Мотиви към Решение № 339 от 16.11.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 1127/2022 г.

Производството е по реда на чл.62, ал.2 вр. чл.48 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). С решение от 12.10.2022г. по НЧД №823/2022г., ОС-Благоевград, НО, 3 въззивен състав е дал съгласие по отношение на румънската гражданка Е.-Г. У. да бъде проведено наказателно преследване по наказателно дело №3650/2/2019г. по описа на Първо наказателно отделение на Апелативен съд- Букурещ за престъпления корупция и пране на пари по чл.7 от Закон №78/2000 вр. чл.291, ал.1 НК на Република Румъния и чл.29, ал.1 Закон №656/2002г., съответни на чл.301 НК и чл.253 НК, извършени преди предаването й от българските власти в производството по изпълнение на ЕЗА по НЧД №234/2022г. на ОС-Благоевград. Срещу решението е постъпила жалба от упълномощения защитник на Е.-Г. У. – адв.А. А.-Т., с която се иска отмяната му. Твърдят се неясноти, свързани с липсата на данни за наличие на амнистия или на изтекла погасителна давност по престъпленията, за които се иска румънската гражданска, като се прави и позоваване на отказа на Е.-Г. У. да се откаже от принципа на особеността в основното производство. Жалбата е подадена в законоустановения срок и с определение от 21.10.2022г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в съответствие с изискванията на чл.48, ал.2 ЗЕЕЗА вр. чл.44, ал.2 ЗЕЕЗА. Пред настоящия съд представителят на Софийска апелативна прокуратура иска решението на първата инстанция да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като са налице всички предпоставки на закона за даване на съгласие за наказателно преследване на румънската гражданка У.. Упълномощеният защитник на исканото лице Е.-Г. У. - адв.А. А.-Т. иска отмяна на решението, като поддържа доводите в своята жалба и оспорва възможността да се даде съгласие за допълнително наказателно преследване срещу вече предаденото лице, без да е извършена проверка за наличие на изтекла давност, като се позовава на посоченото от румънските власти наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, предвидено за деянията на У.. Твърди, че първата инстанция е подходила формално и не е обсъдила основанията за отказ за даване на допълнително съгласие за наказателно преследване срещу вече предаденото лице. Исканото лице Е.-Г. У. не взема участие във въззивното производство, редовно уведомено от румънските власти. Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.66 ЗЕЕЗА вр. чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за отменяването на първоинстанционния акт, който следва да бъде потвърден. Съдебните органи на Република България са сезирани с молба от компетентните власти на Република Румъния - съдия в Апелативен съд- Букурещ за даване на съгласие за допълнително наказателно преследване срещу предадената въз основа на ЕЗА румънска гражданка Е.-Г. У., която в основното производство не се отказала от принципа на особеността. Сочи се, че е налице наказателно производство срещу предаденото лице за престъпления, за които се твърди, че са извършени преди влизане в сила на решението на ОС-Благоевград в производството по ЕЗА и предаването на румънската гражданка за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че процедурата, която се прилага в този случай е тази по чл.62 ЗЕЕЗА вр. чл.44 ЗЕЕЗА. С решение от 19.04.2022г. по НЧД №234/2022г. на ОС-Благоевград, потвърдено с решение от 10.06.2022г. по ВНЧД №397/2022г. на САС, румънската гражданка Е.-Г. У. е предадена на румънските власти въз основа на Европейска заповед за арест №23/07.04.2022г. на съдия от Първо наказателно отделение на Трибунала в Букурещ за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. Извършено е фактическо предаване между българските и румънските власти, като понастоящем румънската гражданка вече изтърпява своето наказание в румънски затвор. В искането от 30.09.2022г. на съдията в Апелативен съд-Букурещ, Първо наказателно отделение се сочи, че е налице наказателно производство срещу Е.-Г. У. за две престъпения, извършени през есента на 2011г. - корупция и пране на пари по чл.7 от Закон №78/2000 вр. чл.291, ал.1 НК на Република Румъния и чл.29, ал.1 Закон №656/2002г. В самото искане е посочено, че тези престъпления попадат в каталога по чл.2, т.2 от РР 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (респ. чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА), наказуеми са с наказания, лишаване от свобода повече от три години - от две до седем години според приложения чл.291 от НК на Република Румъния, поради което по принцип не следва да се извършва проверка за двойна наказуемост. Въпреки това първата инстанция правилно е преценила, че има съответни престъпления и в българския НК - чл.301 НК и чл.253 НК. Неоснователни са възраженията за липсата на проверка за наличие на амнистия или изтекла давност в Република Румъния. Основанието за отказ по чл.39, т.1 ЗЕЕЗА предполага престъпленията да попадат под юрисдикцията на българската държава и в Република България да има амнистия за тези престъпления. Нито едно от деянията, за които се иска даване на съгласие за наказателно преследване от румънска страна не попада под юрисдикцията на Република България, а освен това се твърди, че те са извършени през 2011г., а последната амнистия в Република България е от 2009г. Същите доводи могат да се изложат и по другото възражение, свързано с проверка за изтекла давност, доколкото дали е изтекла давността в издаващата държава се проверява единствено от органите на тази държава. Факултативното основание за отказ по чл.40, ал.1, т.2 ЗЕЕЗА отново предполага юрисдикция на българската държава (подсъдност на български съд). С оглед на твърденията на румънските власти за предвиденото наказание до седем години лишаване от свобода, не би могло и да има изтекла давност по чл.80 НК, поради което възраженията на защитата срещу решението на първата инстанция не могат да се споделят и в тази насока. Вярно е, че в самото искане на румънския съд е налице противоречие между посоченото като предвидено за деянията наказание - лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца и цитираните законови норми, но настоящият съд намира, че посочването на приложимия закон и на предвидените в него наказания има приоритет, а и проверката за наличие на давност следва да бъде извършена от румънските власти. Трябва да се посочи, че в процедурата по чл.62 ЗЕЕЗА законът предвижда проверка на основанията по чл.36 и чл.39-чл.41 ЗЕЕЗА. Тази проверка е надлежно извършена от първата инстанция, като няма нито основания за отказ по чл.39 ЗЕЕЗА, които са проверявани и в основното производство по НЧД №234/2022г. на ОС-Благоевград, нито такива по чл.40, ал.1 ЗЕЕЗА (ал.2 не е приложима в случая), нито пък основания да се искат гаранции по чл.41 ЗЕЕЗА. Възраженията на защитата, че предаденото лице Е.-Г. У. не се отказала от принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА са верни. Именно поради това е предвидена допълнителната процедура по чл.62 ЗЕЕЗА, с която предаващият съд може да преодолее този отказ чрез даване на изрично съгласие за провеждане на наказателно преследване или за изтърпяване на наказание в случаите по чл.61 ЗЕЕЗА, когато липсва отказ от прилагане на принципа на особеността. Същността на този принцип е в зачитане на суверенитета на предалата държава, която запазва за себе си правото за преценка дали да се съгласи или не да бъде извършено допълнителното наказателно преследване за престъпления, извършени преди предаването на съответното лице на властите на другата държава-членка. Поради това е проведена съответната съдебна процедура от български съд, преценени са отново основанията за даване на съгласие за допълнително наказателно преследване срещу Е.-Г. У. и това съгласие се контролира в настоящето въззивно производство. Посочените съображения мотивират настоящия съдебен състав да потвърди решението на ОС-Благоевград от 12.10.2022г. по НЧД №823/2022г. като правилно и законосъобразно. Поради изложените мотиви съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.