Решение № 2169 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1315/2025 г.

Административен съд - Варна20.02.2026 г.докладчик Веселина Чолакова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. Е., [ЕГН] и Б. Е. Ж., [ЕГН], двамата от [населено място], чрез адв. И. К. от ВАК, против Заповед № Г-90/10.04.2025 г., издадена от Заместник кмета на Община-Варна, с която е отказано одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор № 10135.5012.3024, находящ се в [населено място], район „Аспарухово“, с. о. „Прибой“, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], масив 12, местност „Манол чешма“ [населено място]. ОСЪЖДА Н. В. Е., [ЕГН] и Б. Е. Ж., [ЕГН], двамата от [населено място] да платят в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 ( сто и две евро и двадесет и шест евроцента). Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му. Съдия: �

Мотиви

Производството е по реда на чл.215, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. В. Е., [ЕГН] и Б. Е. Ж., [ЕГН], двамата от [населено място], чрез адв. И. К. от ВАК, против заповед № Г-90/10.04.2025 г., издадена от заместник кмета на Община-Варна, с която е отказано одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор № 10135.5012.3024, находящ се в [населено място], район „Аспарухово“, с. о. „Прибой“, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], масив 12, местност „М. чешма“ [населено място].

В жалбата на първо място се сочи, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Счита се, че заместник кметът не притежава правомощия да подписва заповеди с такъв предмет, като е нарушена общата компетентност по чл. 23 от АПК. Сочи се на допуснато нарушение на чл.61,ал.1 от АПК при съобщаването на оспорената заповед. Сочи се, че заповедта е постановена при допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразена със закона и с правилата и нормативите на Община Варна по прилагане на ОУП, които са приети преди обнародване на ОУП, не е съобразено несъответствието на ОУП с действащия ПУП от 2005 г. както и че не е съобразена с влезли в сила съдебни актове, за което излага подробни съображения. Счита се, че в частта която касае имота, ОУП е нищожен и не е породил действието си. Моли за отмяна на оспорения отказ и за връщане на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление за одобряване на ПУП-ПРЗ

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез адв. К., поддържат жалбата по подробно изложените в нея основания, доразвити в пледоария по същество и писмени бележки. Претендират сторените по делото разноски.

Ответникът – Заместник кметът на Община-Варна, чрез процесуален представител главен юрисконсулт М., оспорва жалбата в изключително подробен писмен отговор , в съдебно заседание и представени писмени бележки. Излага доводи по всяко от наведените от жалбоподателя основания. Сочи се, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд гр. Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приложените документи за собственост и скица, жалбоподателите се легитимират като съсобственици на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Варна, обл. Варна, кметство „Галата“, с.о. „Прибой“, във връзка с който е подадено заявление по преписка вх.№ АГУП19000036АС_007/27.10.2021 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ.

Със заповед № Г-141/01.06.2005 г. на зам.-кмет на Община Варна ( л.70 от делото) е одобрен ПУП-ПРЗ за [УПИ], масив 12, м. „М. чешме“, землище „Галата“, с който е определено предназначение на имота „За мотел и търговски комплекс“.

Подадено е заявление вх. № Г-УТ-07/95/14.11.2011г. / на лист 73 от делото/ от Н. В. Е. за издаване на разрешение за изработване на ПУП – ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по плана на м. „М. чешме“ „Прибой“, землище „Галата“, район „Аспарухово“.

С протокол № 30/22.05.2012г. по т.20 ЕСУТ при Община Варна е взел решение: дава положително становище по заявление вх. № Г-УТ-07/95/14.11.2011г. от Н. В. Е. за допускане на ПУП – ПРЗ за ПИ пл. № 3024, м. „М. чешме“, землище „Галата“, одобрен със заповед № Г-141/01.06.2005г. на зам.-кмета на Община Варна, на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и представена скица по чл.135, ал.2 от ЗУТ, при спазване на действащата нормативна уредба за устройство на територията, ”Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване територята на [населено място]”, одобрени със заповед № РД- 02-14-1734/21.09.1999г. на Министъра на РРБ и при запазване на ценната едроразмерна растителност. Предлага се на главния архитект на Община Варна да издаде заповед на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ, която да се съобщи по реда на чл.128, ал.1 от ЗУТ./ лист 29/

Издадена е заповед № 213/22.03.2013г., от главния архитект на Община Варна, с която е отказал изработване на подробен устройствен план – план за застрояване и регулация /ПУП - ПРЗ/ за ПИ с [идентификатор] по плана на м. „М. чешме“ , землище „Галата“, район „Аспарухово“, Община Варна, тъй като имотът попада в зона „Гр“ съгласно ОУП на [населено място].

Заповедта е отменена с влязло в законна сила решение № 1772/03.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1640/2013 г. на Административен съд-Варна и преписката е върната със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и по- конкретно на чл.134, ал.3 от ЗУТ : за едновременно изменение на ОУП в частта за имота на жалбоподателката и ПУП - ПРЗ.

С решение по протокол № 34/03.09.2013 г. ЕСУТ при Община Варна ( л.272 от адм. преписка) е прието, че следва да се представи мотивирано искане по чл.134,ал.3 от ЗУТ от заявителя, за произнасяне на органа по чл.135,ал.3 от ЗУТ.

Н. Е. е подала искане до Община Варна, Общински съвет-Варна и до министъра на регионалното развитие и благоустройство ( л.17 от делото) по чл.134, ал.3, вр. чл.135, ал.3 от ЗУТ за едновременно изменение на ОУП в частта на собствения й имот и ПУП-ПРЗ.

Със заповед № 237/03.05.2019 г. от главния архитект на Община Варна ( приложена с адм. преписка на л.1 – жълт класьор) е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за [ПИ], представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], масив 12, местност „М. чешме“, [населено място] при спазване на действащата нормативна уредба за устройство на територията, в съответствие с ОУП и Правилата и нормативите за прилагането му.

С решение по протокол №8/21.02.2023 г. на ЕСУТ (л.93-94 от делото) е прието да се изготви предложение до главния архитект на Община Варна за издаване на заповед за прекратяване на административното производство, на основание чл.5в от ЗУТ.

Зам.-кметът на Община Варна е издал заповед № Г-296/03.08.2023 г., с която е прекратил адм. производство по одобряване на ПУП-ПРЗ. Посочената заповед е отменена с влязло в законна сила определение № 2854/17.10.2023 г. постановено по ч.адм. дело № 2086/2023 г. по описа на Административен съд-Варна. Съдът е приел, че основанията за прекратяване на административното производство са въпроси, по които органът следва да се произнесе по същество, т. е с административен акт, с който се одобрява или отказва изменение на ПУП. Дадени са указанията в мотивите на решението в следния смисъл: за предоставяне на Е. на срок по чл. 5в от ЗУТ за отстраняване на нередностите, свързани с липсата на съгласие от страна на съсобственика Б. Ж., след което в случай на отстраняване на тези нередности, съдът е указал, че органът следва да се произнесе по същество относно въпросите посочени в т.1- 4 от заповедта.

В изпълнение на съдебния акт като заинтересована страна в административното производство е конституиран Б. Ж., който е подал заявление с рег.№ АГУП19000036АС_032ВН/30.01.2024 г. ( л. 95 от делото), като са потвърдени и всички действия извършени досега от Н. Е..

Видно от Протокол № 07/28.02.2024 г., ЕСУТ при Община Варна по т. 9 е разгледал административната преписка с вх.рег. № АГУП19000036АС_023AC_001AC/14.02.2023 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за мотел и търговски обект“ по плана на местност „М. Чешме“, р-н „Аспарухово“, [населено място], представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], масив 12, местност „М. чешме“, във връзка със съдебно определение № 2854/17.10.2023 г. от Административен съд – Варна ([ПИ]). ЕСУТ е взел решение – да се изпълни определение № 2854/17.10.2023 г. по адм. дело № 20237050702086/2023 г. на Административен съд – Варна.

В Административен съд - Варна е образувано и административно дело № 605/2024 г. по описа на XXIII състав по жалба на заявителите Н. Е. и Б. Ж. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявление peг.№ АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор № 10135.5012.3024, находящ се в [населено място], район „Аспарухово", СО „Прибой", което е преподписано и от Ж. на 30.01.2024 г. С решение № 6324/19.06.2024 г. по адм.д. № 605/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 3064/24.03.2025 г. по адм. д. № 8248/2024 г. по описа на ВАС е обявена нищожността на мълчалив отказ на кмета на Община Варна по процесното заявление и е върната преписката за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение в срок от 30 (тридесет) дни от влизане в сила на решението.

С оспорената понастоящем заповед № Г-90/10.04.2025 г. на заместник кмета на Община-Варна е отказано одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор № 10135.5012.3024, находящ се в [населено място], район „Аспарухово“, с. о. „Прибой“, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], масив 12, местност „М. чешма“ [населено място]. За да постанови заповедта, административният орган е приел, че със заповед № 237/03.05.2019 г. на главен архитект на Община-Варна е разрешено изработване на ПУП - ПРЗ за [ПИ], представляващ изменение на ПУП - ПРЗ за [УПИ], масив 12, местност „М. чешма", [населено място] при съобразяване с решение по адм.д. № 1640/2013 г. на Административен съд-Варна, във връзка с чл. 134, ал. 3 от ЗУТ. Приложението на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ за изменение на Общия устройствен план на Община Варна и [населено място] от 2012 г. и Правилата и нормативите за прилагането на ОУП, одобрени със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на РРБ е наложено от обстоятелството, че предложението за изменение на ПУП, което заявителят иска е в несъответствие с устройствената зона по ОУП. Устройствената зона по ОУП, в която попада имотът е „Специални горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 3 от ЗГ с рекреационно значение", означена в графичната част на ОУП като [населено място] е също, че в тази зона, съгласно Приложение №1 „Показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане на плана", графа 9 - Предназначение, основни и допълващи функции, Ограничения и изисквания при изработване на ПУП, и т. 34 към него, е пояснено, че това са територии с „Гори с интензивно развита инфраструктура на отдиха, туризма и атракциите, с профил и тематично предназначение. Разработват се въз основа на специализиран ПУП по чл. 111 от ЗУТ за цялата територия на съответните устройствена зони, с който се определят местоположението на имотите за застрояване и функциите съвместими с отдиха, туризма и атракциите, обектите по чл. 153, ал. 1 от ЗГ и горски алеи/пътища. Разработват се въз основа на ПУП при условията на чл. 24 и 25 от Правилата и нормативите за прилагане на плана. Приел е, че смяна на предназначение на земята се извършава само на терените, предназначени за застрояване или специализирано ползване. Обектите за застрояване или специализирано ползване - атракционни и спортни съоръжения, дворове за екзотични животни, павилиони и сгради за животни и обектите за обслужване на отдиха, туризма и атракциите не могат да заемат повече от 0.6% от брутната територия на съответната устройствена зона. Коефициентът на интензивност на застрояване в тези територии е 0.012, а озеленяването 85%, включително декоративни водни площи. С тези мотиви заместник кметът на Община Варна е приел, че е внесен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, който не е в съответствие с ОУП и с това се нарушават правилата на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, тъй като заявителят предлага за одобряване проект за изменение на ПУП, но без да се инициира производство по чл. 124 от ЗУТ за изменение на ОУП пред компетентния орган Министъра на РРБ, съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗУТ.

В хода на съдебното дирене е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите - Съответства ли проекта за ПУП-ПРЗ на ОУП на [населено място]? Съответства ли посочената в проекта устройствена зона „Жм2“ на тази предвидена в ОУП? Съответстват ли показателите за застрояване на тези предвидени в ОУП? Съответства ли предназначението на имота „за мотел и търговски обект“ като функция, с обектите по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите? Съответства ли ОУП на предходния ПУП-ПРЗ за имота?

Вещото лице арх. Н. Х. е дало заключение, че проектът за ПУП-ПРЗ за [ПИ] не съответства на ОУП на [населено място], тъй като е налице разлика в показателя Кинт, отреден в действащия ПУП-ПРЗ за [УПИ] и същия в проекта за изменение ПУП-ПРЗ от 2021 г., съгласно устройствена жилищна зона „Жм2“ (завишен с 0.2). Съгласно ОУП имот с [идентификатор] попада в устройствена зона “Гр“ – Специални горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 3 от ЗГ с рекреационно значение, с устройствени показатели: - Максимална плътност на застрояване - 0.6%; - М. К.. - 0.012; - Минимално озеленена площ 85% вкл. декоративни водни площи; - Предназначение, основни допълващи функции; Ограничения и изисквания при изработване на ПУП. Според заключението гори с интензивно развита инфраструктура на отдиха, туризма и атракциите с профил и тематично предназначение. Разработват се въз основа на специализиран подробен устройствен план по чл. 111 ЗУТ за цялата територия на съответните устройствени зони, с който се определят местоположението на имотите за застрояване и функциите съвместими с отдиха, туризма и атракциите, обектите по чл. 153, ал.1 от 3Г и горските алеи/пътища. Разработват се въз основа на ПУП при условията на чл. 24 и чл. 20 от правилата и нормативите за прилагане на чл. 25 от правилата и нормативите за прилагане на плана. Смяна на предназначението на земята се извършва само на терените предназначени за застрояване или специализирано ползване. Обектите за застрояване или специализирано ползване - атракционни и спортни съоръжения, дворове за екзотични животни, павилиони и сгради за животни и обектите за обслужване на отдиха, туризма и атракциите не могат да заемат повече от 0,6% от брутната територия на съответната устройствена зона.

Отговорено е също, че посочената в проекта устройствена зона „Жм2“ не съответства на тази предвидена в ОУП, тъй като в матрицата за обозначаване на режима на застрояване в проекта за изменение ПУП-ПРЗ е указана устройствена жилищна зона „Жм2“, която е устройствена категория за ниско застрояване, с допълнителни специфични изисквания, а [ПИ] попада в устройствена зона „Гр“ в ОУП.

Експертът е посочил, че показателите за устройство и застрояване по проекта за изменение на ПУП-ПРЗ не съответстват на тези предвидени в ОУП, като е направил сравнение между отделните показатели:

№

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ

ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА ПУП-ПРЗ

ПО ОУП

1.

УСТРОЙСТВЕНА ЗОНА

Жм2

Гр

2.

ПЛЪТНОСТ НА ЗАСТРОЯВАНЕ

по-малко или равно 20%

по-малко или равно 0,6%

3.

Кинт.

по-малко или равно 0,60

по-малко или равно 0,012

4.

МИНИМАЛНО ОЗЕЛЕНЕНА ПЛОЩ

по-голямо или равно 70%

по-голямо или равно 85%

5.

МАКСИМАЛНАТА КОТА КОРНИЗ

по-малко или равно 7м

с ПУП

6.

НАЧИН НА ЗАСТРОЯВАНЕ

е

с ПУП

7.

ЦВЯТ

св. кафяв (площ)

тъмно зелено с тъмнозелен контур (площ и контур)

Посочил е също, че предназначението на имота „за мотел и търговски обект“ като функция, не съответства на обектите по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите.

Установил е също, че ОУП не съответства на ПУП-ПРЗ за [УПИ], като вещото лице е направило сравнителна таблица за показателите за устройство и застрояване по ПУП-ПРЗ за [УПИ] с тези, предвидени в ОУП:

№

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ

ПО ПУП-ПРЗ за [УПИ]

ПО ОУП

1.

УСТРОЙСТВЕНА ЗОНА

УПИ с предназначение за МОТЕЛ И ТЪРГ. ОБЕКТ

Гр

2.

ПЛЪТНОСТ НА ЗАСТРОЯВАНЕ

по-малко или равно 20%

по-малко или равно 0,6%

3.

Кинт.

по-малко или равно 0,40

по-малко или равно0,012

4.

МИНИМАЛНО ОЗЕЛЕНЕНА ПЛОЩ

по-голямо или равно 60%

по-голямо или равно 85%

5.

МАКСИМАЛНАТА КОТА КОРНИЗ

по-малко или равно 7м

с ПУП

6.

НАЧИН НА ЗАСТРОЯВАНЕ

е

с ПУП

7.

ЦВЯТ

-

тъмно зелено с тъмнозелен контур (площ и контур)

При разпита си в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Заключението е оспорено от ответната страна в последната му част по отговора по въпрос 5. Съдът преценява заключението на СТЕ като изчерпателно, компетентно и обективно дадено, като го кредитира ведно с всички останали доказателства, приобщени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл.215,ал.4 от АПК, от легитимирани лица, които са собственици на имота, който е предмет на оспорения отказ за одобряване на ПУП-ПРЗ и срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата:

Неоснователни са доводите на жалбоподателите за липсата на компетентност на издателя на оспорената заповед. Процесната заповед е издадена от заместник кмет на Община Варна. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Съгласно § 1, ал. 3 от ПР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Видно от приложената с административната преписка заповед № 1267/08.04.2024 г. , т.2.6 кметът на Община Варна е възложил на подписалия процесната заповед заместник кмет на Община Варна, изпълнението на функциите и правомощията по ЗУТ. Следователно, налице е материална и териториална компетентност на издателя на акта.

Оспорената заповед отговаря на изискванията на чл.59 от АПК за форма и съдържание на административен акт. Издадена е в изискуемата по закон писмена форма, съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната законосъобразност. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Не е налице нарушение на чл.61,ал.1 от АПК. Видно от представени известия за доставяне ( л.3 и л.5 от административната преписка) заповедта е връчена на жалбоподателите на 13.05.2025 г. и 15.05.2025 г. Следва да се посочи, че неизпълнението на задължението за връчване на акта е относимо само за установяване на срочността на жалбата, но няма отношение относно законосъобразността на оспорения акт.

За процесния поземлен имот, заснет по КККР на адм. район „Аспарухово” като ПИ с [идентификатор], с номер по предходен план 012020, е налице действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-141/01.06.2005 г. на заместник кмета на Община Варна. След като за имота е налице действащ ПУП-ПРЗ още от 2005 г., то заявление рег. № АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г., с което Е. повторно е сезирала административния орган с искане за одобряване на ПУП-ПРЗ, следва да се квалифицира като такова за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, а не на първоначален такъв.

Със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ е одобрен общия устройствен план на Община Варна и правилата и нормативите за прилагането му. Съгласно чл. 104, ал.1 и ал.2 от ЗУТ Общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, като неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се одобряват едновременно с плана.

Не е спорно между страните, както и се установява от приетото по делото заключение на СТЕ, че проектът за ПУП-ПРЗ за [ПИ] не съответства на ОУП на [населено място]. Имотът попада в устройствена зона „Гр“ в ОУП ( Специфични горски територии по чл.5,ал.3,т.3 от Закона за горите с рекреационно значение), а в проекта за ПУП-ПРЗ е указана устройствена жилищна зона „Жм2“, която е устройствена категория за ниско застрояване, с допълнителни специфични изисквания. Налице е несъответствие и в показателите за застрояване по отношение плътност на застрояване, кинт, минимално озеленена площ, максимална кота корниз и др. Предназначението на имота по проекта за ПУП-ПРЗ „за мотел и търговски обект“ не попада в изключенията съгласно чл.153, ал.1 от Закона за горите, за обектите които са изключени от забраната за строителство в горските територии.

Неоснователно жалбоподателите претендират за приложение на §2 ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на [населено място] и Община Варна. С посочената норма е прието, че влезлите в сила или одобрени до датата на обнародването на заповедта за одобряване на общия устройствен план подробни устройствени планове за територията на община Варна, запазват действието си. В случая, както се посочи по-горе производството по подаденото заявление е такова за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. С издаването на заповед № 237/03.05.2019 г. на главния архитект на Община Варна , с която е разрешено изработването на проект за ПУП-ПРЗ , на основание чл.134,ал.6 от ЗУТ е спряло прилагането на действащия устройствен план , който е одобрен със заповед № Г-141/01.06.2005 г. на заместник кмета на Община Варна. Поради това при изменението на ПУП-ПРЗ следва да бъдат съобразени предвижданията на ОУП и правилата и нормативите за неговото прилагане, на основание чл.103,ал.4 и чл.104,ал.1 от ЗУТ. Няма пречка за жалбоподателите да реализират строителни намерения по действащи от 2005 г. ПУП-ПРЗ.

Следва да се посочи, че предмет на настоящето производство е отказ за одобрение на ПУП-ПРЗ, в което не може да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху законосъобразността на одобрения ОУП на Община Варна. ОУП представлява самостоятелен административен акт от по-висока степен в йерархията на устройственото планиране. Неговата законосъобразност може да бъде предмет единствено на пряко оспорване на основание чл.215,ал.4 от ЗУТ.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на закона поради противоречие на оспорения акт с влезли в сила съдебни решения. Такова противоречие ще е основание съгласно чл.177,ал.2 от АПК, актът да бъде обявен за нищожен. В настоящия случай, такова противоречие не се установява.

Два са съдебните актове, които следва да бъдат анализирани и на които жалбоподателите се позовават- решение № 1772/03.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. влязло в законна сила на 26.7.2013г. и решение № 6324/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 605/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, което е влязло в законна сила на 24.3.2025г.

С решение № 1772/03.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. съдът е задължил главния архитект на Община Варна ( орган с делегирани правомощия на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ ) да издаде заповед , с която да разреши изработване на ПУП-ПРЗ. Заповед № 237/03.05.2019 г. е издадена в изпълнение на посоченото решение. Тук следва да се посочи, че производството по ЗУТ за изменение на ПУП протича в две фази – допускане изработването на ПУП и одобряване на ПУП, като и в двете фази се постановяват самостоятелни административни актове, подлежащи на съдебен контрол. В този смисъл дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни , но само по отношение на акта в първата фаза на производството. Във втората фаза на производството по изменение на ПУП се извършва цялостна преценка относно съответствието на проекта с материалния закон, с действащия общ устройствен план, със специалните закони и с правилата и нормативите по устройство на територията. Едва след извършване на тази комплексна проверка и след становище на експертния съвет по устройство на територията компетентният орган може да постанови акт за одобряване. Тъй като не е процедирана и приключила процедура по чл.134,ал.3 от ЗУТ и ОУП не е изменен, правилно органът е констатирал несъответствие на ПУП-ПРЗ с ОУП и е отказал одобряването на проекта, тъй като противоречи на изискванията на чл.103,ал.4 и чл.104,ал.1 от ЗУТ.

С решение № 6324/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 605/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е обявил нищожността на мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление № АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне с изричен акт. Оспорената заповед е издадена именно в изпълнение на посоченото решение. Видно от съдържанието на съдебния акт, съдът не е изследвал съответствието на ПУП-ПРЗ с нормативните изисквания. Не са дадени изрични указания за издаването на позитивен административен акт. В този смисъл не може да е налице и противоречие между съдебния акт и оспорената заповед по отношение дадените указания за приложението на закона.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на закона, ПУП-ПРЗ не съответства на ОУП на [населено място] , не са изпълнени изискванията на чл.103,ал.4 и чл.104,ал.1 от ЗУТ и правилно административният орган е отказал одобряването му.

Изложеното води до извод за неоснователност на жалбата поради отсъствието на отменително основание по чл.146,т.1-5 от АПК и следва да бъде отхвърлена.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Варна сумата в размер на 200,00 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 143, ал. 3 АПК. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 ( сто и две евро и двадесет и шест евроцента).

На основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, ІІ-ри състав на Административен съд - Варна

Цитирани разпоредби

39