Решение № 4486 от 9.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1858/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 19496 от 27.11.2023 г. по гр.д. № 19557/2023 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД срещу „Ситония Транс 2000” ЕООД иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че „Ситония Транс 2000” ЕООД дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД сумата 350 лв. - неустойка и сумата 4, 38 лв. - обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г. Решението е обжалвано от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че клаузата в сключения между страните договор за комбинирани услуги, предвиждаща възникване на задължение на купувача за неустойка, ако след изтичане на срока на договора и превръщането му в безсрочен, същият едностранно го прекрати не по реда на чл. 4, ал. 3 от договора – с 30 дневно предизвестие, а чрез избиране на друг доставчик на услугите, е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че след като при сключването на договора ответникът е задължил ищеца да му доставя количество ел. енергия, то при смяна на координатора, респективно излизане от координиращата група, доставчикът е отговорен за настъпилия небаланс в тази група и за него възниква възможността или да закупи и впоследствие да продаде осигурената ел. енергия, но по цени за излишък /т.е. на загуба/, или да откаже закупуването й, но да отговаря пред съответния производител за вреди. И в двата случая неизпълнението на поетите от участника в балансиращата група задължения било предпоставка за понасяне на вреди от координатора в лицето на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, независимо дали договорът е срочен или не. Въз основа на тези съображения въззивникът счита, че клаузата на чл. 19, ал. 3 от процесния договор, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка във фиксиран размер, е действителна и поражда задължение за ответника да му заплати претендираната неустойка в размер на 350 лв. Изтъква, че така предвидената в договора неустойка има обезпечителна функция – имаща за цел да рестриктира участника за точно и добросъвестно изпълнение на поетите задължения, поради изискванията на ПТЕЕ; обезщетителна функция – с оглед покриване на вредите, които понася страната по договора в резултат на неправомерното и недобросъвестно поведение на участника; и санкционна функция – с оглед на факта, че участникът съзнателно е допринесъл за реализирането на вредите като не е изпълнил задължението си да уведоми в едномесечен срок, че желае да прекрати договора, преди да инициира смяна на продавач или координатор. С писмения си отговор въззиваемият „Ситония Транс 2000” ЕООД оспорва жалбата. Счита за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че претендираното от ищеца вземане се основана на нищожна клауза за неустойка по договора за комбинирани услуги. Изтъква, че единствената цел на клаузата за неустойка е облагодетелстване на икономически по-силната страна по договора чрез получаване от нея на парично плащане без да е престирала насрещно, и без да е налице каквото и да било неизпъление на задължения на насрещната страна. Сочи, че текстът на договора бил изготвен по типови образци, които ищецът налагал на своите съконтрахенти, върху които последните нямали възможност да влияят. Налагайки по този начин условията си, в т.ч. и спорната неустойка, ищецът си осигурявал получаване на парична сума без да е налице неизпълнение на задължения на другата страна и в нарушение на принципа на насрещност и еквивалентност на престациите, с оглед на което тази неустойка е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, с която срещу „Ситония Транс 2000” ЕООД са предявени искове за признаване за установено, че „Ситония Транс 2000” ЕООД дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД сумата 350 лв., представляваща неустойка по чл. 19, ал. 3 от договор за комбинирани услуги № МПМТ 2008001549/06.08.2020 г. за покупко- продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, и сумата 4, 38 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62261/2022 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърди, че ответното дружество е било клиент на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД, с клиентски номер ••••••••••, във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление, заведен с абонатен номер 32Z103000380641J, находящ се на адрес гр. София, пл. „•••••••••, по силата на сключен между тях договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2008001549 от 06.08.2020 г. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, като съгласно чл. 4, ал. 2 и ал. 3 същият бил продължен за неопределен срок. Ищецът твърди, че получил уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.08.2022 г. за обект с ид. номер 32Z103000380641J. Тази смяна довела до прекратяване на договора. В чл. 19, ал. 3 от договора било уговорено, че при прекратяване на договора по чл. 18, ал. 1, б. „б”, в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичането на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния обект и по Приложение № 1, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 350 лв. На 31.08.2022 г. до ответника било изпратено уведомление за дължимата неустойка, която следвало да бъде заплатена в срок до 10 дни, съгласно чл. 19/5/ от договора. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника същият имал неизплатени задължения в размер на 350 лв. – главница за неустойка на основание чл. 19/3/ от договора, ведно с мораторна лихва за периода от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 4, 38 лв. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че стопанисвал заведение за бързо хранене и в началото на м. август 2020 г. подписал с ищцовото дружество договор за доставка за срок от 12 месеца. Във въпросният обект ответникът бил под наем. В срока на действие на договора поради Ковид пандемията обектът бил многократно затварян от държавните власти, което наложило ответникът да спре дейността си и да затвори заведението поради независещи от него обстоятелства. Сключеният от ответника договор за наем за процесния обект бил прекратен със споразумение със собственика на обекта от 14.07.2021 г., след което той напуснал обекта. Собственикът на обекта впоследствие търсил нов наемател и намерил такъв след 1, 5 години, след което той прехвърлил партидата на името на новия наемател, без знанието на ответника. Ответникът твърди, че е изпълнявал задълженията си по договора в целия период на действието му като е заплатил всичко дължимо за този период. Изтъква, че е след като е договорът за наем му е бил прекратен и той е напуснал обекта, не следва да дължи неустойка. Твърди, че е уведомил управителя на ищцовото дружество, че е напуснал обекта и договорът му следва да бъде прекратен без неустойка. Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и наведените възражения, намира следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземане на ищеца за сумата 350 лв., представляваща договорна неустойка, дължима на основание чл. 19, ал. 3 от сключения между страните договор за комбинирани услуги /за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО-ПРО Маркетинг Тренд МС+”/ - поради осъществена от купувача смяна на координатора на балансираща група, и за сумата 4, 38 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на дължимата неустойка за периода от 17.09.2022 г. до 31.10.2022 г. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване на договорно задължение, неговото неизпълнение /респ. пълно неизпълнение или неточно изпълнение/ и уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение. Безспорно е установено, че на 06.08.2020 г. между ищеца, като продавач на ел. енергия и координатор на стандартна балансираща група, и ответника, като купувач от друга, е сключен договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „ЕНЕРГО-ПРО Маркет Тренд МС+”. По силата на този договор продавачът се задължил да продава и доставя на купувача активна електрическа енергия в обекта, посочен в Приложение № 1 към договора – кафе аперитив/бистро, находящо се в гр. София, пл. „•••••••••, срещу цена, определена по начина, предвиден в чл. 11 от договора. Продавачът в качеството си на координатор на стандартна балансираща група е поел задължение да регистрира купувача като участник в нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от началото на доставката на ел. енергия до обекта, посочен в Приложение №1, за който е получено потвърждение от мрежовия оператор за смяна на координатор съгласно ПТЕЕ – чл. 4, ал. 2. В чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено, че в случай че до 1 месец преди изтичането на срока на договора никоя от страните не уведоми другата страна, че желае прекратяване на договора с изтичане на срока му, договорът се счита продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30 дневно писмено предизвестие. Не е спорно, че ищецът е доставял ел. енергия в процесния обект, предмет на договора, и е регистрирал ответника-купувач като участник в стандартна балансираща група. Не са налице доказателства ответникът да е отправил до ищеца писмено предизвестие в срока по чл. 4, ал. 3 от договора за неговото прекратяване, с оглед на което съгласно посочената разпоредба договорът е продължен за неопределен срок. В чл. 18 от договора са предвидени отделните основания, водещи до прекратяване на договора, и те са: при отправено 30 дневно предизвестие от всяка от страните; взаимно съгласие на страните, изразено писмено; получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор вследствие на инициирана от купувача и/или упълномощено от него лице процедура по смяна на координатора на балансирща група, считано от датата, от която се осъществява промяната и обектите по Приложение № 1 вече не са част от балансиращата група на продавача и координатор- чл. 18, ал. 1, б. „б”; с писмено уведомление от продавача и координатор до купувача – в случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 и чл. 13, ал. 3 /при неполучаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяна на координатора в срок до 3 дни от влизане в сила на договора, при наличие на съществуващ между страните друг договор за покупко-продажба на ел. енергия за обекти от приложение № 1, и при забавено плащане на дължими суми от купувача/, както и при промяна на собственика/ползвателя/наемателя на обектите от приложение № 1, ако тази промяна води до невъзможност за изпълнение на договора или продавачът няма интерес от продължаване на действието му; от купувача – с 30 дневно предизвестие при извършена от продавача промяна на размера на фиксираната административна такса; както и от всяка от страните – при неподновяване и отнемане на лицензията на продавача, откриване на производство по ликвидация, обявяване в несъстоятелност или прекратяване на някоя от страните без правоприемство, и настъпване на непреодолима сила, причиняваща забавяне изпълнението на договора с повече от 60 дни. В чл. 19, ал. 3 от договора – раздел ІХ Отговорност и санкции е уговорено, е при прекратяване на договора по чл. 18 ал. 1, б. „б”, в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния обект от Приложение № 1, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 350 лв. Ищецът основава претендираното вземане за неустойка в размер на 350 лв. на горепосочената разпоредба на чл. 19, ал. 3 от договора, като твърди, че е получил уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор за процесния обект, находящ се в гр. София, пл. „•••••••••, на 01.08.2022 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 4, ал. 2. По силата на чл. 9 от ЗЗ страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключване на договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по договора. Конкретното поведение на страната, респ. конкретното неизпълнено от нея задължение, при наличието на които възниква отговорност за неустойка, е необходимо по ясен и недвусмислен начин да следва от съдържанието на договора. Т.е. необходимо е в договора да са посочени конкретните основания, при които възниква задължението на страната за заплащане на неустойка. В случая видно от твърденията на ищеца в исковата молба, същият претендира от ответника неустойка за това, че последният след превръщането на сключения договор за комбинирани услуги в безсрочен, е предприел смяна на доставчика на ел. енергия/координатор на балансираща група, което смяна е довела до прекратяване на договора. От формулировката на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от договора, на която разпоредба ищецът се е позовал като основание за претендираното от него вземане за неустойка, обаче, не следва, че предвидената в нея неустойка в размер на 350 лв. се дължи от купувача при смяна на доставчика/координатора в периода на действие на договора. В посочената разпоредба е посочено, че неустойката се дължи при прекратяване на договора на основанието по чл. 18, ал.1, б. „б”, в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния обект. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2, обаче, е посочен само срокът на договора, който е 12 месеца. След изтичането на този срок договорът се прекратява. В разпоредбата на чл. 19, ал. 3 не е посочено, че неустойката за смяна на координатора се дължи от купувача след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, водещо до продължаване на договора за неопределен срок, нито е посочено, че неустойката се дължи при извършена от купувача по безсрочен договор смяна на координатора. Така, тълкувайки смислово и систематично разпоредбите на чл. 19, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от процесния договор, следва да се приеме, че предвидената в първата разпоредба неустойка в размер на 350 лв. се дължи за това, че след прекратяването на договора с изтичането на срока му е извършена смяна на доставчика/координатора на балансираща група от купувача по прекратения договор. Такава неустойка е лишена от основание, тъй като с прекратяването на договора отпада облигационната обвързаност на страните. Продавачът не може да претендира неустойки от каквото и да било поведение на купувача на основание прекратения вече договор. Дори и да се приеме, че визираната в чл. 19, ал. 3 от договора неустойка се отнася за извършената от купувача по време на действие на договора /продължен след изтичането на срока му/ смяна на доставчика/координатор с друг, то такава неустойка не се дължи, тъй като не е налице конкретно неизпълнено задължение от страна на купувача, от което да възниква отговорност за неустойка. Купувачът не е поел изрично задължение да не сменя доставчика/координатора на балансираща група след изтичането на срока на договора и в рамките на продължения срок. Отделно от това подобна клауза в договора би била в протИ.речие с добрите нрави и изискванията за добросъвестност в търговските отношения, тъй като е в разрез с правилата на конкуренцията и на пазарните принципи като цяло в сферата на свободния пазар на ел. енергия. Изрично в чл. 18, б. „б” от договора е предвидено като прекратително основание получаването на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатора в следствие инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на балансираща група. Прекратяването на договора настъпва със самото получаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяната на доставчика/коодинатора, с което потвърждение завършва процедурата по смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, съгласно ПТЕЕ. В ПТЕЕ не се предвидени законови ограничения при упражняване правото на клиентите на смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, нито е предвидено изискване за предварително уведомяване на досегашния доставчик/координатор за предприемането на такава смяна. Такова задължение за уведомяване на ищеца от ответника за предприемане на действия по смяна на доставчика/координатора не е предвидено и в процесния договор, поради което не е налице неизпълнение, респ. няма основание за възникване на отговорност за заплащане на неустойка. Следва да се посочи само за пълнота, че по делото не са налице и доказателства смяната на координатора относно обекта, предмет на процесния договор за комбинирани услуги, да е инициирана именно от ответника – купувач по този договор. Представено е само писмото на ищеца до ответника, с което го уведомява, че във връзка с получено уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор за обект с посочения идентификационен номер е прекратен сключения между тях договор за комбинирани услуги МПМТ 2008001549/0.8.2020 г., и отправя искане за заплащане на неустойка в размер на 350 лв. на основание чл. 19, ал. 3 от договора. Ответникът изрично е посочил във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение, че договорът му за наем на процесния обект е прекратен и е освободил същия, като новият наемател е избрал друг доставчик. Ищецът не е представил доказателства, че именно ответникът като купувач по процесния договор е инициирал смяна на доставчика/координатора, каквото условие е предвидено в чл. 18, б. „б” от договора за прекратяване на договора, респ. за осъществяване на основанието по чл. 19, ал. 3 от него, на което основание той претендира дължимост на неустойка. Единственото договорно задължение, което би могло да се приеме, че ответникът не е изпълнил, е предвиденото в чл. 8, ал. 3 от договора задължение да уведоми продавача за настъпили промени в ползването на обекта, предмет на договора, но претенцията на ищеца за неустойка не се основава на неизпълнението на това задължение. Отделно от гореизложеното, тълкувайки клаузите на договора с оглед неговия предмет и съобразявайки нормативно установените правила, регулиращи отношенията на продажба на ел. енергия /ПТЕЕ/, се налага извод, че процесната неустойка по чл. 19, ал. 3 от договора с оглед целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът не е посочил в исковата молба в какво се изразяват вредите, които би претърпял от прекратяването на договора поради смяна на доставчика/координатора от купувача. Във възивната жалба същият е въвел довод, че вземане за неустойка не бил възникнало, ако ответникът бил изпълнил задължението си да уведоми продавача в едномесечен срок, че желае прекратяване на договора, преди да инициира смяната на продавач и координатор. Анализирайки съдържанието на клаузите на договора относно неговото прекратяване и отговорността за неизпълнение от страна на купувача в контекста на доводите на въззивника, следва, че процесната неустойка има за цел да обезщети вредите от неуведомяването на продавача от купувача за предприетата от него смяна на доставчика/координатора. Процедурата по смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група е нормативно регламентирана в ПТЕЕ – глава 8, раздел 1. Процедурата се администрира от оператора на електроразпределителната мрежа. Смяната на доставчик на електрическа енергия и/или координатор на балансираща група се инициира от клиента, съответно от производителя, чрез избрания от него доставчик/координатор на балансираща група с подаване на заявление. Заявлението за смяна на доставчик/координатор на балансираща група се подава от новия доставчик/координатор на балансираща група до съответния мрежови оператор. В случаите, когато е депозирано искане за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група, операторът на електроразпределителната мрежа регистрира смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия доставчик/координатор на балансираща група на клиента – чл. 102, ал. 1 от ПТЕЕ. Следователно, съгласно ПТЕЕ фактическият състав на процедурата по смяна на доставчика/координатора включва уведомяване на настоящия доставчик/координатор за депозираното искане за смяната, което уведомяване се извършва от съответния мрежови оператор. След като законът изрично предвижда уведомяване на настоящия доставчик/координатор от мрежовия оператор за стартираната процедура по смяната му като задължителна част от императивно установения ред за смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, и такова задължение за уведомяване няма участникът в балансиращата група – крайният клиент, то неуведомяването от ответника- купувач за предстоящата смяна не може да бъде източник на вреди за ищеца-продавач. С оглед на това следва да се приеме, че с предвидената в чл. 19, ал. 3 от договора клауза за заплащане на от купувача на неустойка се цели постигане на други цели, различни от функциите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД. С оглед всичко гореизложено изводът е, че не е налице основание за дължимост на претендираната неустойка в размер на 350 лв. на основание предвиденото в чл. 19, ал. 3 от сключения между страните договор, което обуславя неоснователност на предявения иск, респективно и на акцесорния иск за обезщетение за забава, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. Воден от горното, Софийски градски съд