Решение № 768 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1738/2025 г.

жалбата е оставена без разглеждане в частта й, с която е обжалвана оценката на недвижимия имот, обявен със съобщение изх.№[рег. номер]-111-0003115/16.09.2025 г. за провеждане на търг с тайно наддаване, на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК;

жалбата е оставена без разглеждане в частта й, с която е обжалвано Съобщение с изх.№[рег. номер]-162-0003073/16.09.2025 г., на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК и

жалбата е оставена без уважение в останалата й част, на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК. Решението е изпратено до своя адресат с писмо изх.№ЕВ-54-26-4617/15.10.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив и получено на 20.10.2025 г., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път. От страна на ответника по делото писмено е удостоверено и са представени доказателства, че жалбата срещу Решението е подадена на 27.10.2025 г. чрез ССЕВ до ТД на НАП – Пловдив, където е заведена под вх.№ЕВ-54-16-12445/28.10.2025 г., както и че жалбата е била подписана с електронен подпис от адвокат Р. С., в качеството й на пълномощник на жалбоподателя. Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане, доколкото е насочено срещу Решение, постановено по реда на чл.267, ал.2 от ДОПК, което на основание чл.268, ал.1 от същия кодекс може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата е подадена при спазване на посочения в цитираната разпоредба срок и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, счита оспорването за неоснователно във всичките му части. Обжалваното Решение е подписано от Директора на ТД на НАП – Пловдив и представлява валиден административен акт, издаден от компетентен по смисъла на чл.266, ал.1 от ДОПК административен орган, чиято материална, териториална или персонална компетентност не подлежи на съмнение, а и не е оспорена по делото. Решението е в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за постановяването му. То отговаря на изискването за мотивираност, означен е издателят му и съдържа ясно формулиран диспозитив и информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В производството по издаване на Решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не е налице причина за отмяната му на това основание. Решението не противоречи на материалния закон. В чл.267, ал.1 от ДОПК е предвидено, че решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства, а в ал.2 на същата норма, че решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да: (т.3) отмени обжалваното действие; (т.5) остави жалбата без уважение; (т.6) остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата. За да остави без разглеждане жалбата с вх.№ЕВ-54-26-4617/02.10.2025 г. в частта й, насочена срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП офис Хасково съгласно съобщение изх.№[рег. номер]-162-0003073 от 16.09.2025 г., решаващият орган е изложил съображения, че цитираното съобщение представлява придружително писмо с оповестителен характер, доколкото с него на жалбоподателката се изпраща Съобщението за търг. Посочил е, че същото не представлява подлежащ на самостоятелно обжалване акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката, поради което и за нея не съществува правен интерес от обжалването му. Този извод на решаващия орган се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, който също отчита, че по своя характер и правна същност Съобщение изх.№[рег. номер]-162-0003073 от 16.09.2025 г. представлява едно придружително писмо, с което до М. П. Д. е било изпратено отделното и самостоятелно Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване Изх.№[рег. номер]-111-0003115/16.09.2025 г. Адресата на Съобщение изх.№[рег. номер]-162-0003073 от 16.09.2025 г. няма защитен от закона правен интерес да го обжалва, тъй като за него не се пораждат, засягат или прекратяват права или задължения, и той не търпи негативно засягане на правната си сфера от визираното съобщение. Правилно поради липса на правен интерес от оспорването Директорът на ТД на НАП – Пловдив е приложил хипотезата на чл.267, ал.1, т.6 от ДОПК, като е оставил в тази й част жалбата без разглеждане. Правилно нормата на чл.267, ал.1, т.6 от ДОПК е приложена и по отношение на онази част от жалба с вх.№ЕВ-54-26-4617/02.10.2025 г., с която се оспорва размера на оценката на недвижимия имот. В чл.235 „Оценка“ от ДОПК са посочени действията по оценка на описаната вещ в изпълнителното производство, като е предвидено, че (ал.1) описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител, при необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България, когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област; (ал.2) заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя; (ал.3) оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка. В ал.5 на чл.235 от ДОПК изрично е предвидено, че окончателната оценка не подлежи на обжалване. Определянето на окончателната оценка на недвижимия имот, собственост на жалбоподателката, който ще се предлага за първи път на публична продан по изпълнителното дело, е било извършено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив с Разпореждане с Изх.№[рег. номер]-104-0001198/25.07.2025 г. и същото е било съобщено на М. П. Д. на 05.08.2025 г. Доколкото законодателно е предвидено, че окончателната оценка не подлежи на обжалване, то собственикът на предложения за публична продан имот няма правен интерес да обжалва този размер и след получаването на Съобщението за продажба на имота чрез търг с тайно наддаване, в което е посочена първоначалната цена, идентична на определената оценка. Ето защо законосъобразно с проверяваното Решение административният орган е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която е обжалвана оценката на недвижимия имот, обявен със Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване Изх.№[рег. номер]-111-0003115/16.09.2025 г. В останалата й част, в която се изразява недоволство от действия на публичния изпълнител, жалба с вх.№ЕВ-54-26-4617/02.10.2025 г. е приета от решаващия орган за подадена в срок и неоснователна по същество. В Решението са изложени подробни мотиви, въз основа на които е прието, че действията на публичния изпълнител са законосъобразни. Тези мотиви се споделят от съда и по делото не са ангажирани различни от обсъдените в проверяваното Решение твърдения или доказателства, въз основа на които да се достигне до друг правен извод. От представените по делото документи се установява извършването по изпълнително дело №170275349/2017 г. на опис на недвижимия имот на основание чл.233 от ДОПК, от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, обективиран в Протокол за опис Изх.№[рег. номер]-028-0001530/31.08.2020 г., както и извършени по делегация от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, действия по установяване актуалното състояние на описания апартамент, удостоверени в Протокол изх.№[рег. номер]-026-0045922/18.07.2025 г., а също и изискване на актуална към 14.07.2025 г. данъчна оценка на този имот. Представени са и писмени доказателства за изричното уведомяване на собственика на апартамента за възможностите, с които разполага на основание разпоредбите на чл.243, ал.2 от ДОПК и чл.222а, ал.1 от ДОПК. С. С. И..№[рег. номер]-162-0003073/16.09.2025 г. жалбоподателката е била уведомена за възможността търгът да не се състои, ако плати задължението ведно с направените разноски до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване (в случая до 15.10.2025 г.) и същата е запозната с това най-късно на 02.10.2025 г. – датата на подаване на жалба с вх.№ЕВ-54-26-4617, при което неоснователно се явява възражението й за накърняване възможността й да упражни правото си по чл.243, ал.2 от ДОПК. Неоснователно е и поддържаното пред съдебната инстанция възражение на жалбоподателката за „неспазване на последователността на действията опис, оценка и съобщаване за провеждане на търга“, каквато очевидно е спазена, предвид датите на съставените документи за посочените действия. Правилно решаващият орган е отхвърлил и претенцията за субсидиарно прилагане на ГПК в изпълнителното производство по събиране на публичните задължения по реда на ДОПК. Нормативната уредба на описа и публичната продан в ДОПК е специална и липсва непълнота, въз основа на която да се приложи претендирания от жалбоподателката срок за изготвяне обявление за проданта, предвиден в чл.487, ал.1 от ГПК. Жалбата на М. П. Д., действаща като ЕТ „МЕЯ-М. Д.“, [населено място], срещу всички части на Решение №291/15.10.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е неоснователна и следва да бъде изцяло отхвърлена. Предвид изхода на спора, основателна е своевременно заявената претенция за присъждане в полза на ТД на НАП – Пловдив на разноски за юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 103,00 евро. Водим от изложеното и на основание чл.268, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът