Решение № 1199 от 28.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 734/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на Т. Д. Т. от гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.2, ап.4, против Ревизионен акт (РА) № Р-16002423006143-091-001/29.04.2024г, издаден от З. Д. В. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 344/ 30.07.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г и 2022г.; за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г, 2018г., 2021г. и 2022г.; за вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за 2017г, 2018г, 2019г, 2020г, 2021г. и 2022г., в общ размер на 35 109.24 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 15 865.36 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на РА, по съображения за неговата необоснованост и за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че административният орган неправилно е интерпретирал събраните в хода на ревизионното производство доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилния извод, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност, чийто предмет са сделки с недвижими имоти на територията на България. Твърди, че не е извършвал търговска дейност като ЕТ през процесния период от време и, че като физическо лице не действал в качеството си на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ. В тази връзка сочи, че за повечето недвижими имоти не е налице, визираният в цитираната разпоредба, задължителен критерий „покупка с цел продажба”, за да може се квалифицира сделката като търговска. Според жалбоподателя, действията по продажба на собствени недвижими имоти, не са извършвани „редовно“ и не е реализирана печалба от тези сделки, която да подлежи на облагане. Счита, че доходите от извършените продажби, получени през ревизираните периоди, попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДФЛ и са необлагаеми. Навежда доводи, че осъществените сделки по същността си представляват управление на имотите, като покупките и продажбите са за обезпечаване на собствени на семейството нужди, в частност на децата му, а не с цел печалба. Оспорва се и констатацията на органите по приходите, че през ревизираните периоди основната му икономическа дейност са сделките с недвижими имоти. Във връзка с това излага доводи, че е регистриран земеделски производител и е получавал доходи от тази си дейност, които са декларирани с редовно подавани Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2017г. - 2022г. По тези и подробно изложените, в допълнение към жалбата с вх. № 5239/30.10.2024г., съображения се иска отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив и в представено по делото писмено становище. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002423006143-020-001 от 19.10.2023г./л.200, т.IX/, издадена от З. Д. В. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Т. Д. Т. от гр. Стара Загора с [ЕГН] и ЕИК 179712405, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г.; Данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. и за УПФ – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: Ф. Г. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и П. С. Б. – главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 19.10.2023г. по електронен път /л.202, т.IX/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002423006143-020-002/ 15.01.2024г./л.160, т.IX/, издадена и подписана от З. Д. В., началник сектор, срокът за извършване на ревизията е удължен до 19.03.2024г. Поради заболяване на член от ревизиращия екип, удостоверено с надлежен медицински документ/л.30, т.II/ със Заповед № Р-16002423006143-023-001/ 19.03.2024г./л.26, т.II/, издадена на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК производството по извършване на ревизията е било спряно до 22.03.2024г. – до приключване на временната неработоспособност. Видно от приложения болничен лист/л.334, т.II/, служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 22.03.2024г. включително. С нова Заповед № Р-16002423006143-143-001/ 25.03.2024г./л.21, т.II/, на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за приключване на ревизията е определен на 25.03.2024г. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД. Ревизията е предхождана от извършена на Т. Д. Т. проверка за съпоставяне на имуществото и доходите на физическото лице /ПСИДФЛ/, приключила с Протокол № ПФ-16002423000147-073-001/ 24.10.2023 г./л.157-л.254, т.VIII/. Този протокол и доказателствата, събрани в хода на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с протокол № Р-16002423006143-ППД-001/07.03.2024 г./л.31, т.II от делото/. При тази проверка е била извършена съпоставка на получените приходи с извършените разходи от С. П. К. за периода 2017г.-2022г., при което не е констатирано превишение на направените разходи над получените приходи. Установено е, че приходите на лицето са от дейността му като регистриран земеделски производител, получени субсидии от ДФ „Земеделие“, рента от отдадена по наем земеделска земя, както и получени дивиденти от две търговски дружества, в които има участие. При проверката е констатирано още, че Т. Т. е получил и доходи от продажби на недвижими имоти, както следва: през 2017г. – в размер на 60 625.33 лева, през 2018г. – 54 600.00 лева, през 2019г. – 10 500.00 лева, през 2021г. – 114 437.79 лева и през 2022г. -16 020.00 лева. Във връзка с това е отразено, че през предходни на проверката периоди са били придобити множество недвижими имоти, част от които били продадени през проверявания период, а доходите не са декларирани. Въз основа на установеното е направен извод, че тези доходите са получени в резултат системно извършвана търговска дейност, изразяваща се в покупко-продажба на недвижими имоти. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Ф. Г. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и П. С. Б. – главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002423006143-092-001/ 08.04.2024г. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия /ПСИДФЛ, насрещни проверки и др./, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Т. Д. Т. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периодите 2017г. - 2022г., както и за данък върху добавената стойност за периодите от 30.01.2017г. до 30.06.2018г., от 21.12.2018г. до 30.11.2019г. и от 21.10.2021г. до 31.10.2022г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Ф. К. и от П. Б., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. В хода на предходната проверка на лицето са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които са изискани всички документи, удостоверяващи източниците на доходи - по трудови правоотношения, от дейност като едноличен търговец (ЕТ), от наеми на имущество, от упражняване на свободна професия и други. Изискана е информация, обяснения и документи за осъществени от лицето покупки и продажби на недвижимо имущество, данни за получени и предоставени заеми, вземания от трети лица, информация за налични парични средства в брой към 01.01. на съответната година, банкови извлечения, справки по образец и др. В отговор на връчените искания от Т. Т. са представени обяснения/л.44, т.III./, в които е посочено, че не е получавал доходи по трудови правоотношения, от дейност като ЕТ, от упражняване на свободна професия или услуги с личен труд и други. Лицето твърди, че е получавал доходи от рента на земеделска земя, от продажба на земеделска продукция и от продажби на недвижимо имущество. В обяснението е посочено, че е предоставил заем на „Норвегруп“ АД през 2009 г., който към 31.12.2017 г. е в размер на 907 105.05 лв. Предвид това, че от ревизираното лице не са били представени част от изисканите документи при предходната проверка и с цел установяване стойността, на която реално са продадени и придобити недвижимите имоти, в хода на ревизията също са били предприети действия по събиране на доказателства, въз основа на отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице – ИПДПОЗЛ № Р-16002423006143-040-001/ 05.01.2024г./л.213, т.IX/. С него е изискано представянето на нотариални актове за придобиване и продажба на конкретни недвижими имоти, предварителни договори, документи за извършено строителство, документи, удостоверяващи плащането на цената по сделките, както и писмени обяснения за получени парични преводи по банковите сметки на ревизираното лице. В изпълнение на това искане, от Т. Т. с вх.№736/23.01.2024г./л.143 и сл., т.IX/, са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД. Въз основа на събраните при предходната проверката и в хода на ревизионното производство доказателства, органите по приходите са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации: Посочено е, че Т. Д. Т. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през отделните данъчни години от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията. Въз основа на извършена проверка в Информационната система на НАП и в публични регистри, от ревизията е установено, че ревизираното лице е регистрирано като земеделски производител, но няма регистрация по ТЗ като едноличен търговец и няма регистрация по ЗДДС. Констатирано е още, че Т. Д. Т. е едноличен собственик или съдружник в няколко търговски дружества, подробно описани в РД. Посочено е, че ревизираното лице подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички ревизирани периоди, в които са декларирани доходи от друга стопанска дейност по Приложение № 3 - от дейност като регистриран земеделски производител, както и предоставени/получени парични заеми по Приложение № 11. За ревизирания период лицето е самоосигуряващо се лице за упражняваната дейност като земеделски стопанин. След извършен анализ на събраната в хода на ревизията информация – нотариални актове и справки от службите по вписванията в гр. Стара Загора, гр. София, гр. Несебър и гр. Гълъбово(обективирани в РД на стр.38-56) е установено, че през ревизирания период Т. Д. Т. е продал множество недвижими имоти - апартаменти, гаражи, офиси, УПИ и др., които е закупил през предходните години или е построил по стопански начин. Уточнено е, че през 2003г. лицето е закупило 20 броя недвижими имоти – офиси/стаи в жилищна сграда в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър с инвестиционна цел, през 2011г. и 2012г. по един имот, през 2014 - два имота и през 2017 г. - два имота. Също така е констатирано, че с НА № 78/16.11.2004 г. /л.78, т.I/ Т. Д. Т. с дял от 2/3 ид.ч. и Н. В. Р. с дял от 1/3 ид.ч. закупуват УПИ с площ от 1 620.00 кв. м., находящ се в гр. Банкя, [улица]. Впоследствие с НА № 128/16.06.2005г. Т. Т. продава на Н. Р. 1/4 ид.ч. от притежаваните 2/3 ид.ч. от УПИ в гр. Банкя, [улица]. С Разрешение за строеж № 29/15.02.2009 г./л.76, т.I/ двете лица започват строителство на жилищна сграда по стопански начин, което приключва през 2020 г. с акт за въвеждане в експлоатация/л.180, т.IX/. Посочено е, че една част от недвижимите имоти в сградата - апартаменти, гаражи и др. обекти, са продадени на етап груб строеж. Конкретно от органите по приходите е установено, че през ревизираните периоди Т. Т. е продавал и купувал недвижимо имущество - апартаменти, гаражи, офиси, УПИ и други в цялата страна, както следва: За 2017г. е установено, че лицето продало в гр. Банкя, в режим на съсобственост с Н. В. Р., с един нотариален акт (НА) № 33/14.06.2017 г./л.276, т.I/ следните обекти, изградени в груб строеж - един апартамент, два гаража и ид.ч. от УПИ, общо за сумата от 121 200.00 лв. Също така е установено, че през 2017г. лицето е закупило от физически лица с НА № 52/ 03.07.2017г./л.158, гръб, т.II/ и НА №54/03.07.2017г./л.168, т.II/ два имота, представляващи офиси в жилищен блок „Грамада 1“, к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър. За 2018г. е посочено, че Т. Т. с НА № 7/ 09.11.2018г./л.67, т.I/ и НА №172/28.11.2018г./л.64, т.I/ е продал в к.к. „Слънчев бряг“ два самостоятелни обекта - ап. 206 и ап. 221, закупени от него през 2003г. Продал е в режим на съсобственост и един апартамент в гр. Банкя с площ от 51.58 кв. м. с НА №105/11.05.2018г./л.69, т.I/, както и един поземлен имот - лозе с площ 10 000 кв. м. в местност Дълбошки път, общ. Стара Загора с НА №87/17.12.2018г. През 2019 г. с НА №183/11.04.2019г. ревизираното лице е продало един поземлен имот - нива с площ 1 751 кв. м. в гр. Стара Загора, местност Г. К., закупен през 2007 г. и един поземлен имот като съсобственик с още две лица с площ от 10 000.00 кв. м. в община Гълъбово с купувач „Мини Марица-Изток“ по НА №152/22.07.2019г./л.68, т.IV/. За 2020г. е констатирано, че няма направени покупко-продажби на имоти. През 2021 г. с НА №9/27.07.2021г./165, т.II, НА № 85/01.09.2021г./л.157, т.II, НА №3/01.10.2021г./л.150, т.II/, НА №102/29.11.2021г./л.172, т.II/ и НА №151/17.12.2021г. Т. Т. е продал пет самостоятелни обекта в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър закупени от него съответно както следва: по един през 2003г., 2012г. и 2014г. и два обекта през 2017г. Установени са още продажби и на два поземлени имота в гр. Стара Загора по НА № 16/12.02.2021г. и НА № 114/14.01.2021г. За 2022г. е установено, че ревизираното лице с НА № 122/ 04.03.2022г./л.286, т.I/ е продало поземлен имот - лозе с площ 6 500. кв. м. в местност Дълбошки път, придобит през 2007 г. и един апартамент с площ 21.66 кв.м. в к.к. „Слънчев бряг“, по НА №196/11.04.2022г./л.43, т.I/, закупен през 2014г. Всички посочени сделки с недвижими имоти, по цитираните нотариални актове, са подробно описани на стр.70 – 73 от РД. Посочено е, че извършените продажби на недвижимо имущество през посочените години не са декларирани от Т. Д. Т.. При така установените факти в РД е прието, че ревизираното лице е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажбата на недвижимо имущество. Направено е позоваване на разпоредбата на чл.286, ал.2 от ТЗ, според която търговски са и сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В този смисъл е отбелязано, че независимо от факта, че ревизираното лице не е отчело приходите си от продажба на недвижими имоти като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Посочено е, че през ревизирания период извършените от Т. Д. Т. сделки с недвижими имоти са многобройни, имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време. С оглед на това е прието, че строителството и продажбата на недвижимите имоти са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т. е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ, тъй като извършените покупки на недвижими имоти са с цел продажба. Инвестирането в недвижими имоти в случая е било с цел получаване на доход и печалба от последващата им продажба. Подчертано е, че извършените от Т. Т. 15/петнадесет/ продажби на апартаменти с изби, офиси и гаражи, поземлени имоти показва системност, поради което следва да се приеме, че се касае за търговска дейност, макар и тези продажби да са били извършени от него в качеството му именно на физическо лице. Получените от тази дейност приходи са определени от ревизията като укрити. След анализ на представените извлечения от банковите сметки на лицето в ПИБ АД/л.45-л.62, т.IV/ и в ОББ АД/л.49-л.63, т.II/, нотариалните актове и на данните, получени от извършените проверки на купувачите, органите по приходите са установили, че общо получените от ревизираното лице суми от продажбата на недвижимите имоти възлиза на 239 352.85 лв., от които през 2017г. - 60 626.33 лв., платени през м.02.2017г., м.06.2017г. и м.08.2017г. през 2018г. - 66 628.73 лв., платени през м.11.2018г. през 2019г. - 2000 лв., платени през м.04.2019г., през 2021г. - 94 437.79 лв., платени през м.01.2021г., м.02.2021г., м.07.2021г., м. 09.2021г., м.10.2021г., м.11.2021 г. и м.12.2021 г. и през 2022г. - 16 020.00 лв., платени през м.04.2022г. По отношение размера на действително платената цена по сделките с недвижими имоти в РД се съдържат изрични констатации за установени от органите по приходите разлики между тази посочена в нотариалния акт и получената в по-висок размер сума по банков път. Предвид изложеното е прието за установено, че през периода 2017г. - 2022г. Т. Д. Т. е извършвал продажби на недвижими имоти, като приходите от същите е следвало да бъдат декларирани, като доходи от стопанската дейност на ЕТ, чрез подаване на Приложение 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Във връзка с това е констатирано, че от Т. Д. Т. са били подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години, в които са декларирани единствено доходите му от дейност като регистриран земеделски производител по Приложение 3. Във връзка с това от ревизията е прието, че ревизираното лице като търговец не е декларирало както получените доходи от продажбата на недвижимото имущество, така и не е отчело разходите за покупката на имотите или разходите за строителството на обектите. С оглед на това е обосновано заключение, че са налице данни за укрити приходи/доходи от ревизираното лице и следователно е налице хипотезата на чл.122. ал.1, т.2 от ДОПК. Освен това, в РД е посочено, че са налице и обстоятелствата чл.122. ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В тази връзка е изтъкнато, че Т. Т. не е водил счетоводна отчетност за ревизирания период, въпреки че е извършвал търговска дейност. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление № Р-16002423006143-113-001/ 01.02.2024 г./л.132, т.IX/, с което същото е уведомено, че основите му за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа и за данък върху добавената стойност, както и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ, за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002423006143-139-001/01.02.2024г./л.59, т.IX/. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002423006143-040-002/ 01.02.2024г./л.64, т.IX/, с което е изискано представянето на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизирания период. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени по електронен път на 06.02.2024г./л.66, т.IX от делото/. В тази връзка, от страна на ревизираното лице с вх. № 1941/22.02.2024г./л.1-л.51, т.IX/, са представени изисканите декларации за всяка една ревизирана година, но не е изразено становище относно преминаване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Отделно от изложеното при ревизията е установено, че лицето е получавало и доходи от рента на земеделска земя от ЗП Е. Б. и „СТУДИО С“ ЕООД. Във връзка с това е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ не са облагаеми доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя. Същевременно в РД от органите по приходите е направено позоваване на нормата на чл.13, ал. 5 от ЗДДФЛ, според която посочената по-горе разпоредба не се прилага за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физически лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ. С оглед на това, органите по приходите приемат, че получените от Т. Т. доходи от рента на земеделска земя представляват доходи от стопанска дейност за търговеца и следва да се облагат с 15 на сто данък по ЗДДФЛ. Въз основа на представените при ревизията документи е установено, че общо получените доходи от рента на земеделска земя са в размер на 85 059.43 лева, от които за 2017г. в размер на 11 860.42 лв., за 2018г. - 11 820.97 лв., за 2019г. - 13 270.45 лв., за 2020г. - 13 335.10 лв., за 2021.г. - 15 122.78 лв. и за 2022г. - 19 649.71 лв. Констатирано е, че посочените суми са декларирани от ревизираното лице с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин на непреработена земеделска продукция с код 301 в Приложение № 3. Сумите са намалени с разходи за дейността от 60 на сто, а облагаемият доход е включен при определяне на годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. С оглед на изложеното е направен извод, че тези доходи следва да бъдат включени в годишната данъчна основа на доходите на лицето от стопанска дейност като ЕТ и да бъдат обложени с 15 на сто годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Въз основа на установеното от органите по приходите е прието, че извършените от Т. Д. Т. продажби на недвижими имоти и отдаване по наем на земеделска земя, са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени за едноличните търговци. На база на тези констатации и въз основа на извършен по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства и при съобразяване на приходите и разходите от дейността, данъчната основа за доходи от дейността като ЕТ за ревизираните години е определена като разлика между установените от ревизията приходи за всяка една от годините, включени в обхвата на ревизията и установените от ревизията съответстващи разходи. При определяне размера на приходите от продажби е приспаднат определения от ревизията ДДС, включен в продажната цена на недвижимите имоти, като по този начин са установени получени нетни приходи. Общият размер на получените доходи от стопанска дейност като ЕТ е определен като сбор на приходите от продажба на имоти и от наем на земеделски земи. По отношение на разходите, свързани с продадените недвижими имоти в РД е прието, че след като Т. Д. Т. е извършвал разходи за строителство и разходи за покупката на самостоятелни обекти и поземлени имоти, то като разход следва да се вземе себестойността и направените разходи по нотариални актове за придобиване на имотите. Във връзка с това и на база представени от ревизираното лице документи, включително за извършени разходи по строителството на недвижимия имот в гр. Банкя, съвместно с Н. В. Р., както и представена, при насрещната проверка на Н. Р., Таблица за определяне на идеални части от общите части на жилищна сграда/л.171, т.IX/, е определен размера на разходите на ревизираното лице по години, както следва: за 2017г. – 4 976.72 лв., за 2018г. – 13 126.47 лв., за 2019г. – 300.00 лв., за 2021г. – 43 085.15 лв. и за 2022г. – 9 779.15 лв. Предвид на изложеното, ревизиращият екип е определил облагаемия доход от извършваната дейност като едноличен търговец на Т. Т. за всяка една от годините, както следва: за 2017г. в размер на 57 405.64, за 2018г. в размер на 62 518.44 лв., за 2019г. в размер на 14 970.45 лв., за 2020г. в размер на 13 335.10 лв., за 2021г. в размер на 61 462.23 лв. и за 2022г. в размер на 23 220.56 лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. По този начин и на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък(15%) и прилежащите лихви за всеки данъчен период. Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, допълнително са установени и задълженията за ЗОВ, в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания период. В РД се съдържат констатации и по отношение определяне на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е декларирало доходи от стопанска дейност по Приложение № 3 - доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработена земеделска продукция, доходи от рента на земеделска земя и получени доходи под формата на субсидии. С оглед изложеното по-горе, от органите по приходите е прието, че получените от Т. Т. доходи от рента на предоставена за ползване земеделска земя за 2017г. в размер на 11 860.42 лв., за 2018г. - 11 820.97 лв., за 2019г. - 13 270.45 лв., за 2020г. - 13 335.10 лв., за 2021г. - 15 122.78 лв. и за 2022г. - 19 649.71 лв., са доходи от дейност като ЕТ. По тази причина, получените от лицето доходи от рента на земеделска земя са изключени от декларираната годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и са включени в определената данъчна основа за доходи от дейност като ЕТ за всички ревизирани данъчни периоди. Отделно от това са установени недекларирани от Т. Т. доходи, представляващи държавни помощи/субсидии/ от ДФ „Земеделие“ за 2022 г. в размер на 165, 15 лв, както и декларирани субсидии за 2021г. в по-голям размер – 1377.76 лв. от действително получения – 755.62 лева. Въз основа на тези констатации за 2021г. и 2022г. на Т. Т. са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 213.09 лв. и лихви 48.49 лв., както и надвнесен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 1 137.74 лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. На следващо място от органите по приходите е констатирано, че за ревизирания период Т. Д. Т. не е регистрирано по реда на ЗДДС лице, но в хода на ревизията е установено, че е данъчно задължено лице по този закон, като лице, извършващо независима икономическа дейност, свързана с покупко-продажба на недвижими имоти и продажба на селскостопанска продукция. Прието е, че лицето извършва редовно продажби на стоки срещу възнаграждение, представляващи облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6 и чл.12 от ЗДДС, извършени на територията на страната, за които се дължи ДДС независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС. Ревизиращият екип е установил, че Т. Т. е формирал облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС от извършените продажби към 31.12.2016г. в размер на 90 328.10 лв. и същият подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС. Предвид така установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС в срок до 14.01.2017 г. вкл., но не го е направил. Според органите по приходите горецитираният облагаем оборот е формиран от продажба на апартамент № 92, находящ се в гр. Несебър, [улица], ет. 4 за сумата от 41 918.10 лв. и от сума в размер на 48 320.00 лв., декларирани в подадената от лицето годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г., в Приложение № 3, код 301 - доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изкл. на доходите от производство на декоративна растителност. Изследвайки облагаемия оборот по месеци, което е представено подробно в табличен вид в РД, органите по приходите са определили периодите, през които Т. Т. е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС лице и да действа като такова, т.е. да начислява косвен данък при извършване на облагаеми доставки. За тези периоди (30.01.2017г. - 30.06.2018г., 21.12.2018г. - 30.11.2019г. и 21.10.2021г. - 30.10.2022г.) органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като са приели, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки през посочените периоди. Въз основа на това, по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е определена данъчна основа за всеки месец /стр.147 и 148 от РД/, като е прието, че всяко отделно плащане включва в себе си и ДДС, съгласно разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС. По този начин е начислен и дължимия ДДС, определен на обща стойност 29 940.56 лева, за извършените от Т. Д. Т. облагаеми доставки. На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми са начислени и прилежащите лихви. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 09.04.2024г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.234, т.I от делото/. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице на 23.04.2024г. е подадено възражение/л.122-л.123, т.I/, регистрирано с вх.№ ВхК-4152/ 23.04.2024г./л.121, т.I/, с което оспорва изцяло направените от органите на приходната администрация констатации и изводи, като счита същите за неправилни. Твърди, че не е извършвал дейност като едноличен търговец, тъй като покупко-продажбата на недвижими имоти има изцяло личен характер и съответно не подлежи на облагане по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. С оглед на това изразява несъгласие и с допълнително установените ЗОВ. Предвид на обстоятелството, че дейността му не е търговска, счита, че неправилно е определен облагаем оборот и му е начислен данък по ЗДДС. Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002423006143-091-001/ 29.04.2024г., с който по отношение на Т. Д. Т. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.04.2024г., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. в общ размер на 29 590.68 лева и лихва в размер на 13 203.43 лева; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. в общ размер на 213.09 лева и лихва в размер на 48.49 лева; данък върху добавената стойност за периодите 30.01.2017г. - 30.06.2018г., 21.12.2018г. - 30.11.2019г. и 21.10.2021г. - 30.10.2022г. в общ размер на 29 940.56 лева и лихва 16 562.29 лева; вноски за ДОО за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. – 11 784.43 лева и лихва 4 040.14 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. – 3 212.38 лева и лихва 1 119.86 лева; вноски за ЗО за периода от 01.01.2017г. до 31.08.2022г. – 5 139.80 лева и лихва 1 791.78 лева. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от Т. Т. възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002423006143-092-001/ 08.04.2024г., като същото е прието за неоснователно. След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за тях, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задълженията по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от З. В. и от Ф. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионен акт № Р-16002423006143-091-001/ 29.04.2024г. е връчен на Т. Т. на 20.05.2024г., съгласно приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/л.113, т.I/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, А. Т. е обжалвал издадения ревизионен акт по административен ред, с подадена на 31.05.2024г., до директора на дирекция ОДОП – гр. Пловдив, жалба/л.33, т.I/, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 10436/ 31.05.2024г. С Решение № 344/ 30.07.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.13-л.28, т.I/, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002423006143-091-001 от 29.04.2024 г., е потвърден в частта относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г. в размер на 192.23 лева и лихва – 45.74 лева и за 2022г. в размер на 20.86 лева и лихва – 2.75 лева; за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2017г., 2018г. и 2021г. в общ размер на 11 034.44 лева и прилежащи лихви - 4 645.90 лева и е изменен в частта на допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. от 8 038.77 лева на 7 775.36 лева и лихви от 5 179.87 лева на 5 010.14 лева, за 2018г. от 8 678.21 лева на 7 271.78 лева и лихви от 4 711.96 лева на 3 948.32, за 2021г. от 8 255.92 лева на 6 739.48 лева и лихви от 1 829.10 лева на 1 493.13 лева, за 2022г. от 2 465.40 лева на 544.56 лева и лихви от 278.64 лева на 61.55 лева; вноски за ДОО за 2019г. от 1 660.39 лева на 351.36 и лихви от 704.58 лева на 180.68 лева, за 2020г. от 1 094.59 лева на 417.24 лева и лихви от 353.49 лева на 172.20 лева, за 2022г. от 2 566.76 лева на 126.27 лева и лихви от 290.10 лева на 31.27 лева; вноски за ЗО за 2019г. от 725.85 лева на 153.60 лева и лихви от 308.01 лева на 78.97 лева, за 2020г. от 478.51 лева на 182.40 лева и лихви от 154.53 лева на 75.29 лева, за 2022г. от 1 122.08 лева на 55.20 лева и лихви от 126.82 на 13.67 лева; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019г. от 453.66 лева на 96.00 лева и лихви от 192.51 лева на 50.16 лева, за 2020г. от 299.07 лева на 114.00 лева и лихви от 96.58 лева на 47.04 лева, за 2022г. от 701.30 лева на 34.50 лева и лихви от 79.26 лева на 8.55 лева. Със същото решение РА е отменен в частта, с която допълнително са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. и 2020г. в общ размер на 3 077.03 и прилежащи лихви в размер на 1 155.37 лева, както и в частта за ДДС в общ размер на 29 940.56 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 16 562.29 лева. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на процесуалния и материалния закон. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизираните периоди Т. Т. е извършвал търговска дейност по смисъла на ТЗ и е данъчно задължено лице за получените от тази дейност приходи и те подлежат на облагане с пряк данък. Намира за доказано в хода на ревизията, че Т. Т. е продавал и купувал множество недвижими имоти на територията на Р. България. Прието е, че осъществяваната от ревизираното лице дейност - сделки с недвижими имоти - апартаменти, гаражи, офиси, УПИ и други, е негова основна икономическа дейност. Посочено е, че става въпрос за повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход, по смисъла на Търговския закон. Според решаващия административен орган, броят и системността на така осъществените сделки, сочат безспорно и на това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на доход, т.е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, като не са налице и изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ. Отбелязано е, че безспорно в случая е установено, че ревизираното лице не е декларирало получени доходи от извършвана търговска дейност с недвижимо имущество и не е платило дължимия пряк данък. Във връзка с това е изтъкнато, че независимо от обстоятелството, че Т. Т. не е отчел приходите си от продажба на недвижимо имущество за ревизираните данъчни периоди като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Обоснован е извод, че ревизираното лице безусловно е извършвало редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, дейността по покупко-продажба на процесните недвижими имоти. В този смисъл, като правилен е приет подхода на ревизиращите органи, че облагаемият доход от тази дейност следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Решаващият орган е приел, че от събраните в хода на проведеното ревизионно производство доказателства и при липсата на документи удостоверяващи, че получените суми от продажбите на недвижими имоти са декларирани и обложени с пряк данък, по несъмнен начин се установява наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, т.е. налице са данни за укрити приходи или доходи. По отношение получените от ревизираното лице ренти на земеделски земи, в решението е отбелязано, че неоснователно органите по приходите са приели, че тези доходи следва да бъдат обложени като такива от стопанска дейност на ЕТ с 15 на сто данък. Във връзка с това е посочено, че не е доказано, че при отдаването под наем на земеделска земя ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за да може получената от него рента да бъде квалифицирана като доход от стопанска дейност. Изложени са съображения, че по никакъв начин приходните органи не се установили активност и дейности на РЛ, която да е специфично търговска и да е различна от дейността, която други физически лица, собственици на земеделски земи, извършват при обикновеното управление на земите си и отдаването им под наем. Въз основа на това е прието, че констатацията, с която получената рента от отдадена под наем земеделска земя е квалифицирана като доход от стопанска дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1, във връзка с ал. 7 от ЗДДФЛ, следва да бъде отменена. С оглед изложеното, решаващият орган е изключил от определената с РА годишната данъчна основа за доходите от дейност като ЕТ, получените от Т. Д. Т. доходи от рента на земеделска земя. След така извършените корекции в хода на административното обжалване, представени в табличен вид в решението, определената с РА по реда на чл. 122 от ДОПК годишната данъчна основа за доходите от дейност като ЕТ и дължимия годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, са изменени за 2017г., 2018 г., 2021г. и 2022 г., а за 2019г. и 2020г. са отменени. На следващо място в решението е прието, че ревизиращите органи правилно, въз основа на събраните при ревизията доказателства, са установили допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021г. в размер на 192.23 лв. и лихви за просрочие 45.74 лв. и за 2022 г. – 20.86 лв. и лихви – 2.75 лв., поради което същите следва да бъдат потвърдени. Пояснено е, че същите са дължими, предвид установеното при ревизията недеклариране на получена субсидия за 2022г., необлагаемия характер на получената рента, както и поради факта, че с РА не са приспаднати декларираните с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ осигурителни вноски за ревизираните периоди, тъй като с тях е намалена годишната данъчна основа на доходите от стопанска дейност като ЕТ. По отношение на допълнително установените с РА задължителни осигурителни вноски в решението е прието, че изводът на ревизиращите органи, за получени доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. Освен това отбелязва се, че Т. Т. на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е декларирал упражняване на трудова дейност и осигуряване за всички осигурителни рискове като земеделски стопанин, считано от 17.01.2013 г. С оглед на това е обосновано заключение, че правилно с РА е прието, че за извършваната от лицето дейност са дължими ЗОВ върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В тази насока e направено позоваване и на Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. на ВАС по тълкувателно дело № 8/2020г. Въпреки това, в хода на административното обжалване е констатирано, че органите по приходите са допуснали неточности при определяне на задълженията по КСО и ЗЗО. В тази връзка се сочи, че от доказателствата по преписката се установява, че Т. Д. Т. е едноличен собственик и управител в „ДЖОРДАНИ“ ЕООД. Изтъкнато е, че това дружество е упражнявало дейност през ревизирания период с оглед подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО. Пояснено е, че самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Според решаващия орган, Т. Д. Т. като регистриран земеделски стопанин и едновременно с тази дейност извършва и други дейности, като нерегистриран едноличен търговец и собственик на капитала на ЕООД, следва да внася авансово осигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). С оглед на това е направен извод, че в конкретния случай жалбоподателят и органите по приходите не са спазили изискванията на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ и не са определили авансово осигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (за дейността като ЕТ и собственик на капитала на ЕООД). Констатирано е още, че неправилно е определен и окончателният размер на месечния осигурителен доход за ревизираните години, върху който са начислени дължимите ЗОВ за годишно изравняване. Посочено е, че органите по приходите неправилно са определили годишния осигурителния доход на жалбоподателя, определяйки го пропорционално на месеците, в които са получени доходите от ЕТ. В тази връзка е подчертано, че облагаемият доход следва да се раздели поравно на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице - 12 месеца, независимо от броя на отработените дни. С оглед на изложеното размерът на облагаемия доход от стопанската дейност на Т. Т. като едноличен търговец, установен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, е изменен, както следва: за 2017 г. от 59 505.65 лв. на 55 649.61 лв., за 2018г. от 64 618.44 лв. на 53 142.26 лв., за 2019г. от 17 370.45 лв. на 1 700.00 лв., за 2021г. от 66 195.42 лв. на 51 352.64 лв. и за 2022г. от 26 610.56 лв. на 6 240.85 лв. Уточнено е, че това изменение не оказва влияние при определяне на задълженията за ЗОВ за 2017г., 2018г. и 2021г., тъй като същите са определени върху осигурителен доход ограничен до максималния месечен размер на осигурителният доход, определен със ЗБДОО. Посочено е, че тъй като за 2019г., 2020г. и 2022г. жалбоподателят дължи само авансови осигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, размерът на задълженията по КСО и ЗЗО за тези периоди, следва да бъде изменен в посока намаление. В частта по ЗДДС, решаващият орган е приел, че при формирането на облагаемия оборот на ревизираното лице и начисляването на ДДС, органите по приходите не са съобразили приложимата в случая норма на чл.45, ал.3 от ЗДДС, според която освободена доставка е продажбата на сгради или части от тях, които не са нови. Отбелязано е, че в случая продадените от Т. Т. имоти, видно и от приложените нотариални актове, не са „нови сгради“ и съобразно относимата разпоредба от ЗДДС са освободени доставки и не следва да бъдат обложени с ДДС. Във връзка с това е посочено, че в нито един момент лицето не е формирало облагаем оборот в размер на 50 000.00 лв. и за него не е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС. По изложените съображения е прието, че издаденият РА № Р-16002423006143-091-001 от 29.04.2024г. се явява немотивиран и незаконосъобразен в частта по ЗДДС, поради което следва да се отмени. Решение № 344/ 30.07.2024г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на Т. Т. по електронен път на 31.07.2024г. /л.12, т.I от делото/. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и документи, представени от жалбоподателя - Акт за приемане конструкцията на сграда в УПИ № П-510, кв. 21 по плана на СО „Банкя“, [жк] от 15.03.2009 г.; акт за граждански брак № 005247/ 06.07.1988 г. на ОбНС град Стара Загора; удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 506/ 20.07.2006 г. на кметство град Стара Загора; смъртен акт на М. О. от 08.02.2006 г., издаден от Районен съд град Тьонсберг, Норвегия, превод от норвежки писмо на Съда на ЕС - град Страсбург, Франция от 05.12.2008 г.; нот. акт вх.№ 7478/ 01.09.2009 г. на Службата по вписванията град Несебър от 01.09.2021г.; нот. акт вх.№ 36701/ 14.06.2017 г. на Службата по вписванията град София; нот. акт вх.№ 8918/ 28.11.2018 г. и вх.№ 8475/ 28.11.2018 г. на Службата по вписванията град Несебър; НА вх. рег.№ 12725/ 17.12.2018 г. на Службата по вписванията град Стара Загора/л.272 – л.288, т.I/. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Д. Д. Г. и П. Д. П.. Свидетелят Д. Д. Г. заявява, че познава жалбоподателя и семейството му. Твърди, че имота в гр. Банкя, в който са построени три жилища и офисът в к.к. Слънчев бряг, който бил пригоден за живеене, са били закупени от Т. Т. за осигуряване на трите му деца, които живеят в чужбина. Посочва, че впоследствие е продал едното жилище в Банкя, а след пандемията от Ковид е продал и офиса в Слънчев бряг, тъй като имотът не се е ползвал и децата са спрели да се прибират в България. Свидетеля П. Д. П. заявява, че е бил съученик и е приятел на жалбоподателя и е запознат със семейния му живот, както и че децата му живеят в чужбина. За имота в гр. Банкя посочва, че в него има три жилища, които са били за трите му деца. Твърди, че за тях е купил имот и на морето, за да може да отсядат там когато си идват в България. Според свидетеля, жалбоподателят е продал някакви апартаменти, но конкретно не знае какво. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002423006143-091-001/ 29.04.2024г., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното: Оспорването на РА № Р-16002423006143-091-001/ 29.04.2024г., в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 344 от 30.07.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-518/22.03.2024г. с която е изменена Заповед № РД-09-1979/ 30.09.2021г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.8-л.9, т.I/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – З. Д. В., с оглед на заеманата длъжност /началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в заповедта на директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002423006143-020-001 от 19.10.2023г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002423006143-020-002/ 15.01.2024г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – З. Д. В.. Възложената ревизия на Т. Т. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002423006143-020-001 от 19.10.2023г. органи по приходите – Ф. Г. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и П. С. Б. – главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002423006143-092-001/ 08.04.2024г./чл.117 ал.1 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-160024223006143-091-001/ 29.04.2024г., е издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията на Т. Д. Т. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002423006143-020-001 от 19.10.2023г. и от Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад № Р-160024230066143-092-001/ 08.04.2024г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16002423006143-091-001/ 29.04.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка електронен носител в т.I от делото/. В случая от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на производството по извършване на ревизия/л.26 и л.21, т.II/ се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 08.04.2023г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Предвид особения характер на производството, следва да бъде отбелязано, че задълженото лице е било и надлежно уведомено за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК/л.132, т.IX/. По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон: Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, респ. когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 20.09.2024г. Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. В тази връзка, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва изрично пред съда наличието на посочените основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, не излага конкретни възражения и не ангажира доказателства в тази насока. Доводите, които се противопоставят срещу приетото наличие на предпоставките на чл.122, ал.1 от ДОПК са тези, с които се обосновава липса за извършвана от жалбоподателя търговска дейност, определяща го като търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ, съответно необлагаемия характер на получените доходи от продажбата на процесните недвижими имоти на основание чл.13, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДФЛ. Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че страните не спорят по фактите, установени от ревизията. Основният спорен въпрос по делото е правен и касае характера на извършваната от ревизираното лице дейност във връзка с продажбата на недвижими имоти в ревизирания период, а именно дали тя е търговска по смисъла на ТЗ или не, който факт е в основата и на противоположните становища относно приложението на материалния закон. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период Т. Т. като физическо лице е закупувал недвижими имоти и впоследствие ги е продавал на други лица, като броят и системността на осъществените сделки са с цел получаване на приходи, като същите имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време, което изключва техният случаен характер. Така в хода на ревизията е установено, че за 2017г. са закупени 2 недвижими имота и е продаден 1. През 2018г. са продадени 4 имота, а през 2019г. са продадени 2. През 2021г. са продадени общо 7 недвижими имота, а през 2022г. са продадени 2. Освен това, не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства – нотариални актове, справки от службите по вписванията, включително и от представените от самото ревизирано лице справки/л.55 и сл., т.VIII/ и декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК/л.1-л.51, т.IX/, че през 2003г. лицето е закупило 20 бр. недвижими имоти в к.к. Слънчев бряг с инвестиционна цел, през 2011г. и 2012г. по един имот, а през 2014г. два имота. Тези покупки на недвижими имоти, макар и извършени в периоди преди ревизирания, сочат на системност в дейността на лицето. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че дейността не е търговска, тъй като покупката на имоти не е била извършена с цел продажба. Големият брой закупени имоти и последващата им продажба свидетелстват именно за такава цел, а не за задоволяване на лични нужди. Дали ревизираното лице е имало някакви други, лични мотиви при закупуване на имотите е ирелевантно, тъй като в случая е от значение обективно постигнатия резултат. С оглед на това, недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че някои от имотите били закупени за задоволяване нуждите на децата му и това не е свързано с осъществявана от него търговска дейност. По делото обаче не се установи някой от недвижими имоти да е придобит в полза на някое от трите деца на жалбоподателя, за които се твърди, че живеят в чужбина, нито че получените от продажбата им средства, са били предназначени за задоволяване на техни нужди. В тази връзка съдът не кредитира събраните за това обстоятелство гласни доказателства. На основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценката им, съдът съобрази, че те се дават от лица, които са в особени отношения с жалбоподателя /негови приятели/ и които несъмнено са заинтересовани да го подпомогнат в спора му с приходната администрация. В случая показанията на свидетелите са твърде общи и не съдържат информация, която да допринася за изясняване на релевантните по делото факти. По същество разпитаните по делото свидетели преповтарят твърденията, заявени с жалбата, които обаче не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От анализа и броя на закупените и продадени имоти за ревизирания период се налага извода, че правилно органите по приходите са приели, че жалбоподателят е извършвал дейност като търговец, независимо, че не е регистриран като такъв по реда на Търговския закон. В конкретния случай разнообразният предмет на сделките с недвижими имоти, техният обем и обстоятелството, че е извършвано строителство по стопански начин в закупения имот в гр. Банкя преди отчуждаването на построените в него жилища, налагат извода, че ревизираното лице е действало като търговец, който по занятие купува и продава недвижими имоти с цел печалба. Констатираните активни действия на лицето безспорно надхвърлят обикновеното управление на лично имущество. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ТЗ, търговец по смисъла на този закон, е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ. Лицето не попада в категорията на посочените в ал.2 на чл.1 от ТЗ изключения. С оглед на изложеното, за жалбоподателя са налице предпоставките на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ, съгласно който, търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1, като видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В процесния казус, са извършвани сделки многократно и системно, видно от събраните по делото доказателства - само за 2021г. са извършени седем продажби. С оглед на това настоящата инстанция преценява като неоснователни твърденията на ревизираното лице, че имотите са закупувани, респективно продавани с оглед на лични нужди. Посочените твърдения не са доказани чрез събраните по делото доказателства, нещо повече, същите се опровергават при субсумирането на установените фактически обстоятелства под хипотезите на горепосочените правни норми. Също така, неоснователно се твърди в подадената жалба и че дейността не е осъществявана редовно. Във връзка с това следва да бъде посочено, че дори да се касае за еднократно извършване на продажба на недвижими имоти, какъвто не е настоящият случай, предвид извършените множество сделки за предходните години, теоретичното обяснение на понятието „търговец“ обвързва извършващото тази дейност лице не с продължителност на извършваната дейност, а систематичността ѝ в определен период от време. Именно и в този смисъл е и трайната практика на ВАС. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност по смисъла на посочения текст на чл. 1 от ТЗ и правилно приходната администрация е констатирала, че за периода на 2017г. - 2022г. е следвало да бъдат декларирани доходи от тази дейност, както и да се води отчетност за нея. В допълнение, следва да бъде посочено, че са несподелими и доводите на жалбоподателя, според които тъй като основната му икономическа дейност е продажбата на непреработена селскостопанска продукция като земеделски производител, то сделките с недвижими имоти не са търговски. За преценката дали едно лице е търговец е без значение обстоятелството дали същото извършва и друг вид икономическа дейност и какви са доходите от нея. Още повече, че в случая доходите на жалбоподателя като земеделски производител за ревизирания период от 2017г. до 2022г., според подадените ГДД е в общ размер малко над 125 000.00 лева, а размерът на получените приходи от продажбата на недвижими имоти за същия период е в размер на 239 352.85 лева. Независимо от това обаче, същественото в конкретния казус е, че именно извършваните покупки и продажби на недвижими имоти в продължителен времеви период и регулярно, водят до извод за системност на дейността, дори и тя да не е основен и единствен източник на доход. При това положение и след като извършваната от Т. Т. дейност по покупко-продажба на недвижими имоти представлява търговска дейност по смисъла на ТЗ, приложение намира правилото на чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ, което игнорира прилагането на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ. В този смисъл, неоснователни са претенциите на жалбоподателя, с които се обосновава необлагаемост за някои от доходите, получени от продажбата на процесните недвижимости. С оглед на това, съдът счита за доказано във връзка с целите на данъчното облагане, че в разглеждания казус е налице укриване на доходи, съответно органът по приходите законосъобразно е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл.122 от ДОПК. Събраните доказателства по безспорен начин установяват, че извършените продажби са осъществени през процесните периоди, както и че получените парични суми от тези продажби не са декларирани в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно не са обложени с пряк данък, поради което са обосновани констатациите на ревизиращите органи за наличие на недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от ревизираното лице. Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че получените доходи от продажбата на процесните имоти не е декларирана и при съобразяване на разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.1 б. „б“ от ЗДДФЛ, за чието приложение претендира жалбоподателя. Видно е, че за някои от годините, дори и да се приеме, че лицето не е търговец, какъвто не е настоящия случай, са налице получени доходи, които са облагаеми, предвид броя на продадените имоти и изминалия период от време между датата на придобиване и датата на продажбата им. Във връзка с това, следва да се отбележи, че няма данни, а и не се твърди ревизираното лице да е декларирало доходи от прехвърляне на права и имущество по приложение № 5 към ГДД – доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество. В този смисъл получените от лицето доходи се явяват укрити. Освен това, следва да бъде отбелязана и обоснованата констатация на органите по приходите, че за една значима част от продадените имоти е заплатена цена по банков път, която е в по-голям размер от посочената в нотариалните актове, което също е форма на укриване в разглеждания аспект. С оглед на това съдът намира, че въз основа на посочените информационни източници успешно би могъл да бъде обоснован извод за осъществявана търговска дейност от жалбоподателя без съответната регистрация по ТЗ, доходите от която са укрити. Ето защо, следва да бъде прието, че констатацията на ревизиращия екип за наличието на хипотезата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е подкрепена от събраните доказателства. В конкретния случай, документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, по категоричен начин сочат, че са налице получени приходи. Системното извършване на такава дейност правилно е квалифицирана като търговска дейност, по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Чрез тази дейност лицето е реализирало приходи, като същевременно не се е регистрирало като търговец. Осъществявайки дейност като търговец по ТЗ Т. Т. е формирал предприятие по смисъла на чл.2, т.1 от Закона за счетоводството(ЗСч.) и е субект на задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл.3 от с.з. В този смисъл, пропускът да води счетоводство сочи, че е налице основанието и по т.4 на чл.122, ал.1 от ДОПК. Следователно, след като основанията на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК се подкрепят от документите събрани от органа по приходите в хода на ревизията, приложение намира презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция, както бе посочено по-горе, е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ обстоятелства. В този смисъл, законосъобразно е и заключението на органите по приходите, че получените доходи от търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ подлежат на облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана по правилата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, обуславяща и дължимост на вноските за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (ЗКПО), включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По силата на чл.18, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗКПО данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т. 21.2 от СС 1 „Представяне на финансовите отчети“, счетоводният финансов резултат, т. е. счетоводната печалба или загуба се определят като разлика между общите приходи и общите разходи. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл.26, ал.1 във връзка с ал.7 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от констатираната стопанската дейност. Съобразявайки посочените разпоредби, данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ, е определена по чл.122, ал.2 от ДОПК при наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Органите на приходната администрация са установили и доказали по надлежния ред размера на недекларираните от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в данъчната основа за облагане. Правилно и в съответствие със събраните доказателства при ревизията е установен общия размер на укритите, недекларирани приходи от продажба на недвижими имоти за всяка една от ревизираните години, както следва: за 2017г. в размер на 60 626.33 лв., за 2018г. - 66 628.73 лв., за 2019г. – 2 000 лв., за 2021г. - 94 437.79 лв. и за 2022г. - 16 020.00 лв. При определянето на този размер от органите по приходите е взета предвид действително платената цена по сделките с недвижими имоти, след анализ на извлеченията от банковите сметки на Т. Т. в ПИБ АД/л.45-л.62, т.IV/ и в ОББ АД/л.49-л.63, т.II/, на нотариалните актове и на данните, получени от извършените проверки на купувачите, при който е констатирано, че по част от сделките е получена сума по банков път, която е в по-голям размер от тази посочена в нотариалния акт. При ревизията са определени съответстващите разходи за дейността, като са взети предвид разходите по нотариалните актове за придобиване на имотите и сторените разходи за строителство. По този начин с РА са признати разходи в следните размери: за 2017г. – 4 976.72 лв., за 2018г. – 13 126.47 лв., за 2019г. – 300.00 лв., за 2021г. – 43 085.15 лв. и за 2022г. – 9 779.15 лв. Изцяло в съответствие с приложимия материален закон е подходът на приходните органи при определянето на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизирания период. Още повече, че нито размерът на констатираните приходи, нито размера на признатите от ревизията разходи са оспорени от жалбоподателя. На основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски. В резултат точно е определен данъкът по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за всеки един от процесните данъчни периоди. От там, коректно са установени и задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. Спрямо тях в жалбата не са изложени никакви аргументи за незаконосъобразност на оспорения РА в тази му част, а осъществената от настоящата инстанция проверка сочи, че не е нарушен материалния закон. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Изцяло в посочения смисъл е и константата съдебна практика. Така установеното от фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е сред задължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в размерите, коригирани с решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив. Липсват конкретни възражения и по отношение допълнително определения с РА данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г. в размер на 192.23 лв. и лихви за просрочие 45.74 лв. и за 2022г. в размер на 20.86 лв. и лихви – 2.75 лв. Независимо от това съдът намира, че констатациите на приходните органи са законосъобразни, предвид установеното недеклариране в пълен размер на получена субсидия от ДФ „Земеделие“ за 2022г., което не се оспорва от жалбоподателя, който хода на предхождащата ревизията проверка е заявил, че сумите са пропуснати несъзнателно в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ/л.76, т.VI/. С оглед на това, както и поради обстоятелството, че с РА не са приспаднати декларираните с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ осигурителни вноски за ревизираните периоди, тъй като с тях е намалена годишната данъчна основа на доходите от стопанска дейност като ЕТ, следва да се приеме, че конкретните размери на данъка върху годишната данъчна основа са правилно определени. В резултат на гореизложеното жалбата на Т. Д. Т. против РА № Р-16001623006143-091-001/ 29.04.2024г., в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 344/ 30.07.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, се явява изцяло неоснователна. При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 727.97 лева на основание чл. 8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в относимата ѝ редакция. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд