Решение № 343 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 711/2025 г.

Производството е образувано по жалба от „Бул Агро Инвест“ ЕООД, ЕИК 119616523, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, Индустриална зона, бул. „Банско шосе“ № 22, п. от У. А. А. А. срещу Ревизионен акт № Р-02002025001124-091-001/11.08.2025 г., с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на: главница от 56 951,77 лв. и лихва от 28 211,68 лв., потвърден с Решение № 94/30.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП.

Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, доколкото задълженията за корпоративен данък били определени в противоречие с нормата на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО, а възприетите фактически констатации били в противоречие с наличните доказателства. Неправилен бил изводът на приходната администрация, че е налице неизпълнение изискванията на цитираната разпоредба, а именно – че към 31.12.2020 г. дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Не спори относно приложимостта на чл. 189б от ЗКПО, като всички хипотези на нормата били налице. Заявява, че задължението по РА № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. не представлява обичайно данъчно задължение, възникнало от текущата дейност на дружеството, а е резултат от ревизионно производство, касаещо данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО за предходен период – 2016 г. Поради съдебно обжалване, към 31.12.2020 г. този ревизионен акт не бил влязъл в сила, а към посочената дата дружеството имало подлежащи на възстановяване суми, прихванати с установените по този РА задължения, с което задължението било погасено изцяло до 23.09.2021 г. с няколко прихващания. Към 31.12.2020 г. задължението било и обезпечено изцяло със запор върху движими вещи – растениевъдна продукция. Издадено било и удостоверение за липса на задължения към 30.12.2020 г., по отношение на което се излагат подробни съждения досежно вида и характера на акта, за който жалбоподателят счита, че е влязъл в сила административен акт, ползващ се със стабилитет и обвързваща доказателствена сила. Разяснява принципа на правна сигурност, в която връзка счита, че в процесния случай органите по приходите са приели обратното на заложената в цитираното удостоверение информация. С тези си действия опитвали да пререшат въпрос, разрешен с влязъл в сила индивидуален административен акт. Не споделя доводите на ответника, че информацията в удостоверението не покривала изпълнението на изискванията на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО и в издаденото удостоверение не се включвали задължения по влезли в сила РА. Моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. [населено място] от САК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства мотивира същото искане. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен Н. о. „О.“ в ДОДОП М. В. - Й., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Излага съображения за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като поддържа доводите в потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение в конкретен размер.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002025001124-020-001 от 10.03.2025 г. длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на „Бул Агро Инвест“ ЕООД, със седалище гр. Сливен, Индустриална зона с обхват на проверката корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., резултатите от която обективирали в Ревизионен доклад № Р-02002025001124-092-001/01.07.2025 г. (л. 137). Проверяващите констатирали, че дружеството е регистриран земеделски стопанин и упражнява дейност по обработка на земеделски земи. При проверката било установено, че за финансовата 2020 г. дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО вх. № 2000И0190863/28.06.2021 г. със счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 2168495,60 лв. и формиран данъчен финансов резултат печалба в размер на 2059878,42 лв., полагащ се корпоративен данък в размер на 205987,84 лв., преотстъпен данък – 56951,77 лв., авансови вноски – 0,00 лв. и корпоративен данък за внасяне – 149036,07 лв. Проверяващият екип приел, че в хода на ревизията са установени факти и обстоятелства, водещи до промяна на декларираното от РЛ при извършена проверка за наличието на условията по чл. 167, чл. 182 ал. 5, чл. 189б и чл. 190 от ЗКПО относно ползването на преотстъпване на корпоративен данък. Съгласно данните в РД, установено е, че дружеството има задължения, подлежащи на публично изпълнение към 31.12.2020 г. по РА № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. в размер на: главница от 27497,77 лв. и лихва от 12 468,22 лв., платено, както следва:

1 198,91 лв. са прихванати с АПВ № П-02002020189717-004-001/04.12.2020 г.;

• 9 140,67 лв. са прихванати е АПВ № П-02002020210349-004-001/12.01.2021 г.;

• 1 238,24 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021007859-004-001/08.02.2021 г.;

• 2 008,63 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021028516-004-001/10.03.2021 г.;

• 2 441,25 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021066445-004-001/07.05.2021 г.;

• 12 668,98 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021086318-004-001/07.06.2021 г.

и направена ефективна вноска от 12 994,98 лв. на 23.09.2021 г.

Съгласно данните в РД, изпълнителното дело е прекратено с Разпореждане за прекратяване от 08.10.2021 г. на основание чл. 225 ал. 1 т. 7, във вр. с чл. 168 т. 2 от ДОПК. Формиран бил извод, че невнесеното в установените срокове, определено по основание и размер публично вземане се квалифицира като подлежащо на принудително изпълнение, освен ако изпълнението на същото не е спряно на предвидено в нормативен акт основание или е допуснато отсрочване или разсрочване, каквито по РА № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. не са налице. Проверяващите посочили, че в представеното удостоверение по чл. 87 ал. 6 от ДОПК с отбелязване за липса на задължения към 30.12.2020 г. не се включват задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Тъй като цитираният РА се обжалвал, задълженията по него не били посочени в удостоверението, налагащо извода, че посочената в него информация не се покрива с необходимата за изпълнение на изискванията на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО такава за подлежащи на принудително изпълнение задължения. Ревизиращият екип приел, че към 31.12.2020 г. дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и не е изпълнявало условията на чл. 167 ал. 1 от ЗКПО. Формиран бил извод, че за 2020 г. не е внесен корпоративен данък в размер на 56 951,77 лв. с дължима лихва в размер на 27 439,25 лв. Описаните в РД приложения са приобщени по доказателствата, като самият доклад бил връчен на дружеството на 02.07.2025 г. по електронен път.

На 17.07.2025 г. с вх. № 55-02-7346 в ТД на НАП – Бургас законният представител на дружеството депозирал срещу ревизионния доклад възражение, в което изложил твърдения за незаконосъобразност, необоснованост, немотивираност на същия, идентични с доводите в процесната жалба, с която съдът е сезиран (л. 117).

На 11.08.2025 г. Началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията постановили Ревизионен акт № Р-02002025001124-091-001, с който, след обсъждане на постъпилите възражения, установени в хода на ревизията обстоятелства и събраните доказателства, споделили изцяло констатациите на проверяващия екип, като формирали извод за дължимост, респ. приели за установено задължение за корпоративен данък в размер на: главница от 56 951,77 лв. и лихва към 11.08.2025 г. в размер на 28 211,68 лв. за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. (л. 108). Ревизионният акт бил връчен по електронен път на дружеството на 14.08.2025 г.

Срещу ревизионния акт „Бул Агро Инвест“ ЕООД депозирало пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП жалба вх. № Ж-02-280/26.08.2025 г. (л. 101). В същата изложило съображения, идентични с тези в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство и в коментираните по-горе възражения срещу ревизионния доклад.

По постъпилата жалба горестоящият орган Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП се произнесъл с Решение № 94/30.10.2025 г., с което потвърдил Ревизионен акт № Р-02002025001124-091-001/11.08.2025 г. като законосъобразен (л. 15). Решението на горестоящия орган било връчено на дружеството – настоящ жалбоподател на 06.11.2025 г. (л. 14). Жалбата срещу ревизионния акт, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е депозирана пред ответния административен орган на 20.11.2025 г.

По доказателствата е приобщена цялата административна преписка, приключила с постановяване на оспорения ревизионен акт, документите от която са послужили като доказателства и мотивирали издаването на акта и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган – Директор на ДОДОП – Бургас при ЦУ на НАП. От същата се установява, че на 04.11.2020 г. по отношение на „Бул Агро Инвест“ ЕООД е издаден Ревизионен акт № Р-02000220002433-091-001, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на: главница от 28 696,68 лева и лихва от 12 030,14 лева (л. 33), потвърден с Решение № 11/15.01.2021 г. на Директора на ДОДОП – Бургас (л. 51). На 18.12.2020 г. за събиране на тези задължения било образувано изп. дело № 200948020/2020 г., като с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С-200020-139-0002487/18.12.2020 г. бил наложен запор върху движими вещи – земеделска продукция с балансова стойност 40 000,00 лева. В хода на изпълнителното производство задължението на дружеството не било разсрочено или отсрочено. Задълженията по този ревизионен акт били погасени чрез прихващане или внасяне, както следва: 1 198,91 лв. са прихванати с АПВ № П-02002020189717-004-001/04.12.2020 г.;- 9 140,67 лв. са прихванати е АПВ № П-02002020210349-004-001/12.01.2021 г.;- 1 238,24 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021007859-004-001/08.02.2021 г.;- 2 008,63 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021028516-004-001/10.03.2021 г.;- 2 441,25 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021066445-004-001/07.05.2021 г.;- 12 668,98 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021086318-004-001/07.06.2021 г. и направена ефективна вноска от 12 994,98 лв. на 23.09.2021 г.

Погашението на задължението в пълен размер било извършено на 23.09.2021 г., с прекратяване на изпълнителното дело с Разпореждане от 08.10.2021 г. Между страните не се спори, че този ревизионен акт е бил предмет на обжалване за законосъобразност по съдебен ред, като спиране изпълнението на същия не е било отправено в хода на производството по оспорване. В хода на процесното ревизионно производство било представено Удостоверение изх. № 200202000264187/30.12.2020 г., издадено на основание чл. 87 ал. 6 от ДОПК с информация, че „Бул Агро Инвест“ ЕООД няма задължения към 30.12.2020 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията и ръководителя на същата, действащи при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената им с разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от ДОПК материална компетентност. Като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорения ревизионен акт като валиден. Освен като валиден, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваният акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Особените правила за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното законодателство са уредени в глава петнадесета от ДОПК „Данъчно – осигурителен контрол“, в чл. 110 и сл. от с.к., като производството се инициира от посочено в нормативния акт (чл. 112 ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна заповед за възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед № Р-02002025001124-020-001/10.03.2025 г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас, определен по реда на чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК и съобразно Заповед № РД-1384/20.12.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Заповедта за възлагане на ревизията съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113 ал. 1 реквизити и е надлежно връчена на нейния адресат „Бул Агро Инвест“ ЕООД. Ревизията е приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад № Р-02002025001124-092-001/01.07.2025 г., съставен от компетентните, натоварени със задачата длъжностни - органи по приходите, който акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 117 ал. 2 реквизити и е връчен на неговия адресат с предоставена на последния възможност да възрази срещу констатациите и представи доказателства. В случая дружеството - настоящият оспорващ се е възползвало от така предоставената му възможност и е депозирало възражения срещу констатациите в доклада, които са обсъдени в процесния РА. Процесуалните изисквания на чл. 119 от ДОПК са спазени както досежно нормираната компетентност, така и при съобразяване с указаните от законодателя срокове. В разглеждания случай при условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният акт е оспорен по административен ред пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл с Решение № 94/30.10.2025 г., с което е потвърдил ревизионния акт. Решението на горестоящия орган е мотивирано, съобразно нормативните изисквания, съдържа както фактически, така и правни основания за неговото постановяване и е надлежно връчено на адресата. При анализа на горните доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че при издаване на процесния ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В настоящото съдебно производство се оспорва Ревизионен акт № Р-02002025001124-091-001/11.08.2025 г., с който за неизпълнение на условията по чл. 167 ал. 1 от ЗКПО не е признато правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО в размер на 56 951,77 лв. и са определени следните задължения за внасяне: корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на главница от 56 951,77 лв. и лихва от 28 211,68 лева, потвърден изцяло с Решение № 94/30.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. Спорът по делото е дали дружеството към 31.12.2020 г. е имало подлежащи на принудително събиране публични задължения, т.е. по наличието на предпоставките на чл. 167 от ЗКПО, за да се ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от с.з. Основният изложен в тази насока довод на оспорващата страна е, че липсата на такива е надлежно отразена в издадено от органите по приходите Удостоверение изх. № 200202000264187/30.12.2020 г., представляващо стабилен индивидуален административен акт, в противоречие с който е постановен процесният ревизионен акт.

Преотстъпване на корпоративен данък е вид данъчно облекчение и съгласно чл. 166 от ДОПК се определя като правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон. Съгласно чл. 189б ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60% на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, като в ал. 2 в т. 1-т. 9 на същата норма са посочени и специфичните условия, които следва да са изпълнени едновременно, за да се преотстъпи данъка. Освен условията, посочени в чл. 189б ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, за да е налице законосъобразно преотстъпване на данъка, следва от страна на съответното лице да са изпълнени и изискванията въведени в чл. 167 ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО, едно от които е към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения – чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 162 ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, вземанията за данъци и лихви по тях са публични вземания. Публичните задължения подлежат на доброволно и принудително изпълнение. Доброволно е изпълнението, което следва да се предприеме от съответното задължено лице в законоустановения срок за изпълнение, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране. Съответно – на принудително изпълнение подлежи вземането по годно изпълнително основание, което не е изпълнено доброволно в установения от закона срок. Изискуемостта на вземането настъпва в момента, в който срока за внасяне на задължението е изтекъл. Според т. 1 на чл. 209 ал. 2 от ДОПК, сред изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публично вземане са ревизионни актове, независимо дали са обжалвани. Съобразно разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, като след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Изискуемо е едно вземане, на което падежът е настъпил – настъпил е крайният ден, до който същото следва да се изпълни.

От доказателствата не се установява в хода на съдебното обжалване изпълнението на РА № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. да е било спряно по реда на чл. 157 ал. 2 от ДОПК, а според процесуалната норма на чл. 157 ал. 1 от ДОПК, обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. След като спиране изпълнението на ревизионния акт не е поискано от заинтересованата страна – жалбоподател, то актът подлежи на незабавно изпълнение досежно разпоредените от същия правни последици. В случая, в 14-дневния срок за доброволно плащане, такова по ревизионния акт не е извършено, като задълженията за главница и лихви са събирани чрез прихващане (1 198,91 лв. са прихванати с АПВ № П-02002020189717-004-001/04.12.2020 г.;- 9 140,67 лв. са прихванати е АПВ № П-02002020210349-004-001/12.01.2021 г.;- 1 238,24 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021007859-004-001/08.02.2021 г.;- 2 008,63 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021028516-004-001/10.03.2021 г.;- 2 441,25 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021066445-004-001/07.05.2021 г.;- 12 668,98 лв. са прихванати с АПВ № П-02002021086318-004-001/07.06.2021 г. и направена ефективна вноска от 12 994,98 лв. на 23.09.2021 г.). По делото не е спорно и обстоятелството, че за определените с този ревизионен акт публични задължения няма отсрочване или разсрочване, както и че за събирането им е било образувано производство по принудително изпълнение № 200948020/2020 г. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че вземането по РА е било обезпечено, доколкото същото има касателство с наличието или липсата на основания за спиране изпълнението на акта в хода на съдебно обжалване.

Жалбоподателят оборва изводите на ответния орган с тезата, че същите са в противоречие с издадено на основание чл. 87 ал. 6 от ДОПК на 30.12.2020 г. Удостоверение изх. № 200202000264187 за липса на публични задължения. Съгласно цитираната разпоредба, органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. В процесния случай от доказателствата по делото се установява, че към 30.12.2020 г., респ. 31.12.2020 г. дружеството е било с установени с ревизионен акт публични задължения – корпоративен данък и следващи се лихви, който акт, поради съдебно обжалване не е бил влязъл в сила към датата на издаване на удостоверението. Т.е. цитираният документ с удостоверително съдържание е съобразен с изр. трето на чл. 87 ал. 6 от ДОПК, с което обстоятелство оспорващото дружество е било наясно, предвид инициираното от същото съдебно обжалване на РА № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. Предвид това не се споделя от настоящата съдебна инстанция и доводът на жалбоподателя, че с процесния ревизионен акт е бил преразгледан въпросът за наличието или липсата на публични задължения за корпоративен данък за 2020 г.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че общата хипотеза по чл. 167 ал. 1 от ЗКПО не е изпълнена, поради което законосъобразно и правилно органът по приходите е определил на ревизираното дружество задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на: главница от 56 951,77 лв. и лихва от 28 211,68 лв.

По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Ревизионен акт № Р-02002025001124-091-001/11.08.2025 г., с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на: главница от 56 951,77 лв. и лихва от 28 211,68 лв., потвърден с Решение № 94/30.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП е валиден и издаден в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 200,00 (двеста) евро, съобразно нормата на чл. 161 ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът