Решение № 204 от 31.7.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 94/2026 г.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на наказателно производство в неговата досъдебна фаза, с правно основание чл. 2б ал.1, вр. с ал.3 ЗОДОВ и цена – 300 000 евро. В исковата молба ищецът твърди, че ДП № 431 ЗМ-799/2016г на Първо РУ на МВР- Бургас, пр.пр. № 2591/2016г на РП-Бургас, е образувано с постановление на прокурора от 29.07.2016г, но започнало още на 19.04.2016г, когато от него били снети писмени обяснения за инцидента. Към този момент изтърпявал наказание 3 месеца лишаване от свобода в затвора- Бургас за деяние, свързано с шофьорска книжка. Твърди, че в периода 2016г- 2019г били разпитани различни свидетели, но никой от тях не бил пряк очевидец на случилото се. Единствените очевидци били С.П.И. и С.Р. Твърди, че С.П.И. бил принуждаван от ИСДВР З. да пише срещу него, а показанията на С.Р. изчезнали безследно. Изготвени били и две СМЕ още през 2017г и 2018г. Когато през 2019г, брат му М. Б. заминал да живее в чужбина, тогава органите на реда го потърсили отново. Твърди, че на 03.05.2019г, в 1-во РПУ-Бургас, бил привлечен в качеството на обвиняем в извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с ч. 29 ал.1 б.“а“ и „б“, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, за участие в инцидент от 19.04.2016г.Тогава обяснил, че не е участвал в извършване на престъплението и поискал очна ставка с брат си, като посочил и неговия точен адрес, но въпреки това, прокуратурата не предприела действия да го открие на адреса и се възползвала от неустановяването му като предтекст да забави делото с години. На 03.07.2019г, ДП било спряно на основание чл. 244 ал.1 т.1 НПК, след което последвали множество спирания и възобновявания, като наложената му мярка за неотклонение била „подписка“, която отпаднала по силата на закона, без да е упражнен реален и ефективен контрол за тези спирания и тяхната продължителност, какъвто изисквала разпоредбата на чл. 244 ал.2 НПК. Това довело до недопустимата ситуация да е обвиняем от 2019г до настоящия момент, без ДП да е приключило с обвинителен акт или прекратяване. Стигнало се до поддържане на обвинение извън разумните граници и в противоречие с целта на НК. Вместо да приключи ДП, прокуратурата допуснала нови забавяния, оправдавайки се с търсенето на друго лице- М. Б., чийто адрес им съобщил още през 2019г. Твърди че на 13.07.2022г, шест години след началото на разследването, материалите срещу М. Б. били отделени в друго производство, а през 2023-2024г бил направен опит за издаване на ЕЗА срещу ищеца, което искане било отхвърлено от БОС, а всички това го сринало психически и го карало да се чувства без вина виновен. Вече 9 години и 10 месеца, досъдебното производство било висящо, като материалните му били предявени на 16.10.2025г, но нито бил внесен обвинителен акт в съда, нито прекратено производството. Въпреки подадените от него над 100 жалби до различни институции в страната, през 2019, 2020г и 2021г прокуратурата допуснала хаотични спирания и възобновявания на досъдебното производство. Твърди, че през 2020г заминал да работи и учи в А., но винаги бил на разположение на органите по разследваното чрез имейл и адвокат. През целия този период пребивавал трайно на територията на Обединеното кралство, където учел и работел. Не се криел от органите по разследването, комуникирал с институциите чрез ел.поща, телефон и адвокати. Въпреки това, бил третиран като беглец и престъпник, а етикетът „рецидивист“се поддържал от прокуратурата въпреки настъпилата реабилитация. Счита, че снемането на писмени сведения от него на 19.04.2016г, в затвора Бургас, представлява началния момент на обвинението, а целия период на забавяне на ДП бил над 9 години и 8 месеца, което надхвърляло разумния срок . Съгласно константната практика на ЕСПС, разумността на времетраенето на производството се оценявала кумулативно въз основа на четири критерия: правна и фактическа сложност на делото, поведението на жалбоподателя/ ищеца/ и това на органите по разследването. Допълва, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а доказателствата били събрани още в началния етап на разследването. Не били налице елементи на трансгранична престъпност, въпреки че местоживеенето на обвиняемия било в чужбина, което не било пречка за задочно производство или видеоконферентна връзка, нямало и множество обвиняеми, нито сложни експертизи, поради което продължителност от почти 10 години била несъразмерна с фактическата сложност на делото. Счита, че не е станал причина за забавянето на производството. Напротив, проявил изключителна активност за по-бързото приключване на делото, като посочил адреса си в гр.С. още през 2019г, но прокуратурата не предприела действия по неговото откриване. Не се възползвал от стратегията по изтичане на давностните срокове, а подал над 100 жалби и молби до различни инстанции. Предоставил ел.поща, актуален адрес в чужбина и упълномощил адвокати, с което опровергавал тезата, че възпрепятства процеса. Съгласно ЕСПЧ, когато обвиняемият активно търсел ускоряване на производството, отговорността на държавата за забавянето се утежнявала. Продължилото вече 10-та година ДП не само го правело вечния обвиняем, но и било нарушение на разпоредбата на чл. 22 ал.1 НПК , която задължавала съда и прокуратурата да разглеждат делата в разумен срок. Продължителност от 10 години на процесното ДП била правен абсурд и не намирала оправдание нито в националния закон, нито в практиката на ЕСПЧ. НПК предвиждал инструктивен 2-месечен срок за разследване, който можел да се удължава при правна и фактическа сложност, но в настоящия случай това удължаване било административен произвол, отказ от правосъдие и репресия срещу него. Касаело се до битов инцидент, а не до сложна организирана престъпна дейност, с установени участници в него и разпитани свидетели още през 2016 г. Органите по разследването имали възможност да издирят М. Б. и ако счетат за необходимо, да му повдигнат обвинение, което не сторили в рамките на три години, от 2016г до 2019г, въпреки че той излежавал присъда в затвора- Бургас от края на 2018г, тоест 2 години след инцидента. Към този момент бил в затвора и не се е укривал. Воденото срещу него ДП засягало честта и достойнството му, блокирало възможността да се завърне в родината си, да се грижи за имуществото си и за болния си от детска церебрална парализа син, да завърши образованието си спокойно, а продължителния стрес рефлектирал върху физическото му състояние, като имал онкологично заболяване, припадъци и повръщане. Преживял силен психо-емоционален стрес, загуба на самочувствие, притеснение, унижение, чувство за безпомощност, невъзможност да планира бъдещето си, а стресът бил фактор , потискащ имунната му система и способстващ развитието на онкологични заболявания. Твърди, че прокуратурата чрез своето бездействие и репресивни актове допринесла за влошаване на здравословното му състояние, намалявайки шансовете му за пълноценен живот и развитие в А.. Страхът да се завърне в Б. и да бъде арестуван произволно, го откъснал от корените му, семейството и имотите. Невъзможността да работи като самонаето лице в А. поради ангажираност с над 100 жалби и влошено здраве, довела до загуба на финансов ресурс като потенциален доход. Водел ежедневна борба за оцеляване, изпаднал в невъзможност да си плаща наема и пълна безпомощност. Превърнал се в длъжник в чужда държава, въпреки желанието му да работи и учи. Взел студентски заем за обучение в университет в А., който не можел да завърши поради стреса, а мисълта, че ще остане без диплома и с дългове, водела до постоянна тревожност и безсъние. С молба от 24.03.2026г, уведомява, че на 17.03.2026г РП-Бургас внесла в съда обвинителен акт срещу него по същото ДП, по което е образувано НОХД № 968/2026г по описа на РС-Бургас, по което било насрочено разпоредително заседание на 18.05.2026г. Моли за постановяване на съдебно решение, с което бъде осъдена ПРБ да му заплати сумата 300 000 евро- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неприключило в разумен срок ДП № № 431 ЗМ-799/2016г по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, пр.пр. № 2591/2016г по описа на РП-Бургас , видно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не били доказани претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото ДП, нито за наличие на причинна връзка между претендираните вреди и твърдените увреждания, а представените доказателства не обосновавали извод за наличие на причинна връзка между твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца и развитието на ДП с вх.№ 4800/2026 г. на РП-Бургас. Същевременно, поведението на ищеца в обществото било свързано с многобройни поводи за наличие на стрес и увреждане на неговото здраве. Същият бил осъждан многократно, изтърпявал е наказания „лишаване от свобода“ за немалки периоди от време, а именно: НОХД № 180/2010г на РС- Сливница - 1 година; НОХД № 203/2012 г. на ОС- Сливен - 3 години и 4 месеца; НОХД № 371/2014 г. на PC-Несебър - 3 години; НОХД № 428/2016 г. на РС-Сливен - 3 месеца; НОХД № 234/2017 г. на ОС-Сливен - 1 година. Наказанието „лишаване от свобода“ ищецът изтърпявал и в периода след посочената в исковата молба дата - 19.04.2016 г., а именно по НОХД № № 234/2017 г. на ОС-Сливен - 1 година, при първоначален строг режим. За времето след 19.04.2016 г. спрямо ищеца били водени и други досъдебни производства, освен процесното, а именно: ДП № 304-3M-1390/2015 г. на РУ МВР-Несебър, вх.№ ТОН-2239/2015 г. на РП-Бургас, към което са присъединени след обединяване и материалите по друго ДП (№ 304-3M- 1669/2015 г. на РУ МВР-Несебър)., т.е. по ДП № 304- 3M-1390/2015 г. на РУ МВР-Несебър разследването е водено за престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по повод две отделни деяния. Твърди се, че в периода след 19.04.2016 г., ищецът участвал в конфликти с други лица, при които му е нанасян побой, по повод на който е подавал заявление в РУ МВР-Сливен заведено със ЗМ № 213/2018 г. по преписка вх.№ 525 / 2018 г. на РП- Сливен. Във връзка със същия случай, от страна на ищеца били заявявани твърдения за наличие на поведение, което самият той определял като обявяване на награда за смъртта му и даване на поръчка за неговото убийство. След датата 19.04.2016г, сочена като начало на срока по см. на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, по отношение на ищеца се проявявали множество други причини, които било ноторно известно, че предизвикват „стрес“, освен процесното ДП. Липсата на доказателства за наличие на причинна връзка между воденето на производство по ДП вх.№ 4800/2016 г. на РП-Бургас и твърдените увреждания, породили претендираните неимуществени вреди, определяла иска като недоказан по основание, а още повече по размер. Твърди се , че липсват доказателства, че неговото име, авторитет са увредени в резултат на процесното ДП, а квалификацията на деянието, за което е привлечен като обвиняем е за престъпление, извършено при опасен рецидив, поради наличието на многобройните му осъждания преди това. Твърди, че поведението на ищеца било една от причините за неприключване на ДП в разумен срок. Воденото срещу него ДП било извършено в съучастие с брат му М. Б.. При предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, ищецът отказал да дава обяснения, но поискал очна ставка с брат си. Към него момент брат му вече бил напуснал страната и се установил трайно в чужбина/А./. Това обстоятелство било добре известно на ищеца, който е живеел на един и същ адрес с брат си. Въпреки това, настоявал, че адреса на брат му е в гр.С.. Подобно поведение от страна на ищеца не противоречало на разпоредби на НПК, но очевидно довело до затрудняване на разследването. Освен това, подаването на множество молби и жалби във връзка с процесното ДП, не допринесло за изясняване на фактическата обстановка, а напротив, ДП многократно е било изисквано за проверки, по време на които на практика не е било възможно по същото да се провеждат и действия за разследване. Това поведение създавало предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, алтернативно тази на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Оспорва твърдението, че процесното ДП не се отличавало с правна и фактическа сложност. Напротив, разследването на съответното деяние било изключително затруднено от факта, че престъплението за ищецът е привлечен като обвиняем било извършено на 19.04.2016г., а лицето пострадало от деянието починало на 07.08.2016г. Същевременно, се твърдяла липса на свидетели-очевидци на самото изпълнително деяние, а имало доказателства и за съучастие при извършването му. Всичко това довело до значително усложняване на предмета на разследването от фактическа страна, предвид необходимостта от изясняване поведението на всеки от съучастниците, единия от които напуснал пределите на страната преди да бъде привлечен като обвиняем, а втория след това. Преди това, по делото били изисквани и приобщени множество документи, назначавани били експертизи. Очевидно продължителността на ДП се дължала на значителната фактическа сложност, поведението на лицата, имащи качеството на обвиняеми, както и практическата невъзможност за продължителен период от време да се осигури участието в процеса на лицето М. Б.. Ето защо, при евентуално уважаване на исковата претенция по основание, размера на същата следвало да бъде значително намален на основание чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ. Оспорва иска и като прекомерно завишен по размер, несъответстващ на икономическата действителност в страната и съдебната практика. В с.з. ищецът не се явява лично, а чрез процесуален представител, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълен размер. Представя писмена защита, а също и процесуалният му представител. В с.з. ПРБ се представлява от прокурор по ОП-Сливен, който оспорва иска изцяло и моли да бъдат отхвърлен по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и допълнени с писмена защита. При евентуалното му уважаване, моли размера на обезщетението да бъде значително намален на основание чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 29.07.2016г е образувано ДП № 431 ЗМ-799/2016г по описа на Първо РУ на МВР- Бургас, пор №. № 2591/2016г по описа на РП-Бургас, образувано по реда на чл. 212 ал.1 НПК, срещу виновните лица, за това, че на 19.04.2016г, около 19.20 часа, в гр.Б., в приемното отделение на затвора, умишлено причинили средна телесна повреда на лишения от свобода К.Н.С. от гр.С. – престъпление по чл. 129 ал.2, вр. с ал.1 НК. Към този момент, ищецът Д. Б. се намирал в затвора-Бургас, където изтърпявал наказание 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 428/2016г по описа на РС-Сливен. Постъпил в затвора-Бургас на 19.04.2016г и е освободен на 11.07.2016г. Неговият брат М. Г. Б. постъпил в същия затвор на 14.04.2016 г за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по НОХД № 632/2011г на БОС и НОХД № 154/2016г на ОС- Сливен. В резултат на побоя в затвора, лишеният от свобода К.Н.С. получил фрактура на мандибулата, заради която постъпил на лечение в болница, а по-късно, на 07.08.2026г починал. За същото деяние, с постановление на Прокурор от РП-Бургас от 26.08.2016г е образувано още едно ДП № 431 ЗМ-917/2016г по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, пор. № 2961/ на БРП, пр.пр. № вх. № 4426/2016г На 07.10.2016г са разпитани като свидетели А.К.С., Е.Д.С.. С постановление на РП-Бургас от 04.11.2016г, двете досъдебни производства са обединени и разглеждането им продължава под номера на първото. На 21.11.2016г е разпитан като свидетел Д. Д.. С постановление на прокурора от 22.11.2016г, досъдебното производство е изпратено на Първо РУ -Бургас за изпълнение на дадените указания, които се свеждат до разпит в качеството на свидетели на лицата: К.Н.С., А. Елифтериус П., Т. М. Ч., З.Г.Г. и др, както и изискване на всички документи относно състоянието и лечението на лишения от свобода К.Н.С. и назначаване на СМЕ. След дадените указания, по е изискана медицинска документация във връзка с получените от К.Н.С. травматични увреждания. На 23.03.2017г са разпитани в качеството на свидетели: П. К. К., П.И. З., Георги Димитров Димитров, Стефан Чанков Ангелов. С постановление на разследващия полицай от 23.03.2017г е възложен разпит на св. Андонуис П., Р. И. А., С.П.И., С.Й. А. На 27.03.2017г е разпитан в качеството на свидетел К. С. Т.., а на 28.03.2017г- св. Т. М. Ч.. С постановление от 29.03.2017г, разследващият орган е назначил СМЕ, която е изготвена на 20.04.2017г. На 03.04.2017г е извършен разпит по делегация на св. Р. И. А., а на 06.04.2017г – на св. А. П. С постановление на прокурора от 01.06.2017г да дадени указания за разпит в качеството на свидетели на С.П.И., С.Й. А., З.Г.Г. и изготвяне на допълнителна СМЕ, която да изясни въпроса за наличието или липсата на причинно следствена връзка между нанесените телесни увреждания и настъпилата смърт на К.Н.С.. Разпитите на св. С.А. и С.И., А. П. са възложени по делегация. На 15.03.2018г е разпитан по делегация св. С.Й. А.. На 03.04.2018г е изготвено допълнителната СМЕ относно липсата или наличието на причинната връзка между получените от К.Н.С. телесни увреждания и настъпилата по-късно смърт. На 20.06.2018г е разпитана в качеството на свидетел А.К.С., която е дъщеря и законен наследник на Красимир Н. Станков. На 28.08.2018г е разпитан по делегация и св. А. П.. На 05.10.2018г материалите по разследването са предявени на св.А.К.С. Св. З.Г.Г. и св. С.П.И. са обявени за издирване. С постановление на РП-Бургас от 11.10.2018г, досъдебното производство е спряно на основание чл. 244 ал.1 т.3 НПК, тъй като въпреки ОИМ, местонахождението им не е установено, а те се явявали очевидци и техните показания били от съществено значение за разкриване на обективната истина, а нямало възможност да се разпит по делегация, чрез видеоконференция. С Постановление от 01.11.2018г на РП-Бургас, ДП е възобновено и изпратено на разследващия полицай за продължаване на разследването. Дадените са указания, че А.К.С. следва да бъде изрично запозната с всичките си права , вкл. по чл. 75 ал.3 НПК и изрично да заяви дали желае да встъпи в правата на пострадал. На 28.01.2019г св.А.К.С. е разпитана по делегация и уведомена за правата й на пострадало лице, в т.ч. по чл. 75 ал.1 ал.2 и ал.3 НПК. С постановление на прокурора от 11.03.2019г, са дадени указания на разследващия полицай за предявяване на постановление за привличане в качеството на обвиняем на Д. Г. Б. и М. Г. Б.. Според докладна записка от 15.04.2019г, двамата не са открити на адреса в гр.С., ул.••••••••••, а по данни на тяхната баба, ищецът се намирал при сина си в гр.Б., ул.“Г.С.Раковски“ №63, ет.1 ап.1, а М. Б. преди два месеца заминал за Обединеното Кралство. От извършена справка, се установява, че последният е напуснал страната на 15.02.2019г, в 11.39 часа през Аерогара С. и няма данни да се е завръщал обратно. С постановление за привличане на обвиняем от 03.05.2019г, ищецът Д. Б. лично и в присъствието на упълномощен защитник е привлечен в качеството на обвиняем в извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с ч. 29 ал.1 б.“а“ и „б“, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на 19.04.2016г, около 19.20часа, в санитарно помещение на приемно отделение в затвора-Бургас, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с М. Г. Б., чрез нанасяне на удари с твърд предмет в областта на лицето на К.Н.С. от гр.С., причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето вследствие на получената в резултат на ударите фрактура на мускулния израстък на дясна долна челюст. Спрямо об. Д. Г. е взета мяра за неотклонение „подписка“ На 03.05.2019г е разпитан в качеството на обвиняем. С постановление на ст.разследващ полицай от 06.06.2019г, е възложено на служител от Първо РУ на ОД МВР-Бургас за обяви за издирване М. Г. Б. и при установяване на неговото местонахождение, да му бъде връчена призовка за явяване за предявяване на обвинението и разпит в качеството на обвиняем. С телеграма № 17237/18.06.2019г, М. Г. Б. е обявен за издирване, но въпреки щателното му издирване на територията на региона и страна, не е установен. С постановление на прокурора от 03.07.2019г, след като приема, че разглеждането на делото в отсъствие на М. Г. Б. би попречило на разкриване на обективната истина, на основание чл. 244 ал.1 т.1 вр. с чл. 25 т.2 НПК, спира досъдебното производство и указва на разследващия орган да се извършат оперативно-издирвателни мероприятия за установяването на М. Б.. На 12.09.2020г, напуска страната и ищеца Д. Б.. Междувременно е установено местонахождението на обявения за издирване св. З.Г.Г., на който е връчена призовка за разпит в Първо РУ-Бургас, поради което на 18.09.2020г е постъпило предложение от ст.разследващия полицай за възобновяване на досъдебното производство. С постановление на прокурора от 18.09.2020г, същото е възобновено, а с второ постановление от същата дата, са дадени указания за разпит на св. З.Г., изготвяне на актуални справки за местопребиваването на М. Б. и запознаване на А.К.С. с правата й на постарало лице. На 18.09.2020г, З.Г.Г. е разпитан в качеството на свидетел. На 15.10.2020г, разпитът на св.А.К.С. е възложен от разсл.полицай по делегация, но видно от изготвените докладни записки, същата не е открита на адреса й в гр.С., •••••••••••••. Същата е напуснала страната на 06.10.2020 и е обявена за издирване с телеграма № 3814/10.02.2021г,. Тъй като св. А.К.С. е напуснала страната и няма регистрирано завръщане, на 17.02.2021г разсл.полицай изготвя мнение за спиране на наказателното производство. С постановление на прокурора от 23.02.2021г, същото отново е спряно на основание чл. 244 ал.1 т.1, вр. с чл. 25 т.2 НПК и дадени указания на разследващия орган да възложи извършването на ОИМ с цел издирване и установяване на М. Б.. С постановление от 10.05.2021г, досъдебното производство е възобновено, тъй като е било установено местонахождението на свидетеля А.К.С., която е разпитана като свидетел същия ден и е запозната с правата й на пострадало лице. На 18.05.2021г, делото е изпратено с доклад на наблюдаващия прокурор, който с постановление от 02.06.2021г, след като констатира, че до момента са извършени всички възможни действия по разследването, дава указание на разследващия орган за предявяване и изготвяне на мотивирано заключително мнение по чл. 235 НПК. На 08.06.2021г, ст.разследващия полицай изготвя мнение за спиране на наказателното производство на основание чл.244 ал.1 т.1, вр. с чл. 25 т.2 НПК, тъй като на напусналия страната М. Б. не е предявено постановлението за приличане в качеството на обвиняем и не е разпитан в това качество. С постановление на прокурора от 30.07.2021г, досъдебното производство отново е спряно на основание чл. чл.244 ал.1 т.1, вр. с чл. 25 т.2 НПК, тъй като разглеждането му в отсъствието на М. Б. би попречило на разкриване на обективната истина. Дадени са указания на разследващия орган да възложи извършването на оперативно издирвателни мероприятия с цел издирване и установяване на М. Б.. С постановление на прокурора от 28.10.2021г, наказателното производството е възобновено с указания да се събере допълнителна медицинска документация, свързана с лечението на К.Н.С. и в частност с извършена на 08.08.2016г лицево-челюстна операция в УМБАЛСМ“П.“ и за преценка за назначаване на тройна СМЕ. С постановление от 25.11.2021г е възложен разпит по делегация на св.Д.А.М. - личен лекар на К.Н.С., който е разпитан на 19.01.2022г. Постъпила е изисканата медицинска документация, а с постановление от 07.02.2022г е назначена е тройна СМЕ, която е изготвена на 13.04.2022г. С постановление на прокурора от 02.06.2022г, досъдебното производство е изпратено по компетентност на ОП-Бургас за преценка на евентуална съставомерност на деяние по чл. 115 вр. с чл.18 ал.1 НК. С постановление от 27.06.2022г на прокурор от Апелативна прокуратура-Бургас, в което е прието, че не е налице опит за убийство и не се касае за престъпление по чл. 124 НК, материалите от ДП са изпратени по компетентност на РП-Бургас за упражняване на ръководство и контрол. С постановление на РП-Бургас от 13.07.2022г са отделени всички материали от досъдебното производство по отношение на неиздирения М. Г. Б. за извършено престъпление по чл. чл. 131а, вр. чл. 129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с ч. 29 ал.1 б.“а“ и „б“, вр. с чл. 20 ал.2 от НК На 28.07.2022г са призовани по телефона постр. А.К.С. и постр.Е.Д.С. за явяване на 01.08.2022г, от 11.30 часа, в сградата на Първо РУ-Бургас предявяване на материалите по разследването, но и двете лица не са се явили на посочената дата и час. На 29.07.2022г са предявени материалите по разследването на адв. З. К., в качеството му на упълномощен защитник на обв.Д. Б.. Защитникът е заявил, че е недопустимо разделянето на материалите от досъдебното производство при условие, че обвинението е по чл. 20 ал.2 НК и е поискал да бъдат отстранени противоречията в свидетелските показания на св. С.И.,П.З., М. Х. и А.П.. С постановление от 30.09.2022г, прокурорът констатира, че действително е налице разминаване в показанията на св. П., св.Т. и св.З., поради което следва да се проведе повторен разпит и на св.С.А., след което да се съпоставят А. и С.И. относно времето, когато са възприели заплахите-преди или след побоя над Станков. ДП е изпратено на разследващия орган за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението. С постановление на разследващия полицай от 16.08.2022г, е възложено извършване на всички възможни и необходими ОИМ с цел установяване местонахождението на М. Г. Б., като имало данни, че същият е подал заявление за издаване на паспорт в посолството на Република Б. в Л.. С докладна от 02.09.2022г се съобщава, че М. Г. Б. няма регистриран адрес в пределите на община-Б. и не е влизал на територията на нашата страна. В предложение до РП-Бургас, разследващият полицай за пореден път иска продължаване на срока за разследването, тъй като били възложени разпити по делегация на св.С.П.И., но същият не е намерен на адреса му в гр.С., след което бил обявен за издирване с телеграма № 30175/2022г. Св.А. П. също не бил разпитан, тъй като не е намерен на постоянния си адрес. Не бил проведен разпит и на св.М.И.Х., който напуснал страната на 17.11.2018г и нямало регистрирано завръщане. С постановление на разследващия орган от 10.11.2022г е възложено провеждане на ОИМ за установяване на лицето С.П.И., а с постановление от 11.11.2022г е възложено да се извърши повторен разпит на св.А. П.. На 17.11.2022г е разпитан като свидетел П.И. З.. С постановление на разследващия орган от 21.11.2022г е възложено да се разпита като свидетел лицето М.И.Х., но същият не е намерен на адреса. След като е установено местонахождението на св. С.Й., същият е разпитан в качеството на свидетел на 25.01.2023г С изготвения на 25.01.2023г доклад, разследващият орган констатира, че са разпитани повторно само свидетелите П.З. и С.А., а останалите- М. Х., С.И. и А. П. не са били открити на посочените адреси. По молба на адв.З. К. от 24.02.2023г, която е уважена, с постановление на прокурора от 02.03.2023г, е указано на разследващия орган извършването на допълнителен разпит на св. С.И., който да се проведе в кратки срокове. Същият свидетел е призован и разпитан на 17.03.2023г от разследващия полицай, като на разпита присъства и адв.З. К. в качеството му на защитник на обв.Д. Б.. Отново са призовани по телефона постр.лица А.К.С. и Е.Д.С. за предявяване на материалите по разследването, но не са се явили пред разследващия орган на 25.04.2023г. На 28.04.2023г са предявени материалите по разследването на адв.К., в качеството му на защитник на обв.Д. Б.. Същият е поискал повторен разпит на обв. Д. Б. и очна ставка между св.С.П. и св.П.З., както и между св.С.П. и св.З.Г.. С постановление на прокурора от 15.05.2023г, след като констатира, че при първоначалния разпит на обв.Д.Б. от 03.05.2019г, не е дал обяснения и че според изявлението на защитника му, желае да даде обяснения, но е напуснал страната на 12.09.2020г и няма регистрирано връщане, да са се гарантират правата му на обвиняемо лице, са дадени указания за незабавни мерки за установяването му чрез способите на ДМОС, с цел установяване на местонахождението му във В.. Последва запитване до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ за съдействие на властите във В. за установяване на актуалните адреси на Д. Г. Б. и М. Г. Б.. С писмо рег. № В-16447/08.08.2023г от Интерпол- Манчестър са предоставени адресите на Д. Г. Б. и М. Г. Б., след което разследващият полицай е изготвил искане за издаване на европейска заповед за арест на обв.Д. Б.. На 01.12.2023г постъпва молба от адв.Н.А., в качеството му на упълномощен защитник на обв. Д. Б., с която иска да му бъдат предявени материалите от досъдебното производство. С писмо от 10.01.2024г му е отговорено, че не са извършени всички действия по разследването, поради което не се предприети действия по предявяване на разследването, а когато бъдат предприети, ще бъде призован на посочения от него адрес. Следва изготвяне на искане за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, което е изпратено във В., в т.ч и за връчване на призовка на обв. Д. Б. да се яви в Първо РУ-Бургас на някоя от изброените дати: 16, 22, 27 и 30 май 2024г. На 29.08.2024г, прокурорът е изготвил искане за разрешение за издаване на европейска заповед за арест/ЕЗА/ на обв.Д. Б.. На същата дата е издадена и национална заповед за задържане /арест на обв. Лице Д. Г. Б., който да бъде задържан за срок от 72 часа, считано от датата на установяването му на територията на Република Б.. С определение № 2142/05.09.2024г по ЧНД № 3558/2024г по описа на РС-Бургас, е потвърдена национална заповед от 29.08.2024г, издадена от РП-Бургас, за задържането/арест до 72 часа, считано от датата на установяването му на територията на Република Б., по ДП № 799/2016г по описа на Първо РУ-Бургас, по отношение на обв. Д. Г. Б.. Със същото определение е разрешено на РП-Бургас издаването на ЕЗА по отношение на обв. Д. Г. Б.. С определение № 1017/12.09.2024г по ВЧНД № 1259/2024г по описа на БОС, е отменено определение №№ 2142/05.09.2024г по ЧНД № 3558/2024г по описа на РС-Бургас и оставено без уважение искането на РП-Бургас, като съдът не потвърждава издадената на 29.08.2024г от РП-Бургас национална заповед за арест на обв. Д. Г. Б. и не разрешава на РП- Бургас издаването на ЕЗА по отношение на обв.Д. Г. Б.. Изпратеното до В. искането за взаимопомощ по наказателно правни въпроси не е изпълнено, а с допълнително писмо е посочено, че не е спазена датата за призоваване поради вътрешна грешка . На 15.11.2024г е издадено постановление за принудително довеждане на обв.Д. Г. Б. на дата 18.11.2024г, в сградата на Първо РУ-Бургас за извършване на действия по разследването с неговото участие, което е изпратено за изпълнение на началника на РУ- Сливен. На 21.11.2024г е подадена молба от адв.Н.А., който след получената призовка за разпит на обв.Д. Б., уведомява съда, че същият се намира във В. и поради обективна невъзможност да пътува до Б., моли да бъде разпитан по делегация чрез видеоконферентна връзка, каквато възможност предвиждали чл. 115 ал.2 и чл. 138 ал.7 НПК. Не подържа искането за даване на нови обяснения на този етап. Сочи, че пребивава на адреса в гр.Л., посочен от И.-М. в писмо от 08.08.2023г. Представя документи за трудова ангажираност, срок на обучение в университет и за болнично лечение на онкологично заболяване.. На 28.11.2024г е изготвена докладна от Началника на РУ-Сливен, че от ОИМ се установило, че Д. Б. не живее на адреса си в гр.С., а се намира в А., където пребивава и неговите брат. Обв.Д. Б. е призован чрез двамата си упълномощени защитници да се яви на разпит на 10.12.2024г, но към този момент е отдавна напуснал страната и няма данни за завръщането му обратно, С постановление от 08.01.2025г прокурорът констатира, че има разминаване в защитните позиции на двамата упълномощени защитник и адв.З. и адв.А., като с оглед съблюдаване процесуалните права на обвиняеми, приема, че следва да се призове адв.З. и да заяви дали поддържа направеното искане за разпит на обв.Д. Б. – лично или чрез видеоконференция. Междувременно е настъпила смъртта на св. С.П.И., като е изискан от община-Сливен препис извлечение от смъртния му акт. С молба от 18.02.2025г, ищецът иска предоставяне на документи, информация и обяснение относно удължаване на сроковете по ДП. С определение № 727/09.04.2025г по адм.дело № 191/2025г на Административен съд- Сливен, е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчаливия отказ на РП-Бургас да се произнесе по молбата му от 18.02.2025г. На 18.02.2025г обв.Д. Б. подава жалба и срещу забавяне на разследването по досъдебното производство. На 26.02.2025г подава до ВКП още две жалби- за необосновано забавяне на разследването и за нарушаване на процесуални срокове, бездействие и злоупотреба с власт от страна на наблюдаващия прокурор. С писмо от 09.03.2025г, от отдел „Испекторат“ на ВКП са изискани от Административния ръководител на РП-Бургас материалите от ДП, както и становище на наблюдаващите прокурори с посочване на предстоящите процесуално-следствени действия по делото и прогнозируем срок за приключване на разследването. С писмо от 17.03.2025г досъдебното производство е изискано от Първо РУ-Бугас за изпращане на Инспектората към ВКП. На 24.03.2025г, е постъпил от община-Сливен акта за смърт на С.П.И., от който е видно, че е починал на 06.06.2023г. На 01.04.2025г, е подадена молба от адв. Н.А., с която моли за прекратяване на воденото срещу неговия подзащитен ДП, на основание чл. 243 т.2 или т.1, вр. с чл. 24 ал.1 НПК С молба от 10.04.20205г, ищецът иска от наблюдаващия прокурор информация относно продължаващото качество на „обвиняем“ по ДП № 431-ЗМ- 799/2016г, кога ще отпадне и защо производството срещу него не е прекратено. С постановление на прокурор от ОП-Бургас от 15.04.2025г, по повод подадени от обв.Б. сигнал за забавяне и бездействие от страна на наблюдаващия прокурор, е потвърдено постановление от 11.03.2019г, с което са одобрени проекти за привличане в качеството на обвиняем на Д. Б. и брат му М. Б.. Потвърдено е и постановление от 13.07.2022г, с което в отделно производство са отделени материалите от ДП № 4313ЗМ/799/2016г по описа па Първо РУ-Бургас, по отношение на издирения обв. М. Б.. На 15.04.2025г са изискани от ВКП, отдел „Испекторат“, в спешен порядък материалите от процесното ДП. На 24.04.2025г наблюдаващият прокурор е изпратил до ВКП, отдел “Испекторат“ подробно писмено становище по повод подадените жалби от обв.Д. Б.. На 24.04.2025г ищецът подава жалба в ОП-Бургас относно предоставяне на сведения за лицето К.Н.С.. На 16.05.2025г е изготвено становище от ВКП, отдел“Испекторат“, изпратено и до И.Ф. главен прокурор, в което подробно са обсъдени всички оплаквания, факти и доказаталества по досъдебното производство, и е предложено преписката да бъде прекратена поради липса на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на проверявания прокурор. На 31.07.2025г е подадена молба от адв.З. К., че неговия подзащитен не желае да бъде разпитван повторно, не желае да дава обяснения, не желае да се провеждат очни ставки с негово участие, не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването, а същото да бъде прекратено като несъставомерно. На 11.08.2025г ищецът иска от РП-Бургас издаване на удостоверение за процесуалния му статус и за всички актове по разследването. На 12.08.2025г, наблюдаващият прокурор от РП-Бургас е изпратил подробно становище до СГП и ОП-Бургас, по повод подадените от ищеца жалби . С решение на административния ръководител на РП-Бургас от 14.08.2025г, е отказано предоставянето на ищеца на достъп до информация, визирана в искането му, касаеща конкретно ДП, по което компетентен да се произнесе е единствено наблюдаващия прокурор. С молба от 15.08.2025г ищецът иска издаване на съдебно удостоверение, в което да бъде посочено кога изтича давността по чл. 80 НПК, както и на абсолютната давност по чл. 81 ал.3 НПК. На 22.08.2025г подава жалба, с копие до ВКП, Инспектората към ВСС и Омбудсмана, с искане да постановят незабавно прекратяване на воденото срещу него досъдебно производство. С постановление от 28.08.2025г, ДП е изпратено на разследващия орган за предявяване материалите по разследването на наследниците на починалия К.Н.С.. На 10.09.2025г е подадена жалба от ищеца до ОП-Бургас относно умишлено укриване на свидетелски показания и искане за приобщаване на ново писмено сведение на св. С.Б.Р.. На 15.09.2025г, по ел. поща постъпва искане от ищеца за прекратяване на наказателното производство, На 18.09.2025г същият подава жалба до ОП-Бургас с копие от АП-Бургас и ВКП, относно системно неприобщаване на жалби ,молби, сигнали и възражения към досъдебното производство, както и непредставяне на достъп до процесуалната история, въпреки многократните му искания. В справка от 17.09.2025г на ВКП, отдел“Испекторат“ по преписка вх. № 2350/2025г , е констатирано по повод подадените от Д. Б. жалби и сигнали, че са извършени редица проверки и при нито една от тях не е констатирано забавяне при изпълнението или неизпълнение на служебните задължения от страна на наблюдаващия прокурор, поради което липсва основание за сезиране на административния ръководител на РП-Бургас за преценка на правомощията му по гл.16 от ЗСВ. Оплакванията касаели разглеждането и решаването на делото по същество, което е съобразно вътрешното убеждение на магистрата и събрания доказателствен материал. Отново са призовани по телефона А.К.С. и Е.Д.С. за предявяване на материалите по разследването, но не са се явили пред разследващия орган на 16.09.2025г. На същата да е призован и адв.А. да се яви на 23.09.2025г за предявяване, но е заявил, че след разговор с подзащитния му, и двамата желаят материалите по разследването да се предявят на другия защитник- адв. З. К.. На 24.09.2025г, постъпва молба от адв.К., с която настоява датата за предявяването да бъде предварително съгласувана с него. Представя свидетелско сведение от С.Б.Р. и жалба от ищеца до РП-Бургас от 08.09.2025г, които моли да бъдат приобщени към материалите по разследването. На 25.09.2025г са предявени материалите по разследването на адв.К., който е поискал удължаване на срока за запознаването, а именно на 29.09.20225г, от 10 часа. На 30.09.2025г предявяването на материалите е продължило, като по молба на адв.К., срокът е удължен на дата 01.10.2025г, от 10.30ч. На 16.10.2025г е продължило предявяването, тъй като на 01.10.2025г, адв.К. е бил служебно ангажиран. С постановление на прокурора от 09.10.2025г, е оставено без уважение искането на адв.К. за приобщаване към материалите на свидетелско сведение на С.Б.Р.. С постановление от 10.10.2025г, прокурорът взема отношение по повод жалбите и искането за прекратяване на наказателното производство. Двете постановления са връчени на адв. К. на 16.10.2025г. На 01.10.2025г е подадена жалба от ищеца срещу разследващия полицай П.З.- за укриване и унищожавана на свидетелски показания. Същата жалба е подадена и на 02.10.2025г, с копие до БРП, ОП-Бургас, АС-Бургас, ВКС, Инспектората към ВСС, Министерството на правосъдието, Комисията по правата на човека. На 09.10.2025г ищецът подава по ел. поща жалба срещу незаконното продължаване на ДП № 431-ЗМ-799/2016г поради липса на легитимно удължаване на срока и продължаващо бездействие над 9 години. На 15.10.2025г подава искане до РП- Бургас за прекратяване на незаконно продълженото досъдебно производство. С писмо от ОП-Бургас от 15.10.2025г, по повод на неговите жалби, е изискана справка от РП-Бургас, която е изпратена на 04.12.2025г. С писмо от 29.10.2025г , досъдебното производство е изпратено на ОП-Бургас за инстанционен контрол. На 18.11.2025г, е постъпило искане от ищеца да му бъде предоставена писмена информация относно точната дата на предявяване на материалите по разследването и точната дата за започване на едномесечния срок за внасяне на обвинителен акт или прекратяване. На 19.11.2025г е подадено искане до наблюдаващия прокурор за прекратяване на досъдебното производство на осн. чл. 244 ал.2 НПК и за писмен отговор по жалбата му от 12.09.2025г . С постановление на ОП- Бургас от 28.11.2025г, са оставени без уважение жалбите на ищеца. Разследването по досъдебното производство е приключило на 29.12.2025г с мнение за предаване на съд на обв.Д. Б.. Обвинителния акт срещу него за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с ч. 29 ал.1 б.“а“ и „б“, вр. с чл. 20 ал.2 от НК е внесен в РС-Бургас на 23.03.2026г, по който е образувано НОХД № 968/ 2026г по описа на същия съд, висящо към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по настоящото и досъдебното производство писмени доказателства, и от показанията на разпитания по делото свидетел, ценени като относими, преки и непосредствени. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правна квалификация чл. 2б ал.1, вр. с ал.3 ЗОДОВ и цена - 300 000 евро. Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество- частично основателен. Предмет на производството е претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от неприключило в разумен срок наказателно производство, но само в досъдебната му фаза. Същото производство е приключило с акт на прокурора по чл. 242 ал.1 НПК, а именно: повдигане на обвинение с обвинителен акт и внасянето му в съда на 23.03.2026г, но след предявяване на настоящия иск. Съгласно трайната практика ВКС, приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и не поставя пред ищеца процесуалното условие да изчерпи административната процедура по реда на глава III ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за вреди от забавянето. Абсолютна положителна процесуална предпоставка по чл.8 ал.2 ЗОДОВ да е инициирано и приключило административната процедура по чл.60а-60ал ЗСВ, обуславяща възникването на правото на иска по чл. 2б ЗОДОВ, касае приключило съдебно производство. Тъй като образуваното съдебно производство по НОХД №968/2026г по описа на РС- Бургас е висящо към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, искът по чл. 2б ал.2 ЗОДОВ е допустим и без да е изчерпана адв.процедура по глава III ЗСВ. За разлика от иск за вреди от незаконно обвинение по чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, за да е допустим иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ не е задължително производството да е приключило с окончателен съдебен акт/ арг. от чл. 2б ал.3 ЗОДОВ/. Към момента на предявяване на исковата молба в съда/ 13.02.2026г/, процесното досъдебно производство не беше приключило. Същото приключи на 23.03.2026г с внасяне на обвинителен акт в съда, но тъй като предмет на иска са само вреди от нарушено правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство в неговата досъдебна фаза, съдебната фаза не следва да бъде коментирана от съда, още повече, че не е и приключила. По реда на чл.2б ал.1 ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи. При предявен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, от значение е общата продължителност на производството, като държавата носи отговорност дори ако липсва вина на конкретно длъжностно лице. При продължило в неразумни срокове наказателно производство, отговорността на държавата произтича от обстоятелството, че процесът е иницииран по почин на държавното обвинение, което разполага с достатъчен ресурс, за да организира провеждането на наказателното преследване в разумен срок. Съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС, всяко лице ,при определянето на неговите граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение. Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата, по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. Продължителността на наказателното производство/ в случая изцяло в досъдебната фаза/ се преценява от критериите по чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ и установените в практиката на ЕСПЧ критерии, а именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, а също и поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи. При преценка на всички тези критерии, следва да се отчетат особеностите на конкретния случай, а при направено от ответника възражение по чл.5ЗОДОВ, и всички обстоятелства, водещи до изключване или намаляване отговорността на държавата. Съгласно чл.22 ал.2 НПК, разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените от НПК срокове. В настоящия случай, тези срокове са били удължавани многократно от горестоящия прокурор, което е било породено от необходимостта да бъдат издирени у нас и в чужбина ищеца ,в качеството му на обвиняем по процесното досъдебно производство и неговия брат и съучастник М. Б.. ОИМ са проведени и по отношение наследниците на починалото в резултат на инцидента лице, а също и за някои от свидетелите. Като краен резултат, досъдебното производство е образувано на 29.07.2016г и е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда на 23.03.2026г, тоест продължило е 9 години, 7 месеца и 22 дни, което при всички случаи е неразумен срок по смисъла на § 6 ал.1 от Конвенцията. В решение № 457/06.07.2026г по гр.дело № 2399/2025г, 4 гр.о, ВКС приема, че датата, която поставя началото на срока за целите на чл.6 §1 от КЗПЧОС, е датата на публичното официално уведомяване на лицето от компетентния орган на обвинението в това, че е извършил престъпление. Приема също, че лицето търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, ако е бил единствено лице, което е могло да извърши престъпното деяние, която хипотеза тук не е налице. Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на 03.05.2019г и на същата дата е разпитан в това му качество. Наложена му е най-леката мярка за неотклонение - „подписка“. Преди тази дата не е разпитан като свидетел и спрямо него не са извършени процесуално-следствени действия, поради което следва да се приеме, че за него началото на срока за продължителност на воденото ДП, е 03.05.2019г. От тази дата до приключване на ДП на 23.03.2026г, са изминали общо 6 години, 9 месеца и 20 дни, което също е неразумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията. Тази продължителност на досъдебното производство се дължи най-вече на факта, че съучастникът на ищеца и негов брат е напуснал пределите на страната преди да бъде привлечен като обвиняем, а ищеца- четири месеца след това. Това е наложило извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, изготвяне на съдебна поръчка до В. с цел установяване местонахождението на двамата, подготвяне на искане за издаване на ЕЗА по отношение на ищеца и внасянето му в съда. Освен това, по делото са разпитани множество свидетели, част от които по делегация, а друга част- повторно. Някои са били обявени за общодържавно издирване, което също е усложнило и забавило приключването на производството в рамките на разумни срокове. По време на производството е настъпила и смъртта на пострадалия, което е наложило издирване на неговите наследници . Защитниците на ищеца са правили множество доказателствени искания за даване на обяснения от обвиняемия, очни ставки, разпит чрез видеоконференции и пр., от които впоследствие са се отказали, което също е довело до забавяне на досъдебното производство. Същото е било спирано и възобновявано четири пъти и за кратки периоди от време: от 11.10.2018г до 01.11.2018г; от 03.07.2019г до 18.09.2020г; от 23.02.2021г до 10.05.2021г и от 30.07.2021г до 28.10.2021г. Съгласно практиката на ВКС, времето, през което е останало спряно досъдебното производство до установяване и издирване на извършителите на престъплението от органите на МВР, се включва в продължителността на релевантния период на производството като обстоятелство от значение за преценката на разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията. След всяко възобновяване на производството са давани указания от прокурора за следващи процесуално-следствени действия, каквито са били извършвани, както и през целия период на продължителност на досъдебното производство. Независимо от усложненията в процеса и че прокуратурата не е бездействала, а са извършени множество процесуално –следствени действия, продължилото досъдебно производство от 03.05.2019г до 23.03.2026г, не отговаря на изискванията за разумен срок по чл. 6 §1 от Конвенцията. Тази продължителност значително надхвърля законоустановените в НПК срокове, а производството не се отличава с особена правна или фактическа сложност, поради което съдът намира, че е налице нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Тъй като същият е напуснал страната и дълго време местоживеенето му е било неизвестно на разследващите органи и предвид и затрудненията във връзка с изпълнението на съдебната поръчка и издаването на ЕЗА, е могло да се проведе задочно производство по реда на чл. 206 НПК, а също така да се наложи своевременно забраната по чл. 68 НПК за напускане пределите на страната. По изложените съображения, искът се явява доказан по основание, но съдът го намира за прекомерно завишен по размер с оглед търпените вреди, принципа за справедливост и съдебната практика по сходни казуси. В редица свои решения ЕСПЧ и ВКС приемат, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. Според тази съдебна практика и доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял претендираните обичайни неимуществени вреди – чувство на безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост. Тези обичайни вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД се оценят по справедливост, като съдът намира за справедлив размер на обезщетението за претъпени обичайни неимуществени вреди от забавено разглеждане и приключване на досъдебното производство, в размер на сумата 1 000 евро. Целта на обезщетението е да възстанови психическото и емоционалното равновесие на пострадалото лице и възмездни чувството му за справедливост, а не да служи като източник на забогатяване. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на досъдебното производство. Не се установи продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да му е причинило други неудобства, вън от обичайните. Не бе доказана и връзката между онкологичното му заболяване и воденото срещу него досъдебно производство, нито по какъв начин това производство му е попречило да работи и учи в чужбина. Що се отнася до твърдението му, че дълго време не е могъл да се завърне в Б. и да види сина си, при желание от негова страна, е могъл да го стори, дори е бил трудово ангажиран и да е учил в университет. Основателно е възражението на ответника по чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, което има за последица намаляват размера на отговорността му. Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия ищец, когато същият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за забавяне на производството. Такива действия са например: недобросъвестно направени неистински признания, укриване от разследващите органи, въвеждането им в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследваното престъпление и др. Несъмнено, с поведението си ищецът е възпрепятствал воденото срещу него наказателно производство, тъй като четири месеца след като е бил привлечен като обвиняем по процесното досъдебно производство, е напуснал пределите на страната и повече не се е връщал, с което е допринесъл за забавяне на производството. Ако е имал желание да съдейства на органите на разследването и да приключи побързо образуваното срещу него наказателно производство, е могъл да се върне в страната, но тъй като вече е знаел, че има качество на обвиняем, е предпочел за остане в чужбина. Ето защо, съдът намира, че приносът му за настъпване на вредоносния резултат е 50%, поради което със същата степен следва да редуцира размера на обезщетението и му присъди сумата 500 евро. Претендира се и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 13.02.2026г до окончателното изплащане, която съдът присъжда с оглед поисканото. Искът до пълния му размер от 300 000 евро следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. На осн. чл. 78 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на сумата 2.85 евро от общо 1713 евро, платени в брой за адв. защита, за която е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че сумата е платена. Ръководен от гореизложеното, съдът