Решение № 514 от 7.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 108/2024 г.

Производството е образувано след постановено Решение № 50123/31.01.2024 г., по кас.т.д. № 2040/2022 г., на ВКС, I ТО, с което е отменено Решение № 328/18.05.2022 г., по в.т.д. № 1063/2021 г., на САС, ТО, 13-ти с. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 261598/31.08.2021 г. на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „П. Парчевич“, № 47 срещу Решение № 260030/05.08.2021 г., по т.д. № 5/2020 г., на ОС - Перник, ГК, с което са отхвърлени обективно, кумулативно съединените му искове за осъждане на „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, ЕИК 113011332, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Кракра Пернишки“, № 1, х-л „Струма“, ет. 1, ап. 101, да заплати сумата 172209.36 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет, за 2017 и 2018 г., по силата на Договор за доставка на природен газ № 185-2013/20.09.2015 г., както и сумата 31571.06 лв., представляваща общ размер на договорна неустойка за забава, начислена до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, за неправилен и произволен извода, че въззваемият не е правил заявки по предвидения в сключения Договор ред, поради което и въззивникът нямал ангажимент да осигурява капацитет. Не е бил отчетен факта, че процесната претенция се основава на сключен между страните договор, който не е бил оспорен от въззиваемият и, в който били уговорени правата и задълженията на страните по него, във връзка със заявяване и осигуряване на капацитет за пренос на природен газ, както и редът и условията за заплащане на дължимите суми и последиците от неизпълнението им. Излага, че на 23.08.2017 г., по силата на Договора, са изпратени заявки за осигуряване на капацитет, които са били потвърдени на 14.09.2017 г. Счита, че не е бил обсъден факта, че въззиваемият, в условията на невъзможност да приема природен газ, е заявил, както необходимите му количества, така и необходимият капацитет за пренос за 2017 г. и 2018 г., което се установявало от приложените към исковата молба заявки за осигуряване на капацитет и годишни програми за процесния период. Счита, за неправилен и извода на съда, че липсата на подпис на представител на въззиваемият на издадените фактури, не задължавал длъжника, тъй като страните не са уговорили двустранно подписване на фактурите като условие за тяхната валидност. В подкрепа на това сочи, че ответникът е заплатил фактура № 7000000058/15.01.2018 г., в размер на 9606.58 лв., която по реквизити била идентична с останалите незаплатени фактури. Счита за неверни показанията на св. Д. П., че въззиваемият не е подавал приложенията към договора за доставка, генерирани от електронната система на въззивника, които били приложени като доказателства към исковата молба. Още излага, че преустановяването на приемането на природен газ по предписание на съответните контролни органи, не освобождавало ответника от приемане на предварително заявените минимални годишни количества, както и, че тяхното заплащане не представлява санкционираща мярка по договора, както твърди въззивника. Посочената уговорка давала възможност на въззиваемият да закупи в следващите 24 м. тези количества като предварително заплати 50 % от тяхната стойност. Сочи, че ако въззивникът е бил представил сертификат от БТПП за настъпило събитие с характер на непреодолима сила, то неприетите по тази причина количества биха се приспаднали от минималното годишно количество и не би възникнало задължение за тяхното заплащане. Подобно доказателство обаче не е било ангажирано. Счита за погрешни изводите на съда, че липсата на реална доставка на природен газ, била обвързана със задълженията на ответното търговско дружество да заплаща предоставените от ищеца услуги. Настоява, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е формирал изводите си на база част от доказателствата, без да е обсъдил и анализирал задълженията на страните по договора за доставка в цялост. По същество моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за две инстанции. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Еврометал“ ООД, депозира отговор вх. № 261827/27.10.2021 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна и неподкрепена от събраните доказателства. Счита, че въззивникът е свел изводите на първоинстанционния съд до три конкретни, без да държи сметка за обективната, всестранна и пълна преценка, направена в решението. Сочи, че във въззивната жалба са пропуснати установени факти, които не са изгодни за страната, но са необходими за изясняване на обстановката по случая. От своя страна излага анализ на събраните доказателства и на обстоятелствата, които счита, че се установяват от тях. По отношение на претенцията за неустойка излага, че не са налице основания за начисляване на такава. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявеният иск за главница, така и за неустойка. По същество, моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство. В с.з. въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания, съображения и възражения. Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД предявени от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД за осъждането на „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД да заплати сумата 203780.42 лв., от които: 172209.36 лв., главница, представляваща незаплатена сума за доставени количества природен газ по Договор № 185-2013/30.09.2015 г., неприетото количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества, разходи за пренос и превишен капацитет и сумата 31571.06 лв., договорна неустойка, начислена до 31.01.2020 г. – датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Ищецът е твърдял в исковата молба, че по силата на сключения с ответника Договор № 185-2013/30.09.2015 г. за доставка на природен газ и в качеството си на обществен доставчик на природен газ, се е задължил да доставя заявените количества през съответната година, а ответникът в качеството му на клиент се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. Договорът влизал в сила от 01.01.2016 г. и бил със срок на действие до 01.01.2019 г., като на 21.07.2017 г. било сключено Допълнително споразумение № 1 към него. С последното били изменени клаузи от Договора. Ищецът сочи, че съгл. годишните програми за 2017 г. страните договорили за доставка общо 59000 нм3 газ, а за 2018 г. – общо 255 МВтЧ. Съгл. т. 5.1 минималното годишно количество, което ответникът следвало да приеме възлизало на 47200 нм3 за 2017 г. и на 204 МВтЧ за 2018 г. Сочи, че през посочените години ответникът не е приел никакво количество газ, поради което по силата на т. 5.2. от Договора дължал заплащане на 50 % от стойността на неприетото количество, по среднопретеглена цена за 12 м. на съответната година. Изчислени по този начин ответникът дължал на ищеца за 2017 г. сумата 9606.85 лв., с ДДС и за 2018 г. 4550.52 лв., с ДДС. Още ищецът излага, че между страните се съставяли месечни актове, за задълженията на доставчика за доставка и задълженията на клиента за приемане и, които отразявали количеството газ, доставено на ответника за всеки ден на съответния месец от процесния период. Така съгл. т. 10.14. от Договора, в случай че доставчикът не получи подписания от клиента месечен акт, то едностранно подписаният такъв акт се счита за валиден. Ищецът сочи, че съгл. заявка за осигуряване на капацитет ответникът е заявил за период 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. годишен капацитет за пренос в размер на 255 МВтЧ/ден като заявката е била потвърдена. За периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. бил заявен 3 м. капацитет за пренос в размер на 0.340 МВтЧ/ден и за периода 01.10.2017 – 31.10.2017 г. бил заявен месечен капацитет за пренос в размер на 1.032 МВтЧ/ден като тези капацитети също били потвърдени. Сочи, че разходите за капацитет по т. 11.3 и за неизползват капацитет по т. 11.5 са за сметка на Клиента, както и разходите за пренос. Излага подробно какви са условията по договора за ценообразуване, за начина на плащане и други. Посочени са данъчни и счетоводни документи (фактури, дебитни известия, уведомления за допълнително плащане), по които се счита да е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Счита, че тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми в границите на договорените срокове, върху главницата по всяка от издадените от ищеца фактури и уведомления за допълнително плащане, е подлежала на начисляване и е начислена договорна неустойка. В резултат от това към 31.01.2020 г. изискуемите задължения на ответното дружество за доставени количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества, разходи за пренос и превишен капацитет, както и дължимата договорна неустойка върху главницата възлизат на сумите предмет на исковите претенции. В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор вх. № 1542/12.03.2020 г., в който признава, че между страните е подписан процесния Договор № 185-2013/30.09.2015 г. за доставка на природен газ. Твърди обаче, че не е приемал природен газ от 09.12.2016 г., тъй като с РА № 10/09.12.2016 г. на ДАМТН, Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ и след осъществен преглед на разпределителен газопровод и площадков газопровод било издадено предписание. В потвърждение на спирането на газоподаването били и нулевите стойности фигуриращи в представените от ищеца месечни актове. Спирането продължавало и към 20.07.2018 г., което се установявало от РА от същата дата. За спряното потребление на природен газ ответникът твърди да е уведомил ищеца с писмо с вх. № 190/21.12.2017 г. Сочи, че по силата на Договора заявки за капацитет се правели веднъж годишно, до края на м. август и се отнасяли за следващата година. Така на 23.08.2017 г., в 11: 18 ч., служител на ответника попълнил данни относно годишното потребление на газ като към момента на попълването бил посочен годишен капацитет 255 МВтЧ. Впоследствие било установено, че в таблицата е направена промяна, без да бъде уведомен ответникът, която се изразявала в това, че единицата мярка на заявения капацитет от годишен бил отнесен за ден. Така заявеното количество от 255 КВтЧ от годишно било счетено за дневно. По този начин ищецът едностранно бил приел, че договореният капацитет е 364 пъти повече, отколкото била действителната воля на ответника. Ответникът твърди, че е възразил, че доставката на услуга за капацитет в размер на 255 МВтЧ/ден не е реална и оспорил издаваните въз основа на този капацитет фактури. Счита, че осигуряването на капацитет засяга осъществяването на предмета на договора, като липсата на заявка за капацитет представлявала и липса на съществен елемент от договора, поради което и не било възникнало основание за плащане. Сочи, че спирането на газопровода през декември 2016 г. с РА № 10/09.12.2016 г. довело до липса на възможност за доставка и приемане на природен газ до края на предвидения в процесния договор срок. Релевира възражение за нищожност на клаузите на процесния договор, касаещи плащания за процент от недоставени количества и/или капацитет. По отношение на иска за неустойка сочи, че такава не се дължи, тъй като липсва валидна облигационна връзка, нито е налице дължимо плащане. Релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка, предвид липсата на краен предел, евентуално за нейната прекомерност. В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 2522/02.06.2020 г. в която оспорва отговора. Сочи, че макар фактът на спиране приемането на газ да е ирелевантен за производството, ответникът все пак е заявил необходимите му количества и необходимия му капацитет за пренос за 2017 и 2018 г. по реда и при условията на Договора, което било видно от годишните програми за процесния период, подписани от ответника и от представената Заявка за осигуряване на капацитет. Сочи, че с подписването на Допълнителното споразумение от 21.07.2017 г. ответникът е бил уведомен и се е съгласил с новите условия свързани с Преноса на доставяните количества природен газ. Сочи, че с исковата молба били представени копия от попълнени и подадени Приложения от страна на ответника относно резервирането на капацитети за доставка, които са станали задължителни за изпълнение. Сочи, че съгл. чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ, когато страна по договорите е общественият доставчик, условията за доставка са обвързани с условията по договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Извежда извод, че ответникът е следвало да заплати в уговорения срок дължимата стойност за резервиран капацитетен продукт, който е бил заплатен от ищеца предварително, съгл. договора му с „Булгартрансгаз“ ЕАД и ОУ към него. Сочи, че ако ответникът бе представил Сертификат от БТПП за настъпило събитие с характер на непреодолима сила, то неприетите по тази причина количества газ биха били приспаднати от минималното годишно количество и не би възникнало задължение за заплащането им срещу задължението на ищеца да ги достави приоритетно. В посочената посока доказателства не били ангажирани. Релевираното възражение за нищожност на клаузи от Договора счита за неоснователно, поради липса на конкретно предвидено в ЗЗД основание. Отделно клаузата досежно отношения между страните при неприемане на мин. годишни количества била съобразена с Правилата за търговия с природен газ. В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 260179/13.07.2020 г., в който изтъква, че не е приемал издаваните от ищеца фактури, не ги е осчетоводявал и не присъстват в дневниците на дружеството, като не бил ползван и данъчен кредит по ЗДДС. По отношение на фактура № 700000058/15.01.2018 г. сочи, че е била заплатена на 22.01.2018 г. Счита, че предявените искове са недопустими поради липсата на правен интерес – липсвали сключен договор, предмет на същия и интерес, годен да получи правна защита. От извършената едностранна промяна в попълнената Заявка, досежно мярната единица и от липсата на попълнени и изпратени Приложения № 7, извежда липса на съгласие между страните по предмета на договора и нищожност на последния, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното: От представения Договор за доставка на природен газ № 185- 2013/30.09.2015 г., сключен между „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, в качеството му на доставчик и „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, в качеството му на клиент, се установява, че страните са се договорили доставчикът да доставя на клиента природен газ срещу задължението на последния да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора, като страните са договорили, че договорът влиза в сила на 01.01.2016 г. и срокът му на действие е до 01.01.2019 г. Съгласно т. 4.3. от Договора годишната програма за доставка на природен газ се съгласува между страните в срок: през първата година – при подписване на договора, а за следващите години до 31.08. на предходната година. Страните са постигнали съгласие, че клиентът е длъжен да приеме минимално годишно количество (МГК), както и са посочили формулата, по която същото се изчислява. (т. 5.1.) В т. 5.2. страните разписали, че в случай, че клиентът приеме количество по- малко от договореното МГК, съгл. месечните актове по т. 10.13. за съответната година на доставка, заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество по среднопретеглена цена, изчислена за дванадесетте месеца на съответната година на доставка. Заплатените по този ред количества клиентът има право да заяви и приеме в следващите 24 м. по предложен от него График като ги доплаща през месеца на доставка (чл. 5.3. и чл. 5.7.) В р. VIII и IX страните уговорили редът за изменение на месечните и дневните количества газ, както и качествените показатели, на които газът следва да отговаря. В т.10.13. е договорено, че количеството газ, доставено на клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в Месечен акт, съдържащ информация за задълженията на доставчика за доставка и на клиента за приемане на природен газ. От т. 10.14. става ясно, че доставчикът съставя и подписва Месечния акт и го изпраща по електронна поща или факс на клиента, или подписан с електр. Подпис в електронна платформа, като последния го подписва и изпраща обратно до края на същия работен ден. В случай, че доставчикът не получи подписания от клиента месечен акт в посочения срок и по един от посочените начини, то едностранно подписаният от доставчика месечен акт се счита за валиден. В р. XI от Договора, страните разписали условията за пренос на доставяните количества. Клиентът възлага, на доставчика да заяви на комбинирания оператор капацитет за пренос на доставяните количества от свое име и за сметка на клиента, съгл. Приложение № 7, като са уговорени и сроковете за представянето на Приложението. Страните са разписали и последиците от неподаване на Приложение № 7 в границите на сроковете за това, а именно за доставчика отпада ангажимента за осигуряване на капацитет. Предвидено е и задължение на доставчика да уведоми клиента за осигурения капацитет за пренос, съгл. Приложение № 8 по електронна поща и да отрази данните от него в електронната платформа. Съгл. т. 12.14. в случай, че заверяването на банковата сметка на доставчика с дължимата сума не е извършено в предвидените за това срокове клиентът дължи за това неустойка в посочения размер за всеки просрочен ден, неустойката се начислява от деня, следващ деня, в който е просрочено плащането и се начислява до деня на окончателното й изплащане, вкл. В т. 12.16.9. е договорено, че когато клиентът изцяло не е приел договорените количества за определен месец, доставчикът не начислява неустойка за същия месец на доставка. Относно заплащането за неприети минимални годишни количества доставчикът издава и изпраща на клиента фактура в срок до 15.01. на годината, следваща отчетната – т. 12.17.1. В р. XIV страните изложили постигнатите уговорки досежно съдържанието, установяването и последиците от наличието на непреодолима сила. Конкретно по отношение установяване наличието на непреодолима сила страните постигнали съгласие наличието да бъде потвърдено от БТПП или друго учреждение, компетентно за това според случая. (т. 14.5.) В р. XV от Договора страните уредили въпросите свързани с прекратяване на договора. Представено по делото е и Допълнително споразумение № 1/21.07.2017 г., с което страните предприели изменение на клаузи от Договора за доставка на природен газ, в съответствие с приети промени в Правилата за търговия с природен газ и Правилата за балансиране на природен газ. Съгласно Споразумението в т.10.14. е предприето следното изменение – месечният акт се изпраща от доставчика и се връща от клиента през модул доставки в електронната платформа на интернет адрес delivery.bulgargaz.bg, а при техническа неизправност на електронната платформа – по електорнна поща или факс. Съгласно ДС т. 11.2. добива следното съдържание - в случай, че клиентът не подаде Приложение № 7.1., 7.2., 7.3. и 7.4. в предвидените срокове за доставчика отпада ангажимента за осигуряване на капацитет в изходни точни на газопреносната мрежа. Представени по делото са двустранно подписани Годишна програма за 2017 г. и Годишна програма за 2018 г. От тях се установява, че за 2017 г. общото договорено между страните количество възлиза на 59 хнм3, а за 2018 г. общото договорено количество възлиза на 255 МВтЧ. Представени по делото са още месечни актове (стр. 43-60) и протоколи за разпределение (стр. 61-85), от които се установява, че през процесния период ответникът не е приемал количества природен газ. Представени са Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цените, по които общественият доставчик е продавал природен газ на крайните снабдители и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, относими към процесния период. (стр. 86-149) Представени са 16 бр. фактури, издадени през периода 09.11.2017 г. - 11.01.2019 г., кредитни известия и уведомления за дължимост на суми, издадени от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД с получател „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД (стр. 166- 200). Представено е писмо с рег. № 01-185-2013-146/16.01.2018 г. до Л. С., управител на „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, с което изпълнителният директор Н. П. на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД уведомява, че към датата 16.01.2018 г. просрочените задължения възлизат на 56 967, 65 лв/ главница и 435, 97 лв. за неустойки. Указан е срок за погасяване на задълженията до 25.01.2018 г., след изтичането на който „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД ще пристъпи към усвояване на предоставената от „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД банкова гаранция, без допълнителни уведомления. Представени са уведомления, отправени от ищеца до ответника, за размер на задълженията (стр. 201-205). Доказателства за достигането им до ответника не са налице. Представена заверена разпечатка от профила на ответника в платформата delivery.bulgargaz.bg, съдържаща таблица за одобрени капацитетни продукти за пренос (стр. 185). Представени са доказателства за размера на среднопретеглената цена за 2017 и 2018 г. (стр. 207-208) Представена по делото е и Молба за потвърждение на вземания/задължения в „Булгаргаз“ ЕАД рег. № 51-002420/19.12.2018 г. Видно от молбата е, че „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД уведомява „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, че към 31.12.2018 г. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД няма вземания от „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД. Представено е възражение с изх. № 190/21.12.2017 г., с което ответникът уведомил ищеца, че не приема фактури № 617/09.11.2017 г. и № 109/07.12.2017 г., тъй като от м.януари 2017 г. по предписание на ДАМТН, дружеството е със спряно газоподаване и не ползва природен газ. В писмото е възразено и срещу промяна извършена във формуляр Заявка, при което графата за заявен годишен капацитетен продукт е изменена на такъв за ден, като промяната е извършена след подаване на заявката. Възражението е достигнало до ищеца на 22.12.2017 г. Представени са два формуляра Заявка (стр. 235-237), от модул Доставки, за клиент „Еврометал“ ООД, съдържащи заверка за софтуеърни разпечатки. От първият, с отразено сървърно време – 23.08.2017 г., 11: 18: 01, се установява, че „Еврометал“ ООД е заявило годишен продукт от 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. в размер на 255.000 МВтЧ. От вторият, с отразено сървърно време – 15.12.2017, 11: 18: 45, се установява, че заявения годишен продукт от клиента „Еврометал“ ООД, за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. е в размер на 255.000 МВтЧ/ден. Представена е писмена кореспонденция (стр. 242-266), от която се установява, че ответникът многократно и в отговор на писма на ищеца, с които са му указвани срокове за плащане на суми по издадените фактури е възразявал, че не дължи същите, доколкото не е заявявал количества природен газ и не е имал възможност да приема такива поради спиране на газоподаването. Представен е Ревизионен акт № 10/09.12.2016 г. (л. 273) на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, от който се установява, че при извършен периодичен преглед на Разпределителен газопровод, ГРП и площадков газопровод на „Еврометал“ ООД, са направени констатации, които наложили съоръжението да бъде спряно от експлоатация до извършване на технически преглед. По делото е представен и Ревизионен акт № 11/20.07.2018 г. на същото учреждение, от който се установява, че след извършен преглед на съоръжението за газоподаване на „Еврометал“ ООД, същото е оставено спряно до извършване на технически преглед с изпитване. Представен по делото е Договор № 2987/28.09.2017 г., сключен между „Булгаргаз“ ЕАД като ползвател и „Булгартрансгаз“ ЕАД като оператор, по силата на който операторът е предоставил услугите по достъп и пренос на ползвателя, по реда и при условията разписани в Договора. Представена поделото е електронна кореспонденция, проведена през периода 1.08.2017 г. – 23.08.2017 г., с която ищецът е давал указания във връзка със сключване на допълнително споразумение към договорите, както и указания във връзка с нанасяне на данни в електронен модул „Доставки“ на „Булгаргаз“ ЕАД. Представен по делото е и Договор № 545/29.01.2016 г. (л. 443), сключен между „Булгаргаз“ ЕАД като възложител и „Уеб Трейд“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане на посоченото договора възнаграждение да модифицира функционалността на използван от възложителя софтуерен модул „Доставки“ чрез промяна на съществуващите и добавяне на нови функции, както и да обучи служители за работа със софтуерния модул. В т. 5.4. от същия е договорено, че възложителят ще има право да ползва, съхранява, копира, съвместява с други програми, видоизменя, доработва и надгражда модифицирания софтуерен модул чрез създаване на нови модули и функционалности, като изпълнителят ще предоставя технологична или методична помощ на възложителя при упражняване на тези му права. В хода на първоинстанционното производство са събрани специални знания, посредством изслушани и приети заключения на Съдебно-техническа, допълнителна такава експертиза, и съдебно-счетоводна експертиза, които се ценят и от въззивния съд като компетентни и безпристрастно дадени. От заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза се установява, че в модул „Доставки“ на електронната платформа на „Булгаргаз“ ЕАД за клиент „Еврометал“ ООД на 23.08.2017 г., 11: 18: 01 ч. е било записано „Заявен капацитет (MWh) – 255.000“ и съответно „Заявен капацитет (хнм3) – 23.966“. В периода след 23.08.2017 г., но преди 15.12.2017 г. е направена промяна в модула от фирмата-разработчик на продукта - „Уеб Трейд“ ЕООД, като точната дата не може да бъде определена. Промяната е в мерните единици на заявения капацитет – от (MWh) на (MWh/ден) и съответно – от (хнм3) (хиляда нормални кубични метра) на (хнм3/ден). В с.з. на 18.12.2020 г. вещото лице е пояснило, че конкретно за тази промяна в „Уеб Трейд“ ЕООД нямат никакви данни и предполагат, че заявката е постъпила от „Булгаргаз” в оперативен порядък - по телефона. Още експертът е посочил, че ръководството на потребителя не е достъпно за потребителите на „Булгаргаз“ чрез платформата за заявки, а на него му е било изпратено за нуждите на експертизата от фирмата-разработчик на програмата. Уточнил е, че в резултат на задание на „Булгаргаз“ ЕАД, и след направена от „Уеб Трейд“ ЕООД промяна, при заявка и редакция на капацитет от страна на клиента, в сроковете зададени от администратора, всеки път се генерира Приложение 7.1, 7.2., 7.3. Неразделна част от заключението е и Приложение 4 – Заявка за осигуряване на годишен капацитет за пренос, т.н. Приложение 7.1, с име на клиент „Еврометал“ ООД, за която експертът пояснява в заключението, че е рапечатана от служителите на ищеца, от модул Доставки, във вида в който се визуализират данните в последната версия на софтуеърния продукт. В допълнителното заключение експертът е посочил, че промените са извършвани от ip-адреси на „Уеб Трейд“ ЕООД, като Таблицата от приложение № 10 към исковата молба (Потвърждение за осигурени капацитетни продукти за пренос) се генерира автоматично и не се попълва от „Булгаргаз“ ЕАД, като е въведена в експлоатация преди 2017 г. В с.з. на 10.02.2021 г. вещото лице добавя, че както ищцовото дружество, така и ответното такова не могат да направят промени по програмата. Посочило е, че това се прави от разработчика на софтуера, който го поддържа, по поръчка на възложителя, а самите данни се въвеждат от клиента. Клиентът въвежда цифрата – в случая 255, а интерфейса се променя от „Уеб Трейд“ по заявка на „Булгаргаз“. Пояснило е, че в конкретното приложение № 10 информацията се е генерирала автоматично от базата данни, като уточни, че този модул не е публичен и се изисква потребителско име и парола, които се дават от „Булгаргаз“ и са за всеки отделен клиент индивидуално. Уточнява още, че всички данни, които са въвели клиентите са в посочената програма и „Булгаргаз“ може да види това, но не може да ги променя. Накрая е посочило, че програмата е разработена от „Уеб Трейд“ по заявка на „Булгаргаз“, като всички промени в програмата – интерфейс, съдържание, се извършват от „Уеб Трейд“ по заявка на „Булгаргаз“. Допълнило е, че тези промени касаят всичко друго, но не и данните, въведени от клиента. От заключението на СТЕ се установява, че „Еврометал“ ООД е подавало към „Булгаргаз“ ЕАД прогнозни стойности за доставка на природен газ – видно от годишна програма за договорени количества за 2017 г. и 2018 г., но реално няма доставка на природен газ – видно от протоколите, представени по делото от м.01.2017 г. до м.12.2018 г. Във връзка с предоставен проект за реконструкция и извършен оглед на място, експертът е установил че линията към производствения цех е затапена, няма съоръжения с мощности, които да консумират 255 MWh на ден. Газопроводът е спрян от експлоатация на основание акт № 10 от 09.12.2016 г. на ДАМТН и към момента на изготвяне на заключението – 22.10.2020 г. не функционира, не са предприемани действия по изпълнение предписанията по протокола. В с.з. от 18.12.2020 г. вещото лице е уточнило, че по време на проверката, която извършило, нямало приток на газ, което означавало, че няма разход. Посочило е, че цялата система като външен вид е правена отдавна, имало прах и паяжина, нямало данни да се ползва. Общото впечатление на вещото лице било, че това е занемарен обект, просто една площадка за скрап. При посещението й на място, не видяла следи от рязане на метал, или каквато и да е дейност свързана с употребата на газови горелки. От заключението на ССЕ се установява, че експертът е посочил размер на главницата по всяка от процесните фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане като общият размер възлиза на сумата 172209.36 лв. Експертът е изчислил и размера на неустойката за забава по всеки от издадените и процесни счетоводни документи, считано от деня, следващ датата на падежа на плащане, до датата на завеждане на иска – 31.01.2020 г., като след изчисленията общия размер на неустойката за забава възлиза на сумата 31770.88 лв. Експертът е посочил, че по издадените фактури е извършено едно плащане в размер на 9606.85 лв., по фактура № 58/15.01.2018 г. В счетоводството на ответника, по сметка Доставчици, аналитична партида „Булгаргаз“ ЕАД, счетоводен израз е намерила само платената фактура № 58/15.01.2018 г. Същата е включена и в Дневника за покупки на „Еврометал“ ООД за м. 01.2018 г. Всички останали процесни документи не са осчетоводени от „Еврометал“ ООД и по тях не е ползван данъчен кредит. При проверка в счетоводството на ищеца, експертът е установил, че всички процесни счетоводни документи са отразени в счетоводството на ищеца и фигурират в дневниците за продажба. Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д. Г. П. – служител в ответното дружество. Показанията на свидетелката се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия, не противоречат на останалите възприети за установени обстоятелства и при отчитане на служебната й зависимост от ответното дружество. Свидетелката споделя, че работи от почти 20 години в „Еврометал“, като организира търговията с метали и отпадъци. Разказва, че на площадката в кв. „Мошино“, в гр. Перник е ползван газ за рязане на метали, но от края на 2016 г. газопроводът бил спрян. Свидетелката нямала задължение да изготвя заявките, но като човек, който работи там и има поглед върху дейността, можела да прецени евентуално какви количества биха били необходими. Във връзка с издадени от ищцовото дружество фактури били изискани обяснения от нея, тъй като касаели точно тази дейност, с която П. се занимавала и организирала. След като се запознала с документите установила, че фактурите са за осигурен капацитет, не за използвана газ. Установила, че „Еврометал“ ООД не е искало осигуряване на капацитет, не са попълнени всички приложения и заявката за осигуряване на капацитет не е завършена. Категорична е, че Приложение № 7, касаещо капацитет, не е попълвано от „Еврометал“. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Разпореждане № 598/19.03.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Исковете са правилно квалифицирани като осъдителни с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, съобразно изложените от ищеца фактически твърдения и произнасянето съответства на заявените за разглеждане претенции, поради което решението е и допустимо. Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби. Съобразно общата разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД - ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря. Съобразно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция към момента на сключване на договора ) Сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от комисията. При тази законодателна уредба и въз основа на възприетото по фактите, се налага извод, че страните-търговци са обвързани от валидно облигационно правоотношение по представения по делото договор за търговска продажба на природен газ № 185-2013/30.09.2015 г., неразделна част от който са двустранно подписани Годишна програма за 2017 г. и Годишна програма за 2018 г. Не е било предмет на спор между тях и, че част от клаузите по Договора са били предмет на изменение със сключеното Допълнително споразумение № 1/21.07.2017 г. Автентичността и съдържанието и на двата документа не са били предмет на спор между страните. Между страните не е било предмет на спор и, че въпреки сключеният договор и допълнителното споразумение към него, ответникът не е потребявал природен газ, съобразно уговореното, поради спиране на газопроводното му съоръжение с коментирания във фактическата обстановка Ревизионен акт № 10/09.12.2016 г. на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“. Този факт е интерпретиран от ответника като непреодолима сила, по смисъла на р. XIV от Договора довела до невъзможност договорът да бъде изпълняван. В посочения раздел, при дефиниране на това понятие, страните са възпроизвели разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, съгл. която разпоредба, непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. При всяко положение събитието от извънреден характер следва да стои извън волята на страната, която се позовава на него. В случая, съдът намира, че подобно събитие не се установява. Това е така, защото, както е посочено при обсъждане на Ревизионен акт № 10/09.12.2016 г. в него са обективирани резултатите от извършване на периодичен преглед на съоръженията на въззиваемия-ответник, следователно прегледа макар и да е събитие, стоящо извън волята на последния и да не може да бъде избегнато от него, не може да бъде квалифицирано като непреодолима сила, по см. вложен от законодателя и от страните, в това понятие. Това е така, защото спирането е в резултат на констатираните неизправности по съоръженията, поддържането на чиято изправност поначало е задължение и грижа на ответника и има отношение към надлежното изпълнение на задълженията му по сключения процесен договор. Още повече, че последният сам твърди, че впоследствие (след спирането) е било взето решение неизправностите в газопроводното съоръжение да не бъдат отстранявани, които твърдения се подкрепят от събраните показания на св. П.. Следователно, макар и спирането на газопровода да е осъществено и удостоверено от компетентния за това орган, същото не представлява събитие от непреодолим характер, а релевираното в този смисъл от въззиваемия възражение се преценява като неоснователно. Съгласно сключеният между страните Договор, стойността на доставения природен газ се заплаща от клиента, както и за негова сметка са разходите за капацитета по т. 11.3 от Договора, както и разходите за пренос, в т.ч. осигурен, но неизползван такъв (чл. 11.4., 11.5, 12.1., 12.2. и 12.8. от Договора). Както е посочено в т. 11.1. ответникът-клиент възлага на ищеца- доставчик, да заяви еднократно на трето лице – Комбиниран оператор, твърд непрекъсваем годишен, тримесечен и/или месечен капацитет за пренос на доставяните количества, от свое име и за сметка на клиента, съгл. Приложение № 7. Посочената договорна уредба води до извода, че въззивникът има ролята на посредник в отношенията между клиента и оператора на газопреносната мрежа, както и, че освен стойността на реално потребените количества газ, ответникът-клиент дължи заплащане и на заявените, но неизползвани месечни и тримесечни, капацитетни продукти, независимо от реално потребеното количество. В случая, между страните не е било спорно, че ответникът не е потребявал газ през процесния период, за който са издадени фактурите, предмет на исковите претенции, последното се установява и от представените месечни актове (стр. 43-60) и протоколи за разпределение (стр. 61-85), които са с нулеви стойности. Основния спор между страните се е концентрирал върху отговора на въпроса възложил ли е ответникът на ищеца, по см. на т. 11.1. (и изменената й редакция, съобр. Допълн. Споразумение от 21.07.2017 г.) заявяването на годишен, тримесечен и/или месечен капацитет за пренос на доставяните количества. Отговорът на този въпрос е положителен. Първоначално такова възлагане е извършено с подписване на годишните програми за 2017 и 2018 г., неразделна част от сключеният договор. Съобразно клаузите на Договора възлагането се извършва чрез подаване на Заявка и Приложения № 7, в уговорените срокове и в платформата delivery.bulgargaz.bg. Както е посочено във възприетото по фактите, от страна на въззиваемия-ответник е поето задължение за потребяване на годишно количество газ в размер на 255 МВтЧ за 2018 г. Признава се от ответника и се установява от представената Заявка от 23.08.2017 г., че на същата дата, служител на ответника е попълнил в графа „Заявен капацитет (МвтЧ)“ от нея капацитетен продукт в размер на 255 МВтЧ, годишно, за периода 01.10.2017 г. – 20.09.2018 г. Същевременно е представена и Заявка с дата 15.12.2017 г., от която е видно, че графа „Заявен капацитет (МВтЧ)“ е с променена мерна единица на заявения капацитет от „МВтЧ“ на „МВтЧ/ден“ като са запазени посочените в Заявката от 23.08.2017 г., цифрови единици. По този въпрос от страна на въззиваемия е изложено твърдение, че посочената промяна е направена от въззивника, едностранно. Това твърдение не се подкрепя от събраните и коментирани писмени, гласни доказателства и специални знания. Както вече бе посочено въззивникът, в качеството си на посредник между клиента и оператора е обвързан от заявката на клиента и е длъжен да я предаде. Поради това ищецът няма право да извършва своеволно промени (корекции) така направената заявка, такива правомощия не се и установяват технически да са били налице. Нещо повече, не се установи безспорно подобна корекция да е била възлагана и на дружеството, осъществяващо поддръжка на интернет-платформата, в която заявяването се извършва. От събраните специални знания се установява и, че при попълване на заявка в профила на ответното дружество в платформата delivery.bulgargaz.bg, приложенията № 7 се генерират автоматично и не е необходимо те да бъдат попълвани отделно, както погрешно е било възприето от ответника. Релевираното в тази посока възражение се преценява като неоснователно. Липсата на заявяване на капацитет, поради неподаване на Приложения № 7 се интерпретира от ответника като незавършен фактически състав на заявяването, което водело до нищожност на целия договор, по см. на чл. 26 ЗЗД. Подобно основание за нищожност действително не се съдържа в закона. Евентуалната незавършеност на фактическия състав по заявяване на капацитет, не би могло да рефлектира върху сключването на самия договор, който предвид неговия вид се счита сключен с постигането на съгласие между страните. Не се установява да е налице и липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. Второ ЗЗД, каквото е второто възражение релевирано от страна на ответника. Посоченото се обосновава отново с непопълване на същите приложения, с които според ответника се определял и предмета на договора. Посоченият довод не може да бъде споделен. Договорът се счита сключен, когато страните постигнат съгласие по неговото съдържание и предмет (обекта на правоотношението и престациите при престационните договори). Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен пример. Подобни твърдения и кореспондиращите им доказателства по делото не са налице. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора следва да е налице при всяко положение към момента на сключването му, поради което и попълването на едни или други формуляри, посочени в договора, представлява изпълнение на поети по него задължения като непопълването им след момента на сключване на договора не би могло да бъде възприето като липса на съгласие за сключването му. Не се установява да е налице и посоченото основание за унищожаемост на договора в хипотезата на чл. 28 ЗЗД, интерпретирано от ответника като грешка в количеството. Поначало грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства или предмета на договора. Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите или обстоятелствата, които имат значение за него при формиране на вътрешната воля за сключване на сделката. Подобни твърдения от страна на ответника, относими към релевантния момент на сключване на договора, не са изложени и не се установяват. Следва да се направи извод, че „Булгаргаз“ ЕАД в изпълнение на договора е предало на „Булгартрансгаз“ ЕАД подадената от „Еврометал“ ООД, заявка за годишен и тримесечен капацитет 255.000 МВтЧ/ден. като след потвърждаване на заявения капацитет е информирал ответника-клиент за осигурения капацитет за пренос, съобр. задължението си по чл. 11.3. от Договора. Потвърждаването е извършено отново в електронната платформа, в профила на ответника, видно от представената разпечатка (стр. 185). Следва още да се отбележи и, че ответникът има качеството на търговец и сключената сделка за него е търговска. Съобразно разпоредбата на чл. 302 ТЗ, длъжникът по такава сделка трябва да полага грижата на добър търговец. В правната доктрина и съдебната практика, тя (грижата) се определя като такава, която добрият, почтеният и опитен търговец обикновено проявява при изпълнение на задълженията си във връзка с осъществяване на дейността си в даден бранш. Следователно след като заявяването и потвърждаването на капацитетни продукти се извършва в електронна среда – интернет-платформа, в която ответникът разполага с профил, то същият с грижата на добър търговец е следвало да следи профила си и да е в течение на извършваните там действия и получавани потвърждения, както и да ги анализира. При това с извършеното потвърждаване ответникът е бил уведомен както за заявения от него капацитет, така и, че същият е за ден и за него е възникнала възможността да прекрати договора или да направи корекция на така заявения капацитет, която възможност е изрично предвидена в изменената т. 8.2.2. от Допълнително Споразумение № 1/21.07.2017 г., според която в срок до 13 часа на предходния ден за доставка, Клиентът може да уведоми Доставчика за количеството газ, което може да приеме в деня на доставка, като изпрати предложение за изменение на дневните количества…“ Ответникът не се е възползвал от нито една от двете възможности. Все в светлината на изложеното следва да бъде обърнато внимание и на факта, че заявяването на капацитет е извършено от ответника на 23.08.2017 г., момент към който спирането на газопроводното му съоръжение и Ревизионен акт № 10/09.12.2016 г., са били вече налице. Следователно при няма как от факта на неположена в достатъчна степен грижа за собствените си работи, търговецът да извлича изгодни последици твърдейки, че заявяване на продукти не е налице, съответно уведомяване за одобрени такива също не е налице и не се дължи надлежно изпълнение на поетите по договора задължения. Този извод не може да бъде разколебан и от установената липса на осчетоводяване на издадените фактури, както и от изпратеното от ответника писмо с нулеви стойности на салдата. На следващо място, както вече бе посочено съобразно разпоредбата на чл. 5.2. от Договора, в случай, че през годината клиентът приеме количество по-малко от минималното годишно количество (МГК), заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество, по среднопретеглена цена за 12-те месеца на съответната година на доставка. Така макар и в исковата молба да са изложени твърдения, че ответникът се е задължил да приеме МГК за 2017 г. в размер на 47.200 хнм3 и, че 50 % от неговата стойност възлизат на сумата 9606.85 лв., с ДДС, за което е издадена фактура № 58/15.01.2018 г., в действителност от представените и коментирани доказателства и събраните специални знания, посредством ССЕ, безпротиворечиво се установява, че стойността на тази фактура е била заплатена от ответника на 22.01.2018 г. и видно от исковата молба, същата не се претендира за заплащане. Посочената фактура и плащането по нея са осчетоводени и при двете страни и са включени в дневниците по ЗДДС. По този начин обаче ответникът е признал, че поради неприемането на уговореното минимално годишно количество газ дължи заплащане на 50 % от неговата стойност, съобразно уговорките в Договора. В тази насока е релевирано от страна на ответника общо възражение за нищожност на всички договорни клаузи, предвиждащи частично плащане на процент от недоставени количества и/или капацитет, обосновано с твърдения за неоснователно обогатяване. Това възражение отнесено към разглежданата клауза 5.2. от Договора се преценява като неоснователно. Видно от клаузата е, че същата няма санкционен характер, тъй като в този случай не би била налице следващата клауза т. 5.3., предоставяща право на клиента да приеме платените частично количества през следващите 24 м. по предложен график и клаузата т. 5.7, уреждаща доплащане на останалите 50 % от стойността на МГК. В действителност клаузата предвижда предварително частично плащане на минималните годишни количества, които клиента е поел задължение да приеме и които количества са били осигурени съгласно сключеният договор. Както вече бе посочено ответникът-клиент дължи заплащане на заявените, но неизползвани месечни и/или тримесечни капацитетни продукти, независимо от реално потребеното количество, което също подлежи на заплащане. В резултат от горното и след като ответникът е поел задължение да приеме през 2018 г. количество газ в размер на 255 МВтЧ, съобразно подписаната от него годишна програма за същата година, се налага извод, че ответникът дължи заплащане на 50 % от стойността на неприетото през годината МГК газ, възлизащо на 204 МВтЧ, съобразно неоспорените изчисления на ищеца и клаузата на т. 5.1 от Договора. Стойността на това количество, съобразно представените и неоспорени доказателства за среднопретеглена цена възлизаща на 37.1250 лв., с ДДС/МВтЧ, се равнява на сумата 4550.52 лв., с ДДС, за което е издадена фактура № 107/11.01.2019 г. Дължими се явяват и сумите по останалите, издадени фактури, с които са остойностени заявени капацитети – годишен и тримесечен, както и пренос, чиято стойност възлиза общо на сумата 172209.36 лв. и кореспондира с установените по размер задължения чрез заключението на ССЕ. Фактура № 58/15.01.2018 г. – 9606.85 лв., която не се спори между страните е заплатена от ответника, макар и да е посочена от ищеца при изброяване на издадените по договора фактури, в действителност не е включена при формиране на общия сбор на дължимата главница. В този смисъл, релевираното от въззиваемия възражение, че тази фактура се претендира от ищеца да бъде платена втори път, се преценява като неоснователно. В случай на неизпълнение на задълженията за плащане в границите на уговорените срокове, в разпоредбата на чл. 12.14, страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на ОЛП, увеличен с 10 %, изчислена на база 360 дни. Възраженията на ответника за недължимост на неустойката поради липса на облигационно правоотношение и липса на главно задължение са неоснователни по изложените в предходните абзаци мотиви. Що се касае до възраженията за нищожност на неустойката, която поради липса на краен предел, създавала предпоставка за неоснователно обогатяване, нарушавала добрите нрави и излизала извън присъщите й функции, следва да бъде посочено следното: Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Разяснения във връзка с извършване на преценка за несъответствие на неустойка с добрите нрави са дадени в мотивите на т. 3 от ТР № 1/2009 г. Съобразно посоченото там преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент като са дадени и примерни критерии за извършване на тази преценка. В случая, се касае за неустойка за неизпълнение на парични задължения по договор, сключен в условията на регулиран пазар, съобр. разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ, издадени от КЕВР, които са приложими към процесните доставки, когато страна по договорите по ал. 1 е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията на договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. Следователно точното и в срок изпълнение на задълженията на ответника по сключения договор има пряко отражение и върху изпълнението на задълженията на ищеца като доставчик, по сключения негов договор с комбинирания оператор. Изпълнението на задължението за срочно плащане на дължимите суми не е обезпечено по друг начин, а неизпълнението му е съществено. Неустойката не излиза извън присъщите й функции, тъй като дължимостта й е обусловена от неизпълнението на задълженията на ответника и има за цел да стимулира изправността му. Процентът на неустойката е съпоставим с размера на законната лихва. При начина на формулиране на клаузата за неустойка не би могло да се направи еднозначен извод, че единствената й цел е обогатяване на кредитора. Същевременно не се възприема за нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. В резултат от това възражението за нищожност на неустойката, поради противоречието й с добрите нрави се преценява като неоснователно. Предвид установеното неизпълнение на главните задължения, дължими се явяват и неустоечните такива, възлизащи общо на сумата 31571.06 лв., в т.ч. и сумата 2.67 лв., върху главницата по заплатената фактура № 58. Това е така, защото макар и сумата да е наредена за плащане на крайната дата на падежа – 22.01.2018 г., заверяването на сметката на ищеца е извършено на 23.01.2018 г., при което се дължи неустойка за периода 22.01.2018 г. – 23.01.2018 г., която възлиза на претендираната сума 2.67 лв., съобр. разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Искът ще следва да бъде уважен в предявения размер, въпреки установеният от вещото лице по ССЕ размер на неустойката – 31770.88 лв., доколкото не е налице изменение на тази претенция по размер, по реда на чл. 214 ГПК. Дължима се явява и законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане, на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, поради което и това искане следва да бъде уважено. В заключение от горното, предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, като основателни и доказани подлежат на уважаване. Постановеното в обратен смисъл първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго. По разноските. Предвид изхода от спора първоинстанционното решение подлежи на ревизиране и в частта за разноските. Разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното искане и представен Списък по чл. 80 ГПК, поради което следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Разноските за първоинстанционното разглеждане на делото възлизат на сумата 9089.00 лв., от които 8152 лв., държавна такса, 586 лв., възнаграждения на вещи лица и служебно определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП. За въззивна инстанция разноските възлизат на сумата 4435.00 лв., от които 4075.61 лв., държавна такса и 360.00 лв.., определено от съда юрисконсултско възнаграждение. За касационното разглеждане на делото разноските възлизат на сумата 4466.00 лв., от които 4106.00 лв., държавна такса и 360.00 лв., служебно определено юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд