Решение № 11612 от 27.10.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на П. С. А., [ЕГН], от гр. •••••, депозирана чрез адв. Ц. от АК - Варна, против Решение №1040-21-340 от 3.06.2025г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-467/24.04.2025 г. на П. С. А. срещу Разпореждане № РВ-3-21-01860244/25.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София град. В жалбата се поддържа, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно е прието, че към датата на издаване на обжалваното разпореждане данните в информационната система на НОИ водят до "основателен извод", че по отношение на лицето е изпълнен състава на чл. 46, ал.3 от КСО. Неправилно е прието, че А. е упражнявала трудова дейност в периодите на разрешен от здравните органи отпуск, поради временна неработоспособност. Недължимостта на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради заболяване, изплатени на жалбоподателката по основното трудово правоотношение въз основа на процесните болнични, не следва и от разпоредбата на чл.46, ал.3 от КСО. Административния орган не е изследвал дали през периода на временната й неработоспособност жалбоподателката е упражнявала трудова дейност по втория трудов договор. Предвид нормите на чл. 10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвидения от чл. 46, ал.3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Наличието на втори сключен договор не е самостоятелно основание за осигуряването по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, ако лицето не изпълнява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. От административния орган не е установено реално осъществявана ли е трудова дейност, като не е съобразен и сключения трудово договор за социална услуга - личен асистент по отношение бащата на жалбоподателката. Изплащането на възнаграждение за изпълнение на длъжността "личен асистент" вместо обезщетение за временна нетрудоспособност не е равносилно на нарушаване на определения от здравните органи режим през времето на ползване от осигуреното лице отпуск за временна неработоспособност, респективно не означава че лицето е упражнявало трудова дейност. Не може да се отрече правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна неработоспособност и съответно дължимостта на обезщетението по чл. 40 от КСО за периода на разрешения отпуск за временна неработоспособност по основното й трудово правоотношение, единствено по съображения за получено от лицето за същия период възнаграждение по сключения с друг работодател трудов договор, по чл. 111 от КТ. Неправилно ответника е приравнил съществуващото трудово правоотношение между жалбоподателката и район "Одесос" на осигурително такова. Наличието на трудов договор, съответно на трудово правоотношение и подаването на данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права и осигурителни плащания. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, в този смисъл решение на ВАС по адм.д. № 704/2018 г. Задължението за връщане на полученото обезщетение възниква в случаите, когато получателя е действал недобросъвестно. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е в тежест на административния орган да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Моли да се вземат предвид, актуалните данни подадени в съответните регистри към датата на постановяване на обжалваното решение, жалбоподателката се е снабдила с болнични листове за периодите на временната й неработоспособност, издадени към работодателя - район "Одесос". С получаване на болничните листове работодателя следва да подаде удостоверения и съответно да направи корекция за минало време на трудовото възнаграждение получено от жалбоподателката за периода на действие на болничните листове. Към датата на издаване на оспорения акт от А. са предприети действия за представяне на болничните листове пред втория работодател. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че А. е била във временна неработоспособност и е била в невъзможност да полага труд и по втория трудов договор. Моли да се отмени решението на директора на ТП на НОИ София град и да се присъдят сторените по делото разноски. В представени писмени бележки излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Ответника - директорът на ТП - София град на НОИ, представляван от ст. юрисконсулт И. в депозирани писмени бележки моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, постановено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Акта е издаден от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК относно форма и съдържание. Решението е обосновано, посочени са фактически и правни основания за издаването му. на оспорения акт. Поддържа, че решението е постановено, след извършена проверка в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им и е установено, че на А. са издадени болнични листове пред осигурителя "Хелт Хъб" ООД, но не и екземпляр за пред осигурителя район "Одесос", Община Варна., т.е. жалбоподателката е упражнявала трудова дейност, за което и е начислено трудово възнаграждения, въз основа на самоотчет по чл. 27, ал.2 от ЗЛП. Съгласно чл. 46, ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове на здравните органи. Жалбоподателката е упражнявала трудова дейност през процесните периоди. Съответствието на оспорения акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му. Представените пред работодателя 4 бр. болнични листове издадени на 24.04.2025 г., следва да се ценят с оглед нормата на чл. 46, ал.3 от КСО и предвид факта, че работодателя е посочил, в графата работни дни, за които да се изплати ПОВН "0". По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От осигурителя "Хелт Хъб" ООД за П. А. са представени удостоверения приложение №9, към чл.8, ал.1 от НПОПДОО по болнични листове № Е 20240668758, с период на временна неработоспособност от 13.08.2024 г. дои 16.08.2024 г. вкл., № Е20240668766, с период на временна неработоспособност от 17.08.2024 г. до 23.08.2024 г. вкл., № Е20240668866, с период на временна неработоспособност от 4.12.2024 г. до 6.12.2024 г. вкл. и № Е20240668872, с период на временна неработоспособност от 7.12.2024 г. до 13.12.2024 г. вкл. В данните, подадени от дружеството, по реда на чл.5, ал.4 от КСО за лицето са отразени за м.08.2024 г. 13 работни дни, 2 дни с възнаграждение по реда на чл. 40, ал.5 от КСО, 7 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал.1 от КСО. За м.12.2024 г. - 11 работни дни, 2 дни с възнаграждение по реда на чл. 40, ал.1 от КСО и 6 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал.1 от КСО. На А. е изплатено парично обезщетение за 13 работни дни в размер на 1670.15 лв. Същевременно по реда на чл.5, ал.4 от КСО за А. са подадени данни от осигурителя район "Одесос", за м.08.2024 г. - 22 отработени дни и начало на осигуряването 1.08.2024 г., без дни във временна неработоспособност, за м.12.2024 г. 19 работни дни, без дни във временна неработоспособност. При извършена проверка в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването му е установено, че за времето от 13.08.2024 г. до 16.08.2024 г., както и за времето от 7.12.2024 г. до 13.12.2024 г. вкл. са издадени единствено болнични листове с осигурител "Хелт Хъб" ООД. Съгласно чл. 46, ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите за които са издадени актове от здравните органи. Прието е, че с подаването на информация по реда на чл.5, ал.4 от КСО за А. от осигурителя район "Одесос", след изплащане на парично обезщетение по болнични листове № Е 20240668758, № Е20240668766, № Е20240668866 и № Е20240668872 с вписани работни дни с осигурителни вноски, без дни във временна неработоспособност за м.08.2024 г. и м.12.2024 г. е декларирано, че същата е упражнявала трудова дейност по трудово правоотношение, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Предвид наличните данни в информационната система на НОИ е прието, че по отношение на А. е изпълнен състава на чл. 46, ал.3 от КСО и на лицето неоснователно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по 4 бр. болнични листове, в размер на 1670.15 лв., тъй като в периода на временна неработоспособност е упражнявала трудова дейност по трудово правоотношение с осигурител район "Одесос", с което е нарушен режима определен от здравните органи. Прието е, че неоснователно на А. е изплатена сумата от 1670.15 лв., представляваща парично обезщетение поради общо заболяване. При тези установявания с разпореждане № РВ-3-21-01860244/25.02.2025 г. е разпоредено А. да внесе по сметка на ТП на НОИ - София - град дължимата сума от 1747.82 лв. Акта е връчен на жалбоподателката на 10.04.2025 г. На 24.04.2025 г. е депозирана жалба от А. срещу разпореждането за възстановяване. С решение № 1040-21-340/3.06.2025 г. Директора на ТП на НОИ - София - град е оставил без уважение жалба вх. № 1012-21-467/24.04.2025 г. на П. А., срещу Разпореждане № РВ-3-21-01860244/25.02.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София - град, като неоснователна. В мотивите е прието, че разпореждането е издадено защото на А. неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за 13 работни дни, защото в периода на временната неработоспособност, в нарушение на чл. 46, ал.3 от КСО е упражнявала трудова дейност по правоотношението с осигурителя район "Одесос". Изплатено е обезщетение по четири болнични листове, издадени за осигурителя "Хелт Хъб" ЕООД, общо за 13 ди, в размер на 1670.15 лв. Извършена е проверка от ТП на НОИ - Варна на осигурителя район "Одесос". резултатите от проверката за разходите по ДОО за А. са обективирани в КП № 5-03-01910251/14.05.2025 г. В протокола е посочено, че е налице сключен трудов договор от 30.07.2024 г. между район "Одесос" и А. на осн. чл. 111 от КТ, тристранно споразумение № 983/29.07.2024 г. да изпълнява длъжността "личен асистент", при непълно работно време - 4 часа, разпределено съобразно индивидуален план - график за извършване на опредена работа - предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности. По фишове за заплати за м.08 и 12.2024 г. е установено, че на А. са начислени и изплатени възнаграждения за отработено време за м.08.2024 г. 22 дни, за м.12.2024 г. - 19 дни. Приложени са самоотчети от А., като личен асистент, видно от които е упражнявала трудова дейност през всички работни дни през м.08 и м.12.2024 г. От район "Одесос" е представено обяснение, че А. е упражнявала трудова дейност, за което е начислено и изплатено възнаграждение за отработено време, съгласно представените от нея самоотчети. Не е установено предоставената услуга "личен асистент" да се предоставя от трето лице. След проверката са издадени задължителни предписания на осигурителя документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност да се представят в законоустановения срок. При проверката е установено, че на 24.04.2025 г. А. е представила 4 бр. болнични листове от ЕТ "АПМПИП - Р. К.". Болничните листове са заведени в дневник за постъпили болнични листове. За представените четири болнични листа пред осигурителя район "Одесос" са изготвени удостоверения - Приложение № 9, към чл.8, ал.1 и чл. 11, ал.1 от НПОПДОО, видно от попълнените данни в него, лицето е без право на парично обезщетение за четирите болнични, представени пред осигурителя район "Одесос". Приложени са фишове от заплати на А., видно от които за м.08.2024 г. е отработила 22 дни, а за м.12.2024 г. е отработила 19 дни, за които са и изплатени възнаграждения. Приложено е обяснение от Ръководителя на "Механизъм лична помощ район Одесос" видно от което за 2024 г. всички годишни отчети на района са подадени към АСП и са приключени. Няма възможност за коригиране на подадени за миналата година отчети, няма възможност да се направи корекция във ведомостите за работни заплати за приключен отчетен период, за това не са извършвани начисления за предоставените през 2025 г. болнични на А.. За посочените периоди А. е извършвала трудова дейност, видно от предоставените отчети, за което е начислено и изплатено възнаграждение за отработено време. Представени са отчети за м.08 и м.12.2024 г.по реда на чл. 27, ал.2 от Закона за личната помощ, попълнени и подписани от А., съгласно които през двата месеца, вкл. в дните за които са издадени болнични листове същата е полагала труд като личен асистент. При така установената фактическа обстановка ответника е приел, че с оглед нормите на чл.4, ал.1, т.1, чл. 10, ал.1 от КСО, чл. 8., ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза и събраните доказателства е установено, че е изпълнен състава на чл. 46, ал.3 от КСО, изплатено е парично обезщетение за временна неработоспособност по правоотношението с "Хелт Хъб" ООД за същите периоди от време, през които А. е упражнявала трудова дейност по второ трудово правоотношение с район "Одесос. Прието е, че А. е била недобросъвестна и получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от същата. По тези съображения жалбата е оставена без уважение. По делото е разпитан свид. Д. А. - ••• на жалбоподателката. Видно от показанията му •••• му била болна през м.08 и м.12.2024 г. Свидетеля се грижил за дядо си, защото майка му нямала физическа възможност за това. Отчетите за месеците, в които А. била болна били занесени лично от нея в общината. Съдът не кредитира показанията на А., тъй като същите не се подкрепят с останалия събран по делото доказателствен материал, вкл. и с доказателствата представени от самата жалбоподателка пред втория работодател. От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи: Оспорването, като направено от лице, за което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Жалбата се явява неоснователна по следните съображения: В настоящето производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Обжалваното Решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП на НОИ – София - град, с оглед на което решението е издадено от териториално и материално компетентен орган. Издадено е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна. Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че оспорения акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Видно от приложените по делото доказателства, за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая със заповед от 28.04.2025 г., на осн. чл. 107 от КСО е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на район "Одесос". В хода на тази проверка са събрани доказателства - трудов договор, тристранно споразумение, план-график, длъжностна характеристика, ведомости за заплати, фишове, отчети по чл. 27 от Закона за личната помощ, обяснения на ръководителя на механизъм "Лична помощ" в район "Одесос" и едва след това е постановен оспорения акт. Съдът приема, че ответника е спазил разпоредбата на чл. 35 от АПК. При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното: Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл. 9, ал.2, т.1-3 и 5. Съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, са работниците и служителите, , независимо от характера на работата, от начина на заплащане и от източника на финансиране. Нормата на чл.10, ал.1 от КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Наредбата за медицинската експертиза - чл. 8, ал.1 е предвидено, че на осигурени лица, които работят при повече от един работодател се издава повече от един екземпляр от болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа бележки на болничния се изписва броя на работодателите или осигурители, за които е издаден. Отпускането и изчисляването на ПОВН от ДОО се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл. 33, ал.5, т.12 от КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при условия и ред, определени с акт на Министерски съвет. Съгласно чл. 46, ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Съдът споделя доводите на ответника, че в случая е налице състава на чл. 46, ал.3 от КСО. От събраните по делото доказателства се установи, че на А. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по правоотношението с "Хелт Хъб" ООД за същите периоди от време, през които е упражнявала трудова дейност и е получила възнаграждение по второто си трудово правоотношение с район "Одесос". Съдът приема, че А. е упражнявала трудова дейност предвид следното: по делото са представени трудов договор и тристранно споразумение, длъжностна характеристика, фишове за заплати, ведомости за начислени трудови възнаграждения за м.08 и м.12.2024 г., съгласно които в периодите на представените 4 болнични листа с осигурител "Хелт Хъб" ООД жалбоподателката е упражнявала трудова дейност по второто трудово правоотношение, с работодател район "Одесос". Това се потвърждава и от представените от А. отчети по чл. 27, ал.2 от Закона за личната помощ, видно от които е отчела работни часове за всички работни дни през м.08 и м.12.2024 г. Съгласно чл. 27, ал.1 от Закона за личната помощ асистентът предоставя лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична помощ. А..2 на същата норма сочи, че асистентът представя на доставчика на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 месечен отчет по образец за отработените часове, подписан и от ползвателя на личната помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2. Чл. 32 от същия закон предвижда, че възнаграждението на асистента се определя въз основа на отработените часове за един календарен месец чрез отчета по чл. 27, ал. 2. Отчетът се представя на доставчика на личната помощ в първите три работни дни на месеца, следващ отчетния месец, и подлежи на проверка. Възнаграждението се заплаща до 20-о число на месеца, следващ отчетния месец. В случая с представените от А. отчети, същата лично срещу подпис е потвърдила, че през м.08 и м.12.2024 г. е упражнявала трудова дейност. От жалбоподателката не се оспорва факта, че е подала посочените два отчета лично. Именно въз основа на тези отчети е формирано и заплатено трудово възнаграждение на А. за м.08 и м.12.2024 г. от втория работодател - район "Одесос". Отделно от това самия работодател - в обяснения от 9.05.2025 г. е посочил, че за процесните периоди А. е извършвала трудова дейност. Следва да се посочи, че едва след изготвяне на разпорежда за възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение А. е инициирала процедура по снабдяване с болнични листове за пред втория работодател, който е депозирала в район "Одесос" едва на 24.04.2025 г. Не без значение е и факта, че втория осигурител район "Одесос" е депозирал четири броя удостоверения Приложение № 9, към чл.8 в които изрично е отразил в графата работни дни или часове през периода по болничния лист с право на парично обезщетение "0" работни дни за парично обезщетение. Правилно ответника е преценил, че подлежат на възстановяване от А. неоснователно получени суми в размер на 1670.15 лв. В тази насока решения на ВАС, постановени по адм.д. № 10663/2023 г., адм.д. № 4985/3028 г., адм.д. № 4612/2016 г. и др. Съгласно чл. 114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили с лихви. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването или несъществуването на определени факти, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. От събраните по делото доказателства се установява, че А. е знаела, че работи по две правоотношения. Съгласно сключеното от жалбоподателката тристранно споразумение и договор с район "Одесос", като личен асистент е имала задължение да уведоми своевременно доставчика на лична помощ при възникнало препятствие да изпълнява задълженията си по споразумението. А. не се е възползвала от възможността да поиска издаване на болнични листове и за осигурителя район "Одесос", вместо това в срок е предоставила отчети по чл. 27, ал.2 от Закона за правната помощ, че е полагала труд за времето, през което е имала издадени четири болнични пред осигурителя "Хелт Хъб" ООД. Изложеното налага извод, че сумите за осигурителните плащания са недобросъвестно получени, поради което за същите се дължи и лихва. По изложените съображения съдът счита, че оспорения акт е законосъобразен, тъй като не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 от АПК, а подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. От страните са претендирани разноски. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – Варна