Решение № 1843 от 31.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 26356/2021 г.

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД. Предявен е и обратен осъдителен иск от ответника срещу третото лице помагач по чл.79, ал.1 ГПК. Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли съда да признае за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът СОЛИЧНА ОБЩИНА е задължен да му плати на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД - 55,42 евро., представляваща обезщетение за претърпените на 8.11.2016 г. в гр.София на ул.М. пред №••• имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №••••••••, от попадане в необозначена и необезопасена шахта без капак на общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №930416000134 от 2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №49149/20 г. на СРС– 12.10.2020 г., до изплащане на сумата. Моли и за осъждането на ответника за направените по делото разноски. Ответникът СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА оспорва исковете, отрича да е настъпило произшествие и вреди, твърди, че третото лице помагач е отговорен да поддържа предоставената му на концесия инфраструктура, сред която е и липсващия капак на водопроводната шахта на пътното платно. Моли за евентуалното осъждане на третото лице помагач да му плати сумите, за които му бъде ангажирана гражданската отговорност. Третото лице помагач СОФИЙСКА ВОДА АД оспорва иска. Твърди, че на мястото на произшествието няма водопроводна инфраструктура и шахта, за капака на която да е отговорен и моли за отхвърляне на главния иск и на обратния иск по чл.79, ал.1 ГПК. Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното: СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното: Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, издадена е заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК и това обуславя интереса на ищеца да предяви установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно ответникът следва да понесе деликтната отговорност. Съгласно чл.22, ал.2 от Закона за водите частна общинска собственост са и сградните водопроводни инсталации и вътрешните водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имотите - собственост на общината, до измервателните уреди на водопроводните отклонения и канализационните мрежи и съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от тези имоти до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи. Искът обусловен от доказване то страна на ищеца на твърденията му относно действието на договора за застраховка Каско към датата на произшествието, застрахователното събитие - настъпилите повреди по автомобила в резултат от попадането на задната му дясна гума в необозначена е необезопасена шахта без капак на пътното платно на общинския път, причинната връзка между повредите и наличието на шахта без капак на общинския път, средната пазарна цена за отстраняване на повредите по автомобила към датата на произшествието. Обусловен е още и от доказване от страна на ответника на възраженията му за съпричиняване на вредите от застрахования. В процесния случай, от приетите по делото протокол за ПТП и САТЕ и от показанията на свидетеля П. Й. И. се установява, че на 8.11.2016 г. водачът на л.а. с рег. №•••••••• е управлява същия по общински път в гр.София, ул.М. и срещу №••• задната дясна гума на автомобила попада в отвора на канализационна шахта без капак, в резултат на което настъпват повреди – по гумата и джантата. Шахтата без капак върху пътното платно не е била обозначена и обезопасена. Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път и че към датата на произшествието между собственика на този автомобил и ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който последният се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП. Безспорно е също и че ищецът е обезщетил собственика по реда на чл.405, ал.1 КЗ с плащане на обезщетение, което се равнява на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила. От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните пазарни цеди към датата на произшествието. Изложеното показва че искът е изцяло основателен. Възраженията на ответника се опровергават от показанията на свидетеля, протокола за ПТП и от САТЕ. Ответникът не твърди и не доказва да е платил обезщетението по чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло за сумата от 108,40 лв. Относно обратния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД. Основателността на главния иск изпълнява условието за разглеждането на евентуалния обратен иск на ищеца по обратния иск срещу третото лице помагач и ответник по обратния иск. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Отговорността на ответника по обратния иск е обусловена от установяване на фактите по главния иск – ангажиране на отговорността на ищеца по обратния иск, и доказване от негова страна на твърденията му за сключен концесионен договор, по силата на който задължението на ищеца по обатния иск да поддържа пътната канализационната инфраструктура, в т.ч. капаците на канализационните шахти, е възложена на ответника по обратния иск по силата на посочения договор за концесия. Обусловен е също и от доказване от страна на ответника по обратния иск на възраженията му, че под общинския път няма изградена канализационна инфраструктура и няма шахта, за капака на която да отговаря Софийска вода АД В процесния случай, главният иск е доказан, а възражението на ответника се опровергава от показанията на разпитания по делото свидетел. Ето защо, този иск е основателен и следва да се уважи. Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на уважената част от иска – изцяло. Предвид изложеното, Софийският районен съд