Решение № 3465 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 694/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.53, ал.3 от Закона за акцизите и данъчните складове, образувано по жалбата на „З. - Е“ ООД, [ЕИК], против Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 53, ал.2, т.4 вр. с ал.1, т.3 от ЗАДС е отнет лиценз №214 за управление на данъчен склад, с адрес на склада – [населено място], [улица], [ПИ] и [ПИ] общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, с вписани в лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател – BGNCA00145000, и идентификационен номер на данъчен склад – BGNCA00145001, и е прекратено действието на лиценза. Производството по делото е второ по ред, след като с Решение № 6132/04.06.2026 г. постановено по адм. дело № 3855/2026 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 545/05.02.2026г., постановено по адм.дело № 122/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане с указания за съдебен контрол за законосъобразност на Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, какъвто не е извършен при отмяната на този административен акт по аргументи за наличие на основание по чл.27, ал.2, т.2 от АПК – отрицателна предпоставка за годността на искане да постави началото на административно производство, поради което не приложимо и изключено от същността на служебното начало. С жалбата се иска отмяна на Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция „Митници“ като издадено в нарушение на материалния закон, поради отсъствие на основание за отнемане на лиценза и след като се е формирал мълчалив отказ да бъде прекратено действието му по искане на лицензирания складодържател, след като ответникът не е сторил нужното, за да бъде подновено обезпечението. Претендират се разноските по делото пред всички съдебни инстанции. В съдебно заседание и в писмена защита съображенията и исканията се поддържат от упълномощен процесуален представител. Ответникът – директор на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна и моли за оставянето й без разглеждане или отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима – подадена е в срок от лице с правен интерес, неблагоприятно засегнато от административен акт за отнемане на издадения лиценз, чиято законова последица е прекратяване на неговото действие. С Решение № № 6132/04.06.2026 г. постановено по адм. дело № 3855/2026 г. по описа на ВАС е преклудиран въпросът за съществуване на правен интерес – право на жалба. По делото са безспорни следните факти с правно значение, предхождащи издаването на обжалваното Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, а именно: На 05.12.2024 г. лицензираният складодържател „З.-Е“ ООД подава искане вх. №32-1104860/05.12.2024 г. до директора на Агенция „Митници“ с правно основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС за издаване на решение за прекратяване действието на Лиценз №214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001. Писменото искане съдържа причината за неговото предявяване, а именно директорът на Агенция „Митници“ не се е произнесъл по искане с рег. №32-1078643/14.11.2024 г. за промяна на размера и формата на обезпечението на данъчния склад и произтичащата от това невъзможност да предостави нова актуална за дейността му банкова гаранция в срока по чл.81, ал.2 от ЗАДС – до 17.12.2024 г. С молба-уточнение рег. № 32-1120151/17.12.2024 г. дружеството се отказва от искането за промяна на обезпечението и поддържа искането за прекратяване на лиценза на процесния данъчен склад, поради което считано от 05.12.2024 г. пред директора на Агенция „Митници“ е образувано производство с правно основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, което приключва на 19.12.2024 г. с формиране на мълчалив отказ по искането на лицензирания складодържател за прекратяване действието на лиценза. Този мълчалив отказ е обжалван като по жалбата е образувано адм.дело №1104/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като постановеното по делото Решение №1128/25.03.2025 г. за отмяната му и за връщане на преписката за ново произнасяне е обезсилено с Решение № 10281/23.10.2025 г., постановено по адм.дело №5681/2025 г. по описа на ВАС поради постановяване на обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № Р-57/32-23765/23.01.2025 г., с което директорът на Агенция „Митници“ отнема лиценза, а с това по силата на закона се прекратява и действието му. Формиран е извод за отпаднал правен интерес от обжалване на мълчалив отказ, тъй като търсеният правен резултат за прекратяване действието на лиценза е настъпил междувременно на 23.01.2025 г. Спорен между страните е правният въпрос за наличие на основание по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС за отнемане на лиценза, а именно обезпечението е престанало да бъде валидно, без да е предоставено ново обезпечение за данъчния склад в законово определения срок, както и към 23.01.2025 г., както е посочено в мотивите и диспозитива на Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. Фактите, съдържащи се в писмено изявление на управителя на дружеството – писмо с рег. №32-18806/18.01.2025 г., до директора на Агенция „Митници“, а именно след 01.01.2025 г. е прекратен договорът за наем на складовете, поради което не може да се осигури поддържане на автоматизирана система за отчетност и изправност на средствата за измерване и контрол, не са подведени под основанието на чл.53, ал.2, т.1 вр. с чл.47 от ЗАДС, поради което нямат правно значение за законосъобразността на Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г., с което компетентният директор на Агенция „Митници“ отнема лиценз №214 за управление на данъчен склад №BGNCA00145001, находящ се в [населено място] 6050, Новозагорско шосе №1, [ПИ] и [ПИ] с лицензиран складодържател BGNCA00145000, поради изтичане на 31.12.2024 г. на срока на предоставеното обезпечение в размер на 600 000.00лв. и неизпълнение на задължението по чл.81а, ал.1 от ЗАДС за предоставяне на ново обезпечение до 17.12.2024 г. – 14 дни преди 31.12.2024 г. Основанията по чл.53, ал.2 от ЗАДС за отнемане на издаден лиценз се прилагат служебно от директора на Агенция „Митници“ в условията на обвързана компетентност. Формираният към 19.12.2024 г. мълчалив отказ да се упражни правото на лицензирания складодържател, установено в чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, не е предмет на настоящото съдебно производство и не подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност. Дори и административният орган да е бил длъжен да прекрати на основание по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС действието на лиценза към 19.12.2024 г., когато не е съществувало основанието по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС, сбъднало се едва на 31.12.2024 г., то с изтичането на срока на банковата гаранция ответникът вече не може да прекрати действието на лиценза по искане на лицензирания складодържател. Това е така, защото основанията за отнемане на лиценза са поведение на лицензирания складодържател, което е пречка да се ползва от правата по него, поради което и не може валидно да се откаже от тях. Правото по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС съществува докато не възникнат други основания за отнемане на лиценза, а подновяването на банковата гаранция е във властта на лицензирания складодържател, дори и когато очаква решение за прекратяване на неговото действие по писменото му искане. След като не е прекратено правоотношението, произтичащо от издадения лиценз, то задължението за подновяване на банковата гаранция се изпълнява от лицензирания складодържател, като в противен случай се сбъдва условието по чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС, което задължава ответния административен орган да отнеме лиценза, независимо от искане или съгласие на адресата. Аргумент за правната невъзможност на органа да удовлетвори искане по чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, когато съществуват и основанията за отнемане на лиценза, се съдържа и в разпоредбата на чл.80, ал.4 вр. с чл.81, ал.4 от ЗАДС. При този изход на спора на ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт за три съдебни инстанции, според относимата редакция на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – общо в размер на 500 лв. или 255,65 евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Стара Загора