителни (депозирани са наддавателни предложения, но те не отговарят на императивните изисквания, закрепени в чл. 489 и чл. 490 ГПК); 3. обявен е купувач (първоначален или следващ по смисъла на чл. 493, т. 2 ГПК), който не е изпълнил облигационното си задължение за внасяне на цената по чл. 492, ал. 3 ГПК. Продажбата е отложена, тъй като по искане на взискателя на основание 432, ал.1, т.2 от ГПК, с Постановление от 02.11.2017г. същата е спряна. В молбата се съдържа и изрично овластяване на ЧСИ за предприемане на последващи действия по насрочването й. Във връзка с горното, последващи действия са предприети от ЧСИ, но вече при наличието на въведените с ЗИД промени в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г. В тази връзка и доколкото липсва нормативно основание за преповтаряне на процесуално действие (опис), в съответствие с бл. 484, ал.3 ГПК длъжникът е бил редовно поканен за предявяване на вече изготвената и актуална оценка. По делото не се спори, че на посочената дата – длъжникът и другият съсобственик не са явили в канцеларията на ЧСИ за предявяване на оценката. Последицата от процесуалното им поведение е тази, че се считат редовно уведомени за оценката, респективно – от този момент тече срокът за реализацията на правата по чл. 485, ал.2 от ГПК. С изтичането на този срок и при липсата на постъпили жалби, предприето от ЧСИ насрочване на първа публична продан при възприетата начална цена се явява законосъобразно. Видно от приложените по делото – Обявление, актове и Протокол за редовно разгласяване, действията на ЧСИ са съобразени с изискванията на чл. 487 от ГПК. Установява се също така, че Обявление за конкретната продажба е било публикувано на сайта на СГС и на КЧСИ, съответно – Протокола от 05.02.2018 г. за разгласяване е регистриран в СРС. Както бе посочено по-горе, документите са официални, като удостоверителната им не е оборена от засегната страна по предвидения процесуален ред, поради което основание за незачитането на информацията и обстоятелствата, посочени в съдържанието им липса. Поради неявяване на купувачи, продажбата е обявена за нестанала, обстоятелство което е надлежно удостоверено с изготвения от ЧСИ Протокол от 07.03.2018 г. След обявената за нестанала продажба, от страна на ЧСИ са предприети действия за насрочване на нова продан (а именно в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г.), като отново видно от данните по делото е спазен и срокът на чл. 494, ал1 от ГПК. За редовното Обявяване и разгласяването на същата свидетелстват приложените по делото Обявление, Актове и Протокол за разгласяване, за чието удостоверителна функция, важи вече изложеното по- горе. Определената нова начална цена също е в съответствие с правилата на чл. 494, ал.2 ГПК – т.е. същата е равна на 90 на сто от началната цена по първата продан. С оглед поредността на продажбата, значимо в случая е обстоятелството, че при новата продан по чл. 494 ГПК не се извършва нова оценка на вещта по смисъла на чл. 468 ГПК, а се определя нова начална цена, от която да започне наддаването за новата публична продан. Пазарната стойност на вещта вече е определена от съдебния изпълнител, с помощта на назначено в производството вещо лице, което е дало експертно заключение. При проведената първа продан имотът не е достигнал определената справедлива пазарна стойност, но не е бил възложен и на предвидената възможна най-ниска начална цена за участие (80% от стойността на вещта). В този смисъл, следва да бъде отбелязано, че понятието „нова начална цена” е изрично отграничено от понятието „нова оценка”, т.е. определянето на нова начална цена по смисъла на чл. 494 от ГПК в никакъв случай не е свързано с процесуално задължение на съдебния изпълнител за определяне на нова оценка на вещта с помощта на вещо лице. Продажбата по реда на чл. 494 от ГПК е реализирана, като същата е приключила с издаване на възлагателно постановление. Липсата на потенциален интерес от страна купувачи към проведената в периода 06.02.2018 г. – 06.03.2018 г. първа публична продан, се извежда от незаявеното желание за участие в проданта чрез съпоставка и отчитане броя на регистрираните по реда чл. 489, ал.4 ГПК пред СРС, според изричната норма на чл. 489, ал.4 ГПК, наддавателни предложения. В случая, с оглед данните по делото – интерес е отчетен единствено към продажбата по чл. 494 от ГПК и той е на взискателя по изпълнителното дело. По отношение описанието на имота, изнесен на публична продан, съдържащо се изготвените от ЧСИ – поредица от Обявления, следва да бъде отбелязано, че същото е в съответствие с акта за собственост. Липсата на посочен кадастрален идентификатор не опорочава действията на ЧСИ, тъй като индивидуализацията на недвижим имот е допустима и възможна посредством множество белези – в този сми с ъ л чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ и др. Освен това потециалните купувачи не са лишени от възможността за получат пълна информация за обекта, предмет на съответната публична продан, още повече - че правото им да се запознаят с книжата за проданта е нормативно въведено с оглед разпоредбата на чл. 488, ал.2 от ГПК, осигурено е и правото им оглед по смисъла на чл. 487, ал.4 от ГПК. В процесуалния закон липсва изискване към Обявлението за публична продан да бъдат прикачвани снимки за изнесения на публична продан недвижим имот, поради което законово нарушение в действията на ЧСИ не може да бъде изведено. Освен това, относимо в случая се явява вече изложеното по-горе, а именно, че правото на потенциалните купувачи да се запознаят с книжата (сред които и оценката за имота), касаещо съответната продан е нормативно гарантирано с оглед разпоредбата на чл. 488, ал.2 от ГПК, осигурено е и правото им оглед – чл. 487, ал.4 от ГПК. Неоснователна е и заявената по т.8. от въззивната жалба порочност на първоинстанционния акт, за това, че на стр. 7 от обжалваното решение съдът неглижира констатираното от него нарушение от страна на ЧСИ във връзка с това, че към обявява за публичната продан на имота, е нямало качени снимки. Конкретният факт е приет за установен от съда при изясняване на делото от фактическа страна, но подробният анализ във връзка с правното значение и отношението му към законосъобразността на действията на ЧСИ е изложен в правния анализ, съдържащ се в мотивите на съдебния акт, към които в тази част настоящата съдебна инсстанция препраща. Неоснователни са и направените по т. 5 от въззивната жалба твърдения. Въззивникът, като длъжник по конкретното изпълнително дело не оспорва факта, че със съобщение от 14.09.2017 г. е уведомен за цената на описания недвижим имот, както и за началната цена, от която ще започне наддаването на публичната продан. Констататирано още от първоистанционния съд е, че със съобщение от същата дата длъжникът е уведомен и за насрочената от 06.10.2017г. до 06.11.2017г. публична продан на процесния имот (л. 339-340). Фактите, като такива не се оспорват от страната. Несъгласието й за редовността по връчването, а по-конкретно, че в съобщението си ЧСИ не е цитирал нормата на чл.685 ГПК. Към процесната дата обаче, изменения на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. не се влезли в сила, т.е. към този момент възможност (право на длъжника) за обжалване на оценката не съществува. Нормата е ограничена до две алинеи - първата от които препраща към съответно прилагане на чл.468 ГПК, а втората алинея е задължавала ЧСИ да не определя начална цена при първа продан по-ниска от данъчната оценка. Твърдения за нарушения в тази насока не само, че не се релевират, но и не се установят. Неоснователни са доводите на страната, изложени в т.6 от въззивната жалба. Видно от постановеното, с обжалваното Решение (стр. 4 и 5), първоинстанционният съд, на база събрания по делото доказателствен материал е приел за установено от фактическа страна, че със съобщение изх. № 249022/05.12.2017г., получено лично от длъжника - сега въззивник, е уведомен, че на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК на 15.12.2017г. от 15: 00 часа ще му бъде предявена оценката на описания имот (л. 363). Констатирано е още, че със съобщение с изх. № 249024/05.12.2017г., получено лично от съсобственика Наталия З.а, тя е уведомена, че на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК на 15.12.2017г. от 15: 00ч. ще ù бъде предявена оценката на описания имот (л. 362). На посочената дата, с Протокол от 15.12.2017г., е предявена оценката на процесния имот (л. 369). Нито длъжникът, нито съсобственикът, се явяват на предявяването. С разпореждане от 11.01.2018г. е установено, че в законоустановения срок не е постъпила жалба срещу действията на съдебния изпълнител по приемане на заключението на вещото лице и определяне на оценката на имота, с Протокол за предявяване на оценка на същия от 15.12.2017г. е определена стойността на описания недвижим имот в размер на 25 000 лева, а началната цена, от която ще започне наддаването - на 20 000 лева (л. 347). Така установените факти също не се оспорват от въззивника. Възраженията са, че за длъжникът е осуетено упражняването на най-важното негово право, а именно да оспори заключението на вещото лице. Аргументите са за това, че ЧСИ е бил длъжен да съобщи на страната заключението на вещото лице, а не да я кани в избран от него ден и да му предявява оценката, с което действие е заобиколен закона, съответно – че на гърба на призовката ЧСИ не е цитирал новата разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ГПК. Изразената теза на страна не може да бъде споделена. Съобщаването като действие е съпроводено обусловено и съвпадащо по време с фактическото предявяването на оценката. Предявяването от своя страна е изискване на чл. 484, ал.3 ГПК (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.). Тъй като в случая се касае за процесуална норма, приета след като в хода принудителното производство вече е реализиран опис за процесния имот, предприетото от ЧСИ последващото уведомяване за деня на предявяване на оценка на вещта, именно, защото същата е извършена след описа, е изцяло в нейно изпълнение. Основанието, на което се предявява оценката, а именно – чл. 685, ал.2 от ГПК е изрично посочено на лицевата срана на процесното съобщение. Освен това – извън компетентността и правомощията на ЧСИ е изготвянето на образци на книжа, свързани с връчването. Формата и съдържанието на призовки, съобщения и уведомления, свързани с връчването по ГПК са предмет на уредба в Наредба № 7, която се издава от Министърът на правосъдието. Към датата на процесното съобщения, действащ е Образец № 28 към чл. 3, т. 8, в редакция на ДВ, бр. 53 от 2009 г. Същият не сочи или препраща към чл. 485 от ГПК. Последващото изменение на въпросния образец е извършено едва с ДВ бр. 64/03.08.2018 г., като целта е да се съобразят промените приети на ЗИД на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. Не могат да бъдат вменени в отговорност на ЧСИ, а от тук и изведени в закононарушение – техническите възможности, въведени на сайта на трети лица, в случая - КЧСИ и съществуващи към насрочената за публична продажбата, обявена за 06.10.2017 г. – 06.11.2017 г. Видно от Удостоверение изх.№ на КЧСИ 3847/10.10.222г. (л.49) за процесния период електронният сайт на КЧСИ не е разполагал с функционална възможност за качване на Обявление за публична продан, съдържащо описание едновременно на „Парцел с къща“, поради което ограниченият избор на секция при електронно споделяне на Обявление не може да бъде вменено във вина на ЧСИ, още повече, че действието е предприето в изпълнение на чл. 19, ал.4 от ЗЧСИ. Според разпоредбата на чл.488, ал.1 от ГПК, проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден. Проданта приключва в края на работното време в последния ден (чл.489, ал.4 от ГПК). Възникналото по време на втората публична продан непредвидено обстоятелство – а именно сигнал за бомба, е с временен характер, същото не е довело до пълно преустановяване работата на СРС за конкретния ден, а в тази и не е създало обективна невъзможност за провеждането на самата публична продан, още повече, че за наличието на самото непредвидено обстоятелство, както и за момента на възстановяване нормалния процес на работа – страните са уведомени в съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал.3 от ГПК. В обобщение на изложеното до момента, въззивният съд приема, че липсва незаконосъобразност в поведението на ЧСИ. При неустановеност в процеса на доказване на един от юридическите факти, включени във фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно противоправността на деянието, съдът не трябва да изследва дали в обективната действителност са се проявили и останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на деликтната отговорност на ответника ЧСИ. Предвид горното, но за пълнота на изложението, следва да се посочи, също така, че когато имот е продаден на публична продан, проведена надлежно по реда на ГПК, постигнатата цена е пазарната цена на този имот. Публичната продан не е договор за продажба, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител, като при публичната продан същият действа не като равнопоставен на купувача участник в гражданския оборот, а като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо и въпреки неговата воля. Публичната продан се различава от договора за продажба не само по своя фактически състав, но и по правните си последици. Принципно цените на свободния пазар на недвижими имоти са по-високи от цените при публична продан, като това се дължи на различни причини и е въпрос на търсене и предлагане, провеждане на преговори между контрагентите и на редица други фактори. В този смисъл реалната пазарна цена - паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време, на публичната продан се постига, когато тя е проведена според процесуалните правила. Поради това, колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това привлича участието на повече наддавачи. Наличието на повече наддавачи само по себе си гарантира по-голяма възможност з за конкуренция наддаване, съответно купуване на имота на цена много по-висока от първоначално обявената, респ. съответна на пазарното търсене. Поради това, дори да се приеме, че е определена по-ниска от действителната пазарна цена, това н е е действие, което ангажира отговорността на ЧСИ. В случая дори по-ниската начална цена не е провокирала пазарен интерес за имота и участие в наддавателната процедура при първата продан не е било заявено от нито едно лице. Имотът е продаден едва на втората публична продан при понижена начална цена. Разликата в цената, посочена от вещото лице по ССчЕ пред СГС и продажната не може да бъде счетена като резултат от неправомерно поведение на ЧСИ. Разликата се дължи на липсата на проявен пазарен интерес към момента на осъществяването на проданта, обусловен от множество пазарни фактори. Предвид всички изложено, съдът намира, че правните изводи, направени в обжалвания акт са правилни, законосъобразни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Не могат да бъдат споделени доводите на страната по т.7 от въззивната жалба, а именно - това, че на стр. 6 от обжалваното решение съдът не е отчел и анализирал правилно факта, че в своето заключение вещото лице Т. ясно посочва, че „при определяне на пазарната стойност се взимат предвид всички подобрения в имота, каквато се явява и процесната масивна ограда“. В посочената част, първоинстанционният съд изяснява делото от фактическа страна. Анализ, включително и относимостта на посочения факт е отразено в съдебното решение при обсъждане на делото от правна страна. Неясно е в какво се състои порочността на съдебния акт, визирано в т.9 на въззивната жалба. Показанията на св. в. са изнесени като заявени факти, като не е правен коментар по отношение достоверността на същите. Що се отнася до обстоятелствата относими за спора, неизяснените с показанията факти и обстоятелства не остават неустановени в процеса, доколкото за същите по делото са събрани и писмени доказателства, част от които имат удостоверителен характер. Не могат да бъдат споделени и доводите на страната, развити в т.10 от въззивната жалба. Въззивникът не оспорва установения на стр. 7 от обжалваното решение факт, а именно, че за 12.06.2018 г. в СРС са били насрочени 9 процедури, като са били проведени две от тях, едната от които е процесната. Що се отнася до обстоятелствата, при които е реализирана конкретната продажба – съдът е направил анализ при изграждане на правните си мотиви. Страната не сочи как и не доказва с какво непровеждането на други 7 публични продажби, насрочени на същата дата, е повлияло на законосъобразността на процесната. Доводите по т.11 от въззивната жалба са относими към поведението на оценителя, като изпълнител на на задача, възложена от ЧСИ, но чиято лична отговорност не може да бъде реализирана по реда на чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 19 ЗНО по изложените по-горе мотиви. Не се установява заявената порочност по т. 12 от въззивната жалба, а именно - за направено на стр. 8 (при фактологията) превратно тълкуване на нормата (чл. 485 ГПК) относно начина, по който заключението (оценката) трябва да се съобщи на длъжника, а не да му се указва кога да се яви пред ЧСИ. Поддържаната теза, е че съобщаването се извършва чрез връчване на акта. Както бе посочено в по-горе, доколкото въпросът вече е повдигнат, съобщаването като действие е съпроводено обусловено и съвпадащо по време с фактическото предявяването на оценката. Последното пък от своя страна е изискване на чл. 484, ал.3 ГПК ( Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.). В т. 13 от жалбата въззивникът е заявил като порочност на обжалваното решение, това, че съдът изобщо не е анализирал фактът, че самият ответник П. е ограничил валидността на своето заключение до шест месеца и че преди последната публична продан (в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г.) ответникът ЧСИ е следвало да назначи нова оценка на имота по реда на чл. 485, ал. 1 от ГПК. Твърдението е неоснователно. Конкретно сочената продажба е втора по ред, тя не е такава, за която се определя стойност на имуществото по чл. 468 от ГПК, а е продажба, която протича по реда на чл. 494 от ГПК, т.е. за реализацията й изискване за нова оценка няма. Не може да бъде споделена, претендираната по т. 14 от въззивната жалба порочност на обжалваното решение и заявена за това, че в него не става ясно въз основа на кои доказателства по делото съдът се е убедил, че последната публична продан, в периода от 11.05.2018 г. до 11.06.2018 г., е била надлежно разгласена. Видно от съдържанието на обжалвания акт, първоинстанционния съд конкретно изброява доказателствата, въз основа на които е достигнал до конкретните си изводи, а именно: „длъжникът е уведомен на 26.04.2018г. (л. 399 от изп. дело), публичната продан е разгласена (л. 402-410 от изп. дело) - това са актовете за разгласяване на публична продан за поставяне на обявлението за проданта в канцеларията на частния съдебен изпълнител на стр. 405; в сградата на районния съд - на стр. 407; в общината или кметството по местонахождението на имота - на стр. 406; на самия имот - на стр. 403; за публикуване на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта -на стр. 404, като с протокол от 10.05.2018 г., съставен на основание чл. 487, ал. 3 от ГПК, е констатирано редовното разгласяване на публичната продан /стр. 408/, Протоколът е регистриран в СРС – (стр. 402). Обявената публична продажба е тази, която е редовно разгласена, а редовно разгласена е публичната продажба, за която има съставен констативен протокол от съдебния изпълнител и същият е регистриран в съда – чл. 487, ал.3 ГПК. Значението на думата обявена е в това, че продажбата трябва да е направена публично достояние, т.е. да е доведена до знанието на пазара /третите лица потенциални наддавачи. Поради това под обявяване се има предвид редовното разгласяване на продажбата, а това редовно разгласяване приключва със съставянето на констативния протокол на съдебния изпълнител и регистрирането му в съда – чл. 487, ал.3 ГПК. В процесуалния закон няма изискване към Обявлението да се качват снимки. Липсата на нормативно изискване, опровергава тезата за процесуално нарушение от страна на ЧСИ. Индивидуализацията на недвижим имот не се прави единствено на база кадастрален номер. Не може да бъде споделено заявеното по т.16 и т.17 от въззивната жалба. Изводът на първоинстанционния съд за липсата на интерес към процесния имот се подкрепя с доказателствата дело, като същият е формиран към конкретната дата и на база данни по делото, сочещи брой проведени публични продани, съответно – цената, на която е възложен имота, чрез ясно разграничение на свободен пазар и принудителна продажба, като нееквивалентни способи за реализация/осребряване на имущество. Неоснователни са доводите на страна във връзка със сочената по т.20 и т.21 порочност на обжалваното решение. Както вече бе посочено в мотивите по-горе, към 06.10.2017 г. – 06.11.2017 г. начална цена на изнесената за първи път вещ е определена в условията на чл. 468, ал.2 ГПК. Това е обстоятелство, осъществено преди измененията в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г. Конкретната първа продажба обаче е отложена (спряна), тя е с неосъществен фактически състав. При последващото отлагането й насрочване – вече са приети измененията на ГПК. Нормативно условие за преповтаряне на вече извършени процесуални действия няма. Последващите спирането действия на ЧСИ са насочени и съобразени с въведените изменения, а по-конкретно тези по чл. 484, ал.4 ГПК, изискващи определяне на ден за предявяване на изготвената оценка и обусловеното от предявяването й съобщаване по смисъла на чл. 485, ал.2 от ГПК. Именно тази неоспорена оценка е ползвана от ЧСИ за определяна на началната цена за първата публична продан, нарочена за 06.02.2018 г. – 06.03.2018 г. Дали валидността на оценката е изтекла към втората публична продажба (от 11.05.2018г. – 11.06.2018г.) е без правно значение, тъй като установеното по см. на 494 от ГПК изискване за нова начална цена не е равнозначно на нова оценка. Това е така предвид разграничителния критерий на продажбите, а именно - публичните продажби, за които се определя стойност на имуществото по чл. 468 от ГПК и продажби, които протичат по реда на чл. 494 от ГПК. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивния по т. 22 от въззивната жалба за порочност на обжалваното решение, тъй като съдът на стр. 15 е приел, че ищецът е бил уведомен по телефон за нов час на публичната продан от дата 12.06.2018 г., но този извод на съда н е се подкрепял по реда на ГПК освен от показанията на св. Х., която тогава е била служител на ответника ЧСИ. Твърденията на въззивника са неоснователни. Показанията на свидетелката не противоречат на доказателствата по делото – в частност на Справка системен администратор при СРС, ведно с приложението към него (л. 184 и 185 от първоинстанционното производство) и Протокол от 12.06.218 г. (стр. 413 от изпълнителното дело). Последният е изготвен от същата в качеството й на помощник ЧСИ. В тази връзка изготвеният документ, в рамките на възложените й функции е официален такъв и има удостоверителен характер. Обстоятелствата, отразени в протокола допълнително са потвърдени (удостоверени) и от служител на СРС, а именно – регистратор в ДСИ, видно от положения подпис върху конкретния документ. В тази връзка – тежестта да установи несъгласието си с фактите, отразени в същия е на оспорващия документа по реда, изрично предвиден в ГПК. Процесуално поведение в тази посока не е реализирано от страната, а показанията на свидетелката в ОСЗ не са в противоречие с отразеното в документа, поради което следва да бъдат кредитирани. Предвид изложеното, предявеният евентуално съединен иск се явява неоснователен като постановеното съдебно решение и в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. ПО ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ В ПРОЦЕСА: При този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба, на въззивника разноски не се дължат, респ. не се налага изменение на присъдените с първоинстнанционото решение разноски на страните. Същевременно, всеки от въззиваемите - ответници е представил Списък по чл. 80 ГПК, като е и заявил своевременно претенция за разноски, както следва: 1.) от въззиваемия Ю. П. – предявените разноски са в размер на 2 000 лв., като до приключване на съдебното дирене страната е представила и доказателства за тяхното извършване; 2.) От ЧСИ Н. М. – претенцията е заявена в размер на 1 725 лева, като страната е ангажирала доказателства във връзка с установяване основанието и размера й. Предвид горното, съдът намира, че в полза на всяка от въззиваемите страни следва да бъдат присъдени предявените разноски в пълния им заявен размер. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав