Решение № 75 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 1419/2025 г.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 3, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, предявен от К. Д. К., чрез адв. Р. С. от ЛАК, срещу ТП на НОИ гр. Ловеч. В молбата се твърди, че на 24.07.2025 г. ищецът подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68а КСО. Ответникът обаче отказал отпускане на пенсията, като в издаденото Разпореждане № 2113-10-694#5/07.11.2025 г. посочил като мотиви липса на изискуемия стаж 39 години и 10 месеца. В молбата се излагат твърдения, че ищецът е работил в СТ •• •••• от 09.06.1995 г. до 09.09.1997 г., който трудов стаж не е признат от ответника ТП на НОИ - Ловеч. Ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ТП на НОИ-Ловеч, че К. Д. К., ЕГН ••••••••••, има действителен трудов стаж за периода 09.06.1996 г. – 09.09.1997 г., а именно: 1 година и 3 месеца като „обезкостител“ в СТ •• ••••. Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът е представил отговор по реда на чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения иск. В отговора е изложено, че претендирания от ищеца стаж не е оформен съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като в трудовата книжка на ищеца е отразен стаж в СТ •• за процесния период, но не е положен печат на предприятието. Направено е искане да бъде отхвърлена предявената претенция. В съдебно заседание ищецът се явява лично и със своя пълномощник адв. Р. С. от ЛАК, който поддържа предявения иск и моли същият да бъдат уважен, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски. За ответното ТП на НОИ гр. Ловеч, р. пр., в с.з. не се явява законен представител, нито се представлява от процесуален такъв. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното: Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване , се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. С исковата молба ищецът е представил заверен препис от своята трудова книжка, като в с.з. представи и оригинала на същата. В нея е отразено, че за периода 09.06.1996 г. – 09.09.1997 г. К. Д. К. е работил като „обезкостител“ в СТ •• ••••, всичко изслужено време: 1 година и 3 месеца. Върху така отразения трудов стаж обаче липсва печат на предприятието. Ищецът е представил отказ за издаване на удостоверение, издаден от ответното ТП на НОИ гр. Ловеч, в който е отразено, че в осигурителния архив на НОИ не са представени съгласно чл. 5, ал. 10 КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-правни документи за периода 09.06.1996 г. - 09.09.1997 г. Предвид че ищецът е представил писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа – трудова книжка, съдът е допуснал свидетелски показания ( съгл. чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР). По искане на ищеца са разпитани като свидетели ••• и •••, и двамата работили в процесния период в СТ •• •••• – обстоятелство, констатирано от съда на база представените от лицата трудови книжки в оригинал. И двамата свидетели в показанията си сочат, че с ищеца са били колеги, като и тримата са работили в СТ •• •• – ищецът като обезкостител, свид. •• като колбасар, а свид•• - като касиер. Посочената свидетелка заявява, че на К. са внасяни съответните осигурителни вноски. Относно липсващия печат върху трудовата книжка на ищец•• заявява, че се касае са технически пропуск, като посочва, че подписът на касиер, положен в книжката, е неин. На основание чл. 8 ЗУТОССР ищецът е представил декларация, в която е декларирал истинността на всички обстоятелства, изложени в ИМ. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: ЗУТОССР е процесуален закон, който урежда съдебно производство по установяване на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални трудови и осигурителни правоотношения. Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност по правилата за изчисляване и удостоверяване на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този период като такъв, възниква правен спор. ЗУТОССР съдържа три хипотези, които са предмет на три самостоятелни искови претенции: за установяване на трудов стаж, придобит след 31.12.99, за установяване на осигурителен стаж п о Кодекса за социално осигуряване, за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР изисква задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР, т. е. искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник-само срещу съответното териториално поделение на НОИ. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение, респективно при наличие на законова регламентирано право на иск е налице правен интерес от неговото предявяване. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Съгласно чл. 9 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. Съдебните разноски по делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца. С ТР № 2/2015г. обаче е прието, че в производството по чл. 1, ал. 1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Посочено е, че специалната норма на чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР е приложима само в исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР, но не и в исковото производство за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. С оглед на което следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът