Решение № 422 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 956/2026 г.

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-13/02.07.2025 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството -С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., на основание чл.60а, ал.3 вр. чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. Жалбоподателят „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, по съображения изложени в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, моли Съда да отмени оспорваното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Въззиваемата страна – Председател на КЕВР, се представлява от процесуален представител, който в писмено становище и в съдебна заседание излага аргументи за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Дружеството жалбоподател “Електроразпределение Юг” ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г.. На дружеството е издадена Лицензия № Л- 140-07 от 13.08.2004 г. за дейността “разпределение на електрическа енергия”. Със Заповед № З-Е-291/11.10.20204 г. на Председателя на КЕВР, била формирана работна група от експерти от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР, които да извършат планова проверка по документи и на място по изпълнение на издадената на дружеството жалбоподател лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Периодът на проверката обхващал от 01.03.2023 г. до 31.08.2024 г. В работния екип участие взела св.М. С. А., •••• в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР. От изисканата от „Електроразпределение Юг“ ЕАД информация, експертите избрали на случаен принцип документи, свързани с процедурите по присъединяване на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на дружеството жалбоподател. В хода на проверката експертите констатирали, че на 05.04.2023г. ЕТ „••••“ подал заявление за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на ФЕЦ с мощност 30 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, ред.ДВ, бр.29 от 2012 г., предвидена за изграждане в ПИ 36926.1.364, в землището на с.Кирково, общ.Кирково, обл.Кърджали. Констатирали също така, че на 02.10.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало Становище № 4567555/02.10.2023 г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, което било издадено извън предвидения в чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г./ за обектите по чл.24, т.1 от ЗЕВИ тридесетдневен срок от постъпване на искането за присъединяване. Прието било от св.А., че като не е издало в срок до 05.04.2023г. на адрес: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ 36926.1.364, в землището на с.Кирково, общ.Кирково, обл.Кърджали, дружеството жалбоподател е извършило на 06.04.2023 г. нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г./, с което е осъществило състава на чл.60а, ал.3 /ред.ДВ, бр.86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, който се явявал поблагоприятен закон от чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ, /ДВ, бр.29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г./ Според проверяващия еспертен екип деянието било извършено в условията на повторност, тъй като председателят на КЕВР издал на „Електроразпределение Юг“ ЕАД друго наказателно постановление № НП- 106 от 01.12.2021 г., потвърдено с Решение № 189 от 19.10.2022 г. на Административен съд – Сливен по канд № 190 от 2022 г. за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, /ДВ, бр.29 от 2012 г. в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г./. Констатираното дало основание на св.М. А. да състави срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-10/25.03.2025 г. за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012 г.,в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г./, с което е осъществило състава на чл.60а, ал.3 от ЗЕВИ, /ред.ДВ, бр.86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, който се явява по-благоприятен закон от чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ /ДВ, бр.29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г. до 12.10.2023 г./. В АУАН като дата на нарушението актосъставителката отразила датата 06.04.2023 г. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството, който го подписал, а в графата за възражения посочил, че ще представи такива. В законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено становище срещу така съставения акт. Въз основа на АУНА било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ, ред.ДВ, бр.29 от 2012 г. и наложил на „Електроразпределение Юг“ ЕАД административно наказание – имуществена санкция в размер на 30 000 лева на основание чл.60а, ал.3 вр. чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, ред.ДВ, бр.86 от 2023 г., който се явява по-благоприятен закон от чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ, ред.ДВ, бр.54 от 2012 г. За установеното нарушение административнонаказващият орган приел да е извършено на 09.05.2023 г., която дата била отразена в наказателното постановление. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и показанията на актосъставителя, която поддържа описаните в акта констатации. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: При така възприетата фактическа обстановка въз основа на събрания доказателствен материал, съдът прие, че ангажираната спрямо „Електроразпределение Юг“ ЕАД административна отговорност за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ,бр.29 от 2012г./ следва да отпадне, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Основание за този правен извод на съда е констатираното съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство при съставяне на АУАН, което води до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и до невъзможност същият да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Такова съществено процесуално нарушение е неправилно опредЕ.та дата на нарушението в АУАН, което е довело липса на съставомерност на залегналата в акта обвинителна теза и до липса на идентитет между обвинението, повдигнато с АУАН и това, за което е санкционирано дружеството жалбоподател с оспореното наказателното постановление. Съгласно чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН са датата и мястото на извършване на нарушението. В случая неправилно актосъставителят е приел и отразил в своя административен акт като дата на нарушението по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ датата 06.04.2023 г., като е счел, че задължението на жалбоподателя да издаде становище, в което да определи условията за присъединяване на процесния ФЕЦ е следвало да бъде извършено в срок до 05.04.2023 г. Съгласно горепосочената разпоредба от ЗЕВИ /ДВ,бр.29 от 2012 г./ „За обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането.“ Предвид цитираното правило за поведение, началния момент на изпълнение на задължението на жалбоподателя в случая е започнало от 05.04.2023 г., когато ЕТ „••••“ е подал заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на процесния обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и е следвало да бъде изпълнено до 05.05.2023 г. В този смисъл няма как нарушението да е извършено на приетата от актосъставителя дата 06.04.2023 г., към който момент е течал законовоустановения тридесетдневен срок за издаване на становището. Тази времева грешка в акта води до извод за несъставомерност на деянието по така повдигнатото с издадения АУАН обвинение за извършено на 06.04.2023 г. административно нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /ДВ,бр.29 от 2012 г./. Допуснатият порок при съставяне на АУАН е довел и до несъответствие между установените съставомерни фактически обстоятелства, приети от актосъставителя и тези, приети от наказващия орган, който правилно е определил за дата на извършване на нарушението- 09.05.2023 г. Доколкото нарушението е осъществено чрез бездействие, то следва да се счита извършено от деня, следващ изтичането на нормативно определения срок за предприемане на дължимото се действие, а именно срокът е изтекъл на 05.05.2023 г., т.е. жалбоподателя е в нарушение от 06.05.2023 г., който обаче е обявен за официален празник /чл.154 от Кодекса на труда/ и се явява ден събота. Съобразно правилото на чл.154, ал.2 от КТ „Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“ Предвид на горните правила, Съдът счита за правилно опредЕ. приетата в НП датата на нарушението – 09.05.2023 г. Действително в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административно наказателното производство, стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. В случая чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се явява неприложим, тъй като е недопустимо във фазата по налагане на административно наказание да се изменя съществено обстоятелствената част на административното обвинение, каквато е поправката на допусна грешка относно датата на съставомерното деяние. Безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика е че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние, лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателения процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неправилно или неясно описание на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Същевременно, за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице и пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и тези, за които е наказан, неминуемо води до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице и е абсолютно процесуално нарушение, състоящо се в налагане на имуществена санкция въз основа на обвинение, по което наказаното лице не се е защитавало в хода на производството по ЗАНН, какъвто е настоящия казус. Предявеното в случая с АУАН административно обвинение е за деяние, което е несъставомерно към твърдяната от актосъставителя дата на нарушението. Административнонаказващият орган, макар правилно да е определил датата на нарушението, е изменил съществено обстоятелствената част на административното обвинение, повдигнато с АУАН като е наложил имуществена санкция за нарушение, извършено на 09.05.2023 г., за което безспорно нарушителят не е упражнил правото си на защита. Това води до съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и като последица до отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. За пълнота следва да бъде посочено, че от събраните по делото доказателства категорично се установява неизпълнение на задължението по чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /в относимата на нормата редакция/, тъй като в срок до 05.05.2023 г. дружеството жалбоподател не е издало становище по подадено на 05.04.2023 г. заявление от ЕТ „••••“, с което да определи условията и начина за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 30 kW, отговаряща на чл.26, ал.2 от ЗЕВИ, вр. чл.24, т.1 от ЗЕВИ, предвидена за изграждане в ПИ 36926.1.364, с.Кирково, общ.Кирково, обл.Кърджали, с което е осъществил състава на чл.60а, ал.3, вр. чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ. Такова становище е било издадено от жалбоподателя едва на 02.10.2023г., което е извън нормативно предвидения тридесетдневен срок от постъпване на искането, като забавянето е почти пет месеца. Безспорен по делото е фактът, че в случая присъединителната процедура касае обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Този факт е посочен и от самия жалбоподател, в издаденото Становище № 4567555 от 02.10.2023 г. за условията и начина на присъединяване на процесната електрическа централа към електроразпределителната мрежа, приложено в административната преписка. В същото становище е посочено, че процедурата по присъединяване е по реда на глава пета, раздел ІІ, част ІІІ от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм. ДВ. бр.28 от 2024 г./. Предвид на това и доколкото се касае за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, то относимия в случая срок е този, предвиден в разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /в относимата й редакция/, а именно – в срок до 30 дни от постъпването на искането. След като не е спазило този срок при издаване на становище за присъединяване, несъмнено дружеството жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ /в относимата редакция/. Несъмнено нарушението е извършено, но не и при условията на повторност по смисъла на §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, каквато е обвинителната теза. В тази насока по делото липсват категорични доказателства, които да водят до извод за наличие на повторно извършено нарушение. Съгласно посочената разпоредба "Повторно" е административно нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. От своя страна §1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН сочи, че нарушение от същия вид е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав. За да квалифицират и обосноват деянието като повторно, и актосъставителят, и наказващият орган са приели, че срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД има издадено влязло в сила НП № НП-106 от 01.12.2021 г. на Председателя на КЕВР, за предходно нарушение, същото по вид като процесното. Посоченото наказателно постановление е издадено за нарушение на чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, за което дружеството е санкционирано на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021 г. е обжалвано и с Решение № 180/21.04.2022г. по АНД 105/2022г. на Районен съд – Сливен е било изменено с намаляване размер на наложената санкция съобразно чл.60а от ЗЕВИ за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. Решението на РС – Сливен е оставено в сила с Решение № 189 от 19.10.2022 г. по КНАД № 190/2022 г. на Административен съд – Сливен. Разпоредбата на чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. предвижда операторът на разпределителната мрежа да извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането, при спазване на изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция НП е издадено за нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЕВИ, която както беше цитирана по-горе, сочи, че за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до 15 дни от постъпване на искането. Видно от съдържанието им двете разпоредби не са идентични и определят различни срокове. На следващо място, видно от диспозитива на Решение № 180/21.04.2022 г., постановено по АНД 105/2022 г. на Районен съд – Сливен, в същият не се съдържа произнасяне относно преквалификация на нарушението от такова по чл.91, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. в деяние по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЕВИ. Тук следва да се вземе предвид, че единствено диспозитива на съдебния акт, за разлика от неговите мотиви, формира сила на присъдено нещо и има обвързваща задължителна сила спрямо страните в производството. Предназначението на мотивите на съдебния акт е да се изложат съображенията на съда по повод конкретния предмет на решението и неговата воля, чието външно изразяване намира израз в диспозитива. Именно поради това, мотивите не се ползват със силата на присъдено нещо и нямат задължителния характер на решението. Предвид на това и доколкото в диспозитива на посоченото решение на РС – Сливен не се съдържа формирана от съда воля за преквалификация на нарушението, а неговата мотивна част не обвързва със съдържанието си друг съдебен състав, то настоящият съдебен състав приема, че процесното деяние не е извършено при условията на повторност. Макар констатираната материална незаконосъобразност да не е основание за отмяна на наказателното постановление, а да налага неговото изменение и преквалифициране с прилагане на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, предвид установеното по казуса съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административното производство, съдът следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на имуществената санкция в обжалваното НП, макар и отменено – от 30 000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 15338,76 /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/ евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, но само по отношение на тези, направени в настоящото производство по АНД № 956/2026 г. по описа на РС Пловдив. В представения от процесуалния представител на жалбоподателя списък е изразена претенция за разноски по съдебни производства, които не касаят процесния случай, а в съдебно заседание е направено едно общо искане без конкретизирането им. Ето защо и с оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди за сторените разноски по АНД № 956/2026 г. по описа на РС Пловдив, възлиза на 66,47 евро, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати. По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл.63д от ЗАНН, вр. чл.27 от ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране, която съгласно чл.2, ал.2 от Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране представлява юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище София. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът