Решение № 16 от 23.1.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 432/2024 г.

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК. Районен съд- Бяла с решение № 41 от 27.02.2024г. постановено по гр.д. № 543/2022г. е осъдил М. А. Т. да заплати на Ц. А. А. сумата 13358,23 лв. (тринадесет хиляди триста петдесет и осем лева и двадесет и три стотинки) за извършени в имот, представляващ апартамент №•• в ж.к. "М.*", бл. •••. вх.*. ет.*, гр. С. подобрения, като е отхвърлил претенцията за горницата над 13358,23 лева до претендираните 19701,76 лева, като е присъдил и разноски за производството по гр.дело № 543/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла. За да постанови обжалваното решение първата инстанция е приела, че процесният недвижим имот (апартамент №•• в ж.к. "М.*", бл. •••. вх.*. ет.*, гр. С.) е бил собственост на родителите на страните и че от 2001 г. в него живее ищецът Ц. А. заедно със семейството си, със съгласието на родителите. Към 2017 г. - 2018 г. собственици на имота са родителите на страните, а ищецът се явява държател на имота. След смъртта на майката на страните на 15.08.2019 г., между страните и техния баща възниква съсобственост по отношение на имота при права 4/6 ид.ч. за бащата и по 1/6 ид.ч. за ищеца и ответницата. Считано от 15.08.2019 г. ищецът се явява владелец на имота по отношение на собствената си идеална част и държател по отношение идеалните части на останалите съсобственици. След смъртта на бащата на страните неговата идеална част от имота е придобита от ответницата по силата на направеното в нейна полза саморъчно завещание от 07.12.2020 г., обявено на 29.09.2022 г. от нотариус рег.№ 232 от регистъра на Нотариалната камара, с което А. Ц. А. е завещал всички притежавани от него недвижими имоти на дъщеря си М. А. Т.. По тези съображения районният съд приема, че считано от 19.12.2020 г. правата в собствеността на процесния апартамент са 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответницата. В решението са изложени подробни мотиви за всеки един от извършените от Ц. А. разходи, включително дали направеното представлява подобрение или необходим разход за запазване на имота или е за закупуване и монтаж на вещи, които не са част от имота и не представляват подобрение. Прието е в обжалваното решение, че ремонтните работи в процесния имот са извършени по инициатива на ищеца. Прието е, че с изключение на смяната на дограмата на апартамента и закупуването на гардероб за хола, ремонтните работи /смяна на инсталации, шпакловане и боядисване на стени, ремонт на баня, поставяне на настилка от гранитогрес, ремонт на подова настилка/ са осъществени от ищеца в качеството му на държател, приживе на родителите на страните – собственици на имота. Доколкото тези дейности са осъществени и в интерес на ищеца, (тъй като от 2001 г. той и семейството му живеят в жилището), отношенията следва да бъдат уредени по правилата на чл.61, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ - до размера на обогатяването. Прието е също, че ищецът е направил разходи в общ размер на 15955,69 лв., от които 9680 лв. към „М.П.Инвестмънтс“ ЕООД, 5000 лв. към М. С. С. и разходи за обзавеждане за баня на стойност 1275,69 лв. Направените разходи са по-ниски от посочената от вещото лице увеличена стойност на имота след осъществените ремонтни работи, поради което обезщетяването следва да бъде направено съобразно действителните разходи. Закупуване на интериорни врати не е било съобразявано, доколкото този разход не се обхваща от претенцията на ищеца, а освен това и не е заплатен от ищеца, а от трето за спора лице – „Пинк Кадилак“ ЕООД. Прието е, че заявените от ищеца строително-ремонтни работи са извършени в имота и са налични към датата на извършения от експерта, изготвил заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, оглед в имота. Прието е също, че имотът от 2001 г. е ползван за задоволяване на жилищните нужди на ищеца и семейството му, поради което разходите за освежаване на стени и тавани за пренареждане на под не са „необходими разноски“ /които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване/ или „полезни разноски“ /подобрения, които водят до увеличаване стойността на вещта/, тъй като са предизвикани от причинено от ищеца и семейството му увреждане на вещта, свързано с нормалното използване на същата - това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. По тази причина първата инстанция е приспаднала сумата от 3000,81 лева от доказаните по делото разходи. Прието е, че обзавеждането на банята /тоалетна – моноблок, душ с батерия, мивка с батерия и шкаф с огледало/ подлежи на обезщетяване, тъй като същото е част от необходимото оборудване на жилището и при демонтаж на посоченото обзавеждане биха останали следи в помещението, а съответните движими вещи биха изгубили частично или напълно стойността си. Така сумата подлежаща на обезщетяване е определена от първата инстанция на 12954,88 лева, от която при права на ответницата – 5/6 ид.ч. от имота, последната следва да обезщети ищеца в размер на 10795,73 лева. Разходите за нов радиатор в кухнята и гардероб, както и изработка на кухня, е прието, че не подлежат на обезщетяване, тъй като се касае за мебели и уреди, които са преместваеми. През 2019 г. ищецът в качеството си на владелец на собствените си идеални части от имота и като държател идеалните части от имота на ответницата и на бащата на страните е извършил подмяна на дограма на апартамента на стойност 3075 лева, като предвид съгласие от страна на бащата, отношенията следва да бъдат уредени съобразно чл.30, ал.3 от ЗС, а по отношение на идеалната част на ответницата, преди смъртта на бащата, съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие като работа предприета и в собствен интерес. Така първата инстанция определя, че дължимата на ищеца сума е 2562,50 лева /2050 лв. съразмерно на притежаваните към него момент 4/6 ид.части на бащата, 512,50 лв. за 1/6 ид.ч. на ответницата/. По тези съображения исковата претенция е приета за основателна за сумата 13358,23 лева и съответно неоснователна за горницата над тази сума до предявеният размер от 19701,76 лева. Недоволна от това решение М. А. Т. го обжалва и иска да бъде отменено, като се постанови ново, с което се отхвърли изцяло искът на Ц. А. А.. Производството по настоящото дело е било спряно до приключване на гр. дело № 1715/2023г. на I-30 състав при Софийски градски съд, което е било образувано по искове на Ц. А. А. с правно основание чл. 42, б.“в“ и чл. 43 от ЗН, с които се оспорва саморъчното завещание на А. Ц. А. от което произтичат права на М. А. Т.. С решението по гр. дело № 1715/2023г. на I-30 състав при Софийски градски съд e обявено за нищожно саморъчно завещание от 07.12.2020г. на А. Ц. А., EГH ••••••••••, починал на •• •• •••• , обявено с протокол oт 29.09 2022г. на нотариус Д. Д. , пo иск с пр. осн. чл. 42, 6. ,,6", вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, предявен от Ц. А. А., EГH •••••••••• срещу М. А. Т., EГH ••••••••••. Цитираното решение на СГС променя правата на собственост в процесния апартамент, като вместо приетите от първата инстанция права – 1/6 за ищеца и 5/6 за ответницата, правата н страните в процесния апартамент са равни- по ½ част за всеки, които квоти произтичат от наследяването по закон. По тази причина следва да бъде променен размера, който М. А. Т. дължи на Ц. А. А. като се намали до ½ част от признатите разходи за вещта, които следва да бъдат поделени между страните. Районният съд е приел, че М. А. Т. дължи 5/6 от сумата 13358,23 лева, като след решението, с което завещанието в нейна полза е прието за нищожно, същата би следвало да дължи ½ от тази сума. В жалбата се излагат доводи, че М. А. Т. въобще не дължи нищо на Ц. А. А. за направени подобрения и необходими разноски, по които доводи въззивната инстанция намира следното: По довода, че по делото не е било доказано, че разходите са направени от Ц. А. А., а са направени от М. Н.: Жалбоподателят счита, че не са събрани категорични доказателства, че сумите, заплащани oт М. Н. на М. С. са били средства, предоставени oт Ц. А.. Сочи, че заплащането е извършено пo банков път oт личната банкова сметка на М. Н., следователно именно тя е лицето, което е заплатило ремонта и тя е тази, кoятo пo закон следва да предяви иска за неоснователно обогатяване. Навежда се и довод, че бракът на М. Н. с Ц. А. е сключен в САЩ, но не е легализиран в България, поради което те двамата не са законни съпрузи съгласно българското законодателство и зa тях не важат правилата на CИO. На първо място правните доводи на жалбоподателя са неправилни. Съгласно чл.75, ал.3 от КМЧП брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото на органа пред който е сключен брака. По тази причина брак сключен в САЩ по законодателството на САЩ се зачита в България независимо дали е легализиран в България. СИО има само по отношение на вещни права (чл. 21 от СК), но не и по отношение на парични суми. На следващо място- предвид безспорно установеното обстоятелство, че съответните суми са заплатени от М. Н., както и че тя има сключен брак с Ц. А. А. в САЩ, то следва да се преценява дали плащанията на М. Н. следва да се зачетат, че са направени от името на Ц. А. А.. Според настоящия състав отговорът на този въпрос е положителен. Самата Н. заявява в съдебно заседание: „Този ремонт го извършвахме с наши лични средства, като семейни средства. От съпруга си съм получавала пари за ремонтите по банков път.“ Това изявление, наред с факта, че е правен ремонт на апартамент на родителите на Ц. А. А. е достатъчно доказателство, че разходът е направен от Ц. А. А. чрез неговата съпруга М. Н.. Парите са родово определени вещи и е обективно невъзможно да се установи, че за ремонта са заплатени точно парите, който са предадени/преведени/ на Н. от съпруга й. Заплатени са пари от семейния бюджет на Ц. А. и М. Н., като А. е внасял в този бюджет парични суми за ремонта, което обосновава правото на Ц. А. да претендира заплатените суми. Не на последно място- възражението на жалбоподателката, че неоснователното обогатяване е за сметка на М. Н., а не на Ц. А., би имало съществено значение само ако сумата на обогатяването беше вече заплатена на Н.. При безспорния факт, че М. Т. са обогатява за сметка на съпрузите Н. и А., за Т. е без значение кой точно от двамата й е кредитор, а при съгласие на двамата съпрузи, че правата за неоснователното обогатяване принадлежат на Ц. А., то именно на него следва да бъдат заплатени съответните суми. Неоснователен е и доводът, че по делото не е установено кога точно е направен ремонта на апартамента и какво точно е ремонтирано. В първоинстанционното производство подробно са анализирани събраните свидетелски показания и писмени документи, които в достатъчна степен установяват кога е направен ремонта и какво точно е ремонтирано. В частта за обема на ремонта първоинстанционното решение се потвърждава, поради което в тази част съдът препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 от ГПК. Доводът, че по делото не е установено заплащането на разноските за подобрения в имота преповтаря доводът, че сумите за ремонта са заплатени от М. Н., а не от Ц. А., на който довод вече беше даден отговор по-горе. По изложените съображения сумата, която следва да бъде разпределена между страните по делото във връзка с направени необходими и полезни разноски е 16029,88 лева (12954,88 лева за обзавеждане на баня и за ремонти и 3075 лева за дограма), от която сума М. А. Т. следва да заплати на Ц. А. А. половината, а именно- 8014,94 лева. По тези съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът на Ц. А. А. е уважен над 8014,94 лева и да се потвърди в частта с която искът е уважен до размера 8014,94 лева. Разноски пред първата инстанция: Ищецът е направил разноски в размер на 3311,71 лева от които следва да му се присъдят 1347,25 лева съразмерно на уважената част от исковете. Ответницата има разноски в размер на 2650 лева, от които следва да й се присъдят 1571,94 лева- съразмерно на отхвърлената част от исковете. Първоинстанционното решение следва да се промени съответно като се отмени в частта, с която М. Т. е осъдена да заплати разноски над размера 1347,25 лева, а Ц. А. следва да бъде осъден да заплати още 617,94 лева (315,95 евро) над присъдените с първоинстанционното решение 954 лева. Разноски във въззивното производство: Първоинстанционното решение се отменя частично но не по наведените във въззивната жалба основания. Въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение се изменя поради различния размер на правата на страните, който е установен пред въззивната инстанция и който се дължи на обстоятелството, че пред първата инстанция М. А. Т. се е позовала на едно нищожно завещание, чиято нищожност е била установена впоследствие. По тази причина за въззивната инстанция разноски следва да се присъдят изцяло на Ц. А. А.. Същият е направил разноски в размер на 2000 лева, които следва да му се присъдят в евро, а именно- 1022,58 евро. Мотивиран така, Русенският окръжен съд