Решение № 5949 от 1.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7853/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 9947/27.05.2024г. по гр.д. № 8865 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 180-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 52394/16.02.2024г. на Л. М. Б., ЕГН •••••••••• срещу Софийски апелативен съд, Булстат ••••••• с правно основание чл. 128 и чл. 245 от КТ за заплащане на сумата от 1405 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2024г., до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формиран като разлика от полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което би следвало да получи съгласно индексацията на възнагражденията й по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, като Л. М. Б., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на Софийски апелативен съд, Булстат ••••••• на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни разноски. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 193325/12.06.2024г. по регистъра на СРС от ищеца Л. М. Б., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че има само един сключен трудов договор и той е с Върховния касационен съд. След преместването й при ответника не била сключила нов трудов договор, не била дала съгласие за това прехвърляне. Действително била служителка на ответника от 15.07.2020г., но правоотношението й било запазено такова, каквото е било по сключения й договор с ВКС, включително и в частта за възнаграждението по колона 6 на класификатора от 2020г. Това бил размер на възнаграждението, което следвало да бъде индексиран с приемането на класификатора за 2021г. с 10%. Преназначаването й не довело до промяна на място на работа и на характер на работа, обема на същата. Служителите останали на работа във ВКС получили индексация и това довело до дискриминационно отношение към нея. Решението на ВСС не сочело че възнаграждението й следва да се определя по начин различен от този преди преназначаването й в САС, нито че следва да се изравнят възнагражденията със заварените служители, нито как следва да се определят възнагражденията. Споразумението й с ответника, че възнаграждението й следва да се увеличи до определен размер не означавало, че се отказва от дължимата горница В хипотезата на чл. 123, ал.1, т. 7 от КТ задълженията на предишния работодател се прехвърляли на новия работодател, включително и да се индексира възнаграждението над този размер. Новият работодател дължал такъв размер на възнаграждението, какъвто дължал първия работодател, ако прехвърлянето на работника не беше осъществено. Други състави на СРС възприемали тази теза по идентични случаи. За известен период получавала по-високо възнаграждение-до приемането на новия класификатор за 2021г. Възможността да получава това по-високо възнаграждение било предвидено и в § 1 от ПЗРППКДАС. Първостепенен разпоредител с бюджетни средства бил ВСС, ответникът бил второстепенен разпоредител с такива и не можел да не спазва решението на ВСС. Затова и за 2020г. получавала по-високо възнаграждение в диапазона на колона 5 и 6 от класификатора., такава била волята на ВСС по решението за преместването й. Класификаторът на длъжностите имал за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения. Спазвайки нормата на чл. 123 от КТ би следвало на ищеца да се изплаща възнаграждение по колони 5 и 6. Други две длъжности – на началник отдел „Управление на собствеността” и на ръководител сектор „експлоатация на сгради и съоръжения” били прехвърлени също от ВКС в САС, като получаваните към него момент възнаграждения за тези длъжности надвишавали максималния размер по колона 8 за 2020г. и за следващите години. На тези служители не били индексирани възнагражденията за следващите години поради надвишаване на максималния размер по колона 8 до 2022г., увеличения за 2023г. и то частично получил ръководителя сектор. Само ищцата и другите прехвърлени нейни колеги не получили увеличение на възнагражденията. Претендирала е разноски. Въззиваемият- ответник по исковете на Софийски апелативен съд, Булстат ••••••• е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Приложима била разпоредбата на чл. 123, т. 7 от КТ, размер на трудовото възнаграждение е запазено, приложима била процедурата по чл. 343, ал.2 от ЗСВ. Класификаторът бил приложим, като за ищцата възнаграждението се определяло по колона 7 и 8-за апелативен съд, а не по колона 5 и 6 – за ВКС и ВАС. Преместването на ищеца било с нейно съгласие, за което било подписано и споразумение, тогава бил променен работодателя и без значение било какви са размерите на възнагражденията на служителите на ВКС. Решението на ВСС допускало на основание на § 1 от ПЗРППКДАС да се запази възнаграждението на ищеца при преместването й, като с т.4.1. от решението от 16.12.2020г. се сочело, че тези възнаграждения не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни длъжности на съответната група в Класификатора С Решение по т.13.1. от 01.12.2021г. комисията при СК на ВСС отново посочила, че не следва да се индексират възнагражденията на тези служители, защото щатните бройки във ВКС били съкратени, разкрити били такива в САС, тоест не било налице прехвърляне по смисъла на § 1 от ПЗР на ПП КДДАС. Последният касаел прехвърляне на служители поради създаване на нови длъжности в съдилищата в страната през 2016 и бил само за заварени служители на самия съд. ВСС посочил с решението си, че не възразява служителите отговарящи за съдебното имущество да запазят възнагражденията си, но индексиране на същите е допуснал само след изравняване на заплатите им с тези за съответното ниво Посочил е, че § 1 от ПЗРППКДСА бил приложим само за хипотеза, в която определена длъжност е премахната, спира да съществува в съответната група съдилища и затова служителят следва да бъде преназначен на сходна длъжност, а при липса на такава-запазва длъжността и възнаграждението. Длъжността на ищеца съществувала както във ВКС, така и в САС и затова тази разпоредба не била приложима. Не бил провел дискриминационно поведение, защото спазил нормативните изисквания за определяне на възнагражденията. Приложимата разпоредба била тази на чл. 343, ал.2 от ЗС, защото ищцата била предназначена от ВКС в САС без конкурс, ищцата запазила възнаграждението и достигнатия ранг, допълнителните възнаграждения за професионален опит и стаж, независимо, че по колона 7 и 8 възнаграждението й следвало да бъде по- ниско. Административният ръководител на орган на съдебна власт не можел да определи възнаграждение, нахвърлящо максималния размер по Класификатора. В случая административния ръководител на САС действал съобразно указанията на ВСС, които били задължителни за него. В хипотеза, в която трудовото правоотношение на ищеца с ВКС било прекратено и възникнело ново със САС на ищеца щяло да се определи възнаграждение по колона 7 и 8. Претендирал е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 52394/16.02.2024г. на Л. М. Б., ЕГН •••••••••• срещу Софийски апелативен съд, Булстат ••••••• с която е поискала от съда на основание чл. 128 и чл. 245 от КТ да осъди ответника да й заплати сумата от 1405 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2024г., до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формиран като разлика от полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което би следвало да получи съгласно индексацията на възнагражденията й по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Навела е твърдения, че до 15.07.2020г. работела на длъжността „чистач” във Върховния касационен съд, след това била преместена в Софийски апелативен съд по решение на ВСС за прехвърлянето й- правомощието за стопанисване на съдебната палата било предоставено на ръководителя на САС и като последица от това с Решение на ВСС от 09.06.2020г. на основание на чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ 31 щатни бройки на ВКС са съкратени включително и за „чистач” – 15 щатни бройки, същевременно точно толкова длъжности като брой и вид били разкрити в САС включително и 15 щатни бройки за длъжността „чистач”. Съ същото решение ВСС е посочил, че не възразява за се проведе процедура по чл. 343, ал.2 от ЗСВ за запазване на размера на възнагражденията съгласно § 1 от ПЗР ППКДАС. Не била сключвала трудов договор със САС, така правата и задълженията й по договора с ВКС се запазвали. Трудовото й възнаграждение не било индексирано, а следвало да се направи същото по колона 5 и 6 на Класификатора. Задължението произтичало от чл. 123 от КТ. Останалите на работа във ВКС получавали по- високо възнаграждение. ВСС нямал право да прекратява правоотношението й с ВКС. Претендирала е разноски. Ответникът Софийски апелативен съд, Булстат ••••••• е оспорил исковете. Посочил е, че дължимото на ищеца възнаграждение е определено съобразно решенията и указанията на ВСС, приложими били колона 7 и 8 от класификатора, така определеното възнаграждение било изплатено. Сочените от ищеца допълнителни споразумения били подписани от нея и с тях тя се съгласила на така определените й възнаграждения. Претендирал е разноски. С определение от 25.03.2024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по трудов договор от 04.10.2010г. ищцата е работела на длъжността „чистач” във ВКС, че считано от 15.07.2020г. всички служители на ВКС в отдел „Стопанисване на сграда на съдебна палата-гр. София” са прехвърлени в САС по Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020г., че през процесния период ищцата при атестирането е получила оценки, предоставящи право на увеличение на трудовото й възнаграждение. По делото са приети неоспорени от страните трудов договор от 04.10.2010г., допълнителни споразумения към него от 13.02.2020г., съгласно които ищцата е работила по трудов договор за неопределено време с Върховния касационен съд, Обща администрация, Дирекция „Управление и стопанисване на съдебно имущество”, отдел „Стопанисване на Софийска съдебна палата и други бази на ВКС”, сектор „Хигиена” на длъжността „чистач” на половин работен ден от 4 часа, а считано от 01.01.2020г. – на ¾ работно време при основно трудово възнаграждение към 01.01.2020г. от 585, 75лв., ІV-ти ранг с допълнително възнаграждение от 56, 25лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 2% в съдебната власт и 1, 5% в органи извън съдебната власт. Приети са неоспорени от страните споразумения от 26.02.2021г., от 15.04.2022г. и от 21.08.2023г., съгласно които Софийски апелативен съд и Л. Б. са се съгласили да се актуализира трудовото й възнаграждение съобразно Решение на ВСС за актуализиране на Класификатора на длъжностите в съдилищата и така от 01.01.2021г. основното възнаграждение е 620, 25лв., от 01.01.2022г. основно възнаграждение е 682, 50лв., от 01.01.2023г. основно възнаграждение е 785, 25лв. Приет е кратък стенографски протокол № 10/30.04.2020г. на Пленума на ВСС, съгласно който е взето решение, с което е отнето възложеното с решение от 2016г. стопанисване от председателя на ВКС на съдебната палата и на имота в който е построена считано от 15.07.2020г., като същото е възложено на Председателя на АС-София. Прието е извлечение от кратък стенографски протокол № 18/09.06.2020г. на СК на ВСС съгласно който по т.16 е взето решение в изпълнение на т.1.7 от решение на Пленума на ВСС по протокол от 30.04.2020г., като са съкратени на основание на чл. 30, ал. 5, т.8 от ЗСВ 31 щатни бройки във ВКС считано от 15.07.2020г., след които и 15 щатни бройки за чистач”, като същите длъжности и брой щатни бройки са открити в САС, не е възразил да се проведе процедурата по чл. 343, ал.2 от ЗСВ със запазване на възнагражденията съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС. Приети са Заповед № А-1102/01.12.2020г., Заповед № А-437/01.06.2021г. на административния ръководител на САС, с която е утвърдена структура на администрацията на АС-София, като в отдел „Стопанисване и управление на съдебно имущество” са посочени 18 щатни бройки за длъжността „чистач”. Прието е предложение на председателя на САС, Протокол № 10/17.07.2020г., Протокол № 19/16.12.2020г. на Комисия „Съдебна администрация” при СК на ВСС, съгласно които с Решение по т. 4.3. е отхвърлено искането за изменение на чл. 11 в ППКДАС и за прилагане на колона 5 и 6 от Класификатора за служителите на АС-София, като в мотивите е посочено, че съгласно § 1 от ПЗРППКДАС възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същите длъжности за съответната група по класификатора. Приет е кратък протокол № 39/10.11.2020г. на СК на ВСС съгласно т. 7 от който е взето решение за съкращаване на щатни бройки за длъжности експерт в други съдилища и такива са открити в САС Приети са Правила за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /ППКДАС/, съгласно чл. 7 от които основните месечни възнаграждения се определят от административния ръководител в рамките на минималното и максималното такова по класификатора, като съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС заварен съдебен служител на длъжност, която не е предвидена в класификатора и за съответната група съдилища се преназначава на друга сходна длъжност при запазване на възнаграждението, а ако няма такава – запазва длъжността и възнаграждението. Съгласно чл. 4 от правилата апелативните съдилища са първа група по класификатора, като в отделна група е администрацията на ВКС и МАС, а в групата на администрациите на апелативните съдилища са администрациите на съдилища, които са с повече от 50бр. магистратски длъжности; втора група са администрацията на съдилища с магистратски длъжности от 6 до 49; трета група са администрация на съдилища с магистратски длъжности до 5бр.включително. Приета е трудова книжка на ищцата, съгласно която правоотношението й с ВКС е прекратено на основание на чл. 123, ал.1т. 7 от КТ на 15.07.2020г. и такова е възникнало в същия момент със САС. Приети са извлечения от Решения на СК на ВСС от 04.02.2020г. от 23.02.2021г., от 11.04.2022г., от 17.08.2023г., с приложени към тях класификатори, съгласно които са определени диапазоните на възнагражденията във ВАС и ВКС в колона 5 и 6, както и тези за съдилища от 1-ва група в колони 7 и 8. С приети по делото неоспорени от страните основно и допълнително заключение по съдебно счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки в счетоводство на ответника е посочило, че ответникът е начислил като дължими на ищеца трудово възнаграждение за процесния период в общ размер от 35854, 23лв. и тази сума е изплатена, определена и съобразно колона 7 и 8 от КДАС. Посочило е, че ако трудовото възнаграждения се определяло по колона 5 и 6 на класификатора, то тогава дължимото такова би било 37078, 34лв., разлика била 1223, 81лв. Ако за този период се включи и разликата в изплатените ДМС по двата варианта, то тогава би се дължала и сумата от още 102лв. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявените искове са с правно основание чл. 128 вр. с чл. 245 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена длъжност при определено месечно трудово възнаграждение, както и че работникът е престирал труд, поради което и за ищецът е възникнало право за получаване на така определеното възнаграждение. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи по делото, че размер на припадащото се на ищеца възнаграждение е в рамките на начисленото и платеното му такова. Съдът приема за установено по делото по трудов договор от 04.10.2010г. ищцата е работела на длъжността „чистач” с работно време от ¾ във ВКС, че считано от 15.07.2020г. работниците и служителите на ВКС в отдел „Стопанисване на сграда на съдебна палата-гр. София” са прехвърлени в САС по Решение на Пленума на ВСС, че през процесния период ищцата при атестирането е получила оценки, предоставящи право на увеличение на трудовото й възнаграждение, че е престирала работна сила за процесния период. Тези обстоятелства не са спорни по делото, при обосноваване на изводите си за тях районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма. Приетата трудова книжка на ищцата сочи, че правоотношението с ВКС е променено на основание на чл. 123, ал.1, т. 7 от КТ. Записванията в трудовата книжка имат характер на такива по официален удостоверителен документ за вписаните в нея облстотялества, касаещи трудовата дейност на работника и тези записвания обвързват съда с материална доказателствена сила. Съдът приема, че така посочена в трудовата книжка на ищеца разпоредба е приложима в случая. Съгласно същата трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. С разпоредбата на чл. 123, ал. 1 КТ са уредени хипотези, при които правата и задълженията на работодателя по трудови правоотношения, заварени при промяната му, преминават върху правоприемника. С тази разпоредба са уредени форми на правоприемство в трудовото правоотношение. При тези хипотези промяната на работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. Трудовото правоотношение се запазва такова, каквото е било към момента на извършването на промяната. В хипотеза в която дейности, права и задължения на учреждение преминават към друго, е налице правоприемство на работодателя по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ. В този случай прехвърлените материални активи продължават да се използват за осъществяваната дейност, необходимостта от която не е отпаднала. От това произтича и продължаващата заетост на работниците и служителите. Съществуващото или новообразуваното учреждение - правоприемник става страна - работодател по заварените трудови правоотношения на мястото на закритото държавно учреждение./В този смисъл ТР № 10/27.11.2014г. на ОСГК на ВКС/. Дейността по стопанисването на съдебната палата в гр. София и на имота, в който тя е построена, представлява обособена дейност от останалите функции на административните ръководители на ВКС и на АС- София и дейности на съда. Този извод следва при съобразяване на основната дейност на съдилищата, на правомощията на административните им ръководители и от друга страна – на спецификата на дейността по стопанисване на имота, Подкрепа на този извод са и разпоредбите на чл. 30, ал.2, т.5 и чл. 388 от ЗСВ, определящи управлението на съдебните сгради като правомощие на Пленума на ВСС и възможността стопанисването на сградите да се възложи на административен ръководител на съд по решение на Пленума на ВСС. Обстоятелството, че в случая след решението за прехвърляне на дейността по стопанисване на съдебната палата от председателя на ВКС на административния ръководител на АС-София, ВСС е взело решение за съкращаване на щатни бройки за определени длъжности на ВКС и разкриване на щатни бройки в АС-София за същите длъжности и бройки не променя този извод. Това решение на ВСС е последващо като основание на същото е промяната на работодателя на ищеца в следствие на решението за прехвърляне на дейността по стопанисването на съдебната палата в гр. София от председателя на ВКС на ръководителя на АС-София. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че правоотношението на ищцата с ВКС не е прекратено на основание на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, нито е сключен нов трудов договор между ищеца и АС-София след прекратяване на правоотношението на ищеца с ответника. Така съдът приема, че прехвърлянето на тази дейност от правомощията на Председателя на ВКС в правомощията на административния ръководител на АС-София попада в хипотезата на чл. 123, ал.1 т. 7 от КТ. При така възприето съдът приема, че за процесния период страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение съгласно което ищцата е изпълнявала длъжността чистач при 384 работно време, като същото е възникнало на основание на чл. 123, ал.1, т. 7 от КТ. Спорен въпрос по делото е за размер на полагаемото се на ищеца месечно трудово възнаграждение. При промяна на работодателя по чл. 123, ал.1 от КТ трудовите правоотношения с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на извършването й. Съгласно чл. 123, ал.2 от КТ в случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. В случая по делото не се спори, че към момента на промяната на работодателя на ищеца на 15.07.2020г. основното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 585, 75лв., определено по КДАС по колона 7 и 8, приложима за ВКС и ВАС. Това обстоятелство се установява и от приетото допълнително споразумение от 2020г., Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/ за 2020г. Не се спори, че до края на 2020г. независимо от промяната на страната работодателя в правоотношението на ищеца възнаграждението на ищеца е определяно и изплащано съобразно допълнителното споразумение от 2020г., независимо, че към него момент за същата длъжност в АС-София за ¾ работно време основното възнаграждение на чистач е било в размер на 564лв. Съдът приема, че така проведеното поведение от работодателя е било в изпълнение на задълженията му по чл. 128 вр. с чл. 123 от КТ – да изплаща на работника възнаграждение в размер не по-малък от този, който е получавал работника при предишния работодател, тоест проведеното поведение от САС е било дължимо. За периода след 31.12.2020г. до края на процесния период по делото се установи, че ВСС е приел КДАС, съгласно които за чистач в САС при ¾ работно време максималната заплата е била в размер на 620, 25лв за 2021г.; 682, 50лв. за 2022г.; 785, 25лв. за 2023г., изплащаните от ответника на ищеца суми като възнаграждение са били съобразени с този размер на основното възнаграждение. Това се установява от приетите по делото КДАС, допълнителни споразумения, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от събраните доказателства по делото. За същия период съгласно приетите КДАС и заключение по съдебно счетоводната експертиза за чистач във ВКС основното възнаграждение е било по-високо, като разликата между платеното на ищеца и възнаграждението на чистач във ВКС за процесния период е в размер на 1223, 81лв., а в ДМС – още 102лв. Съдът приема, че правилата за определяне на работната заплата на работници и служители в администрацията на АС-София са били приложими по отношение на правоотношението с ищеца при съобразяване на ограничението по чл. 123 от КТ - да не се намалява размер на трудовото възнаграждение, което ищцата е получавала при предишния работодател – ВКС към момента на промяната на работодателя н 15.07.2020г. Правилата за определяне на работната заплата са част от вътрешните актове на работодателя, които са приложими за всички работещи при него по трудово правоотношение, независимо дали същото е възникнало чрез сключване на трудов договор с работодателя или по реда на чл. 123 от КТ. В случая заплатите на служителите в администрацията на съдилищата се определят от КДАС, приеман ежегодно от Пленума на ВСС. Определящо за размера на трудовите възнаграждения е органът на съдебната власт, в който се престира работната сила. Видно от чл. 4 от ППКДАС и класификатора в зависимост от натовареността отделните органи на съдебната власт същите попадат в различни групи и за всяка група размер на максималното възнаграждение е различен. Няма основание да се приеме, че приложимостта на правилата за образуване на работната заплата ще е в зависимост от начина по който е възникнало правоотношението. Законодателят с разпоредбата на чл. 123 от КТ е уредил запазване на вече възникнали права на работника по правоотношението с предишния работодател и така е забранил влошаване на положението на работника. Законодателят обаче не е забранил приложимостта на вътрешните правила на новия работодател по отношение на работника, правоотношение с когото е възникнало на основание на чл. 123 от КТ. Единственото ограничение на чл. 123 от КТ е тези правила да не се приложат, ако нарушават вече възникнали за работника права. Нормата на чл. 123 от КТ е императивна, урежда изключение от общото правило за изменение на трудовото правоотношение, за възникване на същото, поради което и следва да се тълкуват ограничително. Доколкото тази норма не въвеждат забрана новия работодател да приложи вътрешните си правила / ако те не нарушават вече възникнали права на работника/, то съдът приема, че няма пречка същите да се приложат. При така възприето съдът приема, че начина по който е следвало да се определи възнаграждението на ищеца за процесния период от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. е съобразно КДАС за съответните години за апелативен съд – колона 7 и 8, но не по-малко от възнаграждението й към промяната на работодателя от 15.07.2020г. Това е така, защото за процесния период ищцата е работила в САС, определящо за възнаграждението й е групата в която по КДАС попада апелативен съд, с когото ищцата е в трудово правоотношение – аргумент от чл. 348 вр. с чл. 341 от ЗСВ. По делото се установи, че ищецът е начислил и платил на ищеца дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период съобразно горепосочените правила, че то е било по-високо от това, което ищцата е получавала при промяната на работодателя по чл. 123 от КТ на 15.07.2020г., поради което и съдът приема, че исковете са неоснователни. За горницата над 1223, 81лв. до предявен размер от 1405лв. исковете са неоснователни и поради обстоятелството, че по делото се установи, че тази горница не е разлика в начислено трудово възнаграждение по колона 5, 6 на КДАС от една страна и по колона 7, 8 на КДАС от друга страна, а е представлява разлика в суми за ДМС при двата варианта на определяне на възнаграждението. За този извод съдът кредитира допълнителното заключение по счетоводната експертиза като неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Правилото на § 1 от ПЗР на ППКДАС урежда хипотеза, в която за длъжност по стария класификатор в новия класификатор не е предвидена такава в съответната група съдилища, какъвто не е случая, защото длъжността „чистач” както във ВКС, така и в САС съществува в КДАС както за 2020г., така и за целия процесен период. Неоснователни са доводите на въззивника, че определяйки възнаграждението по колона 7, 8 от КДАС отношението към нея било дискриминационно, защото работещите във ВКС чистачи получавали по- високо възнаграждение, независимо, че работата им била една и съща.Не се установява чистачите на ВКС да са изпълнявали работа, идентична с тази на ищеца по вид и обем. Всички чистачи в отдела на ищеца във ВКС са били прехвърлени от ВКС в АС-София, съобразно определението на СРС за обявяване на безспорни обстоятелства по делото, което не е оспорено от страните. Така съдът приема, че останалите на работа във ВКС работници на длъжността „чистач” не е установено да са изпълнявали същата работа, като тази на ищеца. Това е така, защото те не са били в отдела, в който е работела ищцата във ВКС. Последното само по себе си предопроделя извода, че останалите на работа чистачи във ВКС не са били ангажирани с поддържане на чистота на съдебната палата и имота, в който е построена. Отделно, в случая трудовото възнаграждение на ищеца е определено от ответника съобразно нормативно установените правила, поради което и няма основание да се приеме, че спрямо ищеца е проявено дискриминционно отношение. При така възприето съдът приема, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за процесуален представител в размер на 100лв. определено от съда при съобразяване на сложността на делото. Така мотивиран, Софийският градски съд