Решение № 8 от 8.1.2025 г. на Районен съд - Силистра по дело № 1753/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл.47 ал.9 ППЗСПЗЗ. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – адресат на заповедта и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и в срока по чл.34 ал.2 ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореният акт е постановен от материално и териториално компетентен орган - Директора на Областна дирекция „З.” гр. С., съгласно изискванията на чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ и в изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписан от издателя му, с означаване на длъжността му. При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на относимите и приложими административно-производствени правила, водещи до опорочаването на обжалвания акт и съставляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „З." - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция "З.". Такава е и обжалваната заповед, поради което следва да се приеме, че същата е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ. Съгласно чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "З." за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта (КК) и парцелите, заявени по интервенциите за подпомагане на площ и/или чрез други източници на ортогонални изображения и цифрови данни на площ. За имотите, предоставени за създаване и отглеждане на трайни насаждения, се описват проведените дейности в съответствие с предмета на договора, като се правят и геореферирани снимки от всяка ъглова точка на тези имоти. След извършването на констатациите на назначената комисия, която е извършила проверка на имотите от ДПФ в землището на общ. С., въз основа на посочите по-горе нормативни основания и издадена заповед на директора на областна дирекция "З." - С., е изпратено уведомление до жалбоподателя, с което същият е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.18а АПК. Съгласно чл.34 чл.3 АПК административният орган е осигурил възможност на жалбоподателя да изрази становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. Съгласно трайната практика на Върховен административен съд, мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване в акта на този предхождащ издаването му документ. Такъв е и настоящият случай, като административният орган се е позовал на констативен протокол от 20.08.2024 г. на назначената специално за тези случаи комисия. Ето защо следва да се приеме, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Официалният документ, какъвто е протоколът от 20.08.2024г., издаден от длъжностно лице в кръга на службата му (каквито са служителите на ОД „З.“ – С.), по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях и пред тях действия, т.е. същият установява обработването на имота, но не и лицето, което е осъществило обработките. Законосъобразността на обжалваният акт се установява от следните обстоятелства: По делото е представено извлечение от кадастралната карта на масива, както и ортофотокарта, от които е видно, че части от имота, предмет на заповедта за изземване, конкретно в източната част (0, 6 дка) на имота се обработват. Със заявление с вх.№ 32/25.01.2024 г. на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСПЗЗ от „Е.“ ЕООД и искане с изх.№ РД-12-02-120/13.02.2024 г. от Директора на ОД „З.“ - С. са предоставени имоти - полски пътища, включени в масивите за ползване по реда на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г. в землищата на общ. С., обл. С.. На жалбоподателя е разрешен за ползване (обработка) имот (полски път) с идентификатор.........., находящ се по цялата източна граница на процесният имот. Със споразумение с вх.№ 1ПП/30.01.2024 г., изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 г. за землището на с. П., общ. С.. обл. С., доклад с вх.№ ПО-09-35-59/31.01.2024 г. от Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изготвен на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и Заповед № РД 04-26-4/31.01.2024 г. на Директора на ОД „З.“ - С. е извършено разпределение на масивите за ползване на земеделските земи в землището на с. П., общ. С.. Иззетият имот попада в земеделски масив, предоставен на жалбоподателя. От списъка с имотите е видно, че обработваемата част от процесния имот граничи с обработваемите от жалбоподателя имоти с идентификатори........., ............, ............, ............. и............. От констативният протокол от 20.08.2024 г. се установява, че процесният имот е обработван по еднакъв начин със съседните имоти, засят е със същата земеделска култура, а достъпът до него е възможен единствено през съседните му имоти. Освен от представените по делото документи, границите на имотите са видни и от справка в КАИС – Портал за електронни услуги – публично достъпна електронна страница за Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От справка в КАИС са видни данните за поземленият имот: идентификатор.........., местност Д., вид собственост Държавна частна, вид територия Земеделска, категория 7, НТП Пасище, площ 3001 кв. м, стар номер 009021, Съседи..........., ............, .............., ............... От представените по делото геореферирани снимки на процесният имот с идентификатор: ............. от извършените проверки, съгласно изискванията на чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ, е видна засята култура-пшеница, като местоположението на имота и посоката на снимката може да се провери чрез публично достъпни в интернет сателитни карти (например maps.google.com) чрез въвеждане на посочените GPS координати и азимут, което потвърждава твърдението на административният орган. Всичко гореизложено налага извода, че жалбоподателят действително е използвал имота, тъй като става ясно, че той се обработва като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през неговите имоти, самостоятелното обработване на имота от друго лице би го отграничило от съседните имоти, а и би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно. Казаното сочи, че констатираното от комисията, ползване на имота през стопанската 2023/2024 г. от жалбоподателя действително се е осъществило, поради което предпоставките за изземването му по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ са налице, при положение че ползването се осъществява без правно основание. По отношение на възражението, че собствеността върху имота не е установено да е на държавата, съдът счита възражението за неоснователно, съответно собствеността за доказана, чрез представените по делото пълна история на поземлен имот с идентификатор........... към 02.12.2024 г. от ОСЗ - с. С. и Решение №7 от 27.03.2002г. за причисляване на земеделски земи към ДПФ в землището на с. П., общ. С. на основание чл. 27б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, разпечатка и онлайн справка от КАИС – Портал за електронни услуги – публично достъпна електронна страница за Агенцията по геодезия, картография и кадастър, имотът е част от държавния поземлен фонд (ДПФ). Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че фактическата ситуация, установена чрез констативния протокол от 20.08.2024 г., не била меродавна към момента на издаване на заповедта. Земеделските дейности се извършват на база стопанска година съобразно цикъла на обработка на земеделските култури, поради което периода от съставянето на протокола до издаването на заповедта за изземване не променя законосъобразността на заповедта. Освен това в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е предвидена процедурата за издаване на такава заповед и тя включва не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд. Ако тезата на жалбоподателя бъде развита до крайност, това би означавало, че не е възможно провеждане на законосъобразна процедура, т.к. заповедта би следвало да се издаде в деня на проверката. Според §2е, ал. 1 ЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "З.", въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Съгласно ал.3 определеният размер на средното годишно рентно плащане се публикува на интернет страницата на съответната областна дирекция „З.". Съдът извърши справка и установи, че определеното в заповедта обезщетение за неправомерното ползване на имота е правилно изчислено. В тази ситуация съдът приема, че атакуваната в настоящото производство заповед, чрез която изземването на имота е наредено, представлява законосъобразен административен акт, поради което депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора, разноски биха били дължими в полза на административният орган, но такива не следва да бъдат присъждани, т.к. не са поискани. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от Административнопроцесуален кодекс, Районен Съд - С.,