Решение № 2781 от 13.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9867/2023 г.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. А. и Д. Г. А., и двамата представлявани от адв. С. В., с която срещу „ОРИЕНТ 99 БГ“ ООД са предявeни осъдителни искове с правно основание по чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗТ, а в условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на всеки от ищците сумите, както следва: 500 лева, представляващи възстановяване на цената на неизползвани от наследодателя им услуги, поради несъответствие на предоставените услуги с договор за организирано пътуване № 44023 от 05.05.2022 г., сключен между Г. Д. А. и „ОРИЕНТ 99 БГ“ ООД; както и сумата от 4656,23 лева, представляващи компесаторно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стойността на сторени разходи за медицински услуги и репатриране, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между наследодателя на ищците Георги Д. А. и „ОРИЕНТ 99 БГ“ ООД договор за организирано туристическо пътуване № 44023/05.05.2022 г., по силата на който ответникът поел задължението да организира пътуване с дата на тръгване 27.05.2022 г., с маршрут София, Пловдив, Бодрум, София, с включени 7 (седем) нощувки в хотел Parkim Ayaz, а потребителят – да заплати цената по договора в размер на 1055 лева. На 27.05.2022 г. при преминаване на турската граница наследодателят на ищците получил инфаркт, вследствие на което бил приет в болница в гр. Едирне, Турция, където 04.06.2022 г. починал. Твърди се, че ищците понесли разходи, изразяващи се в заплащането на стойността на медицинските услуги, предоставени по време на престоя на баща им в болничното заведение, в размер на 7883,73 лева, както и на услугите по транспортиране на тялото до гр. София, България в размер на 1428,71 лева. За възстановяване на сторените разходи ищците предявили застрахователна претенция пред застрахователя по договора за медицинска застраховка, сключения от ответната туристическа агенция. Плащането на застрахователното обезщетение било отказано, тъй като вредоносното събитие не било настъпило в периода на застрахователното покритие по договора от 28.05.2022 г. до 05.06.2022 г. Ищците поддържат, че по силата на чл. 5 от договора ответникът поел задължението да предостави като допълнителна услуга медицинска застраховка за лица от 70 години до 79 години, с премия от 16 лева, като неговото неизпълнение било основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 91, ал. 2 ЗТ, а евентуално и по чл. 6.1 от приложимите към договора Общи условия. Навеждат се доводи, че доколкото единствената предоставена по договора услуга се свеждала до транспортиране на техния наследодател от гр. София до турската граница, то било налице несъответствие между уговорените в чл. 4 от договора и действително предоставените туристически услуги, поради което ответникът дължал възстановяване на сумата от 1000 лева, предварително платена като цена по договора и осъразмеряваща неизползваните от баща им услуги. При тези обстоятелства молят за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените разноски по делото. Със становище, постъпило в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва вредоносното събитие, настъпило по отношение на наследодателя на ищците, да съставлява покрит застрахователен риск по застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, доколкото същото е осъществило на територията на Република България, т.е. извън териториалния обхват на действие на застрахователния договор. Оспорва да е налице неизпълнение на задължението му по чл. 5 от договора. Сочи, че застрахователният договор е имал за цел да покрива рискове, настъпили през периода на уговореното пребиваване на потребителя на туристически услуги на територията на Република Турция, а именно за времето от 00:00 часа на 28.05.2022 г. до 24:00 часа на 05.06.2022 г. За увреждания на здравето, настъпили на българска територия, лицето като здравноосигурено е имало право на безплатна здравна помощ по ЗЗ и ЗЗО. Посочва, че преминаването на Георги А. на територията на Република Турция е станало принудително, поради забавяне пристигането на българската линейка на ГКПП. Обосновава доводи, че рязкото влошаване на здравословното му състояние било настъпило поради хронично болестно състояние, от което той е страдал преди пътуването. Поддържа, че доколкото разходите за медицински услуги били сторени след началото на действието на застрахователния договор, то същите съставляват покрит застрахователен риск и отказът на застрахователят бил неоснователен. Ответникът оспорва неизползването на туристическите услуги по договора да е станало по негова вина. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба фактури за извършени медицински разходи. По изложените съображения, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски по делото. Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/, в условията на евентуалност чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД. От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка: Не се спори между страните, а се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищците са наследници на Г. Д. А., починал на 04.06.2022 г., като М. Г. А. и Д. Г. А. са негови деца. Страните не оспорват сключването на процесния Договор за организирано пътуване № 44023 от 05.05.2022 г., съгласно който ответникът „Ориент 99 БГ“ ООД поел задължение за периода от 27.05.2022 г. до 04.06.2022 г. да предостави на наследодателя на ищците Г. Д. А. пакет от туристически услуги на стойност 1055 лв., включващ: транспорт с лицензирани комфортни автобуси за международен транспорт, медицинска застраховка на ЗАД „ЛЕВ ИНС” с покритие 5000 евро с покритие за COV1D-19; магистрални и фериботни такси; изпращане от представител на агенцията при отпътуването на автобусите от София и Пловдив; обслужване от представител на агенцията през цялото време на пътуването;обслужване на място в Турция от представител на фирмата партньор на агенцията;7 нощувки в избрания хотел на съответната база.7 броя хранения - с всичко включено в категория на заведението. Съгласно чл. 16 от договора е установено, че неразделна част от него е Декларация на потребителя за ползване на застраховка. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че наследодателят на ищците Г. Д. А. във връзка с горния договор е застраховано лице по договор за застраховка "Помощ при пътуване в чужбина" със застрахователна полица №1801221000042212 от 25.05.2022 г. Застрахователният договор е със срок на действие от 0:00 ч. на 28.05.2022 г. – 24:00 ч. на 05.06.2022 г., като неразделна част от него са представените и приети по делото общи условия по застраховка "Помощ при пътуване в чужбина" /л.272/. Лимитът на отговорността за медицински разноски е бил 5 000 евро, а сред покритите рискове са медицински разноски и ренатриране вследствие на злополука или актуално заболяване. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 04.06.2022 г. в срока на застрахователния договор Г. Д. А. е постъпил и е бил лекуван, а след това е и починал на територията на Турция, област Едирне, общ. Меркез, в болница „Султан 1. Мурат, Едирне“, което се потвърждава и от представения по делото смъртен акт и медицински документи. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение за направените разноски за медицинска помощ на Георги Д. А., като се е позовал на т. 12.4 от Общите условия по застраховка „Пътуване в чужбина“, съгласно които обезщетение не се дължи обезщетение, тъй като Г. Д. А. е починал вследствие на заболяване настъпило на 27.05.2022 г., преди началото на покритие на Застрахователната полица. Спорът е дали сключването на застраховката за процесното пътуване е следвало да включва датата на заминаване. В случай, че такова задължение за ответника е възникнало, се поставят въпросите дали е налице виновно неизпълнение на задължението на ответника и какви са претърпените вреди от това неизпълнение. Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след преглед на документацията е дало заключение, че несъмнено хроничните заболявания са играели съществена роля за настъпване на инфаркта, не е напълно възможно некротичните промени да са се развили на базата на остри промени /напр. при стрес/ или от настъпили промени от настъпило разрязване в областта на плаката и тромбозиране на коронарния съд. По делото фактури, отразяващи разходите за лечението на Георги Д. А., издадени от болница „Султан 1. Мурат, Едирне“ се установява, че за лечението на наследодателя на ищците са направени разходи на стойност 7883,73 лева. По делото е приета фактура № 649651, видно от която разноските за транспортиране на тялото на Г. Д. А. възлизат на 13000 турски лири. Останалите доказателства, които са представени от страните са неотносими към премета на спора и съобразно долните изводи на съда, затова няма да бъдат обсъждани. В разпоредбите на чл. 90 и сл. от ЗТ са предвидени хипотезите, при които туроператорът отговаря за неизпълнението на туристическите услуги включени в договора за туристически пакет. Доколкото в ЗТ няма специфични правила по отношение на отговорността, предвидена в 91, ал. 1 от ЗТ, са валидни общите правилата на чл. 79, ал. 1, предл. 2 и чл. 82 от ЗЗД. За да се приеме, че искът е основателен е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на туроператора, което предвид чл. 90 ЗТ представлява несъответствието на туристическите услуги с договора; 2/. претърпени вреди от пътуващия, 3/. същите да се намират в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението. Не е необходимо да се установява вина на туроператора /видно от чл. 90 от ЗТ/, като е достатъчно да е налице обективно несъответствие между договорените условия на туристическия пакет и предложеното на туриста. В случая, със сключването на процесния договор за организирано пътуване като неразделна част от него е била Декларация на потребителя за ползване на застраховката „Помощ при пътуване и медицински разноски“. Няма твърдения и данни ответникът да е заявил на наследодателя на ищците, че е представил такава само за времето, в което е щял фактически да се намира в чужбина или да се сочи каквато и да е друга неизрядност от негова страна. Няма твърдения и доказателства да е декларирал неверни данни относно здравословното си състояние. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 72, ал. 1 и чл. 72, ал. 2 от ЗТ установяват не само че ответникът може да предложи, а че е длъжен да предложи доброволна или задължителна застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" от името и за сметка на лицензиран застраховател при пътувания извън страната, като е установено изключение от това правило в чл. 72, ал. 2 ЗТ - когато туристът представи пред туроператора валидна полица за сключена дългосрочна застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста", чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване. В случая, от тълкуване на двете разпоредби може да се направи извод, че туроператорът е длъжен да сключи по отношение на турист доброволна или задължителна застраховка "медицински разходи при болест и злополука на туриста" при пътувания извън страната за периода на договора за конкретното пътуване, с изключение случаите по чл. 72, ал. 2 ЗТ. Въведените възражения на ответника, че застраховката следва да бъде сключена за периода, в който туристът физически се намира в чужбина, представляват стеснително и неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗТ, за което съдът не намира опора в законовия текст, вложения от законодателя смисъл и би могло да доведе до произволно избрани от ответника хипотези, имащи за цел да заплати по-малка застрахователна премия. В подкрепа на този извод е и чл. 4 от процесния договор, в който са изброени основните услуги по него като именно там е регламентирано, че пакетната цена включва и медицинска застраховка на ЗАД „Лев Инс“, с покритие 5000 евро. Няма уточнение, че застраховката започва да действа от деня следващ, датата на тръгване, когато евентуално наследодателя на ищците е щял да се намира извън територията на РБ. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, дирейки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая, единствен верен извод би бил, че страните са се уговорили за застраховка в периода на договора, който безспорно включва и датата на тръгване, обратното би довело до ограничаване правата на потребителя и възпрепятстването му да вземе решение дали да се застрахова допълнително или не, а поведението на туроператора би довело на нарушение изискванията на чл. 72, ал. 1 вр. чл. 72, ал. 2 ЗТ. При тези факти няма твърдения и доказване ответникът да е изпълнил задължението си да предприеме необходимите действия за сключване на застраховка, за целия период на процесния договор. По делото няма данни неизпълнението на тези задължения да е по причина, за която ответникът да не отговаря. От гледна точка на неговите финансови интереси това поведение може да се обясни с обстоятелството, че по този начин е заплатил по-ниска застрахователна премия, съобразно периода на застраховката, сумата по договора за организирано пътуване е заплатена от наследодателя на ищците, а за сметка ищците пък са били разноските във връзка със заболяването и смъртта на наследодателя им. Това поведение на туроператора обаче не съответства на дължимата грижа на добрия търговец. В срока за действие на процесния договор за организирано пътуване е настъпило заболяване, последвано от смъртта на наследодателя на ищците. По делото няма данни при подписване на договора, неразделна част от който е декларация на потребителя за ползване на застраховката „Помощ при пътуване и медицински разноски“, наследодателят на ищците да е декларирал неверни данни за здравословното си състояния. Липсата на посочване от застрахования, че страда от заболявания, които евентуално биха се явили съществени за оценка на риска, е резултат от непроявената от застрахователя грижа на добрия търговец. Не би могло и да се очаква, че потребителят на туристическа услуга ще сигнализира с нарочно уведомление застрахователя или туроператора, че страда от определени заболявания, когато не знае дали това е необходимо. В този смисъл са и Решение № 173/22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II ТО, както и Решение № 95/04.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1805/2016 г., II ТО, които следва да намерят приложение в настоящия случай с оглед основополагащите разбирания, застъпени в тях. С оглед гореизложеното и предвид заключението на СМЕ, съгласно което не се установи и че заболяванията на застрахования са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, съдът прима, че здравословното състояние на налседодателя на ищците, макар и да може да доведе до този изход, не означава, че събитието е настъпило единствено като резултат от проявлението им. С оглед изложеното по отношение на наследодателя на ищците е настъпило събитие, което би представлявало застрахователно такова ако беше сключен договор за застраховка с период, започващ от датата на заминаване и би било основание за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя към ищците. След смъртта на наследодателят Георги Д. А. в правата и задълженията му са встъпили ищците, като негови законни наследници. При липса на установени по делото факти за наличие на пречки за сключване на застраховка по отношение на наследодателят на ищците за целия период на процесното пътуване, съдът намира, че несключването на договор за застраховка за целия период на процесния договор има за пряка последица, лишаването на наследниците от възможността да търсят репариране на заплатените от тях разноски, при настъпилото застрахователно събитие. Вследствие на неизпълнението от страна на кредитодателя, са настъпили вреди в патримониума на ищците. В случая отговороността на ответника съвпада с отговорността на застрахователя, която се определя от договореното в застрахователната полица. В конкретния случай в застрахователната полица и чл. 10.1. от Общите условия на застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ е посочено, че застрахователят дължи обезщетение за медицински разноски и репатриране, в следствие на злополука или актуално заболяване, поради което съдът приема, че предявените искове са доказани по основание. Разноските за транспортиране на тялото на Г. Д. А. възлизат на 13000 турски лири /фактура № 649651 л.20/. От фактурата се установява, че това са разходи за транспортиране, като сумата по фактурата има левова равностойност на 1428,71 лв. Съгласно сключената застраховка, ответникът дължи заплащане на застрахователно обезщетение за направените от ищците разноски, които следва да им бъдат присъдени по равно, като се уважат изцяло предявените от тях искове, както следва: в размер на 4656,23 лв. за М. Г. А. и по 4656,23 лв. за Д. Г. А.. Не са представени доказателства за заплащане на фактите, но по делото не е направено възражение от туроператора или застрахователя, че сумите не са заплатени, нито се спори, че транспортирането на тялото е било извършено. Възраженията на ответника, направени в ОИМ досежно оспорването на процесните фактури, обективиращи разходите, не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите са общи и бланкетни. Макар обаче в настоящия случай съдът да намери за доказано неизпълнение от страна на туроператора да сключи застраховка по отношение на наследодателя на ищците за целия период на пътуването, във връзка с претенцията на ищците за възстановяване на цената на неизползвани от наследодателя им услуги, а именно по 500 лв. на всеки от тях, поради несъответствие на предоставените услуги с договор за организирано пътуване № 44023 от 05.05.2022 г., настоящият състав приема, че липсва причинноследствена връзка с настъпилия резултат, а именно, че наследодателят на ищците не е могъл да ползва закупените услуги. С оглед гореизложеното искът в тази си част се явява неоносвателен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищците има право на разноски съобразно уважената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1090,56 лева, от общо направени разноски: 472,50 лева - държана такси, 100 лева – депозит за експертиза, адвокатско възнаграждение – 1560 лв., което с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 6, ал. 8, б. в НМРАВ съдът намалява до 506,24 лева, 90 лева – депозит за свидетели, съдебни удостоверения и такса, платена за информационно обслужване за данни на свидетелите – 39 лева. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 126,13 лева, от общо претендирани разноски в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение и 500 лева за депозити за вещо лице. Определени по компенсация разноски се дължат на ищцитеа в размер на 964,43 лева. Така мотивиран съдът: