Решение № 812 от 13.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4223/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 29.01.2023 год., постановено по гр.дело №65276/2020 год. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, са отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗЕУС по искове на В. В. А. и Ц. К. К. срещу етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ул.“Акад. ••••••• решенията на Общото събрание, проведено на 01.12.2020 год., по т. 3 от дневния ред за определяне на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и по т. 4 от дневния ред за определяне на месечна вноска за управление и поддръжка на етажната собственост и ответниците са осъдени да заплатят на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 830 лв. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София, ул.“Акад. •••••••. Жалбоподателите поддържат, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото липсват данни за предполагаемите разходи за управление и поддържане или ремонти на общите части. Етажната собственост имала приет бюджет на разходите за управление и поддръжка в размер на около 13 000 лв. месечно. – видно от протокол от проведено на 04.09.2019 год. общо събрание на етажните собственици, на което били одобрени прогнозни разходи по пера, което доказателство не било взето предвид от СРС. Освен това непосочването на разходите за управление и поддръжка на общите части не обуславяло незаконосъобразност на решението за определяне на вноската за управление и поддръжка. Достатъчно било вноската да е определена в еднакъв размер за всеки живущ в сградата, като самият размер на вноската се определял от Общото събрание. По делото били представени и протоколи за проведени Общи събрания в периода от м.ноември 2019 год. до м.ноември 2021 год., но същите не били обсъдени от първоинстанционния съд. Неправилно СРС бил свързал вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ и нейния размер с конкретен ремонт, като недопустимо й бил придал целеви характер. Волята на законодателя била в етажната собственост да се генерират средства, които в бъдеще ще бъдат използвани за ремонтни дейности, свързани с нуждата на сградата, като тези ремонтни работи не били изначално формулирани и определени по размер – чл. 49, ал. 1 и чл. 50, ал. 5 ЗУЕС. Анализът на правната уредба сочел, че целево било единствено разпореждането със средствата, но не и набирането им във фонда, поради което и самите вноски и техният размер не можело предварително да бъдат обусловени от конкретен ремонт и неговата стойност. Вноска във фонда се дължала от всеки собственик от момента на възникване на етажната собственост – чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, като Общото събрание било компетентно по собствена преценка да определи размера на вноската – т.е. касаело се до въпрос за целесъобразност, който не подлежал на съдебен контрол. В разглеждания случай ищците били възразили, че поканата за Общото събрание била обявена несвоевременно, че не бил събран необходимия кворум и че събранието не било проведено по предвидения в закона ред. Тези възражения били неоснователни с оглед ангажираните по делото доказателства. Спазени били изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на Общото събрание. Спазено било и изискването вноските да са съразмерни с притежаваните идеални части. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендират и присъждането на направените разноски по делото. Ответниците по жалбата В. В. А. и Ц. К. К. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че решението на Общото събрание от 04.09.2019 год. действително било влязло в сила. Видно било от заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-икономическа експертиза, че нито едно от перата по този бюджет не се изпълнявал и нито един от етажните собственици, гласували „за” размера на вноските, не ги внасял, което било злоупотреба. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части се разпределяли поравно съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Следователно, сумата, която следвало да плащат задължените лица, следвало да се определи на база реалните разходи за управление и поддържане. Именно затова били използвани думите „разпределение на разходи”, а не „такса”, „вноска” и т.н, което означавало, че определената сума за плащане не можело да бъде посочена произволно, а следвало да се базира на реално извършваните разходи - § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС. Поради това и размерът на вноската следвало да бъде съобразен с реалното потребление, включително на вариращите разходи — за вода, електричество и други. Поради това определянето на размера на вноските без да се отчита реалното потребление и реалните нужди за поддръжка на сградата, противоречало на закона. Освен това очевидно било, че разходите по този т.нар. бюджет били очевидно драстично завишени. Процесната сграда била обикновена пететажна кооперация, без луксозни общи части и без зелени площи. Ноторно било, че разходите за почистване в една такава сграда били около 150 лв. месечно, а за портиери – в рамките на 25 – 55 лв. на ден. Поддръжката на зелени площи, ако имало такива, била до 1.65 лв. на квадратен метър — а процесната сграда дори нямала прилежащи зелени площи. Изпълнението на обжалваното решение означавало, че едно четиричленно семейство, обитаващо жилище в процесната сграда, следвало да заплаща 640 лв. само за поддръжка. Процесното решение било правилно и в частта му, в която било отменено решението по т. З от дневния ред за определяне на вноска за фонд „Ремонт и обновяване”. СРС бил взел предвид, че действително в закона не се поставяла горна граница на вноските, но те трябвало все пак да са съобразени с планираните разходи за ремонт и с действителните нужди на сградата, а не да се определят произволно. План за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата не бил приеман нито за предходен, нито за следващ период. Не бил представян и отчет за какво били разходвани събраните суми. От систематичното тълкуване на нормите на чл. 23, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС следвало, че размерът на вноските за фонд ремонт и обновяване следвал да е съобразен поне приблизително с предвидените ремонти и/или с вече извършените такива. Видно било от приложените протоколи, че необходимите за ремонтите суми били приети без каквато и да е техническа обосновка и остойностяване, произволно били посочвани стойности на ремонти. Това било потвърдено косвено и от отговорите на поставени въпроси по чл. 176 ГПК от управителя към процесния период — М.Ч. Следвало да се има предвид, че идентични решения на Общото събрание, приети на 28.05.2020 год., били отменени като незаконосъобразни с решение от 29.10.2021 год. по в.гр.дело №3260/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в. В случая не било представено каквото и да е доказателство за промяна на обстоятелствата в периода от половин година – от 28.05.2020 год. /датата на отмененото решение на Общото събрание с влязло в сила съдебно решение/ до 01.12.2020 год. /датата на процесното решение/, която да налага промяна в размера на вноската за фонд „Ремонт и обновяване”. Изтъкнатите във въззивната жалба доводи за съществуването на сериозни течове в становище от 2017 год. били валидни и към момента на отмяната на предходното решение. И към тогавашния момент, и към момента на вземане на процесното решение, не били предприемани каквито и да било мерки за отстраняване на течовете, не било направено обследване, нямало конструктивно становище и оценка на евентуалните необходими ремонти. Само била определена повече от два пъти по-висока вноска. Въпреки че решенията на Общото събрание били особен вид многостранни сделки, те също се подчинявали на общите правила за добросъвестност и забраната да се вреди другиму, както и не можело да служат за неоснователно обогатяване на едни лица за сметка на други. В случая размерът на сумите бил очевидно прекомерен и имал за цел да наложи необоснована и непоносима финансова тежест на конкретни собственици. Ако управителят на етажната собственост не събирал дължимите суми за фонд „Ремонт и обновяване“ на субективен принцип от определени собственици, то това не можело да служи като основание да се увеличава безконтролно финансовата тежест на останалите. Очевидно било, че не всички собственици били третирани еднакво, което водело до извода, че решението за определяне на размера на вноските било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. От събраните по делото доказателства било видно, че системно през 2020 и 2021 год. в процесната сграда били приемани решения от Общото събрание, като едно и също мнозинство било определяло явно завишени вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване”. Това мнозинство обаче не внасяло нито лев от посочените вноски, включително по влезли в сила решения – от 30.03.2021 год. и от 25.08.2020 год. Приетият „бюджет” от 04.09.2019 год. бил фиктивен, с явно завишени разходи, не били предприемани каквито и да е действия по изпълнението му, не били осчетоводявани разходи или задължения за портиери, почистване, озеленяване, възнаграждения за управител и касиер. Не били приемани и не били осчетоводявани надлежно каквито и да е задължения, за да служат като основа за разпределение на разходи. Дори по твърденията на ответниците, основните разходи били за съдебни разноски – по заведени дела за претенции именно против ищците по настоящото дело, които всъщност били почти единствените, които заплащали някакви суми за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване”. Въззивният съд бил длъжен да изследва поставените въпроси за законосъобразност на размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, независимо от това, че чл. 50 ЗУЕС не поставял лимит за размера на вноските. Претендират и присъждането на направените разноски по делото. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Безспорно е по делото, че всеки един от ищците е собственик на индивидуални обекти в процесната сграда, а ответниците са собственици на останалите индивидуални обекти в нея /т.е. за процесната сграда са приложими специалните правила по ЗУЕС – виж чл. 1 и 3 от закона/. Видно е от приетия като доказателство по делото протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда от 01.12.2020 год., че на посочената дата били взети решения, както следва: по т. 3 от дневния ред била определена месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 150 лв. на 1 % ид.ч. от общите части на сградата, като вноската за м.декември 2020 год. следвало да бъде платена в срок до 15.12.2020 год. и по т. 4 от дневния ред била определена вноска за управление и поддържане на общите части в размер на 160 лв. на живущ, като вноската за м.декември 2020 год. следвало да бъде платена в срок до 15.12.2020 год. Не се спори между страните, че процесното Общо събрание е било свикано чрез покана, която, ведно с дневния ред, са били поставени на видно и общодостъпно място във входа на сградата на 23.11.2020 год., че са били налице кворум и необходимото мнозинство при гласуване на решенията. Установено е, че на 04.09.2019 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения /които не се спори, че са влезли в сила/: по т. 1 – в сградата да има непрекъснато портиери, като месечните разходи за тази дейност да бъдат в размер на 6 000 лв.; по т. 2 – бюджетът за възнаграждение на чистачките в сградата да бъде в общ размер на 2 500 лв.; по т. 3 – възнаграждението на управителя да бъде в размер на две минимални работни заплати; по т. 4 – възнаграждението на касиера да бъде в размер на една минимална работна заплата; по т. 5 – бюджетът за поддържане на зелените площи около сградата да бъде в размер на 600 лв. месечно /7 200 лв. годишно/; по т. 6 – бюджетът за съдебни разноски да бъде в размер на 1 000 лв.; по т. 7 – бюджетът за други разходи, свързани с управлението и поддържането на общите части да бъде в размер на 1 500 лв. месечно. Установено е, че на 30.06.2020 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т. 1 – приет бил план за ремонти през 2020 год. – извършването на ремонт за отстраняване на течовете в подземните нива на сградата; ремонт на неизползваемия покрив пред ателие № 2 и ремонт на покрива над ателие №2 и апартамент №5.1; по т. 2 – определена била, считано от 01.07.2020 год. вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 150 лв. на 1 % ид.ч. от общите части на сградата, като първата вноска следвало да бъде заплатена в срок до 10.07.2020 год., като до 30.08.2020 год. управителят следвало да свика Общо събрание за преразглеждане на размера на вноската; по т. 3 – определена била, считано от 01.07.2020 год., месечна вноска за управление и поддържане на общите части в размер на 160 лв. на живущ. На 25.08.2020 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т. 2 –определена била, считано от 01.09.2020 год. вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 155 лв. на 1 % ид.ч. от общите части на сградата и по т. 3 – определена била, считано от 01.09.2020 год., месечна вноска за управление и поддържане на общите части в размер на 165 лв. на живущ. На 01.02.2021 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т. 8 – месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде намалена на 145 лв. на 1 % идеални части, като вноската за м.февруари 2021 год. да бъде платена в срок до 07.02.2021 год. и по т. 9 – месечната вноска за управление и поддържане на общите части да бъде намалена на 155 лв., като вноската за м.февруари 2021 год. бъде платена в срок до 07.02.2021 год. На 01.03.2021 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т. 1 – месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 220 лв. на 1 % идеални части, като вноската за м.март 2021 год. да бъде платена в срок до 05.03.2021 год. и по т. 2 – месечната вноска за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на 230 лв., като вноската за м.март 2021 год. бъде платена в срок до 05.03.2021 год. На 28.05.2021 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т. 2 – месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 305 лв. на 1 % идеални части, като вноската за м.юни 2021 год. да бъде платена в срок до 07.06.2021 год. и по т. 3 – месечната вноска за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на 305 лв., като вноската за м.юни 2021 год. бъде платена в срок до 07.06.2021 год. На 03.11.2021 год. било проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, на което били взети следните решения: по т. 8 – месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 320 лв. на 1 % идеални части, считано от м.ноември 2021 год. и по т. 9 – месечната вноска за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на 320 лв., считано от м.ноември 2021 год. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В частност горепосоченият преклузивен срок е спазен. Ищците обжалват решенията на Общото събрание, проведено на 01.12.2020 год. – по т. 3 и 4, с твърденията, че те не са съобразени с императивни разпоредби на закона – съответно чл. 50, чл. 11, ал. 1, т. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Според нормата на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС /приложима редакция – Изм. и доп. – ДВ, бр. 57 от 2011 г./, управителният съвет /управителят/ изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за извършването на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им, като правомощие на Общото събрание на етажните собственици е да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, както и да приема план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗУЕС. Бюджетът на етажната собственост включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката и ремонта на общите части на сградата. Обичайният начин, по който се формира бюджета на етажната собственост, е като първо се прогнозира какъв ще е размерът на разходите и едва след това въз основа на така направеното предположение се определят приходите – вноските, които ще дължат собствениците, ползвателите и/или обитателите на самостоятелни обекти в сградата. В годишния бюджет на етажната собственост могат да бъдат включени следните разходи: 1/ Разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост /чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, чл. 51 ЗУЕС/, като според § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС те включват: разходите за консумативни материали, свързани с управлението; разходи за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера; разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор, както и такива за осигуряване на изискванията за пожарна безопасност, текущи ремонти в общите части на сградата, за портиер; други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата, като например разходи за възнаграждение при възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице, разходи за консултантски услуги, както и евентуални съдебни разходи и адвокатско възнаграждение; разходите за поддържане и използване на прилежащата площ към сградата по чл. 4 ЗУЕС; 2/ Разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване /чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/; 3/ Разходи във връзка с фонд „Ремонт и обновяване“ /чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС/; 4/ Разходи за извършване на подобрения в общите части на сградата – те следва да бъдат предвидени в бюджета на етажната собственост само ако има предходно решение на Общото събрание за извършването на подобни подобрения, взето с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части /чл. 11, т. 10, б. „а“ и чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС/ и 5/ Разходи за обслужване и погасяване на отпуснати в полза на етажната собственост кредити – те следва да бъдат предвидени в бюджета на етажната собственост само при наличието на предходно решение на Общото събрание за получаване на кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт или за получаване на кредити за извършване на полезни разходи, взето с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части /чл. 11, т. 12, б. „а“ и „б“ и чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС/. Въз основа на така заложените разходи се определят и приходите в годишния бюджет на етажната собственост. Основен приход в бюджета са дължимите от етажните собственици парични вноски, предвидени в ЗУЕС – в размер и при разпределение в зависимост от вида и предназначението им. Вноските за управление и поддържане на общите части на сградата се поемат и дължат по равно от собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат единствено от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като размерът им се определя с решение на Общото събрание, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната /минималният размер е предвиден за всеки отделен собственик, независимо от неговия дял в съсобствеността върху общите части на сградата/ – чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Законодателят не е предвидил горна граница на размера на вноските – предвидена е единствено долна граница и то само за вноските към фонд „Ремонт и обновяване“. Предоставена е свобода на преценка от страна на Общото събрание на етажните собственици, което взема решението относно размера на дължимите вноски с оглед очакваните и планирани в бюджета разходи. В този смисъл размерът на вноските не е произволен, а зависи от планираните разходи. И това е така, доколкото предоставянето на средства от етажните собственици е целево – вноските се събират, за да покрият конкретни нужди в етажната собственост. Следователно определянето на размера на дължимите вноски се осъществява въз основа на очакваните разходи за етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗУЕС, приетите решения от Общото събрание, са основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., т.е. законодателят е предвидил възможността за принудителното им изпълнение. В този смисъл решението за определяне на размера на дължимите вноски от етажните собственици предизвиква правна промяна и подлежи на съдебен контрол. В частност определянето на размера на дължимите вноски е следвало да бъде осъществено въз основа на очакваните разходи за етажната собственост, установени въз основа на приет бюджет на етажната собственост/план на разходите, респ. решение/решения на Общото събрание /съдържащи и конкретизация по пера на разноските за управление и поддържане на общите части на сградата/. Не се касае за преценка по целесъобразност, каквато съдът действително не може да извършва, а за неспазване на общото правило вноските да бъдат предварително събрани и изразходвани за управлението, ползването, поддръжката и ремонта на общите части /т.е. етажните собственици не могат да бъдат задължавани да извършват вноски в бюджета за цели, непредвидени в закона/. В разглеждания случай по делото липсват данни за предполагаемите разходи на етажната собственост за ремонт и обновяване /в протоколите за проведени на 04.09.2019 год., 30.06.2020 год. и 25.08.2020 год. Общи събрания не са обективирани решения за приемането на бюджет/план на разходите; на проведеното на 30.06.2020 год. Общо събрание е било взето решение единствено за приемането на план за ремонти през 2020 год. – т. 1, като според същото очаквания размер на разходите е бил обусловен от извършването на допълнително проучване на възможностите за ремонт и събирането на оферти от страна на управителя/, поради което настоящият съдебен състав счита, при съобразяване и на заключението на вещото лице по допусната и изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че процесното решение по т. 3 се явява незаконосъобразно, както правилно е приел и първоинстанционният съд. На следващо място СГС счита, че в разглеждания случай не може да бъде осъществена преценка за приложимия принцип за разпределение на разноските, които в процесния протокол за проведено Общо събрание – т. 4, е посочено общо, че са такива за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, но по никакъв начин не са конкретизирани, т.е. не е ясно с какъв точно вид разходи са свързани месечните вноски в размер на 160 лв. – възнаграждения на членове на управителните и контролните органи и на касиера, за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор, за извършване на текущи ремонти в общите части на сградата и подмяна на съоръжения, необходими за ползването на общите части, за портиер, за евентуални съдебни разноски, за поддържане и използване на прилежащата площ към сградата по чл. 4 ЗУЕС, респ. само с част от тях – виж § 1, т. 11 и т. 11а от ДР на ЗУЕС; виж решения по т. 1 – т. 7 на Общото събрание, проведено на 04.09.2019 год., към които липсва препращане/позоваване в процесното решение. Следователно оспореното решение по т. 4 се явява незаконосъобразно, както законосъобразно е приел и СРС. За пълнота следва да се посочи, че аргумент в подкрепа на така изложената теза за необоснованост на определения размер на месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и месечните вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост е броят на проведените през 2020 год. Общи събрания на етажните собственици на процесната сграда и взетите решения по чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС и по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно. По отношение на разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът