Решение № 455 от 18.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2602/2026 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 18.11.2025г. по НОХД № 450/2025г., СРС, НО, 12-ти състав е признал подсъдимия М. Г. В. за невиновен в това, че около 05:40 ч. на 01.04.2023 г. в гр. София, ж.к „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 30 от хладилна витрина в заведение - сръбска скара „При Топчо“ като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Г. С. Ж. - извършител, чрез използване на неустановено техническо средство повредил преграда, здраво направена за защита на имот - деформирал планка на катинар на хладилната витрина, отнел чужди - собственост на „Топчо Фууд“ ЕООД движими вещи - 120 бр. бутилки „Кока Кола“ по 300 мл. /по 0,95 лв. за 1 брой/, 120 бр. пластмасови бутилки „Фанта“ по 300 мл. /по 0,95 лв. за 1 брой/, 24 бр. пластмасови бутилки „Фанта Маднес“ по 300 мл. /по 0,95 лв. за 1 брой/ и 108 бр. пластмасови бутилки студен чай „Фюзтий“ по 500 мл. /по 2,49 лв. за 1 брой/ или всичко на обща стойност 519, 72 лв. от владението на К.Д.Ц.- управител на „Топчо Фууд“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини- поради идването на К.Д.Ц., който подгонил двамата извършители , поради което и на осн.чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК С присъдата съдът е признал подсъдимия Г. С. Ж. за невиновен в това, че около 05:40 ч. на 01.04.2023 г. в гр. София, ж.к „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 30 от хладилна витрина в заведение - сръбска скара „При Топчо“ в съучастие като съизвършител е М. Г. В. - извършител, чрез използване на неустановено техническо средство повредил преграда, здраво направена за защита на имот- деформирал планка на катинар на хладилната витрина, отнел чужди - собственост на „Топчо Фууд“ ЕООД движими вещи - 120 бр. бутилки „кока кола“ по 300 мл. /по 0,95 лв. за 1 брой/, 120 бр. пластмасови бутилки „Фанта“ по 300 мл. /по 0,95 лв. за 1 брой/, 24 бр. пластмасови бутилки „Фанта Маднес“ по 300 мл. /по 0,95 лв. за 1 брой/ и 108 бр. пластмасови бутилки студен чай „Фюзтий“ по 500 мл. /по 2,49 лв. за 1 брой/ или всичко на обща стойност 519, 72 лв. от владението на К.Д.Ц.- управител на „Топчо Фууд“ ЕООД, без негово съгласие, е намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини- поради идването на К.Д.Ц., който подгонил двамата извършители, поради което и на осн.чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. чл. 20. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. С присъдата съдът е постановил да се отнемат и унищожат 3 броя дактилоскопни следи, находящи се и запечатани на л. 133 от ДП с картон. Срещу присъдата е постъпил въззивен протест и допълнение към него, с който се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимите да бъдат признати за виновни по внесеното обвинение като им се наложи съответното наказание.Изтъква се, че първоинстанционният съд неправилно не е приел като е изключил от доказателствената маса показанията на св. Д.Ц. и св. И.Х.. Посочва се , че неправилно СРС е изключил от доказателствената маса показанията на св. Ц. и св. К. ( приобщените чрез прочитането им от ДП) тъй като не са спазени изискванията в разпоредбата на чл.52 НПК. В разпоредително заседание на 15.04.2026г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение посочва, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена и да се признаят подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение. Служебният защитник на подс. Г. С. Ж. – адв. Т. излага, че протеста е неоснователен. Посочва, че първоинстанционната присъда е обоснована и почива на реално събраните доказателства по делото и като такава следва да бъде потвърдена. Упълномощеният защитник на подс.М. В. – адв. Б. твърди, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Излага становище по визираните във протеста акценти. Подсъдимият Г. Ж. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли да се остави протеста без уважение. Подсъдимият М. В. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда моли да се остави протеста без уважение. Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивният протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните: Въззивната протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим. Разгледана по същество, протеста е неоснователен. За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни- направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт; показанията на свидетелите – Ц. и К., дадени в рамките на съдебното производство; от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, от заключенията на изготвените в досъдебното производство КСППЕ и ДСДЕ , свидетелство за съдимост на подсъдимите, както и писмените доказателства1 приобщени по реда на чл.283 НПК. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт, намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, а именно посочената по-долу, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата. Подсъдимият Г. С. Ж. е роден на •••• г. в Беларус, осъждан, български гражданин, неженен, не работи, с ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият М. Г. В. е роден на •••• г. в гр. Видин, българин, български гражданин, осъждан, неженен, основно образование, работи, с ЕГН: •••••••••• . „Топчо Фууд“ ЕООД с управител св. К. Ц. стопанисвало търговски обект - сръбска скара „При Топчо“, находящ се в гр. София, жк „Люлин“, бул. Джавахарлал Неру № 30. Пред обекта имало хладилна витрина с напитки, която се заключвала след края на работния ден посредством катинар, който се поставял на две метални планки. През работното време на обекта, достъпът до витрината бил свободен за всички клиенти. На 31.03.2023г. св. Ц. затворил заведението вечерта. След 00:00ч. на 01.04.2023 г. св. К. се прибирал към дома си в ж.к.“Люлин“, бл. 602, като се движел пеша по тротоара на бул. Джавахарлал Неру. Когато стигнал почти срещу № 30 , св. К. забелязал две лица от мъжки пол , които взимали бутилки от , описаната по-горе хладилна витрина и ги слагали в найлонов плик. Св. К. започнал да вика и двамата мъже си тръгнали. Около 05:40ч. св. Ц. получил обаждане от неустановено по делото лице с информация, че хладилната витрина на обекта е разбита и след около 10 минути пристигнал на място. Установил, че металните планки са изкривени катинарът е махнат, като от вътре липсвали бутилки с безалкохолни напитки - продукти на „Кока Кола“. След това св. Ц. направил обход на района и в парка, отстоящ на 400 м. от заведението забелязал две лица. Св.Ц. ги подгонил, като успял да задържи едното лице, а другото избягало. Последвало дърпане , при което задържаното лице се отскубнало и също избягало.След това св. Ц. подал сигнал на тел. 112. На място пред търговския обект пристигнала дежурна огледна група, която извършила оглед на витрината и част от посочения по-горе парк и иззела следи. По делото е назначена и приета ДСДЕ от заключението, на която се установява годна дактилоскопна следа - отпечатък от длан, оставена от подс.Ж. върху бутилка студен чай. По делото е назначена и приета КСППЕ на подс.В. , от заключението, на която се установява, че същият е психично здрав и в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Въззивният съд намира, че първоинстанционният е формирал логически верен извод въз основа на точния смисъл на събраните доказателства, че не се доказва по несъмнен и категоричен начин подсъдимите да са автори на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста. Правилно районният съд е основал изводите си, че на инкриминираното време и място е извършена кражба от хладилна витрина, подробно описани в обвинителния акт, въз основа на показанията на свидетелите К. и Ц., като въззивният съд в частта относно времето, мястото и предмета на престъпните деяния намира същите за обективни, логични и достоверни. По отношение на авторството на деянията от подсъдимите М. В. и Г. Ж. обаче въззивният съд споделя изцяло изводите на първостепенния относно липсата на безсъмнени и категорични доказателства, които да го установяват. В този смисъл по делото няма каквито и да е преки доказателства, доколкото от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установяват единствено последиците от деянието, но не и самото му извършване. Тук е мястото да бъде отбелязано, че визираното в протеста възражение, че тъй като не е имало по това време на денонощието други лица на мястото на престъплението, а двамата подсъдими са били там , то именно те са извършители, настоящата инстанция го намира за неоснователно тъй като от събраните и проверени доказателства по делото с категоричност не може да бъде установено ,че именно двамата подсъдими са извършители на деянието.Тук следва да се обърне внимание, че в часовият диапазон от 00.00 часа на 01.04.2023г. когато св. К. е забелязал две лица от мъжки пол, които взимали бутилки от хладилната витрина с напитки до 05.40ч, когато св. Ц. получил обаждане от неустановено лице по делото и пристигнал на мястото и констатирал разбитият катинар, не може с категоричност да бъде установено, че именно подсъдимите са лицата, който са извършили престъплението. Часовият диапазон е твърде голям, през този диапазон не може с категоричност да се докаже , че не е имало и други хора, тъй като мястото на извършване на престъплението се е намирало в жилищен комплекс, в който логически е имало и други хора. В тази връзка настоящата инстанция напълно се солидаризира и с изводите на първоинстанционният съд , в частта, в която са изключени от доказателствената маса показанията на св. Ц., дадени на 01.04.2023г.(л. 8-9 от ДП) и 11.12.2023г.(л.58-59 от ДП) , както и тези на св. К. , дадени на 12.12.2023г.(л.61-62 от ДП) приобщените чрез прочитането им. Нормата на чл. 52 от НПК визира кой е разследващ орган, като за полицейските органи (чл. 51, ал. 1, т. 3 от НПК) са им предоставени разследващи функции само в изрично предвидените от закона случаи, каквито са чл. 218 от НПК и когато извършват първо действие по разследване, с което започва наказателното производство. Правилно в случая е констатирано, че разпитът на тези свидетели е извършен от оперативен работник без заповед за възлагане за извършване на действието, което от своя страна води до извода, че действието му има само оперативен, информиран характер и не са процесуалноследствени действия. Следователно, доколкото показанията от досъдебното производство на тези свидетели са снети в нарушение на установените в НПК правила, същите не представляват годно доказателствено средство и като такова не могат да бъдат четени по реда на чл. 281 от НПК. Поради тези съображения и настоящият въззивен съдебен състав не ги кредитира като годно доказателствено средство при изграждане на фактическата обстановка, относима към настоящия правен спор. При това положение първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват каквито и да е доказателства, които да свързват по несъмнен и категоричен начин подсъдимите М. В. и Г. Ж. с фактическото отнемане на процесните движими вещи на инкриминираните време и място. Не са налице свидетели - очевидци на отнемането на вещите, липсват видеозаписи от инкриминираното място. С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано. При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав формира еднозначния извод от правна страна, че липсват доказателства, от които може да се направи категоричен извод относно това, че подсъдимите М. В. и Г. Ж. са осъществили деянията, предмет на обвинителния акт. Макар да се установява категорично извършването на деянията, липсват както преки, така и верига от достатъчно косвени доказателства, които безспорно да доказват подсъдимите като извършители. Същевременно въз основа на наличните данни, че от неустановена бутилка със студен чай , намерена в парк е снета следа от дланта на подс.Ж.. и на 01.04.2023г. след 06.40ч. св. Цоков е заловил в парк лице на около 400м. от обекта, а в последствие разпознал като подс.В. не може да бъде изведено по безусловно категоричен начин обстоятелството, че именно те са осъществили кражбата. Подобен извод се основава на предположение, на каквото осъдителната присъда не може да почива съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК. Неоснователно се явява и становището в протеста, че не са подложени на внимателен анализ всички преки и косвени доказателства по делото, което според прокуратурата е довело до неправилни правни изводи. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е провел изключително обстойно и продължително съдебно следствие и е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Извършил е един обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като напълно обосновано и просторно е изложил своята оценка на същия, посочил е кои доказателства кредитира и кои намира за недостоверни, поради което и не удостоява същите с доверие. Същият е постановил своя краен съдебен акт при спазване на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от НПК, като е изследвал целия събран и относим доказателствен материал, а същевременно, при анализа на доказателствените източници, не се установява да е интерпретирал същите по противоречив начин или да е вложил в тях смисъл, който не съдържат. С оглед гореизложеното, неоснователно се явява и възражението относно неправилно приложение на материалния закон, тъй като съгласно нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано, единствено законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда. Правилно, при така установените факти и събрани доказателства, първостепенният съд е признал подсъдимите М. Г. В. и Г. С. Ж. за невиновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Предвид липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъпленията, въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда същите от субективна страна. С оглед изложеното настоящият съдебен състав констатира, че обосновано и законосъобразно подсъдимите са оправдани на основание чл. 304 от НПК от първата инстанция. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен. Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски Съд