Решение № 129 от 24.2.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 986/2023 г.

Производството е по чл.258 и следващите ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Етажна собственост с адрес гр.Бургас, ул. „Карлово“ №24, представлявана от Председателя на Управителния съвет Петър Анастасов Попов, чрез адв. Мариана Трифонова, преупълномощена от адвокатско дружество „Трифонова и Йорданова“. Жалбата е насочена срещу решение № 842 от 20.04.2023г. по гр.д.№ 7725/2022г. на РС- Бургас, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1154 от 25.05.2023г. по същото дело. С решението е отхвърлен иска на Етажната собственост срещу П. Я. М. и М. П. М. за осъждането им да преустановят неоснователните си действия по възпрепятстване на всички етажни собственици да влизат необезпокоявано във вътрешния двор на сградата и създаване на шум и вибрации над допустимите стойности чрез паркирането на автомобилите си пред и в близост до входа към вътрешния двор на сградата и под еркерите на сградата, както и във всяка обща част на имота. Изложени са оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при явно противоречие със събраните доказателства. Според въззивника, по делото са надлежно доказани, посредством писмени доказателства, следните обстоятелства: 1/Взето с мнозинство решение да не се паркира в общите части, а при неизпълнението му да се пристъпи към решение по съдебен ред / така- протокол от проведено общо събрание от 12.10.2021г. на процесната етажна собственост, взето с мнозинство/, което не е отменено по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Ето защо въззивникът счита, че правилно, в съответствие с практиката на ВКС районният съд е приел наличието на прието решение на ОСЕС за предприемане на действия по защита на правата на етажните собственици, което е равнозначно на упълномощаване по смисъла на чл.23, ал.4 ЗУЕС, доколкото това упълномощаване не поставя изисквания за форма и съдържание. Сочи, че на самото събрание е присъствал и районен инспектор от Пето РУ - гр. Бургас, който е разяснил на всички присъстващи, че автомобилите нямат право да бъдат паркирани в общите части на сградата по начин, по който възпрепятства останалите собственици да преминават със своите автомобили и да ги паркират на обозначените за това места. 2/Че теренът, върху който е построена сградата, е собственост на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, т.е. същите тези лица са собственици на идеални части от терена. Сочи, че съгласно нотариален акт № 26, том I, peг. № 1587, дело № 22 от 2003г. по описа на нотариус Николай Ников, „ИНСТРОЙ“ ЕООД като строител на сградата на ул. „Карлово“ 24, ж.к. „Лазур“, гр. Бургас е дарил на всички собственици на самостоятелни обекти в нея общо 52.50 кв.м. ид. части от земята, върху която е построена сградата. В посочения нотариален акт били посочени идеалните части, които се даряват на всеки отделен собственик, а освен това било посочено, че страните по договора са постигнали споразумение, че правата на строеж, учредени в полза на Ж.Н.М., Г.Ж.Н., К.Ж.Б. и П.А.П., остават в изключителна собственост на така изброените приобретатели и дарените не придобиват права по отношение на същите. По делото били представени и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том V, дело № 1372/1990г. на нотариус Станка Димова, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, том XIV, дело № 5071/1992г., нотариален акт № 184, том IX, дело № 3274/1993г. за дарение на недвижим имот, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу строителство № 124, том I, peг. № 3659, дело 104 от 2001г. на нотариус Николай Ников, както и други писмени доказателства, които опровергавали мотивите на съда, че липсват доказателства по делото, от които да се установи, че етажните собственици са собственици и на кв. м. идеални части от терена, върху който е построена сградата. Сочи, че посочените по-горе писмени доказателства изобщо не били обсъждани от съда поотделно и в съвкупност, което довело до неправилни изводи. 3/ Безспорно били установени и противоправните действия на ответниците, с които пречат на останалите собственици да използват съсобствения имот необезпокоявано. От протокола за проведеното ОСЕС се установявало, че и в този момент автомобилите на ответниците били паркирани в прохода към гаражите, което според присъствалия на събранието служител на МВР било недопустимо. От този протокол било видно и че ответникът не само е признал обстоятелството, че паркира в прохода към гаражите, но е заявил, че ще продължи да прави това защото няма къде да се паркира и това място е под неговата тераса. Сочи се, че ответникът е притежавал две помещения - на партера на сградата отпред (ведно с 12 кв.м. собственост върху земя) и отзад в двора, с прилежаща земя към тях, които е продал, като така сам се е поставил в положение да няма къде да паркира. В изпълнение на решението, взето на проведеното общо събрание да не се спира в прохода на сградата, откъдето е входа на самата сграда и се преминава към гаражите, както и под еркерите на сградата, на ответниците били изпратени уведомления посредством телепоща от 26.10.2021г., че ще бъде образувано съдебно производство против тях в случай, че не спазват приетите решения на ОСЕС. Въззивникът изтъква, че проходът е обща част и се ползва за достъп до самата сграда и едновременно за преминаване на автомобилите към гаражите, достатъчно тесен е, без тротоар, което обуславяло невъзможност да се паркира в него. Сочи, че към датата на провеждане на общото събрание, ответникът П. М. не е бил собственик на СОС, нито на ид.части от терена, а същият само обитавал жилище в сградата. От показанията на св.Юлиев се установявало, че ответниците ежедневно спират автомобилите си по начин, по който пречат на подхода към кооперацията. Свидетелят твърдял също, че запалването на двигателя на управлявания от ответника модел автомобил, както и паркирането му създава шум и замърсявания повече от допустимите. Паркирайки в подхода, ответниците препречвали голяма част от него, през който трябвало да преминат останалите автомобили, същият оставал частично преграден, а свободната част за преминаване ставала значително по-тясна. Твърди се, че предвид родствената връзка между свидетелката М. и ответниците, нейните показания не следва да бъдат кредитирани от съда, още повече, че същите са неясни и противоречиви. Въззивната страна счита също, че от страна на ответника М. е налице признание на иска с изявлението му в съдебно заседание, че молил много пъти П. за споразумение да спират там, но получавал от него отговор, че не решава той, както и че молбата му е те, като съсобственици в дворното място, да имат право да паркират на общите части извън двора. Твърди се също, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, както и че е разгледал въпроси, които не са били повдигани в хода на делото и не представлявали част от предмета му, поради което обжалваното решение в тази му част било недопустимо. Налице било съществено разминаване между искането на ищеца, а именно за преустановяване на действия, изразяващи се в паркиране пред и в близост до входа на сградата и към вътрешния двор на сградата и под еркерите на сградата, а не както неправилно посочил съдът- пред входа на самата сграда. Релевирано е и оплакване, че с доклада по делото съдът не е указал на ищеца да установи какви са идеалните части от терена, върху който сградата е построена, които притежава всеки отделен етажен собственик. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което иска бъде уважен. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е постановен недопустим съдебен акт, се иска същият да бъде обезсилен, а делото- върнато на РС- Бургас за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Диана Вълчева – процесуален представител на П. Янков М. и М. П. М., съдебен адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ 10. С него жалбата и въведените с нея оплаквания се оспорват като неоснователни. Въззиваемите считат обжалваното решение за законосъобразно- правилно и обосновано. Според тях съдът е постановил решението след задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства, съобразно закона и практиката на ВКС. Намират за установено, че ответниците са съответно собственик и обитател на самостоятелни обекти в сграда, но считат, че като такива имат правото да ползват общите части на сградата според тяхното предназначение, като следва да не пречат на другите собственици да ползват общите части. Намират за правилен извода на съда, че от данните по делото не може да бъде установено дали незастроеният терен е обща част на сградата по чл. 38 от ЗС. Считат, че ищците не са успели да докажат, че дворното място представлява обща част към сградата. Сочат, че съгласно чл. 43 ал. 3 от ЗУТ, когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда - етажна собственост /т.е. когато е налице съвпадение между всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и собствениците на дворното място/, необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ, като в този случай решението се взема от етажната собственост. Когато обаче земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от ЗС, а собствеността й се притежава в обикновена съсобственост, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение, а решението за това се взема от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Намират, че районният съд правилно е приел, че по делото не е доказано създаването на пречки на всички етажни собственици да влизат необезпокоявано с автомобилите си във вътрешния двор и да паркират, тъй като в двора права имат само конкретни лица, там влизат само някои от собствениците, не и всички, както и че не е доказано извършването на конкретни действия, с които да се препятства паркирането или да се ограничава достъпа до двора. Въззиваемите заявяват чрез пълномощника си, че не извършват действия, с които да пречат на останалите собственици да ползват дворното място съобразно предназначението му, нито създават пречки за ползването на останалите, още по-малко на всички етажни собственици, не са извършвали паркиране на тротоара, нито пред подхода, или пред входа на сградата, нито са управлявали автомобили в двора. Излагат също становище за недоказаност на исковата претенция, тъй като по делото не е било установено по категоричен начин, че чрез паркирането си ответниците създават шум и вибрации по-големи от обичайните, по - различни и по-интензивни от тези, създавани от останалите при влизане и паркиране на техните автомобили, нито че ответниците паркират по начин, по който да пречат на останалите да влизат във вътрешния двор и да паркират. Въззиваемите твърдят, че паркират по начин, по който оставят на останалите свободна територия за паркиране и маневриране, достатъчна за безпрепятствено влизане и достигане до гаража и паркоместата, находящи се във вътрешния двор. Заявяват, че здравословното състояние на ответника М. е налагало в спешни, но редки случаи, поради невъзможност да изминава пеш дълги разстояния, паркиране под еркерите на обитавания от него апартамент, като това обаче не е пречило на влизането и паркирането на други автомобили в дворната площ. По отношение твърдението, че ответниците пречат с действията си на етажния собственик П. П., заявяват, че същият е изградил и притежава гаражно помещение с почти двойно по-голяма площ от разрешената му площ от 36, 80 кв.м., като по този начин неправомерно е отнел и ползва без правно основание площ около 28 кв.м. от общата дворна площ, а от друга страна лишава от ползване останалите етажни собственици. Заявяват, че не са налице твърдените от въззивника процесуални нарушения във връзка с доклада на съда и разпределението на доказателствената тежест. Искат от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило и становище, изготвено лично от въззиваемите, с което се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и изложените в нея доводи не отговарят на истината. Твърди се, че ответниците по никакъв начин не създават пречка за движението на автомобилите на останалите собственици, които непрекъснато влизат и излизат от двора. Сочи се, че на събранието на 12.10.2021 година е било взето решение да не паркират автомобилите си тези собственици, които нямат идеални части от парцела. Заявяват, че никога не са паркирали в прохода към двора. Заявяват, че ответникът М. е с 96% инвалидност, приложени са медицински експертизи. По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на лица /етажните собственици, представлявани от управителя на етажната собственост/, които имат правен интерес да го обжалват в частта, с която са отхвърлени претенциите им по чл.109 ЗС против ответника. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество. В исковата молба етажните собственици, представлявани от председателя на управителния съвет на етажната собственост твърдят, че ответниците обитават самостоятелни обекти в сградата, представляваща етажна собственост с адрес •••, като ответникът живее в ап.3, чийто собственик е синът му А.М., а ответницата е собственик на апартамент №2, в който живее постоянно. Поддържат, че на основание чл.38, ал.1 ЗС вътрешния двор, в който има гаражи и паркоместа, представлява обща част по предназначението си и се ползва общо от всички съсобственици /чл.5, ал.1, т.1 ЗУЕС/, като същите не следва да пречат на останалите да ползват общите части /чл.6, ал.1, т.1 ЗУЕС/. На 12.10.2021г. било проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което било прието с мнозинство следното решение: „Вземане на решение за прекратяване паркирането от всички живущи в кооперацията в общите части на имота, включително под еркерите“. Решението било прието при съблюдаване на необходими кворум, не било отменено по реда на чл.40 от ЗУЕС и влязло в сила. Причината за приемането му била, че ответниците паркирали своите автомобили в близост до входа на сградата, обикновено върху изградения тротоар, с което ограничавали възможността на останалите етажни собственици да преминат свободно със собствените си автомобили и да ги паркират в гаражите и паркоместата, които са тяхна собственост. В множество случаи ответниците паркирали в двора, с което пречели на останалите собственици да минават с колите си спокойно и без затруднения, както и да ползват собствените си гаражи и паркоместа. Сочат, че на събранието присъствал и районен инспектор от Пето РУ на ВМВР- Бургас, който разяснил на всички присъстващи, че автомобилите нямат право да бъдат паркирани в общите части на сградата, по начин, който възпрепятства останалите собственици да преминават със своите автомобили и да ги паркират на обозначените за това места. Твърдят, че ответниците паркират колите си пред прохода, през който преминават останалите живущи с техните коли, някои от които притежават в имота паркоместа /Г.Г. и Г.Н./ или гаражи /П. П., Д.Д., К.Д. и Ч.М./. С паркирането си пред входа, ответниците съществено затруднявали достигането до гаражите и паркоместата и да ги ползват според предназначението им. Самите ответниците не били собственици или наематели на гаражи или обособени паркоместа в сградата. Също така ответниците възпрепятствали нормалното ползване на собствените апартаменти на останалите собственици в сградата, тъй като вследствие паркирането на автомобилите им и при включване на двигателите преди потеглянето им се създавал силен шум и вибрации в апартаментите на съседите. Сочат още, че ответникът П. М. присъствал на събранието лично и като пълномощник на ответницата М. М.- негова дъщеря. Те узнали за решението още на събранието, а по- късно били уведомени в писмен вид за задължението си да изпълняват решението и да не паркират автомобилите си на конкретните места, нарушавайки ЗУЕС и вътрешните правила в сградата. С цел осигуряване изпълнението на решението и преустановяване на противоправните действия на ответниците бил монтиран метален ограничител за разграничаване на маневреното пространство от пешеходното, за което изрично било взето решение на ОС на 12.10.2021г. На 18.02.2022г. ответникът М. премахнал ограничителя и го поставил в багажника на автомобила си. Така последният демонстрирал трайно противоправно поведение, незачитайки разпоредите на ЗУЕС и решенията на Общото събрание на Етажната собственост. Сочи се, че ищците са поискали съдействие от различни институции, включително РП- Бургас, но с постановление от 30.08.2022г. били уведомени, че не са налице данни за осъществен състав на престъпление и следва да потърсят правата си по гражданско-правен ред. Искането към съда е ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия по възпрепятстване на всички етажни собственици да влизат необезпокоявано във вътрешния двор на сградата и създаване на шум и вибрации над допустимите стойности, чрез паркиране пред и в близост до входа към вътрешния двор на сградата и под еркерите на сградата, както и във всяка обща част на имота. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски. В срока по чл.131 ГПК ответниците М. М. и П. М. са представили отговор, с който заявяват, че изнесеното в исковата молба не отговаря на истината, включително твърденията за шум и вибрации от техните автомобили. Считат, че се касае за личностен конфликт между тях и техния роднина П.А.П.- брат на К. М.- майка на ответницата и съпруга на ответника. Твърдят, че автомобилите на П. и неговите роднини имат същия режим на експлоатация и по- голямо съприкосновение с общите части на сградата. Сочат, че се касае за злоупотреба с право с цел ограничаване правата им като съсобственици на дворното място. Заявяват, че болшинството от членовете на етажната собственост не притежават право на собственост върху дворното място. Считат, че с исковата молба се цели ограничаване правото им на собственост с цел личен тормоз, макар че ответникът е инвалид с 96% нетрудоспособност. Молят иска да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан. Подробни съображения, онагледени със снимков материал и писмени доказателства са изложени в „Уведомление“, адресирано до съдебния състав /л.82-109 от делото на РС/. В уведомлението се сочи, че 19 години всички живущи спирали, където понастоящем спират ответниците. Оспорват автомобила им да спира на тротоара. Заявяват, че автомобилът им не е под целия еркер, а заема 15 см. от него. Земята, върху която е паркиран автомобила е част от двора, като реалното разстояние от кооперацията до тротоара е 3м. Сочи се, че автомобилът е широк 1, 55 м., а еркерът е 80 см. Сочи се още, че по цялата улица „Карлово, бул. „Демокрация, ул. „Гладстон“, автомобилите биват паркирани под еркерите поради липса на паркоместа. Считат, че те не създават опасност за живущите. На следващо място се сочи, че на процесното общо събрание на ЕС е било взето решение в двора да не влизат МПС, чиито собственици нямат ид.ч. от двора, но впоследствие членовете на управителния съвет са редактирали протокола, както им е угодно. В тази връзка заявяват, че неслучайно протоколът бил забавен с 20 дни. Сочат още, че понастоящем в двора паркират зетя на П. П. и внукът на последния, които нямат идеални части от двора, поради което П. иска да отстрани децата на ответника, които притежават идеални части от двора. В подробности са описани влошените отношения между семейството на ответника и това на П. П.. Във връзка с указанията на въззивната инстанция за отстраняване нередовности на исковата молба касаеща твърдените от етажните собственици пречки за правото им на собственост, създадени от ответниците, със становище от 26.06.2023г., депозирано от пълномощника им адв. М. Трифонова, са изложени следните обстоятелства: Тротоарът пред кооперацията, на който паркират ответниците, е част от поземления имот, върху който е построена процесната сграда и представлява прилежаща етажна собственост, с размери около три метра широчина. Уточнено е, че с действията си ответниците създават пречки в две направления: а/чрез паркиране под терасите, плътно до външната стена, с което от една страна се създават силни вибрации и шум, а от друга- останалите живущи нямат възможност да преминават пеша през недвижимия имот, представляващ етажна собственост; б/чрез паркиране на автомобилите си на самия подход към задната част на двора, с което ограничават възможността на останалите обитатели да преминават пред подхода и да влизат с автомобилите си, както и да маневрират /понеже свободното пространство се намалявало на по- малко от 2, 40 м./, както и да влизат пешеходно в задния двор. С допълнителна молба, постъпила на 10.07.2023г. е уточнено още, че ответниците паркират ежедневно управляваните от тях автомобили, като обикновено ответникът М. паркира управлявания от него автомобил на самия проход към вътрешния двор, а ответницата М. - на тротоара в непосредствена близост до сградата, под еркерите. Понякога се случвало да си разменят местата, както и двамата едновременно да паркират на прохода към вътрешния двор на сградата. Уточнява се, че дължината на автомобилите е около 5 метра, а ширината- около 2 метра. Поддържа се, че пространството пред подхода към задния двор също е част от дворното място и може да бъде използвано от всеки доколкото не ограничава и възпрепятства правото на останалите собственици да ползват имота по предназначението му, в случая да преминават през подхода, за да паркират автомобилите си. Според въззивниците, не следва да се паркират автомобили върху тротоара пред сградата, тъй като не са предвидени паркоместа и по този начин се ограничава възможността на живущите и минувачите да преминават през тротоара, както и в непосредствена близост, почти долепени до сградата, под еркерите, с което се създава допълнителен шум и вибрации, по-високи от обичайните. Предвид техническите характеристики, размерите и разположението на сградата и подхода, през който преминават автомобилите към вътрешния двор на имота, е невъзможно паркирането на автомобили в каквато и да е близост до подхода. Твърди се, че всяко едно паркиране в близост до подхода затруднява преминаването през него и влизането във вътрешния двор, тъй като разстоянието е много малко. Уточнен е и петитума на исковата молба в следния смисъл: ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия по възпрепятстване на всички етажни собственици да влизат необезпокоявано във вътрешния двор на сградата и създаване на шум и вибрации над допустимите стойности, изразяващи се в паркиране на управляваните от тях автомобили в частта от дворното място, намираща се на тротоара пред кооперацията на ул. „Карлово“ № 24, ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, пред и в прохода към задния двор на кооперацията. На 02.08.2023г. по делото е постъпило становище, подадено лично от въззиваемите, с което се твърди, че въззиваемия М. никога не е спирал в двора, с изключение на един случай преди година и половина. Посочват, че в производството пред районния съд е представен снимков материал, който онагледява местоположението на единствения автомобил, който паркират. Считат, че паркираният автомобил на източната част на ЖСК с нищо не пречи на входа, който е 5 м. /пет метра/, а още повече на живущите. Заявяват, че тротоарът е свободен и е широк 2, 5 м. Намират за неверни твърденията на въззивниците, че паркират на 2 м. разстояние от тротоара на ЖСК. Сочат, че ширината не е 2 м., а 2, 86 м., като размерите на автомобила са ширина 1, 60 м. и дължина 3, 60 м. Лицето на ЖСК е с дължина 12 м. и вход за двора с дължина 5 м., или общо 17 м. Заявяват, че по време на съдебното производство в двора влизат други автомобили, собствениците на които не притежават идеални части. Заявяват, че са образувани досъдебни производства по повод отделни действия на етажни собственици. Поддържат становището си, че не всички собственици на жилища имат идеални части от двора, а имат по единствено по 5 кв.м. под застроената ЖСК. Твърдят, че автомобилът, който паркират е един, а за останалите автомобили е заплатена зелена и синя зона. Поддържат становището си, че седемнадесет години всички живущи са се редували и спирали в коридора на двора, тъй като нямало достатъчно паркоместа. Във връзка с уточненията, извършени от въззивниците, по делото е постъпило и становище от процесуалния представител на въззиваемите – адв. Диана Вълчева. В него се сочи, че ответниците не паркират нито пред, нито на прохода към вътрешния двор, както и че не извършват неоснователни действия, с които да препятстват всички етажни собственици да влизат в двора с автомобилите си, нито препятстват пешеходното им преминаване, не създават шум и вибрации над допустимите стойности. Категорично се оспорва направеното допълнително уточнение на исковата молба по отношение размерите на подхода. Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните и е разпитал водените от тях свидетели. За да отхвърли като неоснователен предявения иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.109 ЗС, районният съд е приел, че от представените писмени доказателства не е възможно да се прецени кои лица са собственици на самостоятелните обекти в сградата, за да се извърши преценка дали притежават и идеална част от дворното място, т.е. дали незастроената част от терена е обща част по чл.38 ЗС, като е посочил, че според двамата разпитани свидетели в двора права имат само определени лица, но не и всички собственици на апартаменти в сградата. Затова, като е констатирал, че в задния двор на сградата влизат само някои от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, а на другите такива достъп с автомобили не е позволен, районният съд е приел, че не е налице първото твърдяно нарушение- пречене на останалите етажни собственици да влизат във вътрешния двор на сградата и да паркират необезпокоявано. Посочил е още, че искът е предявен от ненадлежен ищец. Освен това съдът е приел, че не е доказано извършването на конкретни действия, които да ограничават достъпа до вътрешния двор или да възпрепятстват паркирането на автомобили в него. По повод твърдяното второ нарушение, районният съд е приел, че не се установява ответниците да произвеждат със своите автомобили шум, по- силен от обичайното, като е изтъкнал и обстоятелството, че сградата е в непосредствена близост до улица, по която има постоянно движение на коли. Приел е, че на етажните собственици не са създадени пречки в смисъла, посочен в петитума на исковата молба. След преценка на твърденията на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона Бургаският окръжен съд приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а като краен резултат- правилно. От фактическа страна се установява следното: С нотариален акт № 12, н.д. №1372/90г. на нотариуса при БРС /л.92 от делото на БРС/, съпругата на ответника и майка на ответницата- К. А. М. е придобила чрез дарение правото на собственост върху 100/528 кв.м. ид.ч. от дворно място в гр. Бургас, к-с „Толбухин“ /понастоящем „Лазур“/, представляващо имот № 198 в кв.17 по плана на град Бургас, ведно с ½ ид. ч. от самостоятелна жилищна сграда в задната /вътрешна, южна/ част на имота. С нотариален акт № 187, н.д. № 5071/92г. на нотариуса при БРС /л.93/, К. М., по време на брака си с ответника М., чрез възмездна сделка- покупко- продажба, е придобила в режим на СИО 103/528 кв.м. ид.ч. от същото дворно място, както и останалата ½ ид.ч. от къщата в задната част на двора. С нотариален акт № 184, н.д.№3274/93г. на нотариуса при БРС /л.94/ К. М. е дарила на брат си П.А.П. 36, 80 кв.м. ид.ч. от дворното място, а на децата си А.П. М. и ответницата М. П. М.- по 18, 40 кв.м. ид.ч. След тази сделка, К. М. и ответникът П. М. са останали собственици на 129, 40 кв.м. ид.ч. от дворното място с площ 528.м. /от които 100 кв.м. нейна лична собственост и 29, 40 кв.м. СИО, като последният извод следва от обстоятелството, че при сключване на прехвърлителната сделка продавачката се е легитимирала като собственик с нотариалния акт, с който е закупила 103 кв.м. ид.ч. от имота/. Видно от справката за вписванията по партидата на ответницата М. М. /л.63, пореден № 6/ на 26.02.2001г. ответницата е дарила на своя брат А.П. М. собствените си 18, 40/528 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място. Така същата се е разпоредила изцяло с притежаваните от нея идеални части от дворното място. От нотариален акт № 124, н.д.№ 104/2001г. на нотариус Николай Ников /л.124 от делото на БРС/, се установява, че на 10.05.2001г. съсобственици на дворното място, представляващо УПИ VII- 198, в кв.17 по плана на гр.Бургас, с административен адрес: ул. „Карлово“ №24 са били 10 физически лица, които са притежавали следните идеални части от имота: 1/Ж.Н.М.- 15/528 кв.м. ид.ч.; 2/ Г.Ж.Н. и 3/ съпругата му Д.В.Н.- общо 110/528 кв.м. ид.ч.; 4/ К. Ж.Б. и 5/ съпругът й А.Б.Б.- общо 100/528 кв.м. ид.ч.; 6/ П.А.П. и 7/ съпругата му Ц.З. П.а- общо 136, 80 кв.м. ид.ч.; 8/ К. А. М. и 9/ съпругът й- ответникът П. Я. М.- общо 129, 40 кв.м. ид.м. и 10/ синът на последните- А.П. М.- 36, 80 кв.м. ид.ч. С цитираната сделка същите са си учредили взаимно, както и на строителя „ИНСТРОЙ“ ЕООД право на строеж за построяване на жилищна сграда в имота, като са си разпределили правото на собственост върху самостоятелните обекти след изграждането им. Видно от регистрационната карта на гърба на л.8 от делото на БРС, сградата е била изградена през 2002г., като същата се състои от 7 етажа, от които един подземен и 6 надземни. Според това доказателство в сградата са изградени 18 самостоятелни обекта. Съгласно нотариалния акт за суперфицията, самостоятелните обекти, които е следвало да бъдат изградени са 14 бр. апартаменти /12 от които разположени от първи жилищен до четвърти жилищен етаж, а останалите два- на пети мансарден етаж/, 2 броя ателиета на пети мансарден етаж и 4 броя магазини на партерния етаж. От същия нотариален акт се установява, че в подземния етаж е следвало да бъдат изградени 9 броя избени помещения. Съгласно т.З от нотариалния акт Ж.М., Г.Н. и К. Балата са придобили право да построят и станат собственици на гаражни помещения с обща площ 64 кв.м., разположени в югозападната част на парцела. Съгласно т.Ж от нотариалния акт П. П. е придобил правото да построи и стане собственик на гаражно помещение с площ от 36, 80 кв.м., разположено в югозападната част на парцела. Видно от справката от Службата по вписванията по партидата на П.А.П., пореден № 7 /на гърба на л.65/, на 27.12.2002г. част от съсобствениците на дворното място са дарили на суперфициаря „ИНСТРОЙ“ ЕООД, 63/528 кв.м. ид.ч. от УПИ, ведно с правото на ползване на гаражи. С нотариален акт №26, т.I, рег.№1587, дело №22 от 25.02.2003г. на нотариус Николай Ников /л.107-108/, „ИНСТРОЙ“ ЕООД е дарило 52, 50/528 кв.м. ид.ч. от собствените си 63/528 кв.м. ид.ч. от УПИ -198 в кв.17 на следните лица: 9/528 кв.м.ид.ч. на Н.Ж.П. /собственик на ап.№1, гараж №1/; 7, 5/528 кв.м.ид.ч. на Н.И.Б. /собственик на ап.№4/; 12, 5/528 кв.м.ид.ч. на К.П.Д. /собственик на ап.№12/; 7, 5/528 кв.м.ид.ч. на К.С.Т. /собственик на ап.№ 13/; 6/528 кв.м.ид.ч. на М.Х.Ю. и И. Х.Ю. /собственици на ап.№14/; 5/528 кв.м.ид.ч. на „Вега Шипинг“ /собственик на ателие №1 и №2/; както и 7, 5/528 кв.м.ид.ч. на „П. Бенчев“ /собственик на кафе-еспресо/. Според приложеното писмо от главния архитект на Община Бургас /л.46 от делото на БРС/, съгласно чертеж ситуация в част Архитектура от одобрената проектна документация за сградата, на терена на имота не са обозначени места за паркиране. Видно от справката за вписванията по партидата на ответника П. М. /л.55, пореден № 7/ на 18.03.2004г. ответникът и съпругата му К. са продали на А.П.Г. собствения си магазин №1 в процесната сграда /описан в б.Б от нотариалния акт за суперфицията/, както и с 12/528 кв.м. ид.ч. от дворното място. От същата справка /л.54, гръб, пореден №4 се установява и това, че двамата са извършили замяна с Н.Г.Х., като са прехвърлили на последната и останалите 117, 40/528 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място. Така двамата са се разпоредили с всички притежавани от тях идеални части от правото на собственост върху процесното дворно място. От изложеното следва, че ответниците П. и М. М.и не притежават идеални части от правото на собственост върху процесното дворно място. Такива притежава само синът на ответника и брат на ответницата- А.М.. Не се спори, че през 2001г. ответникът П. М., както и неговата съпруга са се разпоредили и с придобития след построяването на сградата апартамент №2 на първия жилищен етаж с площ от 57, 86 кв.м. – така справката от службата по вписванията на л.55 /гръб/, пореден № 9, както и справката на л.62 /гръб/, пореден № 5 като са го прехвърлили на дъщеря си- ответницата М. М.. Следователно ответникът, както и съпругата му не притежават самостоятелни обекти в процесната сграда. По делото е приложено нотариално заверено пълномощно от 14.01.2022г. /л.121/ и договор от 10.03.2022г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя А.П. М., с което същият е упълномощил родителите си да разполагат и ползват 36, 80 кв.м. ид.ч. от процесното дворно място от УПИ VII-198, кв.17 по плана на гр.Бургас, ул. „Карлово“ № 24, съгласно нотариален акт №124, н.д. №104 от 2001г. Представен е и договор /л.123/ с нотариална заверка на подписите на страните, сключен на 10.03.2022г. между синът на ответниците и последните, с който им е разрешил да стопанисват жилището му в гр.Бургас, , ул. „Карлово“ №24, - апартамент №3, вх.1, ет.1, да продължават да живеят до края на дните си. Пълномощното и договорът не създават вещни права в полза на ответника и неговата съпруга /предвид липсата на изискуемата от закона форма- нотариален акт/, но въз основа на тях за двамата са възникнали облигационни права /по договор за заем за послужване/ да ползват както апартамента, така и дворното място, които са собственост на техния син, следователно същите са обитатели на етажната собственост. След анализ на вписванията в книгата на собствениците и приложените нотариални актове, въззивната инстанция намира, че не може да бъде направен обоснован извод за това кои са актуалните собственици на останалите самостоятелни обекти в процесната сграда, тъй като по делото не са представени всички нотариални актове за извършени сделки, нито справки от службата по вписванията за останалите собственици/ респективно имоти. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на ищцовата страна, доколкото се твърди от тях, че дворното място е обща част, а ответниците изрично са оспорили това твърдение като сочат, че собствениците на дворното място не съвпадат със собствениците на обектите в етажната собственост. Доказателствената тежест е правилно разпределена с проекто – доклада /л.110 от делото на БРС/, приет за окончателен в съдебно заседание, по който страните не са имали възражения. Ето защо неоснователни са оплакванията в жалбата, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на ищцовата страна, че следва да установи какви са идеалните части от терена, върху който сградата е построена. Въпреки непредставянето в пълнота на нотариалните актове на всички собственици на земята и тези на собствениците на самостоятелните обекти в сградата, въззивната инстанция намира /за разлика от първоинстанционния съд/, че може да се изведе обоснован извод, че дворното място /включително частта от него, находяща се пред сградата/ не е етажна собственост. Това е така, понеже не е налице пълен идентитет между лицата, притежаващи правото на собственост върху дворното място и лицата, които притежават самостоятелни обекти в построената в мястото сграда. Този извод следва от обстоятелството, че ответницата М. М. е собственик на апартамент в построената в дворното място сграда в режим на етажна собственост, но не е собственик на идеални части от правото на собственост върху дворното място, тъй като се е разпоредила с тях /дарила ги е на брат си/ още преди да закупи апартамента на родителите си. Правилно районният съд е посочил, че когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата. Само в тази хипотеза начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на Общото събрание на етажната собственост по реда на ЗУЕС. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право да използват общите части на сградата по предназначение, но същевременно са длъжни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон да не пречат на другите собственици да ползват общите части. От компетентност на Общото събрание на етажните собственици е вземането на решения относно използването на общите части - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ ЗУЕС. Когато не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост притежават идеални части от дворното място, както е в случая, то незастроената част на дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. В тази хипотеза ползването на дворното място се извършва по реда на чл. 32, ал.1 ЗС - по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а при непостигане на мнозинство въпросът се решава от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Ето защо, понеже процесното дворно място няма статут на обща част, въпреки че на своето общо събрание, проведено на 12.10.2020г. етажните собственици са приели решение по т.3 в следния смисъл „Не се паркира в общите части. В случай на неизпълнение се пристъпва към решение по съдебен ред“, за което няма данни да е обжалвано по реда на чл.40 от ЗУЕС и е стабилизирано, това решение не поражда правни последици по отношение на дворното място, като прието от некомпетентен орган. По изложените съображения и въпреки наличието на данни /включително признание за това в отговорите на исковата молба и жалбата/, че ответниците паркират автомобилите си най- вече на тротоара пред кооперацията, в частта, която представлява част от дворното място, както и частично пред прохода към вътрешния двор зад кооперацията, по който повод между тях и останалите собственици и етажни собственици непрекъснато възникват конфликти /в този смисъл са и писмените доказателства за подавани жалби срещу тях, включително постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство/ съдът намира исковата молба, в частта, касаеща паркирането на автомобилите на ответниците върху всички части от двора за неоснователна. Съгласно чл.109 от ЗС всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С негаторния иск по чл.109 от ЗС се осъществява защита на правото на собственост или на ограничените вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, което ограничава и пречи на пълноценното използване на имота според вида му и неговото предназначение. За да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС, ищците следва да докажат наличието на твърдяното от тях право /без това да е част от предмета на делото, нито да се дължи отделен диспозитив по притежанието на това право/, както и това, че ответникът с неоснователни действия препятства упражняването на правото им. В този смисъл е задължителната съдебна практика- т.2 и т.3 от мотивите на ТР № 4/15, от 6.11.2017г. по тълкувателно дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС. В случая въззивниците- етажни собственици търсят защита на правото си на собственост върху обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, каквато считат, че е дворното място, в която е построена сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр.Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Карлово“, №24 и сочат, че ответниците нямат право да паркират в която и да е част от него предвид взетото решение от Общото събрание. Тъй като дворното място не е етажна собственост, а съдът намира за неустановени твърденията на ищцовата страна, че паркирайки автомобилите си върху дворното място /включително непосредствено пред кооперацията под еркерите/ ответниците им пречат да използват общите части на сградата, съдът намира за неоснователен предявения от тях иск по чл.109 ЗС на заявеното основание. Несъстоятелни са и оплакванията за пречене да се ползва тротоара, тъй като същият, предвид уточненията за размерите му, е със значителна площ, като ответниците не паркират върху целия тротоар по начин, който да възпрепятства преминаването на етажните собственици да достигнат до входа на сградата, а само в частта, представляваща част от дворното място. Недоказани са и твърденията на ищците, че при паркирането си под еркерите на процесната сграда двамата ответници създават силен шум и вибрации над допустимите стойности. Липсват каквито и да било данни, че са извършвани измервания на шума от компетентните органи, посредством които да се установяват твърденията на ищците за завишени стойности на шума именно вследствие неоснователни действия на ответниците чрез паркирането на автомобилите им, като правилно районният съд е отчел и обстоятелството, че сградата се намира в близост до натоварен пътен участък, поради което не е възможно да се установи по несъмнен начин, че източника на шума е именно вследствие паркирането на автомобилите на ответниците. Нещо повече- разпитания от районния съд свидетел на ищцовата страна- Юлиев, потвърждава твърденията на ответниците, че поради проблемът с липсата на достатъчно места за паркиране в дворното място и околността, самият той, както и останалите етажни собственици са паркирали по начина, по който ответниците паркират автомобилите си. С оглед изложеното, въззивната инстанция намира предявения иск с правно основание чл.109 ЗС за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции решението на районния съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззивната страна не се дължат разноски. Въззиваемите нямат искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд