Решение № 78 от 19.2.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 238/2024 г.

С присъда от 20.10.2023г. по НОХД № 4620/22г., Софийски градски съд, НО, 18-ти състав е признал подсъдимия О. П. В. за виновен в това, че на 13.10.2021г., в гр.••, в жк.“•••“, бл.••, вх.•, ет.•, ап.••, като извършител в съучастие с П. Д. В. - помагач умишлено е умъртвил Е. А. В., чрез механична асфиксия, като деянието е извършено предумишлено и по особено мъчителен за жертвата начин – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.54 ал.1 от НК го осъдил на „доживотен затвор“, при първоначален „специален режим“ за изтърпяване. Със същата присъда, съдът признал подсъдимия П. Д. В. за виновен в това, че на 13.10.2021г. в гр.Перник и гр.София в съучастие с О. П. В. – извършител, като – помагач, чрез съвети и разяснения за начина на извършване на деянието и мястото, където да бъде укрит трупа и обещание да даде помощ след деянието за транспортирането и укриването на трупа, умишлено е улеснил О. П. В. да умъртви Е. А. В., чрез механична асфиксия, като деянието е извършено предумишлено и по особено мъчителен за жертвата начин - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.чл.115 вр.20 ал.4 от НК, поради което и на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.чл.115 вр.20 ал.4 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на „доживотен затвор“, при първоначален „специален режим“ на изтърпяване. На осн.чл.59 ал.1 от НК, съдът е зачел времето, през което подс.О. В. и подс.П. В. са търпели мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Със същата присъда, съдът на осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД е осъдил подс.О. В. да заплати на К. Ч., А. Ч. и Н. Ч. сумата от 300 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата. С присъдата си СГС е осъдил на осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД подс.П. В. да заплати на К. Ч., А. Ч. и Н. Ч. сумата от 300 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимите О. В. и П. В. са били осъдени с тази присъда на осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД, да заплатят солидарно на М. О. В. сумата от 500 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Срещу постановената от СГС присъда е постъпила жалба от подсъдимия О. В.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подс.О. В. излага съображения, че първоинстанционният съд не е стигнал до правилни изводи за осъществилата се фактическа обстановка, приемайки, че смъртта на пострадалата е причинена по начина, описан в обвинителния акт, а не както самият той е посочил в своите обяснения. В тази насока излага доводи, че смъртта на Е. В. е настъпила не от задушаване, а от висока шийна травма или е налице рефлекторна смърт, като не е налице квалифициращият елемент „особено мъчителен начин“, тъй като пострадалата е починала мигновено. Според подсъдимия, вещите лица са изготвили и представили невярно заключение, в което са игнорирали обстоятелството, че всички външни белези на задушаването липсват и неправилно са интерпретирали послесмъртните петна. Твърди, че при така констатираните пропуски, първоинстанционният съд е следвало да допусне нова СМЕ и чрез недопускането й е нарушил правото му на справедлив процес. Сочи още, че съдът е допуснал повлияване от медийния натиск и е следвало да гледа делото при „закрити врата“. Поради това подсъдимият моли за допускане на нова СМЕ, която да бъде извършена от вещи лица по линия на международното сътрудничество, тъй като в Българи нямало вещи лица, които да дадат обективно заключение както от страх от медиен натиск, така и поради това, че е подадена жалба срещу колегите им, изготвили първоначалните експертизи. Моли също така за допускане и назначаване на изследване на петната от кръв в апартамента, където е причинена смъртта на пострадалата. Срещу присъдата, постановена от СГС са постъпили жалба и две допълнения към нея от защитника на подсъдимия О. В., адв.М.. В тях, защитата поддържа становище, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена тъй като неправилно е бил приложен материалният закон и при разглеждане на делото са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на условията за съдебно разглеждане, тъй като е налице противоречие между фактическото описание на деянията и тяхното правно квалифициране. Не било ясно в какво се изразява помагаческата дейност от страна на подсъдимия П. В.. Защитата твърди още, че постановената присъда страда от фактическа липса на мотиви, доколкото същите били противоречиви и нелогични и не разкривали ясно волята на съда и доказателствения материал, въз основа на който са направени съответните фактически и правни изводи. Не били обсъдени, противоречията в показанията на свидетелите, които били съществени и разкривали предубедеността им, както и тази на съдебния състав. Поради това били направени необосновани изводи, както за отношенията между пострадалата и подсъдимия, така и за неговата личност. Специални съображения в тази насока се излагат относно показанията на свидетелите Г. Д., А. И., Д. М., Л. К., М. Д. и Т. А., от които се извеждали влошени отношения между съпрузите, в противовес на реално осъществилата се фактическа обстановка, и установяваща се при безпристрастен прочит на доказателствената съвкупност. Същите са доводите относно приетия механизъм на причиняване на смъртта на пострадалата Е. В.. Според защитата, това е довело до неясна воля на съда и в този си вид мотивите към присъдата не притежавали характеристиките на съдебен акт и обуславяли отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. Защитникът излага подробни съображения относно материалната незаконосъобразност на присъдата, като счита, че възприетата правна квалификация не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения, че не е бил изяснен механизмът на причиняване смъртта на пострадалата Е. В., от което следвала и несъстоятелността на квалифициращия признак „начин, особено мъчителен за починалата“. Застъпва становище, че изводите на вещите лица, включени в състава на приетата тройна СМЕ били необосновани и не отговаряли на находките по тялото на пострадалата, като също така не давали и задоволително обяснение на липсата на съществени физически белези на претендирания начин на причиняването на смъртта. Според защитника, налице била липса на белези, възприети от медицинската наука за характерни за починало от асфиксия лице, а именно цианоза, екхимози, изпускане на тазовите резервоари и травми по кожата, счупване на шийния хрущял, белези за борба и съпротива, при която липса нямало как да се приеме, че смъртта е настъпила от задушаване. В същото време се твърди, че е било пренебрегнато наличието на тъмна кръв, което говорело за бързо настъпила смърт, както и че описаните кръвонасядания са били объркани от вещите лица с хипостатичните промени по тялото. Въз основа на тези доводи, защитникът твърди, че изводите на вещите лица както относно причината за смъртта, така и за посочения квалифициращ признак били необосновани, а смъртта на Е. В. е настъпила или вследствие на висока шийна травма, както е посочил подсъдимият О. В. в дадените от него обяснения, или била налице рефлекторна смърт, която настъпвала моментално, вследствие на натиск върху нервен възел. Моли за назначаване на нова, разширена СМЕ, тъй като възниквало основателно съмнение за правилността на изготвената и приета такава пред първоинстанционния съд и която експертиза да изследва костите в областта на врата и шията на починалата. Освен това се моли и за извършване на оглед на кухненското помещение на обитаваното от пострадалата и подсъдимия О. В. жилище и назначаване на ДНК експертиза относно наличната кръв и даване на отговор дали същата произхожда от пострадалата и времевия период на попадането й върху шкафа. Жалба и допълнение към нея е била депозирана от адв. М., в качеството му на защитник на подсъдимите О. В. и П. В.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, неправилно е бил приложен материалният закон, постановена била при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наложените с нея наказания били явно несправедливи и за двамата подсъдими. Твърди се, че изводите на съда не могат да бъдат изведени от събраните по делото доказателства и присъдата се базирала основно на предположения. Излагат се подробни съображения, че не е налице анализ на доказателствата и дължимото посочване относно това кои фактически констатации от кои доказателствени източници се извеждат. В същото време се поддържа, че при постановяване на присъдата са били използвани недопустими доказателствени източници, които били събрани в противоречие с императивните изисквания на НПК. Отхвърля се изводът на съда относно наличието на квалифициращите признаци по чл. 116 от НК. Според защитата, наложените наказания не отговаряли на данните за личността и на двамата подсъдими. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която двамата подсъдими бъдат оправдани по повдигнатите срещу тях обвинения или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се моли за изменение на присъдата и замяна на наложените наказания „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“, при условията на чл. 55 от НК. Срещу присъдата, постановена от СГС, постъпила жалба и допълнение към нея от адв. Ж., защитник на подс. П. В., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се моли за неговата отмяна, както и за отхвърляне на гражданските искове. Излагат се подробни съображения относно допуснатите от страна на първоинстанционния съд процесуални нарушения, както при изготвяне на мотивите към присъдата, така и в процедурата по събиране на доказателствата в рамките на проведеното съдебно следствие. Според защитника, мотивите били формални, преповтаряли обвинителния акт и не съдържали анализ на доказателствата. Навежда се довод, че за изграждане на изводите си, съдът се е ползвал от недопустими доказателствени средства в лицето на поемните лица при извършените следствени експерименти с участието на двамата подсъдими. Защитата твърди, че тези следствени експерименти правилно са били приети за негодни от страна на първоинстанционния съд, но от това следвало, че и поемните лица по тях не е следвало да бъдат допускани в качеството им на свидетели. Твърди още, че и по същество, от показанията на свидетелите не можело да бъде направен извод, че подзащитният му предварително е знаел за убийството на пострадалата и че е налице съучастие. В тази насока се излагат и доводи относно намерените в дома му бележки, от които погрешно бил направен извод за неговото знание, тъй като от информацията, съдържаща се в тях, се извеждали данни, че същите са съставяни след убийството. Прави се извод, че по делото не са били събрани доказателства, че подс. П. В. е съпричастен към причиняването на смъртта на пострадалата, от което следвало, че той трябва да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Излага се довод, че наложеното наказание е явно несправедливоо и не съответства на данните за личността на подзащитния му. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. П. В. бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и в случай, че не бъдат уважени тези искания, да бъде заменено наложеното наказание и да бъдат намалени обезщетенията по гражданските искове. Срещу присъдата, постановена от СГС, постъпила жалба и допълнение към нея от адв. Н., повереник на гражданските ищци и частни обвинители К. Ч., А. Ч. и Н. Ч., в частта относно индивидуализацията на наложените наказания. Моли се за изменение на постановената присъдата и определяне спрямо двамата подсъдими на най-тежкото наказание „доживотен затвор без право на замяна“. Излагат се съображения относно наличните по делото отегчаващи отговорността обстоятелства и че целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати само с определянето на това най-тежко наказание. Моли се за съдебен акт в този смисъл. Пред въззивния съд, представителят на Софийска апелативна прокуратура счита постановената присъда за правилна и законосъобразна, във всичките й части. Прокурорът излага съображения, че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на събраните в рамките на съдебното следствие доказателства, като е достигнал до правилни и обосновани изводи за осъществилата се фактическа обстановка, които изводи се потвърждавали и от събраните пред въззивния съд доказателства. Счита, че е доказано по безспорен начин участието и на двамата подсъдими в извършване на деянието, за което се води производството. Същевременно, прокуратурата оспорва доводите в жалбите за липсата на квалифициращите признаци, вменени на двамата подсъдими и възприети в атакуваната присъда. Моли съда отново да кредитира показанията на свидетелите – поемни лица при извършените процесуално-следствени действия „следствен експеримент“, доколкото в тази насока следва да се тълкуват нормите на процесуалния закон и константната съдебна практика. Изтъква в тази насока разликата в процесуалния им статут, в сравнение с лицата по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК, поради което счита, че става въпрос за допустими доказателствени източници и няма никаква пречка тези лица да бъдат свидетели по делото и да изложат пред съда възприятията си за обстоятелствата, на които са станали свидетели, включително и извънпроцесуалните изявления на лицата, придобили впоследствие качеството на обвиняем/подсъдим. Прокуратурата излага съображения, че заявеното от тези свидетели се намира в корелация с останалите доказателствени източници, което водело еднозначно до извод, че и двамата подсъдими са съпричастни към деянието и изключвало версията, лансирана от защитата, както относно причината за смъртта на пострадалата, така и за участието на подс. П. В. и правилното квалифициране на извършеното от него като съучастие в престъплението, а не като укривателство. Прокурорът споделя и доводите на първоинстанционния съд относно индивидуализацията на наказанията по отношение на двамата подсъдими, като счита, че определените от първоинстанционния съд наказания ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК. Въз основа на изложените, моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло присъдата на СГС. Повереникът на частните обвинители К. Ч., А. Ч. и Н. Ч. - адв. Н. поддържа подадената жалба, като оспорва жалбите на подсъдимите и техните защитници. Присъединява се към изложеното от прокурора, че повдигнатите обвинения се явяват безспорно доказани в рамките на проведеното съдебно следствие. Счита, че и двамата подсъдими са съпричастни към деянието, като съучастници, поради което и правилно са били признати за виновни от първоинстанционния съд с атакуваната присъда. Повереникът анализира доводите на защитата в подадените жалби и моли съда да приеме, че твърденията относно друг механизъм на смъртта на Е. В. не само че не се подкрепят, но и се опровергават от събраните по делото доказателства. Поддържат се доводите в жалбата, че първоинстанционният съд е бил прекалено снизходителен към двамата подсъдими, като не им е наложил най- тежкото възможно наказание „доживотен затвор без право на замяна“, което наказание отговаряло напълно на извършеното от двамата подсъдими и било единственото, което би изпълнило целите, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК. В тази насока акцентира на особеното мнение на съдебния заседател А.. Моли за постановяване на решение, с което присъдата да бъде изменена, като и на двамата подсъдими бъде наложено най-тежкото възможно наказание. Частните обвинители А. Ч., К. Ч. и Н. Ч., в съдебно заседание пред САС, поддържат изложеното от своя повереник. Всеки един от тях излага своите съображения относно доказаността на обвиненията срещу двамата подсъдими и тежестта на извършеното, на която тежест отговаря единствено най-тежкото наказание, предвидено в закона. Молят присъдата да бъде изменена в този смисъл. Особеният представител на частния обвинител и граждански ищец М. В., адв. Р. оспорва жалбите, подадени от защитата на подсъдимите и моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда. Излага своите съображения, че постановените осъдителни присъди отразяват коректно доказателствената съвкупност, като обвиненията срещу двамата подсъдими са били доказани по безспорен и категоричен начин в рамките на проведеното съдебно следствие и са налице всички елементи от съставите на вменените на подсъдимите престъпления, както от обективна, така от субективна страна. Обръща внимание, че в производството пред първоинстанционния съд не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както се твърди от страна на защитата. Поради това адв. Р. моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди атакуваната присъда, като счита, че по-леко наказание не би било адекватно и отговарящо на извършените от подсъдимите деяния. Моли присъдата да бъде потвърдена и в частта относно гражданския иск, като намира същия за доказан както по своето основание, така и по размера си. Счита определеното от страна на първоинстанционния съд обезщетение за справедливо и отговарящо на въведения от законодателя критерий на справедливостта. По тези съображения моли за потвърждаване на присъдата в нейната цялост. В правото си на лична защита, подсъдимият О. В. изразява становище, че постановената присъда е несправедливо и неотговаряща на реално установената и осъществила се фактическа обстановка. Подсъдимият коментира твърденията както на частните обвинители, така и на част от свидетелите, като тенденциозни и резултат на наговаряне срещу него и семейството му. Поддържа, че между него и починалата отношенията са били като цяло добри, без каквито и да било данни за „домашно насилие“, както говорят частните обвинители. Сочи също така и че случилото се е инцидент, а не преднамерено и планирано действие от негова страна. В тази насока оспорва изводите на приетите по делото СМЕ и сочи конкретни несъответствия и противоречия в тях. Според него, това се отнася както до причината за смъртта, така и за темповете на нейното настъпване и квалифициращия признак „особено мъчителен за жертвата начин“, като счита тази правна квалификация за несъответстваща на данните по делото. На следващо място, подсъдимият счита, че по делото няма каквито и да било доказателства, сочещи на предварителния сговор между него и баща му, в която насока акцентира, че не са били иззети записите от камерите, свързани с посещението му в дома на родителите му в гр. Перник на сутринта преди случилото се. Поддържа, че всички действия след случилото се, както неговите, така и на баща му, сочат на инцидентност на случая, а не за предварително планирана дейност, в която насока са както показанията на свидетелите – поемни лица, така и поведението на другия подсъдим, свързано с шофиране с превишена скорост, което привлича вниманието върху автомобила му. Твърди още, че няма каквито и да било данни за инсталиран софтуер, с който той да е следял съпругата си, като от липсата на такива следи в електронните устройства не може да се правят изводи, че такъв е имало, но е бил изтрит. В такъв смисъл коментира и твърденията, че св. Д. е бил следен, които твърдения намира за неясни, неконкретни и недоказани. Подсъдимият твърди, че изначално не е отричал съпричастността си към настъпилия резултат, но намира, че от всички доказателства по делото, включително и показанията на съседите на апартамента, обитаван от него и съпругата му, се установява еднократност на случилото се, както и инцидентния му характер. Подсъдимият обръща внимание на допуснатите процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство, свързани и с присъствието в полицията на служители на частна фирма и поведението на криминалния психолог Т.. Сочи като процесуално нарушение и обстоятелството, че мотивите към присъдата не са подписани от съдебните заседатели, независимо от особеното мнение на единия от тях. В обобщение, подс. О. В. твърди, че наказанието му е явно несправедливо, тъй като е бил добър и отдаден родител и се е грижил за сина си, включително и след събитието. Твърди, че осъзнава, че следва да понесе отговорност за случилото се, но същата следва да бъде за действително извършеното, а не за неверни и недоказани обстоятелства, като моли съда да го оправдае по обвиненията за квалифициращите обстоятелства, че става въпрос за настъпила смърт по особено мъчителен за жертвата начин и че деянието е извършено предумишлено. Моли също така да бъдат отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли баща му да бъде оправдан изцяло, тъй като не е налице съучастие в убийство, а деянието му следва да се разглежда като лично укривателство. Защитникът на подсъдимите П. и О. В.и, адв. М., поддържа подадените жалби както от него, така и от останалите защитници. Моли въззивният съд да приложи справедливо и коректно закона, защото счита, че първоинстанционният съд се е поддал на обществените очаквания и нарушил задълженията си по обективно водене и решаване на делото. Излага подробни съображения, че голяма част от описаните в мотивите към присъдата фактически изводи са били произволни и не отговаряли на събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото нямало каквито и да било данни за предварителна съгласуваност или обмисляне на деянието, което следвало от импулсивните действия на двамата подсъдими и от обстоятелството, че ако наистина имало предварително обмисляне и подготовка за извършване на деянието, то те биха се подготвили по-добре и не биха оставили такива следи. Излага становище и относно възприетия механизъм на смъртта, за който твърди, че има значителни противоречия между изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. Защитникът атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд, свързана със събирането и оценката на доказателствата, като акцентира, че това следва от самите мотиви, в които е записано, че част от доказателствата не следва да бъдат обсъждани. Според защитника, този подход, освен че е незаконосъобразен, показвал предубедеността на първоинстанционния съд, а това водело до необоснованост и противоречивост на присъдата, тъй като независимо от констатираните противоречия, доказателствата не са били обсъждани надлежно. Адв.М. счита, че освен показанията на свидетелите, извършили оперативните беседи с подсъдимите и извършените процесуално-следствени действия - следствен експеримент, от доказателствената съвкупност следвало да бъдат изключени и показанията на свидетелите – поемни лица, тъй като действията, на които те са присъствали били недопустими. В допълнение сочи, че внимателно анализирани, тези показания също не сочели на предварително съгласуване на волите на двамата подсъдими за извършване на деянието. Според защитата, освен че липсват данни за квалифициращия признак „предумишленост“, нямало такива и за другия вменен на подсъдимите такъв, а именно – „убийството да е извършено по начин, особено мъчителен за жертвата“. Навежда довод в тази насока, че не са били опровергани в достатъчна степен обясненията на подс. О. В., че при възниквалия конфликт, починалата е паднала и си е ударила главата в ръба на шкафа, като дори и това да не се явява причина за смъртта на Е. В., то е допринесло за изпадането й в безсъзнателно състояние, което изключвало този квалифициращ признак. Акцентира в тази насока на противоречията в заключенията на експертизите, становището от вещото лице Г., както и на показанията на свидетелите, живеещи в апартамента под този, в който се били развили събитията. Защитникът моли съда да приеме, че установените помагачески действия от страна на П. В. не покривали смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като не се установявало предварителното обещание за помощ, респективно не са били съставомерни по претендираната от страна на обвинението квалификация. Поради това моли този подсъдим да бъде оправдан изцяло. Защитникът на подсъдимите О. В. и П. В., адв. Б. поддържа изложеното от колегата му и подадените въззивни жалби. Излага подробни съображения за процесуалните пороци, от които счита, че страда постановената присъда. Твърди, че съдът не е положил необходимите и задължителни усилия за обективно и всестранно разглеждане на делото и че това е видно от целия ход, по който е протекло съдебното следствие пред първата инстанция. Според защитника е неясно по какъв начин, след като са изключени основни доказателства, въз основа на които се крепи обвинителната теза, възприетата от съда фактическа обстановка се оказала идентична с описаната в обвинителния акт. Отдава това на пристрастността на съда и направените предположения за фактите и обстоятелствата, които не се подкрепяли от събраните доказателства. Според защитата, неясни и противоречиви са били изводите на съда относно твърдения предумисъл при извършване на деянието, в която насока счита, че първоинстанционният съд е объркал понятията „предумисъл“ и „мотив“, поради което изводите му в тази насока противоречали както на житейската, така и на правната логика и почивали изцяло на предположения, а не на реално събрани и проверени доказателства. Адв. Б. твърди, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалния закон, като е приел за допустими показанията на свидетелите П. Т., Ю. Ч., И. В. и Б. Б., които били поемни лица при извършените незаконосъобразни процесуално-следствени действия - следствени експерименти. Излага подробни съображения защо счита тези доказателствени източници за недопустими, като сочи и съдебна практика в тази насока. Твърди още, че е допуснато и нарушение на материалния закон, като е приложен закон за деяние, което не следва от доказателствата по делото, а именно, такова по чл. 116, ал. 1 от НК, като според него, наличието и на двата вменени на подсъдимите квалифициращи признаци не се доказва от доказателствата по делото. По изложените съображения, адв.Б. моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед множеството допуснати процесуални нарушения или да оправдае и двамата подсъдими по повдигнатите срещу тях обвинения. Защитникът на подсъдимия О. В., адв. М. поддържа подадената жалба, като счита, че присъдата е постановена от „незаконен състав“, с оглед пристрастността, проявена в рамките на първоинстанционното производство, която пристрастност личала както при изграждане на изводите за фактическата обстановка, така и при констатираното игнориране на основни принципи и правила, свързани с индивидуализацията на наказанието. Присъединява се към изложеното от колегите си относно липсата на каквито и да било годни и сериозни доказателства, свързани с двата квалифициращи признака по смисъла на чл. 116 от НК, като счита, че начинът, по който те са били възприети от съда, почивал на предположения и за пореден път показвал предубедеността му, тъй като изводите му не почивали на каквито и да било доказателства. Моли съда на първо място, да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав поради предубеденост, незаконен състав и липса на годен мотивиран акт, който да бъде проверяван. В условията на алтернативност, моли подсъдимият или да бъде оправдан изцяло, или да бъде оправдан относно двата квалифициращи признака. Защитникът на подс. П. В. - адв. Ж., поддържа подадената жалба и изложените в нея съображения и искания. Моли съда да постанови присъда, с която да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение, предвид липсата на доказателства в тази насока. Алтернативно, моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Подсъдимият П. В. поддържа казаното от своите защитници. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде оправдан. Подсъдимият О. В. поддържа казаното от защитниците си, а като последна дума заявява, че няма какво да добави. Софийски апелативен съд, след като се запозна с депозираните жалби на подсъдимите и защитниците на подсъдимите и на частните обвинители, чрез повереника им, като прецени становищата на страните в съдебно заседание, след запознаване с материалите по делото и постановения съдебен акт, и извършвайки служебна проверка, намери за установено следното: Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволила на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на подробен анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимите. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното: Първостепенният съд е установил фактическата обстановка въз основа на следните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и заключения на експертизи, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие /л.7, 9 и 11 т.1 от д.п./, протокол за доброволно предаване /л.134, 135 и 136 т.1 от д.п./, справка АИС Пътна карта /л.149 т.1 от д.п./, заключение на техническа експертиза /т.1 л.121 от д.п./, заключение на биологична експертиза /л.30 т.3 от д.п./, заключение на компютърно –техническа експертиза /л.37 т.3 от д.п./, заключение на видео-техническа експертиза /л.60 т.3 от д.п./, справка „Ви Ем Уеър“ България ЕООД /л.96 т.3 от д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.13 т.4 от д.п./, ведно с фотоалбум /л.16 т.4 от д.п./, протокол за претърсване и изземване, /л.68 т.4 от д.п./, протокол за претърсване и изземване /л.81 т.4 от д.п./, протокол за претърсване и изземване /л.99 т.4 от д.п./, протокол за претърсване и изземване /л.104 т.4 от д.п./, заключение на видео-техническа експертиза /л.120 т.4 от д.п./, заключение на СМЕ по метода на ДНК профилиране /л.142, л.150, л.159 и л.169 от т.4 от д.п. и л.2 т.5 от д.п./, заключение на компютърно-техническа експертиза /л.12 и л.45 т.5 от д.п./, заключения на видео-техническа и фото- съпоставителни експертизи /л.86 т.5 от д.п./, заключение на биологична експертиза /л.102, л.107, л.108, л.115, л.118, л.122, л.126, л.130, л.134, л.138, л.141, л.145 от т.5 от д.п./, препис-извлечение от акт за смърт, и удостоверение за наследници /т.10 от д.п./, албум от аутопсия /л.2 т.7 от д.п./, протокол за претърсване и изземване /л.24 т.10 от д.п./, протокол за личен обиск /л.31, т.10 от д.п./, фотоалбуми /т.7 от д.п./, заключение на графическа експертиза /л.49 т.11 от д.п./, заключения на СППЕ на подсъдимите /л.54 и сл. т.11 от д.п./, заключение на техническа експертиза /л.47 т.8 от д.п./, заключение на СМЕ на труп /л.51 т.8 от д.п./, заключение на съдебно-химическа експeртиза /л.57 т.8 от д.п./, компютърно-техническа експертиза /л.103 т.8 от д.п./, заключение на техническа експертиза /л.160 т.8 от д.п./, допълнителна СМЕ по писмени данни /л.147 т.8 от д.п./, свидетелства за съдимост, показанията на свидетелите К. Ч., А. Ч., Н. Ч., М. Ч., Г. Д., Д. С., Я. С., П. П., Х. Х., Т. Х., И. И., В. Б., К. И., М. С., М. Г., Т. А., Л. К., А. И., Д. М., Т. З., В. П., Х. П., А. Д., М. Д., Н. Ф., С. Т., Г. Г., К. Т., Б. В., И. Г., И. З., Л. С., В. Б., Б. Б., И. В., Г. Г., Т. М., В. И., Я. Р., П. Т., Ю. Ч. и обясненията на подсъдимия О. В. /частично/. В хода на въззивното съдебно следствие, по искане на подс.О. В. бяха допуснати, назначени и изслушани две експертизи – тройна съдебно- медицинска експертиза и съдебно психиатрична и психологическа експертиза, заключенията на които ще бъдат обсъдени по-долу в решението. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият О. П. В. е роден на ••••••••г. в гр.Перник, българин, български гражданин, с висше образование, софтуерен специалист, вдовец, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият П. Д. В. е роден на ••••••••г. в гр.Трън, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, с ЕГН ••••••••••. Баща е на подсъдимия О. В.. Към 2021г., подс. О. В. и пострадалата Е. В. имали сключен граждански брак. Живеели в гр.•••, ж.к. •••, бл.••, вх.•, ет.•, ап.••, заедно с малолетното си дете - М. В.. И двамата съпрузи работели в софтуерни компании, а по време на пандемията - предимно от дома си. Отношенията в съпружеската двойка на пръв поглед изглеждали балансирани и безпроблемни. Тесен кръг от приятелки на пострадалата знаели за кризата в брака й с подсъдимия О. В. и започналата през лятото на същата година извънбрачна връзка със св.Г. Д.. Е. В. споделила с брат си - св.Н. Ч. и приятелките си св.Д. и св.Ф. намерението си да разтрогне брака си с О. В.. Като причини посочила липсата на съпричастност и разбиране от страна на подсъдимия О. В. и отчуждението помежду им. Макар пострадалата старателно да криела връзката си със свидетеля Г. Д., съпругът й научил за нея с помощта на миниатюрни камери, поставени в детската стая, в която пострадалата работела, а чрез специализиран софтуер, успял да осъществи достъп до писмената и гласната комуникация, водена от пострадалата от мобилния й телефонен апарат, до съдържанието на телефонния й апарат и да проследява местоположението й. За изневярата на съпругата си, подс. О. В. споделил с баща си - подс.П. В., който бил най-близкия му човек и негов довереник. Заедно с баща си, подс. О. В. започнал да следи съпругата си, в резултат на което установил както местоработата на св.Д., така и мястото и времето за срещи със св.Д., които се провеждали няколко пъти седмично, обичайно в хотел в квартал „Горубляне“. Изневярата на Е. отприщила гняв у подс. О. В., тъй като недоумявал с какво е предизвикал такова поведение от страна на съпругата си, смятайки, че е дал всичко за връзката им. Продължил да следи стъпките на съпругата си, без да й показва, че знае за извънбрачната й връзка, но започнал да замисля убийството й. Намерението си за убийството на Е., подс.О. В. споделил с баща си, който подкрепил идеята. Двамата подсъдими заедно планирали убийството на Е., като по-възрастният подсъдим помагал на сина си със съвети и напътствия, воден от жизнения си и професионален опит. Планът на подсъдимите включвал смърт чрез удушаване в семейното жилище, действие, което подс. О. В. трябвало да извърши сам, след което да се обади на баща си, който да дойде и да се погрижи за трупа. Мястото, на което щяло да бъде изхвърлено тялото било избрано от подс.П. В., който добре познавал околностите на гр.Перник. Пострадалата Е. В. следвало да бъде обявена за изчезнала, като съпругът й щял да твърди, че е излязла от дома си, за да отиде на фитнес. За убедителност, подсъдимият О. В. щял да изхвърли мобилния й телефон в близост на фитнес клуб, който Е. посещавала. Деянието следвало да бъде извършено в делничен ден, когато малолетното дете на съпрузите било на предучилищни занимания. Удобна за осъществяване на плана се оказала датата 13.10.2021г., тъй като процесната вечер Е. имала уговорена в общ чат късна среща с приятелки в столичен ресторант и това обстоятелство добре се вписвало в заблуждаващата версия за изчезването на Е., замислена от подсъдимите. На 13.10.2021г., около обяд подсъдимият О. В. и съпругата му се намирали в дома си. Е. В. работела на компютъра си. Детето им било на занимания в предучилищната група. В ранния следобед, около 14.30 часа, докато и двамата съпрузи били в кухнята, подс.О. В. нападнал пострадалата и започнал да я души, притискайки шията й с ръце. Пострадалата се опитала да се измъкне от хватката му и в резултат на съпротивата й двамата с подсъдимия паднали на пода. Пострадалата успяла да извика преди подсъдимият О. В. отново да сключи ръце около шията й. Когато пострадалата започнала да губи съзнание и да не оказва съпротива, подсъдимият О. В. запушил външните й дихателни отвори чрез намотаване на стреч фолио около главата й, като продължил да натиска отворите на носа и устата й с ръце, докато пострадалата престанала да дава видими признаци на живот. Веднага след това се обадил на баща си, за да дойде в жилището и да изпълни останалата част от плана. Подс.П. В., очаквайки обаждането му, взел ръкавици и незабавно потеглил към София със собствения си автомобил л.а „Мерцедес“, модел МЛ 280 ЦДИ с ДК № ••••••••. Пристигнал в жилището на сина си, където междувременно подс. О. В. бил успял да натъпче тялото на Е. в черен на цвят куфар, марка „Вегнер“, с шифър на закопчалката с четири колелца, собственост на семейството. Тялото било легнало по гръб в ембрионална поза, със свити отпред лице и крака, със седалище ориентирано към долната част на куфара и с глава, силно сгъната към дясното рамо. В куфара поставил и диоптричните й очила, след което го омотал с тиксо и стреч фолио. Куфарът с тялото на жертвата бил пренесен от подсъдимите до автомобила на П. В., който бил паркиран до входа на сградата, където бил натоварен в багажника. Подсъдимият П. В. потеглил към мястото, където предварително било взето решение да изхвърли куфара, а именно местността Кудин дол, източно от квартал „Калкас“ на град Перник, в хвостохранилището на ТЕЦ „Република“. На брега на водоема, подс.П. В. отворил багажната врата на автомобила, след което потеглил рязко на заден ход в посока към брега и спрял рязко, при което куфара изпаднал от автомобила в тръстиката. След като изхвърлил куфара, подс.П. В. се прибрал в дома си. Подсъдимият О. В. останал в жилището, като се заел да изпраща съобщения от мобилния телефон на пострадалата в нейните профили в приложението за комуникация месинджър, първо в семейния чат с майка й, а по-късно и в чата с приятелките й - св.К., М., Д. и М. Д., с които жертвата имала среща по-късно същата вечер. В 16.56 часа подс.О. В. публикувал от профила на Е. в чата с приятелките й съобщение “Аз отИ.м да тренирам и от там ще дойда“. После подс.О. В. взел велосипеда си и отишъл до пешеходната алея, намираща се между ул.“Майор Първан Т.“ и ул.“Дедеагач“, в близост до фитнес клуб „Флайс“, който съпругата му посещавала. В затревеното пространство, изхвърлил мобилния телефон на Е., марка „Хуауей“, заедно с инсталираната в него СИМ карта. После по същия маршрут се прибрал обратно в дома си. По-късно същия ден, телефонът на жертвата бил намерен от св.С. Т.. Последният го занесъл в сервиз, където телефонът бил отключен, а съдържащата се в него информация в по-голямата си част била заличена. Впоследствие, с протокол за доброволно предаване, телефонът бил предаден от св.Т. за нуждите на разследването. Междувременно, вечерта на 13.10.2021г., след като не дошла на срещата им в 19.00 часа в ресторант „Медитеранео“, свидетелките К., М. и Д. започнали да звънят на мобилния телефон на пострадалата. Тъй като не успели да се свържат с нея, няколко часа по-късно св.Д. М. написала на подс.О. В., че съпругата му не се е появила на общата им среща, не си вдига телефона и го попитала знае ли къде е. Подсъдимият отговорил, излагайки заблуждаваща версия, че е отишла на фитнес и че мислел, че след това е отишла на срещата с тях. Малко по-късно публикувал съобщение в общ групов чат с негови приятели, че съпругата му е излязла от дома им, като му казала, че отива на фитнес, а после на среща с нейни приятелки, но не е отишла на срещата и телефонът й бил изключен и че търси помощ. Съобщението мобилизирало приятелите му от чата - свидетелите А. И., Х. Х., Т. Х. и И. И., които същата вечер организирали търсене на жертвата около дома й и фитнес клуб „Флайс“, който смятали, че е посетила. След като не открили следи от Е., те започнали да прозвъняват болници, заведения, таксиметрови компании, а част от тях отишли и в дома на подсъдимия О. В., в който разтревожени пристигнали и свидетелките Л. К. и Д. М.. Подсъдимият О. В. не могъл да посочи с какво е била облечена съпругата му когато е излязла от дома им, тъй като съобщил, че бил с гръб, когато тя дошла да му каже, че излиза. Същото съобщил на брата на Е. - св.Н. Ч. и съпругата му - св.М. Ч.. Същата вечер подс.О. В. лично се обадил на спешен телефон 112, за да обяви съпругата си за изчезнала. На следващия ден, 14.10.2021г., подс.О. В., заедно с брата на Е. - св. Н. Ч. и св.И. И. подали писмен сигнал в 6-то РПУ за изчезването на пострадалата. Пред полицейските служители подс.О. В. отново съобщил заблуждаващата версия за нейното изчезване. Близки, познати, приятели и колеги на Е. организирали мащабно търсене на изчезналата жена, в заведения, болници, спортни комплекси, които пострадалата посещавала приживе, таксиметрови компании. Били публикувани съобщения в социалните мрежи с призиви за информация за местонахождението й. В продължение на седмици близки, приятели и колеги на Е. преглеждали записи от камери за видеонаблюдение, посещавали различни обекти и места, в търсенето на следи от пострадалата, но без успех. Успоредно с близките и приятелите на Е. В., органите на разследването провели множество оперативно-издирвателни мероприятия, без резултат. Куфарът с тялото на младата жена бил намерен на 12.11.2011г., при обход на района на хвостохранилището на ТЕЦ „Република“ от св.Л. С., служител в ТЕЦ-а. На място пристигнали екипи на СДВР, били извършени огледи и намерения куфар с тялото на жертвата бил приобщен по надлежния ред към материалите по образуваното досъдебно производство. От назначените СМЕ на труп /основна и допълнителна/ било установено, че смъртта на Е. В. е настъпила в резултат на механична асфиксия с комбиниране на способите, а именно чрез удушаване с притискане в областта на шията й с ръце, плътно запушване на външните дихателни отвори чрез намотаване на стреч фолио около главата й и допълнително притискане на отворите на носа и устата й с ръце. Според експертите през основната част от времето, в което е била удушавана, пострадалата е била в състояние да осъзнава и преработва емоционално случващото се, като такова, водещо към фатален край, като е усещала различни по интензивност болкови стимули и крайно мъчително, както физически, така и емоционално, затруднение в дишането, причинено от действията на извършителя. От заключенията на съдебно-психиатричните експертизи на двамата подсъдими било установено, че същите са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Въззивният съд подложи на внимателен анализ събраните от първостепенният съд доказателства, както и приетите в хода на въззивното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р А. М., д-р В. Т. и д-р Д. Н., комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия О. В., изготвена от вещите лица д-р Е. С. и Д. З., дадените от подсъдимия О. В. обяснения и приетите писмени доказателства и не установи по-различни факти от вече установените от първия съд, както и съответните на тях правни изводи. Въз основа на събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, както и допълнително събраните такива пред въззивната съдебна инстанция, мнозинството от настоящият съдебен състав намери, че същите позволяват да се обоснове категоричен извод, за авторството на деянието и механизма на извършването му, до какъвто е достигнал и първия съд. Вярно е, че малка част от многобройните доказателствени източници имат пряко отношение към предмета на доказване по делото, но предмет на изследване и анализ са тези от тях, които са от значение за установяване на обективната истина и въз основа на които са изградени фактически изводи. Мнозинството от съдебния състав прие установените от първия съд факти и обстоятелства, в няколко насоки – тези, свързани с брачния живот.на пострадалата и подс.О. В.; предприетите от тях действия за закупуване на ново жилище; връзката на Е. В. и св.Г. В.; отношенията на Е. В. с родителите й и брат й; отношението на Е. В. с детето й, приятели и колеги; събитията, следващи процесната дата, които са свързани с издирването на пострадалата и участвалите в него лица. Правилно съдът е дал вяра на показанията на всички разпитани в хода на съдебното производство свидетели, като приел, че възпроизведеното от тях е обективно и непротиворечиво. Не бяха установени основания, които да поставят под съмнение добросъвестността на всеки от разпитаните свидетели, които освен това са били предупредени за отговорността, която носят по чл.290 от НК. Вярно е, че в хода на съдебното следствие първият съд е използвал процесуалната техника на чл.281 от НПК, за отстраняване на установени различия в изложеното от някои от свидетелите, но това не води до дискредитиране на показанията им като цяло, тъй като се отнасят до впечатления от брака на О. и Е. В.и, каквито не са били споменавани в първоначалните им разпити по време на досъдебното производство. Причините за това са, че не са им отдали особено значение към онзи момент, когато всички са търсели Е. В., и когато и близките и приятелите на семейството не са имали подозрения към подс. О. В., както и защото не носят съществена за предмета на доказване информация. Други, установени разминавания са били констатирани от съда относно липсата на спомен у свидетелите за конкретни дати и събития, което не е от особено значение за предмета на доказване. С помощта на процесуалната техника на чл.281 от НПК, първостепенният съд е отстранил посочените разминавания. Съдът е дал вяра на приетите и изслушани експертизи в хода на съдебното следствие, които са установили самоличността на тялото, намерено куфара, движението на подсъдимите О. В. и П. В. на 13.10.2021г., съдържанието на притежаваните от тях мобилни устройства и тези на пострадалата, както и причината за смъртта на Е. В.. По повод на възраженията на защитниците на подсъдимите, изложени и пред въззивния съд, относно доказателствената стойност на проведените процесуално-следствени действия – следствени експерименти, както и относно показанията, дадени от поемните лица, участвали при извършването на следствените експерименти, следва да се изложат принципни съображения, във връзка с обсъждането на доказателствената съвкупност. Безспорно е, че процесуално-следствените действия се подчиняват на задължителен регламент, който се съдържа в разпоредбите на НПК, като не следва да се допускат никакви отклонения от него. По този начин се гарантира достоверност на събрания доказателствен материал, както и спазване на правата на личността. В тази връзка правилно и законосъобразно, решаващият съд е изключил от съвкупната доказателствена маса протоколите за разпит на свидетелите П. Д. и И. И., както и протоколите за проведените следствени експерименти с участието на двамата подсъдими О. В. и П. В., съдържанието на които в голяма степен е залегнало в основата на обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Въззивната съдебна инстанция споделя становището на първия съд по този въпрос. С подсъдимите О. и П. В.и, в хода на досъдебното производство са били проведени т.нар. „оперативни беседи“, по време на които пред участващи в разследването полицейски служители - свидетелите Д. и И. подсъдимите са направили „самопризнание”, без да бъдат предупредени за последиците от него, за правото им да запазят мълчание и за правото на адвокатска защита. Няма спор, че в конкретният случай самопризнанието на подсъдимите като такова не би могло да се използва като доказателство в процеса, тъй като то не е получено в съответствие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. Това е така, защото не е направено пред компетентен орган /прокурор, разследващ орган или съд/, който може да разпита заподозряно лице едва след като му гарантира правата, включително правото на адвокат и защото по този начин се заобикаля закона. Наказателно-процесуалният кодекс предвижда изключването на доказателства, които са събрани по начин, несъвместим с изрично приетите правила. Въпреки това, ефектът от допускането на свидетелските показания на полицаите от практическа гледна точка e съвсем същото - да се допусне това самопризнание като доказателство, като се заобикалят всички процесуални права на подсъдимите. В светлината на последващото процесуално качество и на двамата подсъдими, изложената от тях информация по време на т.нар „беседи“ няма никаква процесуална стойност, поради което обсъждането й се явява безпредметно. Пренебрегвайки обаче очевидното - бъдещата промяна на процесуалното качество в наказателното производство на двамата подсъдими и невъзможността, изложеното от тях като свидетели да бъде оценено в полза на обвинението, водещият разследването е организирал провеждането на следствен експеримент, с който да онагледи получените от разпита на двамата полицейски служители фактически данни. Обстоятелството, че от процесуална гледна точка разследващите органи не са имали валидно получени и процесуално годни фактически данни, които да проверяват и уточняват чрез следствен експеримент, доколкото показанията на подсъдимите в качеството им на свидетели не могат да се ползват в съдебната фаза на процеса, очевидно не е попречило на организирането на това следствено действие. Независимо от това, обвинението се е позовало както на разпитите на полицейските служители, така и на проведените следствени експерименти, като по този начин практически е използвало резултатите от следствения експеримент в съдебната фаза, включвайки събраната по този ред информация в обвинителния акт и посочвайки двамата полицейски служители, провели беседата – И. и Д., като свидетели. Правилно е отбелязал първостепенният съд и това се споделя от въззивния съд, че е налице нарушение на чл. 2, т. 3 от Директива 2013/48 на ЕС и в частност чл.21, гарантиращ на разпитваното лице правото "да запази мълчание" и правото на адвокат, дори и в случаите, когато лицето не е заподозрян или обвиняем, но в хода на разпита, с волеизявленията си става такъв. С разпоредбите на тази Директива се гарантират правата и на лицата, които при разпита си като свидетели изнА.т самоуличаваща информация за личното си участие в престъплението. Според Директивата, когато в хода на такъв разпит лице, което не е заподозрян или обвиняем, се превръща в заподозрян или обвиняем, разпитът следва да бъде прекратен незабавно. Съответно, разпитът може да бъде продължен, ако лицето бъде уведомено за това, че е заподозрян или обвиняем, и има възможност да упражни напълно правата си, предвидени в Директивата. Въззивният съд установи, че в конкретният случай, съобщавайки информация за участието си в разследвано престъпление, от този момент на практика, двамата подсъдими са се превърнали в обвиняеми, без обаче това да е довело до задължителните съответни действия от страна на разследващия орган. В хода на „беседата“, двамата подсъдими не са били уведомени, че имат право да запазят мълчание и правото на адвокат, който да присъства по време на това действие. Предоставянето на самоуличаваща информация от страна на подсъдимите е продължило при проведените следствени експерименти, извършени на 13.11.2021г. и предхождащи привличането на О. и П. В.и в качеството на обвиняеми. В хода на следствените експерименти, подсъдимият О. В. е посочил маршрута по който се е придвижил до мястото, където е изхвърлил телефона на съпругата си, а другият подсъдим П. В. е посочил маршрута, по който се е придвижил с автомобила си до мястото, където е изхвърлил куфара с тялото на Е. В.. Тези процесуално-следствени действия отново са протекли без да бъдат разяснени правата на подсъдимите и в отсъствието на адвокат. Контролната съдебна инстанция счита, че е правилно становището на първия съд, за допуснати сериозни процесуални нарушения, които неминуемо рефлектират върху годността на тези доказателствени средства да бъдат източник на доказателства. И това е така, тъй като в наказателно- процесуалният кодекс е предвиден строг ред за съставянето на протоколите за извършените процесуални действия, именно с оглед на предназначението им да служат като доказателствено средство за провеждането на тези действия, по реда и начина на осъществяването им, присъствалите лица и т.н. Доказателствените средства, чрез които в процеса се възпроизвеждат релевантни за делото факти са стриктно регламентирани, именно за да се гарантират правата на страните и за да се изключи опасността от произвол, както и да се осигури достоверността на фактите, върху които се основава присъдата. Когато не са спазени съответните законови изисквания, опороченото доказателствено средство е негодно и не се допуска, а в настоящия случай, това означава, че не следва да се допускат показанията на свидетелите Д. и И., както и протоколите за проведените следствени експерименти. Така, съобразно законовите изисквания е подходил и първостепенният съд. Мнозинството от съдебния състав обаче счита, че въпреки незаконосъобразния подход, възприет от разследващите в хода на досъдебното производство при събирането на доказателства, водещ до сериозен доказателствен дефицит по отношение на уличаващи подсъдимите факти, порочността на извършените процесуално-следствени действия - следствени експерименти, не рефлектира върху показанията на поемните лица, които са участвали при провеждането им. Това е така, защото, функцията на поемните лица, като участници в действията по разследването, е да осигурят граждански контрол по законосъобразното им извършване. Тяхното присъствие и пряко наблюдение на действията на разследващите органи е необходимо за установяване законосъобразното или незаконосъобразното извършване на действия по разследването, а именно доказването на определени факти, които са свързани с предмета на доказване. В този смисъл, независимо от съдбата на писменото доказателствено средство, за изготвянето на което реално са взели участие, показанията на поемните лица могат да се ползват двупосочно, както за действията по извършването им, така и за преките им възприятия от случилите се събития. Ето защо правилно са били кредитирани показанията на свидетелите – поемни лица - В. и Б. при извършените процесуално- следствени действия „следствен експеримент“ /с П. В./, както и на Ч. и Т. /участвали в следствения експеримент с О. В./, като следва да се посочи и разликата в процесуалния им статут, в сравнение с лицата по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК. Съгласно нормата на чл.114 от НПК, доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателства. В случая става въпрос за допустими доказателствени източници и няма никаква пречка тези лица да бъдат свидетели по делото и да изложат пред съда възприятията си за обстоятелствата, на които са станали свидетели, включително и извънпроцесуалните изявления на лицата, придобили впоследствие качеството на обвиняем/подсъдим. Поради тези съображения, мнозинството от съдебния състав напълно споделя становището на първостепенния съд, че показанията на поемните лица, присъствали при извършването на двата следствени експеримента с участието на П. В. и на О. В. – В., Б., Ч. и Т., са годно доказателствено средство и могат да бъдат използвани като такова. Поемните лица пресъздават обективно и непредубедено видяното, чутото и лично възприетото от тях. Те не са били наясно кой и за какво се разследва. Показанията на поемните лица имат роля и средство за допълване на непълноти и пропуски в съответните протоколи, да служат за проверка на последните или да ги заменят при наличие на такива непълноти и именно тяхното естество предпоставя тяхната процесуална роля и предназначение. В подкрепа на изложеното становище относно годността на показанията на поемни лица, участвали в опорочено процесуално-следствено действие, са и постановените съдебни актове: Решение №619/2009г. по н.д. №622/2008г. на ВКС, Решение №453/2009г. по н.д.№462/2009г. на ВКС, Решение №853/2006г. по н.д. №288/2005г. на ВКС, внд №835/2009г. на САС, Решение №9/2013г. по н.д. №597/2012г. на ВКС. В посочените решения е прието, че всички данни, включени в предмета на доказване могат да бъдат установявани с всички допустими по наказателно-процесуалния кодекс способи на доказване. Това становище се споделя напълно от мнозинството на съдебния състав. Изложените по-горе съображения са от значение при обсъждането на доказателствата, събрани по делото, които ще бъдат коментирани по-долу в решението. Първостепенният съд е приел за безспорно установено, че подс.О. В. е причинил смъртта на съпругата си по описания в обвинителния акт начин, което напълно се споделя и настоящата съдебна инстанция. Авторството не се оспорва и от самия подсъдим, който в обясненията си не отрича този факт, но излага съвсем различен механизъм за настъпването на смъртта на жертвата. Обясненията, които е дал пред първия съд, основателно са били възприети в по-голямата си част като защитна теза. В изложението по-долу ще бъде даден отговор на всички възражения на подсъдимите и техните защитници относно механизма на причиняване на смъртта на Е. В. и на авторството на деянието. Причината за смъртта на Е. В. е била изследвана и обсъдена от експертите, изготвили изслушаните и приети от съда основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи и устните разяснения, които са дали в хода на съдебното следствие. В посочените заключения се посочва, че смъртта на Е. В. е причинена от механична асфиксия при комбиниране на способите, от едновременно и последователно притискане в областта на шията и запушване на дихателните отвори. Този извод на експертите, е основан изцяло на морфологичните находки по тялото на жертвата, на базата на извършените оглед и аутопсия, находки които обясняват и положението на жертвата и извършителя по време на извършване на деянието. В обясненията си пред първия съд, подс. О. В. заявил, че пострадалата е ударила главата си в шкаф, в резултат на което е настъпила смъртта й, което твърдение не кореспондира с обективно установените следи от нараняванията по тялото й при огледа на трупа и извършената аутопсия. кръвонасядания са били установени само в областта на шията и на гръдния кош и отговорят на притискане в областта на шията, осъществено с твърди тъпи предмети със съответните контактуващи повърхности, каквито са горните човешки крайници. Липсват други травматични увреждания – високошийни, които да кореспондират с твърденията на подс. О. В. за удар в шкафче, който да е довел до обилно кръвотечение, което подсъдимия О. В. чистил последователно с моп и тениска. Във връзка с твърдяното от подс.О. В. обилно кръвотечение от високошийна травма на пострадалата Е. В., правилно е било отбелязано, че непосредствено след изчезването на пострадалата, в процесното жилище е бил извършен оглед и изземване, поради което макар и почистени, следите от кръв биха могли да бъдат забелязани, ако в действителност е имало такива. Такъв механизъм на настъпване на смъртта бе изложен и пред контролната съдебна инстанция, в депозираната от подс.О. В. жалба и в обясненията му, дадени в хода на въззивното съдебно следствие. Описаният от подсъдимия О. В. механизъм на настъпване на смъртта на Е. В. не обяснява травмите по шията на жертвата, които според експертите, разпитани от първостепенния съд категорично са в резултат на притискане с твърди тъпи предмети със съответните контактуващи повърхности, каквито са горните човешки крайници. Обясненията на подс.О. В. не дават отговор на въпроса и защо ако смъртта на пострадалата е настъпила от удар в шкафче е било необходимо главата й външните дихателни отвори да бъдат омотани с фолио. Необходимо е да се посочи, че в случай, че смъртта е настъпила от високошийна травма на главата, довело и до обилен кръвоизлив в резултат на битов инцидент, омотаването на главата с фолио би съхранило подобна находка, но такава не е била отбелязана при огледа на трупа и по време на неговата аутопсия. Правилно съдът не е приел тезата на защитниците на подсъдимите, че се касае за пропуск на експертите при огледа на тялото на жертвата по време на аутопсията, тъй като приложеният по делото фотоалбум от аутопсията също не дава основание за подобни изводи, защото подобна находка би била видима и без специални знания. Необходимо е да бъде уточнено по повод твърдението, че Е. В. е ударила главата си в шкаф, падайки на земята, че в процеса на падане върху терена, удряне в нещо /шкаф/, няма достатъчно кинетична енергия, за да е достатъчно силна травмата, защото от право положение удря едно междинно ниво и пада върху терена. Това междинно падане, и удар където е шкафът, не дава достатъчно кинетична енергия, а изпадането в безсъзнание и сътресението на мозъка е по-сериозна травма и е свързана с по-сериозни мекотъканни увреждания в областта на главата. При по-голяма и по-сериозна травма би имало разкъсване на кожата, разкъсно-контузна рана, а в настоящия случай - кръвонасядането в лявата слепоочна област е на малка площ, няма нито една от тези форми на травматично увреждане. Няма аутопсионни данни за наранявания по главата, а единственото място, от което може да произхожда кръв от пострадалата, е от носа, предвид наличието на травми в областта на носните пирамиди. Вещите лица обобщават, че тялото е било на терен и е притискано с голяма сила, като това не може да се получи във въздуха. Въпросът относно механизма на настъпване на смъртта на Е. В. бе изследван и обсъждан и от назначената от САС тройна съдебно-медицинска експертиза, поискана от подс.О. В. във въззивната жалба, по повод описания от него различен механизъм на настъпване на смъртта на Е. В.. Експертизата бе изготвена от експертите д-р Ал.М., д-р В.Т. и д-р Д.Н., след запознаване с всички материали по делото. Според заключението, изготвено от тях, причината за смъртта на Е. В. е механична асфиксия по типа на удушаване – от притискане на шията с ръце. Заключението им е мотивирано от констатираната травматична находка – множество кръгловати кръвоизливи в областта на шията: в залавните места на гръдно-ключичните сисовидни мускули и в дълбочина на шията, включително и пред шийните прешлени, кръвоизливи около ъглите на долната челюст вляво, както и от трупната находка на смърт от асфиксия /описана подробно/. Експертите посочват, че установените кръвонасядания в подкожните меки тъкани в областта на главата са получени при въздействие на твърди тъпи предмети при възможни механизми удари и/или притискания върху такива. Твърди тъпи предмети, причинили описаните травми, могат да бъдат и различни части на човешкото тяло. Давността на описаните кръвонасядания отговарят на получаване непосредствено преди смъртта и в агоналния й период. Вещите лица са категорични при направените допълнителни разяснения в хода на съдебното заседание пред САС, че находката, установена при аутопсията на трупа отговаря на смърт от душене и това е прието като причина за смъртта. Това, според тях, корелира с хващане на шията с ръка и настъпване на смъртта от механична асфиксия от типа на душене, като душенето е извършено с ръка. Според експертите, смъртта не се дължи на установените четири намотки от по няколко слоя в областта на отворите на носа и устата на цялата глава, защото, за да се направи такова нещо, /4 намотки от по няколко слоя стреч фолио/, това изисква не малко време. На второ място, обективната находка – множество пръснати кръвоизливи в областта на шията /видими на снимковия материал/, добре отговарят да се дължат на стискане с пръсти в тази област. На трето място е аутопсионната находка на бързо настъпила смърт, което е синоним на трупна находка на смърт от асфиксия. Допълват, че на човек, който е в съзнание и оказва съпротива, не може да се допусне, че ще му бъдат намотани четири пъти стреч фолио на главата, но няма медицински критерий, по който да се каже кога точно е поставено фолиото. Уточняват също, че смъртта не е настъпила мигновено, а след известен период от време, за което говорят множеството точковидни кръвоизливи, които са в областта на гръдния кош на убитата. При така описаните разяснения, настоящата съдебна инстанция счита, че правилно първостепенният съд е приел механизмът на причиняване на смъртта на Е. В., описан в първата СМЕ - в резултат на механична асфиксия с комбиниране на способите, а именно чрез удушаване с притискане в областта на шията й с ръце, плътно запушване на външните дихателни отвори чрез намотаване на стреч фолио около главата й и допълнително притискане на отворите на носа и устата й с ръце. Заключенията и на двете съдебно- медицински експертизи са категорични, че причината за смъртта е механична асфиксия, което според въззивната съдебна инстанция е от водещо значение. Няма медицински критерий, въз основа на който да бъде определено в кой момент е било намотано стреч фолиото около главата на жертвата, но е сигурно, че това е било в момент, в който тя не е била в съзнание. Важното е, че по основния факт – пряката причина за смъртта, шестимата експерти са единодушни, без противоречия и различия – механична асфиксия чрез удушаване. Посочената разлика не влияе върху основното заключение за пряката причина за смъртта. Въззивната съдебна инстанция приема и споделя заключението на посочените експерти относно причината за смъртта на Е. В. и съответно не дава вяра на механизма на настъпването на смъртта на жертвата, изложен от подс.О. В. в жалбата и в дадените от него пространни обяснения пред този съд. Във връзка с обясненията му, че Е. е паднала /ляво, странично/ и се е ударила в шкафче, експертите посочват, че е установена обективна находка на трупа – кръвонасядане в лявото слепоочие, но то категорично няма причинно- следствена връзка с настъпилата смърт, то е мекотъканно увреждане, което говори за удар там, като може да е удар в предмет, в резултат на падане или от юмрук. На въпрос на съда относно описаните във всички експертизи мекотъканни травми в областта на лицето и двустранно на главата на жертвата – „…кръвонасядания по вътрешната повърхност на меките тъкани на главата със следните локализации: челно, слепоочно вляво, в областта на дясна орбита, около носа в дясно и в основата му, по лигавичната повърхност на горната устна“, експертите отговарят, че тези травми отговарят на въздействие на твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност и могат да бъдат получени от нанасяне на удари с ръце, свити в юмруци или други части на човешкото тяло и не отговарят да са получени от падане на пострадалата, още повече за еднократно падане, както твърди в жалбата си подс.О. В.. Това са отделни въздействия, и срединно и двустранно такива на лицето на жертвата. Според вещите лица, изготвили експертизата представена пред САС, кръвоизливите в дълбоката шийна мускулатура, предвид морфологията и локализацията им, кореспондират да са получени агонално, при развитие на мускулни гърчове, което е характерно за танатогенезата при бързо настъпила смърт с изразен остър исхемичен процес, което се е насложило като компонента в притискането на шията. Експертите дадоха в съдебно заседание разяснения на термина „бързо настъпила смърт“, като уточниха, че това не означава мигновена смърт. Смъртта, по темп на настъпването й се дели на мигновена, която настъпва в рамките на секунди; на бързо настъпила смърт – в която периодът на отпадане на жизнените процеси е по-бавен от мигновената, и дълга, агонална смърт, в която пациентите умират в продължение на часове, дори дни, най-често от болест. Терминът „бързо настъпила смърт“ е синоним на смърт от асфиксия в съдебната медицина и тя е от порядъка на минути до час, може и повече часове. След подробни разяснения за вариантите и подвариантите на душене /съдебно заседание на 25.10.2024г./, експертите обобщават, че при пострадалата Е. В. има аутопсионна находка, която показва, че смъртта не е настъпила мигновено. Това са точковидните кръвоизливи в областта на гръдния кош, които показват, че има известен период от време на повишено налягане в областта на белите дробове, при това стискане, на силата и съпротивата на жертвата. Това показва, че има период от време, в който жертвата е живяла след притискането на шията. В конкретния случай, има установена морфология при аутопсията, и видима на снимките /от фотоалбума/. Притискането е добре видимо в областта на шията и такава смърт, особено при натиск с пръсти, не настъпва веднага, а има период, в който дихателните движения са възможни. Експертите посочват, че пострадалото лице, което се задушава по този начин, за периода на притискане на дихателните пътища и на кръвоносните съдове в областта на шията, е в съзнание, ако няма друга причина, която да го е довела до безсъзнателно състояние, например травма на мозъка. При Е. В. не е било установено увреждане на мозъка, което да е причинило безсъзнателно състояние. Вещите лица са категорични, че до настъпването на смъртта, лицето е било в съзнание и е можело емоционално да преработи условията, в които е поставено и да изпитва съответните усещания, свързани с това. кръвонасяданията и травмите при Е. В. са били получени, когато е била жива и не могат да бъдат получени при пренасяне на трупа. А тялото е било поставено в куфара до настъпването на трупно вкочаняване. Дадени бяха разяснения, че жертвата е оказала съпротива и в подкрепа на този извод на експертите са установеното кръвонасядане в главата, травма в областта на шията, в областта на седалището, което говори за динамика в движенията между жертва и извършител. Обстоятелството, че няма белези по ръцете на жертвата, не означава, че не е имало съпротива, най-малкото, поради това, че човек в съзнание няма как да не окаже физическа съпротива към извършителя. Липсата на достатъчно и категорични такива следи не поставя под съмнение, а още по-малко компрометира извода за умишлено извършено умъртвяване, като се има предвид краткия период, в който преустановеният приток на кислород е довел до изпадането на Е. В. в безсъзнателно състояние, който според експертите е около 7 минути, при съпротива. От друга страна, съпоставена с физическите данни на подсъдимия О. В., грацилната физика на пострадалата е правела илюзорна физическата й възможност ефикасно да се противопостави на действията му. По-важно е, че липсата на обективни находки, красноречиво показващи оказана от Е. В. съпротива срещу действията на подсъдимия не изключва възможността опит за такова противопоставяне да е бил направен от нейна страна, както бе подчертано от експертите и който довод контролната съдебна инстанция споделя. Изготвените заключение на СМЕ /основно и допълнително/ са били оспорени пред първия съд от защитниците на подсъдимите, с твърдения за некомпетентност и немарливост на изготвилите ги експерти, но не са посочили сериозни аргументи за това. Пред въззивната съдебна инстанция по направено искане от подс.О. В. бе назначена съдебно-медицинска експертиза, със задача да даде отговор какъв е механизмът на причиняване на смъртта на Е. В. и дали е възможно тази смърт да е настъпила по описания от подсъдимия механизъм. По-горе подробно бе обсъдено заключението на тройната СМЕ, която бе приета от страните, както и от съда. Даден бе компетентен, обоснован, ясен и категоричен отговор на всички поставени от страните въпроси. Експертите, изготвили СМЕ пред първия съд, посочили, че установения от тях механизъм на причиняване на смъртта може да бъде осъществен само от един човек. В устните си разяснения в съдебно заседание, експертите са посочили, че е възможно да са участвали и двама души, но няма обективни находки за подобен извод. Въззивната съдебна инстанция споделя становището им, тъй като липсват други доказателства, които да подкрепят такава хипотеза. Първият съд е приел, че деянието е извършено около 14.30 часа на 13.10.2021г., малко след последната комуникация на пострадалата на личния й компютър в 14.16 часа. Последното обстоятелство е било установено от заключението на компютърно-техническата експертиза на устройството и данните от работодателя й, съпоставени с показанията на съседската двойка/, обитаваща апартамента под този на О. В.. В посоченият час, съседите са чули силен шум от падане, тропот и женски викове, и тези данни са били съпоставени с данните за движението на вторият подсъдим по делото П. В., съгласно записите на камерите на АПИ, който все още не е бил пристигнал в процесния апартамент. Изложеното означава, че в жилището са се намирали единствено подс.О. В. и неговата съпруга. Хипотетично, деянието би могло да бъде осъществено и в по-късен час, когато и вторият подсъдим се е намирал в жилището, но за подобен извод, свързан със съизвършителство между подсъдимите, липсват доказателства, поради което и няма основания да бъде предмет на обсъждане. Първостепенният съд е обсъдил заключението на компютърно- техническата експертиза, изследвала флаш-памет, съдържаща информация за служебната дейност и активност на Е. В. през деня на 13.10.2021г. Установено било, че в периода 15.08 часа - 15.20 часа Е. В. е получила шест поредни съобщения от колегата си св.Х. П., на които не е изпратила отговор. Без отговор са останали и всички останали имейли, изпратени на Е. В. след този час, а пострадалата не се е включила и в служебна работна група - обучение, на което предварително била заявила участие. От показанията на колегите й е било установено, че Е. В. е била съвестен служител, който своевременно е отговарял на всяко едно адресирано до нея съобщение или чат. Решаващият съд е приел, че подс.П. В. не е участвал в прибирането на тялото на Е. В. в куфар, тъй като за такава хипотеза лисват доказателства. Вярно е, че експертите са посочили, че това действие може да бъде осъществено и от двама души, но липсват категорични доказателства, че вторият подсъдим е взел участие в него. Експертите, изготвили двете СМЕ пред първия съд, посочили, че поставянето на тялото в куфара е направено преди то да бъде обхванато от трупно вкочаняване, когато големите стави на крайниците на трупа стават трудни за раздвижване, с оглед позицията на тялото в куфара, /в ембрионална поза по гръб с долни крайници свити силно към главата./ Правилно първият съд приел, че поставянето на тялото в куфара е осъществено единствено от подс.О. В., преди пристигането на баща му, който извод кореспондира и се подкрепя от показанията на поемните лица Б. и В., пред които подс.П. В. е описал своите действия в жилището на сина си. Отбелязано е че, според показанията на близките и приятелите на семейството, подс. О. В. е млад, здрав мъж, който е спортувал редовно, поради което е било изцяло във възможностите му както да надделее физически над пострадалата и да преодолее нейната съпротива, така и после да напъха тялото й в куфара, а след това да го опакова. В хода на съдебното следствие не е било установено по категоричен начин дали тялото на жертвата е поставено в куфара след настъпването на смъртта й или когато жертвата е била в кома - нереактивна и със загубен мускулен тонус, тъй като изслушаните експертизи допускали и двете възможности. От гледна точка на умъртвяването на пострадалата от подс.О. В., това обстоятелство не е от решаващо значение, тъй като не се променя заключението на съда по въпроса за извършените от него действия, свързани с упражнената механична асфиксия. Настоящата съдебна инстанция, както и първия съд, даде вяра на изложеното от експертите, че през основната част от времето, в което е била удушавана, Е. В. е била в състояние да възприема случващото се и да усеща различни по интензивност болкови стимули, с допълнителен елемент на затруднено от механична пречка дишане, което се възприема като крайно мъчително, както физически, така и емоционално, защото жертвата е осъзнавала и преработвала емоционално случващото се, включително и като такова водещо към фатален край. По отношение на обвинението спрямо подс.П. В.: Въззивната съдебна инстанция, както и първата, счита, че в деянието е участвал и вторият подсъдим П. В.. Този извод се подкрепя от показанията на поемните лица В. и Б., според които, след като получил обаждане от сина си, подс.Пл.В. е взел ръкавици и е потеглил към дома му в гр.София. Автомобилът му е бил засечен от камерите на БГ ТОЛ и АПИ на излизане от гр.Перник в 14, 48 часа, а на връщане в 16, 34 часа. Според заявеното от св.Б., пристигайки в жилището на сина си, което отворил със собствения си ключ, подс.О. В. му посочил само с жестове, без да използва реч, куфара, увит във фолио в кухнята и двамата заедно са го свалили до багажника на колата му, откъдето подс.П. В. е потеглил към предварително избраното място за укриване на тялото. Според заявеното от свидетелите В. и Б., П. В. е имал ясно съзнание къде отИ. и с каква цел. Знаел е какво се е случило в дома на сина му, което недвусмислено е посочил пред двамата свидетели. Изразите, които използвал подс.П. В., за да пише случилото се били лаконични, знаел, че „нещо ужасно“, „нещо много лошо“, затова си взел ръкавици, незабавно потеглил към София, а след това без да задава каквито и да е въпроси е потеглил към околностите на гр.Перник с куфар, увит във фолио в багажника, който изхвърлил в тръстиките. В този смисъл, показанията на двамата свидетели Б. и В. не оставят съмнение за предварително знание на подс.П. В. за случилото се в дома на сина му. Става дума за действия, които подс.П. В. е съгласувал предварително с подс.О. В., като е имал важна роля в осъществяването на общия им план. Правилно първостепенният съд е изградил своите изводи въз основа на показанията на свидетелите В. и Б., които посочили, че телефонния разговор между баща и син е бил съвсем кратък и се е изчерпвал като съдържание с това, бащата да отиде до дома на сина си, след което П. В. веднага тръгнал за гр.София. Според свидетелите, според твърденията на подс.П. В., нито в този момент, нито в по-късен момент, той е не е получил обяснение от сина си какво точно се е случило, какво има в куфара, който са натоварили в багажника и какво се очаква да направи с него. Тези данни говорят за това, че подсъдимият П. В. е действал бързо, стегнато и без да задава въпроси, защото той е бил наясно и е знаел отговорите, тъй като действията му са били съгласувани с тези на подс.О. В. и са били част от общият им план. В подкрепа на тези изводи са заключенията на техническите експертизи, интерпретиращи камерите на ТОЛ системата и на АПИ, установяващи движението на подс.П. В. с управлявания от него лек автомобил Мерцедес модел МЛ 280 ЦДИ с ДК №••••••••, от Перник до София и обратно. От експертизите е било установено, че този лек автомобил е засечен от камерите на БГ ТОЛ и АПИ на излизане от гр.Перник в 14.48ч., а на връщане в 16, 34ч., като при връщането му в посока Перник, на задната седалка на автомобила е констатиран предмет, наподобяващ куфара, в който е било поставено тялото на пострадалата. Установено било също така, че последното място, където са налични камери, засекли движението на автомобила, се явява разклонът в посока кв.Калкас, местност Кудин дол, където е бил изхвърлен куфара с трупа. Мнозинството от съдебния състав на контролната съдебна инстанция напълно споделя направените изводи от първия съд. В тази връзка следва да се посочи, че действията на подс.П. В. са осъществени в кратък интервал от време, и изключват спонтанност на действията, което се потвърждава от справките на АПИ и ТОЛ БГ. Подсъдимият е пропътувал разстоянието от Перник до София и обратно, като е отишъл в околностите на Перник, за да изхвърли куфара с тялото на жертвата. Според показанията на свидетелите В. и Б., подс.П. В. е пътувал към точно определено място, което, видно от показанията на св.С. и св.Б. се посещавало много рядко и от служители на ТЕЦ. Това още веднъж показва предварителна подготовка в насока предварителен оглед и избор на място и изключва възможност за случайни и необмислени действия. Все в насока участие на подс.П. В. в извършеното престъпление са и следните факти: По делото пред първия съд, са били назначени компютърно-технически експертизи на мобилните телефони на двамата подсъдими О. и П. В.и. От заключенията им е било установено, че те са ползвали приложения като Телеграм, Скайп и Вайбър, които са бил изтрити, преди изземването им от компетентния орган. Изтрита е била и цялата входяща и изходяща комуникация преди, в деня на деянието и два дни след него. Ако подс.П. В. не е бил свързан с престъплението, то е необяснимо защо е следвало да изтирва цялата си комуникация около процесната дата, и в частност тази със сина си от мобилния телефон и компютъра си. На следващо място, от дома на подс.П. В. са били иззети писмени бележки /записки/, които са били обект на изследване от графическа експертиза. От заключението на тази експертиза е било установено, че авторството на тези записки принадлежи на подс.П. В.. А в тези бележки са отбелязани имена и дати, както и конкретни задачи, като „Г. Д.-Г. да се провери“, “Топи ме Н.“ - срещу името на частния обвинител Н. Ч., “да се изтрие всичко“ и т.н. Защитата е посочила, че тези записки не са датирани, но правилно съдът е приел, че те не са изготвени след убийството на Е. В., тъй като тяхното съставяне постафактум е безсмислено, дори и в хипотезата на изграждане на алиби. И според мнозинството на въззивния съдебен състав, това е така, защото подс.П. В. е бил наясно кой е физическия извършител на убийството и къде е тялото на жертвата, поради което не е било необходимо да прави свое собствено разследване за изчезването й, каквито са доводите на защитата. На следващо място, на 13.10.2021г., следобед, след като е получил обаждането от сина си, подс.П. В. е излязъл от дома си, оставяйки мобилния си телефон в жилището, така че движението му да не може да бъде проследено, което е било установено от приложените по делото разпечатки от съответния мобилния оператор. Същото е било направено и от подс.О. В., който излязъл, за да изхвърли мобилния телефон на Е. В., макар да е бил на работа по това време и да е следвало да отговоря на спешни повиквания, съгласно представената справка от работодателя му. От събраните по делото доказателства е било установено също, че О. В. е бил изключително близък с баща си, който е единственият човек в живота му, с когото е споделял всичко. Този факт е бил установен както от показанията на св.Б. В. - майка на подс.О. В. и съпруга на подс.П. В., така и от показанията на на-близките приятели на подс.О. В., с част от които е изграждал отношения от ученическите си години. Установено е било от показанията на св.В. И., че подс.О. В. е изпитвал огромно уважение към баща си, често го е цитирал и се е съобразявал с неговите съвети и напътствания. Първостепенният съд е приел, че единственият човек, с когото подсъдимия О. В. е споделил за връзката на съпругата си със св.Д. преди процесното деяние е неговия баща. Този извод се споделя от въззивния съд, тъй като намира потвърждение в показанията на св.Г. Д., както и от съдържанието на записките, иззети от дома на подс.П. В.. Св. Г. Д. заявил, че по време на една от срещите им с Е. В., тя е получила обаждане от своя приятЕ., че автомобилът на свекъра й /подс.П. В./ е забелязан пред хотела, в който се е намирала със св.Д.. По време на друга тяхна среща, св.Д. посочил, че в близост до болницата, в която тай работел, Е. е забелязала автомобила на свекъра си, като в него пътувал и подс.О. В.. Е. В. веднага се е обадила на съпруга си, който й съобщил, че се е наложило да води спешно баща си на преглед. Данните, изнесени от св.Д. кореспондират с намерените в дома на подс.П. В. записки, в които срещу името на св.Д. са били отбелязани местоработата му, роднини и маршрут на придвижване. Не се споделят доводите на защитата, че поведението на подс.П. В. /след убийството на Е./, е било продиктувано от бащински дълг към сина му, от когото научил, че е убил съпругата си, и това го мотивирало да прикрие следите му и да укрие трупа. Тази теза се опровергава категорично от поредицата преки и косвени доказателства, описани по-горе и установяващи подсъдимия П. В. като съучастник на извършеното деяние. Верни са изводите на първия съд, че подс.О. В. е знаел за връзката на съпругата си със св.Д. преди датата на процесното деяние. Това е било безспорно установено от заключението на техническата експертиза на иззетите от дома на подс.О. В. вещи, сред които два броя миниатюрни видеокамери за дистанционно наблюдение, чието съдържание е било изтрито. Заключението на техническата експертиза на лаптопа на подс.О. В. установило, че в ползвания от него лаптоп е съществувала програма за записване на разговори, абонамент за която услуга е имал за периода от 23.01.2021г. до 19.11.2021г. Експертите открили на неговия лаптоп снимки на комуникация между Е. В. и други лица, сред които и чат между Е. В. и св.Г. Д.. Датите от този чат, предхождат датата на процесното деяние. От експертните заключения било доказано и обстоятелството, че подс.О. В. е използвал специализирания софтуер, с помощта на който е имал достъп до служебната и личната комуникация на пострадалата, поради което е могъл да проследи и прочете всяка нейна кореспонденция. Подсъдимият О. В. е плащал абонамент за програмата в продължение на месец, след което същата е била изтрита от ползваните от него устройства, наред с приложенията Телеграм, Скайп и Вайбър, които също били ползвани и от двамата подсъдими и изтрити от устройствата им. В показанията си св.Я. С. заявил, че две седмици след изчезването на Е., подс.О. В. го поканил в дома си и му пуснал запис на телефонен разговор между св.С. - съпруга на свидетеля и Е. В., който бил проведен в началото на месец октомври, по време на който разговор били обсъждани извънбрачните отношения на двете жени. Според св.С., тази информация не е била нова за О. В., за разлика от шока, в който е изпаднал този свидетел. Правилно съдът приел, че подс.О. В. е разполагал със запис на телефонен разговор между Е. В. и св.Д. С., придобит именно по описания по–горе начин, чрез който е научил и за връзката на съпругата си, а именно - чрез използването на записващите миниатюрни видеокамери и достъпът до телефона на жертвата. Не е имало как подс.О. В. да се сдобие с въпросния запис след извършване на престъплението, защото информацията от телефона на жертвата е била заличена, след като св.Т., който намерил телефона й, го занесъл в сервиза на св.Г.. Освен това, за да бъде възпроизведен същият, е следвало да бъде предварително записан в реално време. Ето защо, правилно е било прието, че показанията на св.С. потвърждават изводите в заключенията на компютърно- техническите експертизи, които изследвали устройствата, собственост на подс.О. В.. От показанията на св.С., св.С., св.В. И. и св.А. И. е било установено и крайно негативното отношение на подс.О. В. към изневярата и заканите му, че „поредна изневяра няма да допусне“, което било заявено, поради това, че предишната му приятелка -св.З. също му била изневерила, което е довело и до прекратяване на връзката им от негова страна. В показанията си св.С. заявил, че подс.О. В. недоумявал каква е причината Е. да му изневерява, тъй като бил вложил всичко в брака им. Подсъдимият се измъчвал как ще изглежда в очите на хората, след като изневярата на Е. стане публична, което ставало ясно от показанията на св.В. И.. Правилно и законосъобразно, първият съд дал вяра на заключението на видео-техническата и съпоставителна експертиза, според която именно подс.О. В. е лицето заснето на камерите на АПИ на 13.10.2021г. в интервала между 17.00-18.00 часа. От записите на камерите за видео-наблюдение е било установено, че подс. О. В. е бил с качулка и медицинска маска на лицето, за да не бъде разпознат, но въпреки това прикритие, заключението на видео- техническата експертиза е категорично, че именно той е на тези записи в посоченото време. В подкрепа на това заключение са и показанията на поемните лица Ч. и Т., в присъствието на които О. В. е описал маршрута, по който е преминал, за да изхвърли телефона на жертвата Е. В., след което отново се е прибрал в дома си. Кредитирани били и заключенията на изслушаните съдебно- психиатрични експертизи на подсъдимите О. В. и П. В., макар същите да били изготвени без съдействието на последните. Обосноваността на тези експертизи не е била оспорена от защитата пред съда, нито верността на отразените в тях факти, послужили като отправна точка за експертните анализи и оценки, поради което и предвид липсата на други доказателства, които да сочат обратното първият съд приел, че и двамата подсъдими са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Пред въззивната съдебна инстанция бе направено искане за назначаване на съдебно-психиатрична и психологична експертиза от подс.О. В., със задача да се отговори има ли данни за физиологичен афект или сходно психологично състояние от страна на подс.О. В. към момента на извършване на деянието. Поставени от съда бяха и задачи да се отговори след личен преглед и запознаване с материалите по делото, страда ли подс.О. В. от психично заболяване и може ли да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според заключението, изготвено от в.л. д-р Е. С. и психолог Д.З., след личен преглед и запознаване с материалите по делото, О. В. не страда от същинско психично заболяване – психоза, което може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл.33 от НК. Няма данни той да е страдал от такова разстройство и към инкриминирания период – 13.10.2021г. Няма данни към инкриминирания период да е бил в състояние, протичащо с качествени нарушения в съзнанието, което да го лиши от базисните психични годности, което се отнася и за целия период след извършване на деянието до настоящия момент. Експертите считат, че ако той е извършил деянието, в което е обвинен, то той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Внимателният анализ на всичко отразено в данните по наказателното дело и данните от обективното комплексно изследване на О. В., са дали основание на експертите да приемат, че към инкриминирания период не е бил в състояние на физиологичен афект или друго особено психично състояние, което да е предизвикало неговите действия по време на деянието, за което е осъден. Психичното състояние на подс.О. В. му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и ако желае да дава достоверни обяснения за тях и да участва пълноценно в наказателния процес. Освен това, експертите са посочили, че от описанието на обстоятелствата преди деянието, поведението на подс.О. В. преди и след случилото се им дават основание да приемат, че той не е бил в такова емоционално състояние, което да покрива диагностичните критерии за физиологичен афект- внезапно възникнал силен дразнител, при което емоциите така овладяват поведението на лицето, че действията му са внезапни, импулсивни и без борба на мотиви и протИ.мотиви, изместено стеснение, обилни вегетативни явления и характерния край на това емоционално състояние – фаза на изчерпване. Независимо, че той описал по-изразени емоции към този момент, които са продиктувани, според него от поведението и думите на пострадалата, то анализа на поведението му преди и след действията му, не отговарят на диагностичните критерии за физиологичен афект или друго особено състояние. Заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза бе приета без възражения от страните. Настоящата съдебна инстанция, след като изслуша и дадените разяснения от експертите в съдебно заседание, кредитира заключението на тази експертиза, като счита, че е изготвена от компетентни лица с нужните знания и опит в конкретната област. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установената фактическа обстановка, въззивната съдебна инстанция счита, че е правилен изводът на първия съд, че с деянието си подс. О. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр. с чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, а подс.П. В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.с чл.115 вр.чл.20 ал.4 от НК. От събрания доказателствен материал, е било установено по безспорен и несъмнен начин, че от обективна страна подс. О. В. е умъртвил Е. В. чрез метода на механична асфиксия с комбиниране на способите, а именно чрез удушаване с притискане в областта на шията й с ръце, плътно запушване на външните дихателни отвори чрез намотаване на стреч фолио около главата й и допълнително притискане на отворите на носа и устата й с ръце. По експертен път, включително и от заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-медицинска експертиза бе установено, че през основната част от времето, в което е била удушавана, пострадалата е била в състояние да осъзнава и преработва емоционално случващото се, като такова, водещо към фатален край, като е усещала различни по интензивност болкови стимули и крайно мъчително, както физически, така и емоционално, затруднение в дишането, причинено от действията на извършителя. Интензивността на усещанията е била голяма и дефакто напреднала като болков, психоемоционален стимул. Дори в кратък срок, в какъвто е настъпила смъртта на пострадалата Е. В., когнитивната възможност за осъзнаване и физиологичната - за чувстване на болка и страх са били свръхинтензивни. Според експертите, механичната асфиксия в случая се е развила в резултат на циркулаторни и дихателни смущения, което е основа за наличен интервал в съзнание, в който интервал се преработва целия процес по настъпване на смъртта. Вещите лица посочват, че сред всички видове странгулации, удушаването протича най-драматично, тъй като се постига най-бавно, поради невъзможност изведнъж да се притисне шията с голяма сила, а опитите на жертвата да окаже съпротива удължава асфиктичния процес, съответно агоналния процес. Това становище е потвърдено още веднъж от експертите, изготвили СМЕ пред настоящата съдебна инстанция - през основната част от времето, в което е била удушавана, Е. В. е била в състояние да възприема случващото се и да усеща различни по интензивност болкови стимули, с допълнителен елемент на затруднено от механична пречка дишане, което се възприема като крайно мъчително, както физически, така и емоционално, защото жертвата е осъзнавала и преработвала емоционално случващото се, включително и като такова водещо към фатален край. Контролната съдебна инстанция напълно споделя изводът на първостепенния съд, че подс. О. В. съзнателно и целенасочено е лишил Е. В. от живот. по описания по-горе начин, притискайки шията й с ръце, блокирайки дихателните й отвори (уста и нос), с омотаване на стреч фолио около главата й като е причинил смъртта й по особено мъчителен начин. Квалификацията е съответна на установените факти и на указанията по прилагането й, съдържащи се в ППВС № 2/1957 г., т. 15, като се имат предвид спецификите на упражненото въздействие и директният контакт с агонизиращото тяло на пострадалата, който подсъдимият е упражнявал до изпадането й в безсъзнание, оставайки напълно равнодушен към страданията й. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, подс.О. В. моли да бъде прието, че смъртта на Е. В. не е причинена по особено мъчителен начин, както и че не е налице предумисъл за извършване на деянието. Изложените по-горе в решението съображения, подкрепени от заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи дават пълен и категоричен отговор защо не може да бъде прието това становище на подс.О. В. относно двата квалифициращи признака на деянието по чл.116 от НК. По отношение на твърдението на подс.О. В., че не е имало предумисъл за извършване на убийството, според настоящата съдебна инстанция този предумисъл е безспорно доказан. Съвкупната преценка на установените обстоятелства, свързани с посещението на подс.О. В. в дома на родителите му сутринта преди събитията, незабавното потегляне на подс.П. В. след обаждането на сина му, невземайки със себе си мобилния си телефон, шофирайки бързо, отнасянето на трупа на избраното преди това от него място, всичко това води до извод за предварително съгласуване на действията от страна на двамата подсъдими – син и баща В.и.В тази насока са показанията на свидетелите поемни лица В. и Б., участвали при извършения следствен експеримент с подс.П. В., в които възпроизвеждат споделеното от подс.П. В. как са протекли събитията, както и че нито при обаждането от страна на сина му, нито при пристигането му на мястото на извършване на деянието, подс.О. В. не му споделил някакви подробности за случилото се. Действията на подс.П. В. са обясними единствено, ако той е знаел и му е било известно за намерението на сина му да убие съпругата си и е дал обещание да му окаже помощ по описания начин. Няма данни подс.О. В. да е посещавал мястото, на което е бил изхвърлен трупа на жертвата, но има доказателства, че подс.П. В. го е посещавал и е бил наясно, че то е отдалечено и безлюдно. От изложеното следва безспорен извод за наличие на предварителен план между двамата подсъдими, свързан с укриването на трупа на жертвата, за предварителното знание на подс.П. В. и изборът му на място за укриване и обещанието за оказване на помощ след извършване на деянието. Все в тази насока е и изтриването на комуникацията между двамата подсъдими след извършеното деяние. Според защитата на подс.Пл.В., предумисъла не се различава от внезапния умисъл, а зависи от състоянието на дееца. В тази връзка, внимателното изследване на действията на подс.П. В. говорят за предварителна подготовка, включваща проследяване на жертвата и св.Г.Д., събиране на данни за последния, проследяване на кореспонденция, избиране на отдалечено място, подходящо за укриване на трупа, както и действията в деня на инкриминираното престъпление /оставя си телефона, тръгва за София, слага си ръкавици, натоварва куфара, връща се бързо към Перник, а след това изтрива комуникацията със сина си/, подробно описани по-горе, протекли бързо, мълчалИ. и уверено. Всичко това говори за добро обмисляне и организация, показваща не само хладнокръвие, но и жестокост и цинизъм, при които крайният резултат е лишаването на едно дете от неговите майка и баща. Изложените съображения дават в пълна степен отговор, защо не може да бъде споделено изложеното от защитата становище, че подс.П. В. е извършил престъпление по чл.294 ал.1 от НК /лично укривателство/. Правилно според САС е и становището, изразено от първия съд, че макар и да няма обвинение за квалифициращия признак „особена жестокост“, то деянието е било извършено от подс.О. В. именно по този начин - с особена жестокост. За това говорят действията на подсъдимият, които се отличават с хладнокръвие и коравосърдечност, а последващото натъпкване на жертвата в куфар и изхвърлянето й в хвостохранилище, показват неговата отмъстителност, цинично желание да унижи и накаже Е. В. дори в смъртта й. Макар че такова обвинение не е било повдигнато с внесения пред съда обвинителен акт, то е било отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Верен е изводът на първия съд, че деянието е било извършено от подс. О. В. с пряк умисъл, който се обосновава от целенасочените действия на подсъдимия да прекъсне живота на пострадалата Е. В., които изключват тезата на защитата, че същото е извършено по непредпазливост. Мнозинството от съдебния състав на въззивната съдебна инстанция счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, че престъплението е извършено в съучастие с втория подсъдим П. В., в качеството на помагач. Той е осъществил интелектуално помагачество - участие със съвети и разяснения преди извършване на престъплението, включително и за мястото където да бъде укрит трупа на Е. В., както и фактическо помагачество - по укриване на трупа след извършване на престъплението. Действията на подс.П. В. са предварително планирани, целенасочени, съгласувани с подс.О. В. и обуславят общност на умисъла. По изложените по-горе съображения и настоящата съдебна инстанция /в мнозинството й/, не споделя тезата на защитата на подсъдимите за извършено престъпление по чл.294 ал.1 от НК от страна на подс. П. В.. Безспорно бе установено, че подс. П. В. е имал знание за намерението на сина си да убие съпругата си, съдействал е за реализирането на това решение и в изпълнение на общия им план е укрил тялото й. Подробни съображения, подкрепени от показанията на свидетелите и от заключенията на експертизите, бяха обсъдени по-горе в решението. Въззивната съдебна инстанция взе предвид и дадените от подс.О. В. обяснения, като отчете двойнствената им природа на доказателствено средство, но и на средство за защита. Обясненията, отнасящи се до отношенията на подс.О. В. с пострадалата и малолетното им дете следва да бъдат кредитирани, но те не се отразяват по никакъв начин върху изводите на съда за инкриминираното деяние. Контролният съд не кредитира останалата част от дадените обяснения, тъй като са в противоречие с други /подробно изброени по-горе/ доказателствени източници. Обясненията на подс.О. В. звучат нелогично и противоречиво и се изменят в зависимост от събраните по делото доказателства, допуснатите или недопуснати доказателствени искания и процесуалния етап, на който са давани. Несъмнено бе установено, че обясненията на подс.О. В. относно начина, по който са протекли събитията в инкриминирания ден бяха категорично опровергани от приетите по делото заключения на съдебно-медицинските и техническите експертизи. Експертите лекари категорично оборват изложеното от подс.О. В., че не е душил пострадалата Е. В., а тя е паднала и си е ударила главата. Обективните находки по трупа на пострадалата сочат на причиняване на смърт чрез удушаване с ръце и опровергават твърденията на подсъдимия за инцидент и удряне на главата в шкаф в хола на жилището им. Само за прецизност следва да се посочи например, че подс.О. В. в нито един момент не дава обяснения относно четирите намотки от по няколко слоя стреч фолио, омотани на главата на жертвата Е. В.. От заключението на вещите лица /изготвили всичките съдебно-медицински експертизи/, както и от албума към аутопсията не са били установени данни за черепна травма на главата, нито белег, нито съпровождащо я течение. Наличните белези от травматични увреждания в областта на шията, са обяснени от експертите като резултат от притискане с ръце. Останалите обективни находки – кръвонасядания по вътрешната повърхност на меките тъкани на главата челно, слепоочно вляво, в областта на дясна орбита, около носа в дясно и в основата му и по лигавичната повърхност на горната устна не могат да бъдат обяснени от настъпил инцидент - еднократно падане и удряне на главата в шкафа, както твърди в обясненията си подс.О. В.. Експертите изрично поясниха в съдебно заседание, че „…такива наранявания могат да бъдат получени от нанасяне на удари с ръце, свити в юмруци или други части на човешкото тяло. Те не отговарят да са получени от падане на пострадалата, а още повече, съотнесено към данните от въззивната жалба на подсъдимия, който твърди за падане по гръб и надясно, еднократно падане – няма как да се получи този механизъм. Тук има отделни въздействия, има срединно и двустранно на лицето. ПО НАКАЗАНИЕТО: При всеки отделен случай, следва да се съобразява конкретната обстановка, характеристиките на извършеното деяние, на настъпилите последици, но и на обществената опасност на дееца и да се държи сметка за справедливо отмерване на санкцията, така че да може да се повлияе на наказателноотговорното лице, но и на останалите членове на обществото. Това означава, че наказанието не бива да бъде снизходително, но и не бива да бъде свръхтежко, за да може да се изпълнят целите, които са заложени в закона. Първостепенният съд е дал подробен и мотивиран отговор на всяко едно от възраженията, както на частните обвинители и техния повереник, така и на подсъдимия и защитата му. Задълбочено и с необходимата прецизност са били обсъдени всички необходими факти, въз основа на които е изяснена фактическата обстановка, доказателствата, послужили за изграждане на правните изводи и обстоятелствата, от значение за определяне на вида и размера на наложените наказания. Част от изложените от частните обвинители възражения са житейски обусловени, но съдът е длъжен да съобразява всички налични по делото факти, наред с поведението на наказателноотговорното лице по време на досъдебното и съдебното производство, както и всички събрани по делото доказателства, което даде възможност на въззивния съд да извърши преценка за правилността и законосъобразността на отмереното наказание, както и да не сподели доводите, изложени във въззивните жалби на подсъдимия и на частните обвинители. При определяне на вида и размера на наказанието, първостепенният съд е взел предвид, че за извършеното от подсъдимите престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Мотивирайки решението си да наложи на подсъдимите О. В. и П. В. наказание „доживотен затвор“, първостепенният съд е съобразил, че в разпоредбите на чл.38 и чл.38а ал.1 и ал.2 от НК, законодателят е дефинирал предпоставките за налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание „доживотен затвор“, с изключителна тежест на престъплението и невъзможност към момента на санкциониране на извършилия това престъпление, да се прогнозира поправянето му в рамките на срочното лишаване от свобода. Според законодателя, за налагане на доживотен затвор не е достатъчно извършеното престъпление да е наказуемо с лишаване от свобода над пет години, т.е. да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а са необходими допълнителни фактори, които обуславят извънмерна негова тежест, т.е. изключителната тежест е характеристика на престъплението, а не на личността на дееца. Въззивната съдебна инстанция споделя довода на решаващия съд, че за да се извърши преценка дали конкретното престъпление се отличава с изключителна тежест, то следва да бъде съпоставено с престъпления от същия вид и със същата правна квалификация, т.е. с престъпленията, които носят минимума специфични за тази квалификация особености. Правилно е отбелязано, че съгласно съдебната практика, „квалифициращото обстоятелство може да има степени от много лека до изключително тежка и тези степени следва да се вземат предвид при определяне изключителната тежест на конкретното престъпление.“ При определяне на такова тежко наказание, следва да се има предвид, че според съдебната практика, изключителната тежест се извежда от съчетаното действие на начина на изпълнение на престъплението, специфики на обстановката, в която е извършено, от наличието на няколко квалифициращи признака (два и повече), от специфики на непосредствения обект на посегателство (напр. убийство на няколко лица или на малолетно лице), от мотива за престъплението, от характера и многобройността на засегнатите с престъплението блага, от личността на дееца (напр. предходна негова съдимост, психологически и психиатричен негов профил, или ако е лице, заемащо определено обществено или служебно положение), личността на жертвата и пр. Доводите на първия съд, че всяко посегателство над живота или телесната неприкосновеност на друг човек е израз на поне моментно отношение на превъзходство и власт над чуждия живот.или здраве, се споделят от мнозинството на съдебния състав. Не само инкриминираното, но по принцип всяко убийство надхвърля прогнозите за нормално, очаквано и желано човешко поведение, разумно обосновани и направени в психичните и психологични норми за човешката личност. От друга страна, липсата на ценностни задръжки и осмисляне на моралните стандарти в обществото е принципно характерна за всяко престъпление, доколкото с него се пристъпват правни и морални норми, насочени към регулиране на живота в общност. Аргументите на решаващият съд с които приема, че процесното престъпление попада в категорията на изключително тежко, са правилни и се споделят от въззивния съд. На първо място, съдът е взел предвид начина на извършване на престъплението от подс.О. В., тъй като е избран способ за причиняване на смъртта, който от медицинска гледна точка /установено от съдебно-медицинските експертизи/, сам по себе си предизвиква изключителни страдания. На следващо място, в допълнение към стандартния механизъм притискане на шията и дихателните отвори на жертвата, подсъдимият О. В. е омотал около главата на съпругата си стреч фолио /четири намотки по няколко слоя/, за да е сигурен в настъпването на целения резултат. Престъплението е било извършено в дома на жертвата, там където по принцип всеки човек се чувства най-сигурен и защитен сред близките си, в случая, където живее и малолетното им дете. Налице са и няколко квалифициращи признака на самото престъпление, които съдът е посочил, а именно – убийството е предварително планирано /предумишлено/, и е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Мнозинството от съдебния състав споделя и становището на първия съд, че то е било извършено и с особена жестокост, независимо, че това не е включено като квалифициращо обстоятелство в обвинителния акт. Подс.О. В. е проявил хладнокръвие, коравосърдечност, както и пълно безразличие към мъките и страданието на жертвата. Последното правилно е прието като проява на жестокост, която е надхвърляща жестокостта, която по принцип характеризира всяко умишлено убийство. Независимо, че за това квалифициращо обстоятелство, няма обвинение спрямо подс.О. В., то може и е било преценявано от решаващия съд при обсъждането на санкция, извън забраната на чл.56 от НК. Действията, които подс.О. В. е извършил - натъпкване в куфар на трупа на Е., изхвърлянето на тялото й на запустяло и необитаемо място - в хвостохранилище, не могат да бъдат приети по друг начин, освен като характеристики на личността му, говорещи за отмъстителност, ожесточение, цинизъм, поведение, ръководено от желание за власт, контрол, отмъщение и желание да унижи и накаже жертвата и в смъртта й. От значение при определяне на вида и размера на санкцията, е и личността на подсъдимото лице. В настоящия случай, следва да бъде взето предвид и поведението на двамата подсъдими О. и П. В.и след извършването на деянието. То се отличава с изключителен цинизъм, тъй като и двамата въвеждат в заблуждение близки и приятели, компетентни органи, а и цялото общество, че жертвата Е. В. е напуснала сама дома си, отивайки на фитнес, след което е изчезнала безследно. По отношение на подс.П. В. следва да се обърне внимание, че от позицията на годините си и на авторитетната фигура, която е бил в очите на сина си О., той е могъл да бъде възпиращ фактор в действията му и да предотврати настъпването на тежкия резултат, но е останал напълно безучастен и равнодушен както към намеренията на сина си да убие съпругата си, така и напълно безразличен към съдбата на своя внук, след подобен изход. Не само, че не го е възпрял, но е бил и напълно съпричастен към престъплението, оказвайки максимално помощ при организацията и извършването на деянието, а впоследствие и укриване на тялото на Е. В.. При наличието на тези обстоятелства, правилно първият съд е направил извод, че те характеризират подс. П. В. като не по-малко хладнокръвен и коравосърдечен човек. Както и обстоятелството, че не е физически извършител на убийството, не прави действията и бездействията му по-малко общественоопасни, по-малко укорими или по-леко наказуеми. Ролята му в самото престъпление и мястото му в живота на подс.О. В. го поставя на едно ниво с него, без конкретната форма на съучастие да води до по-лека наказуемост. Не може да не бъде споменат и факта, че подс.П. В. е бил служител на ДАНС, в която институция се предполага, че работят хора с висок морал и нравствени качества, призвани да служат на обществото и да охраняват неговата сигурност. Поведението му, разгледано на тази плоскост е шокиращо и недопустимо, още повече, че използвайки уменията си, подс.П. В., освен, че е извършвал действия по проследяване на снаха си и св.Д., умело много време е въвеждал в заблуждение близките и приятелите на Е., а и обществото, но и разследващите органи. Обстоятелството, че престъплението, описано в обвинителния акт е извършено в условията на съучастие, а и планирането и механизма на осъществяването му, го характеризират като изключително тежко. Следва да се обърне внимание и на обстоятелствата, свързани с личността на починалата Е. В., която е била млада, образована, социално добре интегрирана, работеща, обичана от близки и приятели, които дълго време, подведени от подсъдимите, са полагали усилия за издирването й и са се тревожели за нея, умееща да изгражда и да поддържа междуличностни връзки, установила дълбоки и удовлетворителни отношения с родителите си и детето си, което на практика остава в ранна възраст напълно лишено от родителска обич и грижи. Нейната смърт се отразила пагубно на родителите й, а загубата за детето е неизмерима. При определянето на санкцията, винаги трябва да се държи сметка за постигането на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и дали това може да се случи без изолиране от обществото, със срочно изолиране от обществото или безсрочно изолиране от обществото. За да се наложи именно наказание доживотен затвор за поправяне и превъзпитание на дееца, първостепенният съд е посочил, че трябва да са налични фактори, свързани с конкретно назовани, индивидуални особености на личността на подсъдимия, които не позволяват към момента на наказването му да се прогнозира реализацията на тези цели спрямо него в рамките на предвидения в закона срок на лишаването от свобода и биха изисквали по- продължителен период на институционално въздействие. Ето защо, съдът е длъжен всякога да изтъкне конкретните причини, поради които приема, че към момента на определяне на наказанието тези цели са непостижими по отношение на конкретния деец в рамките на срочно негово лишаване от свобода. В изпълнение на тези си задължения, градският съд е взел предвид, че и двамата подсъдими са с чисто съдебно минало и положителни характеристични данни, а подс.О. В. е бил и трудово ангажиран. Вярно е посочено, че сравнително младата възраст на подс.О. В., в принципен план носи потенциал на възможната негова поправимост, за разлика от неговия баща. Подс.П. В. е в напреднала възраст и според стандартите по- трудно би се поддал на корекционно въздействие. Обективно е било оценено обстоятелството, че извън престъплението и до неговото извършване в поведението на двамата подсъдими не е имало пряк или косвен израз, нито индикации за формирани възгледи относно криминалното поведение като нормално и приемливо, няма налични доказателства за изграден у тях модел на използване на насилие и агресия в начина им на живот.и въобще за изграден поведенчески модел, изключващ нормалното им функциониране в обществото. Напротив, О. В. е бил описан от свидетелите като добър, нормален, неагресивен, грижовен родител, а неговия баща и като веселяк. Независимо от това, в процеса са били събрани доказателства, че именно двамата мъже, с чисто съдебно минало и положителни характеристики са извършили предварително обмислено, хладнокръвно осъществено престъпление, при това придружено с особен цинизъм, своеобразна наказателна операция спрямо невярната съпруга и снаха. Изправени пред прост житейски избор дали подс.О. В. да подаде молба за развод и да живее според общоприетите обществени правила или да извърши престъпление като лиши от живот.майката на детето си, то решението, което двамата зрели мъже са взели без съжаление или разкаяние, и липсата на задръжки от всякакъв род, ги поставя в категорията на лица с дълбоко вкоренено разбиране за налагане на собствен модел за морал и въздаване на справедливост, извън общоприетите норми за живот.в социум /характеристики, установени от експертите, изготвили СППЕ на подс.О. В./. В този смисъл посочените смекчаващи вината обстоятелства, категорично са непротивопоставими на високата обществена опасност на извършеното деяние. Въз основа на тези съображения, правилно съдът е приел, че срочното лишаване от свобода не би могло да постигне целите на наказанието в индивидуален план, визирани в чл.36 от НК, като това се отнася в пълна степен и за генералната превенция. Правилно е посочено, че ако корекционната дейност в изолация даде резултат, то законодателят е предвидил и възможност, съобразно разпоредбата на чл.38а ал.3 от НК. Така, при задълбочен и аргументиран анализ и обсъждане на всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд е определил наказание „доживотен затвор“, както за подс. О. В., така и за подс.П. В.. Така определеното наказание, мнозинството от настоящия съдебен състав намира за правилно и законосъобразно и не установи основания за изменение, нито в по-леко, както е поискала защитата на подсъдимите, нито в по-тежко, съобразно искането на частните обвинители. На осн.чл.57 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „специален режим“ за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и за двамата подсъдими. Съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.3 от НК, законосъобразно е зачел времето, през което подсъдимите са били задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, посочено в диспозитИ. на присъдата. ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ: Съобразно доводите на първия съд относно съставомерността и правната квалификация на деянието, правилно е било прието, че са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, за да бъдат уважени предявените от роднините на жертвата Е. В. /майка, баща, брат и син/ граждански искове, представляващ обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Обезщетение се дължи, когато са налице виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между вредата и деянието. В конкретният случай е било установено, че пострадалата е била млада, добре образована жена, грижовна майка, с отлични социални контакти, добре интегрирана в обществото и силно обичана от своите близки. Пострадалата е поддържала всекидневна връзка с родителите си и брат си, често са се събирали заедно, извън традиционните семейни празници, имали са силни и здрави взаимоотношения, поради което за всички тях загубата е непрежалима. Особено тежки са последствията от действията на подсъдимите О. В. и П. В. за малолетния М. В., който е бил лишен от майчина обич в крехка възраст, когато нуждата от майка за всяко дете е най-силна и жизнено необходима. С действията на подсъдимите - негови баща и дядо, М. В. е бил лишен от собствено биологично семейство, като драмата в неговия живот.е най-тежка и ще остави траен отпечатък върху целия му живот.в бъдеще. Въззивната съдебна инстанция споделя общоприетото становище в теорията, че отнемането на човешки живот.е най-тежкото престъпление, което никога не може да бъде възмездено с присъждането на какъвто й да е размер обезщетение на близките на жертвата, при доказани силни и здрави връзки между тях. Въз основа на тези съображения, първият съд е приел, че гражданските претенции следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законоустановената годишна лихва, считано от датата на деянието – 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите. Мнозинството на въззивната съдебна инстанция не намери основания за изменение в размера на присъдените обезщетения. ПО РАЗНОСКИТЕ: Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и Тарифа № 1, т.7 и т.10 към ЗДТ, първият съд е осъдил подсъдимите О. В. и П. В. да заплатят направените по делото разноски в размер на 31 383.04 лева по сметката на СДВР, представляващи възнаграждения за вещи лица в хода на досъдебното производство, сумата от 5680 лв. по сметката на СГС, представляващи възнаграждения за вещи лица в съдебното производство, сумата от 92 000лв., представляваща ДТ върху уважените граждански искове, както и по 5, 00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист. С оглед изхода на делото, следва в тежест на подсъдимите О. В. и П. В. да бъдат възложени и направените пред въззивната съдебна инстанция разноски в размер на 5821, 92 лева, представляващи възнаграждения за вещи лица. Първостепенният съд е положил всички усилия за установяване на фактите от значение за делото и допуснал всички възможни доказателства, съобразявайки процесуалните права на подсъдимите. Дал е аргументиран отговор на доводите на страните в процеса. Въззивната съдебна инстанция не споделя довода на защитата на подсъдимите, че съдебният състав от първостепенния съд е бил предубеден и е следвало да се отведе. Съдебната практика е категорична, че неуважаването на доказателствени искания не е основание за отвод. Решаващият съд се е произнесъл мотивирано по всяко направено искане на страните в процеса, а в мотивите си е обсъдил събраната, съобразно процесуалните норми доказателствена съвкупност, която обхваща предмета на делото, посочил е кои доказателства кредитира и защо, и кои не и защо, и въз основа на нея е изградил и правните си изводи. Контролната съдебна инстанция не констатира отклонение от процесуалните норми, които да обосноват предубеденост на съдебния състав, поради което не приема доводите на защитата в тази насока. Не бяха установени такива процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящата съдебна инстанция не намери допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от първостепенния съд, водещи до отмяната или изменението му. По изложените съображения и на осн.чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд