Решение № 3322 от 13.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 509/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания, образувано по жалбата на М. И. П., представлявана от редовно упълномощен адвокат, против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/835/ФП/12.03.2026г., издадена от Директор на дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ вр. с чл.65, ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания и въз основа на индивидуална оценка на потребностите от 11.03.2026г. на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ в размер на 27.34 евро, считано от 01.03.2026 г. до 31.03.2031 г. Заповедта е обжалвана по административен ред пред Директора на РД "СП" – Стара Загора на 23.03.2026 г. в частта й относно определената начална дата на отпускане на помощта. С Решение № 24-РД06-0012/01.04.2026г. Директорът на РД "СП" Стара Загора е отхвърлил жалбата с доводи, че датата е определена по правилата на чл.66, ал.3 от ППЗХУ, тъй като се касае за случай на първоначално освидетелстване, а не на преосвидетелстване. Няма данни за датата на връчване на Решението на Директора на РД "СП" Стара Загора, поради което следва да бъде приета за допустима подадената на 27.04.2026 г. жалба срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/835ФП/23.03.2026г., издадена от Директор на дирекция "Социално подпомагане" Стара Загора в частта й относно началния момент на отпускане на финансовата подкрепа. С жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на заповедта в частта й за началната дата на отпускане на финансовата подкрепа като постановена при неправилно приложение на чл.66 ал.3, вместо на уреждащата случая норма на чл.67 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Жалбоподателката се позовава на подвеждаща информация, дадена й от администрацията, която е причината да не обжалва Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/2144/ФП/17.11.2025г. на Директор на дирекция "СП" Стара Загора за прекратяване на отпусната през месец май 2025г. месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ, а именно че помощта ще бъде отпусната отново при постановяване на ново ЕР на ТЕЛК, считано от датата на прекратяването й 01.11.2025г. Претендира направените по делото разноски - държавната такса по делото и възнаграждение за един адвокат. Ответникът Директор на дирекция "Социално подпомагане" Стара Загора, чрез редовно упълномощен юрисконсулт, поддържа становището, изложено в решението на директора на регионалната дирекция "СП" Стара Загора, като се позовава на факта, че с ЕР на ТЕЛК от 18.02.2026г. е извършено първо по ред освидетелстване на лицето, защото е постановено след отмяна на ЕР на ТЕЛК от 26.03.2025 г. и връщане на лицето за ново освидетелстване по силата на ЕР на НЕЛК от 15.10.2026 г. Следователно не се касае за случай на преосвидетелстване, поради изтичане срока на действие на ЕР на ТЕЛК, а за първо по ред освидетелстване като производството е приключило едва на 18.02.2026 г. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Спорът по делото е правен и се разрешава от разпоредбата на чл.67, ал.1 от ППЗХУ вр. с чл. 26 ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗХУ, както и чл.112, ал.9 от Закона за здравето. На 26.03.2025 г. е постановено ЕР №90884/26.03.2025 г. на ТЕЛК - Втори състав при "МБАЛ Св. Иван Рилски - Разград" АД за определяне на 65% ТНР на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО – хипотеза на чл.26, ал.3 от ЗХУ. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК и при правилно приложение на чл.112, ал.9 от Закона за здравето е извършена индивидуална оценка на потребностите като със своя Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/2144/ФП/14.05.2025г. Директорът на дирекция "СП" Стара Загора отпуска на жалбоподателката месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от Закона за хората с увреждания, считано от 01.05.2025 г. до 31.05.2030 г. С това ЕР на ТЕЛК на жалбоподателката е определена за първи път 65% трайно намалена работоспособност, считано от 26.03.2025г., но този факт няма правното значение, което се поддържа от ответника. Експертното решение на ТЕЛК - Втори състав при "МБАЛ Св. Иван Рилски-Разград" АД е отменено с ЕР на НЕЛК №92867/15.10.2025 г. и лицето е върнато за ново освидетелстване. По тази причина Директорът на дирекция "СП" Стара Загора издава Заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/2144/ФП/17.11.2025г. за прекратяване, считано от 01.11.2025 г., на месечната финансова подкрепа по чл.70, т.1 от ЗХУ, с фактически мотиви – лицето има ново ЕР на ТЕЛК №92867/143 от 15.10.2025г., което означава, че ответникът е приел отмяната на ЕР на ТЕЛК като основание за извършване на нова индивидуална оценка на потребностите преди изтичане срока на действащата, поради издаване на ново ЕР, което има своята правна [жк], ал.5, т.1 от ППЗХУ вр. с чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ. Подвеждането на този факт под основанието за прекратяване на финансовата подкрепа, посочено в чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, отнасящо се до чл.26, ал.6 вр. с чл.25, ал.2 от ЗХУ, не може да препяства прилагане на чл.67 от ППЗХУ, защото правно значение имат фактите, които са мотивирали органа да издаде административния акт – те са причината за прекратяване на отпусната финансова подкрепа, а не тяхната правна [жк], която в случая е грешна. Фактите отговарят на въпроса защо е прекратено изплащането на финансовата подкрепа, а те сочат, че това е сторено по причина на ЕР на НЕЛК, което е възприето като ново по смисъла на чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ. След като този факт е мотивирал прекратяването на отпусната финансова подкрепа, то тогава се прилага чл. 67, ал.1 от ППЗХУ и началната дата на отпускане на финансовата подкрепа е 01.11.2025 г., защото е спазен двумесечният срок, считано от 18.02.2026 г. – заявлението декларация за нова оценка на потребностите е подадено на 25.02.2026 г. Правата по този закон се ползват пожизнено, независимо от срока на експертното решение, поради което срокът на индивидуалната оценка на потребностите е пет години, на основание чл.26, ал.4 вр. с ал.3 от ЗХУ, когато ТНР от 50% и над 50% е установена за лице вече навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, какъвто е настоящият случай. Предсрочно се извършва нова оценка на потребностите при ново експертно решение, издадено преди да изтече срока на действащото, или при промяна на потребностите и заявено желание от лицето по чл.21, ал.2 от ЗХУ. Като ново ЕР, издадено преди да изтече срока на действащото, е възприето ЕР на НЕЛК за отмяна и връщане за ново освидетелстване на лицето на ЕР на ТЕЛК от 26.03.2025 г., тоест органът е приел за осъществена хипотезата на чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ вр. с чл.66, ал.5, т.1 от ППЗХУ, макар в заповедта за прекратяване да е квалифицирал това обстоятелсво по чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, която не е относима към него. При това фактическо и правно положение, както и предвид чл.112, ал.9 от Закона за здравето, която норма органът не е съобразил, като е приел, че се касае за ново експертно решение преди да изтече срокът на издаденото вместо за продължаване на производството по неговото обжалване, през който период лицето ползва правата по ЗХУ и едва след окончателното решение се извършва нова предсрочна оценка, съобразно това дали процента на ТНР е завишен или намален, не може да се приложи претендираното от органа правило на чл. 66, ал.1 от ППЗХУ. Жалбата е основателна и се дължи решение за отмяна на оспорената заповед в частта й относно началната дата на отпускане на помощта. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не може да бъде прието за основателно, защото спорът е изцяло правен и засяга финансовото положение на жалбоподателя, който е поставен под заплахата да бъде лишен от основни права, които не само ЗХУ, но и Закона за здравето му е гарантирал. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Стара Загора