Решение № 5 от 9.1.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 822/2025 г.

наказателно дело № 20253420200822 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН. Жалбоподателят „Добричфарма” ЕООД, с ЕИК 124627585, със седалище и адрес на управление: гр. В.", представлявано от управителя В. С. М. с ЕГН •••••••••• обжалва Наказателно постановление № 13/29.11.2024 г., издадено от д-р П. Й. И. на длъжност Директор на РЗИ- Силистра, с което на търговеца, на основание чл.288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.220, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.219 от ЗЛПХМ. Административно-наказващ орган – д-р П. Й. И.- Директор на РЗИ-Силистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо него- проц.представител ст.юриск. М. Н., упълномощена и приета от съда. Жалбоподателят „Добричфарма“ ЕООД, ЕИК 124627585, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява проц.представител- адв.Н. Н. при АК-Варна, упълномощен и приет от съда. Заявява, че са налице множество съществени процесуални нарушения, а издаденото НП е в противоречие на материалния закона, поради което съда да го отмени като незаконосъобразно, излага доводи в тази насока. Моли съда да му бъдат присъдени и направените по делото разноски. По делото с оглед изясняване на обективната истина, съда призова и разпита в качеството им на свидетели актосъставителя- К. И. П. и свидетелите по акта- Г. Б. Н. и И. П. Т., както и лицето Б. С. Ш., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото. Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото. Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното: На 17.09.2024 г., в 9:31 ч. е била извършена планова проверка в аптека „М.“ с адрес: гр.С. в присъствието на свидетел Г. Б. Н. - старши експерт в дирекция „МД“ на РЗИ- Силистра и И. П. Т. - изпълнител-шофьор в ДАПФСО на РЗИ- Силистра. В хода на проверката, св. Г. Н. е влязла като клиент заедно с И. Т. в аптеката, застанала е на опашка с други клиенти на едно от гишетата и е била обслужена от служител – св.Б. С. Ш.. Закупен е бил контролен лекарствен продукт без лекарско предписание - една опаковка GENERALGIN tb 500 mg х 20 (Генералгин 500 мг таблетки) с партиден № 1113759, с притежател на разрешение за употреба „Генерика“ ООД на стойност 2,04 лв. (два лева и четири стотинки). За извършената покупка е бил издаден касов бон 02205430013 от 17.09.2024 г. На касовият бон фигурирало името на Ж. Г. - магистър фармацевт, който съгласно предадения предварителен график е следвало да бъде на смяна, но същият не е бил в аптеката по време на проверката. След осъществената продажба, св.Г. Н. и И. Т. са напуснали обекта и непосредствено след това св.Г. Н. се е върнала в обекта със св.К. П.. При проверката са били изискани трудовите договори на наетите лица в аптеката. От трудовия договор на св.Б. С. Ш. с дружеството „ДОБРИЧФАРМА“ ЕООД е било установено, че същата е била назначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“ с трудов договор № ...., притежавала професионална квалификация „магистър по счетоводство и одит“ и се явявала неправоспособно лице, т.е. лице без фармацевтично образование / магистър фармацевт или помощник-фармацевт /. Направена е била справка в публичния регистър - Разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти (Регистър Аптеки). От регистъра станало ясно, че търговецът „ДОБРИЧФАРМА“ ЕООД, ЕИК 124627585 е регистрирал аптека с номер в регистъра 1902000312 и номер на разрешение АП-4106-1 на адрес: гр.С.... Търговецът на дребно „ДОБРИЧФАРМА“ ЕООД- жалбоподател в настоящето съдебно производство е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката на посочения адрес да се извършват от неправоспособно лице (лице без фармацевтично образование), което се явявало нарушение на чл.288, ал.1 във вр. с чл.219, ал.1 и чл.220, ал.1 и ал.3 от ЗЛПХМ, според становището на АНО. В тази връзка АУАН № 000156/24.10.2024 г. е бил съставен в присъствието на Д. Б. М., упълномощено лице, съгласно пълномощно с peг. № 4440/02.10.2024 г., нотариална заверка от Нотариус Я. Н., с район на действие PC - Варна и peг. № ... на Нотариалната камара. На същото лице е б и л връчен АУАН-ът. Не е б и л о подадено предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от връчването на АУАН. Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи следното от правна страна: Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от показанията на актосъставителят и свидетелите при съставяне на АУАН и другите такива, разпитани в това им качество по съдебното производство, и от констатациите направени в АУАН, отразили с точност хронологията и същността на развилите се събития. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите, като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства. Съдът цени с доверие и писмените доказателства по делото като относими към предмета на доказване и съответни както на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимно лице- жалбоподателят „Добричфарма“ ЕООД, ЕИК 124627585. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съставено въз основа на него, съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не констатира. Във връзка с направените от страна на проц.представител на жалбоподателя възражения, относно допуснати нарушения на нормите на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, настоящия съдебен състав счита за неоснователни по следните съображения: АУАН-ът е съставен в отсъствието на нарушителя, но пред упълномощен негов представител, който го е подписал и на когото е връчен. Упълномощеното лице е било изпратено в РЗИ- Силистра от управителя на „Добричфарма” ЕООД, който е бил поканен за съставяне на АУАН. По пълномощие Д.Б. М. представлява търговското дружество пред всички държавни и общински органи на територията на гр.Силистра, сред които изрично са посочени и органите на РЗИ- Регионална здравна инспекция. Възражението на жалбоподателя, че пълномощията на неговия пълномощник не касаят административнонаказателното производство е напълно неоснователно. Според установената съдебна практика в множество решения от различни съдилища е неправилно да се приема, че независимо от съдържанието на нотариално завереното пълномощно, нормите на чл.40, чл.42, т.8 и чл.43, ал.1 от ЗАНН не могат да се тълкуват разширително и важат само и лично за нарушителя, а не за негов пълномощник. Според настоящата инстанция такова абсолютизиране на съставянето на АУАН в присъствие лично на нарушителя, както и предявяването му за подпис и респ. подписването на АУАН лично от нарушителя, може да бъде относимо само при нарушители, които са физически лица, тъй като във връзка със съставяне на АУАН на представител на юридическо лице с представено пред актосъставителя пълномощно, законодателят е предвидил в нормата на чл.83 от ЗАНН възможност за обективна безвиновна отговорност на юридически лица и еднолични търговци. При това положение всеки конкретен случай на съставяне на АУАН, предявяването и подписването му от пълномощник на нарушителя-търговец следва да се тълкува с оглед съдържанието на конкретно представеното пълномощно на контролните органи и съответните норми на чл.21- чл.48 от ТЗ. По тези съображения и настоящата съдебна инстанция намира, че не винаги при съставянето на АУАН в присъствие на пълномощник на търговеца и подписването на АУАН от съответния пълномощник от името на търговеца, представлява съществено процесуално нарушение, водещо само по себе си до отмяна на наказателното постановление само на това основание. Следва за всеки конкретен случай да се съобразява съдържанието на конкретното пълномощно. Видно от покана изх. № 25-747/11.10.2024г. до управителя на дружествотожалбоподател „Добричфарма“ ЕООД, изрично е поканен управителя В. С. М.а за съставяне на АУАН, като в поканата е вписано и за какво нарушение ще бъде съставен АУАН-ът. Поканата е била получена от наказаното дружество, като е входирана в него с вх. № 88-10- 23/ 15.10.2024г. Поканата за съставяне на АУАН не е предявявана на пълномощника. Тя е изпратена и заведена по надлежен ред в деловодните книги на дружеството. В поканата е ясно написано, че предстои съставяне на АУАН, като са били посочени дата, място и час. Освен тези данни, в поканата се съдържа и описание на нарушението, гласящо че „на 17.09.2024г., при извършен текущ контрол в аптека „...“, находяща се на адрес: гр.С..., е установено нарушение по ЗЛПХМ. При направена контролна покупка от служители на РЗИ- Силистра, закупеният лекарствен продукт е отпуснат от лице без фармацевтично образование. “ Сред писмените доказателства е приложена и молбата от 18.09.2024г. на управителя на аптеката до актосъставителя д-р К. П. с искане за предоставяне на четливо копие на констативния протокол, необходим на ръководството. Явно е, че на представляващия търговското дружество са били вече известни фактическите констатации на контролните органи от извършената на 17.09.2024г. проверка. До този момент в РЗИ-Силистра не е б и л а подавана информация за лица, упълномощени с права от дружеството. В определения ден и час, в сградата на РЗИ- Силистра се е явило лицето Д. Б. М., упълномощена с приложеното по делото пълномощно. При представянето на пълномощното е извършена проверка на съдържанието му. От проверката се е установило, че подписаната В. М., в качеството си на управител на „Добричфарма“ ЕООД е упълномощила Д. М. както следва: „Да ме представлява пред органите на ... РЗИ, като подава, подписва и изисква всякакви документи и справки във връзка с получените права“. Дружеството е уведомено надлежно кога и за какво е отправената покана. РЗИ-Силистра като АНО е предявило АУАН на „Добричфарма“ ЕООД, след което е съставило АУАН на „Добричфарма“ ЕООД, подписан от пълномощник, който дружеството само е излъчило. АНО в лицето на РЗИ-Силистра не е вменявало на пълномощника нито отговорност за нарушението, нито задължение да упражнява правата на дружеството. АНО не е допуснало упражняване на права по административнонаказателното производство от лице, упълномощено с пълномощно, а единствено е позволила подписване на документ, съставен на дружеството. Настоящата съдебна инстанция категорично не споделя разсъжденията, мотивиращи Решение № 1271/17.11.2025 г. на АС – Силистра, с което е отменено решението на РС – Силистра, като счита за неоснователно заключението, че поканата за съставяне на АУАН не е връчена надлежно на упълномощено лице. В случая следва да се изхожда от факта, че нарушителят не е физическо лице, а търговско дружество. Поканата е надлежно заведена в деловодните регистри на дружеството, което осигурява възможността на законните представители или техни пълномощници да се запознаят със съдържанието й и гарантира тяхната осведоменост. Безспорен е и фактът, че дружеството е информирано, който извод следва от явяването на пълномощник, в указания в поканата ден и час. Именно в изпълнение на тази покана и в указания в същата ден на 1 7.09.2024г. пред органите на РЗИ- Силистра се е легитимирал упълномощен представител на наказаното дружество- Д. Б. М., която е представила пред контролните органи нотариално заверено пълномощно, видно от чието съдържание недвусмислено се установява, че пълномощникът е разполагал с право да присъства при съставяне на АУАН и да подпише същия от името на наказаното дружество. Видно от съдържанието на приложеното по делото копие от пълномощно, със същото В. С.М. като управител и представляващ „Добричфарма“ ЕООД е упълномощила Д. Б. М. „ да ме представлява пред всички държавни и общински органи и данъчни власти на територията на град Добрич и град Силистра. Даме представлява и извършва предвидените и изискуеми от законите на страната регистрации. Да ме представлява пред органите на ….РЗИ….., като получава, подава, подписва и изисква всякакви документи и справки във връзка с посочените права…“ След като пълномощникът може да извършва разпоредителни действия, е абсурдно да се приеме, че не разполага с представителна власт да присъства при съставяне на АУАН и да подпише същия от името на дружеството, още повече, че в пълномощното изрично се сочи, че пълномощникът представлява търговеца и пред органите на РЗИ. Дори само тази част на пълномощното е напълно достатъчна, за да се приеме, че пълномощникът е разполагал с представителна власт за съставяне и подписване на АУАН от името на дружеството, като се е явил и легитимирал на посочената в поканата дата и място пред контролните органи именно с това пълномощно. Обстоятелството, че търговецът не е упражнил правата си по чл.44 от ЗАНН е зависело изцяло от волята на неговия представляващ. Явно е, че управителят на дружеството, след като е получил покана за съставяне на АУАН, като не е изпратил изрично упълномощен представител е целял възможност за оспорване на тези обстоятелства пред въззивния съд. Следва да се има предвид, че в административнонаказателното производство юридическото лице участва чрез своите представители. Връчването на АУАН на надлежно упълномощено лице е редовно и поражда всички правни последици по ЗАНН. Законът не изисква актът да бъде получен лично от управителя. При юридически лица връчването на АУАН може да се извърши на всеки техен представител, включително пълномощник, стига да е надлежно упълномощен. Не се изисква лично участие на управителя при връчване или подписване на акта. Съгласно чл.83, ал.2 от ЗАНН юридическото лице е субект на административнонаказателна отговорност и се представлява от своите органи или упълномощени лица. Следователно връчването на АУАН на пълномощник е законосъобразно и не представлява нарушение на процедурата, тъй като в случая адресат на АУАН е юридическото лице, а не физическо лице – управителят. Актът може да бъде връчен на всяко лице, което притежава валидно пълномощно за представителство пред съответния административен орган. Връчването на АУАН на упълномощен представител на юридическото лице е напълно редовно, тъй като изискването за „лично връчване“ се прилага само при физически лица. А когато АУАН е издаден срещу юридическо лице, законът допуска и съдилищата приемат връчването да бъде извършено и на пълномощник, като не е задължително да бъде лично връчен на управителя на дружеството. Предвид на което настоящия съдебен състав счита, че пълномощното е напълно достатъчно, защото съдържа право за представителство пред РЗИ от една страна, а от друга- РЗИ няма правно основание да изисква лично присъствие на управителя. Връчването на АУАН на пълномощник е напълно валидно и законно. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че от съдържанието на процесното нотариално заверено пълномощно недвусмислено се установява, че упълномощеното лице разполага с представителна власт да присъства при съставяне на АУАН и да подпише същия. Няма как да се приеме, че след като едно лице се легитимира пред контролните органи на РЗИ именно с процесното пълномощно и именно на датата 24.10.2024г., на която е поканено дружеството за съставяне на АУАН, и след като същото лице подписва акта, то същото лице не разполага с представителна власт. Отделно настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да се толерира такова интерпретиране на нормите на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, като продължаването на практиката д а с е отменя НП само въз основа на подобни формални мотиви, би стимулирало нарушителите - търговци да изпращат пред контролните органи надлежно упълномощени лица, след което да правят възражения, че същите лица са ненадлежно упълномощени, което би означавало да се черпят права от собственото недобросъвестно поведение. След като едно лице се легитимира от името на търговец с надлежно пълномощно и след като търговецът е получил надлежна покана за съставяне на АУАН, и след като същото лице се явява с нарочно пълномощно и документи на търговеца в указаната в поканата дата и час и на указаното място именно за съставяне на АУАН, то няма как да се приеме едва в съдебната фаза на административнонаказателния процес, че пълномощникът не разполага с представителна власт и само на това формално основание да се отмени наказателното постановление. Дори и хипотетично да не се възприемат тези доводи, то следва да се има предвид, че нарушението по чл.40, ал.1 от ЗАНН не е съществено, ако АУАН е надлежно връчен, същият е връчен на лице, упълномощено да осъществява представителство пред „всички държавни и общински органи“. В случая, дори и да има отклонение от процесуалните правила при съставянето на акта, то преценката на този състав е, че не се касае за нарушение на процесуалните правила и то съществено, тоест такова което да е довело до нарушаване или ограничаване правото на защита на санкционираното лице. След връчването на акта на упълномощен представител на търговеца, никой не го е препятствал да си подаде писмено възражение, съобразно процесуалните права които има. Предвид на изложеното съда намери тези доводи на защитата, с които се иска отмяна на наказателното постановление за неоснователни по вътрешно убеждение на съда. Относно направените възражения от страна на проц.представител на жалбоподателя по същество на нарушението, настоящия съдебен състав счита също за неоснователни. Императивната разпоредба на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда, че в аптеката като здравно заведение дейностите по чл.219, ал.1 от същия закон се извършват от магистър- фармацевт, а като изключение в ал.3 на чл.220 от закона се предвиждаща част от дейностите да се извършват и от помощник-фармацевт. В разпоредбата на чл.219, ал.1 от закона са изброени изчерпателно множеството дейности които се извършват в аптеките, като в конкретния случай от значения са онези дейности по отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. Съгласно чл.220, ал.3 от същия закон помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл.219, ал.1 в присъствието и под контрола на магистър-фармацевт, с изключение на: отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации. В случая категорично се установи, че на посочената в акта и НП дата дружеството-жалбоподател, в качеството на търговец на дребно с лекарствени продукти, е допуснало дейността по отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се извършва от неправоспособно лице / лице без фармацевтично образование /, като не е осигурило компетентно лице за извършване на дейностите в аптеката / магистър-фармацевт или помощник-фармацевт /. Няма спор, че св.Ш. няма професионална квалификация „магистър- фармацевт“, нито „помощникфармацевт“, а същата е в трудовоправни отношения с търговеца и изпълнява длъжността „оператор въвеждане на данни“. Ето защо не се спори, че лицето в аптеката, което е отпуснало лекарствения препарат в хода на проверката при извършената контролна покупка, няма нужната правоспособност да отпуска лекарствени продукти. Отпускането се е изразява в продажбата на лекарствата в аптеката от лице без необходимата квалификация. На понятието отпускане е дадена и легална дефиниция в ДР §1, т.8 от Наредба № 4 от 4.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, като съвкупността от действията приключват с предаване на лекарствените продукти на пациентите. От законовото понятие е видно, че тези действия не могат да бъдат извършвани от лице без нужната квалификация. Смисълът на разпоредбата на член 288, алинея първа от ЗЛПХМ е да не се допуска дейностите, посочени в член 219 от ЗЛПХМ да се извършват от неправоспособно лице, с които биха застрашили здравето на гражданите, поради естеството на тези дейности, свързани със съответната компетентност и образователен ценз. Съобразно чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват в изрично предвидените от закона случай. В случая административнонаказателната разпоредба на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ е предвидила санкция и за търговеца на дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл.219, да се извършват от неправоспособно лице. Обективността изисква да се посочи, че никъде в закона не е уреден начина на придобИ.е на правоспособност, като в случая неправоспособността е приравнена на липсата на съответната образователна степен и специалност за да съответства на позитивното задължение свързано с извършването на дейностите от магистър- фармацевт или помощникфармацевт. Процесното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на закона, спазено е производството по издаването му както и предвидената в чл.57 от ЗАНН форма. Както при съставянето на акта, така и при издаване на НП не са били нарушени съществено процесуалните правила от което да е било ограничено правото на защита на жалбоподателя. Административното обвинение е било ясно и точно формулирано и няма как представляващият търговеца да не го е разбрал, дори и да са описани в повече обстоятелства и съставомерни обективни елементи от нарушението, то горното не би променило по същество крайния резултат. Правната квалификация на деянието, посочена в НП следва последователно нормативните изискания и установените деяния. Законоустановените правила за извършване на дейностите в аптеките не са събрани в една правна норма и с цел обхващане на цялостната обстановка, нарушението по чл.288 от ЗЛПХМ е обвързано с нормативните изисквания, които са нарушени. Отчитайки сложността на правната квалификация, АНО е извел ясна формулировка на деянието във всеки документ, с цел нарушителят точно и ясно да възприеме за какво нарушение е санкциониран. От съдебната практика се извежда ясно уеднаквена правна квалификация на деянието. Санкцията е била определена съобразно процесуалните правила в нейния минимум, като е отчетено, че нарушението е първо за дружеството и отпуснатия лекарствен продукт е с режим без лекарско предписание. Съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, НП трябва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. АНО е отчел факта, че е отпуснат лекарствен продукт без лекарско предписание. Това обстоятелство е посочено като критерий за определяне на наказанието, което е определено в закона като диапазон от 5 000 до 10 000 лв. и няма връзка с правната квалификация на деянието. Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид значимостта на охраняваните обществени отношения в сферата на човешкото здравеопазване, което е намерило законодателно отражение в значителните по размер санкции без оглед на стойността на конкретната продажба на лекарствен продукт и съответно без значение и количеството съхранявани лекарствени продукти в разрез с правилата. По делото обаче не са събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, макар това да не е изрично посочено в самото НП, но същото не е и нужно да се посочва, тъй като не е сред задължителните реквизити, които следва да има всяко НП. Преценката за наличие на маловажен случай се извършва по законосъобразност и попада в обхвата на съдебния контрол / ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС /. Следва да се отбележи, че маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпроса дали случаят е маловажен или не. В случая е налице нарушение, което е формално. За да е налице изпълнение на състава на чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ не се изисква да е настъпил вредоносен резултат. С извършеното нарушение се засягат интересите на множество потребители, доколкото информираността за здравето им е от особено значение за тях. Не са налице доказателства за обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Поради изложеното съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, най-вече защото конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива. Освен това проверката от служителите на РЗИ е извършена по повод сигнал на клиент именно във връзка с извършеното нарушение. Ето защо при извършената от съда проверка не констатира сочените от процесуалния представител на жалбоподателя отклонения от правилния начин на протичане на досъдебното административнонаказателно производство и издаването на санкционния акт. Поради всички гореизложените съображения съда счита, че жалбата е неоснователна, а НП е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди. При извода за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на разноски, а наказващият орган не претендира и не доказва такива. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от ЗАНН, Районен съд- Силистра