Решение № 16 от 22.6.2026 г. на Районен съд - Исперих по дело № 175/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от И. Д. Г. ЕГН:•••••••••• с адрес за връчване на призовки и съобщения по чл. 51 ГПК в гр. Русе, ул. •••, чрез пълномощник адв. К. Х. Булстат: 179070882, личен № 1900035370, тел.: ••••••••••, email:•••••••••• срещу наказателно постановление № 275-04- 03/25.09.2025г., издадено от Главен инспектор Константин Костов - Началник на РУ Исперих при ОДМВР Разград, с което за нарушение по чл. 16а, ал.2 от Закон за защита от шума в околната среда на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 500.00лв. В жалбата е посочено, че Наказателното постановление е издадено при грубо нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми. И. Д. Г. твърдял, че на посочените в наказателно постановление № 275-04- 03/25.09.2025г. дата и място, не е извършил описаното административно нарушение по чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС. Освен това, следвало да се има предвид, че нормата на чл. 16а, ал.2 ЗЗШОС била бланкетна и следвало да бъде изпълнена със съдържание, чрез посочване на конкретно извършено действие или допуснато бездействие от нарушителя. Както в АУАН, така и в обжалваното НП, липсвало конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, което от една страна правело невъзможно съдът да провери какво е извършил нарушителя и представлявало ли то твърдяното от АНО нарушение, а от друга - нарушавало правото на защита на жалбоподателя, като го препятствало да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина. Въззиваемия ОДМВР - Разград не заявява становище по жалбата. Контролиращата страна Районна прокуратура – Разград не изпращат представител и не заявяват становище. Като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : На 14.06.2025г. срещу 15.06.2025г. жалбоподателя си бил поканил гости в къщата на своите баба и дядо в село Конево, обл. Разградска, ул.“•••“ № 3. След полунощ вече на 15.06.2025г. служителя на РУ – Исперих свидетеля С. С., който живеел в същото село дочул силна музика идваща от дома на И. Г.. Подал сигнал в РУ – Исперих. На място дошли свидетелите И. Н. и И. И.. Те посетили дома на Г. и там установили жалбоподателя със свои приятели. Силната музика се чувала в цялото село, поради късния час нямало други звуци. При посещението на полицейските служители жалбоподателя бил предупреден да спре музиката, което той направил. Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото показания на свидетелите И. Н., И. И., С. С.. С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Съставеният от контролните органи АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на формалните изисквания на закона. Двата административно – наказателни акта са съставени в нарушение на чл.17 от Закона за защита от шума в околната среда. Съгласно цитираната разпоредба компетентни да извършват проверки и да съставят АУАН и Наказателни постановления за нарушения по този закон са: Министърът на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със Закона за здравето. Полицейските служители и Началникът на Районното полицейско управление не са компетентни органи за извършване на проверки, съставяне на АУАН и издаване на Наказателни постановления по този закон. Изземвайки правомощията на здравните органи Началникът на Районното полицейско управление в гр.Исперих е нарушил процесуалните правила за издаване на наказателни постановления. Това прави обжалваният административно – наказателен акт порочен на формално основание, поради което същият следва да бъде отменен, без съда да изследва по същество дали действително е извършено описаното в АУАН-ът и Наказателното постановление административно нарушение. За пълнота на изложението, обаче, следва да бъде отбелязано, че на основание чл. 11, т. 5 от ЗЗШОС е издадена Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части не денонощието, граничните стойностите на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. С нея се определя показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната среда; методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение; методите за оценка на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение. В случая за да се приеме, че е налице озвучаване над допустимите норми по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС следва да се посочи кои са граничните стойности на шум, колко са измерените стойности на шум в момента на нарушението и с колко е преминала границата на допустимото ниво на шум. Именно тези строги норми създават особен ред за установяване на нарушение по смисъла на ЗЗШОС, в който се говори за гранични нива на шум. В цитираната наредба, издадена от МЗ и МОСВ, по принцип са определени норми за гранични стойности на шум за различните часове на денонощието. Така например, съгласно изискването на Таблица № 2 към Наредбата, граничните стойности на максимално ниво на шума през нощта са в рамките на 55db. В случая обаче в акта и постановлението не се цитират тези гранични стойности на шум, нито установеното ниво на шум. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение по ЗЗШОС. За да се квалифицира едно нарушение като такова по ЗЗШОС и за да се докаже, следва да се направят измервания съгласно Наредбата по чл. 11, т. 4 от ЗЗШОС . В случая това не е сторено и няма доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението по този закон, което означава, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява, за да организира защитата си, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и по същество и подлежи на отмяна. Воден от изложеното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът