Решение № 3607 от 27.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 398/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. П. К. и С. В. Б., подадена чрез пълномощника им адв. Л. Н. от Адвокатска колегия Стара Загора, против отказ за отразяване на оспорен и установен произход от баща и промяна на името на дете в съставен Акт за раждане № 0211 от 04.02.2019 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Стара Загора, обективиран в писмо с изх. № 10-11-13647 от 10.09.2025 г. на Началника на отдел „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора.

Доколкото оспореният отказът е обоснован с това, че приложените към заявлението на жалбоподателите документи не са достатъчни за уважаване на искането им за признаване и допускане на изпълнението на представените от тях чуждестранни решения, съгласно изискванията на чл. 117 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), жалбоподателите твърдят, че същият е постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като административният орган не е бил сезиран с искане за признаване и допускане на изпълнението на приложените към заявлението им чуждестранни съдебни решения, а с искане за нанасяне на промени в пресъставения (съставен въз основа на съставен в САЩ акт за раждане) от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Стара Загора акт за раждане на детето Н. С. К., роден на [дата]. в САЩ – № 0211 от 04.02.2019 г., в съответствие с нанесените такива в съставения му в САЩ акт за раждане № 2015-00-52942, съгласно приложените към заявлението им документи. По тези съображения молят да бъде отменен обжалвания отказ, като незаконосъобразен, и преписката да бъде върната на административен орган за ново произнасяне по искането им, с което той е бил сезиран, с указания за отразяване в пресъставения в Община Стара Загора акт за раждане на настъпилите промени в съставения в САЩ акт за раждане относно вписаните баща и име на детето. Претендират за направените разноски по делото.

Ответникът – Началник на отдел „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д. В., в представено писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата, като недопустима, и моли да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Твърди, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се дават указания за отстраняване на нередовности в искането на жалбоподателите, с което е бил сезиран, както и че приложените към заявлението на жалбоподателите документи са им били върнати по тяхна молба с рег. № 10-71-695 от 15.07.2025 г. Алтернативно поддържа, че обжалваното писмо представлява отказ, постановен при условията на чл. 118, ал. 1 от КМЧП, защитата на зесегнатите права от който следва да бъде реализирана по реда, предвиден в ал. 2 на чл. 118 от КМЧП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2019 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Стара Загора е съставен Акт за раждане № 0211 на Н. С. К., роден на [дата]. в САЩ, пол – мъж, с вписани родители: майка – П. П. К., българска гражданка, и баща – Д. Ч. К., гражданин на САЩ (л. 30 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора). Същият, видно от отразеното в него, е бил съставен въз основа на издаден в САЩ документ за раждане с рег. № 52942 от 05.10.2015 г., удостоверяващ раждането на детото (издаденото на 26.05.2016 г. Удостоверение за вписване на раждане, щат М., Департамент „Здраве и Ментална хигиена“, Отдел „Актове за раждане“ – Удостоверение за раждане рег. № 2015-00-52942 от 05.10.2015 г., приложено на л. 31 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора).

На 20.06.2025 г. жалбоподателите П. П. К. и С. В. Б., чрез пълномощника си адв. Л. Н., подали до Кмета на Община Стара Загора заявление с вх. № 10-01-3256 от същата дата с искане „да бъде признат акт за раждане на Н. С. Б., роден на [дата].“ (л. 10 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора), към което приложили издадени в САЩ документи, заверени с апостил и придружени с легализиран превод на български език, както следва:

1. Съдебна разпоредба от 17 февруари 2021 г. по дело C-23-CV- 20-000315 на Върховния съд за окръг У., щат М., с която се нарежда Отделът „Гражданско състояние“ към Департамента по здравеопазване на М. да бъде упълномощен да измени акта за раждане на Н. С. К., като замени името и информацията за бащата, посочени понастоящем като Д. Ч. К., със следната информация: Име на бащата: С. Б. (л. 23-27 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора);

2. Наредба за промяна на име от 02.03.2021 г. по дело № С-23-FM-20-000412 на Окръжния съд на окръг У., щат М., с която се нарежда името на Н. С. К. да се промени на Н. С. Б. (л. 19-22 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора), и Съгласие за промяна на име по същото дело (л. 14-18 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора);

3. Удостоверение за раждане (на Н. С. Б., роден на [дата]., майка – П. П. К., баща – С. В. Б.) с peг. № 2015-00-52942 от 05.10.2015 г. за удостоверяване на жизненоважно вписване, щат М., Д. З. – М., отдел „Жизненоважни вписвания“, издадено на 06.09.2021 г. с вписана забележка за служебни цели: „Изменено на 06.09.2021 г.: Съдебно решение за промяна на името на детето“ (л. 11-13 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора).

С оспореното писмо изх. № 10-11-13647 от 10.07.2025 г. (л. 7 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора), издадено от Ц. В. на длъжност Началник на отдел „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора – с възложени функции на длъжностно лице по гражданско състояние със Заповед № 10-00-287 от 10.02.2025 г. на Кмета на Община Стара Загора (л. 49-51 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора), жалбоподателите са уведомени (в отговор на „заявление вх. № 10-01-3256 от 20.06.2025 г. във връзка с признаване на съдебно решение, постановено от Върховния съд за окръг У., щат М., САЩ, за осиновяване на детото Н.С.К.“), че представените от тях документи не са достатъчни за уважаване на искането им „за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение, регламентирани в чл. 117 от КМЧП“, и следва да окомплектоват искането си с всички изискуеми документи, след което (след отстраняване на неродовностите) административното производство по искането им ще продължи. В писмото изрично са посочени условията и реда за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове, регламентирани в чл. 117 от КМЧП, както и документите, които е необходимо да бъдат представени, за да бъде извършена исканата промяна в данните за гражданско състояние на детето Н. С. К. в съставения акт за раждане по административен ред. Писмото не съдържа указания за възможността да бъде обжалвано, срока и реда за това. Липсват данни за съобщаването му на жалбоподателите.

С молба рег. № 10-71-695 от 15.07.2025 г. пълномощникът на жалбоподателите поискал да им бъдат върнати оригиналните документи, приложени към заявление вх. № 10-01-3256 от 20.06.2025 г., и същите са им върнати на същата дата (л. 11-13 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора).

Жалбата против оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № 10-11-13647 от 10.07.2025 г. на Началника на отдел „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, е подадена по електронен път на 25.07.2025 г. (л. 6 от АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора).

Производството по настоящото дело е второ по ред по жалбата на П. П. К. и С. В. Б. – образувано е след като с Решение № 3617 от 31.03.2026 г. по АД № 12421/2026 г. на ВАС, III о., е отменен първоначално постановения съдебен акт по жалбата им – Решение № 4231 от 29.10.2025 г. по АД № 810/2025 г. на АС – Стара Загора, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Стара Загора при съобразяване на указанията, дадени с мотивите към касационното решение.

Като доказателства са приети документите от административната преписка, представени при първоначалното разглеждане на спора от АС – Стара Загора и обсъдени по-горе.

В изпълнение на указанията, дадени с решението по АД № 12421/2026 г. на ВАС, на жалбоподателите е указано, че в тяхна тежест е да докажат фактите относно оборения и установен произход от баща, въз основа на които се основава заявелнието им с вх. № 10-01-3256 от 20.06.2025 г. (л. 3 от настоящото дело), но нови доказателства не са представени.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата и доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните:

На първо място следва да се отбележи, че въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с Решение № 3617 от 31.03.2026 г. по АД № 12421/2026 г. на ВАС, III о., поради което, позовавйки се на него и на разпоредбата на чл. 224 от АПК, съдът намира за безпредметно да обсъжда възраженията на ответника за недопустимост на оспорването, още повече, че две от тях (че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се дават указания за отстраняване на нередовности в искането на жалбоподателите, и че приложените към заявлението на жалбоподателите документи са им били върнати по тяхна молба) са идентични с оплакванията, изложени в касационната му жалба, инициирала производството пред ВАС. Третото възражение на ответника (че обжалваното писмо представлява отказ, постановен при условията на чл. 118, ал. 1 от КМЧП, защитата на зесегнатите права от който следва да бъде реализирана по реда, предвиден в ал. 2 на чл. 118 от КМЧП) се прави за първи път и следва да бъде обсъдено, но (при вече даденото разрешение на въпроса за допустимостта на оспорването със задължителното за настоящия съд решение на ВАС) във връзка с основателността на жалбата. В подкрепа на този подход е фактът, че макар пред ВАС да не е било релевирано подобно оплакване, при преценката си за вида на оспорения отказ и съответно за допустимостта на оспорването ВАС е изходил именно от обстоятелството, че с обжалваното писмо административният орган е взел отношение по съществото на спора, посочвайки, че представените от жалбоподателите писмени доказателства не са достатъчни за уважаване на искането им „за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение, регламентирани на в чл. 117 от КМЧП“. Следователно в решението на ВАС имплицитно е изразено становище, че оспорването е допустимо, ако и обжалваният отказ (за вида на който виж изложеното в следващия абзац) да се основава на отказ на административния орган за признаване и допускане на изпълнението на представените със заявлението на жалбоподателите чуждестранни съдебни актове, регламентирани в чл. 117 от КМЧП, т. е. на отказ при условията на чл. 118, ал. 1 от КМЧП.

С решението по АД № 12421/2026 г. на ВАС, III о., е дадено разрешение и на въпросите относно вида на искането, с което е бил сезиран административният орган, съответно относно вида на търсената съдебна защита. Прието е, че със заявление вх. № 10-01-3256 от 20.06.2025 г. от гл. т. на приложените към него документи и на факта, че след изпълнена процедура по чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за детето Н. С. К. в Община Стара Загора е бил пресъставен акт за раждане № 0211 от 04.02.2019 г., жалбоподателите са сезирали административния орган с искане за отразяване на оспорен и установен произход от баща и промяна на името на детето, за която процедура е приложимо правилото на чл. 34 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация (Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г.), според което вписването на тези данни се прави въз основа на влязло в сила съдебно решение.

При така очертаните фактически и правни параметри на спора съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в писмо с изх. № 10-11-13647 от 10.09.2025 г. на Началника на отдел „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, е издаден от материално и териториално компетентентен административен орган по смисъла на чл. 74 ал. 2 от ЗГР и чл. 31, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗГР – Началникът на отдел „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, на когото със Заповед № 10-00-287 от 10.02.2025 г. на Кмета на Община Стара Загора са възложени функции на длъжностно лице по гражданско състояние.

Обжалваният отказ е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, обосноваващи постановения краен резултат, като не се констатират допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон, както и несъотвествие с целта на закона.

Между страните не се спори, че към датата на подаване от жалбоподателите на заявление с вх. № 10-01-3256 от 20.06.2025 г. до Кмета на Община Стара Загора за детето Н. Н. С. К., роден на [дата]. в САЩ, вече е била изпълнена процедурата по чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗГР, като въз основа на предоставено от майката (българска гражданка с постоянен адрес в [населено място]) Удостоверение за раждане № 2015-00-52942, издадено от компетентните органи по гражданско състояние в САЩ, в Община Стара Загора е бил съставен (пресъставен) акт за раждане № 0211 от 04.02.2019 г. Именно отразяването на промени в последния е поискано от жалбоподателите. Промените касаят вписаните баща на детото и фамилно име на детото, като с оглед на приложените към заявлението на жалбопадателите документи искането им се основава на вече нанесени в тази насока промени в съставеното в САЩ Удостоверение за раждане № 2015-00-52942 в резултат на постановени в САЩ съдебни актове след проведено съдебно производство по оспорен и установен произход от баща. С оглед на изложеното твърдението на жалбоподателите, че искането им за вписване на промени в пресъставения в Община Стара Загора акт за раждане на детето се основава единствено и само на настипилите такива в съставеното в САЩ Удостоверение за раждане № 2015-00-52942, без от тях да е искано и съответно дължимо от административния орган признаване на приложените към заявлението чужедестранни съдебни актове, не може да бъде споделено. Това е така, защото от една страна вписаните промени в съставеното в САЩ Удостоверение за раждане № 2015-00-52942 се основават именно на приложените към заявлението на жалбоподателите актове на съдебните власти в САЩ (Съдебна разпоредба от 17 февруари 2021 г. по дело C-23-CV- 20-000315 на Върховния съд за окръг У., щат М., и Наредба за промяна на име от 02.03.2021 г. по дело № С-23-FM-20-000412 на Окръжния съд на окръг У., щат М.), а от друга страна разпоредбата на чл. 34 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г., регламентираща дължимото от административния орган вписване на поисканите от жалбоподателите промени в пресъставения в Община Стара Загора акт за раждане на детото, изрично предвижда, че промени относно установен или оборен произход и промяна на името на детето (а именно такъв е разглежданият случай с оглед на задължителните за настоящия съд указания, дадени с Решение № 3617 от 31.03.2026 г. по АД № 12421/2026 г. на ВАС, III о.) се вписват в акта за раждане само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Следователно уважаването на искането на жалбоподателите, с което е сезиран административният орган – вписването на поисканите промени в съставения в Община Стара Загора акт за раждане № 0211 от 04.02.2019 г., е в зависимост от признаването на приложените към заявлението на жалбоподателите съдебни актове, издадени в САЩ. В този смисъл обективираната в оспореното писмо преценка на административния орган, че приложените към заявлението на жалбоподателите документи не са достатъчни за признаване на представените от тях чуждестранни решения (и за допускане на изпълнението им, което обаче е неотносимо към спора, тъй като решенията не са осъдителни), съгласно изискванията на чл. 117 във връзка с чл. 118, ал. 1 от КМЧП – цитирани изрично в писмото, е изцяло в рамките на произтичащата му от чл. 34 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. компетентност и на дължимата от него проверка за наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на искането, с което е сезиран. Самата преценка на административния орган обаче, представляваща по съществото си отказ да признае представените от жалбоподателите чуждестранни решения, регламентирани в чл. 117 от КМЧП, като впише поисканите и основаващи се на тях промени в съставения в Община Стара Загора акт за раждане № 0211 от 04.02.2019 г., не подлежи на контрол в настоящото съдебно-административно производство, тъй като за това е предвиден специален ред.

С нормата на чл. 118 от КМЧП са уредени два вида признаване на чуждестранно съдебно решение (имат се предвид установителните и конститутивните решения, тъй като осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл. 119 от КМЧП): пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представя – чл. 118, ал. 1 от КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред, чрез предявяване на установителен иск пред Софийския градски съд (СГС) – чл. 118, ал. 2 от КМЧП. При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 от КМЧП органът, пред който е представено, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 от КМЧП, може да признае решението, т. е. да зачете правните му последици – силата на присъдено нещо (СПН) на установителното решение и СПН и конститутивното действие на конститутивното решение, респективно да съобрази дължимото от него по закон поведение с тези правни последици, в случая – да впише поисканите му промени в съставен акт за раждане относно вписаните в него баща и фамилно име на детето, основаващи се на съдебни решения по успешно проведено в чужда държава съдебно производство по оспорен и установен произход от баща. Органът обаче може и да откаже да признае решението – да не зачете правните му последици и съответно да не съобрази дължимото от него по закон поведение с тях, като приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 от КМЧП, какъвто именно е разглежданият случай. Ако българският орган откаже да признае решението, тогава заинтересованото лице може да иска признаването му по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС – чл. 118, ал. 2 от от КМЧП. В тази посока е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 от КМЧП – Определение № 808 от 21.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о. и др., вкл. и цитирани в посоченото определение.

По тези съображения, доколкото оспореният отказ е обоснован с отказ на ответника да признае по реда на чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 117 от КМЧП представените от жалбоподателите със заявлението им чуждестранни решения, което е изцяло в неговите правомощия и е предпоставка за уважаване на искането им по чл. 34 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г., с което е бил сезиран, но редът за признаване на тези решения – при отказ на органа да ги признае – е предвиден изрично в чл. 118, ал. 2 от КМЧП и това е предявяване на установителен иск пред СГС, респективно не би могло наличието на условията за признаването им да бъде преценявано в настоящото съдебно-административно производство, съдът намира, че при липсата към момента на влязло в сила решение по успешно проведено съдебно производство по чл. 118, ал. 2 КМЧП жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на Община Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 102,26 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК