Решение № 117 от 1.8.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 121/2025 г.

Производство по Глава ХХІ от НПК. С присъда №4/13.02.2025г. ОС-Плевен по НОХД№238/2024г. по описа на същия съд е постановил: Признава подсъдимия М. П. М., за виновен в това, че: на 23.08.2023 г. в гр. Плевен, обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 от ЗКНВП и в нарушение на чл.30 от същия закон, държал с цел разпространение високорискови вещества, както следва: коноп (марихуана) с тегло 22.609 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 21.82 %, на стойност 452.18 лв.; коноп (марихуана) с тегло 0.707 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 18.68 %, на стойност 14.14 лв., или всичко коноп (марихуана) с общо тегло 23.316 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 21.82 % - 18.68 %, на обща стойност 466.32 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр. второ, т.4, във вр. с ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б. "а” и б. "б" от НК и във вр. с чл.54 от НК го осъжда на 6 /шест/ години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и на „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Съдът е приспаднал на основание чл.59 от НК от определеното наказание в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода, времето, през което подсъдимият М. П. М. е бил задържан, считано от 23.08.2023 г. до 17.11.2023 г. Съдът се е произнесъл и по отнемане на основание чл.354а ал.6 от НК на предмета на престъплението - коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 21.82 % - 18.68 % в полза на Държавата, като е разпоредил след влизане на присъдата в сила да се унищожи. Съдът още се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия М. П. М., като обжалва същата чрез защитника си адв. Д. З. с твърдения за това, присъдата е постановена от незаконен състав, в противоречие с материалния закон и при липса на законосъобразно изготвени и проверени по реда, предвиден в НПК, доказателства и доказателствени средства. Иска се отмяна изцяло на същата и постановяване на нова като на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде оправдан подсъдимия М. П. М.. В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, като единствено следва да се допълнят мотивите на първата инстанция. В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия М. П. М., адв. Д. З. поддържа въззивната жалба и иска на основание чл. 335 и чл. 334 от НПК да се отмени изцяло атакувания съдебен акт и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати и отстраними процесуални нарушения в хода на проведеното съдебно следствие, както и предвид неяснота във връзка с избора на участващи членове на съдебния състав. В съдебно заседание подсъдимия М. П. М. поддържа искането на адвоката си. Твърди, че топката с наркотици не я е изхвърлил той, ако е бил той щял да се признае за виновен. Иска да бъде оправдан. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: По допустимостта на жалбата. Жалбата на подсъдимия М. П. М. подадена чрез защитника адв. Д. З. е в предвидения от закона срок/присъдата е от 13.02.2025г а жалбата е входирана на 17.02.2025г./ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. По основателността жалбата. За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция: Подсъдимият М. П. М. е роден на ••••••г. в гр.••••••, с ЕГН ••••••••••. Живее в същия град, ж.к.“••••“, бл.•••••••••. Българин, български гражданин. Има завършено средно образование. Не работи. Осъждан е за престъпления с предмет наркотични вещества. Считано от 15.11.2023г., М. изтърпява наказание от 1 година и 9 месеца лишаване от свобода в Затвора Ловеч, наложено му по ЧНД №1054/2023г. на ОС-Плевен. По повод получена във Второ РУ-Плевен оперативна информация за това, че М. П. М., с прякор „•“, съхранява в дома си в гр.••••••, ж.к."••••", бл.•••••••••, наркотични вещества /марихуана/, на 23.08.2023г. бил изпратен полицейски екип на адреса, за проверка на информацията. На място полицейските служители се разделили на няколко групи на ключови места около апартамента на М., за когото знаели, че в момента е там. Свидетелите Д. Д. и П.К. се разположили в задната част на блока, с пряка видимост към терасата на хола на жилището, а свидетелите Х.И. и Д. М. се разположили във входа, на стълбищната площадка над етажа на апартамента на М.. Имало и полицейски служители извън сградата, около блока. Около 16.30 часа свид.А.А. от гр.Плевен влязъл във входа и се качил до апартамента на подс.М., за да си купи марихуана от него, след предварителна уговорка помежду им. Звъннал на входната врата на апартамента, М. отворил, но в този момент забелязал полицейски служител на стълбищната площадка и веднага затворил вратата, заключвайки се отвътре. Полицаите Д. М. и Х.И. отишли до вратата и многократно разпоредили на подсъдимия да отвори, легитимирайки се като полицейски служители, но без ефект. През това време М. взел намиращата се в дома му марихуана, която била поставена в черен полиетиленов плик, както и малка полиетиленова свивка /топче/ също с марихуана, и ги изхвърлил през терасата на хола. Действията му били забелязани от полицейските служители Д. и К., които незабавно отишли при падналите на земята полиетиленов плик и свивка и запазили местопроизшествието до идването на разследващ полицай. Бил извършен оглед на място, като вещите били запечатани и приобщени като веществени доказателства по започналото досъдебно производство. След като изхвърлил марихуаната, М. М. отворил входната врата на апартамента и пуснал вътре полицейските служители, оправдавайки се с това, че първоначално не бил разбрал какви са и се бил изплашил. При огледа на апартамента му били намерени и иззети малка електронна везна, мобилен телефон "Samsung“, черен бележник, рутер "TP Link" и два броя DVR "Hickvision" - за които вещи М. също заявил писмено и саморъчно в протокола за оглед, че са негови. След извършените на мястото на престъплението следствени действия се наложило задържането на М. П. М. от органите на МВР, като с Определение № 835/25.08.2023 година по ЧНД №1847/2023 година на Районен съд-Плевен е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на лицето. Според физикохимична експертиза за изследване на растителната маса /съдържаща се в полиетиленовите пликове, изхвърлени от подс.М. през терасата, иззети като веществени доказателства по делото/ съдържимото и в двата обекта е наркотичен коноп /канабис, марихуана/, като в обект № 1 /черен полиетиленов плик/ то е с нетно тегло 22.609 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 21.82 %, а в обект № 2 /полиетиленов плик - бял и червен на цвят, с неправилна форма и диаметър около 4 см, със стопилка в единия край/ - то е с нетно тегло 0.707 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 18.68 %. Според графическа /почеркова/ експертиза по отношение авторството на текста, изписан в иззетия като веществено доказателство от дома на М. черен тефтер, ръкописните буквени и цифрови текстове са изписани от подсъдимия М. М.. Назначена е и съдебно-техническата експертиза със задача - да се свали на хартиен носител съхранената в иззетия от подсъдимия мобилен телефон информация. Експертизата е чисто фактологична, техническа, касае обективиране на съдържащата се в устройството информация. Горната фактическа обстановка се приема въз основана на анализа на доказателствения материал, както следва: Фактическата обстановка се установява несъмнено от - свидетелските показания на Д. Д., П.К., Х.И., Д. М., А.А., И. М., К.М., А. А. Г., А. П. Г., С. Б., както и от писмените доказателства и физикохимически експертизи на наркотични вещества, технически експертизи, дактилоскопна експертиза, почеркова експертиза, химическа експертиза; протоколи за претърсване и изземване и изготвените към тях фотоалбуми, приемо-предавателни протоколи, разписки, заповед за задържане на лице и за обиск на лице по ЗМВР, свидетелство за съдимост, характеристична справка и веществените доказателства, приобщени по делото и описани в приемо-предавателен протокол. Подсъдимия М. П. М. заявява, че на 23.08.2024г. не е държал и разпространявал наркотични вещества, не е имал такива неща в дома си. Отрича изхвърлената и намерена от полицейските служители марихуана да е негова. Тази позиция заема и пред въззивната инстанция. В хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля С. Н. Б., който заявява, че познава подсъдимия само от престоя си в затвора. Твърди, че не е купувал от него трева, не знае къде живее подсъдимия, но от страх е казал друго при разпита си в хода на досъдебното производство. Показанията на този свидетел от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281 ал.4 от НПК и от тях се установява, че същият свидетел си е купувал три пъти от подсъдимия марихуана, но освен това е разпространявал и „пико“. Няма причина да се даде вяра на показанията на свидетеля от съдебното следствие, защото в разпита на досъдебното такова сочи подробности, които няма как да са му внушени от някого. Освен това показанията от досъдебното производство кореспондират с показанията на св.И. М. от съдебното производство, в които посочва, че са ходили двамата да купуват от подсъдимия наркотици. От показанията на свидетеля Д. И. Д. се установява, че след постъпване на информация, че М. П. М. съхранява и редовно разпространява наркотични вещества, се предприели действия по проверка на информацията и установяване на фактите. На 23.08.2023 г. Д., заедно с колегата му П.К., били зад блока, в който живеел подсъдимия и видели как той изхвърля полиетиленов черен плик и топче през терасата на жилището си. Свидетелят П.К. заявява, че чантата /полиетиленовия плик/ се закачила на дърво зад блока и от нея се разпиляла „зелена маса“. Съществено е това, че и двамата полицейски служители са видели изхвърлянето на черни плик от подсъдимия през терасата, в който в последствие е установен наркотика. От показанията на другите двама полицейски служители, работили по сигнала срещу подс.М. - свидетелите Х.И. и Д. М. от Второ РУ-Плевен се установява, че двамата са били на приземния етаж във входа, в който се намирало жилището на подсъдимия. М. видял, че по стълбището се изкачва млад мъж и позвънил на апартамента на подсъдимия М. М.. След отварянето на входната врата, подсъдимият видял полицейския служител и веднага затворил вратата и я заключил. В това време, М. получил информация от колегата си, намиращ се на пост зад блока, че М. е изхвърлил от терасата си черен плик. След няколко минути подсъдимият отворил вратата на жилището си. Св. Х.И. потвърждава показанията на колегата си М.. В показанията си М. посочва, че в апартамента на подсъдимия е намерена тетрадка с рецепти за приготвяне на наркотични вещества. От показанията на св.М. също се установява, че момчето/св.А.А./, което се е качвало към апартамента на подсъдимия е обяснило, че е отивало да си купи наркотик. Св. А. С. А. посочва, че е бил в онзи ден пред апартамента на подсъдимия М., за да си вземе от него трева, но след като е позвънил на звънеца, двама полицаи са се появили от горният етаж и са го свалили долу пред блока. Свидетеля посочва, че си е купувал няколко пъти трева - марихуана от подсъдимия, а уговорката за същият ден, в който е имало полицаи на адреса, е била направена през профила на приятелката му - И. в мобилното приложение „Инстаграм“. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на Х.И. и Д. М., относно начина, по който са се развили събитията по затваряне и след това отваряне на вратата от подсъдимия. От показанията на И. Т.М.. се установява, че познава подсъдимия с прякор „•“ от 92-ри блок на ж.к.“••••“ в гр.•••••• и за него знае, че продава наркотици. Свидетелят казва, че за 50 лева си купувал от М. „половинка“ /0.5 гр/ „пико“, като на седмица ходил по пет пъти. Сочи също, че е водил и свидетеля С. Б., който му е приятел, да си купува марихуана от подсъдимия. Свидетелят К.К.М. също твърди, че е купувал „трева“ от подсъдимия няколко пъти, правейки уговорка за среща с него чрез профила на бившата приятелка на подсъдимия - Р.Б., и срещите са се осъществявали в тунел зад супермаркет на улица „Люляк“ в ж.к.“••••“. Купувал си последно „трева“ един грам срещу 20лв през м.август 2023г./това е месеца, в който е извършено процесното деяние/ Свидетеля Ю.Ц.П. заявява, че е имал връзка с момиче от блока на подсъдимия - А.Г.. В деня на задържането на М. М., П. твърди, че е бил в апартамента на приятелката си. Баба й /свид.А. П. Г./ била позвънила по телефона, за да ги предупреди, че отвън има полицейски коли, около блока. Двамата /П. и А.Г./ се били уплашили, защото били криминално проявени. Момичето грабнало едно пликче с трева, което било на масата в кухнята, и го изхвърлило през терасата. Свидетелят Ю. П. не може да даде точно описание на пликчето, но си спомня да е било с черен цвят и съдържание от около 25 - 30 грама. И двамата с А. не са излизали от апартамента, докато имало полицаи. Свидетелят твърди, че познава подсъдимия. От хора от блока разбрали, че го задържат за наркотици. За проверка на тези показания са разпитани свидетелките А. А. Г. и А. П. Г.. И двете отричат, в деня на задържането на подс.М., Ю. П. да е бил в дома им. А. А. Г. заявява, че също не е била в дома си, била е на работа, а в онзи период вече са били разделени с Ю. П.. Твърди, че не е имала наркотични вещества в дома си. Баба й - А. П. Г. потвърждава, че А. А. Г. е била на работа в деня на задържането на подсъдимия. В следобедните часове е тръгнала към детската градина, за да вземе дъщерята на А. и от съседките пред входа на блока разбрала, че са „хванали“ • с наркотици, бил изхвърлил нещо от прозореца и полицаите са отишли да го търсят. Правилно ОС-Плевен не кредитира с доверие показанията на Ю. П., т.к. не се подкрепят от останалия доказателствен материал, изолирани са и не са обективни. Не би могло да се приеме за установено, че някой друг, освен подс.М. М., е изхвърлил черен полиетиленов плик със съдържащото се в него наркотично вещество. За това свидетелстват разпитаните полицейски служители. Разпитани са и поемните лица, присъствали при извършения оглед, претърсване и изземвани на вещи от дома на подсъдимия и техните показания кореспондират с тези на полицаите. Само следва да се добави, че полицаите са познавали подсъдимия от преди и освен това знаят къде живее- вход, етаж и това изключва възможността да са объркали подсъдимия със свидетеля А. А. Г.. Свидетелите изрично посочват, че са видели подсъдимия да изхвърля плика с наркотично вещество. Правилно ОС-Плевен кредитира с доверие заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство физико-химична, съдебно- техническа, дактилоскопна и съдебно-почеркова експертизи, тъй като са обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните области. От назначената и изготвена в хода на съдебното следствие химическа експертиза се установява, че в тефтера са описани процедури /рецепти, методи/ за екстракция и пречистване на псевдоефедрин, както и за синтез и пречистване на метамфетамин; важни стъпки и особености на тези процедури, принадлежности за провеждането им, необходими вещества, както и пропорциите за правилното изпълнение на рецептите. Съдържат се също бележки за разноски по производството на метамфетамин и печалба от продажбата на крайния продукт. Във връзка с горното правилно ОС-Плевен приема, че има виновно извършено деяние от подсъдимия - осъществен е състава на чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4, във вр. ал.1 и във вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК. Правилно е посочено от съда, че деянието е извършено от подс.М. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК - след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода ефективно за срок повече от 1 година и за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, като изпълнението на тези наказания не е било отложено по чл.66 от НК. Само следва да се добави, че квалификацията п о чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК се определя от осъжданията по НОХД№2350/2021г. на РС-Плевен и по НОХД№952/23г. на ОС-Плевен. Всяко едно от тях определя самостоятелно квалификацията по б.“а“, и отделно двете в съвкупност определят квалификацията по б.“б“ от чл.29 от НК. Правилно е прието от ОС-Плевен, че от субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправност на деянието и произтичащите от него общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване. Доказано е несъмнено държането на наркотични вещества, предмет на обвинението. Специалната цел на държането се доказва от установеното, че свидетелите по делото, посочени по- горе са си купували не един път наркотични вещества от него. На следващо място свидетелят А. С. А. посочва, че е бил в онзи ден пред апартамента на М., за да си вземе от него трева, но след като е позвънил на звънеца, двама полицаи са се появили от горният етаж. Това означава, че към момента на установяване на наркотиците у подсъдимия той е организирал разпространение. На следващо място количеството наркотик не е еднократна доза за лична употреба, с оглед размера вида и стойността. На следващо място е показателна очната ставка между подсъдимия и св.И. М., проведена на 11.09.2024г. Видно е от тази очна ставка, че свидетеля твърди, че много пъти си е купувал „трева“ и „пико“ от подсъдимия, като последния път е било около пет дни преди деянието по настоящата дело. Още по-съществено е това, че подсъдимия признава да е продавал в първите месеци на 2023г. „пико“ на свидетеля т.е. признава, че е разпространявал наркотични вещества/С това наименование „пико“ в България се нарича синтетичния наркотик метамфетамин/. Това самопризнание кореспондира и с осъждането по НОХД№953/23г. на ОС-Плевен за държане на прекурсори и съоръжения за производство на метамфетамин с цел разпространение. Предвид това правилно ОС-Плевен приема, че е доказана и целта на държането на наркотика, а именно за разпространение. Относно вида и размера на наказанието ОС-Плевен е изложил следните съображения: При определяне на наказанието съдът правилно е посочил, че предвиденото в закона наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и глоба в размер от 20 000 до 100 000 лева. Като отегчаващо вината обстоятелство, правилно ОС-Плевен отчита осъжданията на М. извън тези, обуславящи процесното престъпление като извършено в условията на опасен рецидив. Следва да се добави, че две осъждания/пункт 6 и 7/ от справката за съдимост определят квалификацията по чл.29 от НК, което означава, че предходните пет пункта са отегчаващи вината обстоятелства/осъждането по т.8 от справката за съдимост попада в разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК, предложение последно/. Освен това съществено е и това, че чл.29 от НК е реализиран в пълнота и по двата възможни варианта. На следващо място следва да де отбележи, че справката за съдимост показва една непрестанна упоритост на подсъдимия да върши престъпление по чл.354а от НК, тъй като всички деяние са свързани с този текст от НК. С основание ОС-Плевен при определяне на наказанието е взел предвид лошите характеристичните данни за подсъдимия. Правилно въз основа на горното ОС-Плевен приема, че е невъзможно приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и не следва да определи наказанието лишаване от свобода за подс.М. под минимума, предвиден в закона. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства и освен това няма как да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. На следващо място единствения аргумент за определяне на наказание почти към минимума предвиден в закона е сравнително не високата стойност и съответно количество на наркотичното вещество. Следва да се посочи, обаче че дори ОС-Плевен е подходил снизходително като е определил почти минимално наказание лишаване от свобода. Това е така защото упоритостта на подсъдимия да върши престъпления, свързани с наркотични вещества е съществена и поведението му показва пълна липса на поправителен ефект от предходните осъждания. При това положение няма фактически и правни основания, които да налагат да се редуцира наказанието на подсъдимия, което е определено от ОС-Плевен в размер на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Правилно е определен режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС - строг режим. Може да се добави и това, че са налице условията и на б.“б“ от същия член за определяне на първоначален строг режим. Конкретно по оплакванията в жалбата, които се свеждат до следното: По първото оплакване, което се свежда до това, че е нарушен чл. 284 от НПК, като не са предявени веществени доказателства на страните. Тази разпоредба на НПК е императивна, тя не зависи от волята, служебните ангажименти и бързината на прокурора за други дела, а тя въвежда задължение първоинстанционният съд да предяви на страните веществени доказателства по делото, което не е сторено, нито за приобщените с обвинителния акт, нито за твърдените съществуващи, но неприобщени към делото наркотични вещества. С обвинителния акт никъде не се посочва в заключителната част на същия, където е списъка на лицата, призовавани и веществените материали, че в ОС-Плевен се внасят каквито и да е веществени доказателства, притежаването, на които е забранено от закона. Позовават се на опис от заключителното мнение, където също липсват веществени доказателства - наркотичните вещества. Съдът приема, че същите са предадени с протокол за доброволно предаване от съдебния служител на ОП- Плевен, но и там не се сочат такива веществени доказателства свързани с държане на наркотични вещества, основен факт за доказване, което е трябвало да бъде изяснен от първоинстанционния съд. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че в съдебния протокол от 13.02.2025г. е отразено: По предявяване на веществените доказателства: Прокурорът: Не държа да ми бъдат предявявани. Адв. З.: Не държим да ни предявявате веществените доказателства. Подсъдимият М. М.: Не държа да ми предявявате веществените доказателства. При това становище на страните няма как да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.284 от НПК не съдържа абсолютно правило, водещо до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, при неизпълнение. В случая при това становище на страните съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, още повече, че защитата на подсъдимия не посочва с какво са накърнени правата му, предвид не предявяване на веществените доказателства. Освен това изразеното становище, че не се държи на предявяване на веществените доказателства, предполага че страните в достатъчна степен са запознати с тях и не е необходимо да се предявяват с оглед обсъждането им в пледоариите. От гледна точка на съдебния състав веществените доказателства са му на разположение през цялото време и няма как да се приеме, че не се е запознал с тях. В този смисъл оплакването е неоснователно. Конкретно относно наркотичните вещества следва да се има предвид, че има изготвена и приета експертиза, която изяснява съществения по делото въпрос какво представлява изхвърленото от подсъдимия през балкона. Експертизата е изготвена във връзка с приобщеното по делото наркотично вещество с протокол за оглед, като Обект №1 и №2. След изготвяне на експертизата остатъкът е предаден на основание чл.91 от ЗКНВП на Агенция „Митници“ с приема-предавателен протокол/л.84 от досъдебното производство/. По второто оплакване, което се свежда до това, че в хода на цялото съдебно следствие съдията-докладчик и председател на съдебния състав, в нарушение на нормата на чл. 277 ал. 4 от НПК задава въпросите пръв без да спази реда предвиден в чл. 277 ал.3 НПК, респективно в чл. 280 от НПК. Съдията-докладчик задава въпроса си последен след изчерпване на въпроси от страните. Това е очевидно нарушение за воденето на съдебния разпит, респективно отразено в съдебния протокол, което опорочава начина на провеждане на съдебното следствие. Разпоредбата на чл.277 и чл.280 от НПК, в обсъжданата насока, не съдържа абсолютно правило, водещо до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, при неизпълнение. На първо място в това оплакване не се съдържа конкретно оплакване, за кой точно разпит става въпрос. На второ място е видно от съдебните протоколи, че разпитът на свидетелите се провежда, като първо разказват каквото знаят и след това им се задават въпроси от прокурора, защитата и подсъдимия. Отделни откъслечни въпроси на съда, за доизясняване на казаното в свободния разказ на свидетеля, не променят общата картина на водене на процеса, която е съобразена с чл.277 ал.3 и 4 от НПК. В този смисъл оплакването е неоснователно. Третото оплакване се свежда до това, че липсва отговор в мотивите на съда защо приема като годно писмено доказателствено средство двата протокола за оглед от 23.08. и за претърсване и изземване от 23.08. Никъде в мотивите по правилата на чл. 305 ал. 3 от НПК съдебният състав не е обсъдил възраженията на защитата. Това че всеки един протокол като писмено доказателствено средство следва да бъде идентифициран с подпис на страните, това е повече от ясно с оглед разпоредбата на чл. 129 ал.2 от НПК. Не може само една от страниците да е подписана от лицата присъстващи при извършване на съответното процесуално действие и да се приема, че другите страници прикрепени към въпросната страница са с характер на официален писмен удостоверителен документ, също не е обсъден от съда. Относно това възражение следва да се посочи, че обсъжданите протоколи за оглед и претърсване и изземване са изготвени съобразно изискванията на чл. 129 от НПК. В посочената ал.2 на чл.129 от НПК няма изискване за полагане на подпис на всяка страница от участниците в това процесуално действие. Явно с това възражение се прави аналогия с разпоредбата на чл.237 ал.4 от НПК, но тя се отнася за протокола за разпит и освен това изискването се отнася за разпитания, а не за страните. Оплакването е неоснователно. Четвъртото оплакване се свежда до това, че според разпоредбата на чл. 118 ал.2 НПК полицейски служители, присъствали при извършеното претърсване и оглед не мога да дават годни свидетелски показния. Те могат да бъдат свидетели, но не могат да преразказват „самопризнания“ дадени от задържано лице в качеството на заподозряно такова въпреки, че българското законодателство не познава тази терминология. Има решения на ЕС в тази насока. Полицаите присъствали и разпитани в качеството на свидетели не могат да преразказват самопризнания на задържано лице, което е разпитвано без адвокат. В този смисъл те са извършили разузнавателна беседа оперативна беседа по смисъла на чл. 10 от ЗМВР и категорично показанията им в тази част следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Действително разпитаните полицаи съобщават за самопризнание на подсъдимия, че веществото е негово и е наркотик, което поставя въпроса за това налице ли е разузнавателна беседа по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл.118 от НПК. Отговора на този въпрос е усложнен от факта, че въпреки наличието на легално понятие „разузнавателна беседа“, не е налице легално определение, нито формално оформяне на подобен вид оперативно-издирвателна дейност. "Разузнавателната беседа" е един от способите за извършване на оперативно- издирвателна дейност, /чл. 10 вр. чл. 8 от ЗМВР/. "Разузнавателната беседа" представлява по своята същност предварително снети обяснения от лица, за които е имало данни за съпричастност към извършено престъпление. Тя има своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно-издирвателната дейност. Липсата на дефиниция на "разузнавателна беседа" обуславя необходимостта от тълкуване волята на законодателя, чрез мотивите за изменение на закона. С изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК се обезпечава правото за защита, като се препятства възможността да бъдат разпитвани полицаите, пред които заподозрения, преди привличането му като обвиняемо лице е направил самопризнание. Горните съображения налагат преценка на два момента – първо как се установява дали съответния свидетел е извършил разузнавателна беседа и налице ли е реализирана такава. Очевидно при липса на формални изисквания за оформяне на извършената разузнавателна беседа/от кого, спрямо кого, кога, къде и т.н./ следва да се изходи от показанията на съответния свидетел, за това дали е извършил разузнавателна беседа или не. Това поставя още въпроса за момента на преценката по чл.118 ал.2 от НПК относно допустимостта на свидетелските показания. Получава се парадокса, че извършИ. разузнавателна беседа следва да бъде допуснат и разпитан в качеството на свидетел и тогава да се прецени дали е допустим свидетел в тази насока. На следващо място при липса на легално определение стои въпроса как се преценява, че е извършена разузнавателна беседа и може ли да се ползва директно изявлението на свидетеля/което е преценка/, че е извършил такава беседа. На следващо място е въпросът съдът ли решава дали съответният служител е извършил разузнавателна беседа или съответния свидетел. И още има ли разузнавателна беседа ако бъдещият обвиняем и подсъдим не е казал нищо при опита за провеждане на разузнавателна беседа и получаване на самопризнание. Това са все въпроси, които възникват поради неточната законодателна техника, с която законодателят включва формално изискване за допустимост на свидетелски показания, при пълна липса на законова регламентация на това формално изискване. При това положение следва да се изходи от мотивите за изменение на закона и че с предложения законопроект се цели транспониране Директива 2012/13 ЕС и на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация на заподозрени или обвиняеми лица относно техните права в наказателното производство и обвинението срещу тях в наказателното производство. С това изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК се обезпечава правото на защита, като се препятства възможността да бъдат разпитвани полицаите, пред които заподозрения, преди привличането му като обвиняемо лице е направил самопризнание. Промяната е свързана и с изпълнението на осъдително решение на ЕСПЧ по делото "Д. М. срещу България/жалба № 34779/09 от 08.06.2018 г. за недопустима доказателствена стойност на показанията на свидетели полицейски служители, провеждали оперативна беседа със задържано лице. На фона на горното се налага извода, че следва напълно да бъдат игнорирани от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители, които пресъздават самопризнания на подсъдимия. На второ място в случая следва да бъде игнорирано и писменото изявление на подсъдимия в протокола за оглед, в което писмено съобщава, че веществото е негово и е марихуана. В горния смисъл оплакването е напълно основателно. Следва да се посочи, обаче че ОС-Плевен не се е позовал, в решаващите си мотиви, нито на свидетелски показания, нито на протокола за оглед, съдържащи самопризнания. Единствено е посочено какво е написал подсъдимия в този протокол. Това е факт, който не може да се отрече, защото присъства в протокола и написаното е по волята на подсъдимия. То обаче няма никаква доказателствена стойност и поради това няма как да се използва като аргумент при обосноваване на обвинителната теза. В случая, въпреки основателността по принцип на възражението, следва да се отбележи, че то не влияе на крайния извод относно авторството на деянието. Това е така защото по-горе бяха цитирани преки доказателства за това, че плика съдържащ наркотика е изхвърлен от подсъдимия, което означава, че има преки доказателства за държането му. Оплакването не дава основание да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до извод за отмяна на съдебния акт. Петото оплакване се свежда до това, че не е изследван в мотивите на съда първоначалното действие по разследването започнало с протокол за оглед на местопроизшествие. Това е първоначалния акт за образуване на едно досъдебно производство по правилата на чл. 212 ал.2 от НПК, но това действие следва да бъде санирано с писмено уведомление до съответния прокурор. Има уведомление от 24.08., на следващия ден, респективно действието което е извършено - претърсване и изземване е в условията на извън образувано досъдебно производство. Датата за образуване на досъдебно производство е датата, на която е уведомен прокурора, а това е следващия ден - 24.08.23 г., т.е. нито извършеното претърсване независимо, че е одобрено от съдия може да се ползва като годно писмено доказателство средство, нито пък то е извършено в условията на вече образувано такова, тъй като образуването е с дата 24.08.23 г. Това възражение няма как да се възприеме, защото разпоредбата на чл.212 ал.2 от НПК ясно посочва, че досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед и т.н. Ал.3 посочва, че разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. Задължението за уведомяване на прокурора е последица от образуването на досъдебното производство със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а не условие за образуване на досъдебното производство. Оплакването е неоснователно. Шестото оплакване се свежда до това, че няма отговор в мотивите на съда защо не приема възраженията на защитата по отношение на участието на особена категория участници в наказателно производство поемните лица. Чл. 137 НПК регулира отношения им с органите на досъдебното производство и те са свързани с това кой ги избира, а това е органа, който провежда разследването. Не са събрани такива доказателства. Органът на досъдебното производство се произнася с постановление и има порок при изготвяне на фотоалбума. Редът е регламентиран в чл. 126 ал. 2 от НПК, как се избира технически помощник, естествено с постановление или акт на органа, който провежда делото. От оплакването не става напълно ясно какво е възражението, свързано с поемните лица. Видно е от протокола за оглед и протокола за претърсване и изземване, че са посочени съответните поемни лица и същите са се подписали в края на протокола. Последното предполага, че са запознати със съдържанието му и в случая не са направили възражения. Относно участието на технически помощник следва да се има предвид, че съответния разследващ орган преценява дали ще съставя отделен акт за назначаване на технически помощник или това ще го направи със съставянето на протокола за оглед, като посочи съответното лице и че то е в качеството на технически помощник. Казано по друг начин - няма пречка назначаването на технически помощник да е на същия хартиен носител с огледния протокол. Горното оплакване и в двете му части е направено само формално, без да се сочи до какво нарушение на правата на подсъдимия е довело. Освен това държането на процесния наркотик се установява и от показанията на свидетелите Д. и К., което означава, че деянието се установява дори при игнориране на протокола за оглед. Оплакването е неоснователно. Седмото оплакване се свежда до това, че е нарушена нормата на чл. 137 ал.4 НПК относно това с какъв акт са им разяснени правата и задълженията. Нито има постановление, с което е назначен този технически помощник, нито имаме разясняване на права и задължения на техническия помощник. Това оплакване най-вероятно се отнася до поемните лица, а не до техническия помощник, защото се сочи нормата на чл.137 от НПК, която се отнася до поемните лица. Действително не се установява формално оформено в писмен вид запознаване на поемните лица с правата им по смисъла на чл.137 ал.5 от НПК. Правата на поемните лица, които са свързани с редовността на процеса са: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това. Останалите са свързани с техни лични права, резултат от участието им в това качество. Както се установява от протокола за оглед същите са посочени с три имена, ЕГН и адрес. Подписали са се в края на протокола и освен това изрично са се подписали в графа: искания, бележки и възражения. Подписването е потвърдено и в съдебно заседание с предявяване на протокола. Това предполага, че поемните лица са присъствали при извършване на огледа, прочели са отразеното в протокола и нямат искания, бележки и възражения. В този смисъл с подписването на протокола и подписването на графа искания, бележки и възражения поемните лица са уведомени за правата си, свързани с редовното провеждане на огледа. Останалите права, както се посочи, ги засягат само лично и нямат отношение към редовността на огледа и изготвения протокол. В този аспект оплакването е неоснователно. Но следва да се отрази, че и това оплакване е само формално и не се твърди конкретно нарушение на процедурата, довело до засягане на правата на подсъдимия. Освен горното следва да се посочи, че дори да се изключи протокола за оглед от доказателствената съвкупност деянието е доказано с останалия доказателствен материал, обсъден по-горе. Всъщност основните факти на държането на наркотика от подсъдимия се доказват със свидетелски показания, обсъдени по-горе и установяващи факта на изхвърляне на плика през терасата от подсъдимия и, че в този плик е намерено процесното вещество. Оплакването е неоснователно. Осмото оплакване се свежда до това, че не е доказан основния факт държане на забранени от закона вещества. Органът може да прибегне и до други способи - ДНК-експертиза. Нямаме такава, така че това обстоятелство, че първоинстанционният съд се позовава на държането на наркотични вещества без същите да са налице, също е едно нарушение при постановяване на съдебния акт. Наредбата за съхранението на наркотичните вещества е ясна - в седмодневен срок следва да бъдат предадени на Агенция митници. Не се знае къде са тези вещества. Не може да се приеме твърдението, че не е доказан основния факт държане на забранени от закона вещества. Напротив по-горе се посочи, че има преки доказателства в тази насока и това са показанията на полицейските служители, видели изхвърлянето на плика с наркотика от подсъдимия. Този наркотик е бил предмет на изследване от вещото лице по физикохимичната експертиза и заключението е ясно – че изхвърленото от подсъдимия вещество е марихуана. На фона на горното оплакванията са неоснователни, постановения съдебен акт е правилен, обоснован и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това следва да се посочи общо за всички оплаквания, относно допуснати нарушения на досъдебното производство, свързани с ограничаване на процесуалните права на обвиняемия: Съгласно чл.248 ал.3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. Тази норма регламентира недопустимост на възражения пред всички инстанции, включително и пред първоинстанционния съд, пред който е направено или не възражение в разпоредително заседание. Предпоставките за недопустимост са две: 1. Да не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или 2. Да са приети за несъществени. Във връзка с горното е видно от съдебния протокол, от проведеното разпоредително заседание от 08.05.2024г., че защитникът на подсъдимия е изразил идентично становище с прокурора, че на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. С определение съдът е постановил същото във връзка с чл.248 ал.1, т.3 от НПК. Определението не е обжалвано и съответно е влязло в сила. Предвид това оплакванията за допуснати процесуални нарушения, довели до засягане на правата на подсъдимия на досъдебното производство са недопустими по смисъла на чл.248 ал.3 от НПК. Следва да се подчертае, че оплакванията не са свързани с проблеми и неясноти в обвинителния акт и съответно не намира приложение Решение на Съда (десети състав) от 21 октомври 2021 година по дело C- 282/20 на СЕС по т.1, с която се ограничава приложението на чл.248 ал.3 от НПК относно неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. Предвид гореизложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден на основание чл.338 от НПК. Воден от горното съдът