Решение № 7351 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 514/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хора с увреждания /ЗХУ/. Образувано е по жалба на Д. И. Д., в лично качество и в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната Й. И. Д., с адрес посочен в жалбата [населено място] село, ул. “••” № ••, чрез адвокат М. Д., против Направление за включване в механизма „лична помощ“ № 26000173/13.01.2026 г., издадено от Директора на ДСП - С., с което на Й. И. Д. са определени 129 брой часове месечно за лична помощ, потвърдено с Решение № 16-РД06-0002/30.01.2026 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” (РДСП) – Пловдив. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради несъответствието му с материалноправни разпоредби и с целта на закона. В тази връзка се иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” [населено място], чрез процесуалния представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се съдържат в приложени по делото писмени бележки. Съдът, като разгледа становищата и възражениятана страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Началото на административното производство е поставено със Заявление-декларация № ЗХУ-ИО/Д-РВ-СТ/1359 от 23.12.2025 г., подадено до Дирекция „Социално подпомагане“ – С. от Д. И. Д., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетната Й. И. Д., с искане за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. В заявлението е посочено желание да бъдат ползвани подкрепящите мерки „целева помощ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги“ и „лична помощ“. Към заявлението са приложени формуляр за самооценка на лице с увреждане и медицинска документация относно здравословното състояние на детето. Във формуляра за самооценка майката е декларирала, че детето е напълно несамостоятелно при основни дейности от ежедневието и се нуждае от непрекъсната физическа подкрепа и надзор. От приложеното по преписката Експертно решение № 93597 от заседание № 223 от 20.11.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „•••“ АД – [населено място] се установява, че на Й. И. Д., [ЕГН], е определена 100 % •••. Като водеща диагноза е посочен ••• а като придружаващи заболявания са отразени •••••В експертното решение е посочено, че детето е с ••• На 12.01.2026 г. от служител на дирекция „Социално подпомагане“ С., е извършено посещение в дома на Й. И. Д., при което е бил попълнен формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите - Приложение № 2 към чл. 3 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, ДВ бр. 27/2019 г. В частност, по показател••••. При събраните данни и на база попълнения формуляр, на 13.01.2026 г. е изготвена Индивидуална оценка на потребностите (ИОП). В нея е отразено становище за необходимост от предоставяне на лична помощ при 83 точки, което съответства на 129 часа месечно, и е определена „четвърта степен –•••. Въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите /ИОП/, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ С. е издал оспореното Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ с № 26000173/13.01.2026 г., с което на основание чл. 25 от Закона за хората с увреждания на Й. И. Д. са определени 129 часа месечно за предоставяне на лична помощ, за срок до 13.01.2031 г. Направлението е връчено на майката на лицето Д. Д. на дата 16.01.2026г. Поради несъгласие с определения брой часове месечно за лична помощ, Д. Д. в качеството ѝ на родител и законен представител на Й. И. Д. е обжалвала направлението пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив с твърдение за невярност на индивидуалната оценка на потребностите на детето. В жалбата са изложени доводи, че определеният брой часове не съответства на реалните потребности на детето, което е напълно несамостоятелно при извършване на ежедневните дейности и се нуждае от постоянен надзор и подкрепа. С Решение № 16-РД06-0002/30.01.2026 г. директорът на РДСП – Пловдив е отхвърлил жалбата и е потвърдил Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 26000173/13.01.2026 г. В мотивите на решението е приел, че индивидуалната оценка на потребностите е изготвена при спазване на разпоредбите на ЗХУ, ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания. Посочено е, че оценката е извършена въз основа на подаденото заявление-декларация, приложената медицинска документация, проведения разговор с майката и законен представител на детето, както и след извършено домашно посещение от социален работник. Прието е, че попълненият от служителя, водещ случая, формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите е изготвен обективно и въз основа на непосредствените му впечатления от състоянието на детето и установените факти и обстоятелства. Горестоящият административен орган е посочил, че определеният брой точки и съответно броят часове за лична помощ са формирани съобразно установеното здравословно състояние на детето, степента на функционалните му затруднения и критериите, заложени в Методиката. Прието е, че въз основа на получения резултат от 83 точки правилно е определена четвърта степен на зависимост – тотална зависимост/затруднения, както и необходимост от предоставяне на лична помощ в размер на 129 часа месечно. В решението е извършено сравнение между предходната индивидуална оценка на потребностите на детето, изготвена на 16.03.2023 г., и процесната оценка от 13.01.2026 г., като е прието, че не са налице съществени различия в отразените затруднения, които да обосновават определяне на по-голям брой часове лична помощ. Посочено е, че жалбоподателката не е сочила нови факти и обстоятелства, свързани с промяна или влошаване на здравословното състояние на детето, които да налагат преразглеждане на определения размер на личната помощ. При тези съображения, директорът на РДСП – Пловдив е приел, че издаденото направление е правилно и законосъобразно, съобразено е със здравословното състояние на детето, изготвената индивидуална оценка на потребностите, заявената необходимост от включване в механизма „Лична помощ“ и установените от социалния работник факти и обстоятелства, поради което е потвърдил изцяло издаденото Направление № 26000173/13.01.2026 г. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени следните документи, касаещи здравословното състояние и развитието на малолетната Й. И. Д.: експертиза, изготвена от Център за психично здраве, Психологична оценка, изготвена от Центъра за психологично здраве – Пловдив; Логопедична оценка от 06.01.2026 г.; Окончателен резултат от молекулно-генетичен анализ от 22.01.2019 г.; Доклад от консултативен преглед при детски психиатър; Доклад за извършено психологично изследване от 29.11.2025 г.; Етапна епикриза от 29.12.2022 г.; Психологично изследване от Центъра за психично здраве – Пловдив от 23.12.2022 г.; Етапна епикриза за периода 04.01.2022 г. – 04.01.2023 г.и Амбулаторен лист № 001369 от 25.08.2021 г. От съдържанието на представените медицински документи се установява, че Й. Д. е дете с ••••••••••••• При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбоподателката Д. Д. в лично качество не разполага с право на жалба. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право на оспорване имат лицата, чиито права или законни интереси са пряко засегнати от акта. В производството по ЗХУ титуляр на правото на индивидуална оценка и произтичащата от нея подкрепа е единствено лицето с увреждане – в случая малолетната Й. Д.. Оспореното направление не засяга пряко правната сфера на майката в лично качество, поради което за нея не е налице правен интерес от самостоятелно оспорване. Процесуалната легитимация на Д. Д. в производството произтича единствено от качеството на законен представител на своето малолетно дете, съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, и чл. 129, ал. 1 от Семейния кодекс. Ето защо по отношение на Д. Д. като жалбоподател производството следва да се прекрати и жалбата в частта, подадена от майката в лично качество, следва да бъде оставена без разглеждане – основание по чл. 159, т. 4 от АПК. В останалата част, жалбата, подадена от името на малолетната Й. Д. чрез нейната майка и законен представител, е процесуално допустима. Оспорването е извършено в законоустановения 14-дневен срок. Решение № 16-РД06-0002/30.01.2026 г. на Директора на РДСП – Пловдив е връчено на 04.02.2026 г., а жалбата е подадена до съда на 18.02.2026 г., с което срокът е спазен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ определя, че въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Оспореното направление е издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“- С., който е материално компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. с ЗХУ. Поради изложеното съдът намира, че направлението представлява валиден административен акт, издаден от овластен за това административен орган, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е мотивиран съобразно изискванията на специалния закон - чл. 25, ал. 4 от ЗХУ, като във връзка с фактическите и правни основания за издаване на направлението, органът препраща към индивидуалната оценка на потребностите на З., респ. към заключенията и констатациите в нея. Касае се за допустим способ за мотивиране на административните актове, при който мотивите се съдържат в документи, предхождащи или съпътстващи акта. Жалбоподателката не оспорва формата и съдържанието на направлението. Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане". Специализираният отдел осъществява функциите си при спазване на специалните административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания (чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ), приета от Министерския съвет с Постановление № 64 от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Според чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Същото задължение е вменено на служителя, водещ случая и в чл. 3, ал. 3 от методиката. Съдът намира, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В случая от доказателствата по делото се установява, че при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите е извършено посещение в дома на детето и е проведена социална анкета с неговата майка. По делото обаче не са представени доказателства при посещението в дома на жалбоподателката, социалния работник, водещ случая да е осъществил личен контакт с лицето с увреждане за установяване на неговите реални затруднения и потребности. Или служителят, водещ случая не е изпълнил задължението си в чл. 15, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ППЗХУ, като не е осъществила личен контакт с лицето с увреждане и не е възприела непосредствено какво е неговото здравословно състояние. Това поставя въпроса по какъв начин социалния работник има непосредствени възприятия относно поставените във формуляра въпроси в точки 4.1.1-4.1.9. относно двигателно функциониране. На следващо място следва да се добави, че разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В тежест на административния орган обаче е задължението да осигури възможност за упражняването му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Упражняването на правото се гарантира чрез извършване на административнопроцесуалното действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2, а именно уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление. В административната преписка, приложена по делото, не се съдържат доказателства нито за уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ, нито за проведено от специализирания отдел заседание за изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване на участието на заявителя на това заседание. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ изрично вменява задължение на специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко заседание, като протоколите от заседанията и индивидуалните оценки на потребностите се съхраняват за срок 10 години в Дирекция „Социално подпомагане“, съгласно чл. 20, ал. 1 от същия правилник. В случая по административната преписка е представен единствено Протокол от заседание на отдел ИОХУСУ от 13.01.2026 г., на което е разгледано заявлението и е изготвена индивидуалната оценка на потребностите на Й. Д.. От съдържанието на този протокол не се установяват мястото и часът на провеждане на заседанието, нито се съдържат данни относно уведомяването на лицата, имащи право да присъстват на него. В протокола не е посочено дали е било изпратено уведомление, кога е извършено това уведомяване, на кого е връчено и по какъв начин е осъществено. По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установява, че майката и законен представител на детето – Д. И. Д., е била уведомена за насроченото заседание на специализирания отдел. Не са представени съобщения, разписки, известия за доставяне, протоколи за телефонно уведомяване или други документи, удостоверяващи изпълнението на задължението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ. При това положение съдът приема, че не е доказано административният орган да е осигурил възможност на законния представител на детето да упражни предоставеното му от закона право на участие в производството по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. Действително, присъствието на човека с увреждане или на неговия законен представител на заседанието на специализирания отдел не е задължително и упражняването на това право е предоставено изцяло на тяхната преценка. Това обаче не освобождава административния орган от задължението му да създаде необходимите условия за упражняването на това право. Именно поради това законодателят е предвидил изрично задължение за предварително уведомяване на заинтересованото лице. След като липсват доказателства за изпълнение на това задължение, следва да се приеме, че правото на участие в административното производство не е било надлежно гарантирано. Следва да се отбележи още, че съгласно нормативната уредба протоколът от заседанието на специализирания отдел има удостоверително значение относно провеждането на заседанието, неговите участници, обсъдените въпроси и формираните изводи. Именно чрез този документ следва да бъде проследима процедурата по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. В случая съдържанието на представения протокол не позволява да бъде извършена проверка дали са били спазени всички законови изисквания относно участието на заинтересованите лица и провеждането на самото заседание. Нарушението не може да бъде определено като формално, тъй като засяга едно от основните процесуални права на адресата на административния акт – правото на участие в производството. Участието на човека с увреждане или на неговия законен представител е особено съществено именно в производствата по изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, тъй като чрез него се осигурява възможност за непосредствено представяне на информация относно ежедневните затруднения, потребности и необходимата подкрепа. Неспазването на гаранциите по чл. 16 и чл. 17 от ППЗХУ рефлектира пряко върху обосноваността на индивидуалната оценка на потребностите и върху определения въз основа на нея брой часове лична помощ. Поради това съдът намира, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт.Следва да се отбележи, че законодателят императивно е изискал да се изготвя протокол от заседанието, който удостоверява неговото провеждане, проведените разисквания, участващите в заседанието лица и т. н. Само това нарушение води до незаконосъобразност на оспорения административен акт и обосновава неговата отмяна. В тази насока е и трайната практика на ВАС изразена в Решение № 7974 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 400/2023 г., Решение № 1749 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 9296/2022 г., Решение № 9415 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 4178/2022 г., Решение № 82 от 5.01.2021 г. по адм. д. № 7470/2020 г., и Решение № 8848 от 6.07.2020 г. по адм. д. № 14405/2019 г. – всичките на ВАС – Шесто отделение. На следващо място, съдът счита, че в хода на административното производство, от ответника не е изпълнено задължението му по чл. 35 от АПК, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая тъй като не е преценено действителното здравословно състояние на лицето и липсата на данни същото да се е подобрило. Оспореното направление е издадено в изпълнение на Закона за личната помощ, инициирано със заявление-декларация, подадено от законния представител на жалбоподателката. Целта е оспорващата, като човек с увреждане, довело до ограничения в способността й за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, да получи адекватна такава, позволяваща упражняване на основните й права и възможност за пълноценно участие в обществото, чрез компенсиране на функционалния дефицит. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за личната помощ, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на ЗХУ. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, като съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, същото се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена по реда на коментираната по-горе Методика. Самата необходима информация за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, включва компонентите по чл. 23, ал. 1 от ЗХУ, и съгласно алинея втора от същата норма, се основава на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ /заявление-декларация по образец, формуляр за самооценка на човека с увреждане по образец и медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК/. Органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката, респ. при издаване на оспореното направление, е отдал приоритет на данните от формуляра, попълнен от служител, водещ случая /Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката/ и по-точно на оценката на този служител относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания, пред задължителната информация във формуляра за самооценка, а и в медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби. Както се посочи по-горе съгласно чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ, при извършване на индивидуална оценка на потребностите служителят, водещ случая е задължен да осъществи личен контакт с човека с увреждане и да извърши посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, както и да проведе интервю с човека с увреждане, което в настоящия случай не е направено. Няма данни служителят да е проявил инициатива да види и разговаря с Й., за да придобие непосредствени впечатления за нейното състояние. При това не става ясно въз основа на какви обективни критерии социалният работник е вписал липса на сетивна, на проблеми с двигателното функционране на лицето. Отделно, се установяват противоречия между оспореното направление и медицинската документация на Й. Д., от която е видно състоянието й и пълната й зависимост от лицето, полагащо грижа. В случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката, респ. при издаване на оспореното направление, не е съобразил задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК. Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра за самооценка и в ЕР на ТЕЛК, от една страна и данните в индивидуалната оценка на потребностите, приета от административния орган, от друга страна. Налице е незачитане на информацията от самооценката на жалбоподателката, например в раздел І – Двигателно функциониране в частта за използване на краката, при формиране на индивидуалната оценка на потребностите въз основа на формуляра за попълване от служителя, водещ случая, съотв. раздели 4. 1 от същия. Последната е изготвена и без да бъде съобразено заключението на ТЕЛК при освидетелстване на Д. и конкретно на констатацията за състоянието й, а именно, тежки дефицити в социо-комуникативно функционране и изоставане в умственото развитие в рамките на тежко аутистично разстройство. Броят точки в попълнения от служителя формуляр – приложение № 2 към Методиката, общо 83, съпоставен с максималния възможен брой от 136 точки, както и на конкретното състояние на Д., а именно невъзможността за самостоятелно обслужване в ежедневието и тоталната зависимост от чужда помощ, сочи на изводи за незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 35 от АПК. Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за проверка на информацията в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката и съответно определени с издаденото направление. По съществото на спора, правните изводи са за материалноправна незаконосъобразност на оспорения административен акт. Както се посочи, с оспореното направление за включване в механизма „Лична помощ“, издадено на осн. чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, са определени 129 броя часове месечно за лична помощ на Й. И. Д.. Същото е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката като човек с увреждане, съобразно които заключения степента на зависимост на последната е четвърта – тотална зависимост/затруднение при формирани 83 точки. Предвидените критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени във формуляра за индивидуална оценка в скала по точки от 0 – няма проблем /няма нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена зависимост/затруднения; 2- степен на тежка зависимост; 3 - степен на много тежка зависимост и 4 - степен на тотална зависимост. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, в относимата и част по т. 1, б. „в“, конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, а именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от 1, 556. Горното правило преценено с оглед доказателствата по делото обосновава изводи за неправилно приложение на закона от страна на административния орган при формиране на общия брой точки, съотв. при определяне на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ на оспорващата. Съобразно т. 7. 3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, към която препраща разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, общият брой точки е сбор от получените точки по 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4, 5. 1, 5. 2 и 5. 3 от същия формуляр. Анализирайки относимите части от формуляра съобразно медицинските документи по делото и съдебно - медицинската експертиза, съдът констатира несъответствие на определените точки с обективното състояние на жалбоподателката. Горните изводи касаят оценката на следните показатели: по част 4. 1 •••••• 4.1.1 ••••••••• 4.1.3- * 4.1.4 ••• , ; 4.1.5.••; 4.1.6 ••; 4.1.7. •• 4.1.7. ••. Органът въобще не е дал точки или неоснователно точките за всеки от посочените показатели са намалени в изготвената индивидуална оценка на потребностите. При установената в индивидуалната оценка на потребностите, степен на тотална зависимост на Й. Д. от личния асистент в ежедневието, определените 129 часа месечно /съответстващи на около 4 часа и 30 минути дневно/, не отразяват адекватно нуждата ѝ от „лична помощ“ съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите, посочени в чл. 4 от Закона за хората с увреждания. Налице е несъответствие на оспореният административен акт на установените в чл. 2 от Закона за личната помощ и чл. 2 от Закона за хората с увреждания, цели на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане - да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се гарантира достоен начин на живот. В случая е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателката и предоставената от органа лична помощ. При така процедираното с допуснатите посочени по-горе нарушения безспорно процесното направление в посочената част противоречи и на целта на закона. По изложените съображения издаденото от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стамболийски направление за включване в механизма „Лична помощ“ е издадено в нарушение на предвидената форма, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, в обжалваната част. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката Й. И. Д., както и конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ, съобразно правилото на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „в“ от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. При новото разглеждане на заявлението административиня орган следва да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и социалният работник, водещ случая, следва да спази разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ, а именно да осъществи личен контакт с лицето с увреждане и извърши посещение на място в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, да спази изискванията на чл. 16 и чл. 17 от ППЗХУ и при новата индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката, да мотивира преценката си по всеки един от показателите, релевантни за определяне необходимостта и степента на зависимост на лицето с увреждане. Съобразно изхода на спора в полза на жалбоподателката следва се присъдят разноски, съгласно представен списък в размер на 516,41 евро. Водим от горното, Съдът: