Решение № 103 от 28.4.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 73/2023 г.

Производството е по чл. 45, ал. 11 ЗМСМА. Съдът е сезиран със Заповед №АП-03-13-95/08.03.2023Г. на областен управител [област], с която на осн.чл. 32 ал.2 вр.чл. 31 ал.1 т. 5 ЗА и чл. 45 ал.8 от ЗМСМА областният управител е отнесъл Решение № З 629/ 27.01.2023г. на Общински съвет Златоград за отмяна пред АССм. В заповедта на областния управител е посочено, че с Решение № З-629/ 27.01.2023г. Общинският съвет на осн.чл.21 ал.2 вр. ал.1 т. 8 от ЗМСМА е дал съгласие доктор К. и д-р Я. да продължат да ползват съвместно лекарски кабинети №5 и №6 с обща площ от 25, 33 кв.м., които са на втория етаж в сградата на бившата поликлиника в [населено място], ул“Х.А.“ 21, УПИ I-Болница, кв.134 по ПУП на [населено място] по Акт за публична общинска собственост №4/13.11.1997г. до изтичане срока на Договор №150/20.07.2015г. за отдаване под наем на общински недвижим имот. В мотивите на заповедта е посочено, че Решение З 629/27.01.2023Г. е незаконосъобразно, защото кабинети № 5 и №6 са публична общинска собственост и с тези имоти вече общинския съвет се е разпоредил. Тези кабинети са отдадени под наем чрез провеждане на процедура – публично оповестен конкурс по чл. 14 ал.7 ЗОС и въз основа на влязла в сила Заповед №267/ 19.06.2015г. на кмета на [община], е сключен договора за отдаване под наем за срок от 10 години, като към момента срокът не е изтекъл. Твърди се, че повторното разпореждане с имота е в нарушение на чл. 11 ал.2 изр.2-ро от ЗОС. Посочено е, че дори в договора да няма клауза, която да забранява ползването на имота съвместно с трети лица, забраната действа по силата на закона. Отбелязано е в заповедта, че въпреки, че председателя на общинския съвет е коментирал забраната по чл. 11 от ЗОС е заявил, че няма пречка да се приеме такова решение и същото прието с 14 гласа „за“. Посочено е, че при отдаване под наем на такъв имот следва да се спазва чл. 8 ал.4 ЗОС за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, при това след изтичане на договора за наем със сегашния наемател. По тези съображения се твърди, че решението е в нарушение на чл. 11 ал.1 изр.2-ро ЗОС и е незаконосъобразно. Твърди се, че със Заповед №АП -03-14-63/14.02.2023Г. на областния управител, Решение З 629/27.01.2023г. на Общински съвет Златоград е върнато за отмяна. Заповедта на областния управител от 14.02.2023г. е получена от общински съвет Златоград на 15.02.2023г., следователно Решение З 629/ 27.01.2023г. на общински съвет е следвало да се преразгледа до 1 март 2023г., но данни за такова ново обсъждане на решението и неговата отмяна в този срок, не са налице. Твърди се, че като не е подложил на ново обсъждане и не е отменил решението, общинския съвет не е изпълнил указанията на областния управител, дадени в заповедта от 14.02.2023г., поради което решението на общински съвет Златоград от 27.01.2023г. се отнася за отмяна пред съда. В съдебно заседание пълномощникът на областен управител - [област], пледира да се уважи заповедта на областния управител и да се присъдят разноски за юрисконсулт. Ответникът – Общински съвет З. редовно призован не изпраща представител в с.з. Депозиран е писмен отговор вх.№ 1196/ 10.04.23г. /л.66 и сл./, в който е посочено, че Заповед №АП -03-13-95/08.03.2023Г. на областен управител [област] е процесуално недопустима поради просрочие, което е основание за прилагане на чл. 159 т.5 АПК. Твърди се, че 14-дневният срок за оспорване тече от датата на уведомяване, а областният управител е бил уведомен за процесното решение с писмо №ОС -105/ 03.02.2023Г., получено на 07.02.2023г. Твърди се, че срокът за връщане на решението е изтекъл на 14.02.2023г., а срокът за оспорването пред административен съд е изтекъл на 21.02.2023г. На следващо място, в писмения отговор се твърди, че не е вярно твърдението, че няма данни за ново обсъждане на решението, тъй като в точка 24 от Протокол 49/28.02.2023г. е обсъдена Заповед АП -03-14-63/14.02.2023Г и с Решение З 663 се приема за сведение заповед №ПА 03 14 63/ 14.02.2023Г. на областен управител [област]. Твърди се, че считано от 28.02.2023г. е започнал да тече 7-дневния срок за оспорване на Решение З 629/ 27.01.2023г. пред Административен съд [област]. Това правомощие областният управител е упражнил извън срока по чл. 45 ал.8 ЗМСМА. Посочено е, че на 28.02.2023г. общинския съвет в дадения му от областен управител срок, е обсъдил повторно Решени е З 629/27.01.2023г. и се е съобразил със Заповед АП 03 14-63/ 14.02.2023Г. на областен управител. Твърди се, че срокът за оспорване пред АССм на Решение З 629/ 27.01.2023г. е изтекъл на 7 март 2023г. Заповедта е издадена един ден след изтичане на срока по чл. 45 ал.8 ЗМСМА, поради което решението на Общински съвет З. е влязло в сила. По тези съображения заповед АП 03 13 95/ 8.03.2023Г. е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По съществото на спора, в писмения отговор се твърди, че Решение № З- 629/ 27.01.2023г. на Общински съвет З. е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материалния закон, съобразно целта на закона и в предвидената от закона форма. Общинският съвет е спазил принципа на чл. 12 АПК и е взел решение в интерес на населението на [община]. Посочено е, че това е решение по управление на общинско имущество и като собственик на имот публична общинска собственост общинският съвет е овластен да определя начина на управление без да променя характера на собствеността като се съобразява с чл. 11 ал.1 и ал.2 ЗОС. Твърди се, че имотите общинска собственост се управляват в интерес на обществото и съобразно предназначението им, като имотите не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, определени в закона. Посочено е, че при вземане на решение З 629/27.01.2023Г. общинският съвет не е одобрявал договор с трети лица и не е обсъждал ползването на лекарски кабинети №5 и №6; помещенията са две, ползват се от двама лекари с различни специалности и цялата процедура по ползването е прозрачна, обсъждана е на заседания на постоянните комисии и поканите с дневния ред са оповестявани. В писмена молба вх.№ 1345/ 20.04.2023г. /л.144 и сл./ се поддържа писмения отговор с доводи, че заповедта на областния управител е просрочена, алтернативно неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. Заинтересованите страни „Д-р Ф. М. К. – 69-АСИМП по Ушно-носно гърлени болести – ИП“ ЕООД и „АСМП-ГПОБ Джи Би Ай“ООД редовно призовани не изпращат представители в съдебно заседание, не депозират писмени становища. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях: На 16.12.2022г. /л.49/ доктор Кабаков подава искане до Общински съвет да му бъде разрешено ползване под наем на кабинет в МБАЛ Д-р А. Ш. –[община], като прилага договор за наем с д-р Я. и писмено негово съгласие за съвместно ползване на кабинета. Със заявление до председателя на общинския съвет от 15.12.2022г. /л.50/ д-р Я. дава съгласието си съвместно с д-р К. да ползват кабинети №5 и №6 на втория етаж от бившата поликлиника в [населено място], които се ползват по договор за наем от 2015г. С договор №150/ 20.07.2015г. /л.51 и сл./ общината сключва договор за наем с „Амбулатория за специализирана медицинска помощ –групова практика по очни болести ДЖИ БИ АЙ“ ООД, представлявано от д-р Я. на лекарски кабинети №5 и №6 с обща площ от 25, 33 [жк], като според чл. 11 ал.4 наемателят е задължен да не преотстъпва имота за ползване, да не го ползва съвместно с трети лица, да не го отдава под наем и да не го пренаема /л.53/. С покана от 17.01.2023г. /л.79 и сл./ до Постоянните комисии е обявен дневния ред на редовното заседание на общинския съвет, като в точка 20 от дневния ред е предвидено да се обсъди искането на д-р К. за ползване на кабинет под наем в сградата на МБАЛ [община] /л.82/. Становището на постоянната комисия е, че искането се допуска до разглеждане на редовното заседание /л.86/. По делото е приложена покана за редовното заседание на 27.01.2023г. /л.87 и сл./ С Решение №З 629 по Протокол №48 от 27.01.2023г., на осн.чл.21, ал.2, вр. ал.1, т.8 ЗМСМА, Общински съвет [община] /л.35 и л.36 гръб/ дава съгласие доктор К. и д-р Я. като представители на две дружества да продължат да ползват съвместно лекарски кабинети №5 и №6 на втория етаж в сградата на Бившата поликлиника в [населено място], по Акт за публична общинска собственост №4/ 1997г. до изтичане срока на Договор №150/ 20.07.2015г. за отдаване под наем на общински недвижим имот. Решението е взето с 14 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“. Поставено е на обсъждане по молба на д-р К. от 16.12.2022г. /л.49/. Видно от протокола, предмет на обсъждане е липсата на медицински специалисти в града и необходимостта да се предостави помещение за ползване при спазване на законовите изисквания, за да разполага населението с медицински специалисти. От изказванията става ясно, че един кабинет е обособен в две самостоятелни помещения – кабинети №5 и №6. Става ясно също, че между двамата специалисти – д-р К. и д-р Я. има сътрудничество и няма противоречие за общото ползване, като няма сключен договор за съвместно ползване. С писмо изх.№ ОС-105 от 3.02.23г. /л.99/ областният управител получава решението на Общински съвет [община], на датата 07.02.2023г., в които смисъл е известие ИД PS 4980 003N9V W /л.100/. Със Заповед № АП-03-14-63/14.02.2023г. /л.46/ на областен управител [област] е върнато на Общински съвет З. Решение З 629/27.01.2023г. за ново обсъждане в 14-дн. срок. В мотивите на заповедта е посочено, че решението е незаконосъобразно защото се дава съгласие за съвместно ползване на лекарски кабинети №5 и №6 с обща площ от 25, 33 кв.м., представляващи публична общинска собственост по Акт за публична общинска собственост №4/13.11.1997г., като в заявлението си от 15.12.2022г. д-р Янев, с когото е сключен договора за наем № 150/2015г., дава съгласие съвместно с д-р К. да ползват лекарските кабинети. Твърди се, че с този имот вече общинския съвет се е разпоредил като го е отдал под наем по реда на чл. 14 ал.7 ЗОС за срок от 10 години и този срок не е изтекъл. Посочено е, че е нарушен чл. 11 ал.2 изр.2-ро от ЗОС, а и в самия договор е посочено, че наемателят не може да преотстъпва имота за ползване, не може имота да се ползва съвместно с трети лица и да се пренаема. В случай, че помещенията се ползват в нарушение на чл. 11 ал.2 изр.2-ро ЗОС, следва на осн. чл.15 от закона да се прекрати наемното правоотношение. Посочено е, че при отдаване под наем на имот публична общинска собственост следва да се спазва чл. 8 ал.4 ЗОС за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, но след изтичане срока по договор №150/2015г. със сегашния наемател. Даването на съгласие за съвместно ползване на имот публична общинска собственост е в нарушение на чл. 11 ал.2 изр.2-ро ЗОС и следва решението да се обсъди отново от общинския съвет. Следва да бъде посочено, че според чл. 45 ал.4 ЗМСМА областният управител има две възможности, след като получи решението на общинския съвет – да оспори решението пред съда или да го върне на общинския съвет за ново разглеждане. Според ал. 6, върнатият за ново обсъждане акт заедно с мотивите за връщането му се изпраща на председателя на общинския съвет в 7-дневен срок от получаването му. В случая, областният управител получава решението на 07.02.2023г., в законовия 7-дневен срок - на 14.02.2023г. го връща на Общински съвет /вж. писмо изх.№ АП-03-09-320/14.02.2023г. на л.101/ и председателят на Общинския съвет го получава на 15.02.2023г. На л. 48 и л.101 от делото са приложени писмото на областния управител от 14.02.23г., с което се изпраща Заповедта за връщане №АП-03-14-63/14.02.2023г., както и известието за доставяне. Видно от тези доказателства заповедта на областния управител за връщане е получена и входирана в Общински съвет на 15.02.2023г. В този смисъл, срокът по чл. 45 ал.6 от закона е спазен от страна на областен управител-[област]. Според чл. 45 ал.7 ЗМСМА върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му. В случая, актът е върнат на 15.02.2023г. като срокът за повторното му разглеждане от общински съвет изтича на 01.03.2023г. На датата 28.02.2023г. /л.115 и сл./, тоест в законовия срок, общински съвет [община] приема Решение №З 663. С това решение се приема за сведение заповедта на областния управител от 14.02.2023г. /л.119/. Видно от направеното обсъждане, населението има нужда от медицински специалисти и решението на областният управител следва да се приеме за сведение, тъй като вече обсъждане по този въпрос е правено. В действителност Общинския съвет приема повторно върнатият за ново разглеждане акт. Това решение на общинския съвет - от 28.02.2023г., се взима с 12 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“ /л.119/. На 08.03.2023г. областен управител издава заповед №АП 03 13 95, с която отнася въпроса до съда. На 09.03.2023г. /л.122 и л.123 от делото/ областният управител получава Протокол №49 от редовното заседание на общинския съвет, проведено на 28.02.2023г. Срокът по чл. 45 ал.8 е 7-дни след изтичане на срока по чл.45 ал.7 от закона. В случая, този срок е спазен, тъй като изтича на 08.03.2023г. Спазен е и срока по чл. 45 ал.11 ЗМСМА, приложим по аналогия във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът дължи преценка по всички критерии за законосъобразност по чл. 146 АПК като по същество счита оспореното решение на ОбС-З. за постановено в нарушение на материалния закон и го отменя /арг. чл. 146, т.4 от АПК /. Съображенията за незаконосъобразност на областния управител са обосновани с оглед установените фактически обстоятелства и приложимите правни разпоредби. Видно от съдържанието на решение № З 629/ 27.01.2023г. на Общински съвет [община], той е дал съгласие д-р К. да продължи да ползва съвместно с д-р Я. лекарски кабинети №5 и №6 на втория етаж от бившата поликлиника в [населено място], които са публична общинска собственост и са отдадени под наем с договор от 20.07.2015г. Предвид съдържанието на решението, то същото представлява волеизявление на Общинския съвет за разпореждане с имот публична общинска собственост и по см. на чл.21 ал.1 т. 8 ЗМСМА оспорването се явява допустимо. От направеното волеизявление в решението, посочените правни основания в него и неговото обосноваване, не може да се направи извод, че същото представлява елемент от сложен фактически състав, чието оспорване е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК /напр. Определение № 565 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 386/2021 г. /. Съгласно чл.8 ал.11 ЗОС, актовете на общинския съвет за разпореждане с имоти - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. Правомощието на областния управител да обжалва решенията на общинските съвети за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост е потвърдено и в Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. д. № 20/2007 г., ОСК на ВАС. По същество оспорването се явява основателно. Решение № З 629 на Общински съвет [община] по Протокол №48/27.01.2023г. е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум и мнозинство. Решението е взето, след като е разгледано на заседание на постоянна комисия на 20.01.23г. /л.82/ и е включено в дневния ред на заседанието на 27.01.2023г. Относно собствеността на лекарските кабинети, по делото е представен Акт за публична общинска собственост /л.150/. С Договор №150/2015г. двата лекарски кабинета са дадени под наем на „Амбуратория за специализирана медицинска помощ – групова практика по очни болести Джи Би Ай“ ООД, представлявано от доктор Я. Отдаването под наем е станало по реда на чл. 14 ал.7 ЗОС и чл. 16 от Наредба 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет [община], въз основа на решение от 2015г. на Общинския съвет и заповед на кмета, след публично оповестен конкурс за отдаване под наем на общински имот.Срокът на договора за отдаване под наем на общински недвижим имот е до 20.07.2025г. и към момента на взимане на решението на 27.01.2023г. не е изтекъл, като не е изтекъл и към настоящия момент. Според чл.11 ал. 2 ЗОС имоти - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. В случая, имотът към 27.01.2023г. вече е бил предоставен за ползване под наем на дружество, представлявано от д-р Я., с договор от 20.07.2015г. Преди приключване срока на договора за наем, имотът не може да се преотстъпва за ползване, да се ползва съвместно с трето лице и да се пренаема. В атакуваното решение на общинския съвет е посочено, че се дава съгласие д-р К. и д-р Я. да продължат да ползват лекарски кабинети №5 и №6, което удостоверява съвместно ползване. Такова съвместно ползване не е документирано в договора за наем от 2015г., според който наемател е само дружеството на д-р Я. Налице е законова забрана в срока на действие на договора същият имот да се предоставя за съвместно ползване, да се пренаема или да се отдава под наем и на друго лице. Съгласието на наемателя по договора и сътрудническото му с трето лице, както и нуждите на обществото не са сред предвидените в закона основания за нарушаване на забраната по чл. 11 ал.2 ЗОС. Строгостта на тази забрана проличава от разпоредбата чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗОбС, която предписва прекратяване на наемното правоотношение, ако наетите помещения се ползват в нарушение на чл. 11 ЗОбС. В случая, с решението на общинския съвет от 27.01.2023г. се нарушава както законовата забрана, така и клаузата на чл. 11 ал.4 от договора за наем /л.75/, според която имота не може да се преотстъпва за ползване, да се ползва съвместно с трети лица, да се отдава под наем и да се пренаема. Дори в текста на наемния договор да липсваше такава клауза, забраняваща да се ползва наетият имот съвместно с трети лица, то забраната пак ще действа, защото произтича от закона. Нещо повече, дори в договора страните изрично да се съгласят наемателят да ползва наетия имот съвместно с трети лица, това тяхно съгласие би било нищожно поради противоречие с императивна правна норма. Предвид изложените съображения, оспорването на областния управител се явява основателно и поради противоречие с материалния закон решението следва да се отмени. С оглед изхода на делото, в полза на оспорващия следва да се присъдят разноски, тъй като такива са поискани в срок и са реализирани. Съобразно чл. 24 НЗПП същите са в размер на 100 лв. Водим от горното Административен съд - [област]