Решение № 461 от 22.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2215/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 49/26.04.2023г. на СОС, III първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 65/22г. в частта, в която са уважени искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Не са взети предвид събраните по делото доказателства. Счита, че при трудова злополука, за каквато е признат станалия с ищеца инцидент, правата му за претърпените неимуществени вреди се уреждат по чл.200 от КТ. Не са доказани всички предпоставки, при които да се ангажира отговорността му. Със сключения договор за преместване на технологично оборудване между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД, първото дружество е възложило на второто като изпълнител, да извърши демонтаж на това оборудване и складово стопанство на обект, находящ се в с. Горна Малина. Не неизпълнение на задълженията на „Арбал“ ЕООД е причинило неимуществени вреди на Р. М., а действията на служители на изпълнителя, които са извършили демонтаж на метални решетки, изпълняващи функцията на подова конструкция, както и неправилният им последващ монтаж без спазване на изискването за неподвижност. Това е установено и от заключението на приетата техническа експертиза. Приетите от първоинстанционния съд нарушения на задълженията на служители на „Арбал“ ЕООД са били вменени на такива на „Стийл Проджектс“ ООД в качеството му на работодател. Установено, че на всички работници, включително и на ищеца, е бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве на работа, както и че периодично е извършван такъв. Затова жалбоподателят счита, че не е налице причинна връзка между твърдените бездействия на служители на „Арбал“ ЕООД и понесените от ищеца болки и страдания. Липсват основания за ангажиране на отговорността му като застраховател. Неправилен е изводът на съда, че въпреки, че неправилният монтаж на подовата конструкция да е пряка причина за инцидента, то той би могъл да бъде предотвратен при условие, че служители на „Арбал“ ЕООД са спазили договорните си задължения. В жалбата се поддържа, че дори служители на последното да са нарушили клаузи от договора, то при деликт не може да се приеме, че самото неизпълнение е в причинно-следствена връзка с вредата. В случая има специално изключение от предоставеното застрахователно покритие по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, уговорено в чл.6, т.2 от Общите условия, които са неразделна част от застрахователния договор. Въззивникът сочи, че Р. М. е предявил претенция по чл.200 от КТ срещу работодателя си, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. Моли, при условията на евентуалност, да се намали присъденото по настоящото дело обезщетение с това, определено по чл.200 от КТ. Счита, че това, което е определено от СОС е в завишен размер. Неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа възражението си по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали размера на присъденото обезщетение. В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Р. М. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Третото лице помагач „Сспирит“ ЕООД в депозиран писмен отговор, счита подадената въззивна жалба за основателна. Останалите трети лица помагачи не вземат становище по жалбата. Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 във вр. с чл.469, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ. В исковата молба ищецът Р. М. твърди, че на 24.03.2021г. е сключен договор за преместване на технологично оборудване между „Сспирит“ ЕООД като възложител и „Арбал“ ЕООД като изпълнител. На 06.04.2021г. е сключен договор между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД като подизпълнител. Последният е следвало да извърши демонтажните работи, възложени на „Арбал“ ЕООД, но под неговото ръководство и контрол. Това е договорено в чл.4.1, чл.4.4, чл.4.5 чл.3, ал.2 и чл. 3, ал.3 от договора. На 20.04.2021г. „Стийл Проджектс“ ООД е наело по трудов договор ищецът. Със заповед за командировка от 03.09.2021г. той е бил командирован на обекта в с. Горна Малина за периода от 07.09.2021г. до 17.09.2021г. При извършване на възложените му СМР докато се е придвижвал по метални решетки, демонтирани от служители на работодателя, е паднал от 7, 30 метра височина. Инцидентът е станал, когато ищецът заедно с В. Т. са изнасяли хладилник като част от дейностите по демонтаж на технологично оборудване. Поради компрометираната решетка на пода ищецът е паднал, в резултат на което е получил телесни увреждания: тежка черепно- мозъчна травма, фрактура на основата на черепа, фрактура в дясно темпорално и в дясно париетално, контузия на мозъка, травматичен САК, фрактура на зигоматичната кост в дясно, фрактура на десен максиларен синус, фрактура на дясно бедро, фрактура на лява гривнена става. Пострадалият е бил приет в лечебното заведение в коматозно съС.ие. Вече седем месеца е в болнични, има поС.на нужда от грижата и помощта на близките си, тъй като не може да се обслужва сам. Инцидентът е приет за трудова злополука. Ищецът сочи, че неустановени работници на „Стийл Проджектс“ ООД са нарушили правилата за здравословни и безопасни условия на труд и не са му осигурили такива. Неустановени служители на „Арбал“ ЕООД също са нарушили правилата за здравословни и безопасни условия на труд и също не са му осигурили такива. Счита, че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД по отношение на застрахованото при ответника дружество по валидна към датата на инцидента застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“. С писмена претенция от 16.12.2021г. е поискал от „ЗАД Армеец“ АД да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но му е било отказано. Позовава се на ППВС № 17/18.11.1963г. и счита, че организацията на работата, контролът и ръководството по извършваната от „Стийл Проджектс“ ООД дейност е бил осъществяван от „Арбал“ ЕООД. Ищецът е направил възражение за нищожност на клаузата на чл.12, ал.1, т. 6 от договора като противоречаща на императивната разпоредба на чл.49 от ЗЗД. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 300 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва върху нея, считано от 16.12.21г. до окончателното й изплащане. В депозиран писмен отговор в срок „ЗАД Армеец“ АД оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Неоспорва наличието на застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ със застрахован „Арбал“ ЕООД. Оспорва отговорността на „Арбал“ ЕООД. То не носи гаранционно – обезпечителна отговорност във връзка с настъпилата трудова злополука. Оспорва причинно- следствената връзка между осъществяваните демонтажни действия и настъпилите телесни увреждания. Оспорва своята пасивна легитимация като заявява, че в случая не става въпрос за строителна дейност и обектът, където са извършвани демонтажни операции няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ. Приложените договори не са такива за строителства и страните по тях не са участници в строителството. Позовава се на чл.171 от ЗУТ и Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството и ОУ по застраховката. Застрахователят покрива риска от възникване на отговорност на строителя към нормативно определен кръг лица за цялостното изпълнение на строителството. Ответникът поддържа, че не осигурява покритие срещу отговорност по чл.49 от ЗЗД. Застрахованото дружество не е контролирало и организирало работата на обекта. Оспорва клаузата на чл.12, ал.1, т.6 от договора да е нищожна. Сключената застраховка не покрива изплащането на обезщетение за вреди, нанесени на собствени служители или работници. Ответникът счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск срещу него. Той има възможност да потърси обезвреда по чл.200 от КТ. Оспорва наличието на противоправност в действията на „Арбал“ ЕООД. Твърди, че събитието не е резултат от дейността на застрахованото дружество, а от други фактори, включително дефект на металната конструкция на обекта. Оспорват се фактическите твърдения в исковата молба, механизма на настъпване на злополуката и се твърди, че е налице случайно събитие. Оспорва се размерът на претендираните неимуществени вреди. Застрахователят прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се е намирал неправомерно на металната конструкция и не е положил дължимото внимание при придвижването си по нея да не падне Позовава се на ТР № 45/1990г. на ОСГК на ВКС. По делото като трети лица помагачи са конституирани „ Сспирт“ ЕООД, „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД. Първите две не са депозирали отговор на исковата молба. „Стийл Проджекст“ ООД е депозирало писмено становище, в което заявява, че е пасивно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.200 от КТ. Твърди, че няма сключен застрахователен договор със „ЗАД Армеец“ АД. По иск на ищеца с правно основание чл.200 от КТ пред РС- Варна е образувано гражданско дело № 9942/23г. Поради това моли производството по делото да бъде прекратено. Към становището са представени писмени доказателства- трудов договор с ищеца, длъжностна характеристика, Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве, в която фигурира името на Р. М. с дата 21.04.2021г. Не се спори, че между „Сспирит“ ЕООД като възложител и „Арбал“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за преместване на технологично оборудване и складово стопанство на 20.03.2021г. с приложения, които са неразделна част от него. Безспорно е, че между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД е сключен договор за преместване на технологично оборудване и складово стопанство на 06.04.2021г. На 20.04.2021г. е сключен трудов договор между „Стийл Проджектс“ ООД и Р. М.. На същата дата на работника е връчена длъжностна характеристика за длъжността „работник строителство“. От протокол за постъпване на работа към трудовия договор, се установява, че той е постъпил на работа на 21.04.2021г. Във връзка с нея е представен изпитен протокол за обучение № 17/21.04.2021г на ищеца, декларация от 21.04.2021г. от него, служебна бележка, от която се установява, че на Р. М. е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Ищецът е декларирал, че е запознат с правилата за безопасност на труда – декларация от 21.04.2021г., извлечение от книга за ежедневен инструктаж на Р. М. на 09.09.2021г., копие от протокол за получено работно облекло от ищеца. Не се оспорва, че на 09.09.2021г. е станала злополука с Р. М., при която е получил телесни увреждания, призната за трудова с разпореждане № 5104- 03-203/15.11.2021г., влязло в сила на 04.12.2021г. Във връзка с това е представена декларация за трудова злополука от 17.09.2021г., протокол- приложение № 4 от 14.09.2021г., изготвен от работодателя, протокол от 25.10.2021г., изходящ от ТП- София област-НОИ. Не се оспорва, че на 16.12.2021г. ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 23.03.2022г. застрахователят е отказал да определи и изплати такова. Не е спорно, че Р. М. е изпратил писмена застрахователна претенция до „Дженерали застраховане“ АД, застраховател на работодателя, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 12.01.2022г. дружеството е отказало да определи и изплати такова. Във връзка с инцидента, настъпил на 09.09.2021г., е образувано ДП № 231/21 по описа на РУ на МВР- Елин Пелин за престъпление по чл.134, ал.1 от НК. Приет е протокол за оглед от 09.09.2021г. При проверка от ИА “Главна инспекция по труда“ е съставен протокол от 14.10.2021г., Акт за установяване на административно нарушение от същата дата и наказателно постановление от 17.11.2021г., издадени срещу „Стийл Проджектс“ ООД. Във връзка с лечението на получените травми е приета История на заболяването от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, амбулаторни листа. С ЕР на ТЕЛК от 08.11.2022г. на ищеца е призната 97% нетрудоспособност без чужда помощ за срок от две години. Приета е епикриза от 13.01.2022г. от СБР- Варна АД, болнични листа и протокол от ЛКК за периода 09.09.2021г. до 03.09.2022г., с които м е разрешен отпуск за временна неработоспособност. Прието е за безспорно и ненуждаещо от доказване на обстоятелство, че между ответника и „Арбал“ ЕООД е имало валидно сключена застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ за периода 03.04.2021г. до 02.04.2022г. Към отговора на застрахователното дружество е представена застрахователната полица, въпросник -предложение за застраховка, Общи условия, становище от „Арбал“ ЕООД за станалата злополука на 09.09.2021г. с ищеца. В хода на съдебното дирене е прието заключение на медицинска експертиза, която е установила травматичните увреждания, получени от ищеца на 09.09.2021г. Те са в причинна връзка с инцидента и при посочения механизъм. Експертът е посочил, че черепно- мозъчната травма по своя медикобиологичен характер представлява поС.но общо разстройство на здравето опасно за живота. Получените фрактури на челюстта, на дясната бедрена кост, на левия горен крайник и лицевата травма не са животозастрашаващи, но са причинили на пострадалия временна невъзможност и затруднение в движението на счупените крайници и челюст. Вещото лице е посочило, че полученото двойно виждане и нистагъм е поС.но разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че ищецът е бил приет в коматозно съС.ие в лечебното заведение, което е клинична проява на черепно- мозъчната травма, какъв е възстановителния период за всяка една от травмите. Според експерта не може да се очаква пълно възстановяване на Р. М.. В месеците след травмата той не е бил в съС.ие да се обслужва сам. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, обективно и неоспорено от страните, основаващо се на медицинската наука и опита на вещото лице. По делото е назначена и изслушана техническа експертиза, която е посочила механизма и причините за настъпване на трудовата злополука, както и че повторно поставената метална решетка не е отговаряла на изискванията за безопасност на труда. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и неоспорено от страните. В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелите, И., Т. и Б. познават ищеца. Те са колеги и са работили заедно на обекта в с. Горна Малина при инцидента. Заявяват, че Р. М. и свидетеля Б. са изнасяли хладилник, когато ищецът е паднал. Свидетелите заявяват, че по нареждане на ръководителите първоначално са демонтирали металните решетки, служещи за минаване, а след това са ги поставили обратно на скелето без да са закрепени към него неподвижно. Свидетелят К. е майка на ищеца. Депозира показания за неговото физическо съС.ие по време на болничния престой и след изписването, както и към настоящия момент. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетелят К. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между свидетеля и ищеца, но ги счита за убедителни и достоверни, като невлизащи в противоречие с останалите събрани доказателства. При тези събрани доказателства окръжният съд е уважил исковете частично. В отхвърлителната част решението е влязло в сила. Пред въззивния съд са ангажирани нови доказателства: Решение № 1538/09.05.2023г. на РС- Варна, постановено по гр.д. № 9942/22г., влязло в сила на 03.06.2023г. по иск с правно основание чл.200 от КТ, предявен от Р. М. срещу „Стийл Проджектс“ ООД, изпълнителен лист, удостоверение от ЧСИ по изп.д. № 678/23г. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.432, ал.1 във вр. с чл.469, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от ЗЗД. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност е обвързан от посочените в жалбата основания – чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. В обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността му. По прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. С него разполага увреденият срещу причинителя на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, каквато е и тази за „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал да му определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ищецът извежда своето субективно материално право като пострадало лице от трудова злополука, станала по време на изпълнение на трудовите му задължения, за което вина имат служители на застрахования при ответника деликвент. Това го легитимира да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. По делото не се спори, че отговорността на „Арбал“ ЕООД е била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Професионална отговорност“- чл.469 от КЗ. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на инцидента. В процеса се оспорва наличието на предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и пасивната материална и процесуална легитимация на въззивника да отговаря по предявения иск. Задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е вид застраховка за вреди и се изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод на същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност, вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните форми - умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. 3а разлика от КЗ (отм.) в действащия Кодекс на застраховането, в сила от 16.01.2016 г., законодателят в чл. 469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "Професионална отговорност" – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка "Професионална отговорност" позволяват да се приеме, че ако вредата не е настъпила, т. е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие. То не е противоправното и виновно деяние на застрахования, а вредата от него./ Р № 60263/02.12.2021г. по гр.д. № 622/21г., ВКС, IV г.о., Р № 355/19.03.2019г. п гр.д. № 8515/18г., ВКС, II т.о./ Застрахователното събитие е реализиране на покрития от застраховката риск, а покритият риск е опасността от възникване на деликтна отговорност на застрахования и проявлението на вредоносните последици. Отговорността възниква от определен в правната норма фактически състав, и то само, ако са осъществени всичките му елементи (обективни и субективни) - противоправното деяние и вредоносните последици, при действието на договора със застрахователя, фактическият състав на застрахователното събитие е бил окончателно завършен. Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е застрахователят, който е застраховал професионалната отговорност на застрахования, който може да бъде физическо или юридическо лице. Сключеният застрахователен договор на основание чл.171 от ЗУТ във вр. с чл.469, ал.1 от КЗ покрива отговорността по чл.49 на застрахованото дружество/ Р № 83/22.06.2022г. по гр.д. № 4539/21г., ВКС, I г.о./ Застраховката „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ е задължителна за определен кръг лица и най- често тя е предвидена в специален закон. Разпоредбата на чл.171 от ЗУТ предвиждат задължението за заети лица в строителството, които да сключат застраховка за професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, в следствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Съгласно чл.469, ал.5 от КЗ застрахователният договор покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. Условията и редът за задължително застраховане са уредени в Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г. В чл.2 от нея са посочени изчерпателно лицата, които са задължени да имат задължителна застраховка. Тя покрива тяхната професионална отговорност за вредите, причинени на други участници в строителството и /или трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Тази професионална застраховка е пряко свързана със строителния процес. Съгласно чл.13, ал.2 от Наредбата увреденото лице може да отправи искането за обезщетяване на вредите направо пред застрахователя. Така е постъпил ищецът Р. М. като е поискал от въззивника за му изплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия/ бездействия на служители на застрахованото при него „Арбал“ ЕООД. По делото няма спор, че към 09.09.2021г., когато е пострадал Р. М., е имало валидно сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“. Това обосновава пасивната легитимация на застрахователя да отговаря по предявения иск. Той оспорва, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Твърди, че не осигурява покритие по чл.49 от ЗЗД за отговорност на застрахования, че сключения между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД договор не е такъв за строителство, а ненаименован такъв с елементи на договор за изработка и превоз. В отговора на исковата молба и поддържано в жалбата е възражението за правото на ищеца за обезвреда да го реализира по специалния ред на Кодекса на труда, както и доводи във връзка с действията или бездействията на служители на застрахованото при него дружество. По делото не се спори, че между „Арбал“ ЕООД като възложител и „Стийл Проджектс“ ООД като изпълнител е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за преместване на технологично оборудване и складово стопанство. При тълкуване на клаузите му може да се определи, че неговото съдържание в по- голямата си част отговаря на договор за изработка- чл.258 от ЗЗД. Страните по договора са поели насрещни права и задължения, а именно възложителят да заплати на изпълнителя определено възнаграждение за договорените ДМР и СМР, съгласно Приложение № 2 и №3, а изпълнителят е поел задължението да извърши демонтаж на технологично оборудване и складово стопанство, наричани демонтажни работи, в обект, намиращ се в с. Горна Малина. Изпълнителят е поел и задължението да монтира демонтираното техническо оборудване, определено като СМР, в обект в с. Белозем, община Раковски. Изпълнителят е поел задължението да извърши възложеното със своя работна ръка. В изпълнение на това свое задължение той е наел ищеца по трудов договор. По смисъла на чл.49 от ЗЗД „Стийл Проджектс“ ООД има качеството на възложител на работата по отношение на работниците и служителите, заети с изпълнението на демонтажните и монтажни работи. Той има и качеството на работодател по смисъла на КТ по отношение на ищеца и останалите работници, сключили трудов договор с него. Трудовото правоотношение създава други насрещни права и задължения на субектите по него. За работника да престира работната си сила според уговореното, а за работодателя да му заплати определеното трудово възнаграждение. Последният има задължението и да осигури на работника здравословни и безопасни условия на труд- чл.127, ал.1, т.3 от КТ. Това задължение е доразвито в чл.4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, където са предвидени мерките, които да бъдат предприети от работодателя за постигане на целта- безопасни и здравословни условия на труд. Сред тях са предоставяне на информация и обучение, осигуряване на необходимата организация и средства. Тези мерки са свързани с основните принципи на превенция по отношение на работниците и служителите. Работодателят на ищеца има задължение за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и съгласно чл.13, ал.1, т.1 от договора от 06.04.2021г. Анализът на двата договора- този от 06.04.2021г. и трудовият договор от 20.04.2021г., води до извода, че по тях има двама възложители, които имат съответни права и задължения, произтичащи от различни правоотношения. Това, възникнало от сключения договор на 06.04.2021г., се регулира от разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД. Тълкуването на договорните клаузи във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността дават основание да се приеме, че чл.3, чл. 4 от договора за преместване на техническо оборудване и складово стопанство предвиждат право на възложителя по чл.262 от ЗЗД, а именно да проверява изпълнението на договора. Тези негови права не могат да се схващат като контрол и организация на работата, каквото има предвид ППВС № 17/18.11.1963г. Според т.3 от него, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която са настъпили вреди и ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, но при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В постановлението се изисква да се изясни същността на сключения между двете предприятия договор. Настоящата инстанция прием, че това е договор, съдържащ елементи на изработка, поради което следва да прилагат съответните разпоредби от ЗЗД. Съгласно чл.259 от ЗЗД изпълнителят носи отговорност за изработеното, в случая за демонтажа и монтажа на демонтираното техническо оборудване. Той е длъжен съгласно чл.260, ал.1 от ЗЗД да предупреди възложителя, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, да поиска изменение на проекта или доставянето на подходящ материал. На това задължение кореспондира уговореното в чл.4, ал.1 от договора от 06.04.2021г. Приемането на работа след преглед на изработеното е част от договора за изработка- чл.264 от ЗЗД като страните са договорили отговорност на изпълнителя при недостатъци на извършената работа. Поради това не може да се приеме, че „Арбал“ ЕООД е имал контролни и организационни функции по отношение на работата на „Стийл Проджектс“ ООД. Последното носи отговорност за работата на своите служители-т.4.5 от договора от 06.04.2021г. Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна. Същественото в тази разпоредба е, че рискът е за изпълнителя. Клаузата на чл.12, ал.1, т. 6 от договора от 06.04.2021г. регламентира преминаването на риска от възложителя на изпълнителя при настъпване на две обстоятелства - смърт или злополука на физическо лице и това съответства на разпоредба на чл.258 ЗЗД, поради което поражда правните последици, за които страните са постигнали съгласие. Затова и възложителят „Арбал“ ЕООД не носи отговорност за настъпилата трудова злополука с Р. М. по реда на чл.49 от ЗЗД. Не може да се вмени във вина на негови служители допуснато нарушение на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. От депозираните свидетелски показания на свидетелите И., Б. и Т. се установява, че демонтажът на металните решетки, служили за преминаване, е станало по разпореждане на служители на „Стийл Проджектс“ ООД. Техническата експертиза установява, че причината за настъпилият инцидент са именно не е осигурена неподвижност на метални решетки, служещи за под. От писмените доказателства се установява, че В. Ф. не е представител на застрахованото при въззивника дружество, а е на работодателя на ищеца. Поради липсата на виновно и противоправно действие или бездействие от страна на служители на третото лице помагач „Арбал“ ЕООД то не отговоря за причинените вреди на ищеца по реда на чл.49 от ЗЗД, респективно не може да се ангажира отговорността на застрахователя му по сключената задължителна застраховка „Професионална застраховка на участниците в проектирането и строителството“. На това основание искът е неоснователен, тъй като жалбоподателят не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Искът е неоснователен и на друго основание. Процесната задължителна застраховка за гражданска отговорност е свързана пряко с определена категория лица, изброени в чл.171, ал.1 от ЗУТ и чл. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, извършващи дейност в строителството и строителния процес. Последното понятие е по- широко от строителство и обхваща проектирането, консултантска работа, строителния надзор и техническия контрол. Затова и покритите рискове са свързани с тази дейност. Застрахователният договор между „ЗАД Армеец“ АД и „Арбал“ ЕООД е сключен при общи условия, които са се съгласили, че те са неразделна част от него и са задължителни за тях. На основание чл.20 от ЗЗД договорът в съвкупност с Общите условия имат силата на закон за сключилите го. Съгласно чл.1 от тях е застрахована професионалната отговорност на конкретно изброени лица- проектанта, консултанта за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект, консултанта за упражняване на строителен надзор, строителят, лицето, упражняващо строителен надзор и лицето, упражняващо технически контрол. Това съответства на разпоредбите на ЗУТ и цитираната Наредба. Предвиден е обема на застрахователно покритие, а именно отговорността на застрахования за причинена смърт или телесна повреда, както и материални вреди на имуществото на други участници в строителството или на трети лица. Важно за покритието на застраховката е дали вредите са възникнали при осъществяване на строителна дейност или от действията/ бездействията на лицата, чиято професионална отговорност е застрахована. Дали се извършва строителен процес в конкретния случая следва от предмета на договора, сключен между „Арбал“ ЕООД и „Стийл Проджектс“ ООД. Съгласно чл.20 от ЗЗД договорите се тълкуват, за да се установи действителната обща воля на страните. Релевантна в този случай е разпоредбата на чл. 1 от договора от 06.04.2021г. Според нея страните са уговорили извършването на демонтаж, транспортиране и последващ монтаж на демонтираното оборудване от обекта в с. Горна Малина до обект в с. Белозем, община Раковски. В пар.5, т.40 от ДР на ЗУТ се съдържа легално определение за това, какво по смисъла на този закон се счита за „строителни и монтажни“ работи. Това са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Така, както е формулирано понятието в закона, дава възможност да се провери дали уговореното между страните като дейност съответства на разпоредбата. Тя не може да се тълкува разширително, доколкото изброяването е изчерпателно. Посочените дейности са свързани със строителния процес. Работата, която е възложена на изпълнителя „Стийл Проджектс“ ООД, определена чрез тълкуване на чл.1 от договора от 06.01.2021г., не съответства на строителни и монтажни работи по смисъла на пар.5, т.40 от ДР на ЗУТ. Поради това и сключената застраховка между застрахователното дружество и застрахования „Арбал“ ЕООД няма действие в случая и не покрива вредите, които са причинени на Р. М.. Искът по чл.432, ал.1 от КЗ е неоснователен на още едно основание. Не е спорно, а и пред въззивния съд са ангажирани писмени доказателства, установяващи, че ищецът е предявил срещу работодателя си „Стийл Проджектс“ ООД иск с правно основание чл.200 от КТ за ангажиране на неговата безвиновна имуществена отговорност за същите неимуществени вреди, предмет и на настоящия спор. Искът е уважен с влязло в сила решение, с което му е присъдено обезщетение от 220 000лв. Издаден му изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.д. № 678/23г. пред ЧСИ Д. Я. – удостоверение от 14.03.2024г. От последното се установява, че е започнало индивидуално принудително изпълнение и е наложен запор върху сметките на длъжника „Стийл Проджектс“ ООД като със сумата от 14 446, 79 лв. са погасени задължения по делото. Принцип в правото е, че вредите подлежат на обезщетяване само веднъж, като, ако доброволно е изплатено обезщетение от застраховател то се приспада от това, по чл.200 от КТ. Повторното обезщетяване на пострадалия води до неоснователно обогатяване, което е недопустимо. Дали работодателят, като длъжник, може реално да изпълни задължението към кредитора си, неговото финансов и имуществено съС.ие са ирелевантни. Изложеното дава основание на въззивния съд да отмени решението на СОС в обжалваната част и да постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявените искове като неоснователни. По разноските. На жалбоподателя се дължат разноски за двете инстанции в размер на 4165лв. за САС и 186, 67лв. за СОС. На ответника по жалбата Р. М. не се дължат разноски, респективно адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител по реда на чл.38 от ЗАдв. Воден от горното, съдът